Решение № 28198 от 26.8.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 866/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите във връзка с чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба с вх.№53-00-346/30.12.2024г. по описа на Дирекция „Обжалване и данъчно –осигурителна практика /Д“ОДОП“/ -София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция по приходите/НАП, вх.№ 1918/28.01.2025г. по описа на Административен съд – София –град/АССГ/ от „Междучасие Онлайн“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление- [населено място], [жк], [улица], представлявано от управителя М. К. чрез адв.Т. Н. срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 220422403447495/30.07.2024г., издаден от Д. И. на длъжност Старши инспектор по приходите в ТД-НАП София, потвърден с Решение № 1456/06.11.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП. В жалбата са изложени съображения, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че дружеството не е реализирало облагаем оборот, който да изисква регистрация по реда на ЗДДС. Счита, че дейността на дружеството следва да се счита за освободена доставка на основание чл. 132, пар. 1, б. „й“ от Директива 206/112/ЕО, защото отговаря изцяло на хипотезата, предвидена в тази норма. Позовава се на решение на СЕС от 14.06.2007 г. по дело С 445/05, в което съдът е приел, че за да е освободена от ДДС тази дейност, не е необходимо учителите да имат директен договор с децата и последните да заплащат директно на учителите. Според т.33 от същото дело, съдът е приел, че за да може услугата да бъде освободена от ДДС, трябва да се докаже, че учителите носят риск „за тяхна сметка и на тяхна отговорност“. В тази връзка посочва, че ако някое се откаже от курса на някой от учителите, то неговата заплата намалява. Излагат се твърдения, че актът за регистрация е неясен, непълен и вътрешно противоречив. Искането до съда е за отмяна на акта и присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. Н., с което заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и представя доказатества. Ответникът по жалбата - директор на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, се представлява от юрк. М., която оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. СГП не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: С Резолюция за извършване на проверка № 222692402592893 от 23.05.2024 г. /л.33 от делото/ е възложено извършването на проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС на „МЕЖДУЧАСИЕ ОНЛАЙН" ООД. В хода на проверката е установено, че „МЕЖДУЧАСИЕ ОНЛАЙН“ ООД с [ЕИК] е вписано в Агенция по Вписванията на 17.12.2020г. с управители поотделно и съдружници П. П. Б., [ЕГН] и М. Н. К., [ЕГН]. Седалището и адреса на управление съвпада с адреса за кореспонденция и е: [населено място], р-н Подуяне, [жк], [улица]. Предмет на дейност, вписан в Търговски регистър към Агенция по Вписванията е: Разработка на онлайн библиотеки от учебно съдържание за нуждите на дистанционните форми на обучение за деца и младежи; създаване и разпространение на творчески образователни продукти като видео уроци и лекции и разработване на специализирани образователни методики; организиране на курсове и други спомагателни дейности в областта на образованието, търговско представителство и всички други дейности. При извършена проверка в регистрите на Министерство на образованието и науката - Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и НААПО /Национална агенция за професионално образование и обучение/ се установи, че дружеството не е вписано в регистрите на ЦПО - Центрове за професионално обучение и ЦИПО - Центрове за информация и професионално ориентиране. Във връзка с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ с изх. № 22269402592893-1/27.05.2024г. от „МЕЖДУЧАСИЕ ОНЛАЙН“ ООД с [ЕИК] са представени: Писмени обяснения относно извършваната от дружеството дейност; Справки за реализирания оборот по месеци за периода 01.05.2022 г. - 30.04.2024 г. с деклариран оборот в размер на 236 764, 19 лв.; 3 бр. оборотни ведомости за периода от 01.04.2022 г. - 30.04.2023 г.; от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. и от 01.05.2024 г. до 23.05.2024 г.; Копия на банкови извлечения за периода 01.05.2022 г. -30.04.2024 г.; Хронологичен регистър на сметка 411 с получатели български физически лица; Копия на 4 броя разходни н 5 броя приходни фактури. Съгласно дадените писмени обяснения, основният предмет на дружеството е предоставяне на услуги по даване на частни уроци по математика и български език от квалифицирани преподавателски кадри, съответстващи на българското образование. Декларирано е. че обученията се провеждат в малки групи по график - присъствено и в електронна среда /веднъж седмично/ с различни преподаватели, назначени на граждански договори. Въз основа на приложените оборотни ведомости за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., както и към 31.05.2024 г. е установено, че по сметка 703 Приходи от продажба на услуги са отчетени 191 774.10 лв.. а по сметка 751 Приходи за бъдещи периоди - 167 994, 14 лв. Дружеството е подало годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2022 г. и 2023 г., като декларираните приходи са в размер на 46 526.85 лв. за първата година и 230 815.50 лв. за втората. Проверяващият орган е анализирал представените от лицето справки за реализиран оборот за периода на проверката от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., като е установил, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. лицето е формирало облагаем оборот в размер на 132 797.15 лв. по банков път и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация в срок до 08.05.2023 г. включително. Освен горното е установено, че за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. /12 последователни месеца преди възлагане на проверката/, „.МЕЖДУЧАСИЕ ОНЛАЙН“ ООД има реализиран облагаем оборот в размер на 114 232.34 лв., поради което дружеството подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл. 96. ал. I от ЗДДС. Във връзка с изложеното е издаден Акт за регистрация по ЗДДС №220422403447495 от 30.07.2024 г.. връчен лично на управителя на дружеството на 19.08.2024 г. С жалба вх.№ 53-03-3616 от 03.09.2024 г. по регистъра на ТД на НАП София е обжалван издадения акт за регистрация по ЗДДС на дружеството, а с решение № 1456 /06.11.2024г на Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” София същият е потвърден като законосъобразен. В хода на настоящото производство е назначена и приета Съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвена от вещо лице д-р П. К.. Видно от заключението на експерта реализираният облагаем оборот за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. възлиза на 132 797, 15 лв. В сумата формирала облагаемия оборот, вещото лице е включило и получените авансови плащания в периода, в който те са реално получени, независимо че счетоводно могат да бъдат отчетени в бъдещи периоди. Пояснило е, че в съответствие с приложимите национални или международни счетоводни стандарти (НСС или МСС), получените авансови плащания могат да се отчетат като „приходи за бъдещи периоди“, когато към момента на тяхното получаване не е настъпило изпълнението по договора (услугата не е предоставена). Те се признават като приход в периода, през който доставката бъде извършена. За целите на ЗДДС обаче, третирането е различно. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на ДДС за получен аванс възникват в момента на неговото получаване, а не когато услугата реално се извърши.Заключението по експертизата не е оспорено от страните, същото е в съответствие с останалите, събрани по делото, доказателства и се възприема от съда като обективно и компетентно дадено и безпристрастно изготвено. Въз основа на приетите за установени факти, като съобрази доводите и възраженията на страните и след извършена служебна проверка на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът достигна до следните правни изводи: Оспореният ИАА е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, като обективира както фактическите, така и правните основания на органа за издаване на акта, включително посочване на датата, на която е възникнало задължението за регистрация. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя относно компетентността на органите. Оспореният Акт за регистрация по ЗДДС №220422403447495/30.07.2024 г., издаден от Д. Г. И., на длъжност Старши инспектор по приходите при ТД на НАП София е издаден от компетентен орган- старши инспектор по приходите при ТД на НАП София, определен с резолюция за извършване на проверка № №222692402592893/23.05.2024 г. издадена от А. Е. П. - Г. / л.33 от делото /, изпълняващ длъжността началник отдел, съобразно Заповед № РД84-2200-391/20.05.2024г /л.35/. Това са органите компетентни до осъществят процедурата по регистрация по ДОПК и в частност в специалните регистри какъвто е регистъра по ЗДДС. Съгласно чл.83 ал.4 от ДОПК „Актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове“. Компетентен да се произнесе по този ред е първо органа по чл.152 от ДОПК- Директора на дирекция „ОДОП“ от компетентната дирекция, а след това съда по седалище на жалбоподателя. Следователно и органа издал Решение № 1456 / 06.11.2024г, с което е потвърден Акт за регистрация по ЗДДС №222692402592893/23.05.2024 г. е компетентен да се произнесе по жалбата срещу последния. Всички изброени до тук актове са подписани със саморъчен подпис, поради което е безпредметно да се обсъжда авторството, доколкото няма оспорване на подписите от страна на жалбоподателя. Твърдението, че липсата на заповед за определяне на компетентен орган, води до липса на компетентност на органите по приходите, издали процесния акт за регистрация, доколкото в конкретния случай правомощията им в тази насока не произтичат пряко от закона е невярно и необосновано. В глава ХV от ДОПК, озаглавена „ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН КОНТРОЛ“ са разписани процедурите за осъществяването му, чрез извършване на ревизии и проверки. В случая е извършена проверка, а не ревизия, поради което не е необходимо издаването на ЗОКО. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, но не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Такъв е и настоящия случай, тъй като с процесния акт за регистрация по ЗДДС, са установени обстоятелства, имащи значение за дължимостта на ДДС. Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане / чл.110 ал.4 от ДОПК/. От всичко изложено, съдът намира, че оспорения акт е валиден, издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нещожност. По материалната законосъобразност на оспорения акт съдът приема следното: Основният спор по делото е дали предоставените от ревизираното лице услуги са облагаеми доставки по смисъла на чл.12, ал.1 ЗДДС или са освободени доставки съгласно чл. 41 ЗДДС. Това становище на жалбоподателя не може да бъде споделено, поради следните съображения: Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 100 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Според, ал. 2 на същата правна норма облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47. При така дадената правна регламентация се налага извод, че в облагаемият оборот на данъчно задълженото лице, релевантен за преценката относно наличието на основания за задължителна регистрация по реда на ЗДДС, се включват данъчните основи на всички, извършени от лицето, облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, както и извършените доставки на финансови и застрахователни услуги. Основният предмет на дейност на дружеството вписан в Търговския регистър е организация и провеждане на образователни дейности в областта на подготовката на зрелостници и кандидат-студенти, други спомагателни дейности в областта на образованието, създаване и разпространение на образователни методики, организиране на курсове и консултантски услуги в областта на образованието, информационните технологии и управлението, търговско представителство. Дружеството е данъчно задължено лице, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато същите извършват независима икономическа /стопанска/ дейност. Съгласно посочената разпоредба данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, освен в случаите, в които същия закон предвижда друго. Освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки са посочени в глава четвърта от ЗДДС. Съгласно норма на чл. 41 ЗДДС освободена доставка е: т. 1. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на [жк], обучението за придобиване на ключови компетентности, предоставяни от: а) (доп. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) институции в системата на предучилищното и училищното образование по Закона за предучилищното и училищното образование, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции; б) висши училища по Закона за висшето образование; т. 2. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1; т. 3. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г., бр. 79 от 2015 г., в сила от 1.08.2016 г.)доставката на учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, одобрени от министъра на образованието и науката, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква "а", както и доставката на учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква "б. "; т. 4. услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организации, определени за извършване на общественополезна дейност. Съгласно чл. 15, т. 6 от Закона за професионалното образование и обучение /ЗПОО/ центровете за професионално обучение са институция в системата за професионалното образование и обучение. Същите подлежат на лицензиране по предвидения в закона ред, като лицензията дава право за извършване и удостоверяване на професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация или за извършване на професионално ориентиране- арг. чл. 49а от ЗПОО. Професионалното обучение осигурява придобиването на квалификация по професия или по част от професия, както и усъвършенстването й - чл. 5, ал. 2 ЗПОО. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПОО предвижда, че професионалното обучение и професионалното образование се осъществяват по професии и специалности, включени в Списъка на професиите за професионално образование и обучение. За да може да се осъществи сложния фактически състав на чл. 41, ал. т. 1, б. а ЗДДС е необходимо на първо място доставчикът- в разглеждания казус дружеството да е включен в утвърдения от изпълнителния директор на Агенция по заетостта списък и на второ място - да предоставя обучение за придобиване на "ключови компетентности". Ключовите компетентности са изрично изброени в списък на ключовите компетентности, определени съгласно Европейската референтна рамка на ключовите компетентности, в приложение към чл. 4, ал. 1 от Постановление № 280 на МС от 15.10.2015 г. Относно доставчика на обучението, съгласно чл. 7 от посоченото постановление, обучение могат да предоставят доставчици на обучение - обучаващи институции, които отговарят на условията посочени в чл. 9 от постановлението и са включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. В случаите, при които дружеството предоставя обучение по ключови компетентности, в качеството си на доставчик, включен в списъка на доставчиците на ключови компетентности, които се заплащат от получателя на услугата, какъвто е разглеждания казус, разпоредбата на чл. 41, т. 1, б. "а" от ЗДДС за освобождаване на доставките е неприложима. Условията за определяне на доставките на образователни слуги като освободени доставки по чл. 41, т. 1 б. „а“ и „б“ от ЗДДС са кумулативни: да се предоставят услуги по предучилищна подготовка и възпитание, училищно или университетско образование, професионално образование и обучение, следдипломно обучение, преквалификация и повишаване на [жк], обучение за придобиване на ключови компетентности и те да се предоставят от институции в системата на предучилищното и училищното образование по Закона за предучилищното и училищното образование, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенция по заетостта или културно- просветни или научни институции (а) или от висши училища по Закона за висшето образование (б). По чл. 41, т. 2 ЗДДС освободена доставка е предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т.1 Разпоредбите на чл. 41, т. 1 и 2 ЗДДС въвеждат в националното законодателство съответно разпоредбите на чл. 132, параграф 1, б. и) и й) от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата 2006/112), поради което преценката относно основанията за освобождаване на процесните доставки от облагане с ДДС, следва да бъде съобразена с тълкуването на тези норми от Съда на ЕС. В решение от 22 април 2022 година по дело С- 612/20 („Happy Education“) по тълкуване на чл. 132, параграф1 буква и) от Директива 2006/112, Съдът на ЕС е приел, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване е подчинено главно на две кумулативни условия … от една страна на условието, да става въпрос за услуги, които по естеството си представляват предоставяне на детско или младежко образование, училищно или университетско образование, професионално обучение или преквалификация или пък да става въпрос за стоки или услуги, които са тясно свързани с посочените услуги, а от друга страна, на условието съответните доставки да бъдат осъществявани от публичноправни субекти …или от други организации, определени от съответната държава членка за организации със сроден предмет на дейност (т. 29 и цитираната в нея съдебна практика). По отношение на второто условие, в т. 30 от решението, когато доставчикът не е публичноправен субект … посочената разпоредба допуска доставките му да бъдат освободени от ДДС само ако попадат в обхвата … на понятието „други организации, определени от съответната държава членка за организации със сроден предмет на дейност“. Доколкото в чл. 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 не се уточняват условията или особеностите, по които може да се разпознае този сходен предмет, по принцип националното право на всяка държава членка трябва да определи правилата, въз основа на които може тези организации да бъдат определени като имащи сроден предмет на дейност. В това отношение държавите членки имат право на преценка (т.31 и цитираните решения от 26 май 2005 г., Kingscrest Associates и Montecello, C-498/03, EU: C: 2005: 322, т. 49 и 51 и от 28 ноември 2013 г., MDDP, C-319/12, EU: C: 2013: 778, т. 37). Фактите в главното производство, по което е постановено посоченото съдебно решение са сходни с фактите по настоящото делото – предоставяните услуги са свързани с курсове по чужди езици и се предоставят от частноправен субект, чийто предмет на дейност включва обучение чужди езици. Във връзка с изложеното следва, че за да бъде определен като организация със сроден предмет на този на публичноправен субект в областта на образованието по смисъла на чл. 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, този субект следва да отговаря на предвидените в националния закон условия за целта. От доказателствата по делото, се установява, че процесното дружество не отговаря на изискванията за посочените в чл. 41, т.1 ЗДДС институции. Обстоятелството, че предметът на дейност на последното включва образование, [жк], курсове само по себе си не може да се приеме за равнозначно за определянето й като институция по смисъла на чл. 41, т.1 ЗДДС. (В този смисъл т. 36, от решението по дело С-612/20) Не се споделят доводите изложени в жалбата, че доставките са освободени от ДДС на основанията по чл. 41, т.2 ЗДДС, поради това, че се осъществяват частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т.1. Съгласно чл. 132, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112 освободени са частните уроци, давани от преподавателски кадри и съответстващи на училищното и университетското образование. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС освобождавания представляват самостоятелни понятия от правото на Съюза, чиято цел е да се избегнат различията при прилагането на режима на ДДС в различните държави членки (т. 27 от решението по дело С-612/20 и цитираната съдебна практика). Следователно за да бъдат определени като частни уроци, услугите по обучение по български език и математика, следва да са предоставени от преподавателски кадри за тяхна сметка и на техен риск (т. 30 от решение по дело С-445/05 по тълкуване на чл. 13, А, параграф 1, буква й) от Шеста директива). В този смисъл е и решението от 28 януари 2010 година на Съда на ЕС по дело С-473/. В конкретния случай услугите се предоставят от самото дружество, а не от преподавател за негова сметка и на негова отговорност. Този извод не се разколебава и от представения и приобщен към материалите по делото договор /л.170от делото/. Същият е с дата 02.01.2025г. и урежда бъдещите взаимоотношения между страните, поради което не може да бъде отнесен към обстоятелства настъпили в един значително по-ранен период какъвто е процесният такъв и по отношение на който са установени изискуемите от закона предпоставки за регистрация по ДДС. Освен горното съдът не може да не отбележи, че същият изглежда съставен по-скоро за нуждите на конкретното производство, а не за да регулира по действителен начин отношенията между вписаните в него страни. Последното се налага поради бланкетността на договора, в който единствените две изрични точки са такива, обслужващи защитната теза на жалбоподателя. На следващо място доставките на извършените услуги не притежават белезите на университетско образование, нито са професионално образование и обучение, следдипломно обучение или преквалификация, или пък повишаване на вече придобита [жк], както и обучение за придобиване на ключови компетентности, които могат да се придобият в институции в системата на предучилищното и училищното образование по Закона за предучилищното и училищното образование, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучени е, за които всъщност е предвидена данъчната привилегия по чл. 41, т. 1, буква " а " от ЗДДС. След като посочените доставки, изрично не попадат в привилегированите случаи на освободени доставки, то те попадат в общия случай на облагаемите доставки с ДДС по чл. 12 и законосъобразно дружеството е подлежало на задължителна регистрация, тъй като за периода от 01.06.2023 г. до 31.05.2024 г. (12 последователни месеца преди възлагане на проверката) е достигнал облагаемия оборот над 100 000 лева. Това обстоятелство се потвърди и от назначената ССЕ, която съгласно представените разпечатки на сметка 703 – приходи от продажби на услуги за периода 01.03.2022 г. до 29.02.2024 г. установи, че е в размер на 104 559, 70 лв. В този смисъл са неоснователни възраженията в жалбата за разширително тълкуване на данъчния закон, направено от органите по приходите. Данъчните закони е недопустимо да се тълкуват разширително не само в частта им, относно данъчните задължения, но и в частта на данъчните привилегии. По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт за регистрация по ЗДДС не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост, същият представлява валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, а на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатската работа в размер на 1000, 00 лева, което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати. С оглед гореизложеното, съдът