Решение № 389 от 20.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 493/2024 г.

Производството е по реда на чл.327 от НПК. С Присъда от 21.04.2023г. по НОХД № 4765/2021г., Софийски градски съд е признал подсъдимата Д. В. В. - родена на •••••••• г. в гр. •••, обл. Велико Търново, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, с постоянен адрес по местоживеене - гр. Козлодуй, ул. “Жилищен комплекс“ № 1, бл.25, ет.1, ап.3 - за ВИНОВНА в това, че на 06.10.2020 г., около 18.50 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Пежо", модел "307", peг. номер ••••••••, движейки се по бул. "Драган Цанков" с посока на движение от бул. "Пейо Яворов" към ул. "Добри Войников", и в района на кръстовището образувано с ул. "Митрополит Кирил Видински", нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, като водачката на лекия автомобил Д. В. В. при извършване на маневра "завиване наляво", за да навлезе по ул. "Митрополит Кирил Видински", не пропуснала насрещно движещия се по бул. "Драган Цанков", с посока на движение от ул. "Добри Войников" към бул. "Пейо Яворов", мотоциклет - марка "Сузуки", модел "ДРЗ 400 CM", с per. № •••••••, управляван от А. Д. Т., вследствие на което реализирала ПТП с мотоциклета и по непредпазливост причинила смъртта на А. Д. Т., който починал на 19.11.2020 година в УМБАЛСМ "Пирогов", като настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП, а именно - тежката съчетана гръдно- коремна травма /изразяваща се в контузия на гръден кош, контузия на белите дробове, счупване на гребена на крилото на дясната хълбочна кост, ретроперитонеален кръвоизлив/ и травма на крайниците /изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания на долните крайници, разкусно-контузна рана на лявата мишница, голяма разкъсно-контузна рана на лявото коляно, счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост, разскъсно - контузна рана на дясното бедро, охлузване и рана на десния външен глезен/, и настъпилите от съчетаната гръдно-коремна травма и травмата на крайниците усложнения, а именно - травматичен шок, двустранна тежка пневмония, тромбоемболия в среден калибър съдове на десния бял дроб; сепсис; белези на многоорганна недостатъчност - престъпление по чл.343, ал.1, б. ”в”, предл.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, предл.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.54, ал.1 НК, е определил на подсъдимата Д. В. В. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимата Д. В. В. „Лишаване от свобода” в размер на ТРИ ГОДИНИ, е отложено с ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ПЕТ ГОДИНИ. На основание чл.343г, във вр. чл.343, ал.1, б.„в“, предл.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, подсъдимата Д. В. В. е лишена от право да управлява МПС, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимата Д. В. В. е осъдена, да заплати сумата от 2647.50 /две хиляди шестотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева - разноски за водене на делото, от които 2107.50 лв. /две хиляди сто и седем лева и петдесет стотинки/ - в полза на държавата и по сметка на СДВР, а 540.00 /петстотин и четиридесет/ лв. - в полза на държавата и по сметка на СГС, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК - по 5 лева държавна такса за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист - за присъдените разноски. В законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК срещу първоинстанционната присъда е постъпила въззивна жалба от адв. М. М. – защитник на подсъдимата Д. В. В., в която се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Според защитника е налице хипотезата на чл.343а, ал.1, б. „Б“, вр.чл.343, ал.1, б. „В“ НК, с оглед събраните по делото доказателства. Той не е съгласен и с размера на наложеното на подсъдимата В. наказание, като счита, че същото е завишено, предвид обществената опасност на деянието и дееца. Иска се изменение на присъдата на СГС, като се приложи привилегированата разпоредба разпоредба на чл.343а, ал.1, б. „Б“, вр.чл.343, ал.1, б. „В“ НК и да се намали размерът на наложеното наказание. В съдебното заседание пред САС представителят на Апелативна прокуратура – София моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда като правилна и постановена съобразно изискванията на материалния и процесуалния закон. Повереникът на частните обвинители – адв. Д. се присъединява към становището на държавното обвинение. Смята, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, подробно и аргументирано мотивирана. Изтъква, че наложеното наказание е справедливо, макар и съдът да е подходил снизходително спрямо подсъдимата. Частната обвинителка С. Т. посочва, че искането за намаляване наказанието, изразено във въззивната жалба, не следва да бъде уважавано. Намира, че наказанието и в този размер не съответсва на огромната загуба, която е понесла в следствие деянието на подсъдимата. Адв. М. – защитник на подсъдимата Д. В., иска от съда да бъде приложен привилигирования състав на чл.343а НК. Аргументира се, че според съдебната практика, при прилагането на тази разпоредба, не се отдава такова значение на резултата, колкото на намерението, желанието и усилията на подсъдимото лице. И въпреки че Д. В. не е могла да направи много, тъй като е изпаднала в шок, тя е направила всичко по силите си, които не са били много в този момент, като се е опитала да се обади на тел.112, но поради обзелия я стрес, не е успяла да го направи и е помолила приятеля си за това. Защитникът счита, че размерът на наложеното с присъдата наказание следва да бъде намален, поради чистото съдебно минало на подсъдимата и обстоятелството, че не е извършила грубо нарушение на ЗДП, а просто не е възприела насрещно движещия се моторист. Моли, в случай че съдът не приложи разпоредбата на чл.343а НК, при определяне на наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл.55 НК. В личната си защита и последната си дума подсъдимата поддържа доводите на защитника си. Заявява, че съжалява за случилото се. Апелативен съд – София като въззивна инстанция, проверявайки правилността и законосъобразността на постановената присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира, че в конкретния казус са налице основанията, визирани в чл.334, т.6 от НПК. По приетата от СГС фактическа обстановка не се спори от страните. САС намира, че тя е установена въз основа на задълбочен и обективен анализ на доказателствата и след въведените с настоящото решение уточнения, споделя напълно изложеното от контролираната инстанция ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимата Д. В. В. е родена на •••••••• г. в гр. •••, обл. Велико Търново, българка, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, с висше образование - специалност „Етнология“, месторабота - „ГФК България, Институт за маркетингови изследвания“ ЕООД, като •••, с постоянен адрес - гр. •••, ул. „•••“ № •, бл.••, ет. •, ап.•. Подсъдимата е правоспособен водач на МПС, кат. „В“ и „АМ“ - на отчет в СДВР. Към инкриминираната дата е притежавала свидетелство за управление на МПС № ••••••••••, издадено на 16.10.2012 г., валидно до 16.10.2022 г.; понастоящем притежава СУМПС № 285846358, валидно до 16.11.2032 г. До 22.02.2023 г. същата не е била санкционирана по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. На 06.10.2020 г., около 18.50 часа, подс. Д. В. В. управлявала л. а. марка „Пежо“, модел „307“ с рег. № ••••••••, собственост на нейния баща - В. Х. В., в гр. София, по бул. „Драган Цанков“, с посока на движение от кръстовището с бул. „Пейо Яворов“ към кръстовището с ул. „Добри Войников“. На предната дясна седалка до В. пътувал неин колега - св. Е. Д. Т.. Двамата се прибирали от работното си място. Докато пътували, св. Т. наблюдавал мобилния си телефон и не следял постоянно пътната обстановка. По това време вече било започнало да се свечерява и да вали слаб дъжд, поради което подс. В. била включила чистачките на предното стъкло на автомобила си. Видимостта била добра, пътният участък бил прав, без неравности, като подсъдимата имала възможност да възприеме движещите се в насрещните ленти за движение автомобили от около 73 метра. Автомобилът, управляван от подс. В., бил технически изправен, а тя не била употребила алкохол или наркотични вещества. Пътната настилка в района на бул. „Драган Цанков“ от кръстовището с бул. „Пейо Яворов“ до кръстовището с ул. „Митрополит Кирил Видински“ била покрита с асфалт, мокра, прав участък, без наноси и неравности. Пътното платно на бул. „Драган Цанков“, в района на кръстовището, образувано с ул. „Митрополит Кирил Видински“, било двупосочно, разделено по средата с двойна непрекъсната линия. Считано по посока на движение на подсъдимата, имало две ленти за движение, всяка с широчина от 3 метра, разделени една от друга с единична непрекъсната маркировка. Лентите за движение по бул. „Драган Цанков“ от кръстовището с ул. „Добри Войников“, към кръстовището с бул. „Пейо Яворов“, също били две, всяка с широчина от 3 метра, разделени от единична прекъсната линия. В дясно от десния бордюр на бул. „Драган Цанков“ по посока на движение на подсъдимата (приета и за посока на огледа в протокол за оглед на местопроизшествие от 06.10.2020 г.), имало тревна площ с широчина 4 метра. Вляво от левия бордюр на бул. „Драган Цанков“, имало тревна площ с широчина от 2 метра, а вляво от нея - тротоарна площ с широчина 3.5 метра. Пътните ленти на бул. „Драган Цанков“ преди кръстовището с ул. „Митрополит Кирил Видински“, по посока на движението на подсъдимата, били две - дясната била предназначена за движение само направо, а лявата - за движение направо и наляво, обозначени с пътна маркировка „М10“ по смисъла на чл.65, т. 1 от ППЗП. Стоп линията на дясната лента за движение по бул. „Драган Цанков“ преди кръстовището, отстояла на 4.6 метра след ориентира (за ориентир в протокола за оглед на местопроизшествие от 06.10.2020 г. е приет ъгълът, сключен от мисленото продължение на бул. „Драган Цанков“ и първия бордюр на ул. „Митрополит Кирил Видински“), а на лявата лента за движение - отстояла на 3.7 метра преди ориентира. Пътното платно на ул. „Митрополит Кирил Видински“ било с широчина 9 метра, също предназначено за двупосочно движение. Кръстовището на бул. „Драган Цанков“ и ул. „Митрополит Кирил Видински“ по посока на движение на подсъдимата, било снабдено с трисекционна светофарна уредба, монтирана на метален стълб с Г - образна форма, находящ се на 6.5 метра след ориентира и на 1 метър вдясно от десния бордюр на бул. „Драган Цанков“. Светофарната уредба работела в нормален режим, с монтирани пътни знаци „Г5“ - „Движение само направо или наляво след знака“ и „Б3“ - „Път с предимство“. Подсъдимата Д. В. В. управлявала автомобила си по бул. „Драган Цанков“, с посока на движение от кръстовището с бул. „Пейо Яворов“ към кръстовището с ул. „Добри Войников“, движейки се в лявата от двете ленти за движение, предназначена едновременно за движение направо и наляво, тъй като й предстояло да предприеме маневра завиване наляво по ул. „Митрополит Кирил Видински“. При приближаването й към кръстовището на бул. „Драган Цанков“ с ул. „Митрополит Кирил Видински“, светофарната уредба, монтирана в района на кръстовището, подала червен, забранителен сигнал за движение на автомобилите, осъществяващи движение в нейната посока. Поради това тя преустановила движението си в очакване на зелен, разрешителен сигнал на светофарната уредба, като пред нея били спрели още два или три автомобила, управлявани от неустановени по делото лица. След подаване на зелен, разрешителен сигнал на светофарната уредба и потегляне на спрелите автомобили преди този, управляван от подсъдимата, В. предприела потегляне от място и се приближила до стоп - линията, където отново преустановила движението си, за да изчака преминаването на насрещно движещите се автомобили, за които светофарната уредба също подавала зелен, разрешителен сигнал за движение. В. подавала мигач за завиване наляво. След като най-близко находящите се насрещно движещи се автомобили преминали през кръстовището, образувано от бул. „Драган Цанков“ и ул. „Митрополит Кирил Видински“, подсъдимата преценила, че може да извърши маневрата безопасно и предприела завиване наляво към ул. „Митрополит Кирил Видински“. С управлявания от нея автомобил тя изминала път от около 14 м, и достигнала скорост на движение от около 20 км/ч. По същото време, по дясната пътна лента на бул. „Драган Цанков“, с посока на движение от кръстовището с ул. „Добри Войников“ към кръстовището с бул. „Пейо Яворов“ (в посока обратна на тази на придвижване на подсъдимата), осъществявал движение А. Д. Т., ЕГН - ••••••••••, с управлявания от него мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ДРЗ 400 СМ“ с рег. № •••••••, собственост на неговия баща - Д. И. Т.. Мотоциклетът бил технически изправен, а водачът не бил употребил алкохол или наркотични вещества. Същият бил с каска и с включен преднен фар на мотоциклета. Т. управлявал мотоциклета със скорост на движение от около 60 км/ч, при което опасната му зона за спиране била 48.33 м, като му предстояло да премине през кръстовището, образувано между бул. „Драган Цанков“ и ул. „Митрополит Кирил Видински“ също на зелен, разрешителен сигнал на светофарната уредба. Преди навлизане в кръстовището, същият не задействал спирачната уредба на мотоциклета, поради което и към момента на произшествието продължавал да осъществява движение със скорост от около 60 км/ч. В момента, в който подсъдимата В. била започнала маневрата завиване наляво към ул. „Митрополит Кирил Видински“, като достигнала скорост на движение от около 20 км/ч., управляваното от нея превозно средство достигнало лентата за движение на мотоциклетиста Т., автомобилът й бил разположен под ъгъл от 85 градуса спрямо направлението на движение на мотоциклета, в този момент мотоциклетът, управляван от Т., отстоял на около 16 м от мястото на удара. Въпреки обективната възможност да възприеме движението на мотоциклетиста Т. и да предотврати настъпване на произшествие със същия, В. не възприела приближаването му и не преустановила движението на управляваното от нея превозно средство, и продължила движението си към ул. „Митрополит Кирил Видински“, като не пропуснала преминаването на мотоциклетиста. Виждайки, че лекият автомобил, управляван от подсъдимата, е навлязъл в неговата лента за движение, водачът Т. наклонил тялото си и мотоциклета вляво и започнал да се отклонява наляво в опит да премине зад задната част на управлявания от В. лек автомобил. Въпреки това, последвал удар между предната част на мотоциклета и задната дясна част, включително задна гума и заден десен панел на автомобила. Ударът настъпил около 10.9 - 11.0 метра вляво от десния край на платното за движение на бул. „Драган Цанков“, считано по посоката на движение на подсъдимата и по дължина на платното - на около 13.5 - 13.6 м след линията на ориентира, считано в същата посока. В следствие на удара, тялото на мотоциклетиста Т. се ударило в областта на гърдите и главата в задната дясна част на автомобила, след което паднало на пътното платно на бул. „Драган Цанков“. Мотоциклетът паднал на дясната си страна и продължил движението си напред и вляво, едновременно с ротация около масовия си център, след което се установил на платното за движение на бул. „Драган Цанков“ - с предната си гума на 2.0 м преди ориентира и на 5.5 м вляво от десния бордюр на посочения булевард, а със задната му гума - на 3.0 м преди ориентира и на 4.4 м вляво от десния бордюр на булеварда. Лекият автомобил, управляван от подсъдимата, след удара започнал да ротира около масовия си център в посока на часовниковата стрелка и достигнал със задната си дясна гума на 8.5 м след ориентира и на 1.5 м вляво от десния бордюр на бул. „Драган Цанков“, а с предната си дясна гума - на 11.40 м от ориентира и на 14.50 м вляво от десния бордюр на бул. „Драган Цанков“, заставайки успоредно на платното за движение с предната си част, насочена по посока на огледа. След като автомобилът преустановил описаното ротационно движение, подс. В. и св. Т., който непосредствено бил възприел наближаващия моторист и последвалия удар между двете превозни средства, веднага излезли от автомобила и се насочили към намиращия се на платното и лежащ неподвижно пострадал мотоциклетист А. Т.. Подсъдимата изпаднала в шок от видяното и била отведена от св. Т. обратно до управлявания от нея автомобил, където била сложена от него да седне на задната седалка. Подсъдимата В. опитала да отключи мобилния си телефон, за да се обади на единния национален телефон за спешни повиквания 112, но поради обзелия я стрес не успяла да направи това и помолила св. Т. да позвъни на телефон 112. В 18.58 ч. св. Е. Т. осъществил повикване към телефон 112 от телефон с № •••••••••• и съобщил за настъпилото пътно - транспортно произшествие. Съобщения за настъпилото ПТП били подадени на телефон 112 и от св. П. Г. К., който към момента на произшествието се придвижвал по ул. „Цанко Церковски“ към кръстовището с бул. „Драган Цанков“, както и от други лица - неустановени по делото. Няколко минути след произшествието, на място пристигнали екипи на ЦСМП и на ОПП - СДВР, като А. Т. бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където постъпил в 19.20 часа на 06.10.2020 г. Въпреки проведеното лечение, на 19.11.2020 г., в 19.46 часа, А. Т. починал в болничното заведение. При огледа и аутопсията на трупа на А. Д. Т. били установени съчетана тъпа травма на главата без счупване на костите на черепа; лицева травма; гръдно-коремна травма и травма на крайниците: тъпа травма на главата без счупване на костите на черепа - кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по конвекситета на главния мозък в ляво теменно и в дясно теменно челно; лицева травма - разкъсно- контузна рана в областта на устата; гръдно-коремна травма - контузия на гръдния кош, контузия на белите дробове, счупване на гребена на крилото на дясната хълбочна кост, ретроперитонеален кръвоизлив в десния страничен канал в коремната кухина; травма на крайниците - охлузвания и кръвонасядания на долните крайници, разкъсно-контузна рана на лявата мишница, голяма разкъсно-контузна рана на лявото коляно, счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост, разкъсно-контузна рана на дясното бедро, охлузване и рана на десния външен глезен; усложнения - травматичен шок, двустранна тежка пневмония, тромбоемболия в среден калибър съдове на десния бял дроб, сепсис, белези на многоорганна недостатъчност; състояние след оперативно отваряне на коремната кухина; състояние след оперативно лечение на травмата на лявото коляно. Причината за смъртта на А. Д. Т. е тежката съчетана гръдно-коремна травма (изразяваща се в контузия на гръден кош, контузия на белите дробове, счупване на гребена на крилото на дясната хълбочна кост, ретроперитонеален кръвоизлив) и травма на крайниците (изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания на долните крайници, разкъсно-контузна рана на лявата мишница, голяма разкъсно-контузна рана на лявото коляно; счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост; разкъсно-контузна рана на дясното бедро; охлузване и рана на десния външен глезен), както и настъпилите от съчетаната гръдно-коремна травма и травмата на крайниците усложнения, а именно - травматичен шок, двустранна тежка пневмония, тромбоемболия в среден калибър съдове на десния бял дроб; сепсис; белези на многоорганна недостатъчност. Смъртта на А. Д. Т. е в пряка причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП. Предвид морфологията и локализацията на установените увреждания се установява, че травмите в областта на главата, гръдния кош и корема, както и на левите крайници, са били получени при първоначалния удар между лекия автомобил и мотоциклета, а при последвалото падане на пострадалия с мотоциклета на дясно и приплъзване върху терена, са били получени установените травматични увреждания на десния му долен крайник. За смъртта на А. Д. Т. бил съставен акт за смърт № 0615/21.11.2020 г. от Столична община, Район „Изгрев“. Видно от удостоверение за наследници на А. Д. Т. № 0388/17.03.2021 г., издадено от Столична община, Район „Изгрев“, починалият оставил като свои законни наследници С. Г. Г. - Т. - майка, и Д. И. Т. - баща. Приживе, А. Д. Т. се намирал в много добри и близки отношения с родителите си - частните обвинители С. Г. Г. - Т. и Д. И. Т., както и с брат си - частният обвинител Д. Д. Т.. В резултат на удара, на автомобила, управляван от подсъдимата, били причинени щети - деформирани заден десен калник, задна дясна врата, задна броня, задна гума с джанта, задна дясна ходова част, десен праг, две десни щори; разхерметизирана задна дясна гума. В резултат на удара били деформирани преден калник, фар, спойлер на фар, дясна ръкохватка и лост на съединителя на управлявания от Т. мотоциклет. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореизложените фактически положения действително се установяват от изброените от СГС, събрани по делото доказателстени материали, а именно: обясненията на подсъдимата Д. В. В., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие; показанията на св. Е. Д. Т., дадени в хода на съденото следствие, така и депозираните в хода на досъдебното производство (л.24 - л.26) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК; показанията на св. П. Г. К., дадени в хода на съдебното следствие; показанията от досъдебното производство на свидетелите Д. И. Т., Д. Д. Т., С. Г. Г. - Т., А. П. Т., И. Л. Т., Й. С. Г. и Г. В. Г., които са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.373, ал.1, вр.чл.372, ал.3, вр. чл.371, т.1 от НПК; протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества на Д. В. В.; констативен протокол за ПТП № К - 504/06.10.2020 г.; протокол за оглед на местопроизшествие от 06.10.2020 г., ведно със скица и фотоалбум към него; писмо от Дирекция „Национална система112“, Районен център 112 - София; писмо от Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община, рег. № СОА20-ДИ04- 2976- 1/15.10.2020 г., ведно с проект на светофарна уредба, фази на движение, циклограма за локален твърд режим на работа на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Драган Цанков“ и ул. „Митрополит Кирил Видински“; писмо от Столична община - Район Изгрев“, рег. № РИВ21-УФ01- 85/001/18.03.2021 г., ведно с препис - извлечение от акт за смърт на А. Д. Т. № 0615/21.11.2020 г., удостоверение за наследници на А. Д. Т. № 0388/17.03.2021 г., и удостоверение за родствени връзки на А. Д. Т. № 0040/17.03.2021 г.; писмо от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, изх. № 4332р-29316/04.06.2021 г., ведно с приложение - справка картон на водача Д. В. В.; писмо от Дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община, рег. № СОА23- ДИ11-630-1/30.01.2023 г. (л. 140 от съдебното производство); писмо от Отдел „Оперативен дежурен център“ при СДВР, изх.№ 513000-7215/31.01.2023 г. (л. 175 от съдебното производство); писмо от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, изх. № 433200- 20919/22.02.2023 г., ведно с приложение - справка картон на водача Д. В. В. (л. 177 - л. 178 от съдебното производство); трудов договор № 2366/02.06.2021 г., сключен между „ГФК България, Институт за маркетингови изследвания“ ЕООД, в качеството му на работодател и Д. В. В., в качеството й на служител, анекс към него и допълнително споразумение към трудов договор № 2366/02.06.2021 г.от 02.06.2021 г., длъжностна характеристика за длъжността „младши специалист, клиентски данни“ в Глобален център за услуги към „ГФК България, Институт за маркетингови изследвания“ ЕООД (л. 180 - л. 188 от съдебното производство); свидетелство за съдимост на подсъдимата; заключенията на изготвените по делото автотехническа експертиза; предварително заключение на съдебномедицинска експертиза на труп № 51/2020 г.; съдебномедицинска експертиза на труп № 51/2020 г.; съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза; комплексна медицинска и автотехническа експертиза (л. 124 - л. 150 от досъдебното производство). Обосновавайки изводите си по фактите, първостепенният съд основателно е дал вяра на обясненията на подсъдимата Д. В. В., като е приел, че същите са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани. САС също не съзира стремеж у подсъдимата да формира защитна версия по повдигнатото й обвинение, посредством депозираните обяснения, тъй като твърденията й по отношение на различни обстоятелства кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства. По отношение на датата и мястото на настъпване на произшествието, на метеорологичната обстановка, н а лицата, които са се намирали в управлявания от нея автомобил, както и посоката на движение на същия, те кореспондират както с показанията на свидетелите Е. Т., С. Т., Д. Ив. Т., Д. Др. Т., така и с отразеното в констативен протокол от 06.10.2020 г. и протокола за оглед на местопроизшествие от същата дата. Правилно СГС е посочил в мотивите си, че обясненията на подсъдимата по отношение на настъпилото ПТП, намират косвено потвърждение в заключението на КМАТЕ, относно изминалия път от управлявания от нея автомобил в района на самото кръстовище и сравнително ниската му скорост, около 20 км/ч, преди произшествието. Основателно контролираната инстанция се е доверила на съобщеното от подсъдимата, че е възприела светлини на насрещно движещо се превозно средство, но не и от какво точно превозно средство са, тъй като по делото е установено, че е имала видимост на разстояние от около 73 м. Същевременно, от обясненията се налага изводът, че към момента на предприемане на маневрата, вниманието й не е било насочено към насрещно движещите се превозни средства, поради което и не е възприела сравнително бързото приближаване на пострадалия с управлявания от него мотоциклет. Вярно е отбелязаното в мотивите към контролирания съдебен акт, че обясненията на В. по отношение на мястото на удара на пострадалия и мотоциклета му в автомобила и последвалото завъртане на превозното средство, кореспондират с показанията на св. Т., както и с отразеното в огледния протокол и фотоалбума към него и в заключението на назначената Автотехническа експертиза в частта му и по отношение на причинените щети на превозните средства, участвали в произшествието. А обясненията й относно предприетия от нея опит да подаде сигнал на телефон 112 и относно липса на спомен за събитията непосредствено след произшествието, поради изпитания от нея силен стрес, намират доказателствена опора в показанията на св. Т., поради което също основателно са кредитирани. Поради гореизложеното СГС законосъобразно е приел, че обясненията на подсъдимата в тяхната цялост, кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства и са депозирани добросъвестно от страна на В., при подчертан стремеж да допринесе за изясняване на обективната истина и следва да бъдат кредитирани. Първостепенният съд основателно е кредитирал и показанията на св. Е. Д. Т., тъй като същите са логични и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства. В хода на разпита си пред СГС, свидетелят не е категоричен относно точния час на произшествието, което е наложило приобщаване на показанията му от досъдебна фаза към доказателствената съвкупност по делото. Също така е констатирано противоречие в показанията на св. Т. от досъдебното производство и пред съда, относно обстоятелството, дали е било включено уличното осветление в района на произшествието. Пред СГС Т. заявява, че уличното осветление е било включено, докато пред водещия разследването твърди, че същото не е било включено. По отношение на това обстоятелство, СГС правилно е кредитирал показанията му, депозирани на досъдебна фаза и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, тъй като към датата на разпита му пред водещия разследването - 08.10.2020 г. – само два дни след инцидента, свидетелят е имал напълно съхранен спомен за интересуващите производството факти и обстоятелства, който не е бил запазен изцяло до разпита му пред съда. Показанията на св. Т. са в корелация с обясненията на подсъдимата и с писмените доказателствени средства и основателно са поставени в основата на изводите на съда по фактите. СГС правилно е кредитирал с доверие и показанията на св. П. Г. К. относно мястото на настъпване на произшествието, както и мястото, на което се е намирало тялото на пострадалия на пътното платно непосредствено след удара, като непротиворечиви и убедителни. Показанията му напълно кореспондират с останалите събрани по делото доказателствени източници. Те са в корелация с тези на св. Т. и с обясненията на подсъдимата. П. К. е сигнализирал за настъпилия инцидент към телефон 112 от ползвания от него мобилен телефон с № ••••••••••, в 18.58 часа на процесната дата. Резонно са кредитирани с доверие от контролранания съд и показанията на свидетелите Д. И. Т. - баща на починалия, Д. Д. Т. - брат на починалия, С. Г. Г. - Т. - майка на починалия, А. П. Т. - баба на починалия, И. Л. Т. - дядо на починалия, Й. С. Г. - баба на починалия и Г. В. Г. - дядо на починалия. Показанията им са депозирани на досъдебна фаза, пред водещия разследването и са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.372, ал.3, вр.чл.371, т.1 от НПК. Тези свидетели не са възприели факти и обстоятелства, относими към настъпилото пътно - транспортно произшествие, при което е настъпила смъртта на А. Т.. Същите свидетелстват за взаимоотношенията си в починалия А. Т.. По отношение на тези обстоятелства показанията им са напълно еднопосочни и взаимно допълващи се. СГС законосъобразно е приел, че заключенията на изготвените по делото автотехническа експертиза (л. 28 - л. 34 от досъдебното производство), предварително заключение на съдебномедицинска експертиза на труп № 51/2020 г. (л. 40а - л. 40е от досъдебното производство), съдебномедицинска експертиза на труп № 51/2020 г. (л. 69 - л. 80 от досъдебното производство), съдебна химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза (л. 82 - л. 84 от досъдебното производство) и тройна комплексна медицинска и автотехническа експертиза (л. 124 - л. 150 от досъдебното производство), са обективни, компетентни, всестранни и пълни. Резонно съдът е формирал изводите си досежно причинените на пострадалия телесни увреждания вследствие на ПТП; причината за смъртта му и това, че същият не е употребил алкохол преди произшествието въз основа на заключенията на вещите лица, изготвили тези експертизи. Логично изводите на съда по отношение на техническата изправност на процесните превозни средства към датата на произшествието; скоростта им на движение; опасната зона за спиране на мотоциклета; мястото на настъпване на произшествието и отстоянието на мотоциклета, управляван от пострадалия към момента на навлизане на автомобила, управляван от подсъдимата, в лентата му на движение, и механизма на произшествието, са направени на базата на експертните заключения на изготвените авто-техническа експертиза и комплексната медицинска и автотехническа експертиза. Тези заключения са подкрепени и от писмените доказателства, събрани както на досъдебно производство, така и в хода на съдебното производство, които СГС е кредитирал изцяло, като правилно е преценил, че същите кореспондират по несъмнен и категоричен начин с останалите доказателства по делото. По доказателствения анализ, направен от СГС също няма спор мужду страните. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При така изложената фактическа обстановка, въззивният съдебен състав намира, че СГС законосъобразно е приел, че с действията си, подсъдимата Д. В. В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 (ред., ДВ, бр. 60 от 2012 г.), вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е нарушила разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“. От обективна страна, на 06.10.2020 г., около 18.50 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, рег. номер ••••••••, по бул. „Драган Цанков“, с посока на движение от бул. „Пейо Яворов“ към ул. „Добри Войников“, в района на кръстовището образувано с ул. „Митрополит Кирил Видински“, подсъдимата Д. В. В. е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като въпреки обективната възможност да възприеме движението на насрещно движещия се по бул. „Драган Цанков“, с посока на движение от ул. „Добри Войников“ към бул. „Пейо Яворов“, мотоциклет - марка „Сузуки“, модел „ДРЗ 400 CM“, с рег. № •••••••, управляван от А. Д. Т. - ЕГН ••••••••••, и да преустанови движението на управлявания от нея лек автомобил, за да го пропусне да премине, не го пропуснала, вследствие на което реализирала ПТП с мотоциклета, управляван от Т.. В резултат на настъпилия удар между двете моторни превозни средства, на А. Т. били причинени съчетана тъпа травма на главата без счупване на костите на черепа, лицева травма, гръдно коремна травма и травма на крайниците: тъпа травма на главата без счупване на костите на черепа - кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по конвекситета на главния мозък в ляво теменно и в дясно теменно челно; лицева травма - разкъсно контузна рана в областта на устата; гръдно - коремна травма - контузия на гръдния кош, контузия на белите дробове, счупване на гребена на крилото на дясната хълбочна кост, ретроперитонеален кръвоизлив в десния страничен канал в коремната кухина; травма на крайниците - охлузвания и кръвонасядания на долните крайници, разкъсно-контузна рана на лявата мишница, голяма разкъсно-контузна рана на лявото коляно, счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост, разкъсно-контузна рана на дясното бедро, охлузване и рана на десния външен глезен. Вследствие на получената тежка съчетана гръдно-коремна травма (изразяваща се в контузия на гръден кош, контузия на белите дробове, счупване на гребена на крилото на дясната хълбочна кост, ретроперитонеален кръвоизлив) и травма на крайниците (изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания на долните крайници, разкъсно-контузна рана на лявата мишница, голяма разкъсно-контузна рана на лявото коляно, счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост, разкъсно-контузна рана на дясното бедро, охлузване и рана на десния външен глезен), и настъпилите от съчетаната гръдно-коремна травма и травмата на крайниците усложнения, а именно - травматичен шок, двустранна тежка пневмония, тромбоемболия в среден калибър съдове на десния бял дроб; сепсис; белези на многоорганна недостатъчност, на 19.11.2020 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ настъпила смъртта на А. Д. Т.. В случая е очевидно, че смъртта му е в пряка причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП. СГС правилно е преценил, че от субективна страна деянието е извършено от подс. В. виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 НК - същата не е предвиждала настъпването на обществено-опасните последици, но според обстоятелствата е могла и е била длъжна да ги предвиди. За нея, като водач на моторно превозно средство, е съществувало задължението за спазване на правилата за движение. Тя по непредпазливост е пренебрегнала задължението, визираното в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП - „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“ и така сама се е поставила в ситуация, в която не е могла да предотврати пътно-транспортното произшествие, довело до съставомерния резултат. Подсъдимата е била длъжна и е могла да предвиди, че ако не изпълни правните предписания, визирани в цитираната по - горе законова разпоредба, е възможно да реализира пътно - транспортно произшествие и така да причини смърт. Верен е и изводът на контролираната инстанция, че в конкрения случай не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав по чл.343а, ал.1, б. „б“ НК, тъй като по делото не се установява подсъдимата да е предприела действия, насочени към спасяване живота на пострадалия. Тя е направила усилие да отключи мобилния си телефон и да позвъни на телефон за спешни повиквания 112, но не е успяла и обективоно не е допринесла за оказване помощ на пострадалия. Правилно е и отбелязаното от първостепенния съд, че подсъдимата е настояла св. Т. да осъществи повикване към телефон 112, за да съобщи за случилото се, което той сторил, но сигнал за произшествието вече е бил подаден от св. К., поради което тези действия на св. Т. също не са допринесли за оказване помощ на пострадалия. Тъй като в случая, липсват конкретни действия на подсъдимата, които реално са довели до оказване помащ на пострадалия, то според САС, липсва и основание да бъде приложен привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б. „б“ НК, само въз основа на нейните намерения и отношение към инцидента. Ето защо, защитното искане в тази насока е неоснователно. Намерението и отношението на подсъдимата към инцидента обаче, както правилно е отбелязал и СГС, макар и да не е довело до оказване помощ на пострадалия, респективно - не е основание за преквалификация на деянието й по привилегирования престъпен състав, следва да се отчете като смекчаващо отговорността й обстоятелство. Основателно е прието от първостепенния съд, че в конкретния случай не е налице съпричиняване от страна на А. Т. към съставомерния резултат. Макар той да е осъществявал движение с управлявания от него мотоциклет със скорост над разрешената от 50 км/ч, а именно - 60 км/ч, е установено, че ударът би бил непредотвратим от гледна точка на мотоциклетиста, дори и той да беше се движил със скорост в рамките на разрешената. Вещите лица, изготвили КМАТЕ, дават заключение, че ударът между превозните средства би бил предотвратим, ако мотоциклетистът е осъществявал движение със скорост от 26.22 км/ч, далеч под максимално разрешената. Предвид гореизложеното СГС правилно е признал подсъдимата Д. В. В. з а виновна в това, че на 06.10.2020 г., около 18.50 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, рег. номер ••••••••, движейки се по бул. „Драган Цанков“, с посока на движение от бул. „Пейо Яворов“ към ул. „Добри Войников“, и в района на кръстовището образувано с ул. „Митрополит Кирил Видински“, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, като водачката на лекия автомобил Д. В. В. при извършване на маневра „завиване наляво“, за да навлезе по ул. „Митрополит Кирил Видински“, не пропуснала насрещно движещия се по бул. „Драган Цанков“, с посока на движение от ул. „Добри Войников“ към бул. „Пейо Яворов“, мотоциклет - марка „Сузуки“, модел „ДРЗ 400 CM“, с рег. № •••••••, управляван от А. Д. Т. - ЕГН ••••••••••, вследствие на което реализирала ПТП с мотоциклета и по непредпазливост причинила смъртта на А. Д. Т., който починал на 19.11.2020 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“, като настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП, а именно - тежката съчетана гръдно-коремна травма (изразяваща се в контузия на гръден кош, контузия на белите дробове, счупване на гребена на крилото на дясната хълбочна кост, ретроперитонеален кръвоизлив) и травма на крайниците (изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания на долните крайници, разкъсно-контузна рана на лявата мишница, голяма разкъсно-контузна рана на лявото коляно, счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост, разкъсно- контузна рана на дясното бедро, охлузване и рана на десния външен глезен), и настъпилите от съчетаната гръдно-коремна травма и травмата на крайниците усложнения, а именно - травматичен шок, двустранна тежка пневмония, тромбоемболия в среден калибър съдове на десния бял дроб; сепсис; белези на многоорганна недостатъчност - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. ПО НАКАЗАНИЕТО: С изменението на НК с ДВ, бр. 63 от 04.08.2023 г. законодателят е завишил стойностите на санкционната част на нормата на чл.343, ал.1, б.„в“ от НК, като предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до дванадесет години. Отчитайки настъпилите законодателни промени и принципът на чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, първостепенният съд правилно е приложил по- благоприятна за дееца редакция на нормата на чл.343, ал.1, б.„в“ от НК /ред., ДВ, бр. 60 от 2012 г./, в която, за това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата В., СГС вярно е отчетл като смекчаващи отговорността обстоятелства - нейното чисто съдебно минало; младата й възраст към датата на извършване на престъплението; трудовата й ангажираност; изразеното съжаление за случилото се; депозираните обяснения, с които съдейства за разкриване на обективната истина; направения от нея опит да позвъни на телефон 112, за да съобщи за произшествието и отправянето на искане към св. Т. да осъществи такова повикване, а като отегчаващо отговорността - младата възраст на пострадалия. Основателно не е споделен доводът на повереника на частните обвинители, че чистото съдебно минало не се явява смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като именно то е индиция - както е и в този конкретен случай, че подсъдимото лице не разкрива висока степен на обществена опасност и инкриминираното деяние се явява случаен факт в живота й, а не израз на трайно установени отрицателни ценностни модели. Правилна и преценката на първостепенния съд, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на В. обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание - „лишаване от свобода“ за срок от две години, да се явява несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Действително, налице е превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелстава, но от друга страна е причинена смърт, макар и по непредпазливост, на един изключително млад чавек. Следователно, напълно законосъобразно съставът на СГС е стигнал до извода, че не са налице предпоставките за определяне на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и исканията на защитата в тази насока, направени както с въззивната жалба, така и в хода на съдебните прения, се явяват неоснователни. САС напълно споделя извода на първостепенния съд, че наказанието на подсъдимата Д. В. следва да бъде определено по реда на чл.54, ал.1 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в размер по-близо до минимума, предвиден в закона, а именно - наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. Допълнителното занижаване на наказанието, в каквато насока е искането на защитата, би било неоправдано, предвид настъпилите тежки вредни последици в резултат на реализираното ПТП /смърт/ и не би се постигнал предупредително - възпиращият ефект върху останалите членове на обществото. Правилно СГС е преценил и обстоятелствато, че в случая са налице кумулативно предвидените предпоставките за отлагане изпълнението на така наложеното наказание, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, а именно: на подсъдимата е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години; лицето не е осъждано на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не се явява наложително същият да изтърпи наказанието си ефективно. Основателно първоинстанционният съд е приел, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е необходимо изолирането й от обществото, поради което законосъобразно е приложил института на условното осъждане, регламентиран с чл.66, ал.1 от НК и е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 5 години. При определяне на размера на изпитателния срок съдът е взел предвид всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на условното осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на подсъдимия. На основание чл.343г, вр.чл.343, ал.1, б.„в“, пр.1, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, контролираната инстанция законосъобразно е наложила на подс. Д. В. и кумулативно предвиденото за извършеното престъпление наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По отношение на направеното искане от страна на защитата да бъде намален срокът на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“, настоящата инстанция намира, че следва да бъде оставено без уважение. СГС е определил законосъобразно размера на санкцията, като се е съобразил със задължителната практика на Върховната инстанция (Постановление №1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на ППВС и Тълкувателно решение №61/30.12.1980 по н.д. №56/1980 на ОСНК на ВС), с която е указано на съдилищата, че наказанието лишаване от права не може да бъде за срок по-кратък от този, за който се налага основното наказание лишаване от свобода, така и с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, регламентираща максималния срок на наказанията по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Така наложените наказания САС преценява, че са съобразени с целите на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. Правилно първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.189, ал.3 от НПК и е осъдил подсъдимата Д. В. В. да заплати сумата от 2647.50 /две хиляди шестотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева - разноски за водене на делото, от които 2107.50 лв. /две хиляди сто и седем лева и петдесет стотинки/ - в полза на държавата и по сметка на СДВР, а 540.00 /петстотин и четиридесет/ лв. - в полза на държавата и по сметка на СГС, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК - по 5 лева държавна такса за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист - за присъдените разноски. С оглед на всичко гореизложено, настоящата инстанция намери, че присъдата на СГС е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.