Решение № 594 от 10.5.2016 г. на Софийски градски съд по дело № 1006/2016 г.

Производството е по реда на глава XXI НПК. С присъда от 25. 09.2015г. постановена по НОХД № 16795 /201 4 г. по описа на Софийски Районен съд, НО, 1 5 -ти състав е признал подсъдимия Е. П. П. за виновен в това, че на 14. 12. 2012 г. около 15.00 часа в гр. •••••••••• е извършил действие - опипал по половия орган и вкарал пръстите на дясната си ръка във влагалището на Л.О., с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14- годишна възраст - Л.З.О., родена на ••• г., поради което и на основание чл. 149, ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, като на основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът на основание чл.45 ЗЗД е осъдил подсъдимия Е.П. П. със снета по- горе самоличност и ЕГН ••••••••••, да заплати на гражданския ищец Л.З.О. действаща със съгласието на майка си К.С.М. сумата от 10 000 / десет хиляди/ лева, представляваща неимуществени вреди, причинени от престъпление по чл.149, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил подсъдимия Е.П. П. с ЕГН •••••••••• да заплати в полза на държавата по сметка на ВСС сумата от 400/ четиристотин/ лева, представляваща 4% държавна такса върху размера на уважения граждански иск. Съдът на основание чл.189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимия Е.П. П. със снета по-горе самоличност да заплати на Л.З.О. сумата от 800 / осемстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на 02 РУ при СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 320 / триста и двадесет/ лева. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия П. – адв. П., която жалба е инициирала настоящото въззивно производство. Релевират се оплаквания, че присъдата е несправедлива. Иска се нейното изменяване и намаляване размера на наложеното с нея наказание, а така също и по отношение на присъденото обезщетение в гражданската й част. В разпоредително заседание на 07.03.2016г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушване на експертизи и ангажирането на други доказателства. Постъпила е писмена защита от служебният защитник на подсъдимия П. – адв. П., в която се излага, че се поддържа подадената от него въззивна жалба. Моли се да се отмени атакуваната присъда. Твърди се, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон, като преди всичко при постановяването на присъдата си съдът не е съобразил чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата преклонна възраст като зрял мъж, както и изразеното от него съжаление за постъпка му. Излага се, че за постигане целите на наказанието прогласени в чл.36 от НК и съобразно приложението на чл.58а от НК биха постигнали същият успех ако въззивната инстанция намали наказанието на подсъдимия от три на две години „лишаване от свобода“, като при прилагане на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК вместо пет години изпитателен срок да бъде три години изпитателен срок. Прави се искане и по отношение на гражданската претенция от 10 000 / десет хиляди/ лева, която се моли да се намали с една втора, като се присъди на подсъдимия сумата от 5000 лева гражданско обезщетение. Пред въззивния съд в съдебно заседание, служебният защитник на подсъдимия П. – адвокат П. моли да се уважи жалбата и отмени първоинстанционната присъда като се замени с такава, в която наложеното наказание да е по-приемливо, както и гражданското обезщетение, съгласно приетата и съществуваща практика. Представителят на държавното обвинение счита, че жалбата е неоснователна.Излага, че наказанието е определено законосъобразно и съобразно нормата на чл.36 и чл.58 от НК. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. Повереника на частният обвинител и граждански ищец Л.О. – адв. В. моли да се остави без уважение подадената жалба като незаконосъобразна и необоснована. Сочи че постановената присъда е справедлива и съобразена със закона, както по отношение на размера на наказанието така и по отношение на размера на уважения граждански иск. Моли съда да постанови решение, с което изцяло да потвърди присъдата на първоинстанционният съд и да се присъдят разноски пред настоящата инстанция. Подсъдимият Е. П. редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция и в последната си дума изразява своето съжаление. Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.314 от НПК провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното: За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие по Глава двадесет и седем от НПК, а именно по чл.371, т.2 от НПК. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно е не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. В генерален план оценъчната дейност на съда не е довела до логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации. Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, а именно: Подсъдимият Е.П. П. е роден на ••• г. в с. О., българин, български гражданин, неосъждан, основно образование, женен, безработен, ЕГН: ••••••••••. Същият е с постоянен адрес ••• и настоящ адрес •••. На 14. 12. 2014 г. около 15.00 часа подсъдимият Е.П. се намирал в жилище, находящо се в гр. •••••••••••••••••, в което живеели свидетелката Л.О., нейната майка - свидетелката К.М., както и свидетелят Х. Х.. По това време заедно с П. в апартамента се намирала и малолетната Л.О., родена на ••• г. Подсъдимият П. легнал на леглото и хванал с дясната си ръка свидетелката Л.О., придърпал я към себе си и й казал да се съблече. След като тя отказала, подсъдимият П. дръпнал долнището на анцуга и бельото на свидетелката О., като започнал да я опипва по половия орган, след което вкарал пръстите на дясната си ръка във влагалището й. Свидетелката О. се разплакала от болка и се опитала да стане от леглото, но подсъдимият продължил да вкарва пръстите на дясната си ръка във влагалището й. След като подсъдимият П. извадил пръстите си от тялото на О., тя станала и се облякла. Подсъдимият я предупредил да не казва на никого за случилото се, защото ако разкаже на някой, ще я пребие. Впоследствие, тъй като свидетелката О. станала затворена в себе си и некомуникативна, с нея разговаряла сестра й - свидетелката С. М., на която Л.О. споделила за случилото се. За действията на подсъдимия П. научили и майката на Л.О. - св. К.М. и свидетелят Х., с когото К.М. живеела на съпружески начала, които подали сигнал до органите на 02 РУ при СДВР. Видно от назначената по делото комплексна съдебно-психиатрича експертиза на Л.О., същата е психично здрава и въпреки възрастовото малолетие, е налице психична годност за даване на свидетелски показания. Изготвената по делото комплексна съдебно-психиатрична експертиза на Е.П. е категорична в своето заключение, че подсъдимият П. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. От заключението на съдебно-сексологичната експертиза се установява, че при Е.П. липсват отклонение в половото му влечение и няма основания да се приеме, че инкриминираното деяние е било психотично или сексуално болестно или девиантно мотивирано. С оглед заявеното от подсъдимия П. и неговия служебен защитник- адв. П., желание пред първоинстанционния съд е проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК от Глава двадесет и седма от НПК. С оглед желанието на подсъдимия и дадено съгласие от страна на неговия защитник, първостепенния съд е разяснил по реда на чл.372, ал.1 от НПК правата на подсъдимия по чл. 371 от НПК и го е уведомил, че съответните доказателства събрани в хода на досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. След разясняване на правата на подс. П., същия е признал всички факти описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният съд с протоколно определение по реда на чл. 372, ал.4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства за признатите факти, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще се ползва самопризнанието на подсъдимия при постановяване на своя съдебен акт. Въззивната съдебна инстанция намира, че районният съд е провел едно прецизно съкратено съдебно следствие по Глава двадесет и седма от НПК и спазвайки всички процесуални предпоставки за това е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства по реда на чл.283 от НПК, които са събрани в хода на досъдебното производство, а именно: показанията на свидетелите Х.С. Х., К.С.М., Л.З.О., С.Я. М., в заключенията на изготвените по делото Комплексна съдебно-психиатрича експертиза на Л.О., Комплексна съдебно-психиатрича експертиза на Е.П., Съдебно- сексологична експертиза, справка за съдимост на подсъдимия П., самопризнанието на подсъдимия по реда на чл. 371, т.2 от НПК, както и всички останали приети по делото писмени доказателства. Правилно първостепенния съд е установил, че законосъобразно са събрани доказателствата в хода на досъдебното производство, които впоследствие са приети в хода на съдебното следствие и същите се подкрепят от самопризнанието на подсъдимия П.. Тези писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства изцяло кореспондират с фактическата обстановка възприета от двете съдебни инстанции и чрез същите се установява авторството на деянието с оглед престъплението, за което на подс.П. е повдигнато обвинение. Въззивният съд кредитира изготвените по делото експертизи, като прецени, че същите са обективно и компетентно изготвени. Вещите лица подробно, задълбочено и професионално са обосновали заключенията си. Въззивната съдебна инстанция споделя и направените от първоинстанционния съд правни изводи за осъществен състав на престъплението по чл. 149, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. При така установените фактически положения, първоинстанционният съд е направил законосъобразен и обоснован извод от правна страна, че подс. П. на 14. 12. 2012 г. около 15.00 часа в гр. •••••••••• е извършил действие - опипал по половия орган и вкарал пръстите на дясната си ръка във влагалището на Л.О., с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Л.З.О., родена на ••• г. От обективна страна престъплението е осъществено чрез блудствени действия изразяващи се в опипване по половия орган на пострадалата и вкарване на пръстите му на дясната му ръка във влагалището й. Извършените от подсъдимия действия са били насочени към възбуждане на полово желание, като при същите не е било осъществено съвкупление с пострадалата. Престъплението е формално и същото е довършено с извършването на самото действие с цел възбуждане на полово желание без съвкупление, без да е необходимо тази цел да е постигната. От субективна страна подсъдимият е действал виновно – с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, а именно, че извършените действия са от естеството да възбудят полово желание без съвкупление и че пострадалата е малолетно лице. Предвиждал е общественоопасните му последици, че накърнява половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, както и правилното психическо и физическо развитие на пострадалата, която е малолетна и въпреки това е искал и целял тяхното настъпване. Налице е и специалната цел на дееца, предвидена в състава на престъплението по чл.149, ал.1 от НК, а именно желанието на подсъдимия да възбуди полово желание у самия него, без съвкупление с пострадалото лице. С оглед на гореизложеното въззивният съд приема по несъмнен начин, че с действията си от обективна и субективна страна, действайки с общ пряк умисъл, подсъдимият П. е осъществил състава на престъплението по чл.149, ал.1 от НК по начина и при условията така както се поддържа от държавното обвинение. По отношение на наложеното от първоинстанционният съд наказание и възраженията обективирани във въззивната жалба в тази връзка, настоящия съдебен състав намира следното: Първоинстанционното производство е протекло при условията на Глава XXVII НПК – съкратено съдебно следствие, при което подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти при постановяване на съдебния акт – присъда. В настоящият случай районния съд законосъобразно е определил наказанието на подс. П. при условията визирани в разпоредбата на чл. 58а от НК, т.к. след като е постановил определение по смисъла на чл. 372, ал.4 от НПК, то за този съд е била налице задължителната за прилагане процесуално правна норма на чл. 373, ал.2 от НПК, а именно, че ако постанови осъдителна присъда, то следва и наказанието на дееца да се определи при условията на чл. 58а от НК. За да се определи наказанието на дееца при условията материално правните предпоставки на чл.58а, ал.1 от НК съдът следва да се ръководи от Общата част на НК и да прецени наличието на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Първоинстанционният съд въз основа на доказателствата по делото и самопризнанието на подсъдимия е преценил, че същия е виновен в извършване на престъплението по чл. 149, ал.1 НК. Районният съд правилно е отчел като смекчаващи вината обстоятелства това че подсъдимият не е осъждан, както и изразеното съжаление за стореното, а като отегчаващи вината обстоятелства –че става въпрос за сексуално посегателство спрямо малолетно дете, ненавършило 12 години, с което поведение на подсъдимия е засегната личната и половата й неприкосновеност, като по този начин се е въздействало отрицателно върху психиката на детето. Правилно е отчетено и обстоятелството, че малолетната О. се е разплакала, но въпреки това подсъдимият П. е продължил да извършва действия с цел да възбуди и удовлетвори полово си желание, без съвкупление по отношение на нея. Съдът е отчел правилно и възрастта на подсъдимия към момента на извършеното от него деяние, и правилно е отразил, че той е притежавал достатъчно житейски опит, но въпреки това не се е възпрял да извърши престъплението, за което е предаден на съд. С оглед на изложеното районният съд правилно е преценил, че не може да бъде приложена нормата на чл. 55 от НК, доколкото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, като в тази връзка правилно е определил наказанието при условията на чл. 58а, ал.1 НК. Въззивната инстанция счита, че така определеното от първостепенния съд наказание „Лишаване от свобода“ в размер на четири години и шест месеца, намалено с 1/3 в съответствие с чл. 58а, ал.1 от НК, се явява напълно справедливо. След намаляване на така определеното наказание с 1/3, на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години, който размер на наказанието е към предвидения минимум за този вид престъпление. Посоченото наказание е наложено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като така определения размер и според настоящия съдебен състав в пълна степен ще изпълни целите на генералната и специална превенция по отношение на подсъдимия П. визирани в разпоредбата на чл.36 НК. Правилно районният съд е констатирал, че по отношение на подсъдимия П. не се налага да изтърпи наложеното му наказание ефективно с цел неговото превъзпитание, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК му е определил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да бъде отложено за изпитателен срок от пет години. Размерът на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и определеният изпитателен срок в пълнота ще постигнат целите по чл.36 от НК. Наложеното наказание е справедливо и съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, които с оглед механизма на осъществяване на престъплението са завишени. Поради това не са налице основания за по- снизходително отношение към подсъдимия. По тази причина, жалбата на подсъдимия за намаляване размера на наложеното му наказание е неоснователна. На следващо място, предвид задължението си за цялостна въззивна проверка, настоящият съдебен състав провери присъдата и в гражданската й част, при което достигна до извода, че с оглед признаването на подсъдимия за виновен и обстоятелството, че в процесния случай признаците на деянието и деликта съвпадат, основателността на иска се явява доказана. Предявеният граждански иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД, съгласно която разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според приетото в Постановление на Пленума на ВС № 7 от 1959г., обезщетение за претърпени неимуществени вреди се дължи при кумулативно наличие на следните предпоставки: деяние / действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. В разглежданата хипотеза предпоставките за ангажиране на гражданската деликтна отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по отношение на ищцата са изпълнени, доколкото е налице деяние, което е противоправно, виновно, от което са причинени вреди, и необходимата причинна връзка също е налична. По аргумент от чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за доказаните по основание претърпени неимуществени вреди следва да бъде определен от съда по справедливост. Следователно при установена основателност на предявения иск, конкретен размер на обезщетението се присъжда след извършване на преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от решаващия съд. В настоящия случай се доказва несъмнено, че в резултат от виновното поведение на подсъдимия П. гражданската ищца е претърпяла значителни неимуществени вреди, които са пряка последица от извършеното от него престъпно деяние- накърнил е половата неприкосновеност на малолетно лице от женски пол, като осъществил престъпни действия на удовлетворяване на полово желание. Освен тези обективно установени обстоятелства, предвид младата възраст на пострадалата, въззивната инстанция отчете, че противоправното посегателство над половата й неприкосновеност от страна на подс. П. неминуемо е довело до неблагоприятна промяна в личния й живот, както и до физически и емоционален дискомфорт за един значителен период от време. Всички тези обстоятелства в своята съвкупност налагат извода, че присъденото на Л.О. обезщетение за претърпените в резултат от деянието неимуществени вреди в размер на 10 000 / десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от момента на деянието до окончателното изплащане на сумата, се явява справедливо и съответно на претърпените от нея вреди. С оглед изхода на делото районният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК като е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски в хода на ДП – по сметка на СДВР сумата от 320 / триста и двадесет / лева, както и да заплати на Л.О. сумата от 800 / осемстотин / лева представляваща направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът е осъдил подсъдимия П. да заплати на държавата държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 400 / четиристотин/ лева. По въззивното дело е приложен договор за правна помощ между частния обвинител и граждански ищец Л.О. /със съгласието на нейната майка К.М./ и повереника й – адв. Я.В., от който е видно, че тя е направила допълнителни разноски в размер на 800/ осемстотин/ лева пред въззивната инстанция за правна защита. Направено е искане от повереника й – адв. В., в съдебното заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият да бъде осъден да заплати допълнителните разноски по делото, което с оглед на решението на въпроса с отговорността на подсъдимия и изричната разпоредба на чл. 189, ал.3 от НПК следва да се уважи. Предвид всичко изложено и като не констатира неправилно приложение на материалния закон, наличие на съществени процесуални нарушения, необоснованост или явна несправедливост на наложеното наказание, въззивният съд счита, че атакуваната присъда следва да се потвърди. Ето защо и на основание чл. 334, т.6, вр. с чл.338 от НПК, Софийски градски съд