Решение № 2623 от 30.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10268/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 20171815/13.08.2021 г., постановено по гр. д. № 1128/19 г. по описа на СРС, 57 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Т. Й. Ц. дължи на Академия на МВР заплащането на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 05.01.2017 г. по ч. гр. д. № 64213/16 г. по описа на СРС, 57 състав, както следва: на основание чл. 21, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДФИ сумата от 5214, 94 лв., дължима по акт за начет № 8121р - 13705/24.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2016 г. до окончателното й изплащане. С решението Т. Й. Ц. е осъдена да заплати на Академия на МВР на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 304, 30 лв., представляваща разноски в настоящото производство, както и сумата в размер на 204, 30 лв., представляваща разноски по ч. гр. д. № 64213/16 г. по описа на СРС, 57 състав. Подадена е въззивна жалба от Т. Й. Ц. срещу решение № 20171815/13.08.2021 г. по гр. д. № 1128/19 г. по описа на СРС, 57 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон. Поддържа, че в решението не са обсъдени събраните по делото доказателства, както и че не са формирани изводи за релевантните за спора факти. Твърди, че съдържанието на акта за начет не отговаря на изискванията на чл. 22, ал. 1 и 2 ЗДФИ /фактическите констатации в акта се свеждат до брой номенклатури, без да e упоменатa и да е посочена стойността на всяка една от вещите/. В тази връзка поддържа, че е допуснато съществено нарушение на процедурата по установяване на щетите, поради което актът за начет е нередовен и обвързващата доказателствена сила на фактическите му констатации по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ е отпаднала. Счита, че неправилно съдът е приел, че приложенията към акта за начет го допълват и мотивират, тъй като същите представляват доказателства към акта за начет. Tвърди, че неправилно съдът не е обсъдил в решението протоколите и констатациите – доклади и инвентаризационни описи, съставени от нарочно назначената комисия във връзка с молбата за напускане на ответницата. Посочва, че неправилно съдът не е кредитирал заключенията на първата комисия, а е кредитирал заключенията на втората комисия, назначена със заповед № 8121з – 1575/30.12.2015 г., като не е отчел обстоятелството, че със заповед с рег. № 4581з – 1021/04.11.2015 г. на ректора на Академията на МВР служебните правоотношения на въззивницата са прекратени и с акт за сдаване от 30.11.2015 г. тя е сдала длъжността, като тогава е предала и картата за достъп до Академията на МВР. Счита, че в периода, през който ответницата не е била на работа в Академията на МВР и не е заемала длъжността „домакин“, не следва да носи отговорност, тъй като през този период не е имала достъп до наличностите в складовете и не е могла да ги контролира. Поддържа, че изводите на съда относно липсите също са неправилни. Посочва, че в периода от 03.04.2012 г. до 04.11.2015 г. ответницата е отговаряла за получаване, съхраняване, разходване и отчитане на активи, в качеството й на МОЛ на складовете на Академията на МВР. Твърди, че от прегледа на приемо – предавателния протокол от 03.04.2012 г., с който МОЛ Т. Ц. е приела материалните активи, предадени й от МОЛ А.П., и извършената съпоставка с инвентаризационните описи от 2015 г. и 2016 г., се установява, че голяма част от търсената наличност на активи към датата на прекратяване на служебното й правоотношение, са били налични и към датата на приемане на активите, т. е. през периода, през който е била МОЛ, няма движение на стоково – материални активи. Поддържа, че неправилни са изводите на съда относно движението на материален актив „Пясък“. Посочва, че от приемо – предавателен протокол от 04.06.2010 г. се установява, че МОЛ А.П. е приел „Пясък промит“ – 33 тона с единична цена 15, 72 лв./т. на обща стойност – 524, 73 лв., а съгласно приемо – предавателния протокол с рег. № Т – 281/03.04.2012 г., с който МОЛ Т. Ц. е приела активите от МОЛ А.П., в позиция „Пясък“ е приета наличност от 27, 72 тона пясък на обща стойност – 435, 76 лв. Посочва, че в протокол с рег. № 4581р – 8525/24.08.2015 г. за извършен ремонт на сграден фонд на общежитие № 3 за м. 07.2015 г. са посочени вложените и изразходваните количества строителни материали и единични стойности, в т. ч. и пясък на обща стойност – 435, 76 лв., а с месечен отчет /разход/ за м. 08.2015 г. за движението на активите с рег. № 4581р – 9131/14.09.2015 г. е включен и пясък на обща стойност – 435, 76 лв. Поддържа, че този месечен отчет /разход/ е приет, осчетоводен и подписан от счетоводител, утвърден е като направен разход от помощник - ректора на Академията на МВР на 14.09.2015 г., с което партидата на материален актив „Пясък“ се признава като разход, счетоводната сметка се занулява и следва да се снеме от отчет от МОЛ Т. Ц.. Твърди, че изводът на съда, че по отношение на пясъка е налице умишлено поведение на ответника, тъй като е дописала собственоръчно пясъка в протокола за вложените материали при ремонта на общежитието, след като вече е бил разписан от други лице, е неверен. Посочва, че съдът не е изложил и мотиви за причините, поради които не кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза в частта за начисляване на фири по отношение на пясъка за периода от м. 06.2010 г. до 30.11.2015 г. в размер на 17, 98 лв. /1144 кг. х 15, 72 лв./. Твърди, че неправилен е и извода на съда относно движението на материалния актив „Щори“. Посочва, че от стр. 225 от Приложенията за позиция „Щори външни“ е видно, че от МОЛ Т. Ц. е приета от МОЛ А.П. наличност от 95, 98 кв. м. щори с ед. цена 22, 66 лв. на обща стойност 2174, 91 лв. Твърди, че с образец 13/серия А № 132880 - образец под строга отчетност/ от 01.10.2013 г. МОЛ Т. Ц. е предала на МОЛ О.С.А. /МОЛ в ДУССД – Държавни имоти/ материален актив щори външни, които са монтирани в сграда в с. Долни Богров, и от 2013 г. до датата на втората инвентаризация Т. Ц. не носи отговорност за този материален актив, тъй като сградата е на друго ведомство. Посочва, че образец 13 е изготвен и подписан от МОЛ О.А., подписан е от началника на „Държавни имоти“ – Д.К., с което партидата на материалния актив „Щори външни“ се признава за разход, занулява се по счетоводна сметка и следва да се снеме от отчет от МОЛ Т. Ц.. Посочва, че от картон 527 и приемо – предавателен протокол от 03.04.2012 г. е видно, че МОЛ Т. Ц. е предала щори външни, така както ги е получила с приемо – предавателния протокол, и както са заведени по картон. Твърди, че в образец 13/01.10.2013 г., с който МОЛ Т. Ц. предава на МОЛ О.А. материален актив щори външни, действително има размяна на количество и единична цена, но установената разлика в размер на 1223, 19 лв. не следва да се счита за липса на Т. Ц., тъй като приемо – предавателния протокол е изготвен и подписан от О.А., поради което няма как ответницата да е злоупотребила. Оспорва като неправилно и становището на съда, касаещо компенсирането на липсите с излишъците, като твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е изложил мотиви защо не кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза в тази й част. Посочва, че съгласно чл. 30 ЗДФИ материално отговорните лица се освобождават от имуществена отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансова инспекция излишъци, ако са налице следните условия: излишъците и липсите да са установени при материална проверка на материалните активи, които подлежат на отчитане, и да съществува причинно – следствена връзка между липсите и излишъците, т. е. вредоносният факт едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата. Сочи, че условията и изискванията при прихващане на липси с излишъци са подробно описани в чл. 42 ППЗДФИ. Твърди, че наличието на причинно – следствена връзка означава, че ако от един инвентарен номер погрешно е изписано по – малко количество, то от друг инвентарен номер би следвало да е изписано по – голямо количество, липсите и излишъците трябва да са взаимозаменяеми, да са от една и съща стокова група и/или сходна стокова група, да с различно номенклатурно наименование, но да се използват и употребяват при една и съща по вид дейност, да са близки по единична цена и да са с една и съща мерна единица. Поддържа, че е възможно компенсирането на липсите с излишъците по позициите, посочени в таблицата във въззивната жалба, съгласно която общата сума на компенсираните липси е 526, 00 лв. Твърди, че неправилно съдът не е кредитирал заключението на съдебно – счетоводната експертиза в частта му, касаеща сумите, които е следвало да се признаят, но не са били признати от комисията, извършила ревизията, на обща стойност – 3037, 60 лв., формирани от: пясък – 435, 76 лв., щори външни – 1223, 19 лв., компенсиране с излишъци – 526, 00 лв., естествени фири – безир – 26, 40 лв., естествени фири – безир – 3, 25 лв., брак на бормашина – 42, 00 лв., активи, част от липсите, предадени на физически лица – 631, 00 лв., библиотеки, налични в склада като преградни стени – 150, 00 лв. Поддържа, че в акта за начет /стр. 9/ са описани само три липси на обща стойност 1675, 00 лв. /пясък, външни щори и дървообработваща машина от 17 лв./, поради което само тези фактически констатации се ползват с доказателствена сила съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, която е била оборена със заключението на съдебно – счетоводнате експертиза. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира раноски. Въззиваемата страна – Академия на МВР е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че отговорността на ответника произтича от причинена вреда на имуществото на въззиваемата страна, в качеството й на лице по чл. 23, т. 1 ЗДФИ, като тя е реализирана по реда на чл. 22 ЗДФИ със съставянето на акт за начет за констатирани липси по реда на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗДФИ. Поддържа, че фактическите констатации в акта за начет и приложените към него доказателства установяват по безспорен начин липсата на активи в посочения размер. Твърди, че правилно съдът е приел, че актът за начет е съставен по надлежния ред, от компетентен орган, при спазване на посочените в ЗДФИ и ППЗДФИ изисквания и като такъв се ползва с обвързваща доказателствена сила, като ответникът не е оборил законната доказателствена сила на фактическите констатации чрез пълно и главно насрещно доказване. Посочва, че по делото е установено по безспорен начин, че процесният акт за начет е съставен по надлежния ред, в проведена материална проверка от надлежно овластени за това лица и при гарантирано право на участие на материалноотговорното лице. Поддържа, че актът за начет обхваща установяване на липси за период, през който ответницата е била материалноотговорно лице в сектор „Управление на собствеността“ при Академия на МВР, както и че по делото е установено, че правото й на участие в качеството й на материалноотговорно лице в проверката по снемане на фактическите наличности на материалните активи е било гарантирано в процеса. Посочва, че актът за начет е бил връчен на ответницата с протокол от 28.06.2016 г., като в него изрично е указана възможността за даване на възражения. Поддържа, че по отношение на депозираните от ответницата възражения с рег. № 812100 – 17112 от 12.07.2016 г. е дадено мотивирано становище, обективирано в заключение с рег. № 8121р – 15731/22.07.2016 г. Счита за неоснователни доводите, изложени във въззивната жалба, че не е ясно в периода от 04.11.2015 г. до 30.12.2015 г. кой е съхранявал и как е съхранявал стоково материалните ценности, за които на ответницата е бил съставен акт за начет. Посочва, че от писмените доказателства по делото се установява, че служебното правоотношение на ответницата е прекратено, считано от 30.11.2015 г., като на същата дата тя е сдала длъжността. Твърди, че във връзка с напускането й е започнала инвентаризация на активите, които й се числят в качеството на МОЛ. Посочва, че инвентаризацията е започнала на 12.11.2015 г. и е приключила на 30.11.2015 г., снемането на наличностите е извършено в присъствието на МОЛ Т. Ц., като след приключването на броенето във всеки отделен склад, същият е бил запечатан от комисията в присъствието на МОЛ, а ключовете от склада Т. Ц. е предавала на председателя на инвентаризационната комисия. Твърди, че след 30.11.2015 г. до започване на броенето по материалната проверка, назначена със заповед № 8121з – 1575/30.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в складовете на МОЛ Т. Ц. не е влизано и не са внасяни и изнасяни материални активи от тях, както и че във връзка със сигнал с рег. № 812100 – 991/15.01.2016 г. от Т. Ц. до дирекция „Вътрешна сигурност“ е извършено повторно преброяване на числящите й се активи, като същата е била надлежно поканена да присъства, но е отказала. Оспорва като невярно твърдението във въззивната жалба, че съдът е приел, че е достатъчно да се посочи общата стойност на установените липси и общият брой номенклатури, както и че приложенията са тези, които допълват и мотивират акта за начет. Посочва, че съдът правилно е приел, че не е част от процедурата и надлежния ред по съставяне на акта за начет извършването на т. нар. инвентаризация от комисия, назначена със заповед № 4581з – 98 от 29.10.2015 г., тъй като същата не е част от специализираната администрация по чл. 31 ЗДФИ. Поддържа, че производството е започнало със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з – 1575/30.12.2015 г., допълнена със заповед № 8121з – 236/21.03.2016 г., като именно констатациите в това производство са взети предвид от съда като част от процедурата по издаване на акта за начет. При извършването на материална проверка, разпоредена от министъра на вътрешните работи, е направено повторно снемане на материалните активи в запечатаните при инвентаризацията складове, като констатираните липси и излишъци са надлежно удостоверени в това производство. Счита, че доводите, изложени във въззивната жалба, касаещи компенсацията, са неоснователни. Твърди, че в случая не се установява да е налице предвидената в т. 2 от чл. 30 ЗДФИ причинно – следствена връзка между установените липси и излишъци, за да се извърши компенсация. Посочва, че съгласно чл. 42, ал. 3 ППЗДФИ обикновеното наличие на липси и излишъци не е основание да се извърши прихващане между тях, ако не се установи причинно – следствена връзка, а за да е налице такава, следва липсата да е неизбежна последица от излишъка. Поддържа също така, че искането за извършване на компенсация е направено за първи път с въззивната жалба, като такова искане не е направено нито с възражението с рег. № 812100 – 17112/12.07.2016 г. срещу акта за начет, нито с отговора на исковата молба. Счита за неоснователни и твърденията на въззивницата, че към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е следвало да се представят и приложенията към акта за начет, като представянето им за първи път в исковото производство е било недопустимо. Моли за потвърждаване на решението. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Третото лице – помагач – Министерство на вътрешните работи е подало отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Oспорва изложените във въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност на акт за начет и съдържащите се в него фактически констатации. Поддържа, че при съставяне на акта за начет са спазени нормативните изисквания на чл. 43 – 44 ППЗДФИ, спазена е процедурата по връчване на акта за начет, в т. ч. и изискванията на чл. 47 ППЗДФИ за произнасяне на актосъставителя с мотивирано заключение по писменото възражение на начетеното лице. Счита за неоснователни оплакванията на въззивницата, че не следва да носи отговорност за периода, през който не е била на работа след прекратяване на служебното й правоотношение. Твърди, че от доказателствата по делото се установява, че периодът на материалната проверка е от приемането на активите от Т. Ц., в качеството й на МОЛ, до деня на прекратяване на служебното й правоотношение с Академията на МВР. Поддържа, че независимо от прекратеното служебно или трудово правоотношение МОЛ продължава да носи имуществена отговорност по отношение на активите, за които са се задължили, до предаването им на организацията – собственик на активите. Твърди, че след напускането на въззивницата до започване на материалната проверка складовете, в които са се съхранявали числящите се на Т. Ц. активи, са били заключени и запечатани с лепенки, а ключовете са били предадени за съхранени на помощник – ректора на Академията на МВР. Счита за неоснователни доводите на въззивницата за неправилно интерпретиране от съда на фактите, касаещи липсата на конкретни активи – пясък и щори. Поддържа, че по делото са представени доказателства за умишлено недобросъвестно поведение на въззивницата, в качеството й на МОЛ, при съхранението, разходването и отчитането на актива „пясък“, състоящо се в неправомерна извършена от нея поправка в разходния документ – протокол обр. 39, която не е призната от контролните органи, а при материалната проверка актосъставителите не са установили в наличност количество от този актив. Посочва, че въззивницата не само е нанесла неправомерна поправка в разходнооправдателния документ – протокол обр. 39, но е нанесла поправка и в отчетния картон, преправяйки мерната единица за числящия й се актив „пясък – промит“ с номенклатурен № 339а – от тон в килограм. Посочва, че при материалната проверка е установено, че поправката в разходнооправдателния протокол обр. 39 е извършена само върху екземпляра, съхраняван от ответницата в качеството й на МОЛ, и след като оригиналните екземпляри са били утвърдени по надлежния ред от помощник – ректора на Академията на МВР, регистрирани са в деловодството й и екземплярът за МОЛ е достигнал до въззивницата. Поддържа, че за да бъде релевантна поправката на количествата пясък, вложени в ремонтните дейности, следва да бъде извършена от комисията, изготвила протокола, и да бъде отразена върху всички екземпляри на протокола, преди утвърждаването им. Счита, че правилно контролните органи на звеното за материални проверки не са приели отчетения разход за действително извършен и са отразили числящото се на ответницата количество пясък от 27, 72 т. на обща стойност – 435, 76 лв. като липса. Поддържа, че са неоснователни доводите на въззивницата, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на съдебно – счетоводната експертиза относно начисляването на фири върху липсващия пясък, както и изчисленията на вещото лице относно размера на фирата. Посочва, че от инвентаризационните описи за извършени годишни инвентаризации за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. се установява, че инвентаризационните комисии не са констатирали липси на пясък по номенклатурен № 339а, поради което не са имали основание за приспадане на фири. Поддържа, че съгласно чл. 4 от Наредба № 13а – 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково – материални ценности при съхраняването и транспортирането им прилагането на нормите за естествени фири се извършва само в случаите, когато след проверка се окаже липса в счетоводните остатъци, а според заключението на съдебно – счетоводната експертиза към м. септември 2015 г. наличностите от пясък са нула. Твърди, че съгласно Наредба № 13а – 10403 е недопустимо да се приспадат фири за минали години, след като през същия период са извършвани редовни годишни инвентаризации, които не са установили липси, и срещу резултатите от инвентаризациите не е било възразявано своевременно от въззивницата. Счита за неоснователни доводите на въззивницата, че по отношение на процесните щори външни е налице неволна техническа размяна на цифрите за количество и цена. Посочва, че в представения като доказателство по делото картон са вписани данни за 95, 98 м2 щори външни на единична цена – 22, 60 лв. Твърди, че последното извършено от Т. Ц. вписване в отчетния картон е отбелязване на квитанция обр. 13 № 482880, с което тя е предала щорите на МОЛ на ДУССД – сектор „Държавни имоти“, е вписване на разход на 95, 98 м2, с което позицията е занулена. Поддържа, че този факт доказва, че действителното количество щори, които Ц. е получила, е 95, 98 м2 щори, и контролните органи при материалната проверка правилно са приели за налична разликата между установеното в наличност количество и числящото се по отчетните документи за липса. Счита за неоснователни доводите на въззивницата, че съдът е следвало да кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза за възможно компенсиране на липси с излишъци по позициите, посочени в таблицата на стр. 11 – 12 от заключението. Твърди, че заключението на съдебно – счетоводната експертиза в тази част е изготвено в нарушение на чл. 42 ППЗДФИ и чл. 30, т. 2 ЗДФИ и правилно е прието, че не са налице основания за извършване на компенсация между установените липси и излишъци. Счита за неоснователни доводите на въззивницата, че актът за начет не е изготвен въз основа на надлежни доказателства. Посочва, че в хода на материалната проверка контролните органи са събрали и изготвили голям брой документи, които са приложени към акта за начет, и са анализирани в констативната му част. Поддържа, че правилно съдът е приел, че констатациите в акта за начет са достоверни, тъй като са подкрепени с доказателства, обективирани в приложените към акта за начет документи. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 21, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДФИ. Ищецът Академия на МВР твърди, че на 24.06.2016 г. на ответницата Т. Й. Ц. е съставен акт за начет с рег. № 8121р – 13705/24.06.2016 г. от отдел „Финансов контрол и материални проверки“ при МВР /звено по см. на чл. 31 ЗДФИ/ във връзка с дейността й на материалноотговорно лице в сектор „Управление на собствеността“ при Академия на МВР, отговарящо за получаване, съхранение, разходване и отчитане на активи в периода от 03.04.2012 г. до 30.11.2015 г., за липси в общ размер от 5214, 94 лв. Посочва, че актът за начет е връчен на 28.06.2016 г., като ответницата е депозирала възражение с вх. № 812100 – 17112/12.07.2016 г., а във връзка с възражението е изготвено заключение с рег. № 8121р – 15731/22.07.2016 г., което й е връчено на 26.07.2016 г. Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е образувано ч. гр. д. № 64213/16 г. по описа на СРС, 57 състав, по което е издадена заповед за изпълнение за сумата от 5214, 94 лв., дължима по акт за начет с рег. № 8121р – 13705/24.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2016 г. до окончателното плащане. Посочва, че след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесното вземане. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 5214, 94 лв., дължима по акт за начет с рег. № 8121р – 13705/24.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2016 г. до окончателното плащане. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът Т. Й. Ц. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че актът за начет не е съставен по надлежния ред, поради което материалната му доказателствена сила е отпаднала. Оспорва да е налице липса. Твърди, че актът за начет не отговаря на императивно установените изисквания за неговото съдържание – в акта не се съдържат фактически констатации за вида и количеството на претендираните материални липси, поради което не се ползва с презумпцията за вярност по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. Посочва, че в акта за начет се съдържат фактически констатации за липси само за три стоки – пясък, щори и дървообработваща машина, като общият сбор на описаните липси е 1575, 76 лв. Същевременно в акта за начет е записано, че липсите са на обща стойност – 5214, 94 лв., без да е описано кои са тези стоково – материални ценности, които са оценени на посочената цена, формираща общата стойност на липсите. Посочва, че първата комисия, която е извършила първата проверка, е установила липси на стойност – 1916, 90 лв. и излишък на стойност – 3499, 70 лв., докато втората комисия е описала липси на стоково – материални ценности, а в същото време същите стоково – материални ценности са описани в излишъците. Твърди, че по отношение на някои от липсите – напр. безир е и безин са налице естествени фири. Претендира разноски. Третото лице – помагач на страната на ищеца – Министерство на вътрешните работи подддържа становището, че искът е основателен. Претендира разноски. Не се спори между страните по делото, а и от заповед с рег. № д – 315/28.02.2012 г., издадена от ректора на Академията на МВР, се установява, че на Т. Й. Ц. – старши технически сътрудник /организатор на строителството/ към сектор „Логистика“ при Академията на МВР, е възложено да изпълнява временно допълнителни функции, като приеме наличните активи в склада на МОЛ А.З.П. – старши технически сътрудник /началник склад КЕС/ в сектор „Логистика“ при Академията на МВР. Със заповед с рег. № 1287/02.07.2012 г., издадена от ректора на Академията на МВР, Т. Й. Ц. е назначена на длъжността „старши технически сътрудник“ /домакин/ в сектор „Логистика“ при Академия на МВР, считано от датата на встъпване в длъжност. С доклада по делото първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че през процесния период ответницата е била материалноотговорно лице /домакин/ в Академията на МВР. Със заповед № 4581з – 1021/04.11.2015 г., издадена от ректора на Академията на МВР, е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Т. Й. Ц. – старши технически сътрудник в сектор „Управление на собствеността“ при Академията на МВР, по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта – 30.11.2015 г. Според акта за начет с рег. № 8121р – 13705/24.06.2016 г., съставен от държавен инспектор А.М.А. и инспектор Р.Л.И. – служители от отдел „Финансов контрол и материални проверки“ при МВР, при извършена материална проверка на активите в Академията на МВР, възложена със заповед с рег. № 8121з – 1575/30.12.2015 г., изменена и допълнена със заповед с рег. № 8121з – 236/21.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи, срещу Т. Й. Ц. във връзка с дейността й на материалноотговорно лице в сектор „Управление на собствеността“ при Академията на МВР, отговаряло за получаване, съхранение, разходване и отчитане на активи, в периода от 03.04.2012 г. до 30.11.2015 г. са установени липси в общ размер на 5214, 94 лв. В акта за начет е посочено, че липсата на активи на обща стойност 5214, 94 лв. представлява вреда за бюджета на МВР, за която на основание чл. 21, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 23, т. 1 ЗДФИ Т. Й. Ц., изпълнявала длъжността „старши технически сътрудник“ в сектор „Управление на собствеността“ при Академията на МВР, следва да носи пълна имуществена отговорност, ведно със законната лихва на основание чл. 26 ЗДФИ, в размер на 5235, 26 лв. за периода от 15.06.2016 г. до 28.06.2016 г., както и законната лихва след тази дата до окончателното възстановяване на сумата. Видно от протокол за връчване на акт за начет на 28.06.2016 г. на Т. Й. Ц. е връчен акт за начет с рег. № 8121р – 13705/24.06.2016 г., съставен при извършена материална проверка в Централен склад на Академията на МВР. На 12.07.2016 г. е постъпило възражение с вх. № 812100 – 17112/12.07.2016 г. от Т. Й. Ц. срещу акта за начет с рег. № 8121р – 13705/24.06.2016 г. Във връзка с постъпилото възражение е изготвено заключение с рег. № 8121р – 15731/22.07.2016 г. по акта за начет с рег. № 8121р – 13705/24.06.2016 г. от държавен инспектор А.М.А. и инспектор Р.Л.И. – служители от отдел „Финансов контрол и материални проверки“ при МВР, съгласно което направените възражения не са приети и е потвърдена изцяло констатираната липса на активи на обща стойност 5214, 94 лв., представляваща вреда за бюджета на МВР, за която Т. Й. Ц., в качеството й на материалноотговорно лице, следва да носи пълна имуществена отговорност. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза при преглед на приемо – предавателния протокол от 03.04.2012 г., с който МОЛ Т. Ц. приема материалните активи, предадени от МОЛ А.П., и извършената съпоставка с инвентаризационните описи от 2015 г. и 2016 г., много голяма част от търсената наличност на активи към датата на прекратяване на служебното й правоотношение са били налични и към датата на приемане на активите. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза при извършената повторна материална проверка е установена липса на стойност 5214, 94 лв., а при първата инвентаризация е установена липса на стойност 1900, 14 лв. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че съгласно приемо – предавателния протокол от 03.04.2012 г., с който МОЛ Т. Ц. приема активите от МОЛ А.П., в позиция 558 „Пясък“ е приета наличност от 27, 72 тона пясък на обща стойност 435, 76 лв. /с единична цена 15, 72 лв./тон/, а от приемо – предавателния протокол от 04.06.2010 г. се установява, че МОЛ А.П. е приел „Пясък промит“ – 33 т. с ед. цена 15, 72 лв./тон или общо за 524, 73 лв. Установява се, че с протокол № 4581р – 8525/24.08.2015 г. във връзка с ремонт на обект „Общежитие № 3“ са посочени вложените количества материали в ремонта, а с ръкописен текст е извършена поправка и е посочено, че вложеният пясък е 27, 72 кг. х 15, 72 лв./кг/ = 435, 76 лв. Установява се, че в месечния отчет за м. 08.2015 г. за движението на активите от Централната сграда при сектор „Управление на собствеността“ с МОЛ Т. Ц., е включен и пясък – 27, 72 кг. за 435, 76 лв., като този отчет е приет и осчетоводен, с което партидата на пясъка по счетоводната сметка е занулена. При втората проверка поправката в протокола не е приета, поради което сумата от 435, 76 лв. за пясък е посочена като липса при втората инвентаризация. В заключението е посочено, че от движението по партидата на картон с инвентарен № 339а „Пясък“ е видно, че наличните количества не са измервани в периода от м. 06.2010 г. до датата на инвентаризацията, като за този период могат да бъдат начислени фири общо 942 кг. за 14.81 лв. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза по отношения на щорите е налице размяна на количество и цена. От картон 527 е видно, че МОЛ Т. Ц. е предала външни щори, така както ги е получила с приемо – предавателен протокол, и както са заведени по картон. Според заключението установената разлика в размер на 1223, 19 лв. през 2016 г. не следва да се счита за липса на Т. Ц.. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза е възможно компенсиране на липси с излишъци по определени позиции, посочени в Таблица № 3 от заключението, като общата сума на компенсираните липси е 308, 10 лв. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза следва да се възприеме посоченото в първия инвентаризационен опис, че 4 л. безир х 6, 60 лв./литър или обща стойност от 26, 40 лв. следва да се приеме за естествена фира. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза записаната като липса в акта за начет от втората инвентаризация бормашина Б.12 с инв. № 10а е открита във В и К склад, но без патронник и ел. мотор, поради което активът на стойност 42, 00 лв. би могъл да бъде бракуван. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза активи на обща стойност 75, 80 лв. са предадени на физически лица, вписани са в партидните книги, образец № 2, по съответната партида, като същите не са върнати /Таблица № 4/. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза пет броя от посочените 9 бр. библиотеки, заведени по сметка 302011, инв. номер 11, отговарят на търсените и отразени като липси на ред 110 от Таблица № 1, или 5 бр. библиотеки х 30, 00 лв. = 150, 00 лв. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза сумата, която би могла да се приспадне от липсите, възлиза на 1840, 30 лв., и се формира от: естествени фири – пясък – 14, 81 лв., естествени фири – безир – 26, 40 лв., компенсиране с излишъци – 308, 10 лв., външни щори – 1223, 19 лв., брак бормашина – 42, 00 лв., активи, част от липсите, предадени на физически лица – 75, 80 лв., библиотеки, налични в склада като преградни стени – 150, 00 лв. За установяване на обстоятелствата, свързани с начина на протичане на проверката по сигнала на Т. Ц., както и начина на провеждане на материалната проверка, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.М.А. и Р.Л.И.. От показанията на св. А., който е един от двамата актосъставители на акта за начет, се установява, че при започване на проверката складовете са били запечатани от комисия, която е била започнала сдаване/приемане на инвентаризацията, но е останала недовършена. Посочва, че заедно със св. Р.И. и комисия от Академията на МВР презапечатали складовете и поканили ответницата да присъства на броенето, но тя заявила, че няма да присъства лично, поради което ректорът издал заповед да бъде представлявана от лице, чието малко име било Д.. Заявява, че броенето се извършвало в присъствието на целия състав на комисията и представител на ответницата, като за всичко, което е било преброено, се съставял констативен протокол за съответния ден, след което комисията запечатвала склада. За нещата, които се мерели в килограми, се ползвал кантар, който бил тариран, а за стоките, които изисквали специални знания, изисквали експерти – инженери от МВР. Заявява, че от сумите от раздадените активи, са извадени активите, които се намират в служители. Посочва, че счупените бормашини са били две – едната, която била разглобена, били призната за налична, а другата, която била от същия модел, но липсвала – била посочена като липса. Уточнява, че библиотеките и библиотечните шкафове са били само в склад, канцелария. За библиотечни шкафове са приети тези, които има и рафтове и вратички, а за библиотеки - само, които са с рафтове, и са описани по позиции. Посочва, че прихващане между липсите и излишъците не е извършвано, тъй като не е установена причинно – следствена връзка между тях и не е намерено основание за такова прихващане. От показанията на св. И., който е един от двамата актосъставители на акта за начет, се установява, че при преглед на документите било констатирано, че с приходно – разходния документ образец 13 са предадени външни щори в по – малко количество от това, което се числи в картона по обр. 1. Посочва, че съгласно Инструкцията за материална отчетност, когато има грешно съставен документ, той задължително се анулира, а в случая това не е сторено. Заявява, че комисията е извършила замерване на сградите и е установила, че действително щорите, които са предадени, са налични, но в по – малък размер, като разликата е била начислена като липса. За установяване на обстоятелствата, свързани с начина, по който са извършени проверките от двете комисии, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Д. А.Д. и св. В.Д.С. – А.. От показанията на св. Д. се установява, че му е било наредено да присъства при броенето на складовете, като не е бил наясно кого ще представлява. Заявява, че е присъствал при броенето на вещите всеки ден. Посочва, че складовете били запечатани, като всяка сутрин се отпечатвали, а вечерта – запечатвали. Заявява, че са били проверявани и партидните картони на лицата. Посочва, че за наличните стоки гледали от складовата документация и от картоните. От показанията на св. С. – А. се установява, че познава ответницата, тъй като са били колеги в Академията на МВР. Посочва, че е била председател на комисията, която е извършила инвентаризацията. Заявява, че ответницата е присъствала по време на броенето на стоките, с изключение на активите, които са се намирали в склад на друг колега. Посочва, че е имало неща, които не са измервани, а са взети по отчетни данни /напр. не са ходили в Богров/. Заявява, че след броенето складът се е запечатвал от комисията и ключовете се предавали от МОЛ на комисията. Посочва, че й е известно, че е било извършено второ броене от друга комисия, която е извършила повторно броене на всички активи, като е присъствала 10 – 12 пъти от второто броене. Заявява, че е била наказана по повод проверката от втората комисия, тъй като тя е установила други наличности от това, което е била установила първата комисия. Твърди, че разликата се дължала на това, че първата комисия не е разполагала със специалисти, които са били необходими за всички активи. Заявява, че първата комисия не е гледала отчетни картони и приходно – разходни картони, а само счетоводни данни. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ за противоправно причинени вреди на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е: 1. причинена умишлено, или 2. от липси, или 3. причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. Във въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че въззивницата Т. Й. Ц. през процесния период е заемала длъжността „старши технически сътрудник“ /домакин/ и с оглед възложените й функции е била лице по см. на чл. 23, т. 1 ЗДФИ, по отношение на което може да се ангажира пълна имуществена отговорност по реда и начина, предвиден в закона; че въззиваемата страна Академия на МВР е бюджетна организация по см. на чл. 4, ал. 1 ЗДФИ; че служебното правоотношение на Т. Й. Ц. с Академията на МВР е било прекратено със заповед № 4581з – 1021/04.11.2015 г., считано от 30.11.2015 г., като на същата дата въззивницата е сдала длъжността. Спорен въпрос във въззивното производство е дали актът за начет е редовен, респ. дали се ползва с установената от закона презумпция за вярност на фактическите констатации, отразени в него. Установената от закона презумпция за вярност на фактическите констатации в акта за начет /чл. 22, ал. 5 ЗДФИ/ е обусловена от изискването актът за начет да е редовен – да съдържа реквизитите, посочени в чл. 43, ал. 2 от ППЗДФИ, и да е подкрепен с доказателства относно съдържащите се в него констатации /чл. 22, ал. 2 от ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 от ППЗДФИ/. Настоящият съдебен състав намира, че актът за начет с рег. № 8121р – 13705/24.06.2016 г., съставен от държавен инспектор А.М.А. и инспектор Р.Л.И. – служители от отдел „Финансов контрол и материални проверки“ при МВР, при извършена материална проверка на активите в Академията на МВР, е редовен от външна страна – съставен е от компетентен орган /инспектори, които са служители на отдел „Финансов контрол и материални проверки“ при МВР, който отдел представлява специализирана структура по см. на чл. 31, ал. 1 ЗДФИ, създадена с чл. 15 от ПУДМВР/ и съдържа всички необходими реквизити по чл. 43, ал. 2 от ППЗДФИ. Констатациите по акта за начет са документирани със справки, таблици, констативни протоколи, обясненията на задължените лица, заверени преписи или заверени копия от документи, заключения на вещи лица и др. /чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ/. В случая разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ е спазена, тъй като приложенията към акта за начет, към които има нарочни препратки в него, са неразделна част от акта за начет. По делото се установява, че правото на участие на ответницата в качеството й на материално отговорно лице в проверката по снемане на фактическите наличности на материалните активи е било гарантирано в процеса. До Т. Ц. е била изпратена покана за участие с рег. № 812100 – 991/15.01.2016 г. и след като тя е отказала да присъства при снемане на наличностите, контролният орган е осигурил присъствието на неин представител. Актът за начет е връчен на ответницата по делото, като й е предоставена възможност да направи възражения по него. След депозирането на възражение е изготвено заключение, с което възраженията са оставени без уважение като неоснователни. Ето защо, в настоящото производство за установяване на вземане, за което е бил съставен акт за начет, фактическите констатации в него следва да се считат за верни до доказване на противното. Оборването на законовата доказателствена сила на акта за начет се състои в доказване, че отразените в него фактически констатации не отговарят на действителността. Това доказване от страна на ответника е обратно, а не главно, но поради законната доказателствена сила на акта за начет следва да бъде пълно - за да се обори акта за начет, не е достатъчно да се създаде съмнение в неговата истинност. В този смисъл е т. 12 от ППВС № 5/15.02.1955 г., както и трайната практиката на ВКС /Решение № 699/15.11.2010 г. по гр. д. № 86/10 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 205/12.05.2015 г. по гр. д. № 7417/2014 г. на ВКС, IV г. о. и др./. В случай, че ангажираните доказателства не оборят фактическите констатации в акта за начет, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на доказателствената тежест и да приеме, че доказателствената сила на акта за начет не е опровергана. Неоснователни са доводите на въззивницата, че отговорността й е ангажирана за период, през който не е била на работа поради прекратяване на служебното й правоотношение. От представените по делото доказателства се установява, че периодът на материалната проверка е от приемането на активите от Т. Ц. в качеството й на материално отговорно лице до деня на прекратяване на служебното й правоотношение с Академията на МВР /30.11.2015 г./. Неоснователни са доводите на въззивницата, че не е ясно кой и как е съхранявал стоково материалните ценности, за които на въззивницата е бил съставен акт за начет, в периода от 04.11.2015 г. до 30.12.2015 г., когато тя не е била на работа. От събраните по делото доказателства се установява, че предхождащата инвентаризация на активите, числящи се на въззивницата в качеството на материално отговорно лице, е започнала на 12.11.2015 г. и е завършила на 30.11.2015 г., като инвентаризацията е била извършена във връзка с прекратяването на служебното й правоотношение. От показанията на разпитаната по делото св. С. – А., която е била председател на инвентаризационната комисия, се установява, че инвентаризацията е извършена в присъствието на материално отговорното лице Т. Ц., както и след приключването на броенето на всеки склад същият е бил запечатван от комисия в присъствието на въззивницата, като ключовете от склада са били предавани на председателя на инвентаризацинната комисия. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че след 30.11.2015 г. до започването на броенето по материалната проверка, назначена със заповед с рег. № 8121з – 1575/30.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в складовете, които са се числяли на Т. Ц. като материално отговорно лице, е влизано и са изнасяни материални активи от тях. Неоснователни са доводите на въззивницата, че първоинстанционният съд необосновано не е кредитирал заключенията на първата комисия, която е извършила инвентаризация на складовете на МОЛ Т. Ц., а е кредитирал заключенията на втората комисия, назначена със заповед с рег. № 8121з – 1575/30.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, и допълнена със заповед № 8121з – 236/21.03.2016 г., която комисия е извършила материална проверка и повторно снемане на материалните активи в запечатаните при инвентаризацията складове. Извършването на т. нар. инвентаризация от комисия, назначена със заповед № 4581з – 98/29.10.2015 г., не е част от процедурата и реда за съставяне на акта за начет, предвиден в закона. Комисията по инвентаризация не е част от специализираната администрация по чл. 31 ЗДФИ, която има право да извършва материални проверки в структурите на съответното ведомство /арг. от чл. 31, ал. 4 вр. са ал. 1 ЗДФИ/. Съставът на комисията, назначена със заповед с рег. № 8121з – 1575/30.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, и допълнен със заповед № 8121з – 236/21.03.2016 г., е различен и нейните констатации и дейност са част от процедурата по издаване на акта за начет. Доказателствената стойност на съставените от инвентаризационната комисия протоколи, констатации, доклади и инвентаризационни описи следва да се цени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. В случая от показанията на св. С. - А. се установява, че доказателствената им стойност е разколебана, тъй като при извършването на инвентаризацията инвентаризационната комисия не е разполагала със специалисти, които да помагат при отброяването, както и със съответните измервателни уреди за установяване на наличното количество на стоките. Спорно обстоятелство във въззивното производство е и дали фактическите констатации в акта за начет са опровергани от ангажираните от въззивницата доказателства по делото. В случая актът за начет с рег. № 8121р – 13705/24.06.2016 г. е съставен от държавен инспектор А.М.А. и инспектор Р.Л.И. – служители от отдел „Финансов контрол и материални проверки“ при МВР, при извършена материална проверка на активите в Академията на МВР. Съгласно легалното определение на понятието „материална проверка“, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗДФИ, същата представлява фактическа проверка чрез преброяване, претегляне и измерване на наличните материални активи и парични средства, съпоставянето им със счетоводните данни и установяване на резултата от нея. От показанията на разпитаните като свидетели по делото актосъставители А. и И. се установява, че във всеки склад комисията е извършила материална проверка, като е влизала в запечатани складове, в присъствието на инженер и с измервателен уред, който е преминал метрологична проверка за точност на измерването и е тариран, и след приключване на броенето и съставяне на съответните описи и протоколи складовете са били запечатвани отново, а ключовете са били предавани на материалноотговорното лице. В подкрепа на показанията на св. А. и И. са и показанията на св. Д., назначен за представител на ответницата, който е присъствал на всички действия от материалната проверка, и който дава сведения, че материалната проверка е извършена по описания начин. Видно от представените по делото констативните протоколи в тях са описани наличностите на активите в съответния проверяван обект, извършена е съпоставка между наличностите по съответните счетоводни сметки и констатираното на място по актовете за наличност от 15.06.2015 г. и е изготвена справка за всички липси. Пълната имуществена отговорност по реда на производството по финансови начети се търси за вреди, които са причинени противоправно и са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва да е причинена умишлено или да е от липси или да е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения /в последните два случая е без значение формата на вината/. Имуществената отговорност се изключва, когато вредите са резултат на естествени фири, непреодолима сила или случайно събитие, нормален производствено-стопански риск, неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели или констатирани по надлежния ред вредоносни действия на трети лица /чл. 29 ЗДФИ/. Вредата е причинена умишлено, когато работникът или служителят осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици, които ще настъпят от него и иска или допуска тяхното обективиране чрез поведението си. Увреждането следва да е установено при финансова инспекция, извършена по ЗДФИ, чийто констатации са вписани в акт за начет. В него се отразяват фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност. Съдържанието на акта за начет е определено в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, като няма изрично задължение да се обосновават хипотезите по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ. Те се следват от съдържанието по чл. 43, ал. 2, т. 4 ППЗДФИ, като съдът следва да квалифицира дали вредата е резултат от умисъл на дееца или е от липси или пък е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения. В този смисъл са разясненията, дадени в трайната практика на ВКС – напр. Решение № 97/22.07.2019 г. по гр. д. № 2437/2018 г., III г. о. на ВКС. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че с оглед вида и характера на вредите, описани в акта за начет и съответните приложения към него, с акта за начет е ангажирана отговорността на ответницата по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ – за умишлено причинена вреда – по отношение на пясъка и щорите и по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗДФИ – за липси – по отношение на останалите материални активи. Неоснователни са доводите на въззивницата, касаещи неправилно ангажиране на отговорността на ответницата по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ за сумите, описани като вреда в размер на 435, 76 лв. – стойността на липсващ пясък от 27, 72 тона. От приемо – предавателен протокол с рег. № Т – 281/03.04.2012 г. за позиция 558 – пясък се установява, че Т. Ц. е приела от А.П. пясък в размер на 27, 72 тона на стойност 435, 76 лв. При материалната проверка актосъставителите не са установили в наличност количество от този актив. От приложените към акта за начет писмени доказателства – протокол обр. 39 с нанесени ръкописно данни от ответницата за разход на пясък 27, 72 кг. на ед. цена 15, 72 лв. и обща стойност 435, 76 лв., протокол обр. 39 – без поправката, приемо – предавателен протокол от 03.04.2012 г. и отчетен картон 339а се установява, че Т. Ц. е нанесла поправка в разходнооправдателния документ протокол обр. 39, както и поправка в отчетния картон, преправяйки мерната единица за числящия й се актив „пясък – промит“ с номенклатурен № 339а – от тон в килограм. При материалната проверка е установено, че поправката в разходнооправдателния документ протокол обр. 39 е извършена само върху екземпляра, съхраняван от ответницата, в качеството й на материалноотговорно лице, и то след като оригиналните екземпляри са били утвърдени от помощник – ректора на Академията на МВР, регистрирани са в деловодството на Академията на МВР и екземплярът за МОЛ е достигнал до ответницата. За да бъде поправката на вложените количества пясък извършена по надлежния ред, тя е следвало да бъде извършена от комисията, изготвила протокола, и да бъде отразена върху всички еземпляри от протокола преди утвърждаването им, което не е сторено. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства обосновава извода за наличие на умишлено /недобросъвестно/ поведение на въззивницата в качеството й на материално отговорно лице при съхранението, разходването и отчитането на актива „пясък“, състояща се в неправомерно извършена от нея поправка в разходния документ – протокол обр. 39, която не е призната от контролните органи при извършената материална проверка. Неоснователно е оплакването на въззивницата, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал извода на съдебно – счетоводната експертиза относно начисляването на фири върху липсващия пясък, както и изчисленията, дадени в заключението, за размера на фирите. Съгласно чл. 4 от Наредба № 13а - 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково - материалните ценности при съхраняването и транспортирането им „прилагането на нормите за естествените фири на стоково - материалните ценности при съхраняване в складове и магазини и при лагеруване става само в случаите, когато след проверка се окаже недостиг (липса) в счетоводните остатъци, както са нанесени в книгите и посочени в акта за проверката. Когато няма такъв недостиг, фири не се приспадат“. В случая, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза /отговор на въпрос 3, т. 3.1/ се установява, че към м. септември 2015 г. /преди годишната инвентаризация/ наличностите от пясък са нула. На следващо място, следва да се посочи, че съгласно чл. 7, б. „а“ от Наредба № 13а - 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково - материалните ценности при съхраняването и транспортирането им нормите за естествените фири не се прилагат в случаите когато приемането, превозването и продажбата на стоково-материалните ценности е станало без претегляне, т. е. само по документи. В случая от заключението на съдебно – счетоводната експертиза /отговор на въпрос 3, т. 3.1/ се установява, че от движението по партидата на картон с инвентарен № 339а „Пясък“ е видно, че наличните количества не са измервани в периода от м. 06.2010 г. до датата на инвентаризацията. Ето защо, не са налице основания за начисляване на естествени фири върху актива „пясък“. Неоснователни са доводите на въззивницата, касаещи неправилно ангажиране на отговорността на ответницата по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ за сумите, описани като вреда в размер на 1223, 19 лв. – стойността на липсващи 53, 98 кв. м. външни щори. От представените по делото писмени доказателства се установява, че по приемащата инвентаризация за м. 04.2012 г. ответницата е приела в позиция 865 „щори“ наличност от 95, 98 кв. м. на стойност – 2174, 91 лв. с единична цена 22, 66 лв./кв. м. В отчетния картон са вписани данни за 95, 98 кв. м. щори външни на единична цена от 22, 66 лв. Установява се по делото, че последното извършено вписване от Т. Ц. в отчетния картон е отбелязването на квитанция обр. 13 № 482880/01.10.2013 г., с която тя е предала щори на материалноотговорното лице на ДУССД – дирекция „Държавни имоти“ – О.С.А.. В квитанцията обр. 13 № 482880/01.10.2013 г. по отношение на щори външни са посочени 22, 60 кв. м. с единична цена 95, 98 лв. и обща стойност – 2174, 91 лв. В картона от 01.10.2013 г. – цялото количество от 95, 98 кв. м. с единична цена от 22, 60 лв. е посочено като разход, с което позицията е занулена. Този факт сочи, че действителното количество щори, което Т. Ц. е получила, е 95, 98 кв. м., и при материалната проверка правилно контролните органи са приели за налична разликата между установеното в наличност количество и числящото се по отчетни документи за липса. Твърдението на въззивницата, че е налице неволна техническа грешка, изразяваща се в размяна на цифрите за количество и цена, е недоказано по делото. В случая, съвкупната преценка на доказателствата по делото обосновава извод за наличие на умишлено /недобросъвестно/ поведение на въззивницата в качеството й на материално отговорно лице при съхранението, разходването и отчитането на актива „щори външни“, състояща се в неправомерно вписване в отчетния картон № 527е на разход на 95, 98 кв. м. щори външни. Неоснователни са доводите на въззивницата, че първоинстанционният съд е следвало да кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза за възможно компенсиране на липси с излишъци по отношение на позициите, посочени в таблицата на стр. 11 – 12 от заключението. Това е така, тъй като заключението на съдебно – счетоводната експертиза за компенсиране на активите е в противоречие с нормативните изисквания на чл. 30 ЗДФИ и чл. 42 ППЗДФИ. Съгласно чл. 30 ЗДФИ две са условията, при които установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция излишъци - излишъците и липсите да са установени при материална проверка на материалните активи, които подлежат на отчитане, и да съществува причинно - следствена зависимост между липсите и излишъците, т. е. вредоносният факт едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата. В чл. 42, ал. 2 – 3 ППЗДФИ е регламентирано, че компенсация между липси и излишъци може да се извърши само ако след анализ се установи, че са допуснати грешки в заприходяването, разходването или осчетоводяването на стоково - материалните ценности, довели до различията между счетоводната и фактическата наличност в складове, магазини и други, които различия не могат да се отстранят със счетоводни записвания; че обикновеното наличие на липси и излишъци не е основание да се извърши прихващане между тях, ако не се установи причинно - следствена зависимост, като се счита, че има причинно - следствена зависимост между липси и излишъци, когато липсата не може да се причини по друг начин, а е неизбежна последица от излишъка. В чл. 42, ал. 4 ППЗДФИ е посочено, че установяването на причинно - следствената зависимост между липсите и излишъците с оглед допустимост на компенсирането им е задължение на финансовия инспектор, който извършва тази компенсация, а когато материалноотговорното лице иска прихващане на липси с излишъци, то е длъжно да представи убедителни доказателства за наличието на такава причинно - следствена зависимост. В случая описаните в таблицата на стр. 11 – 12 от заключението на съдебно – счетоводната експертиза активи не са с еднородни качества, размери или предназначение, нито са взаимозаменяеми, поради което не са налице предпоставките, визирани в чл. 30 ЗДФИ и чл. 42 ППЗДФИ, за извършване на компенсация между установените липси и излишъци. Искането за компенсация на липси с излишъци по позициите, посочени във въззивната жалба, е направено от въззивницата за първи път с нея, поради което се явява и преклудирано. Такова искане не е направено нито с възражението срещу акта за начет, нито с отговора на исковата молба. В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл. 42, ал. 4 ППЗДФИ когато материалноотговорното лице иска прихващане на липси с излишъци, то е длъжно да представи убедителни доказателства за наличието на такава причинно - следствена зависимост, а в случая такива доказателства не са ангажирани от въззивницата. Неоснователни са доводите на въззивницата, че следва да се признаят естествени фири на безир – 4 л. на стойност 26, 40 лв. и безир – 1 кг. на стойност – 3, 25 лв. По делото се установява, че същият е бил съхраняван в специална промишлена опаковка, без да е налице констатирано отваряне или нараняване на същата, поради което не следва да се признават естествени фири на този актив на основание чл. 9 от Наредба № 13а - 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково - материалните ценности при съхраняването и транспортирането им Неоснователни са доводите на въззивницата, че бормашина Б12 с инв. № 10а, която е открита във В и К склад, но без патронник и ел. мотор, следва да се признае за брак, а не – като липса. Видно от акта за наличност на л. 388 от делото, както и от показанията на св. А., бормашините Б12 по счетоводни данни и по картони са 2 броя, като едната, която е била разглобена /без патронник и ел. мотор/, е призната за налична, а другата, която е била от същия модел, но е липсвала, е посочена като липса. Настоящият съдебен състав намира, че са основателни доводите на въззивницата в частта им, касаещи активите на обща стойност 75, 00 лв., за които се установява, че са предадени на физически лица и са вписани в партидни книги обр. № 2, по съответната партида, но които не са върнати на МОЛ /описани са в таблица № 4 на стр. 12 – 13 от заключението/. Същите по арг. от чл. 29 от ЗДФИ /като вредоносни действия на трети лица, констатирани по надлежния ред/ следва да се изключат от липсите, за които е ангажирана пълната имуществена отговорност на въззивницата. На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че от липсите следва да се изключат и 5 бр. библиотеки /всяка на стойност 30, 00 лв./ или обща стойност – 150, 00 лв., които са заведени по сметка 302011, инв. № 11, ред 110 от Таблица № 1, тъй като вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза е констатирало при оглед на място на склад с активи, заведени по сметка 30211, че 5 броя от посочените 9 броя библиотеки отговарят на търсените и отразени като липси на ред 110 от Таблица № 1. Предвид изложеното по – горе, от общия размер на сумата от 5214, 94 лв., претендирана по процесния акт за начет, следва да се приспаднат посочените по – горе суми в размер на 75, 00 лв. и на 150, 00 лв. На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни доводите на въззивницата, че към заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК заявителят е следвало да представи и приложенията към акта за начет, като представянето едва пред исковия съд е недопустимо. Заповедното производство е строго формално и за да издаде заповед за незабавно изпълнение, съдът следва да установи, че е налице редовен от външна страна документ, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Приложенията към акта за начет не е необходимо да се представят в заповедното производство. Други конкретни доводи за неправилност на решението не са изложени във въззивната жалба, а съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Предвид изложеното по – горе, предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 21, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДФИ следва да се уважи до размера на сумата от 4989, 94 лв., дължима по акт за начет № 8121р - 13705/24.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2016 г. до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 4989, 94 лв. до пълния предявен размер от 5214, 94 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Поради частично разминаване между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 20171815/13.08.2021 г., постановено по гр. д. № 1128/19 г. по описа на СРС, 57 състав, следва да се отмени като неправилно в частта, в която е признато за установено, че Т. Й. Ц. дължи на Академия на МВР разликата над сумата от 4989, 94 лв. до сумата в размер от 5214, 94 лв., дължима по акт за начет № 8121р - 13705/24.06.2016 г., както и в частта, в която Т. Й. Ц. е осъдена да заплати на Академия на МВР на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разликата над сумата от 292, 13 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и разликата над сумата от 196, 13 лв., представляваща разноски в заповедното производство, като вместо това следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли като неоснователен искът за разликата над сумата от 4989, 94 лв. до сумата в размер от 5214, 94 лв., претендирана по акт за начет № 8121р - 13705/24.06.2016 г. В останалата част решението следва да бъде потвърдено като правилно. По разноските: Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ищеца в първоинстанционното производство, е неоснователно. Уговореното и заплатено от ответницата адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство е в размер на 600 лв. Същото е към минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към 15.09.2019 г. /датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/, и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от въззиваемата страна, също е неоснователно. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от въззивницата за процесуално представителство във въззивното производство е в размер на 500 лв. Същото не надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към 15.05.2023 г. /датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/, и съответства на усилията на защитата й при упражняване на процесуалните права по делото. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Академия на МВР следва да бъде осъдена да заплати на Т. Й. Ц. сумата от 40, 00 лв., представляваща дължими разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 24, 20 лв., представляваща дължими разноски във въззивното производство. На основание чл. 78, ал. 10 ГПК в полза на третото лице – помагач не следва да се присъждат претендираните разноски за първоинстанционното и въззивното производство. Воден от горното, съдът