Решение № 161 от 17.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1243/2023 г.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане за възобновяване на осъдения М. П. И. с ЕГН •••••••••• чрез адв. Ц. И. чрез Районен съд гр. Видин. Искането е със следното основно съдържание: Според защитника с Решението на Видинския окръжен съд е нарушен материалния закон. И двете инстанции правилно са възприели фактическата обстановка относно придобиването, държането на тютюн и тютюневи изделия. В тази насока съдилищата са обсъдили свидетелските показания, обяснения на подсъдимия, веществените доказателства, протоколите за оглед и изземване, назначените по делото експертизи и фактическите констатации на кореспондират с доказателственият материал Съдилищата безкритично са възприели обвинението, че предмет на престъплението са 155 кутии акцизни стоки - тютюн за пушене без български акцизен бандерол. Редакцията на чл. 234 ал. 1 от НК, според молителя е категорична – предмет на престъпление могат да бъдат само акцизни стоки без бандерол. НК не посочва какъв да бъде бандерола - български, германски какъвто или друг, а 155-те кутии акцизни стоки тютюн за пушене са имали бандерол на друга страна от ЕС. Съдилищата категорично са установили чрез оглед на веществените доказателства, че на 155-те кутии с тютюн за пушене са с поставен германски бандерол. Това значи, че дължимият акциза на тютюна е платен в друга държава член на общността. Фактът че 155 -те кутии са с поставен немски бандерол прави извода на съда относно предмета на престъплението в нарушение на закона. Според молителя, ако законодателят е искал да визира редакция на закона съобразно обективираната воля на съдилищата в двата съдебни акта, то редакцията на Закона би трябвало да е „акцизни стоки без български бандерол“, но точната редакция на 234, ал. 1 НК е „акцизни стоки без бандерол" т. е. значително по широк обхват Според защитата 234, ал. 1 от НК обявява акцизни стоки за предмет на престъпление когато са без бандерол, а не само когато са без български бандерол. Т.е. 155-те кутии тютюн приети от съдилищата като предмет на престъпление не са такъв по смисъла на чл. 234 НК. По този начин съдилищата по същество постановявайки своите съдени актове са нарушили материалния закон. Предвид изложеното се отправя искане за възобновяване НОХД № 319/2022 г. на Видински окръжен съд и оправдаване на осъденото лице. В съдебно заседание пред САС страните излагат доводи със следното кратко съдържание: Защитникът на осъдения И. поддържа искането. Моли съдът да обсъди, че в чл. 234, ал. 1, изпълнителното деяние е бланкетна норма, която се попълва със съдържание с други такива бланкетни норми. Моли да бъде констатирано и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в обвинителния акт е вменено на осъдения, че е извършил нарушение на чл. 12, т. 2 и чл. 64, ал. 4 от ЗАДС плюс други текстове. В присъдата осъденият е признат за извършено нарушение по чл. 12, ал. 1, т. 1, докато няма такова повдигнато обвинение, а с присъдата съдът не се е занимал и произнесъл твърдяното в обвинителния акт нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗАДС. Поставя въпросът дали има предмет на престъпление, тъй като тютюнът предмет на делото е с поставен немски бандерол. Твърди, че предметът на деянието представлява сбор от многобройни подаръци от различни лица, които са заплатили акциза в Германия и от това следва, че няма задължения съгласно чл. 21, т. 5 от ЗАДС да плати акциз в България. Защитникът заявява, че правото е всеки гост е да му подари по 1 кг тютюн, за който не дължи акциз в България. Защитникът заявява, деянието е несъставомерно от субективна страна - човекът е получил в дар на сватбата си, хората са дошли от Германия и са донесли немска стока с немски акциз, разрешено внесена в България. Моли искането да бъде уважено. Осъденото лице поддържа казаното от защитника. Твърди, че е невинен и не е извършил това, за което е осъден. Прокурорът заявява, че акцизът като вид косвен данък, следва да бъде заплащан в страната, където се употребяват стоките, било тютюн или алкохол. Това се доказва с държавна ценна книга, издадена от българското Министерство на финансите. Такава държавна ценна книга няма върху тези стоки. Затова не споделя становището, че деянието е несъставомерно и моли искането да бъде отхвърлено.. В последната си дума осъденият моли присъдата да бъде отменена. Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило в Районен съд – Видин на 18.08.2023 година, но е изпратено по пощата с клеймо от 08.08.2023 г. Присъдата, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, е влязла в сила на 17.02.2023 година. Следователно срокът по чл. 421, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е спазен. Искането е подадено от осъдения, чрез упълномощен нарочно за това производство адвокат защитник, следователно изпълнени са изискванията на чл. 420, ал. 2 НПК. В искането са посочени релевантни основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Компетентен да разгледа това искане е Софийски апелативен съд, тъй като влезлият в сила съдебен акт по чл. 419 от НПК е постановен от районен съд намиращ се в апелативния район на САС. От материалите по делото е видно, че с присъда № 34 от 23.11. 2021 г. по НОХД № 819/2021 г. Районен съд – гр. Видин е признал молителя за виновен за извършено престъпление по чл. 234 ал. 1 от НК и му е наложил наказание една година лишаване от свобода с приложение на чл. 66 НК, както и глоба в размер на 11470 лв. и по реда на чл. 234, ал. 5 НК е отнел в полза на държавата предмета на престъплението. С решение № 38 по ВНОХД № 319/2022 година Окръжен съд –гр. Видин е оставил без уважение жалбата срещу постановената от Районен съд – гр. Видин присъда и е потвърдил присъдата. За да постанови горния съдебен акт съставът на Районен съд – гр. Видин е приел, че на 04.11.2021 год. в гр. Видин, в къща, находяща се на ул."•••" № •••, М. П. И. държал акцизни стоки без български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон - чл. 2, т. 2, чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 64, ал. 4, чл. 99, ал. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, а именно: 17 броя метални кутии тютюн за пушене на водна лула /наргиле/, марка "HOLSTER" с нето тегло от 200 гр. всяка, без български акцизен бандерол, на стойност 74, 00 лв. всяка, всички на обща стойност 1258, 00 лв. и дължим акциз в размер на 516, 80 лв.; 20 броя метални кутии тютюн за пушене на водна лула /наргиле/, марка "ALMASSIVA TOBACCO" с нето тегло от 200 гр. всяка, без български акцизен бандерол, на стойност 74, 00 лв. всяка, всички на обща стойност 1480, 00 лв. и дължим акциз в размер на 608, 00 лв.; 36 броя метални кутии тютюн за пушене на водна лула /наргиле/, марка "Neme Less" с нето тегло от 200 гр. всяка, без български акцизен бандерол, на стойност 74, 00 лв. всяка, всички на обща стойност 2664, 00 лв. и дължим акциз в размер на 1094, 40 лв.; 2 броя метални кутии тютюн за пушене на водна лула /наргиле/, марка "BANGER TOBACCO" с нето тегло от 200 гр. всяка, без български акцизен бандерол, на стойност 74, 00 лв. всяка, всички на обща стойност 148, 00 лв. и дължим акциз в размер на 60, 80 лв.; 25 броя пластмасови кутии тютюн за пушене на водна лула /наргиле/, марка "AL- WAHA " с нето тегло от 200 гр. всяка, без български акцизен бандерол, на стойност 74, 00 лв. всяка, всички на обща стойност 1850, 00 лв. и дължим акциз в размер на 760, 00 лв.; 1 брой пластмасова кутия тютюн за пушене на водна лула /наргиле/, марка "HOOKDIN" с нето тегло от 200 гр., без български акцизен бандерол, на стойност 74, 00 лв. и дължим акциз в размер на 30, 40 лв.; 12 броя пластмасови кутии тютюн за пушене на водна лула /наргиле/, марка "ELEKTRO SMOG" с нето тегло от 200 гр. всяка, без български акцизен бандерол, на стойност 74, 00 лв. всяка, всички на обща стойност 888, 00 лв. и дължим акциз в размер на 364, 80 лв.; 3 броя метални кутии тютюн за пушене на водна лула /наргиле/, марка " OS TOBACCO " с нето тегло от 200 гр. всяка, без български акцизен бандерол, на стойност 74, 00 лв. всяка, всички на обща стойност 222, 00 лв. и дължим акциз в размер на 91, 20 лв. и 39 броя картонени кутии тютюн за пушене на водна лула /наргиле/, марка "DARKSIDE TOBACCO " с нето тегло от 200 гр. всяка, без български акцизен бандерол, на стойност 74, 00 лв. всяка, всички на обща стойност 2886, 00 лв. и дължим акциз в размер на 1185.00 лв. като общата стойност на всички държани акцизни стоки без български акцизен бандерол възлиза на сумата от 11470 лв. и дължим акциз в размер на 4712 лв. Съдът е приел, че случаят е немаловажен и е приложил разпоредбите на чл. 234 ал. 1 и 5 от НК. По повод на обжалване на присъдата се произнесъл Видинският окръжен съд с решение № 38 от 10. 02. 2023 г., постановено по ВНОХД № 319/2022 г. на същия съд, с което я потвърдил. По същество на направеното искане: Искането за възобновяване се основава на твърдението, че е нарушен материалния закон, тъй като предмета на престъплението са тютюневи изделия, които имат бандерол от Федерална република Германия, а в текста на чл. 234 ал. 1 НК не било написано български бандерол и следователно този текст следва да се тълкува, че се отнася за стоки, които нямат никакъв бандерол, а в случая те имат такъв, издаден друга страна член на Европейския съюз. Видинският районен съд е дал правилен отговор на възраженията на защитата, относно несъставомерността на деянието по чл. 234 ал. 1 пр. 2 от НК, с оглед на това, че върху предмета на престъплението бил поставен бандерол във Федерална Република Германия. Законосъобразно се е позовал на това, че облагането с акциз е уредено в ЗАДС, а съгласно чл. 4 т. 1 във вр. е чл. 2, т. 2 -тютюневите изделия са акцизна стока. Обосновано е изложено в мотивите към присъдата, че продуктите за пушене е наргиле се включват в понятието „тютюн за пушене“ по смисъла на ЗДДС и подлежат на облагане с акциз. Правната материята относно акцизите в ЕС е уредена в Директива 2008/118/ЕО на съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО. Текстовете на този задължителен правен акт на територията на европейския съюз изцяло са въведени в нашата правна система в Закона за акцизите и данъчните складове. Акцизните стоки подлежат на облагане с акциз при тяхното производство на територията на страната, при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка и при тяхното внасяне на територията на страната или незаконното влизане на територията на Съюза – чл. 19, ал. 1 от ЗАДС. От това произлиза, че при внасянето в страната на тютюневите изделия те следва да бъдат обложени с акциз. За удостоверяването на това обстоятелство на тютюневите изделия се поставя бандерол. Изключение се допуска само в случаите на чл. 21 от ЗАДС. Сред тези случаи е този в чл. 21, ал. 1 т. 5 от ЗАДС когато тютюневи изделия са закупени в друга държава членка от физически лица за лични нужди и превозвани от тях в количества, определени с правилника за прилагане на закона. В посочения Правилник за прилагане на ЗАДС в чл. 4в, ал. 1, т. 1, б. „г“ е определено количество тютюн за пушене не по-голямо от 1 кг., които се освобождават от акциз когато са закупени в друга държава членка от физически лица за лични нужди. От това следва, че иззетите по делото тютюневи изделия, които значително надвишават като количество 1 кг. – общо 31 кг. тютюн, които според защитната версия осъденото лице лично си консумирало подлежат на облагане с акциз при внасянето или придобиването на територията на Република България. Посоченото количество надхвърля „личните нужди“ по смисъла на закона 31 пъти. Смисълът на разпоредбата на ЗАДС в чл. 21, ал. 1 т. 5 относно личните нужди не допуска разпореждането с акцизните стоки – продажби, подаръци или държането им, ако общото им количество надхвърля 1 кг. в случаите когато не е заплатен дължимият акциз на страната където се консумират. Така например при внесен тютюн за пушене без да е заплатен акциз в количество по-малко от 1 кг. и последваща негова продажба, е налице данъчно нарушение, тъй като освобождаването е от акциза само когато тютюнът е предназначен за лични нужди. Поради това възражението, че се касае за тютюн за лични нужди и поради това е освободен от заплащането на акциз при въвеждането на територията на страната ни е неоснователно. Деянието в този смисъл е извършено както от обективна, така и от субективна страна, тъй като гражданите са длъжни да знаят законовите норми в страната и не могат да се освобождават от отговорност като твърдят, че не познават законите. Не е основателно твърдението, че разпоредбата на чл. 234 ал. 1 НК не сочела от коя страна е издаден бандеролът и се използвал този термин в общ смисъл и при наличните бандероли от ФРГ върху тютюневите изделия деянието е несъставомерно. Понятието „бандерол“ има изрична законова дефиниция. В чл. 4. ал. 7 от ЗАДС изрично е указано, че: “По смисъла на този закон: "Бандерол" е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка.“ От това произлиза, че понятието в НК не може да обхващат бандероли издавани в други държави, тъй като с тях не се заплаща акциз в полза на Република България. Това е смисълът на разпоредбата на чл. 234 НК - да се инкриминира разпространяването и държането на акцизни стоки по ЗАДС, който именно изисква наличието на бандерол като удостоверяване, че данъкът в България е събран чрез покупката му от Министерство на финансите. Липсата на български бандерол поставен на тютюневите изделия по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване или разкъсване ангажира отговорността по НК не само на производителите и вносителите, но и на лицата които държат такива стоки, какъвто е настоящият случай. В този смисъл е Решение 129 от 20.09.2018 г. по Н. Д. № 569/2018 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС където изрично е указано, че: „Термините "акцизна стока" и "бандерол" са пояснени в Закона за акцизите и данъчните складове“, т.е. бандероли издадени от други държави не попадат под разпоредбите на чл. 234, ал. 1 НК. Не е основателно и твърдението на защитника на осъдения, изразено в пледоарията пред настоящата инстанция, за допуснати съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в неточно посочване на бланкетните текстове. Действително разпоредбата на чл. 234 ал. 1 НК е бланкетна и за да е налице престъпление по този текст, следва да бъде установено, че е нарушено конкретно правило или норма от съответен нормативен акт, т.е от обективна страна, наред с положителното установяване на едно или и на двете изпълнителни деяния "продава" и/или "държи", следва да бъде установено, че продажбата и/или държането е по отношение на стоки, които са акцизни и са без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Законът е Законът за акцизите и данъчните складове. В обвинителният акт както в обстоятелствената част така и в диспозитива са посочени разпоредбите на чл. 2, т. 2, чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 64, ал. 4 и чл. 99, ал. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, като последният текст преповтаря разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС. Така обвинението е напълно ясно и изпълнено със смисъл чрез цялостното цитиране на съдържанието на посочените норми в обстоятелствената част и посочването им в диспозитива на обвинителния акт. В началото на диспозитива на обвинителния акт е допуснатата техническа грешка с посочването на чл. 12, т. 2 /какъвто текст в закона не съществува/ и е пропуснат чл. 64, ал. 4 от ЗАДС. Тази грешка не е съществена, тъй като в същия диспозитив на края, където е посочено окончателното обвинение, е посочена правилно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 4 от ЗАДС. Така не е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт и обвинение е формулирано напълно ясно, както с думи така и с посочването на цифровото изражение на нормите от ЗАДС. Първоинстанционният съд с присъдата е приел изрично като запълващи норми разпоредбите на чл. 2, т. 2, чл. 12, ал. 1, т. 1, чл. 64, ал. 4, чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС и чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия /стр. 2 от присъдата/, от което се вижда, че няма никаква разлика в посочените други норми запълващи текста на чл. 234 ал. 1 НК от съда и прокурора. Следва да се отбележи, че в диспозитива на присъдата в горната част /стр. 1 от присъдата/ е пресъздадена и грешката допусната при съставянето на обвинителния акт /явно поради порочната практика на копиране на актовете без да бъдат прочетени и да се вникне в съдържанието им/ и е посочена разпоредба на чл. 12, т. 2 и е пропуснат чл. 64, ал. 4 от ЗАДС. Това не е съществено нарушение на процесуалните правила и в този си вид присъдата е ясна и непротиворечива, като е налице и произнасяне по повод на разпоредбата на чл. 64 ал. 4 и по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Също така първоинстанционният съд в мотивите на присъдата изрично е посочил и коментирал реда за поставяне на бандероли, визиран в чл. 64 ал. 4 от ЗАДС /л. 7 от мотивите/, което сочи, че е неоснователно твърдението, че липсва произнасяне по този текст от закона. Поради изложеното твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия са неоснователни. Изводите на въззивната инстанция при проверката на присъдата са правилни и законосъобразни. Даден е отговор на съществените възражения на защитата и атакуваното решение на Видинския окръжен съд е правилно и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на осъдения И. за възобновяване на посоченото наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, поради което и на основание чл. 425 НПК, Софийският апелативен съд, наказателно отделение, ІІІ състав