Решение № 61 от 4.8.2021 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 571/2021 г.

Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано по жалба на Сдружение за напояване „БОРЕЦ“, БУЛСТАТ 115779761, седалище и адрес на управление: с.Борец против отказ № 20210702151535-2/15.07.2021 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20210702151535/02.07.2021г. Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения търси отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно изложени в писмен отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата и отговора по нея, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от 15.07.2021г, а жалбата е входирана в Агенцията на 22.07.2021г. Доколкото изхожда от легитимирана страна, надлежно представлявана, е процесуално допустима, а по същество - основателна по следните съображения: Подадено е заявление за пререгистрация на Сдружение за напояване „БОРЕЦ“ в ТРРЮЛНЦ. По заявлението е постановен отказ. Длъжностното лице по регистрацията е изложило доводи за това, че заявителят не е сдружение за нестопанска цел, а сдружение, регистрирано по реда на специален закон - Закон за сдруженията за напояване, поради което към него е неприложим ЗТРРЮЛНЦ. Съдът не споделя изложените в отказа мотиви. При преценка законосъобразността на постановения отказ, съдът изхожда от вменените му със ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТР, правомощия. Съобразно разпоредбата на чл. 21 ЗТР длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР (респ. акта подлежи на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно дали е представен подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации по чл. 13 ЗТР; дали е заплатена следващата се държавна такса. Съгласно § 25, ал.1 от ПЗР на ЗИД на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 107 от 2020 г.) юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при окръжните съдилища, са длъжни да подадат заявление за пререгистрация по този закон в срок до 31.12.2022 г. Съгласно ал.11 на същия параграф започналите до влизане в сила на този закон се приключват от съда по досегашния ред. Т.е. след влизане на закона в сила окръжен съд е компетентен да се произнесе само по заявления, подадени преди това, т.е. само заверените производства са от компетентност на ОС. При необходимост от вписване на промени в обстоятелствата ЮЛНЦ следва да инициира пререгистрация пред АВ, заедно с което или след което да се подаде пред АВ заявление за вписване на промени в обстоятелствата така, както е постъпил заявителят в процесния случай. Още повече, че подаденото пред ПОС заявление вх. № 274052/05.05.2021 г. е било оставено без разглеждане по сходни мотиви с влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл е и определение № 274/3.7.2019 г., постановено по т.д. 365/2019 г. по описа на Апелативен съд Пловдив. В него е прието, че сдруженията за напояване са юридически лица, които се вписват в предназначения за това регистър, воден от окръжен съд, и тъй като същите не попадат в изключенията по чл.1, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, няма основание, по отношение на тях да не се прилагат разпоредбите на ЗЮЛНЦ /чл. 46, ал.2 ЗНА и арг. от чл. 64, ал.7 от ЗСН./, поради което компетентността за извършване на вписвания на нови обстоятелства е на АВ. Като не се е съобразил с посочените норми, както и със съществуващата съдебна практика, длъжностното лице по регистрацията, е постановило незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. С оглед изхода на повдигнатия пред съда спор на жалбоподателя се дължат на основание чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, разноските по делото, които се присъждат по реда на ГПК. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 315 лв – разноски в производството за ДТ и адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, съдът