РЕШЕНИЕ

№ 442

гр. Кърджали, 27.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20245140100419 по описа за 2024 година Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1, във връзка с чл. 216, ал. 1 от ЗМВР.

Ищецът ОДМВР – Кърджали твърди, че с влязла в сила на 29.12.2021 г. Заповед № 292-2526/30.11.2021 г. на Директора на ОД на МВР-Кърджали на ответника мл. инспектор Р. Я. П., с ЕГН •••••••••• - държавен служител в ОД на МВР – Кърджали, заемащ длъжността младши автоконтрольор I степен в „Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор „Пътна полиция" към отдел „Охранителна полиция" при ОД на МВР - Кърджали е било наложено дисциплинарно наказание „мъмрене за срок от 3 месеца" за това, че в интервала от 04: 00 часа до 07: 00 часа на 27.09.2021 г. в гр. Кърджали, като служител от състава на наряд по контрол на пътното движение, той не е опазил от изгубване, получено от него служебно имущество, представляващо Работна станция за отдалечен достъп (таблет). Твърди, че въпросното служебно имущество - таблет, .Н." със сериен номер CBCNU ••• и номер на СИМ карта •••, е получен от държавния служител Р. П. срещу подпис на 23.03.2021 г., съгл. представено извлечение от партидната книга обр. 2.

Сочи, че освен дисциплинарното наказание със Заповед № 292з- 70/11.01.2023 на Директора на ОД на МВР-Кърджали на ответника била наложена и ограничена имуществена отговорност с правно основание чл. 220, ал. 1, във връзка с чл. 216, ал. 1 и чл. 223, ал 1, във връзка с чл. 204. т. 3 от ЗМВР за това, че с горепосоченото нарушение е причинил по непредпазливост, под формата на небрежност, при изпълнение на служебните си задължения, вреда на ОДМВР – Кърджали в размер на 471.60 лева, представляваща стойността на изгубения таблет. Посочва, че срещу тази заповед е постъпило възражение от ответника, въз основа на което от страна на компетентния орган е преценено, че всички възможности за реализиране на ограничена имуществена отговорност спрямо този служител за тази вреда са преклудирани. Ищецът твърди, че въпреки отправената покана до ответника на 19.02.2024 г. доброволно да заплати посочената стойност на изгубеното служебно имущество работна станция таблет ••• със сериен номер CBCNU •••, към настоящия момент, това не било сторено от ответника. Посочва, че нетната балансовата стойност на изгубената вещ -•••, към момента на установяване на вредата е в по- нисък размер от едно брутно месечно възнаграждение на ответника. Излага съображения, че не е преклудирана възможността, след като е била издадена заповед за реализиране на ограничена имуществена отговорност срещу държавен служител за настъпила вреда съгл. чл. 223. ал. 1 от ЗМВР да бъде осъществена и пълна имуществена отговорност спрямо същия служител за същата вреда по съдебен ред, като се обосновава с ал. 2 на същата разпоредба.

С оглед гореизложеното счита, че са налице всички предпоставки по чл. 224, ал. 1 от ЗМВР за реализиране на пълна имуществена отговорност спрямо младши инспектор Р. Я. П., за това, че на 27.09.2021 г. в гр. Кърджали, през работно време (в интервала от 04: 00 часа до 07: 00 часа) е изгубил, получено от него служебно имущество - Работна станция за отдалечен достъп (таблет), като по този начин е проявил небрежност в поведението си, като държавен служител, на когото е поверено съхранението на служебно имущество, непозволяващо неправомерното му използване, кражба или изгубване.

Отправя искане до съда за постановяване на решение, с което на основание чл. 224. ал. 1, във вр. с чл. 216, ал. 1 от ЗМВР да се осъди ответникът мл. инспектор Р. Я. П. да заплати на ОД на МВР- Кърджали сумата от 471.60, представляваща настъпила вреда от 27.09.2021 г. на изгубено служебно имущество работна станция таблет •••, със сериен номер CBCNU •••, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Р. Я. П., в който се развиват съображения за допустимост, но неоснователност на иска, като се набляга на изтеклия срок за налагане на ограничена имуществена отговорност. На следващо място посочва, че липсват доказателства процесния таблет да му е предаден. От друга страна сочи, че стойността на загубената вещ е определена като нова такава, без да е начислена амортизация в разрез с чл. 219, ал. 2 от ЗМВР. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски. Представя и писмена защита, в която релевира обстоятелства за липсата на предпоставките за ангажиране на пълна имуществена отговорност на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

В чл. 216 от ЗМВР са разгледани две хипотези на имуществена отговорност на служителите от МВР за причинени вреди - ограничена и пълна. Ограничената отговорност е за вреди причинени по непредпазливост, при или по повод изпълнение на служебните задължения, като в този случай служителите в МВР не носят имуществена отговорност към увредения, а държавата е длъжна да обезщети увредения гражданин за всички имуществени и неимуществени вреди, съобразно общите правила на гражданското право. Пълна е имуществената отговорност на служител за вреди които са причинени умишлено, или са в резултат на престъпление, или когато не са причинени при или по повод изпълнение на служебни задължения. В този случай отговорността на служителите в МВР се определя от гражданските закони. Според чл. 224, ал от ЗМВР, пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, а в чл. 225 изрично е посочено, че за неуредените в този раздел въпроси по имуществената отговорност на служителите се прилагат разпоредбите на гражданския закон.

От приложените към исковата молба доказателства се установява и не е спорно между страните, че на 11.01.2022 г. е била издадена Заповед № 292з-70 на Директора на ОД на МВР-Кърджали, за реализиране на ограничена имуществена отговорност на държавен служител в ОД на МВР- Кърджали с правно основание чл. 220, ал. 1, във връзка с чл. 216, ал. 1 и чл. 223, ал 1, във връзка с чл. 204. т. 3 от ЗМВР срещу младши инспектор Р. Я. П., младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Кърджали, като заповедта е била връчена служителя на 12.01.2021 г. В заповедта е прието, че държавният служител е причинил по непредпазливост, под формата на небрежност, при изпълнение на служебните си задължения, вреда на ОДМВР - Кърджали, като на 27.09.2021 г. в гр. Кърджали, през работно време в интервала от 04: 00 часа до 07: 00 часа не е опазил от изгубване, получено от него служебно имущество - Работна станция за отдалечен достъп (таблет), с което е нарушил разпоредбата на чл. 18. ал. 2 от „Вътрешни правила относно отчетност. инвентаризация и бракуване на активите в МВР", утвърдени с министерска заповед рег. № 8121з - 19/02.01.2020 г., съгласно която служителите на МВР, които са получили активи за служебно ползване са длъжни да ги опазват от изгубване. В същата тази Заповед № 292з-70 на Директора на ОД на МВР-Кърджали е посочено, че от извършеното нарушение е настъпила вреда в размер на 471.60 лева (четиристотин седемдесет и един лева и шестдесет стотинки) за ОДМВР Кърджали, представляваща стойността на изгубения таблет.

Няма спор между страните, че срещу Заповед № 292з-70/11.01.2023 на Директора на ОД на МВР-Кърджали. държавният служител Р. П. е подал възражение с вх. 292000-1083/24.01.2022 г., въз основа на което компетентния орган е счел, че всички възможности за реализиране на ограничена имуществена отговорност спрямо този служител за тази вреда са преклудирани.

След като е приключило производството по налагане на ограничена имуществена отговорност, неправилно ищецът е приел, че са налице предпоставките за налагане и на пълна имуществена отговорност за същото нарушение. Не е спорно по делото, че ответникът е причинил вредата по непредпазливост, при което съгласно ЗМВР се предвижда единствено ограничена имуществена отговорност, но не и пълна такава. Хипотезите на пълна имуществена отговорност са ясно разграничени в самия закон и това са случаите на умишлено причиняване на вреди, или в резултат на престъпление, или когато не са причинени при или по повод изпълнение на служебни задължения, като в случая не е налице нито едно от посочените. Именно поради това и със Заповед №292з-70 от 11.01.2022г. на директора на ОД МВР Кърджали, ищеца е реализирал ограничена имуществена отговорност по отношение на ответника.

Въпреки че разглежда различна хипотеза, тази за ангажиране отговорността на държавата и нейни органи за вреди причинени на граждани и юридически лица по реда на ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/, в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/04 г., ОСГК на ВКС също е приело, че съгласно ЗМВР /отм./, когато вредите са причинени умишлено на държавата или на гражданите, или са в резултат на престъпление, или са причинени не при или по повод изпълнение на служебни задължения, отговорността на служителите се определя от гражданските закони съгласно чл. 245 ал. 2 във вр. с чл. 243 ал. 3 ЗМВР /отм./, а за причинени по непредпазливост вреди държавните служителите отговарят ограничено. Текста на посочените разпоредби относно пълната имуществена отговорност е запазен и в действащия ЗМВР /обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./, а именно в чл. 218, ал. 2 във вр. с чл. 216, ал. 3, съответно и разясненията дадени в мотивите от т. 2 на посоченото тълкувателно решение относно пълната и ограничената имуществена отговорност по ЗМВР са все още в сила.

Предвид така изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като е безпредметно да се обсъждат другите събраните по делото доказателства и останалите доводи на страните.

По разноските: При този изход на спора, предвид направеното искане от страна на ответника и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на последния следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски. Ответникът е представил писмени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева, по повод на което ищецът не е релевирал възражение за прекомерност. Действащия ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението /в този см. мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. гр. д. № 6/12 г., ОСГТК на ВКС /. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, поради което на ответника следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски в размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът