Решение № 2530 от 21.12.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 990/2023 г.

Производство е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано e по жалба на ЕТ "П. - И. -М. Я. - В. Я." с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: Благоевград, Промишлена зона, Зеледолско шосе, представлявано от В. А. Я. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1116-000314/18.09.2023г. издадена от С. Ж. З., на длъжност младши автоконтрольор сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Благоевград, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – "прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№•••••• за срок от шест месеца". Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, с твърдения за немотивираност и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че водачът на процесния трактор притежава съответната категория съгласно Свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника, издадено от Министерство на земеделието, храните и горите. Иска се оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – С. Ж. З. – младши автоконтрольор сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Благоевград не се явява и не изразява становище по жалбата. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, следното: С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна №23-1116-000314/18.09.2023г., от С. Ж. З., на длъжност младши автоконтрольор сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Благоевград е наложил на ЕТ "П. - И. -М. Я. - В. Я." на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП ПАМ - "прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ •••••• за срок от шест месеца". Заповедта е мотивирана с извършено на 18.09.2023г. нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на същата дата, около 09.30 часа в община Благоевград на ПП 1 Е-79, км.364+400 в посока на движение от [населено място] към [населено място] срещу бензиностанция „Лукойл“ допуска управлението на колесен трактор „CLААS AXION 850“, с рег.№ ••••••• от лицето В. С. К., без да притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA№ 1023903/18.09.2023г. за извършено нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП за това, че на 18.09.2023г. в 09.30 часа в община Благоевград ПП 1 Е-79, км.364+400 в посока на движение от [населено място] към [населено място] срещу бензиностанция „Лукойл“ В. С. К. управлява колесен трактор „CLААS AXION 850“, с рег.№ ••••••, собственост на „А. т. ••“ Е•••, без да притежава СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. Въз основа на АУАН е издадено и Наказателно постановление №23-1116-002483/13.10.2023г. от Началник група към ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на оспорващия на 12.10.2023г. и е обжалвана пред АС – Благоевград на 20.10.2023г. По делото е представен нотариално заверен Договор за покупко-продажба на земеделска техника от 13.09.2023 с който „Агро трак 77“ ЕООД е продало на ЕТ "П. - И. -М. Я. - В. Я." колесен трактор марка и модел „CLААS AXION 850“, с рег.№ •••••• (л.26-27). Представени са: Регистрационна карта на земеделски производител от 01.08.2013г. на ЕТ "П. - И. -М. Я. - В. Я." с последна заверка от 15.05.2023г. (л.8-9), Трудов договор №29/03.08.2023г., Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия Е0009870А (л.29) за колесен трактор „CLААS AXION 850“, с рег.№ ••••••, Свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника на МЗХГ (л.28), издадено на В. С. К. на 08.05.2018 год., със срок на валидност до 05.06.2028 год. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 244з-735/14.03.2022 год. Директорът на ОД на МВР – Благоевград е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, между които и младши автоконтрольор ІІ и І степен (т.2), поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично управлява ППС, така и когато ППС-то му е управлявано от лице при наличие на горните обстоятелства. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. По делото е установено, че 18.09.2023г. В. С. К. е управлявал колесен трактор с рег.№ ••••••, собственост на ЕТ "П. - И. -М. Я. - В. Я." по път ПП 1 Е-79, км.364+400 в посока на движение от [населено място] към [населено място] срещу бензиностанция „Лукойл“ без да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Следователно, са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство", а в ал. 2 на същата разпоредба от ЗДвП е посочено, че за определяне на правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории, като съгласно т. 16 от същия текст колесните трактори (Ткт) са причислени към категория Т. Тоест, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 от ЗДвП. Съгласно чл. 50 от Закона за българските лични документи СУМПС представлява индивидуален удостоверителен документ за придобита правоспособност. Той е един от трите български лични документи съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД. СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория. По делото не се представиха доказателства, че В. К. притежава СУМПС за управлявания от него колесен трактор. Неоснователно е възражението в жалбата, поддържано и в съдебно заседание, че е достатъчно В. К. да притежава свидетелство за правоспособност от категория „Твк“ издадено от МЗХГ. Нито свидетелството за управление на МПС за категория „В“, нито свидетелството за правоспособност за работа от категория „Твк“ могат да заместят липсата на изискуемото по чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС от категория „Ткт“. Свидетелството за правоспособност категория „Твк“ не е равнозначно на свидетелството за правоспособност категория „Ткт“, защото първото е за работа с колесен трактор, а второто е за неговото управление по пътищата, отворени за обществено ползване. В случая няма спор, че на процесните дата и час, В. К. е управлявал колесен трактор по път, отворен за обществено ползване (по път ПП 1 Е-79, км.364+400 в посока на движение от [населено място] към [населено място] срещу бензиностанция „Лукойл“). Конкретно за изпълнение на горните изисквания в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/07.04.2008 г. е регламентирано, че водачите на колесни трактори и друга самоходна техника трябва да притежават свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория и свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства. Какво следва да е свидетелството за правоуправление на МПС дава отговор разпоредбата на чл. 14 от Наредбата, съгласно която при движение на колесни трактори и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, водачът е длъжен да носи не само свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска техника от съответната категория, но и валидно свидетелство за управление на МПС за категория, позволяваща управлението на конкретното превозно средство. Следователно, не всяко свидетелство за управление на МПС е приложимо в тези хипотези, а само това, което позволява управлението на конкретното МПС, което в случая е именно свидетелството за управление на МПС от категория „Ткт“ съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП. Условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от тази категория се уреждат от Наредба № 37/02.08.2002 год. на МТС, която е издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. За разлика от нея правоспособността за работа с колесни трактори се определя от Наредба № 1/15.02.2019 год. на МЗХГ за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение (обн. ДВ, бр. 19/05.03.2019 год.), която е издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗРКЗГТ, според ал. 1 от който с техника могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност. Следователно за да може да управлява колесен трактор по път, отворен за обществено ползване, водачът трябва да разполага не само със свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗРКЗГТ, във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/07.04.2008 год., но и със свидетелство за управление на моторни превозни средства в съответствие с изискванията на ЗДвП. Тук не става дума за колизия между специален и общ закон, защото единият закон урежда изискванията за работа със земеделска техника, а другият - изискванията за управление на МПС, в т. ч. и колесни трактори, по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице са две отделни правнорегламентирани дейности (правоспособности), които макар и да са свързани с едни и същи превозни средства, се отличават една от друга по своя вид и обем и се подчиняват на различен правен режим на придобиване и отнемане. Действително с Наредба № 15/07.04.2008 г. са уредени специфични правила относно движението на колесните трактори по пътищата, отворени за обществено ползване, но те не изключват, а само допълват изискванията на ЗДвП. И това е така, защото самата наредба е издадена на основание чл. 140, ал. 6 от ЗДвП и е подзаконов нормативен акт по неговото приложение, а не по приложението на ЗРКЗГТ. ЗДвП позволява колесни трактори и друга самоходна техника, регистрирани съгласно ЗРКЗГТ да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване само по изключение, като тези изключения са уредени в Наредба № 15/07.04.2008 год., която доразвива детайлно реда и условията, при които това е допустимо, без да противоречи на закона. Следователно в случая не се касае за два конкуриращи се начина на придобиване на правоспособност за управление на колесни трактори, а за две кумулативно изискуеми условия по отношение на водачите на колесни трактори, като липсата на което и да е от тях ги прави неправоспособни да управляват колесни трактори по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице е паралелно действие на два специални законови режима – по ЗДвП и ЗРКЗГТ, всеки от които охранява различни правоотношения и законови интереси, поради което единият не може да е основание за неспазването на другия. Ето защо, непритежаването на валидно свидетелство за управление на МПС от категория „Ткт“ води до единствения възможен и логичен извод за законосъобразност на наложената на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП ПАМ по отношение на оспорващия - собственик на колесен трактор. Констатираното с акта нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е основание за издаване на процесната заповед при условията на обвързана компетентност, поради което административният орган не е имал право на преценка дали да я издаде или не. Оспорената заповед е съобразена с целта на закона и при определяне срока на ПАМ. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието МПС е управлявано от лице без СУМПС за съответната категория. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, вкл. индивидуализация на МПС-то, водача на ППС-то, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. От данните по преписката и приобщените към заповедта мотиви в АУАН може да се извърши контрол за законосъобразност на определения в условията на оперативна самостоятелност срок на ПАМ. Наложената ПАМ е в законоустановения минимален срок от 6 месеца. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в съответствие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Изложеното показва, че оспореният административен акт е валиден и издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон, поради което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли. С оглед изхода от спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените в производството разноски, е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Благоевград