Решение № 1227 от 26.5.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 4353/2022 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от Н. Б. Р. и Е.П.М. частна жалба по изп.дело № 20228610400059 на ЧСИ М.П., рег. № 851 срещу разпореждане за отказ за прекратяване, евентуално спиране на изпълнителното дело от 22.02.2022 г. В жалбата се излагат доводи, че липсва изпълнителен титул срещу действителните собственици на имота, респ., че изпълнителният лист е издаден срещу двамата жалбоподатели, които не са собственици на недвижимия имот, в който се извършва въвода. Твърдят, че доколкото има нов собственик на имота – М.Й.Й. следва да има издаден изпълнителен титул срещу него и неправилно е насрочен въвод срещу тях. В срока за отговор взискателят Д.Д. счита жалбата за недопустима, евентуално за неоснователна. Твърди, че постановеното съдебно решение срещу Н. Б. Р. и Е.П.М. обвързва и лицето, което е придобило имота на деривативно основание от тях след подаване на исковата молба независимо дали е взело участие в процеса. Претендира разноски. В мотиви си ЧСИ М.П., рег. № 851 счита жалбата за допустима, но неоснователна. Твърди, че посоченото от частните жалбоподатели основание не представлява основание за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че започналото производство по отмяна на влязло в сила решение по в.гр.д. № 10971/2019 г. по описа на СГС да не е основание за спиране по аргумент от разпоредбата на чл. 309, ал.1 ГПК. Сочи, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 523, ал. 2 ГПК, като в предоставения срок третото лице М.Й.Й. е представил доказателства за депозирана в срок молба по чл. 523, ал.2 ГПК. Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното: Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, т. 6 длъжникът може да обжалва постановлението за отказ на съдебния изпълнител да спре или прекрати изпълнителното производство. Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Изпълнително дело № 20228610400059 е образувано по молба на Д.Д. от 26.10.2020 г. за принудително изпълнение на изпълнителен лист от 15.11.2019 г., издаден по в.гр.д. № 10971/2014 г. по описа на СГС, ГО, I I а, за осъждане на Н. Б. Р. и Е.П.М. да предадат владението на Д.Н.Д. на недвижим имот – апартамент 4б, на ул. ••••. На 22.02.2022 г. от длъжниците в изпълнителното производство Н. Б. Р. и Е.П.М. е подадена молба с искане за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на тях, като бивши собственици на имота, а липсва изпълнителен титул срещу настоящия собственик - М.Й.Й., придобил го на публична продан на 23.03.2016 г. Евентуално са искали спиране на изпълнителното производство поради подадена молба за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 10971/19 на СГС поради признаване правото на собственост на Й.Б.К. по гр.д. № 16926/2019 г., I г.о., 11 състав на СГС. С разпореждане от 22.02.2022 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 искането за прекратяване или спиране на изпълнителното производство е отхвърлено. На 15.03.2022 г. е съставен протокол за въвод на недвижим имот, който е отложен на основание чл. 523, ал.2 ГПК. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на частния съдебен изпълнител, изложени по реда на чл. 436, ал.3 ГПК. Изпълнителното производство е образувано по искане за извършване на въвод във владение срещу длъжниците, посочени в представения изпълнителен лист. Основанията за спиране на изпълнителното производство са посочени в разпоредбата на чл. 432, ал.1 ГПК, неизчерпателно, като изрично в разпоредбата на чл. 309, ал. 1 ГПК е посочено, че подаването на молба за отмяна сама по себе си не спира изпълнението на решението, като по искане на страната съдът може да постанови спиране, какъвто акт в настоящия случай не се твърди да е постановен и не се представя. Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, като молителите не сочат нито едно от посочените осем основания. Обстоятелството, че в хода на исковия процес имотът е продаден на публична продан на трето лице и то е във владение на имота не е основание за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на длъжниците, които твърдят, че вече не са собственици, доколкото качеството им на длъжници в изпълнението се определя от факта на издадения срещу тях изпълнителен лист. Предвид изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Взискателят не представя доказателства за сторени в настоящето производство разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Воден от горното съдът