Решение № 1540 от 30.4.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 187/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от... Г. Г., в качеството му на пълномощник на „Октопод инвест холдинг“ Е. от [населено място], срещу Решение №62/20.11.2023г. по НАХД/АНД №52/2023г. по описа на Свищовския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №0400000559809.02.2023г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - В. Търново, с което на„Октопод инвест холдинг“ Е. за нарушение по чл. 91, ал. 1 от закона за защита на растенията/ЗЗР/ на основание чл. 160, ал. 2 от ЗЗР е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът по касация – директорът на ОДБХ – В. Търново, в представено писмено становище от пълномощник, оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира за присъждане на разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение №62/20.11.2023г. по НАХД/АНД №52/2023г. по описа на Свищовския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №0400000559809.02.2023г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ - В. Търново, с което на„Октопод инвест холдинг“ Е. за нарушение по чл. 91, ал. 1 от закона за защита на растенията/ЗЗР/ на основание чл. 160, ал. 2 от ЗЗР е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, не са налице процесуални нарушения при издаване и връчване на съставения АУАН, доказано е извършването на нарушението, което не представлява маловажен случай, а наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението. Така постановеното съдебно решение е правилно. Въззивният състав е приел от фактическа страна, че от съвкупно преценените доказателства по делото се установява, че на 04.07.2022г. е извършена проверка в [населено място], обл. В. Търново, в базата на „Сортови семена Вардим“ АД.при извършената проверка служителите на ОБДХ – В. Търново установили, че там се съхраняват препарати за растителна защита, както следва: „Екип ОД“ от общо 1440 литра /неправилно посочено количество в АУАН от 73 440 литра/. При проверката на счетоводните документи било констатирано, че според фактура №19272 от 05.06.2022г. касаторът е продавач, а купувач е „Сортови семена Вардим“ АД, е предмет на стопанската операция е доставка на стоки, както следва: 18720 литра „Екип ОД“. Проверяващите са запитали дружеството касатор за мястото на сделката, като с писмо от 26.08.2022г. е било отговорено, че мястото на доставката е [населено място], местността „Блатото“, на територията на купувача „Сортови семена Вардим“ АД. При така установеното съдът е направил извод, че дружеството касатор е допуснало нарушение та изискването по чл. 91, ал. 1 от ЗЗР, което нарушение съдът е приел за съставомерно по текста на чл. 160 от ЗЗР. Наведените в касационната жалба възражения по отношение на допуснати съществени процесуални нарушения при връчване на съставения АУАН не се споделят от настоящия състав. Разпоредбата на чл.180, ал. 5 от НПК, на който се позовава касаторът, е приложима, но само субсидиарно, съгласно препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. ЗАНН визира свои правила за връчване на акта за нарушение – чл. 43, ал., ал. 1 и 5 от с.з., като тези правила не третират случаите, в които нарушител е юридическо лице. Следва да се приеме, че субсидиарно приложима е разпоредбата на чл.180, ал.5 от НПК, доколкото чрез нея се цели спазването на правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В случая правилно съдът е приел, че представеното пълномощно/стр. 30 от АНД №52/2023г./ установява натоварването/упълномощаването/ на лицето Н. Г. да извършва както правни, така и фактически действия от името на управителя на дружеството, включително и като подписва предявени му АУАН, като в случая въпреки съставянето на АУАН по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е спазен реда по чл. 43, ал. 5, изр. второ от ЗАНН. Неоснователно е оплакването на касатора досежно извода на съда по отношение компетентността на издателя на процесното наказателно постановление, обусловено с извод за погрешно посочване на местоизвършването на нарушението. По делото са приети фактура и стокова разписка /стр. 21 и 22 от първоинстанционното дело/, от съдържанието на които не може да се направи еднозначен извод за това къде е сключена сделката. Фактурата е данъчна по смисъла на ЗДДС, който закон борави с понятието „доставка“, а не сделка /вж. чл. 6 от ЗДДС/. Така или иначе от даденото обяснение от страна на изп. директор на касатора /стр. 25 от първоинстанционното дело/ не става ясно къде е сключена тази търговска сделка, като е посочено къде е реализирана доставката. Разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН предвижда следното: „Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството“. Както и касационната инстанция обоснова, нито от преписката, нито от обяснението на управителя на дружеството касатор става ясно къде е сключена сделката, респ. е издадена фактурата, която я документира. Следователно, приложими са алтернативните хипотези на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН, една от които обосновава местната компетентност на административно наказващият орган с оглед района, в който е образувано производството. В случая няма спор, че производството е образувано в района на Област Велико Търново, при което законосъобразно наказателното постановление е издадено от Директорът на ОБДХ – В. Търново с оглед разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗР, както правилно е приел и районният съд. Що се касае до съставомерността на деянието и законосъобразността на размера на наложената имуществена санкция, то касационната инстанция на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК препраща към изложените от районният съд мотиви, които споделя изцяло. Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед заявената претенция за разноски от страна на ответника по касация съдът присъжда такива, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново