Решение № 184 от 12.11.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 455/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК. Образувано е по жалба на адв. А. Т. - защитник на подс. А. А., срещу присъда № 5/30.04.2024 г., постановена по НОХД №57/2022г. на Окръжен съд–Смолян, с която подс. А. А. А. е признат за виновен за това, че на 26.05.2019г. в гр.•, в условията на независимо съпричиняване с Г. С. Д., е извършил престъпление по чл. 123, ал.4, предл. 1-во, вр. ал.1, предл. 2-ро, алт. 1-ва от НК, вр. чл.14, ал.1 и чл.33 от ЗЗБУТ и чл.60, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода. На осн. чл.57, т.3 от ЗИНЗС е постановено наказанието да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. В тежест на подсъдимия е възложена съответната част от направените по делото разноски. Със същата присъда е признат за виновен и осъден и подс. Г. С. Д., който не е упражнил правото си на жалба. Прието е при условията на независимо съпричинителство с подс. А. той да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, при което отговорността му е ангажирана за престъпление по чл. 123, ал.1, пред.2-ро, алт.1-ва от НК, като при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост на присъдата, постановяването й при съществени процесуални нарушения, изразили се в неяснота на обвинителната теза, с което е ограничено правото на защита на подсъдимия, отсъствие на доказателства, които да подкрепят възведеното спрямо А. обвинение. Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава. Алтернативно се излагат оплаквания за несправедливост на наложеното наказание и се иска намаляването му до най- ниското- три месеца лишаване от свобода, като бъде приложен и чл. 66, ал.1 от НК. При пренията представителят на АП-Пловдив обяви, че жалбата е изцяло неоснователна. Счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на първоинстанционното производство и не са налице основания за отмяна на присъдата. Оспорва наведеното възражение, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Подс.А. сам е извършвал строително-монтажни работи, наред с още лица, на строителна площадка на високо- покрив, която очевидно не е била обезопасена, за да предотврати падането на хора или каквито и да било предмети. Отрязано именно от него парче греда е паднало от покрива, при липсата на обезопасяване, и е причинило смъртта на постр. Я.. Подс. А. не е съобразил действията си с нормативно предписание, изискващо при работа на височина, в частност строително-монтажни дейности, тя да бъде извършена само при съществуването на подходящо предпазно оборудване или средство. Той не е следвало да извършва подобна дейност, независимо дали е бил майстор, общ работник, организатор или ръководител на дейността. Неговото поведение не е било съобразено с нормативните изисквания и претендираното при тази ситуация случайно деяние не е налице. Отправеното предупреждение към живущите да не ходят по двора при извършване на строително-монтажните работи не е достатъчно и не може да заличи изискванията на закона към собственото поведение на извършващите строително-монтажни работи. То може да бъде смекчаващо обстоятелство и като такова е прието от съда, но не води до заличаване на вината на самия подсъдим. За несъстоятелно счита и наведеното възражение за несправедливост на наказанието, както и претенцията за приложение на чл.66 от НК. Становище за неоснователност на въззивната жалба отстоява и адв.П.- защитник на необжалващия подсъдим Д.. Твърди доказателствено да е установено, че именно подс. А. е ангажирал всички останали, които са работили на същия строителен обект, той ги е ръководил, тъй като той е бил майсторът, който е ремонтирал покрива. Подс.Д. в този ден не е присъствал, дори не е индицирал началото на работните действия. Началото на работния процес е инициирано от подс.А., той е казал на всички да започват работа, независимо че е бил наясно за степента на безопасност в този конкретен обект. Акцентира, че подс. А. е отрязал гредата и я е поставил по начин, по който тя е могла да падне и да удари пострадалата. Наложеното на подс. А. наказание не намира за несправедливо. Акцентира, че той е достатъчно премиран с непротестираното определение на съда, в което е прието да не изтърпява предходно наложени му и подлежащи на изтърпяване наказания. Защитникът на подс. А.- адв.Т., поддържа изцяло въззивната жалба и допълнението към нея. Отстоява позиция, че реализираното от подс. А. поведение не е съставомерно, налице е „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК, тъй като пострадалата Ж. Я. е имала неправомерно поведение, тя е допринесла за настъпването на съставомерния резултат. Не е имало начин да бъде обезопасен задният двор, в който се намирала пострадалата, тъй като единственият изход към него е бил врата от къщата към задния двор. Многократно и ежедневно живущите, специално Я. и дъщеря й, са били предупреждавани да не излизат на двора. Покривът, на който е извършван ремонтът, е бил обезопасен в момента, в който се е работило на него, макар при рязането от подс. А. на греда тя се „изхлузва“ по някакъв начин по найлон, който всъщност е предпазвал покрива и е служил за обезопасяване на същия. Защитата намира, че тези обстоятелства повеляват да се приеме, че е налице случайно събитие, при което поведението на този подсъдим не е неправомерно и осъдителната присъда следва да бъде отменена, като бъде постановена присъда в обратния смисъл. Поддържа и алтернативното искане за намаляване на наказанието, наложено от първоинстанционния съд. Счита, че след като съпроцесника подс.Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по основния, по- тежко квалифициран състав, е недопустимо и двамата подсъдими да получат „еднакви присъди“ /в случая очевидно се имат предвид наказанията/. Подс. А. веднага е оказал помощ и не е взел никакви финансови средства за облагодетелстване, докато подс. Г. Д. е получил втората част от парите за покрива, които е следвало да отидат за лечение на впоследствие починалата Ж. Я.. Защитникът счита, че по-леката квалификация на деянието за подс. А. предопределя и санкциониране с наказание, по- леко от наложеното на подс. Д.. Подс. А. се солидаризира с изразеното от защитника му, а в предоставената му последна дума отпрява искане да бъде оправдан или минимално санкциониран. Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и съображенията на страните намери, че: Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, легитимирана да атакува постановения съдебен акт. Подадена е в предвидения за това срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. І. По наведените доводи за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Следва да се констатира, че това възражение е декларативно заявено във въззивната жалба- „присъдата е постановена при едно неясно внесено обвинение“. То не се аргументира нито в допълнението към иницииращия въззивното производство акт, нито в хода на проведеното пред настоящия съд съдебно заседание. Възражението следва да се обсъди приоритетно, тъй като само надлежно предявеното обвинение може да предпостави законосъобразност на осъдителната присъда. Пловдивският апелативен съд намира, че не може да бъде споделено оплакването за несъответствие на обвинителния акт с предписанията на чл. 246, ал. 2 от НПК, препятстващо възможността на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си. Прочитът на обвинителния документ, поставил началото на съдебната фаза, не сочи на отклонение от стандарта на чл. 246 от НПК. В обстоятелствената част на обвинителния акт фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на подсъдимия А. в осъществяването му са отразени в необходимата степен. Описани са конкретните действия на подсъдимия, чрез които прокурорът е претендирал, а окръжният съд намерил за доказано подс. А. да е реализирал престъплението по чл. 123, ал. 4, предл. 1, вр. с ал. 1 от НК. Обвинението е формулирано по начин, достатъчно ясно определящ предмета на доказване, поради което и възможността на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен не е била ограничена. Непосочено от обжалващата страна, но подлежащо на обсъждане е процесуалното нарушение, изразило се в назначаването на резервен защитник на подс. А.. Възведеното му обвинение е за престъпление, което не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Това предопределя неприложимостта на чл. 94, ал. 4 от НПК- назначаването на резервен защитник при редовно упълномощен такъв. Мнокогратните отлагания на делото, все поради невъзможност на упълномощения от този подсъдим защитник да се яви, не може да игнорира изискването на процесуалния закон- резервен защитник е мислимо да бъде назначен само при обвинение за тежко престъпление. Така назначеният резервен защитник е взел участие в проведеното на 22.02.2024 г. съдебно заседание, в което адв. Т. отново не се е явила, подс. А. е изразил съгласие заседанието да протече с участието на назначения му резервен защитник. В това заседание е проведен разпит чрез видеоконференция на св. С. М.. Според настоящия състав на съда при така проведеното заседание правото на защита на подс. А. не е било ограничено. Действително, упълномощеният защитник не се е явил и е представил документи за продължителна неработоспособност-от 07.01.2024 г. до 12.03.2024г. Това, наред с многобройните предходни отлагания на делото е поставяло под съмнение възможността делото да се разгледа в изискуемия по чл. 22 от НПК „разумен срок“. Макар и назначен като „резервен“, то като защитник на подсъдимия е участвало лице, упражняващо адвокатска професия и самият подсъдим е бил съгласен с това. Не са нарушени и правата на упълномощения защитник. От съдържанието на протокола се установява на свидетелката да са били поставени всички предварително писмено посочени в нарочна молба от упълномощения защитник въпроси. Пред настоящия съд не се отправят оплаквания за нарушено право на защита, но съществено такова нарушение и не е налице. ІІ. По оплакванията срещу фактическата установеност на извършеното. Пловдивският апелативен съд намира същите за неоснователни, макар да не се съгласява с част от приетите от първостепенния съд факти. Смолянският окръжен съд е приел за несъмнено установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият Г. С. Д. имал регистрирано търговски предприятие, което реализирало търговска дейност. Същевременно, от около 10 години преди инкриминираното деяние, с оглед познанията му като самоук майстор за ремонти на покриви, се занимавал по занятие и с такава дейност, но като физическо лице. При ремонтите на покриви използвал като помощник и сина си- св. Е. Г. Д.. За да си намира обекти за ремонти на покриви публикувал обяви в Интернет. Свидетелката С. Х. М. /К./, синът й/ малолетен/, брат й- св. Р. К. се прибрали в гр. • от •. Св. М. решила да направи ремонт на бащината си къща там, в която към онзи момент живеели тя, деветгодишния й син, брат й и майка й- пострадалата Ж. Я.. За извършването на ремонта потърсила обяви в интернет. Попаднала на обявата на подс. Д.. Свързала се по телефона. Уговорили да се срещнат. На 21.05.2019 г. подс. Д., придружен от сина си- св. Е. Д., отишъл в гр. •. Подс. Д. огледал покрива на къщата с площ около 100 кв.м. Установил, че е необходима цялостна подмяна, включваща премахване на съществущия стар покрив и изграждане на изцяло нова дървена конструкция, с монтиране на нови керемиди и улуци. Подс. Д. и св. М. постигнали съгласие за ремонта, сключили писмен договор той да се осъществи на цена 20 000 лв. за материали и труд. В деня на сключване на договора били заплатени 10 000 лв. Възложител била М./К./, изпълнител- подс. Д.. Изрично било договорено изпълнителят да спазва правилата за безопасност на труда. Задължение на възложителя било да осигури фронт за работа веднага след сключване на договора. Тъй като при огледа подсъдимият Г. Д. преценил, че се касае за голям обем работа, която не биха могли той и синът му да извършат в уговорения срок, след подписването на договора решил да включи в бригадата си и подсъдимия А. А. А. от гр. •. Двамата се познавали като съграждани и от съвместната им работа като майстори по ремонти на други покриви. След като се прибрал в гр. • подсъдимият Д. се срещнал с подсъдимия А. А.. Предложил като майстор да се включи и той в наетия от него обект, а също така да наеме и други хора. Подсъдимият А. се съгласил. Разговарял със свидетелите Б. П. и В. М., и двамата от гр. •, които познавал, тъй като работили заедно и на други обекти. Те го попитали за заплащането, а подс. А. им обяснил, че ще вземат по 80 лв. дневна надница. Свидетелите се съгласили. На 22.05.2019г. подсъдимият Г. Д., св. Е. Д., подсъдимият А. А. и свидетелите Б. П. и В. М. отишли до гр. •. Настанили се в хотел и още същия д е н отпочнали ремонта на покрива на къщата с демонтажа на стария покрив. Подсъдимият Г. Д. се заел с доставката на необходимите материали, подсъдимият А. А., като майстор, а свидетелите Д., П. и М., като помощници /общи работници/ извършвали фактическата работа по ремонта на покрива. За достъп до покрива работниците ползвали входа на къщата от към улицата /предната страна на къщата/, от който стигали до най-горния етаж и през капандура на последния се качвали на покрива. Необходимите строителни материали работещите качвали на покрива на ръка през капандурата на последния етаж на къщата. По време на ремонта в къщата продължавали да живеят свидетелите С. М. /К. /, синът й, брат й Р. К. и майка й- Ж. Я.. Нито при започване на работата, нито след това, подсъдимият Г. Д. предприел някакви мерки, като организатор на работата и работодател на останалите работещи за обезопасяване на работната площадка и периметъра около нея. Такива не били предприети и от останалите работници на обекта. Работната площадка с периметъра около нея останали необезопасени от падане на хора и предмети от височина. Не бил ограничен по никакъв начин и достъпът на външни лица до строителния обект. През първия ден бригадата демонтирала стария покрив, а през следващите дни успели да изградят основната част на дървената конструкция на ремонтирания покрив, както и да оребрят и наковат с дъски ската на покрива откъм вътрешния двор на къщата. Поради честото преваляване на дъжд работниците покрили целия покрив с полиетилен /найлон/, който затиснали отгоре с разпръснати парчета от греди и дъски, както и парчета керемиди. По време на ремонта свидетелката С. М. /К./ и майка й- пострадалата Я. многократно излизали във вътрешния двор на къщата и стояли на открито докато на покрива се извършвали различни дейности. Пострадалата, свидетелката С. М./К./ и другите живущи в къщата многократно били предупреждавани от работещите, в това число и от двамата подсъдими, че има опасност да бъдат наранени от падащи предмети и не трябва да стоят на открито във вътрешния двор докато на покрива има хора. Това се установява както от обясненията на подсъдимите, така също от свидетелските показания на свидетелите Е.., Б., П. и В. М.. Самият св. Р. К.- син на пострадалата, също ги предупреждавал. Въпреки това, пострадалата и свидетелката С. М. /К./ продължавали да излизат във вътрешния двор и да стоят на открито по време на извършващия се на покрива ремонт. На 26.05.2019г. работниците от бригадата започнали работа около 08.30 часа. Времето било сухо. С отиване на обекта подсъдимият А. и общите работници – Е. Д., Б. П. и В. М. се качили на покрива и започнали работа по оребряването на конструкцията и коване на дъски /ламперията/ на ската от към улицата. Подсъдимият Г. Д. отишъл да достави материали. Към тази дата скатът от към вътрешният двор бил готов. Тъй като било дъждовно, за да предпазят стаите, където бил поставен гипс-картон, ремонтиращите сложили найлон, а върху него греди, дъски, парчета от керемиди. Около 12.00ч. свидетелят Е.. Д. ковал дъски в долната част на ската на покрива от към улицата. Неправилно контролираният съд е намерил в този момент свидетелят Б. П. да е подавал греди от улицата на намиращия се на покрива свидетел В. М., който от своя страна ги подавал на подсъдимия А., намиращ се на билото на покрива и работе щ по оребряването на същото. Действително, такова виждане е изразил прокурорът в обв. акт, но то е в противоречие с докаателствата по делото. Доказателственият анализ формира извод, че действително подс. А. е бил на билото на покрива и е работел по оребряването на същия. Най- близко до него се е намирал св. П., който му помагал. Гредите били подавани от св. М.. Доколкото отсъства твърдение, че дейността на двамата свидетели е пряко относима към вмененото на подс. А. обвинение, не е налице изменение на фактите по 102, л. 2 от НПК с различно приетото от настоящия съд досеежно местоположението на работещите свидетели. На билото на покрива подсъдимият А. оразмерявал, режел с моторен трион подаваните му греди на необходимите му парчета за оребряването и ги монтирал на съответните места. При разкрояването от подсъдимия А. на поредната греда със сечение 12 х 14 см., отрязаната част от нея - парче с дължина 80 см., паднало до билото, но върху покрития с полиетилен вътрешен скат на покрива /към двора/ и плъзгайки се по накованата с дъски и покрита с полиетилен гладката повърхност стигнало до края на ската на покрива и паднало към вътрешния двор на къщата. Там в същото време се намирали свидетелката С. М./К./ и майка й- пострадалата Я.. Свидетелката М. седяла на стол до дърво, а пострадалата Ж. Я. била на около 2-3 м. от стената на къщата. Там падащото от покрива парче греда я ударило по главата и тя паднала на земята не в в безсъзнание, както е приел първостепенният съд, а в полу-съзнание. Виждайки горното, свидетелката С. К. се развикала за помощ, спуснала се към майка си и взела главата й в ръце. Виковете й били чути от работниците на покрива, които незабавно преустановил работа. Веднага слезли от покрива и през вътрешността на къщата отишли до вътрешния двор, където заварили свидетелката да държи главата на майка си в ръце, а последната лежала на земята, с подуто и посиняло дясно око, издавала хрипливи звуци. До нея на земята се намирало падналото от покрива парче греда. Подсъдимият А. А. се обадил два пъти на телефон 112, съобщил за случилото се и поискал да бъде изпратена незабавно Бърза помощ. Междувременно свидетелят Е. Д. се обадил по телефона на баща си - подсъдимия Г. Д., когото уведомил за инцидента. Последният по най-бързия начин се върнал на обекта. Заварил свидетелката С. К. да продължава да държи главата на майка си, която лежала в безсъзнание/според него/ на земята. Бригадата преустановила работата си и след като били разпитани, още същата вечер работещите си заминали за гр. •. Пристигналият на място лекар от ФСМП • - свидетелят Ж. Б. Е. Б., прегледал пострадалата Я., констатирал, че същата е в общо тежко състояние от тежката черепно-мозъчна травма и незабавно я транспортирал с линейката до болницата в гр.•, където същата била прегледана от анестезиолог - реаниматор - д-р •, който преценил, че случаят не е за тях и я насочил към болницата в гр. •. Ж. Я. била транспортирана незабавно от екипа на ФСМП – • до гр.•. След преценка на резултатите от направения й скенер пострадалата била транспортирана до УМБАЛ „•“ гр. •, където още същият ден по спешност била оперирана и оставена за лечение. Без да дойде повече в съзнание, на 09.06.2019г. Ж. Я. починала в УМБАЛ „-•“ гр. •. Във връзка с инцидента с Ж. Я., на същата дата на място била изпратена и дежурна оперативна група на РУ на МВР •. Дежурният разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествие, за което е съставен протокол, с приложен към него фотоалбум. При огледа на масивна постройка - къща близнак, с покрив в процес на ремонт, в гр. •, обл. •, ул.„•“ № 13, в малък двор към същата с размери 5х5 м, намиращ се от североизточната страна на сградата, са намерени и описани намиращи се под дървото в двора пластмасов стол и дървена греда със сечение 12 см х 14 см и дължина 80 см. Два дни след злополучния инцидент свидетелката С. М. /К./ се обадила на подсъдимия Г. Д. и поискала да отидат и да довършат покрива. Подсъдимият Г. Д., подсъдимият А., свидетелят В. М. и още две лица се върнали в гр.• и за няколко дни довършили останалата работа по ремонта на покрива. Неправилно контролираният съд е приел, че подсъдимият Г. Д. предложил на подсъдимия А. А. и на останалите остатъка от договорената сума да остане за лечението на Ж. Я., всички се съгласили, остатъкът не бил заплатен. Според показанията на св. М.- възложител, които подлежат на кредитиране, ремонтът е заплатен изцяло, като втората част от плащането е извършено след инцидента, при завършване на ремонта, когато пострадалата е била в болница, но все още жива. Производни, но годни да бъдат ползвани за проверка на тези показания са и показанията на св. К.- баща на М., който потвърждава заявеното от нея. Твърдяното от двамата подсъдими и от свидетелите- работници „ опрощаване“ на остатъкът от сумата е недоказано. Всъщност, следва да се има предвид, че св. М. твърди плащанията да са реализирани на Д.. Възможно е той да е обяснил на останалите ремонтиращи покрива, че няма да вземе остатъка от сумата. Но, на кредитиране подлежи заявеното от платеца- ремонтът е изцяло заплатен. Първостепенният съд е ценил изцяло заключението на назначена и изготвена в хода на ДП СМЕ /л. 13-21 т. 1 от ДП/. При съдебно-медицинското изследване на трупа на Ж. З. Я. са установени: Състояние след черепно-мозъчна травма с разкъсно-контузна рана на главата, счупване на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и под меката мозъчна обвивка и контузия на мозъка, наложили болнично и оперативно лечение и наблюдение. Като усложнение на травмата са се развили менингит и двустранна пневмония, причинени от микроорганизма Клебсиела пневмоние. В рамките на пролежаването на пациентката се е развил десностранен пневмоторакс, наложил поставянето на дренаж. Смъртта на Ж. З. Я. се дължи на тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепа, кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка и под меката мозъчна обвивка и контузия на главния мозък, усложнила се с менингит /възпаление на меките мозъчни обвивки/ и пневмония. Травматичните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет със значителна сила и добре отговарят да са възникнали по начина, отразен в предварителните сведения. Белезите на смъртта, преценени по послесмъртните изменения, съответстват на смърт от първо денонощие. С пълно доверие е била възприета и Строително-техническата експертиза, приложена на л. 145-149, т.2 от ДП, като съдът безкритично се е отнесъл към констативно- съобразителната й част, която е възпроизвел изцяло. Според настоящия състав на съда същата не подлежи на възприемане в частта, в която вещото лице дава отговор на поставени му въпроси, които са от компетентността на съда. В т. 1 вещото лице е изследвало характеристиките на къщата- строителен обект и предприетите строително- ремонтни дейности, характеристиките на парчето греда, фатално ударило пострадалата Я. и силата на удара при падането му, височината, от която е станало това. В тази част експертизата следва да бъде възприета. Не подлежи на кредитиране изложението на вещото лице, обсъждащо факта на сключен между страните договор и изводимата от него и свидетелските показания информация кой какви строително- ремонтни дейности е извършвал. Следва да се констатира, че това са основни факти от предмета на доказване по делото. Задачата на вещото лице е да изясни обстоятелствата, за които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, а не дава преценка по правни въпроси, която дейност е в правомощието на съда, единствено овластен да извършва преценка за допустимост и относимост на доказателствата и доказателствените средства, както и на експертните становища. Изцяло юридически, а не експертен е отговорът на вещото лице и по т. 2 от аналитичната част на обсъжданата експертиза. Следва да се констатира, че на вещото лице не е поставена задача да установи какви са били правилата за техническа безопасност, а му е възложено да установи дали те са спазени, допуснати ли са нарушения в тази насока, кои точно правила, заложени в нормативни актове са нарушени. Това е предпоставило и дейността на експерта, който е обсъждал приложимите в случая норми, задълженията на възложителя и изпълнителя съобразно вложената в тях от законодателя идея- все правни въпроси, за които не се изискват специални знания.В т. 3 от аналитичната част на заключението вещото лице е обсъждало дължимите, но неизпълнени строителни правила и в тази част експертното становище подлежи на възприемане. Въпреки изразените от настоящия съд несъгласия с част от възложените на експерта задачи и изследването в тази насока, то крайният извод на експерта- че преди започването на строително-монтажните работи и до момента на настъпване на злополуката работодателят не е извършил оценка на риска, обхващаща всички етапи на договореното строителство, избора на работно оборудване и параметрите на работната среда, включително работа на височина, в нарушение на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи на височина е правилен и съответен на подлежащата на възприемане аналитична част на експертизата. В разпита си пред съда вещото лице убедително е защитило заключението си. В синхрон с изводимото от писмените и веществено доказателства е становището, че обектът на строителната дейност- къща, граничи с дворно място от по-високата си страна. Това съответства на данните в огледния протокол, свидетелските показания, обясненията на подсъдимите. Там е задължително да се вземат предпазни мерки - обикновено се слагат мрежи, при което ударът е бил предотвратим. Достъпът до къщата е бил от улицата, по стълбички покрай къщата. Откъдето и да е достъпът, е следвало да се монтират предпазни мрежи, защото при работа на височина могат да паднат материали от покрива. Необходимо е било да има някакво заграждение и на дворчето или човек, който да казва на хората да не минават от там. Така въприетата фактическа обстановка на извършеното, с незначителни несъгласия на настоящия съд, е съответна на изводимото от доказателствената съвкупност и въззивният съд я намира за правилна, а отправените от защитата възражения са основани на неправилна собствена интерпретация на установени по делото факти. ІІІ. По оплакването за неправилна оценка на доказателствата. Възраженията срещу дейността на първостепенния съд относно обсъждането и кредитирането на доказателствата са частично основателни, макар и извън наведените в тази насока възражения. Фактическите констатации следва да почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, съобразно тяхното действително съдържание и окръжният съд е бил длъжен да изложи конкретни и убедителни съображения относно доказателствената установеност на фактите, обосноваващи обективната и субективна съставомерност на процесните деяния, защо се кредитират една група доказателствени източници, а други се отхвърлят. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципните норми на чл.13, чл.14, чл. 18 и чл. 107 от НПК. Внимателният прочит на мотивите на проверявания съдебен акт сочи схематична, повърхностна, непълна, аргументация на съда, която съдебната практика принципно приема за липса на мотиви. В настоящия случай окръжният съд е анализирал единствено заключенията на изготвените по делото експертизи, без преди това да извърши преценка за тяхната процесуална годност, а обясненията на подсъдимите и свидетелските показания не са били подложени на анализ по правилата на чл. 107, ал. 5 от НПК. Формално е посочено за показанията на част от свидетелите кои факти от обвинителната теза установяват. Не е обсъждано нито едно от противоречията между изводимото от отделните доказателствени източници. Макар в този си вид мотивите да граничат с основанието по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, те все пак позволяват и в крайната им пестеливост да се провери правилността на формиране на вътрешното съдийско убеждение. Реализираният от настоящия съд анализ на доказателствата и фактите, които те установяват, не води до съществени промени във възприетата от окръжния съд обстановка на извършеното. Подлежат на кредитиране в преобладаващата им част, като необорени от изводимото от останалите доказателства, обясненията на подс. Г. Д., депозирани в хода на съдебното следствие / л. 554- л.557 и л. 562 от НОХД № 57/2022г./ От тях се установява: постигната между него и св. С. К. договорка за ремонта на покрива; последващата договореност на този подсъдим с подс. А.; предприетите действия по ремонта, при което подс. Д. реализирал доставката на материали, вкл. и към инкриминирания момент, а подс. А. и група работници осъществявали фактическите дейности по премахване елементите от предишния покрив и изграждането на нов такъв; че по време на злополуката подс. Д. не е бил на мястото на ремонта, но разбрал, отишъл бързо и заварил там и работниците, и пострадалата, вече фатално наранена; че няколко дни след инцидента, след обаждане на св. К. се завърнали на обекта, довършили го. Съдът не кредитира твърдението му, че остатъкът над предварително заплатената сума от 10 000 лв. не потърсили и не била платена. То противоречи на заявеното от св. М./К., която е категорична, че след инцидента ремонтните дейности по покрива са били довършени, но договорената за ремонта сума е била изцяло заплатена на подс. Д.- „на ръка“. За нито едно от двете плащания той не е предоставил разписка. Съобщеното от този подсъдим относно станалите му известви обстоятелства за нараняване на пострадалата имат характер на производни доказателства и настоящият съд не ги цени, тъй като се явяват „оговор“- подс. Д. се опитва да прехвърли вината за инцидента изцяло на подс. А., като обоснове теза за собствена невиновност, а това противоречи на изводимото от останалите доказателствени източници. По същите съображение не подлежи на възприемане и заявеното от подс. Д., че пред него многократно подс. А. заявявал да е изрязал греда, която се е подхлъзнала и паднала при все опитите му да я хване. Подс. А. също е депозирал обяснения в хода на съдебното следствие/ л. 557-562 НОХД№57/22г./ и те подлежат на възприемане отчасти. От тях се установява: да е бил уговорен да се включи в ремонта от подс. Д., като възложено му било и да намери още хора; спането и плащането било договорено със същия подсъдим, който поел доставката на материали, а не участвал лично в ремонтните дейности; последните били реализирани от подс. А., свидетелите П. и М., св. Г. Д.- син на подс. Д.; още първия ден бил махнат целия покрив, към инкриминираната дата частта откъм двора била в по- завършен вид от частта откъм улицата; че на инкриминираната дата, докато извършвали ремонта чул викове, слязъл и видял наранената пострадала, при което се обадил на тел.112 за Бърза помощ; че докато пристигне линейката плискал пострадалата с вода; че по- късно се върнали на обекта и го довършили; че обезопасяване на обекта не е правено, но живущите в къщата били многократно предупреждавани да не излизат в двора, а преди излизане от къщата да се обаждат на ремонтиращите, за да не бъдат наранени, но С. /М./ не го правела; че в момента на инцидента на покрива били този подсъдими, свидетелите М., П., Д., при което всеки имал някаква задача, а самият подсъдим режел с моторен трион; че когато слязъл долу видял паднала греда, както и състоянието на пострадалата. Не подлежи на кредитиране заявеното от подс. А., че задължение за обезопасяване е имал само другият подсъдим, който в критичния момент, както и по принцип е следвало да е отдолу и да пази да няма лица в близост. Това, че подс. Д. не е бил там в момента на инцидента е било добре известно на подс. А. и това се установява от заявеното от всички извършващи ремонта лица. В некредитираната част обясненията му имат ярко изразен защитен характер, целят оборване на обвинителната теза и са в противоречие с изводимото от останалите кредитирани от съда доказателства. В некридитираната част обясненията и на този подсъдим имат характер и на „оговор“, тъй като той се опитва да вмени всички мерко по обезопасяване работата на обекта/неизвършени/, както и отговорността за падналата греда в тежест само и единствено на подс. Д.. При анализа на свидетелските показания настоящият съд взе предвид, че всяко едно от намиращите се на покрива лица е хипотетично възможният извършител на инкриминираното деяние, поради което е логично да описва себе си като най- дистанциран от дейност, която е възможен източник на падането на греда. Показанията на всеки един от свидетелите Д., М., П. бяха подложени на задълбочен анализ и самостоятелно, и с оглед изводимото от останалите доказателствени източници. Показанията на св. Е. Д. имат иформативна стойност относно механизма за настъпване на произшествието. При оценката им съдът има предвид, че този свидетел е син на необжалващия присъдата подс. Д., при което и в това си качество несъмнено е заинтересован от изхода на делото. Личната негова заинтересованост не е намерила израз при депозиране на показанията, доколкото и подс. А., и присъстващите на местопроизшествието двама други работници са категорични, че при падането на греда св. Д. не е бил на място, от което тя е могла да падне. Т.е., личен принос към събитието, предпоставило смъртта на постр. Я., за този свидетел не се твърди от никого. Подлежи на възприемане заявеното пред съда от св. Д. относно начина, по който е бил договорен ремонта на покрива; участващите в извършването му лица; ангажираността на баща му за доставките на необходимите материали; реализирането на ремонтните дейности под ръководството на „майстора“- подс. А.; конкретните действия, които са извършвани в момента непосредствено преди и по време на падането на гредата; съобщаването на баща му за инцидента; отиването на всички участващи в ремонта до мястото, където се е намирала пострадалата жена. Тук следва да се констатира, че твърдението му относно отсъствието на бащата- подс. Д. от обекта по това време е заявено и от подс. А., и от свидетелите П. и М.. В унисон с твърдението на св. Д. са и показанията на св.М., че подс. Д. се е отправил за доставка на материали още преди ремонтиращата група да се е качила на покрива. За последното обстоятелство на кредитиране подлежат именно свидетелските показания и обясненията на подс. Д., а не тези на подс. А.. На кредитиране изцяло подлежат и отчасти присъединените на основание чл. 281, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетеля Д., депозирани при разпита му пред разследващия орган на 30.08.2019 г. / л. 125, абз. последен, т. 2 от ДП/. Следва да се констатира процесуалната неизрядност в дейността на първостепенния съд при присъединяването им. При направено искане за това от представителя на държавното обвинение, съдът е бил длъжен да разясни на подсъдимите последиците от присъединяването на тези показания, ако изразят съгласие за това. Видно е от съдържанието на протокола от проведеното с.з., че становище в тази насока са изразили само защитниците, като становището на адв. П. сочи на съгласие за прочитането. Само при липса на съгласие от подсъдимите и защитниците им за прочитане показанията на свидетеля от досъдебното производство не може да намери приложение регламентът на чл. 281, ал. 5 от НПК и е допустимо присъединяването да е по реда на ал. 4 от с.т., с последващото ограничение по чл. 281, ал. 8 от НПК. В конкретния случай, тъй като макар да не е взето предвид становището на подсъдимите, то присъединяването е реализирано по ред, основан на отсъствието му, въззивният съд намира така присъединените показания за допустим източник на доказателства. От тях се установява конкретното местоположение на покрива на ремонтирания обект както на подс. А., така и на св. Д., св. В. М. и св. Б. П., както и естеството на извършваната от всеки един от тях дейност в този точно момент. Други лица на покрива не е имало. Подс. А. е режел греди / а не твърдените от свидетеля дъски/, св. Б. П. му ги подавал. Докато чувал шума на резачката, св. Д. чул и писъци, всички се устремили надолу и на зададен му въпрос какво е станало подс. А. отговорил „Гредата падна“. Следва да се констатира, че св. Д. не сочи лично да е видял действията на подс. А., довели до падането на гредата, а само слуховите си възприятия за извършваното от него в този момент. Същото се констатира и в показанията на другите двама свидетели- работещи на обекта в този момент. Самото падане на гредата никой от тях не е видял, но всеки е възприел и действията на подс. А. по ремонта, и внезапно отекналите писъци. Липсата на свидетел- очевидец на движението на самата греда е логично, с оглед конкретните особености на строителния обект. Дейността е реализирана на покрив, като единият му скат е бил вече накован с дъски, а другият- в процес на издигане на носещата констукция. Следва да се отбележи още, че всеки един от четиримата намиращи се там е бил в динамична ситуация, извършвайки конкретна дейност и е логично да не е следял бдително действията на останалите трима. Св. Д. и св. В. М. са ковали в този момент дъски на ската откъм улицата. Подс. А. и св. Б. П. са били „на покрива от другия скат, посока двора“, при което св. Б. П. подавал материалите, които подс. А. режел с резачка. Именно от „другия скат“ – към двора, е паднала гредата, фатално увредила постр. Я.. На кредитиране в преобладаващата им част подлежат и депозираните пред съда показания на св. Б. П./ л. 320 гръб- л. 322 НОХД№57/2022г./ Според показанията на св. Д. и на св. М. той е бил най-близко стоящият до подс. А., подпомагащ го чрез подаване на дъски/греди, които подсъдимият оразмерявал и режел. Подлежащи на кредитиране са твърденията му, че той е бил ангажиран с ремонта лично от подс. А., но за ръководител- „началник“ възприемал подс. Д., който плащал хотела, яденето и надниците. Подс. Д. не е осъществявал лично действия по ремонта. Конкретната строителна дейност по ремонт на покрива се осъществявала от подс. А.- „майстора“, св. П., св. Д., св. М.. Внимателният прочит на показанията на свидетеля сочи той да твърди отсъствие на собствена деятелност, годна да доведе до падане на греда. Описва А. да е полагал греди- „слагаше гредите… аз подавах“ на ската на покрива, „другият“/св. М./ да е помагал на подсъдимия, а той самият преди това да е подавал гредите. В тази част показанията относно собствената му деятелност не подлежат на кредитиране, тъй като от показанията на св. Д. и на св. М. се установява именно П. да е бил последната брънка от работещата верига, най- близко стоящ и помагащ на подс. А.. Имащо характер на предположение /свидетелят не твърди да е видял/ е твърдението му, че от вибрациите от чукането /при заковаването/ една греда се хлъзнала на поставен там найлон и паднала. Този свидетел описва само „ чукане“ при коването на греди. Настоящият съд намира за несъмнено установено, т вози момент е имало „рязане“ с резачка на дървения строителен материал- факт, заявен от всеки един от останалите двама свидетели, както и от подс. А.. Твърденията му, че непосредствено след чутия вик всички, намиращи се на покрива са хукнали към двора на къщата и са видели намиращата се там пострадала, че и той, и подс. А. са й оказвали помощ, подлежат на възприемане. Не подлежи на кредитиране заявеното, че в момента на падането на гредата св. Д. не е бил на покрива, защото е бил „някъде“, вероятно за вода. В тази част показанията му противоречат на показанията на св. Д.. Не се подкрепят и от показанията на св. М., който изобщо не си спомня къде точно е бил Д.. Подс. А. сочи на строителната площадка да е бил и св. Д.. Не подлежи на кредитиране и заявеното от свидетеля, че около строителния обект е било обозначено дълги предпазни бяло- червени ленти, сложени откъм улицата, при което те били закачени на колчета. Описание на такива ленти не е налично в приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие, не се установява и от съдържаншето на онагледяващия го фотоалбум. Самият свидетел твърди и това се възприема от настоящия съд, че самият покрив не е бил обезопасен, не е имало „ленти“ и откъм двора на къщата- мястото на злополуката. На кредитиране отчасти подлежат и показанията на свидетеля В. М./л. 322-323 НОХД№57/22г./. От тях се установява да е бил уговорен да се включи в ремонта от св. А., но плащанията на спане и други разноски са извършвани от подс. Д.. Ангажирани пряко със строителни дейности били той, св. П., подс. А., в някои от дните, вкл. и в деня на инцидента- синът на подс. Д.- св. Д.. Ремонтните дейности се осъществявали на покрив на къща, в която в този момент живеели пострадалата, дъщеря й С. / К./, синът на пострадалата/св. Р. К./, малолетното дете на К.. В двора на къщата се влизало само от къщата. Дворът се ползвал от обитателите и по време на ремонта, въпреки предупрежденията от строителите да не излизат там, за да не падне нещо. Никакво обезопасяване на обекта не е имало. Непосредствено преди инцидента св. М. подавал дъски на подс. А., той от своя страна ги режел с трион и ги нагласял за заковаване. М. бил на тавана, а на ската на покрива до А. бил св. П.. и му помагал. Работещите на покрива не разбрали, че има хора в двора на къщата. В показанията на свидетеля се съдържа твърдение, че именно дейността на подс. А. е предпоставила падането на гредата. Той сочи в момент, в който подс. А. заковавал греда, друга греда, също поставена там се „откачила“ и паднала, като свидетелят не е могъл от мястото, на което се намирал да види нито „откачването“, нито падането. Настоящият съд намира, че непосредствено преди падането на парчето греда подс. А. е режел с трион, а не е ковал. Той самият сочи „ аз режех дъските с моторен трион“. Рязане е чувал и св. Д.. Всички работници, но св. М. пръв, хукнали към двора при чутите викове и видели там С. /М./ и майка й- последната във видимо недобро състояние. Лична преценка, а не недобросъвестност е заявеното от този свидетел, че пострадалата вече била в безсъзнание, хъркала. За състоянието й съдът се доверява на св. Б.- лекар, който малко по- късно е заварил пострадалата в „полу-съзнание“. До пострадалата видял падналата греда с конкретно посочен размер, идентичен с размера на ползваните за ремонта. Подс. А. се обадил за Бърза помощ. На кредитаране в преобладаващата част подлежат показанията на св. С. М. /л. 484-492 НОХД№57/2022г./ От тях се установява, че е сключила договора за ремонта с подс. Д.; заплатила му първоначално 10 000 лв., а след довършване на ремонта, което е станало след инцидента с майка й, но докато е била още жива още 10 000лв.; че в градината /двора/ на къщата се е достъпвало само от къщата; че преди злополуката двете с майка й са били там и лично е възприела момента на падането на гредата, наранила пострадалата, която от своя страна паднала в ръцете й; че майката била в тежко състояние, впоследствие лекувана, но починала; че подс. А. е бил едно от момчетата, отишли веднага на мястото на инцидента. Не подлежи на кредитиране заявеното от свидетелката, че ремонтиращите не са отправяли предупреждения да не излизат на двора. Следва да се констатира, че свидетелката сочи брат й да е отправял такива предупреждения. В същата насока са налице и твърдения на св. Р. К.. На кредитиране изцяло подлежат показанията на св. д-р Б. / прот. № 127/ 16.11.2022 г., л. 206 НОХД№57/2022г./. Той не е заинтересован от изхода на делото в качеството си на медицинско лице, посетило местопроизшествито непосредствено след настъпването му. Данни относно механизма на настъпване на злополуката този свидетел не сочи и това е логично. Същевременно описва състоянието на пострадалата в момент, близък до инцидента, когато тя е била все още в съзнание/полу- съзнание/, при което не говорела, но плачела. Показанията на този свидетел не съдържат твърдение за присъствие и на други лица на мястото, защото там той се е абстрахирал „ от всичко друго“, при което е виждал само пострадалата и това е логично- неговото призвание е било да реагира адекватно, при максимална концентрация на нуждите на пострадалата, която е била и в очевидно тежко състояние. От показанията му се установяват още предприетите действия за транспортиране и лечение на постр. Я., която още по пътя към болницата в • от полу-съзнание е изпаднала в безсъзнание. Досежно заявеното, че на място е разбрал удара в главата на постр. Я. да е причинен от паднала талпа от ремонта на покрива показанията му имат производен характер, но подлежат на ползване за проверка на първичните преки доказателства за този факт, като следва да се отчете съзвучието им с тях. Няма процесуална пречка да бъдат кредитирани показанията на св. Р. Я. / л. 206-207 НОХД№57/2022г., прот. № 127/ 16.11.2022 г., с.з./ - сестра на пострадалата. Същевременно следва да се констатира отсъствието на каквито и да е първични доказателства за инкриминираното по делото събитие. В частта относно споделената й причина за нараняването на сестра й те имат производен характер и следва да се констатира съзвучието им със заявеното за същото обстоятелство от свидетеля- очевидец. На възприемане изцяло подлежат показанията на св. Р. К./ л. 305 НОХД№57/2022г./. Той подкрепя заявеното от подс. А. и свидетелите Д., П., М.- осъществяващите ремонта са предупреждавали живущите в дома да не излизат навън, „за да не падне нещо“. На кредитане изцяло подлежат и показанията на св. К.- съпруг на пострадалата и баща на свидетелите С. М./К./ и Р. К., но той не е присъствал на инцидента и първични доказателства за настъпването му тези показания не съдържат. Съдът кредитира изцяло и приложените по делото писмени доказателства. Информация относно характеристиките на местопроизшествието е налична в приложения протокол за оглед на местопроизшествие / л. 2-3, т. 1-ви ДП/, с приложен към него фотоалбум / л. 4-5 от ДП/. Следва да се констатира, че протоколът е изключително пестелив като съдържание, която пестеливост не е преодоляна и в оскъдния снимков материал на фотоалбума. От съдържанието се установява, че дворното място се намира в северозападната страна на къщата. Вляво от стълбище, водещо към първия етаж на къщата са описани строителни материали- дъски и греди. Там е намерено парче греда с размери 12/11 см. и с дължина 80 см, скосена от едната страна. В източната страна на къщата покривът е разкрит. Детайлна информация относно състоянието на покрива откъм дворното място отсъства в огледния протокол, както и в приложения към него фотоалбум. На снимка № 3 от фотоалбума е налице найлон, който съответства на заявеното от свидетелите- строители и подсъдимите за ползването му срещу наводняване на подпокривни пространства- таваните на последния етаж. IV. По приложението на закона. При така възприетата фактическа обстановка първостепенният съд е намерил за доказано и двамата подсъдими, при условията на независимо съпричинителство, реализирайки по занятие правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, да са нарушили поотделно конкретно вменени им задължения по безопасност и поради немарливо изпълнение на строително- монтажни дейности всеки от тях да е допринесъл за смъртта на пострадалата Ж. Я.. И според настоящия състав на съда извършеното от всеки от тях деяние е породило причината за настъпване на общественоопасния резултат, налице е изискуемата пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между деянието на всеки и резултата. Така приетото от Смолянския окръжен съд не противоречи на закона, соътветно е и на установената по делото фактическа обстановка. За обжалващия присъдата подсъдим А. е намерено за доказано при условията на независимо съпричинителство да е осъществил съставомерните признаци на престъплението чл. 123, ал.4, предл. 1-во, вр. ал.1, предл. 2-ро, алт. 1-ва от НК, вр. чл.14, ал.1 и чл.33 от ЗЗБУТ и чл.60, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като на 26.05.2019г. в гр.•, в къща на ул.“•“ №13А, като физическо лице работник, работещ по занаят за своя сметка в съдружие с Г. С. Д., Е. Г. Д., Б. Л. П. и В. Д. М., всички от гр.•, и извършващ фактическите строително- монтажни работи по ремонт на покрива на къщата на Х. К., поради немарливо изпълнение на правно регламентирано занятие – извършвани строително- монтажни работи /СМР/ на височина за ремонт на скатен покрив, представляващо източник на повишена опасност, изразило се в неизпълнение на задълженията му по чл.14, ал.1 и чл.33 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ и чл.60, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, а именно: да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост доработната площадка и да положи грижи за здравето и безопасността на живущите в ремонтираната къща лица, пряко засегнати от неговата дейност в съответствие с квалификацията си, като осигури и монтира подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства, за осигуряване и предотвратяване на риск от падане на хора и предмети и др. при работа на височина, с което, в резултат на падане на парче греда от ремонтирания покрив, в условията на независимо съпричиняване с деянието на работодателя и организатора на занятието - Г. С. Д., причинил смъртта на Ж. З. Я. от гр. • и след деянието си е направил всичко зависещо от него за спасяване на пострадалата Я.. Правилно окръжният съд е намерил подс. А. да е годен субект на това престъпление. В чл. 123 от НК е установена наказателна отговорност за престъпления, извършени при професионална непредпазливост. Субект на престъпленито може да е лице, което упражнява правно регламентирано занятие или дейност. В случая той е обвинен да е реализирал престъплението като пряк изпълнител на правно регламентирано занятие- извършване на страително- монтажни работи /СМР/. Според т. 8 от Постановление № 6 от 7.Х.1969 г., ПВС, под "правно регламентирано занятие или дейност" се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение. Няма спор, че дейностите, които са извършвани по строежа – подмяна изцяло на покривна конструкция, представляват СМР и са обект на нарочна правна регламентация. Тези дейности в са извършвани "на височина" по смисъла на §1, т.21 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Покривът на сградата се е намирал на височина по-голяма от 1, 5 метра, мерено от терена. Макар в огледния протокол да не е отразена конкретната височина, то по делото е несъмнено установено, че откъм улицата къщата е била на един етаж/ което също сочи височина над1, 5 метра/, откъм двора е била на три етажа. В СТЕ е коментирана и височината, от която е паднала гредата- 7, 95 метра. Редът за работа на височина е регламентиран в цитираната Наредба № 2/22.03.2004 г. Несъмнено е още, че подс. А. е извършвал по занятие дейност, която е източник на повишена опасност. Това е така, защото поради естеството и предназначението си, както и поради методите, начините и средствата, с които се упражнява, строително – монтажната дейност е типичен пример за правнорегламентирана дейност, която е източник на повишена опасност. Практикуването й е подчинено на система от правила и норми, които обезпечават максималната й безопасност и ефективното й упражняване чрез определяне на общ модел на правно дължимо поведение от страна на лицата, които имат право да я извършват. Правната регламентация на дейностите, които са източници на повишена опасност за човешкия живот и здраве, е обективен критерий за правомерност или противоправност на конкретното поведение на лицето, което я упражнява. Тя е налице. Дейността по цялостен ремонт- подмяна на покрив, при това на височина, е източник на повишена опасност, защото включва редица задължения и отговорности, свързани с безопасното извършване на дейността, породени от необходимостта от запазване живота и здравето не само на работниците, но и на други лица, намиращи се в близост до мястото. При извършването на такава дейност следва задължително да се спазват определените правила за безопасност, а най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица. Характерът на дейността в конкретния случай определя подсъдимия А. като лице, ангажирано с прякото й изпълнение. С оглед наличните нормативни изисквания за безопасност спрямо реализиращите такава дейност, подс. А. е годен субект на престъплението. В съответствие с установената по делото фактическа обстановка първостепенният съд е намерил на инкриминираната дата този подсъдим като физическо лице работник, работещ по занаят за своя сметка в съдружие с Г. Д., Е. Д., Б. П. и В. М., да е извършвал фактическите строително-монтажни работи по ремонт на покрива на къщата на Х. К.. Този факт не се оспорва от подс. А., несъмнено се установява още от обясненията на подс. Д. и показанията на свидетелите Е. Д., Б. П. и В. М.. Основното възражение пред настоящата инстанция е, че поведението на подс. А. не е предпоставило настъпилия съставомерен резултат. Според настоящият състав на съда то е неоснователно. Действително, този подсъдим не съобщава в резултат на неговите действия да е паднала гредата, ударила по главата постр. Я.. Твърденията за направено в този смисъл признание пред подс. Д. настоящият съд не кредитира. Същевременно, в обясненията на самия подс. А. се съдържа признание, че в момента на падане на гредата той е рязал с трион „докато аз рязах с моторния трион не съм видял някаква греда да се приплъзва или да пада, тъй като имаше найлон, не съм видял такова нещо, единствено чух само викове“- л. 562 НОХД№57/22г. Т.е., признава, че в момента на падането на гредата той е рязал с моторния трион. Твърдението му, че е рязал дъски, а не греда не подлежи на кредитиране. Обработваният от подс. А. в този момент строителен материал се установява от показанията на св. М.. Макар да описва подсъдимият да е ковал/некредитирано/, а не рязал, М. сочи в този момент подсъдимият да е работил с „греда“, а падналата греда да е „не тази която ковеше, а друга греда беше поставена там“. Св. П., както и св. Д. също твърдят в този момент подс. А. да е работел с греди. Действително, нито един от свидетелите, работещи на покрива, както и самият подсъдим не сочи да е възприел момента на падането на гредата. От значение в случая е, че според подлежащите на кредитиране показания от ДП на св. Д., той и св. М. са били в другия край на покрива. На „билото на покрива от другия скат посока двора“ са били подс. А. и св. П.. П. подавал гредите /съдът намира, че не се касае за дъски /, подс. А. ги режел. Непосредствено след виковете на св. М., св. Д. чул, че подсъдимият спира резачката, а още докато слизали надолу попитал го какво е станало. В този момент получил и отговор от подсъдимия- „Гредата падна“. Ако подс. А. не е знаел какво точно се е случило до момента на слизането на двора, каквато е защитната му позиция, то той не би могъл да знае нито, че има паднал предмет, нито характеристиките му. Следва да се констатира, че в нито един доказателствен източник не се съдържа твърдение в този момент св. М. с писъците си да е огласила, че има паднала греда. На кредитиране подлежи и заявеното от този свидетел/ Д./ пред съда, че на местопроизшествието подс. А., силно разстроен, изначално многократно е заявавал, че той е виновен. Т.е., от работещите на билото на ската на покрива откъм двора две лица- подс. А. и свид. П., още на местопроизществието подс. А. е направил извънсъдебно признание за собствени действия, причинили падане на греда. От показанията на св. М. се установява да е видяла падането на една греда и тя а е ударила майка й по главата. Причинно- следствената връзка между това нараняване и настъпилата смърт на подст. Ж. Я. е несъмнено установена от заключението на изготвената СМЕ. Разграничителен критерий между престъплението по чл. 122 и чл. 123 от НК е не само извършването на правнорегламентирана дейност, явяваща се източник на повишена опасност, а конкретно нормативно вменени на дееца задължения за безопасно реализиране на такава дейност. За правната квалификация на извършеното по чл. 123 от НК/за разлика от чл.122 от НК/, с оглед бланкетния характер на нормата на чл. 123 от НК, значение имат запълващите я конкретни норми, установяващи задължения за лицата, реализиращи дейност от вида на инкриминираната по делото. Правната регламентация на дейностите, които са източници на повишена опасност за човешкия живот и здраве, е обективен критерий за правомерност или противоправност на конкретното поведение на лицето, което я упражнява. Не се навява като възражение, но в рамките на реализирания съобр. чл. 314 от НПК цялостен контрол за законосъобразност настоящият съд констатира неизпълнение от окръжния съд на задължението да провери не само наличието на норми, създаващи задължение за обезпечаване на безопасност, но и субектите, към които го съотнася. Реализираната от подс. А. дейност по занятие се е изразявала в конкретния случай в извършване на строително-монтажни работи /СМР/ на височина- ремонт на покрив, представляваща източник на повишена опасност. При извършването на такава дейност следва задължително да се спазват определените правила за безопасност, а най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица. Ето защо в чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи е установено общо, неадресатно задължение за „осигуряване на безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства“ и примерно са изброени възможни такива- „напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи“. В чл. 62, ал. 1 от същата наредба е установено задължение да се осигурят средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др., с цел предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви). По делото е несъмнено установено, че никакво средство за обезопасяване от падащи предмети не е имало на строителния обект и това е предпоставило падането от строящия се покрив на гредата, фатално физически увредила пострадалата Ж. Я.. Контролираният съд не е изследвал задълбочено основният въпрос- обсъжданият нормативен акт създава ли задължения за физическото лице работник, какъвто според обвинението е бил подс. А.. Внимателният прочит на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. в цялост, както и на сочените от обвинението текстове установяват този нормативен акт да е неприложим за него. Важно е да се отбележи, че е ясно регламентирано кое от лицата, притежаващи визирани в наредбата качества какви действия по безопасност следва да реализира в отделните етапи на строителство. Субектите, на които са вменени задълженията по Наредба № 2 от 22.03.2004 г. са изчерпателно и конкретно посочени за отделните видове обезопасителни действия- от момента на плануване на ремонта, та до приключването му. Същевременно в §1 от ДР на същата наредба са дефинирани и качествата, които следва да притежава съответното лице, за да отговаря на заложения в нея критерий, съобразно който пък за различните лица са установени различни задължения за обезпечаване на безопасност при реализиране на СМР. Това са: 1. „Въззложител" - всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционният проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ. Макар правилата на ЗУТ да не са спазени, несъмнено подс. А. не е имал качеството на такова лице. Възложител на дейността е била св. М.; 2. "Строител"- лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение. Обвинителна теза подс. А. да е бил строителят отсъства. Извън това, че правилата на ЗУТ по подготовката и реализирането на строежа са били изяло игнорирани, в процесния казус този подсъдим не е покривал заложения в §1, т. 2 от критерий- да е наел лица за реализирането на строителните дейности. Данните по делото сочат подс. А. да е убедил свидетелите М. и П. да се включат в ремонта. И двамата свидетели, както и подс. А. твърдят да са знаели, че са „наети“ от подс. Д., от него да са очаквали плащане. Това кореспондира с твърдението на св. М., че плащането е извършвано само на подс. Д., с когото е и сключеен договор за ремонта. Т.е, . А. не е имал качество на „строител“ и твърдение за такова качество отсъства в обвинителна теза. Той несъмнено не е бил още "проектант“, "консултант“, „технически ръководител", "упълномощено от възложителя лице", "координатор по безопасност и здраве за етапа на проектирането", "координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа", "подизпълнител", „оператор“ „работодател“/ т. 3, т.4, т.5, т.6, т.7, т. 9, т.10 на §1 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г./. Подс. А. не е бил и "бригадир"/ т.8/ - работещ, на който е възложено от строителя или от техническия ръководител да организира и ръководи трудовия процес при извършване на отделни или комплекс СМР от двама и повече работещи, за което е специално инструктиран. В качеството му на „майстор“ и данните по делото, според които останалите трима работещи свидетели са били „общи работници“ би било мислимо такова негово качество. Но: 1. Според обвинителната теза, изложена на стр. 3, абз. 3 от ОА бригадата е била „събрана“ от обв. Д., който наред с подс. А. също се явявал и „майстор“ и 2. Идентичност между ползваното от законодателя понятие „бригадир“ и установеното по делото за А. качество „майстор“ не е налице. Нещо повече- всички свидетели, работещи по покрива сочат да са били „общи работници“ на майстора, но не описват подс. Д. /респ. възложителя на ремонта/ да е възлагал изрично нему да организира и ръководи трудовия процес при извършване на отделни или комплекс СМР. В обобщение- настоящият съд приема, че спрямо подс. А. отсъства фактически възведено обвинение да е бил „бригадир“, отсъстват и факти, очертаващи го като такъв. Той е имал качество на "работещ" по смисъла на нормите, към които т. 11 от § 1 от ДР препраща. Така се твърди и от обвинението. Следва да се констатира, че внимателният прочит на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. в нейната цялост не установава нито едно възложено в тежест на работещите задължение за осигуряване на минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Окръжният съд е намерил, че е налице и нарушение на чл. 62, ал. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., установяващ задължение около и под съоръжения за работа на височина (платформи, люлки, скелета и др.) да се монтират предпазни козирки, проходи, ограждения и предпазни мрежи. Внимателният прочит на този текст установява дължимо обезопасяване на съоръжения, ползвани при работа на височина, , а не на използваните материали. В случая не се установява наличието на нито на някое от примерно изброените съоръжения, нито на различно, друго такова. Строителните материали са качвани от работниците ръчно и това е несъмнено установено. С оглед на всичко това, при възприетата по делото конкретика, Пловдивскит апелативен съд намира, че подс. А. не е бил адресат на задължения по Наредба № 2 от 22.03.2004 г., вкл. и на вменените му с обвинителния акт. Като е приел възведеното му в този смисъл обвинение за доказано, първостепенният съд е постановил незаконосъобразен акт. В тази част присъдата следва да се измени, като подс. А. бъде признат за невинен и оправдан да е извършил престъплението при нарушаване на разпоредбите на по чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. Спрямо подс. А. е повдигнато обвинение, а контролираният съд е намерил за доказано и относимо към правната квалификация на извършеното, с оглед бланкетния състав на престъплението по чл. 123 от НК, че той е нарушил още и чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ. В обсъжданата норма е вменено задължение и за физическите лица, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. За реализираната от подс. А. дейност като физическо лице, работещо в съдружие с други физически лица, несъмнено е било налице обвързващо го задължение да обезпечи безопасността и на намиращите се в близост до строителния обект лица, в случая- на постр. Я.. По делото е доказано, че никакви обезопасителни мерки не са били предприети нито от подс. А., нито от другите работещи наред с него лица и това му е било добре известно. Отсъствието на обезопасяване е предопределяло недопустимост за реализиране на инкриминираната дейност. И тъй като разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ вменява задължения за мерки за безопасност, дължими от всяко физическо лице, което работи само или в съдружие с други- във всички случаи на такава работа, а такова нарушение е налице, постановената в тази част осъдителна присъда е законосъобразна. Законосъобразно е прието подс. А. да е нарушил и вмененото му по чл. 33 от ЗЗБУТ задължение да се грижи както за собственото си здраве и безопасност, така и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. В случая той не е бил получил инструкции от работодател, в качеството си на физическо лице, работещо в съдружие с други физически лица. Същевременно, опасността при извършването на ремонта на покрива да пострадат обитателите на къщата, му е била добре известна. В кредитираната част на обясненията си сочи да ги е предупреждавал да не излизат. Същото твърдение се съдържа и в свидетелските показания. Т.е., опасността при извършваната от него работа на височина да падне предмет и да нарани тежко намиращи се в района на строителния обект лица е била в представното съдържание на подс. А.. Той е знаел както за самата опасност, така и задължението си да я предотврати. Като допуснал отрязано от него парче греда да падне от височината на покрива, подс. А. нарушил и задължението си по чл. 33 от ЗЗБУТ – да се грижи за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност. Професионалната дейност е изпълнена немарливо, подсъдимият А. не е проявил нужното старание и предпазливост спрямо пострадалата. Инкриминираното поведение на подс. А., обективирано в проявената от него небрежност при разкрояването на греда на покрива, при дерогиране на разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 33 от ЗЗБУТ е довело до фаталния изход - смъртта на пострадалата. Подсъдимият не е оценил съществуващия риск от падане на парчето греда, с цел идентифициране на опасността, предпоставяйки злополуката. Без съмнения немарливото изпълнение на извършваната от него в този момент строително- монтажна работа е причина за тежкия вредоносен резултат По делото е несъмнено установено, че след извършване на деянието подс. А. е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалата. Веднага е слязъл до мястото, от където се чували викове, уверил се е лично, че пострадалата е наранена, обадил се е на тел.112 и като не е знаел за точния адрес на обекта е обикалял трескаво да пита за това намиращи се наблизо лица, уведомил е за необходимостта от бърза медицинска намеса, поливал е с вода пострадалата, останал е на място до идването на медицинския екип /и на полицията/. В този смисъл предложеното от прокурора приложение на привилегированият състав на престъплението по чл. 123, ал. 4 от НК е правилно и окръжният съд не е сбъркал, като го е намерил за доказано. Нарушение на закона не се констатира. Правилно е възприета и субективната съставомерност на извършеното. Подсъдимият А. А. е осъществил деянието виновно, при форма на вина непредпазливост, в нейната разновидност – професионална небрежност. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. С оглед несъмнено установените негови предходни знания и опит като майстор, извършващ по занятие ремонт на покриви, той е съзнавал, че извършваната от него дейност е източник на повишена опасност за живота и здравето не само на работещите, но и на всяко друго лице, което се намира на строителната площадка и в нейния периметър. Бездействал е, като не е изпълнил задълженията си за гарантиране безопасността при реализираната от него дейност. Неоснователно е наведеното възражение, че деянието е несъставомерно по смисъла на чл. 15 от НК. То е аргументирано отхвърлено и от първостепенния съд. Подсъдимият А. А. като дългогодишен майстор, извършващ ремонти на покриви, е бил запознат с технологията на извършване на тази дейност, както и с опасностите от същата. Съзнавал е, че от покрива могат да паднат предмети и инструменти, както и последиците от това. Предприетите от него действия- предупреждаване на живущите в къщата, включително и пострадалата да не излизат и да не използват задния двор, не са били достатъчни да изградят в представното му съдържание виждане, че при ремонта на покрива, при липса на каквито и да е обезопасителни мерки, не е възможно да падне инструмент или материал и да нарани, вкл. фатално, намиращо се в района лице. Такова събитие е било предвидимо за него, не е налице непредвидимо, случайно възникнало събитие. V.Наведеното алтернативно оплакване за несправедливост на наказанието е неоснователно. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимият А. А. окръжният съд е приел като смекчаващи вината обстоятелства съдействието му в хода на досъдебното производство. Следва да се констатира, че такова съдействащо поведение е налице и в хода на съдебното следствие. Действително, подсъдимият А. не е съобщил той да е лицето, чиито действия са довели до падане на гредата. Но за всички други включени в предмета на делото факти е дал обяснения, които не се конфронтират съществено с изводимото от останалите доказателствени източници. Несъмнено такова обстоятелство е и изразеното съжаление за случилото се. Неправилно първостепенният съд е ценил като смекчаващо отговорността му обстоятелство последващо негово поведение, изразило се в това, че той и останалите работници не са потърсили остатъка от сумата, която е следвало да получат за ремонта на покрива, а са довършили работата безплатно. Напротив- според настоящия съд близките на фатално пострадалата Я. са заплатили ремонта изцяло. Налице е отстоявана и от двамата подсъдими защитна теза, оборена от платеца по договора. С оглед възприетата правна квалификация, оказаната на пострадалата помощ е съставомерен признак на престъплението и не може да се цени и като смекчаващо вината обстоятелство, в какъвто смисъл са и изложените от окръжния съд съображения. Недостатъчна тежест е отдадено на съпричиняването на съставомерния резултат като смекчаващо за отговорността на подсъдимия обстоятелство. Окръжният съд е констатирал такова само досежно действията на пострадалата Ж. Я.- предупреждавана да не излиза на двора по време на ремонтни дейности, вкл. и от сина й- св. К., но несъобразила поведението си с очевидната опасност от падане на строителни материали. В никаква степен не е отчетено, че принос към настъпване на съставомерния резултат е имал и другият подсъдим, при все че окръжният съд го е намерил за виновен, при това- при съпричиняване. След като действията и на подс. Д., и на пострадалата Я. обективно са елемент от причинно - следствения процес, довел до тежкото увреждане на Я., следва това причиняване, при това от две лица, да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство със значителен потенциал. Правилно е отчетено като обстоятелство с отегчаващ потенциал обремененото съдебно минало на подс. А., макар окръжният съд да не е задълбочил изследването си в тази насока. Ето защо то не е отчетено съобразно действителната му тежест. От приложената по делото справка за съдимост на лицето/л. 510-512 НОХД№57/22г./ се установява преди инкриминираното деяние спрямо него да са постановени четири съдебни акта, признаващи го за виновен в извършването на престъпления от общ характер, като в два от случаите той е освободен от наказателна отговорност с прилагане на административно наказание. С решение по АНД№ 500/2015 г. на РС-Самоков е бил освободен от наказателна отговорност за извършено на 26.06.2015 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и му е било наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. Решението е влязло в сила на 04.01.2016 г. С решение по АНД№ 167/2016 г. на РС-Самоков е бил освободен от наказателна отговорност за извършено на 26.07.2015 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и му е било наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. Решението е влязло в сила на 26.05.216 г. С Присъда № 47/01.11.2016 г. по НОХД № 426/2016 г. на РС Самоков, в сила от 17.11.2016г. за извършено на 27.03.2016 г. престъпление по чл.343в, ал.2 от НК му е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, както и глоба от 500 лв. С определение за одобряване на споразумение от 17.07.2018 г., постановено по НОХД № 286/2019 г. на РС Самоков, А. е осъден за извършени от него на 26.06.2015г. множество престъпления както следва: .1. по чл.235, ал.3, т.1 от НК; 2. по чл. 270, ал.1, вр. чл.20, ал. 2 и ал.1 от НК; 3. по чл.216, ал.1 от НК и 4. по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК. На основание чл.25, вр. чл. 23, ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание измежду определените му за всяко едно престъпление, а именно – лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три години. Тъй като и двете последни осъждания са за деяния, реализирани преди деецът да е бил осъден за което и да е от тях, макар и до момента да не са били извършени групирания, то несъмнено са налице основанията на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. Това предпоставя подс. А. да се счита за осъждан еднократно. От значение за оценката на тежестта на обремененото му съдебно минало като факт, очертаващ личността му е, че се касае за 5 престъпления от общ характер, засягащи различни защитени обществени отношения. Интензивната му престъпна дейност е осъществена в кратък период от време. Значимо е още, че в отредения изпитателен срок е реализирано и процесното деяние. Ако и то да е непредпазливо, наложеното му предходно наказание/ в случая негрупираните две такива/ е целяло да го превъзпита към неизвършване на всякакво престъпление, не само на умишлено и в този смисъл специалната превенция на закона е очевидно непостигната. Деянието не е с по- висока от обичайната за този род престъпления обществена опасност, но за дееца следва да се констатира завишена такава. За престъплението по чл. 123, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК е предвидено наказание до три години лишаване от свобода. Съвкупната оценка на индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства не сочи определеното от първостепенния съд наказание от една година лишаване от свобода да е прекомерно, каквото възражение и алтернативно искане се поддържат пред настоящия съд. То е отредено при превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства/а не при баланс, както е неправилно е отразено в мотивите на присъдата/, под средния предвиден за престъплението размер, почти равно отдалечен от минимално предвидения /с оглед отсъствието на специален минумум/ и средния. Не е несправедливо. Оправдаването на подсъдимия по две от вменените му нарушения не сочи на необходимост от допълнително смекчаване на отговорността му. В тази насока следва да се изтъкне отново- на този подсъдим под условие е било отлагано изтърпяване на наложено му наказание лишаване от свобода. Условието да не извършва в установения изпитателен срок други престъпления не е изпълнено. Очевидно наказателната репресия спрямо него следва да е такава, че да се постигне целения поправително- превъзпитателен ефект. Наказание в по- нисък от отредения размер, според настоящия съд, не обезпечава постигането на целите по чл. 36 от НК. Отправеното възражение за несправедливост на наказанието, аргументирано с това, че независимият съпричинител- подс. Д. е признат за виновен по по- тежко наказуемия основен състав на престъплението, а наложеното на двамата подсъдими наказание лишаване от свобода е еднакво по размер, е неоснователно. То не държи сметка, че наказателната отговорност е лична, а индивидуализацията на наказанието за всяко лице не е механична и формална дейност. След реализиране на сложна мисловна логическа дейност съдът определя наказанието в пределите на предвиденото наказание за конкретното престъпление, но съобразявайки се с индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства, с личната му обществена опасност и обществената опасност на конкретно вмененото му. Това е императивно заложено в чл. 54 от НК и последователно отстоявано в съдебната практика. В процеса на дейността по отреждане на справедливо наказание във всеки отделен казус визираните в чл. 54 от НК обстоятелства формират различни изводи. Иначе казано- индивидуализиращите отговорността на двамата подсъдими обстоятелства не са в условията на конкуретнтост, нито на сравнимост. Определянето на наказанието не е механична или математическа дейност. На конкретно отправеното възражение следва да се отговори още, че другият подсъдим, за разлика от А., е с необременено съдебно минало, при което проявеното спрямо него по- голямо снизхождение е израз на заложената в чл. 54 от НК законодателна идея. Приложението на чл. 55 от НК не може да се обсъжда. Не е налице нито значителен превес на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, нито някое от наличните притежава характеристика на изключителност. Наказание в размер по- нисък от отпределения от окръжния съд не би способствало за постигане нито на генералната превенция, нито на специалната такава. Изложеното във въззивната жалба становище на защитника, че „ въпреки, че лицето е осъждано… не е наложително да изтърпи наказанието си“, е несподеляемо. Подс. А. като пълнолетен е осъждан за умишлени престъпления от общ характер. Задължително изискване на чл. 66, ал. 1 от НК е не само отреденият размер на наказанието да е до три години, но и лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Това условие не е налице. Реабилитация не може да се обсъжда. Не само, че не са изтекли сроковете за това, но и подсъдимият А. е извършил процесното деяние в установения изпитателен срок на отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода. Инстититутът на условното осъждане за него е непостижим. С оглед на изложеното, правилно първостепенният съд е намерил, че отреденото на подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода на осн. чл.57, т.3 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. Не е налице въззивна жалба от подс. Г. С. Д., който със същата присъда е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.123, ал.1, пред.2- ро, алт.1-ва от НК, вр. чл.14, ал.1 и чл.16, ал.1, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ и чл.60, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, в условията на независимо съпричинителство с подс. А.. Прието е да е реализирал престъплението поради неизпълнение на законово вменени му задължения като работодател на подс. А. и свидетелите М., П., Д. и организатор на работата по ремонт на покрива. В тази част присъдата не е обжалвана, но съобр. т. 4 от ТР№ 5 от 21.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2017 г., ОСНК, не е влязла в сила. В изпълнение на задълженията на въззивната инстанция, визирани в чл. 313 и чл. 314 от НПК, Пловдивският апелативен съд извърши проверка за законосъобразност на присъдата и в тази й част. И според настоящия съд е несъмнено установено от доказателствата по делото, че подсъдимият Г. Д. е работил в сдружение с работниците - А. А., Е. Д., Б. П. и В. М., като същевременно бил и техен работодател и организатор на работата по ремонт на покрива. Това, че към момента на злополуката не е бил на мястото, не формира извод за отсътвие на обективирано от него поведение, което да се съотнася към неизпълнение на задължения за безопасност, които също са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат. Съдебната практика последователно прилага задължителните указания, дадени в т. 2 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., ПВС, като приема, че субект на престъплението по чл. 123 от НК, свързано с нарушаване на правила и норми за охрана на безопасността на труда, може да бъде не само прекият изпълнител на правно регламентирано занятие или дейност, но и лице, което има нормативни задължения във връзка с организацията, контрола или ръководството на тази дейност. Субекти могат да бъдат и лицата, които при настъпване на трудовата злополука не са били на работа, ако не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат. В този смисъл правилен е изводът на първостепенния съд, че отсъствието на подсъдимия от обекта към момента на инцидента не променя по никакъв начин горните му функции по отношение на продължаващите да я извършват работници, респ. и отговорността му за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд за всички на обекта. Безопасните условия са дължими още при подготовката на строително-монтажните работи и се съблюдават до приемането на обекта. Като работодател и организатор на строителната дейност подсъдимият Г. Д. не е изпълнил задълженията си да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи свързани с работата и на работещите, и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работната площадка. Не е осигурил и монтирал подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства- ограждания, козирка, предпазни/защитни мрежи за предотвратяване на риск от падане на хора, инструменти, материали и др. при работа на височина, а също така не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, с недопускане до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота на лица живущите в ремонтираната къща. И за този подсъдим са относими изразените по- горе съображения, че е налице обективният признак на престъплението- реализиране на по занаят на дейност, източник на повишена опасност, за извършването на която е налице законова регламентация. Неизпълнението на задълженията му за осигуряване на безопасност при осъществяваната строително- монтажна дейност се установява от показанията на свидетелите Е. Д., Б. П., В. М., С. М. /К./ и Р. К., както и от обясненията на подсъдимия А., които са еднопосочни- обектът не е бил обезопасен по никакъв начин, в никаква степен. Найлон е бил поставен отчасти, с цел да се опази от влага подпокривно пространство, но той нито е бил трайно закрепен по начин да пази живота и здравето на работниците и намиращи се в района други лица, нито по своите характеристики е бил годен да стори това. Подсъдимият Д. повече от 10 години се е занимавал с ремонти на покриви и е бил наясно, че по време на работа съществува реална опасност от падане от голяма височина на материали и инструменти. Въпреки това, не е предприел мерки да осигури безопасни условия на труд както за работещите, така и за живущите в къщата. Вменено му с обвинителния акт и прието за доказано с проверяваната присъда е подс. Д. да е нарушил регламента на чл.14, ал.1 и чл.16, ал.1, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ и чл.60, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Доколкото договора за изпълнение на строежа е сключен с него, същият се явява и „строител“ по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. и ЗУТ. Несъмнено, в чл.60, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи са установени задължителни условия за работа на височина, с цел постигане на безопасност при реализирането й. Но, самите цитирани норми съдържат общо правило за поведение, а не установяват субектите, на които е вменено осигуряването на безопасност. Субектите, спрямо които е установено изискване за действия са индивидуализирани в предходни текстове и отговорността им е предпоставена от качеството, което притежават. За строителя задълженията му по наредбата произтичат от чл. 16 и др.на сочения нормативен акт. В обвинителния акт отсъства назоваване на конкретна норма о т Наредба № 2 от 22.03.2004 г., вменяваща задължения на подс. Д. като строител да извърши конкретни действия, респ. да се въздържи от такива и така да осигури безопасността за работа на строителния обект. Иначе казано- чл.60, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. съдържат общо правило за поведение. За да се приеме, че то е нарушено, следва ясно да е посочено защо, по силата на коя норма конкретният субект е ангажиран със спазването на общо заявените изисквания за безопасност и тази именно норма се явява нарушена. В настоящия случая отсътващата обвинителна теза предпоставя признаването на подс. Д. за невиновен в това, да е нарушил задължения, произтичащи от чл.60, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че по възведеното му обвинение да е нарушил чл.60, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., подс. Д. следва да бъде признат за невинен и оправдан, като в сочения смисъл присъдата бъде изменена. Нарушения на задълженията му по чл.14, ал.1 и чл.16, ал.1, т.6 и т.7 от ЗЗБУТ несъмнено са налице. Той е имал качество на физическо лице, което самостоятелно е наело работещи, / в случая е без значение, че и той самият е бил в съдружие с други работещи такива лица/, и като такъв е бил длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места/ чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ /. Същевременно, явявайки се и работодател на подс. А. и свидетелите Д., П., М., по силата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ е бил задължен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, а по силата на т. 7- да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. По делото се установява инструктаж да не е извършван спрямо никой от работниците, както и спрямо обитателите на къщата. Всичките тези негови нарушения са се изразили в бездействие и са в пряка причинно- следствена връзка с наастъпилата злополука, предпоставила смъртта на пострадалата. Наложеното на подс. Д. наказание е справедливо, отредено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, съобразено с обществената опасност на деянието, дееца, индивидуализиращите отговорността обстоятелства. Не е необходимо смекчаването му, защото наказание в по- нисък от отредения размер не би способствало за постигане на целите на чл. 36 от НК.. Не е налице нарушение на закона и с приетото от окръжния съд, че са налице предпоставките на чл. 66 от НК. При постановената осъдителна присъда и в съответствие с императива на чл. 189, ал. ал.3 от НПК възлагането в тежест на всеки от двамата подсъдими Г. С. Д. и А. А. А. на съответната част от направените в хода на досъдебното и съдебно производство разноски е законосъобразно. Следва да се констатира, че с влязло в сила определение от 10.09.2024г. Смолянският окръжен съд се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК досежно предходно наложените на подс. А. наказания, като е намерил, че е приложима разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от НК. В мотивите на същото е обсъждано наличието на кумулативна верига за наказанията, наложени му по НОХД № 426/2016 г. на РС Самокови и по НОХД № 286/2019 г. на РС Самоков, като е прието престъпленията, за които е осъден да са реализирани в условията на реална съвкупност. Същевременно, видно от диспозитива на съдебния акт, съдът не се е произнесъл дали са налице основанията на чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК. След влизане в сила на присъдата по настоящето дело, първостепенният съд следва да се произнесе по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК дали са налице основанията на закона за групиране на тези две наказания. По изложените съображения и на осн. чл. 334 т. 3 и т. 6 във вр. с чл. чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд