Решение № 210 от 11.4.2025 г. на Районен съд - Дупница по дело № 1315/2024 г.

производство са събрани гласни доказателства и заключение на вещо лице. Ангажираните от ответниците свидетели В. С. С. и К. И. А. дават показания, че сградата в имота на ответниците е построена върху основите на стара къща, а ангажираните от ищеца свидетели Л. В. В. и Т. С. Н. дават показания, че такава стара сграда не е съществувала, а е имало стопански постройки. Съдът кредитира показанията на свидетелите Л. В. и Т. Н., тъй като те кореспондират със заключението на вещото лице по назначената експертиза, което сочи, че сред като сграда не е заснета при приемането на плана, такава не е съществувала на място. Не се установява, според съда втората предпоставка за уважаване на предявения негаторен иск-в резултат от изграждането на процесната сграда в имота на ответниците, за ищеца да се създават пречки за използването на имота му, по-големи от обикновените. В случая, от събраните по делото доказателства, не се установява строителството на процесната сграда да пречи или да смущава по някакъв начин собствеността на ищеца, а в негова тежест е да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Няма данни процесната сграда да е опасна, да е застрашена от самосрутване и да застрашва живота и здравето на ищеца. От показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и тези, ангажирани от ищеца, не се установява сградата на ответниците по някакъв начин да възпрепятства или ограничава правото на собственост на ищеца. Напротив-всички свидетели дават показания, че страните владеят имотите си така, както са поделени фактически между тях след съдебната делба между ищеца и неговата сестра-майката на ответниците, и всяка от страните ползва собствения си парцел, като ги дели съществуващата между тях бетонна пътека. Следва да се посочи изрично, че дори и да не са спазени разпоредбите на устройствените закони при строежа на процесната сграда, и по-конкретно отстоянието от границата между двата съседни имота, това не би могло да обуслови само по себе си основателност на предявения негаторен иск. Както се приема още с ТР 31/84 год. ОСГК на ВС, неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. В решение № 150 от 25.05.2011 г. по гр.д. № на ВКС, ІІ г.о. е прието, че не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторен иск по чл. 109 ЗС, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползуване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Ако въпреки извършването на определени действия/ бездействия, правомощията на собственика не се ограничават респ. засягат по начин да препятстват възможността да се упражнява правото на собственост, то може да направи извод, че не винаги всяко негативно, според собственика, въздействие на собствеността, води до уважаване на иска по чл. 109 ЗС. Само фактът на изграждане незаконна постройка не предполага уважаване на иска по чл.109 ЗС. Следва да бъдат установени всички елементи от фактическия състав на чл.109 ЗС, а именно, че неоснователните действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца-Решение № 33 от 6.04.2010 г. по гр.д. № 27/2009 г., II г.о. Предвид изложените съображения и доколкото ищецът по предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС носи доказателствената тежест да установи, че изграденото му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо довежда до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното от него абсолютно вещно право, а горното препятстване на упражняване на вещното право не се установи, то и предявеният иск по чл.109 ЗС като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен. Не на последно място, налице е несъответствие на претендираната мярка за защита – събаряне на жилищната сграда” на твърдените нарушения. Равновесието при упражняването и защитата на правата на собствениците е прокламирано както от националното законодателство и съдебна практиката, така и от тази на ЕСПЧ. В случая търсената мярка би довела до лишаване напълно на ответниците от собствеността им, при наличие на нарушения, които може и следва да се отстранят по административен ред. (в т.см.Реш. №135/21.11.2016г. по гр.д.№1072/2016г., II ГО на ВКС). С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците сторените от тях разноски в производството в размер на общо 2700.00 лв. (2000.00 лв.-адвокатско възнаграждение и 700.00 лв.-внесен депозит за вещо лице), за които е представен списък по чл. 80 ГПК и надлежни доказателства. Така мотивиран, съдът