РЕШЕНИЕ

№ 11311

гр. София, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110118179 по описа за 2022 година ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 73, ал. 2 от ЗРТ и чл. 92 от ЗЗД:

Ищецът – „.., че с ответника - „.., сключили договор за търговски съобщения по смисъла на чл. 73, ал. 2 от ЗРТ. Поръчителят не заплатил дължимото.

В тази връзка, моли да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи:

• сумата от 1 467, 68 лева, главница (фактура № •••••••••• от 29.10.2018г. и фактура №.. от 27.11.2018г.), ведно със законната лихва, считано от 04.01.2022г.;

• сумата от 893, 65 лева - неустойка за забава за периода от 31.12.2018г. до 31.12.2021г.

Претендира разноски.

Ответникът – „.., оспорва иска (бланкетно възражение в заповедното производство).

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа и правна страна:

Страните са сключили валиден договор за изработка (чл. 9, във вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗД). Съгласно нормата на чл. 266 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

По делото са ангажирани доказателства (например фактури, ОУ на ищеца и двустранна електронна кореспонденция). Ответникът не установи плащане (чл. 154, ал.1 от ГПК).

Исковете са основателни.

Ищецът призна че няма норма, която да допуска кумулация на неустойка и лихви (становище в хода по същество). В тази връзка следва да се посочи и следното:

• т. 11а от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС: В производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобно възражение в срока за отговор. Доколкото има депозирано възражение, отговор е депозиран, макар и бланкетен.

• последица от уважаването на иска, както признава и процесуалният представител на ищеца, е само законната лихва (Определение № 635 от 06.10.2009г. по ч.т.д. № 564/2009г., ІІ т.о. на ВКС);

• в клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ на ищеца е договорена (предвидена) неустойка без времеви ограничител, която е напълно валидна. Според Решение от 10.02.2003г. по ВАД № 69/2002г.: При уговорена с договор неустойка изправната страна не може да се откаже от правото си на неустойка и да търси законната лихва. Такъв отказ по същността си ще представлява едностранно изменение на договора; също: Когато страните са договорили неустойка за забавено плащане вместо предвидената от закона лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение кредиторът има право да претендира само неустойката, а на основание чл. 92, ал. 1, изр. второ ЗЗД обезщетение и за по-големи вреди, като това обезщетение не може да бъде съизмерено с размера на законната лихва, тъй като с клаузата за неустойка в договора съконтрахентите дерогират разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД; - Реш. № 65/16.07.2012г. по т.д. № 333/11г. ІІ т.о.

Или, не се дължи законна лихва. Тя е алтернатива на неустойката, която, от своя страна, се дължи до момента на престиране на задължението. За периода след датата на заявлението може да се предяви нов иск. по разноските:

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство – 422, 83 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

2. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи сторените от ищеца деловодни разноски изцяло – 536, 68 лева.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ