Решение № 263 от 13.7.2022 г. на Софийски окръжен съд по дело № 423/2022 г.

Производството е по чл.258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Дирекция“ Н.П.Р.“ гр.Б. против решение № 87 от 18.04.2022г. на РС-С. по гр.д.№ 229/2021г. Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закони задължителната съдебна практика, а именно: ТР № 4/2017г. на ГК на ВКС, с което се допуска прекратяване на трудово правоотношение на осн.чл.328, ал.1, т.6 КТ при начална липса на образование и квалификация, в случаите, когато работодателят не е знаел и не е могъл да узнае, че работникът или служителят не отговаря на въведените изисквания- например ако работодателят е бил въведен в заблуда, работникът е представил документи за образование и квалификация с невярно съдържание.При начална липса на квалификация трудовият договор е недействителен, но до момента на обявяването му за такъв той може да бъде прекратен.Съдът бил длъжен служебно да прогласи недействителността на трудовия договор дори и да не е направено възражение и искане в този смисъл.Този извод се аргументира с правната доктрина.Съдът необосновано приел, че ответникът работодател не провел успешно главно и пълно доказване на възражението си, че представената диплома за средно образование серия А-86 № 035646, рег.№ 1343 от 17.09.1986г. от СПТУ по редки метали гр.Б. е неистинска.Както удостоверението, издадено от учебното заведение, така и съдебно-почерковата експертиза, изследвала документа, и свидетелските показания, в съвкупността си категорично доказвали, че дипломата е неистински документ.Ищецът не отговарял на изискванията за наличие на средно образование за заеманата длъжност „главен специалист ПОК“/паркова охрана и контрол/ в ответната дирекция.Иска се от въззивния съд да отмени решение № 87 от 18.04.2022г. и да отхвърли изцяло исковете. Въззиваемата страна АНТ. Г. П. оспорва жалбата като неоснователна.Правилно първоинстнационния съд игнорирал обстоятелството, че дипломата на ответнтика не фигурира в регистъра на дипломи към Министерство на образованието, тъй като по време на издаване на процесната диплома такъв регистър не е съществувал.съдебно-графичната експертиза заключила, че документът е истински. В него не било посочено името на лицето, подписало дипломата в качеството на Директор, което правело непроверимо твърдението, че подписът не е положен от посочения в документа автор.Вещото лице установило също, че по времето на издаване на оспорения документ от учебното заведение са издавани дипломи, подписани от различни лица. След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна. С атакувано решение е признато за незаконно и отменено уволнението на АНТ. Г. П. с ЕГН •••••••••• от с.Г., от длъжността „ главен специалист“ в дирекция „Н.П.Р.“ в МОСВ, специализирана администрация, дирекция „Контрол и охрана“-север“., Парков участък Г., извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ със заповед № ЛС-7/04.01.2021г. на Директора на Дирекция „Н.П.Р.“ с адрес Б., кв.В., ул.“Б.“ № 14; ищецът се възстановява на заеманата длъжност; ответникът е осъден да заплати обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ в размер на 5346 лв./сумата от брутното ТВ за периода от 06.01.2021г. до 06.07.2021г./; постановено е предварително изпълнение в частта относно присъденото обезщетение на осн.чл.225, ал.1 КТ; отхвърлен е искът с правно основание чл.314, ал.1 вр.чл.212 ГПК за признаване на установено несъществуването на трудово правоотношение по трудов договор № 383/; 05.11.2009г. поради недействителност на договора по чл.74, ал.1 КТ, обусловена от недобросъвестното му сключване при липса на средно образование на работника; признато е за недоказано оспорването на истинността на диплома на АНТ. Г. П. за завършено средно образование серия А-86, № 035646, рег.№ 1343, издадена на 17.09.1986г. от СПТУ по редки метали-гр.Б.; ответникът е осъден да заплати на районния съд 364.84 лв. държавна такса и 60 лв. съдебни разноски, и на ищеца-500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. За да уважи главния иск, съдът е приел, че свидетелството за професионална квалификация, обективирано в диплома № 017421/15.10.2007г., издадена от ПТГ „Н.В.“ гр.С., удостоверяващо, че ищецът е придобил квалификация по професия „техник-лесовъд“ със специалност „горско и ловно стопанство“, не е оспорено.Именно този документ е цитиран в трудовия договор, поради което не е налице недобросъвестност на работника.Отделен е въпросът, че действително съгласно чл.69, ал.4 от ЗЗТ, чл.10, ал.2 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията, към момента на сключване на договора е имало изискване за средно образование за заемане на процесната длъжност.Липсата на такова би било основание за прекратяване на трудовото праовотношение.Представеният от ищеца оригинал на диплома, издадена то СПТУ по редки метали гр.Б., е оспорена от ответника на осн.чл.194, ал.3 изр.второ от ГПК, поради което последният носи тежестта да оспори документа с главно и пълно доказване.Свидетелката Фъртункова установила, че архивът на СПТУ по редки метали Б. след прекратяването му бил съхраняван в „насипно състояние“без регистър за издадени документи, и без личните дела на всички завършили ученици.Към 17.09.1986г., която е посочената дата на издаване на оспорената диплома, не е съществувал единен за страната регистър на дипломите за средно образование., видно от писмо изх.№ 0104-159807.07.2021г. на Директора на Дирекция „УУД“ в МОН.Съдебно-графичната експертиза установила, че се съхраняват само около десетина лични дела за периода, в който е издадена оспорената диплома.Вещото лице установило, че липсват обективни признаци за подправка на документа.Не било категорично установено, че към датата на издаване на дипломата директор на учебното заведение била Светла Панева, от която е взет материал за сравнително изследване, и същата не била посочена изрично като автор на документа.През периода от първи август до двадесет и пети септември 1986г. били издадени дипломи, подписани от различни лица, и не съществувало изискване дипломата да бъде подписана задължително от директора на учебното заведение.допълнителна индиция в подкрепа на извода на съда е обстоятелството, че в периода на полагане на зрелостен изпит ищецът е отбивал военната си служба и е бил в отпуск в периода от 08.09.1986г. до 14.09.1986г.Ето защо съдът е приел, че оспорването на документа е недоказано и ищецът е отговарял на законовите изисквания за заемане на процесната длъжност, поради което главният иск е отхвърлен.Акцесорните искове съответно се явяват също неоснователни и са отхвърлени.Настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна са обосновани, логични и последователни, поради което се споделят от въззивния съд.Решението следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.Предвид изхода на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за въззивното производство в размер на 600 лв. адвокатски хонорар, платен по приложения договор в брой. Водим от горното, Софийски окръжен съд