Решение № 4838 от 15.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5477/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 4803/ 28.03.2023 г. по гр.д № 5727/2022 г. по описа на СРС, 120 с- в, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против И. Х. Т. установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 338, 07 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2020 г. до имот с адрес: гр. СОФИЯ, Ж.К.ЛЮЛИН •••••••, ап. 29, аб. № •••••••, ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането и главница за такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 25, 54 лв., ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52 570/21 г. на СРС. Исковете са отхвърлени за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, доставяна в имота на ответника за периода от 15.09.2018 г. до 30.08.2021 г. в размер на 66, 22 лв. и за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.08.2021 г. в размер на 4, 95 лв. Подадена е въззивна жалба от 07.04.2023 г. от ответника И. Х. Т. лично против решението в частта, с която са уважени предявените против него искове за сумата от 338, 07 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането и главница за такса за услугата дялово разпределение в размер на 25, 54 лв. Излага в жалбата, че не е клиент на доставяната в имота ТЕ. Сочи, че съдът не е съобразил, че радиаторите в имота са свалени преди исковия период и не се използва топла вода, подгрявана от ищеца. Неправилно било прието за преклудирано възражението за давност, сторено с молба вх. № 267761/02.12.2022 г. от ответника чрез адв. С.Д.. По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 28.04.2023 г, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски. По искане на ответника – въззивник е заменена адв. з. д., назначена за негов представител по реда на чл. 95 и сл. ГПК, и е назначен адв. Г.. Последният е подал писмена защита, в която излага, че липсва консумация на ТЕ в имота в исковия период. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. В обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Исковата молба е връчена за отговор лично на ответника на 16.03.2021 г. С подадения лично от ответника отговор на исковата молба от 08.04.2022 г. /наименован възражение/ в срока по чл. 131 ГПК ответникът не спори да се собственик на процесния топлоснабден имот в исковия период. Единствените му възражения са относно доставката на ТЕ до имота. Други възражения не са направени. С възражението, имащо характер на отговор, не са сторени искания по чл. 95 и сл. ГПК. Поради това съдът намира, че в исковия период именно ответникът като ползвател на имота е потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ. Спорно по делото е било дали процесният имот е топлоснабден и дали в исковия период са доставяни количествата ТЕ, чието заплащане се претендира с иска. В този смисъл са оспорванията на ответника, сторени с отговора на исковата молба от 08.04.2022 г., подаден лично от него. Ответникът сочи в подадения лично отговор, че преди началото на исковия период е подал искане за демонтиране на радиаторите в имота и също така не използва подгрявана от ищеца топла вода. Оспорва имотът да е топлоснабден поради липсата на работещи радиатори и липсата на потребление на ТЕ за БГВ. В последствие, след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, ответникът с молба от 14.10.2022 г. е поискал да му бъде предоставена безплатна правна помощ по см. на чл. 95 и сл. ГПК. С протоколно определение от 01.11.2022 г. на ответника е предоставена безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство и е назначен определеният от САК адвокат Д., който с молба вх. № 267761/02.12.2022 г., входирана преди първо заседание по делото, поддържа и доразвива оспорванията относно липсата на доставка на ТЕ. Излага, че радиаторите са демонтирани, не се използва ТЕ за БГВ. Оспорва размера на исковете. В хода на първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на съдебно –техническата експертиза, което правилно е било кредитирано като подробно мотивирано и задълбочено и компетентно изготвено. Установява се от заключението на изслушаната СТЕ, че начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия за исковия период е ТЕ, отдадена от щранг – лирата в банята, и ТЕ за сградна инсталация. Видно от представените с отговора на исковата молба главни отчети, то в процесния имот радиаторите са демонтирани и не се използва ТЕ за БГВ считано от 2007 г. В исковия период имотът е посетен от топлинния счетоводител и видно от главен отчет от 07.05.2019 г. радиаторите са свалени, топломерът е затапен и в имота има единствено щранг – лира в банята. В.л. е посетило имота с цел формиране на изводите си. По този начин според заключението на СТЕ действително в имота в исковия период липсват радиатори и не се ползва ТЕ за БГВ, но са дължими суми за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и за ТЕ, отдадена от щранг лира в банята. Щранг лира е двутръбно гладко отоплително тяло, което е предвидено по проект да отоплява помещения. Според заключението ТЕ, отдадена от щранг лира в банята, е изчислена в исковия период съгласно изискванията на Наредба за топлоснабдяването. Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16- 334, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба. Общият топломер в АС е преминал необходимите проверки и съответства на одобрения тип в исковия период. Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за реално доставената ТЕ за процесния период за целия имот по партидата е 338, 07 лв, до който размер правилно искът за главница е бил уважен като основателен и доказан. Установява се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че задълженията за исковия период не са заплатени. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на ищеца за доставка на В и К услуги съставляват периодични плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три години. В случая обаче в срока по чл. 131 ГПК възражение за погасяване на вземанията по давност не сторено. Исковата молба е връчена лично за отговор на ответника. Подаден е лично отговор на исковата молба от ответника / наименован възражение/, в който отговор възражение за давност не е направено. С възражението, имащо характер на отговор, не са сторени и искания по чл. 95 и сл. ГПК. По искане на ответника, направено след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, с протоколно определение от 01.11.2022 г. на ответника е предоставена безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство и е назначен определеният от САК адвокат Д.. Адвокат Д. с молба вх. № 267761/02.12.2022 г., входирана преди първо заседание по делото, поддържа и доразвива оспорванията относно липсата на доставка на ТЕ. В нея не се прави възражение за давност. С молба от 04.01.2023 г. адвокатът е помолил да бъде заменен, което е сторено с определение от 13.01.2023 г.; за процесуален представител на ответника по реда на чл. 95 ГПК е назначена адв. Зл. д., която в първото с.з. по делото от 27.02.2023 г. е сторила преклудирано възражение за давност, което правилно не е било разгледано от районния съд. Такова възражение не е сторено в срока по чл. 131 ГПК, а и възражение по заповедното пр-во не е подавано. Искът е основателен и за главницата за дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото дружество ведно с цената на потребената ТЕ. Също така в случая именно ищецът е осъществявал услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза общият размер на дължимата сума за дялово разпределение за исковия период възлиза на 25, 54 лв, до който размерът искът правилно е бил уважен. Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част. За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Така мотивиран, Софийски градски съд