Решение № 88 от 5.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 47237/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от Н. Н. А. с ЕГН: •••••••••• срещу А. И. Р., починал в хода на процеса и заместен от наследника си по закон Б. А. Р. с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. С, ж. к. „М 2“, бл. 272А, вх. 1, ет. 1, ап. 2, конституиран на основание чл. 227 ГПК осъдителни искове с правна квалификация чл. 51 ЗАдв. вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сума в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправните деяния на адв. А. И. Р., реализирани в качеството му на назначен представител на ищеца по ч. гр. д. № 355/2022 г. по описа на РС – П чрез неотстраняване нередовностите по частна въззивна жалба на Н. Н. А., довело до влизане в сила на определение № 515/24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 355/2022 г. по описа на РС – П, 2-ри гр. състав, които неимуществени вреди се състоят в преживян психически срив, причинил душевни болки и страдания, безсъние и главоболие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2023 г., както и сумата от 450 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 13.12.2022 г. до 20.08.2023 г. Ищецът твърди, че А. И. Р. е бил назначен за негов особен представител по ч. гр. д. № 355/2022 г. по описа на РС – П, 2-ри гр. състав във връзка с извършване на действия по отстраняване на нередовностите по частната жалба на ищеца. Твърди, че А. И. Р. не отстранил нередовностите по частната жалба, за да бъде изпратена за отговор и делото разгледано от въззивна инстанция, поради което определение № 515/24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 355/2022 г. по описа на РС – П, 2-ри гр. състав за прекратяване на производството по делото влязло в сила на 13.12.2022 г. Сочи, че предметът на делото е бил за обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 и сл. ГПК. Твърди, че в резултат от действията на наследодателя на ответника е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически срив, причинени душевни болки и страдания, безсъние и главоболие. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Б. А. Р., конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса ответник – А. И. Р., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че наследодателят му - А. И. Р. е бил назначен за представител на ищеца по ч. гр. д. № 355/2022 г. по описа на РС – П, но оспорва същото да е прекратено по вина на неговия наследодател, като твърди, че в действителност съдът е прекратил производството по делото като е приел, че искането на ищеца за допускане на обезпечение в производство с правно основание чл. 207 ГПК е недопустимо, доколкото това производство има несамостоятелен и привременен характер и не цели разрешаване на материално правен спор. Твърди, че видно от справка от 12.12.2022 г. по посоченото дело адв. А. Р. е предприел необходимите действия по защита на молителя в производството по делото, респективно не е налице противоправно поведение на същия, вследствие на което за ищеца да са настъпили твърдяните неимуществени вреди. Поддържа, че на адв. А. Р. не са били възложени права за процесуално представителство до приключване на делото пред всички инстанции, включително не е било налице и задължение на същия да подаде жалба срещу неблагоприятното първоинстанционно определение. При тези и останалите подробно изложени съображения в отговора на исковата молба моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Установява се от постъпилите за послужване дела, че ищецът Н. Н. А. е депозирал първоначално пред Софийски районен съд молба вх.№102392/06.12.2021 г. по чл.207 ГПК за обезпечение на доказателства по бъдещ иск против РС-П чрез събиране на заключение на съдебно-психиатрична и психологична експертиза на молителя и на посочени в молбата писмени доказателства, по която е образувано ч.гр.д. № 69851/2021 г. С Определение № 10423 от 08.12.2021 г. СРС, 161 състав е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС П, където е образувано ч.гр.д. 180/2022 г. Поради отвод на всички съдии от РС П с Определение № 104 от 07.03.2022 г. по ч.гр.д. 128/2022 г. Окръжен съд П е изпратил делото за разглеждане на Районен съд П, където е образувано ч.гр. д. № 355/2022 г. С разпореждане № 483 от 29.04.2022 г. по ч.гр. д. № 355/2022 г. РС П, II гр. състав оставя без движение молбата на Н. Н. А. и приемайки че е сезиран с молба за обезпечение на бъдещ иск му дава указания да изложи конкретни обстоятелства относно бъдещия иск, който възнамерява да предяви. В срока за изпълнение на указанията ищецът е поискал освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ, като е поискал назначеният в рамките на същата адвокат да го посети в затвора, за да обсъдят „казуса за обезпечаване на бъдещ иск“. С разпореждане № 636/02.06.2022 г. РС П оставя без разглеждане молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса, а с разпореждане № 265/03.06.2022 г. - прекратява производството. Двата акта са отменени с Определение № 507 от 18.10.2022 г. по ч.гр.д. № 554/2022 г. на ОС П, като молителят е освободен от държавна такса и му е предоставена правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по гр.д. № 355/2022 г. Делото е върнато на РС П за определяне на адвокат за правна помощ, който да изпълни указанията, дадени с разпореждане № 483/29.04.2022 г. досежно отстраняване констатираните нередовности. След връщане на делото в РС П, е изпратено искане до АС на АК – П за определяне на адвокат, който да окаже правна помощ на ищеца, в отговор на което е постъпило уведомително писмо с вх. № 1662/ 09.11.2022 г., съгласно което определеният адвокат е А. И. Р.. Липсва нарочен акт на съда за назначаване на адвоката като представител на ищеца, който да реализира допуснатата от ОС П правна помощ, а директно с разпореждане от 09.11.2022 г. е разпоредено на посочения адвокат да се изпрати разпореждане № 483 от 29.04.2022 г. за изпълнение. Разпореждането е получено на 14.11.2022 г. от адв. Р.. С определение № 515/24.11.2022 г. на РС П е прекратено производството по ч.гр.д. № 355/2022 г. Видно от определението прието е, че съдът е сезиран не с искане по чл. 207 ГПК, а с молба за обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК, поради което и липсата на уточнение на обстоятелствата относно бъдещия иск, който молителят възнамерява на предяви, според съда е приета за основание за прекратяване на делото. Посоченият акт е връчен на адв. Р. на 05.12.2022 г. На 12.12.2022 г. адв. Р. е депозирал молба, с която е поискал удължаване на срока, посочен в определение № 515/24.11.2022 г. Върху молбата е изписано ръкописно разпореждане от 15.12.2022 г. да се приложи молбата по делото и да се уведоми особения представител за „правото на жалба до ОС П“. Видно от постъпилото за послужване ч.гр.д. № 355/2022 г. по описа на РС П частна жалба срещу определение № 515/24.11.2022 г. не е депозирана от Н. А., поради което недоказани са твърденията на ищеца, че адв. Р. не е отстранил нередовности на депозирана от него частна въззивна жалба, за да бъде същата изпратена за отговор и разгледана от въззивната инстанция. Съответно недоказано е твърдението, че бездействие на адв. Р., изразено именно в неотстраняване на недостатъци на частна въззивна жалба е довело до влизане в сила на определение № 515/24.11.2022 г. за прекратяване на делото. В случая от развитието на ч.гр.д. №355/2022 г. на РС П може да се направи извод, че на отстраняване са подлежали нередовности на молбата, по която е образувано делото, а не на лисваща частна въззивна жалба. С оглед диспозитивното начало в процеса обаче съдът не би могъл да разглежда различни от наведените от ищеца основания на претенцията му. Поради това и в настоящото производство съдът дължи произнасяне по конкретно наведеното от ищеца твърдение за реализирано противоправно поведение на адв. Р., изразено в конкретно соченото в исковата молба бездействие по „отстраняване на нередовности на частна въззивна жалба“. А такова, както бе посочено, не се доказва, поради което и предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. За пълнота следва да се посочи, че по ч.гр.д. №355/2022 г. на РС П изобщо липсва акт на съда по чл. 26, ал. 2 ЗПП за назначаване на адв. Р. да окаже правна помощ на ищеца, като разпореждането на РС П да му се изпратят за изпълнение дадените в предходен момент до ищеца указания, не заменя същия и не създава задължение на адвоката да изпълни указания, дадени на ищеца. От страна на РС П липсва и произнасяне по молбата от 12.12.2022 г. на адв. Р. за продължаване на срока за обжалване на определение № 515/24.11.2022 г. Следователно не може да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията на адвоката по ЗАдв., по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, за да бъде ангажирана отговорността му за вреди съгласно чл. 51 ЗАдв. Следва също така да се посочи, че независимо дали исканията на ищеца са такива за обезпечение на доказателства по реда на чл. 207 ГПК или за обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК, то за изпълнение на дадените указания конкретно какъв иск /като размер на търсеното обезщетение/ възнамерява да предяви на ищеца не е била необходима квалифицирана адвокатска помощ и същият е можел и е следвало да посочи бъдещата си претенция. В допълнение прекратяването на делото не препятства подаването на нова молба със същите искания, поради което дори и да се приеме, че е налице противоправно бездействие за отстраняване на недостатъци на молбата, по която е било образувано делото, то това бездействие няма преклудиращ правата на ищеца ефект и не се явява вредоносно. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 400 лева представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Не следва да бъде уважено направеното от адв. К. възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото се явява съответно на правната и фактическа сложност на делото. Воден от горното, съдът