Решение № 2196 от 24.11.2022 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1883/2022 г.

Настоящото производство е повторно във връзка с Решение № 7068/13.07.2022 г., постановено по адм. д. № 487/2022 г. по описа на ВАС, III О., с което е обезсилено Решение № 1337/29.06.20221 г., допълнено с Решение № 2331/26.11.2021 г., постановено по адм. д. № 2182/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като предявените искове са били разгледани с участие на ненадлежна страна – МОСВ, вместо РИОСВ – Пловдив. В решението е посочено, че в случая твърдените като незаконосъобразни действия и бездействия са на длъжностни лица на РИОСВ – Пловдив, както и че твърдяната за нищожна заповед е издадена от нейния директор.

От фактическа страна:

Ищецът е собственик на млекопреработвателно предприятие, разположено в землището на с.Домлян, общ.Карлово, където е изградил пречиствателно съоръжение за пречистване на производствени и битово-фекални води, като отпадните води се заустват в река Домлянска. За него му е издадено Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадни води във водни обекти № 0999/22.05.2006 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски басейн“ - Пловдив, което е променено впоследствие като № 33140153 и е удължен срокът на действието му с Решение № РР-1811/30.10.2013 г., като е изменено и количеството на отпадни води среднодневно на 150 куб.м. на ден. За пречистването е използвано изградено ЛПСОВ.

Във връзка с извършена проверка на обекта на 25.02.2014 г. от длъжностни лица на РИОСВ - Пловдив, е установено нарушение на чл.69 ал.1 от ЗООС, свързано с минимално превишение на индивидуалните емисионни ограничения по издаденото разрешение за заустване. В тази връзка след съставен АУАН е издадено НП № С-И-53/27.05.2014г., с което директорът на РИОСВ - Пловдив е наложил на основание чл.69а ал.1 т.1-4 ЗООС на „Полидей-2“ ООД текуща санкция в размер на 15817, 57 лева месечно, считано от датата на проверката - 25.02.2014 г. Посоченото НП е влязло в сила – потвърдено с Решение №23/25.02.2015 г. на Районен съд - Карлово, оставено в сила с окончателно Решение №1261/19.06.2015 г. на Административен съд - Пловдив. На 16.01.2015 г. санкционираното лице е подало молба за отмяна на наложената санкция, ведно с приложени към същата протоколи. Издадена е Заповед № С-И-53-1 от 14.11.2018 г., с която на основание чл.69б ал.7 от ЗООС е отменена наложената текуща санкция на дружеството, считано от 16.01.2015 г., като се посочва, че в тази връзка ищецът е направил искане с вх. № 102/16.01.2015 г. и е извършено пробовземане. Заповедта е влязла в сила като необжалвана.

През 2019 г. са предприети действия за принудително събиране на дължима сума по начислена текуща санкция на „Полидей-2“ ООД за времето от 17.05.2014 г. до 15.01.2015 г. в размер на главница 126 030.31 лева и дължими лихви за забава, за което било образувано изпълнително дело № 190729813/2019 г. по опис на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив. След получаване на съобщение за доброволно изпълнение, от страна на ищеца до директора на РИОСВ – Пловдив са подадени искания за издаване на административен акт, с който да бъдат отписани тези вземания с мотив тяхната недължимост поради наличие на основания за отпадане на санкцията по силата на сключено тристранно споразумение, приложено по адм. дело № 1969/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Тези суми са заплатени от ищеца, като следва - на 29.01.2020 г. - 30 000 лева, на 28.02.2020 г. - 30 000 лева, на 02.04.2020 г. - 30 000 лева, на 21.04.2020 г. - 36 050, 31 лева, на 29.10.2020 г. - лихви в размер на 60 627, 43 лева.

Горното се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, като следва да се отбележи, че голяма част от тях са неотносими към спора, което ще бъде изяснено в следващото изложение.

От правна страна и по отделните искови претенции:

1. Искът, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 126 030, 30 лв., представляващи според ищеца недължимо събрани от ответника суми в периода от 17.05.2014 год. до 15.01.2015 год. е неоснователен. Както се посочи по-горе срещу ищеца е издадено НП № С-И-53/27.05.2014г., с което директорът на РИОСВ - Пловдив е наложил на основание чл.69а ал.1 т.1-4 ЗООС на „Полидей-2“ ООД текуща санкция в размер на 15817, 57 лева месечно, считано от датата на проверката - 25.02.2014 г., като посоченото НП е влязло в сила – потвърдено с Решение №23/25.02.2015 г. на Районен съд - Карлово, оставено в сила с окончателно Решение №1261/19.06.2015 г. на Административен съд - Пловдив. На 16.01.2015 г. санкционираното лице е подало молба за отмяна на наложената санкция, ведно с приложени към същата протоколи. Издадена е Заповед № С-И-53-1 от 14.11.2018 г., с която на основание чл.69б ал.7 от ЗООС е отменена наложената текуща санкция на дружеството, считано от 16.01.2015 г., като се посочва, че в тази връзка ищецът е направил искане с вх. № 102/16.01.2015 г. и е извършено пробовземане. Заповедта е влязла в сила като необжалвана. Съгласно чл.69б, ал.7 от ЗООС „Санкцията по чл. 69, ал. 1 се отменя или намалява от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице.“ Самата заповед съгласно чл.18 от НАРЕДБА за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения може да бъде обжалвана по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В случая такова обжалване не е било проведено, а ако санкционираното лице е било несъгласно с датата, на която е получена молбата за отмяна на глобата, същото е следвало да защити правата си в съдебно производство по реда на ЗАНН. Впрочем дори и такова да беше проведено, установява се, че органът е отменил санкцията именно от датата на вх.№, който документира получаването. Липсват и твърдените действия/бездействия на длъжностни лица на ответника, в смисъла изложен в исковата молба. В тази връзка и твърдението, че санкцията била станала „недължима“ след 16.05.2014 г., предвид одобрено споразумение по адм.д. № 1969/ 2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив, е абсолютно несъстоятелно, поради специалния ред за отмяна на санкцията, както и поради това, че въпросното споразумение няма нищо общо с отмяната на конкретната санкция. Поради изложеното искът, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 126 030, 30 лв., представляващи според ищеца недължимо събрани от ответника суми в периода от 17.05.2014 год. до 15.01.2015 год. следва да бъде отхвърлен.

2. Претенциите за присъждане на мораторни и законни лихви в общ размер 114 409, 35 лв. са акцесорни и в пряка връзка с първата искова претенция, поради което са изцяло неоснователни, като не е необходимо излагане на по-подробни мотиви.

3. Горното е изцяло валидно и по отношение на иска, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на РИОСВ – Пловдив, че „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, не дължи лихви в общ размер на 60 627, 43 лв. по заплатените 9 бр. помесечни текущи имуществени санкции, за периода от 17.05.2014 год. до 15.01.2015 г., която претенция е изцяло неоснователна, като е достатъчно да се допълни, че доколкото основната санкция е безспорно дължима и заплатена със закъснение, то тези лихви също са дължими /тук следва да се имат предвид разпоредбата на чл.72а от ЗООС и Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. на ВАС по т. д. № 5/2013 г., ОСК, докладчик съдията Ф.Н. /, а по размера на лихвите липсва спор.

4. Що се отнася до искането да бъде обявена за нищожна Заповед № С-И-53-1/14.11.2018 г., с която е отменена наложена на дружеството текуща ежемесечна санкция, считано от 16.01.2015 г. /с твърдение, че същата била станала „недължима“ след 16.05.2014 г., като се имало предвид одобрено споразумение по адм.д. № 1969/ 2014 г. по описа на Административен съд – Пловдив/, констатира се че тази заповед е издадена от компетентен орган и при липса на пороци /за посоченото твърдение за недължимост на санкцията след 16.05.2014 г. изцяло са относими и изложените по-горе мотиви/, а и както се каза оспорването на тази заповед е следвало да стане по реда на ЗАНН, поради нейната специфика и тъй като същата не представлява ИАА.

Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове от „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, седалище в гр. Карлово, против РИОСВ – Пловдив, с които се претендира: 1. РИОСВ - Пловдив да заплати на „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 126 030, 30 лв., представляващи според ищеца недължимо събрани от ответника суми /9 бр. помесечни текущи имуществени санкции/, за периода от 17.05.2014 год. до 15.01.2015 г.; 2. да бъде обявена за нищожна Заповед № С-И-53-1/14.11.2018 г., с която е отменена наложена на „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, текуща ежемесечна санкция, считано от 16.01.2015 г.; 3. РИОСВ – Пловдив да заплати на „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, мораторни и законни лихви в общ размер 14 409, 35 лв.; 4. Да бъде признато за установено по отношение на РИОСВ – Пловдив, че „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, не дължи лихви в общ размер на 60 627, 43 лв. по заплатените 9 бр. помесечни текущи имуществени санкции, за периода от 17.05.2014 год. до 15.01.2015 г. При този изход на делото следва да бъде осъдено „ПОЛИДЕЙ-2“ ООД, ЕИК115199114, да заплати на РИОСВ - Пловдив разноски в размер на 100 лв. за осъществената юрисконсултска защита.

Мотивиран от горното, съдът