Решение № 324 от 11.11.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 484/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.240 ал.1 от ГПК – за отмяна на неприсъствено решение.

Постъпила е молба, подадена от М. Х. М., чрез пълномощника му и съдебен адресат адв.Ф. Н. Г. за отмяна на неприсъствено решение № 978 от 09.11.2023г., постановено по гр.дело № 20235530102346/2023г., по описа на РС-Стара Загора.

В искането си страната развива съображения, че във връзка с получено съобщение за публична продан на имота по изп.дело № 20228680400830, по описа на ЧСИ-Р.М., с рег.№ 868, с район на действие Окръжен съд - Стара Загора, се наложило да извърши справка в РС-Стара Загора и при извършената такава на 17 юни 2024г., установил, че въпреки, че на 03.04.2023г. е подадено в срок възражение, на основание чл.414 от ГПК срещу Заповед № 463 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1067/2020г., по описа на РС- Стара Загора, от него, чрез пълномощника му адв.Ф. Г., от АК-Стара Загора, съответно се оказало, че е образувано гр.дело № 2346/2023г., по описа на РС- Стара Загора, по което не му било връчвано нищо и съответно не е имал възможността да разбере, съответно да възрази, както и да се защити при издаването на неприсъствено решение по гр.дело № 2346/2023г., по описа на РС- Стара Загора. Твърди, че не му е връчвано и съобщение за насроченото първо съдебно заседание, нито за постановено неприсъствено решение № 978 от 09.11.2023г., по гр.дело № 20235530102346/2023г., по описа на РС-Стара Загора. С оглед на това твърди, че в това производство, ответникът е бил лишен да участва, нито е бил надлежно призован, тъй като не е имало нито едно връчване на съобщение, на ответника М. Х. М., както и на пълномощника му и съдебен адресат в гр.производство по ч.гр.д.№ 1067/2020г., по описа на РС-Стара Загора. Едва на 17.06.2024г., узнал, че има постановено неприсъствено решение по гр.дело № 2346/2023г., по описа на РС-Стара Загора. Поради това едва сега подавал настоящия иск, защото срок от връчване на решението не бил текъл, защото съда не бил изпълнил задължението си по чл.39, ал. 1 от ГПК, тъй като това решение не било връчено нито на ответника, нито на процесуалния му представител по делото. Не бил своевременно запознат и не е могъл да отговоря на исковата молба, както и не е могъл да участва в процеса, поради непредвидени обстоятелства, а именно:

1.Липсва надлежно връчване на преписа от исковата молба и призовките за насроченото съдебно заседание, тъй като съдът е бил длъжен да стори това, чрез съдебния адресат и пълномощник - адв.Ф. Г., от АК-Стара Загора, съобразно нормата на чл.39, ал.1 от ГПК, а това не е изпълнено;

2.По повод на предходното, е бил в невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба и за призовките за съдебното заседание, поради особени непредвидими обстоятелства;

3.В този връзка било налице и невъзможност да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, поради незнание и неизпълнение на задължението на съда, съобразно нормата на чл.39, ал.1 от ГПК.

По повод на гореизложеното, моли съда да приеме, че срокът по чл.240, ал. 1 от ГПК реално не е текъл, тъй като съдът не му е връчил надлежно съобщение от постановеното неприсъствено решение, съгласно изискванията на закона, тъй като съдът не бил изпълнил задължението си, за връчването на призовки и съобщения, съгласно чл.39, ал.1 от ГПК, при положение, че има достатъчно данни за пълномощника на ответника - М. Х. М., а именно адв.Ф. Н. Г., от АК-Стара Загора, който изрично е посочен като пълномощник и съдебен адресат по ч.гр.д.№ 1067/2020г., по описа на РС-Стара Загора.

По тази причина, моли съда да приеме, че искането му е своевременно извършено, поради което моли да бъде отменено неприсъствено решение № 978 от 09.11.2023г., по гр.дело № 20235530102346/2023г., по описа на РС- Стара Загора, тъй като съдът не е изпълнил задължението си по чл.39, ал.1 от ГПК и реално не са могли да знаят за образуваното производство, съответно да отговорят на исковата молба и съответно не са могли да оспорят доказателствата. Независимо, че на съда било служебно известно, че ответника има пълномощник, процесуален представител и съдебен адресат с посочен адрес, видно от приложеното Възражение вх.№ 260950 от 03.04.2023г., по ч.гр.д.№ 1067/2020г. по описа на РС-Стара Загора, той не бил изпълнил задължението си по чл.39, ал.1 от ГПК. Ненадлежно била връчена призовката и съобщението за насроченото съдебно заседание, тъй като имал пълномощник по делото, който не е надлежно уведомен и по този начин няма как да се преодолеят тези непредвидени обстоятелства. Моли също така да бъде обезсилен изпълнителен лист № 1209 от 19.12.2023г., издаден на основание Решение № 978 от 09.11.2023г., по гр.дело № 20235530102346/2023г., по описа на РС-Стара Загора.

В отговора си по молбата за отмяна М. Б. Н. – ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си адв. С. Р. моли съда да постанови определение, с което да върне като просрочен предявения иск за отмяна на неприсъствено решение № 978 от 09.11.2023г., по гр.дело № 2346/2023г., по описа на РС-Стара Загора. В случай, че съда приеме, че искането е допустимо моли да постанови решение, с което да го остави без уважение като неоснователно. Излага подробни съображения в отговора си. Счита, че решение № 978 от 09.11.2023г., постановено по гр.дело № 2346/2023г. по описа на РС-Стара Загора е валидно, допустимо, законосъобразно и правилно, постановено при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира за направените разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Въззивният съд, след като се запозна с доводите на двете страни и данните по делото в съответствие с правомощията си по ч.240 ал.1 от ГПК намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решение № 978 от 09.11.2023г., постановено по гр.дело № 2346/2023г., по описа на РС-Стара Загора, е постановено по реда на чл.239 от ГПК – неприсъствено решение.

Съгласно разпоредбата на чл.238 ГПК срещу ответника може да се постанови неприсъствено решение при наличието на три кумулативно дадени предпоставки: липса на отговор на исковата молба в срок; неявяване в първото съдебно заседание; липса на депозирано искане делото да се разгледа в негово отсъствие. В този случай следва страните да са били предупредени за последиците, ако не се явят в съдебно заседание и не дадат отговор, респ. не вземат становище при размяната на книжа.

Защита срещу неприсъственото решение, постановено по реда на чл.239 ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК е уредено в разпоредбата на чл. 240 ГПК. В алинея първа на посочената разпоредба е посочено, че в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:

1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;

1. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В алинея втора на чл.240 ГПК е посочено, че страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.

От изложените в подадената молба от М. Х. М., чрез пълномощника му и съдебен адресат адв.Ф. Н. Г. обстоятелства може да се направи извод, че се касае за искане за отмяна на постановеното неприсъствено решение по смисъла на чл.240 ал.1 т.1 от ГПК, а именно, че страната е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовката за съдебното заседание.

Твърди се, че М. Х. М. бил упълномощил адв. Ф. Г. от АК Стара Загора, който подал възражение по ч.гр. дело № 1067 / 2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора. В действителност адв. Г. е бил пълномощник на М. М. по частното гражданско дело, но не и по гр. дело № 2346 / 2023 г. на Районен съд Стара Загора. При подаването на исковата молба коректно е посочено името и адреса на ответника, съгласно изискването на чл.127, ал.1, т.2 от ГПК. Няма как съдът да разпорежда връчване на съдебен адресат или пълномощник на ответника по едно новообразувано гражданско дело, тъй като такива при образуването на делото не съществуват.

От страна на съдебния връчител коректно е осъществена процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК, като са извършени четири посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. На 15.07.2024 г. е залепено уведомление на входната врата, тъй като е нямало достъп до вратата на жилището.

Тъй като ответникът не се явил да получи книжата, на 08.08.2024 г. съдът е разпоредил извършването на справка в Национална база данни „Население“, от която е констатирано, че постоянният, а така също и настоящият адрес на ответника съвпадат с посочения в исковата молба адрес, а именно: гр. С.З., •••.

С оглед на това е разпоредено извършването на справка за местоработата на ответника, от която е констатирано, че М. Х. М. има сключен трудов договор с „Т.Т.“ ООД, с. П., който не е прекратен и е действащ към датата на извършване на справката. Разпоредено е връчване чрез работодателя. На 11.08.2023 г. по местоработата на ответника е направено връчване на исковата молба с приложенията към нея, които са получени от служител на дружеството, който надлежно е отбелязал имената си и изпълняваната длъжност. Според чл.46 ал.4 от ГПК с получаване на съобщението от друго лице се смята че връчването е извършено на адресата. Това означава, че от датата на връчване на другото лице текат сроковете за извършване на процесуалните действия, за които се отнася съобщението, респ. срокът по чл.56 ал.3 за призоваването.

Призовката за насроченото открито съдебно заседание по делото е отново е изпратена на адреса по месторабота на ответника. На същата е отбелязано, че по информация на Л.У. – човешки ресурси към фирма „Т.Т.“ ООД търсеното лице е извън България и няма да се прибере в близките 2-3 месеца. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел че лицето е редовно и своевременно призовано съгласно чл.41 ал.2 от ГПК. От всичко изложено дотук става ясно, че исковата молба, с приложенията към нея и призовката за съдебното заседание са връчени коректно и надлежно и не са налице пороци на постановеното неприсъствено решение в твърдяния смисъл. На страната са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Съобщението за постановено решение е връчено на М. Х. М. отново по адреса му по месторабота – и тогава същото е получено редовно от Л.У. специалист ТРЗ.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че оплакванията на молителя – ответник в първоинстанционното производство за наличието на предпоставките на чл.240 ал.1 т.1 от ГПК, а именно, че е налице ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание на молителя е неоснователно. Видно от материалите по първоинстанционното дело и изложено по-горе, въззивният съд намира, че РС-Стара Загора е връчил надлежно както съобщението, с което ме у връчен препис от исковата молба, така и призовката за първото с.з. и съобщението с което е уведомен за постановеното неприсъствено решение. Първоинстанционният съд е спазил всички начини и средства, визирани в разпоредбите на глава шеста Съобщения и призовки на ГПК относно връчване на съобщения и призовки.

Отмяна на неприсъствено решение може да се постанови само при наличието на изрично посочените в чл.240 от ГПК основания. Това, което ги обединява е изискването страната, срещу която решението е постановено, да е била лишена от възможност за участие в делото. В първата хипотеза лишаването от участие се дължи на ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание–ал.1, т.1. В този случай съдът е нарушил нормите за връчване, в резултат на което страната не е могла да упражни правото си на защита по предявения иск.

При втората хипотеза страната е била в невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за с.з. поради особени непредвидени обстоятелства т. 2. Тук попадат случаите, при които връчването на книжата е надлежно, но не е извършено лично на страната, а чрез някой от другите способи за връчване, което могло обективно да осуети нейното явяване в с.з. Това безспорно не е налице в настоящия случай, няма такива твърдения от страната.

При третата хипотеза връчването е било надлежно, страната е узнала своевременно за предстоящото заседание по делото, но не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее т.3 на ал.1 – и това не е налице по настоящото дело.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Доколкото оплакването, което е направено в същата касае редовността за връчване на съобщения, призовки за с.з. и връчване на постановеното решение, настоящия съд намира, че не е налице тази хипотеза, тъй като приема, че са спазени изискванията за връчването на преписа от исковата молба, а също и на призовката за съдебното заседание от първоинстанционния съд.

Доколкото втората и третата хипотеза касаят случаи, при които е налице редовно връчване, но са допуснати други нарушения от съда, които липсват в изложените оплаквания в молбата на М. Х. М., то настоящи случай не попада в тази хипотеза.

Предвид гореизложеното окръжният съд намира, че районният съд е постановил неприсъствено решение правилно и законосъобразно, тъй като са били налице и трите изискуеми се предпоставки, при наличието на които следва това да бъде сторено, а именно: липса на отговор на исковата молба в срок; неявяване в първото съдебно заседание на ответника или негов представител; липса на депозирано искане делото да се разгледа в негово отсъствие.

По отношение на оплакванията за ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, то въззивният съд намира същите за неоснователни и следва да ги остави без уважение.

По изложените съображения, молбата за отмяна на неприсъствено решение следва да се остави без уважение.

Въззивният съд приема, че следва да се произнесе по същество по искането за отмяна на неприсъствено решение, тъй като оплакването в нея е досежно факта за ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание, т.е. е пряко свързано с това дали страната е надлежно уведомявана и кога е получила препис от решението, което пък обстоятелство е необходимо, за да се съобрази дали молбата за отмяна по чл.240 ГПК е в срок.

По разноските в настоящото производство: Ответника по молбата чрез пълномощника си е направил искане за присъждане на направените разноски за настоящото производство, които са в размер на 750 лв. видно от представения договор за правна защита и съдействие, същите следва да му бъдат присъдени като бъде осъден молителя да му ги заплати, тъй като молбата за отмяна на неприсъствено ршение е неоснователна.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. Стара Загора