Решение № 362 от 11.8.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 193/2024 г.

Производството е по реда на чл.247 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. Постъпила е писмена молба с вх.№3104 от 20.03.2025г. подадена от „РИ СОФ“ ООД, ЕИК130459512 чрез пълномощника си адв. Б. с искане да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК допусната във въззивно решение № 325 от 06.10.2024г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в.гр.д. №193/2024г. по описа на същия съд очевидна фактическа грешка. Твърди се, че с определение № 241 от 31.03. 2023г. по гр.д. №20225210100779 по описа на РС Велинград, обективиращо проект на доклад по делото е определена правната квалификация на предявените искове, включително е докладван ЕВЕНТУАЛЕН ИСК с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 187 ЗЗД, във вр. чл. 318, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищеца закупените, но недоставени 25, 068 куб. м. греди над 10 см. на 4 м., 87 бр. сачак с дължина 300 см., 1 2554 летви 2х3 см. с дължина 300 см. и 8 7347 куб. м. импрегниране на стойност 16 273, 24 лв. С протоколно определение от 15.06.2023 г. по гр.д.№20225210100779 по описа на РС Велинград е обявен за окончателен доклада по делото, обективиран в Определение № 241/31.03.2023 г., като се имат предвид направените в съдебно заседание на 04.05.2023г. и съдебно заседание на 15.06.2023 г. допълнения и уточнения от страна на ищеца на вещите, които реално да се предадат. Прието е от съда, че вещите предмет на евентуалния иск за реално предаване са описаните в молбата от 11.05.2023 г. С молба с вх.№7302 от 31.07.2024г РИ- СОФ ООД е поискало произнасяне по приетия за съвместно разглеждане по делото евентуален иск за реално изпълнение. На стр.1 от постановено по горното дело решение № 325 от 06.10.2024 г. съдът е посочил, че производството е по повод подадена молба от Ри СОФ ООД за реално изпълнение. В диспозитива на решение № 325 от 06.10.2024 г. по делото съдът е допуснал очевидна грешка като се е произнесъл по иск по чл.59 ЗЗД, какъвто съгласно доклада по делото не е предявен по делото. Молителят счита, че е налице очевидна фактическа грешка в решение № 325 от 06.10.2024 г. - несъответствие между волята на съда, материализирана в съобразителната част на решението, и отразяването й в диспозитива на решението. Моли тази грешка да бъде поправена като бъде отстранено посоченото несъответствие. В срока по чл.247 ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна в който се излагат доводи за неоснователност на искането, като се поддържа, че правилно въззивният съд е изградил диспозитива на съдебното решение, който изцяло е съобразен с мотивите, като в случая не е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК. Излагат се подробни доводи в тази връзка. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: С въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд №325 от 06.10.2024г. постановено по гр.д.№193/2024г. по описа на същия съд, постановено по реда н чл.250 ал.1 от ГПК, е ДОПЪЛНЕНО по реда на чл.250 ал.1 от ГПК ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ на Пазарджишки окръжен съд №258 от 10.07.2024г. постановено по в.гр.д. № 20245200500193 по описа на същия съд за 2024г. КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения при условията на евентуалност от ищеца „РИ- СОФ“ ООД, с ЕИК130459512 със седалище и адрес на управление в гр.София, и със съдебен адрес гр.София, бул.“Евлоги Георгиев“ №41, чрез адвокат С. Б. и против „ТРАНС ЛЕС-82“ ЕООД, ЕИК-201155429, със седалище и адрес на управление в гр.Сърница, обл. Пазарджик, иск по чл.59 от ЗЗД /неоснователно обогатяване/ за сумата от 16273.84лв по ИМ /18479.05лв по съдебното решение/, представляваща заплатената сума от ищеца, срещу която „РИ-СОФ“ ООД не е получил насрещна престация и с която сума ищецът „РИ-СОФ“ ООД неоснователно е обеднял за сметка на неоснователното обогатяване на ответника „ТРАНС ЛЕС-82“ EООД с процесната главница, за която стойност, ответното дружество е получило плащане, но не е предоставило насрещна престация, и за присъждане на обезщетение за забава върху главницата. Формираната от въззивната инстанция воля в мотивите към процесното решение №325 от 06.10.2024г. постановено по гр.д.№193/2024г. е за предявена при условията на евентуалност искова претенция за главница от 16273.84лв, представляваща платена от ищеца РИ-СОФ ООД, ЕИК 130459513 по ИМ на ответника „Транс лес-82“ ЕООД, ЕИК-201155429 срещу която „РИ СОФ“ ООД не е получил насрещна престация и с която сума ищецът неоснователно е обеднял за сметка на неоснователното обогатяване на ответника ТРАС-ЛЕС -82 ЕООД с процесната главница, за която стойност ответното дружество е поучил плащане, но не е представило насрещна престация, която претенция въззивната инстанция е квалифицирала като такава с правно основание в чл.59 от ЗЗД /неоснователно обогатяване/, свързана с неоснователно разместване на блага осъществено на извъндоговорно основание между страните, като съдът е изложил подробни мотиви за соченото правно основание и се е произнесъл по съществото на иска именно на това правно основание, тоест нали е идентичност между формираната и изразена воля на въззивната инстанция в процесното решение по отношение на предявения евентуален иск на ищеца. Принципно квалификацията на евентуалния иск дадена от първоинстанционния съд не е задължителна за въззивната инстанция в хипотеза когато същата е неправилно дадена, но и когато в същност няма произнасяне от исковия съд при уважен от него главен иск и доколкото в случая актуалната определена такава от въззивния съд не предполага събиране на други различни от вече събраните по делото доказателства, доколкото същите са относими и към окончателно определената такава. Принципно ако страната е имала съмнения относно правната квалификация същата е могла да ги заяви надлежно и пред въззивната инстанция и ако същата инстанция установи произнасяне от първата инстанция по същество по непредявен иск, да обезсили решение и да върне делото за ново разглеждане по надлежната правна квалификация на иска. Такива доводи в случая няма развити по делото. Нещо повече, още в първоначалната си искова молба, с вх.№4224 от 10.08.2022г. ищецът РИ- СОФ ООД, ЕИК 130459513 еднозначно заявява, че предявява при условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД. Записаното в ИМ, на стр.4, дословно е „ При условията на евентуалност [ако съдът отхвърли като неоснователни предявените главен и акцесорен иск/ тогава претендираме присъждане на процесната главница на основание чл.59 33Д [за неоснователно обогатяване]. Процесната главница съставлява заплатена сума от ищеца, срещу която не е получил насрещна престация. С тази сума ищецът неоснователно е обеднял за сметка неоснователното обогатяване на ответника с процесната главница, за която стойност ТРАНС ЛЕС - 82” ЕООД е получило плащане, но не е предоставило насрещна престация“. Посочените факти и обстоятелства несъмнено субсумират исковата претенция като такава по чл.59 от ЗЗД, а не по чл.79 от ЗЗД. В срока за отговор насрещната страна е взела отношение именно по такава евентуална претенция на ищеца, вх.№5289 от 12.10.2022г. с правно основание в чл.59 от ЗЗД, а не за друга евентуална претенция. В определението на исковия съд по чл.140 от ГПК №241 от 31.03. 2023г. няма взето отношение по така заявената евентуална исковата претенция на ищеца по чл.59 от ЗЗД нито съдът се е десезирал от разглеждането й и производството по делото да е прекратено по отношение на същата. Направеното от ищеца уточнение на евентуалната претенция с молбата си вх.№920 от 17.02.2023г. в смисъл, че не се поддържа първоначално предявения иск по чл.59 от ЗЗД /неоснователно обогатяване на извъндоговорно основание / и се преминава към иск за реално изпълнение на договорно основание по чл.79 от ЗЗД предполага на първо място от процесуална гледна точка излагане на факти и обстоятелства коренно различни за двата иска, имащи и различни правни последици, което по същество представлява по своя характер и естество предявен съвършено нов иск, което в случая не може да стане по правилата по чл.210 ал.1 от ГПК защото от същата ИМ е вече връчен препис на насрещната страна, която вече е взела становище и с тази ИМ са определени обективните и субективни предели на предявените искове-главен и евентуален, като ищецът нито се отказва от първоначално предявения евентуален иск нито изрично го оттегля с последиците от това съгласно чл.232 или по чл233 от ГПК След като исковият съд изрично не е прекратил производството по надлежно предявения от ищеца евентуален иск по чл.59 от ЗЗД, е недопустимо изменение по чл.214 ал.1 от ГПК на първоначално предявения евентуален иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД с друг, с иск за реално изпълнение на договор защото се касае за едновременно изменение и на обстоятелствата и на петитума, което е недопустимо. Касае се за съвършено нов иск за реално изпълнение който следва да се разгледа в отделно производство. Затова и предвид на факта, че исковият съд не се е произнесъл надлежно по евентуалния иск предвид уважаването на главния иск, въззивната инстанция се произнася за първи път по надлежно предявения евентуален иск така както е въведен с първоначалната искова молба и по който производството е висящо, не е прекратено нито поради оттеглянето му от страна на ищеца по реда на чл.232 от ГПК нито поради отказ от отказ иска чл.233 от ГПК, нито е допуснато надлежно изменение по реда на чл.214 от ГПК. По така предявения по делото надлежен евентуален иск по чл.59 от ЗЗД въззивната инстанция се е произнесла с допълнително решение по чл.250 ал.1 от ГПК №325 от 06.10.2024г. въз основа на формирана и изразена воля, че това е надлежния предявен от ищеца евентуален иск по чл.59 от ЗЗД, а не друг такъв, а имено иск за реално изпълнение по чл.79 от ЗЗД. Затова няма основание за приемане, че е налице допусната от въззивната инстанция ОФГ относно формираната и изразена от съда воля по предмета на евентуалния предявен от ищцовото дружество иск, който въззивната инстанция квалифицира по чл.59 от ЗЗД- неоснователно обогатяване Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд