Решение № 616 от 23.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 105/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №301652/02.09.2022 година от Столична Община срещу решение №262691/15.08.2022 година, постановено по гр.д.№8867 по описа за 2017 година на СГС, ГО-I-7-ми състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена Столична Община по колективния иск на М. Г. М., А. Б. В., Г. Г. Б., А. Д. А., С. Х. С., В. П. К. и К. М. М. в срок от една година от влизане в сила на съдебното решение да преустанови нарушението, изразяващо се в продължаваща експлоатация на временно трамвайно трасе от бул.“Витоша“ по бул.“Ген.М.Скобелев“ до „Петте къошета“, създаващо наднормен шум и наднормени вибрации в жилищата на увредените лица, чрез преместване на временното трамвайно трасе, минаващо по локалното платно на бул.“Ген.М.Скобелев“, в участъка от бул.“Витоша“ до бул.“Хр.Ботев“, така че да бъде съобразено с изискванията по Наредба 2/29.06.2004 година на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни схеми на урбанизирани територии и правилник с технически изисквания и норми за временен релсов път за своя сметка и е осъдена да заплати сумата от 1335 лева, разноски по делото. По делото, на осн. чл.383 ГПК са конституирани Л. В. Ч., Й. И. Ч., с правоприемници В. Й. Ч., С. Й. Ч., В. И. К., К. Н. К., Д. К. Т., И. В. К., Е. Н. К. с правоприемник в процеса И. П. П., З. К. Х., Ю. М. И., К. М. М. и М. Б. Х.. Решението не е обжалвано и е влязло в сила, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска за преустановяване на нарушението, чрез премахването му. Постъпила е и частна жалба срещу определение постановено по гр.д. №8867 по описа за 2017 година на СГС, ГО-I-7-ми състав. Твърди се във въззивната жалба, че спорът по делото е във връзка с движението на трамвайни линии № 1 и № 7 по локалното платно на бул. „Скобелев“, в участъка от бул. „Витоша“ до бул. „Хр. Ботев“(Петте кьошета), изградено по време на строителството на II-ри метродиаметър на Метрополитена в непосредствена близост до живеещите на бул. „Скобелев в същия участък. Твърденията на ищците в исковата молба се свеждат до следното: трамвайното трасе (по-долу само „ТТ“) е изградено в нарушение на нормативните изисквания за отстояние от сгради и инфраструктура, а именно Наредба №2/29.06.2004 г. на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационо-транспортни системи на урбанизирани територии („Наредба № 2“) и Правилник с технически изисквания и норми за трамваен релсов път („Правилник“), същото е било изградено като временно и е следвало да бъде в експлоатация до изграждане на Метростанция № 9. През август 2012 г. метрото е пуснато в експлоатация, но трасето не е премахнато. Ищците твърдят, че в резултат на тези обстоятелства търпят вреди (постоянен стрес и дискомфорт, отразяващи се негативно на качеството им на живот. С въззивната жалба се прави възражение по отношение на разпределението на доказателствената тежест и доклада по делото и приетото в съдебното решение. В мотивите на съдебното решение съдът приема, че въведеният в колективната искова молба период от 01.04.2015г. до 31.03.2016г., касае само деликтните искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие експлоатацията на временното трасе, които са отделени по реда на чл.210, ал. 2 от ГПК в отделно производство и изпратени по родова подсъдност на СРС. В този смисъл, според първоинстанционният съд предявените искове не са ограничени от този т. нар. процесен период. Изрично в т. 5 „Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти от доклада по делото обаче е посочено друго. С оглед на това счита, че е налице процесуално нарушение, тъй като един от основните елементи на спора, а именно периодът, в който се твърди, че Cтолична община е извършила някакво нарушение е различен в доклада по делото и в съдебното решение. Процесуалната защита на ответника е съобразена с посочения в доклада по делото процесен период, който е определящ при разпределението на доказателствената тежест. В отговора на исковата молба е направено възражение срещу допускането и изслушването на експертизите, предвид това, че не могат да установяват доказателства за изминал период, който е изрично определен в доклада по делото. В доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест, като е възложил на ищците да докажат наличието на наднормен шум и вибрации в участъка на ТТ в периода 01.04.2015 година до 31.03.2016 година; причинната връзка между наднормен шум и вибрации с твърдяното неизпълнение на задълженията на Столична община за контрол и управление на дейностите, свързани с организацията на градския транспорт; че в периода 01.04.2015 година до 31.03.2016 година Столична община не е изпълнила задължението си за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване на организация на транспорта, здравословна и безопасна среда на територията на Столична Община в процесния участък, с което са причинени или съпричинени наднормени нИ. на шум и вибрация. В мотивите на решението /стр.34 и 35/, съдът приема, че в тежест на ищците е да докажат наличието на наднормен шум и вибрации в процесния участък и причинната му връзка с твърдяното неизпълнение на задълженията на ответника за контрол и управление на дейностите, свързани с организацията на градския транспорт с временно трамвайно трасе и осигуряване на безопасна градска среда за жителите на територията на Столична община, в периода от м.август, 2012 година до предявяване на колективния иск Столична община не е изпълнила задълженията си за контрол на дейностите, свързани с организация на транспорта, осигуряване на здравословна и безопасна среда на територията на Столична Община в процесния участък, което е причинило излагане на засегнатите лица на наднормени нИ. на шум и вибрации; конкретните последици от нарушението /неизпълнението на задълженията на ответника за контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване на нормативните изисквания за шум и вибрациите от трамвайния транспорт. Твърди се в жалбата, че в нито един момент в процеса не са разглеждани твърдения и не са навеждани аргументи, че Столична община, в частност Кметът не изпълнява задължения, които са му вменени по силата на разпоредбата на ЗЗШОС. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест, съдът е приел, че нарушението на Столична община е неизпълнение на задължението на ответника за контрол и управление на дейностите, свързани с организацията на градския транспорт и с осигуряване на нормативните изисквания за шум и вибрациите от трамвайния транспорт. В решението, съдът е приел, че през месец юни, 2002 година е приета Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2002 година относно оценката и управлението на шума в околната среда. Изискванията на Директивата са въведени в националното законодателство, чрез Закона за защита от шума в околната среда, като по отношение на неизпълнение на задължението на CO, свързано с контрол и управление на шума, съдът е приел, че от значение в конкретния случай са задълженията, които са възложени на кметовете на общините и в частност на кмета на Столична община по Закона за защита от шума в околната среда, който закон следва да се тълкува във връзка и с оглед на целите на Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент. От значение е да се посочи, че двете директиви нямат директен ефект между страните по делото (в този смисъл Решения по дела С-41/74 Van Duyn, С-188/89 Marleasing и С-14/83 Von Colson). С решението са разгледани две разпоредби от ЗЗШОС, а именно: разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЗШОС. От една страна чл. 15, ал. 1 ЗЗШОС въвежда две основни задължения за кметовете на общините и кметовете на районите (в градове с районно деление), а именно: • да организират и възлагат разработването на стратегически карти за шум и на планове за действие (т. 1); и • да определят длъжностни лица, които да осъществяват дейности, свързани с ограничаване на шумовите нИ. в околната среда, вкл. да контролират осъществяването на тези дейности (т.2).