Решение № 334 от 19.11.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 625/2025 г.

Производство по реда на чл.25 от ЗТР. Постъпила е на 09.09.2025г. жалба от „СМБЕ-99“ ООД, с ЕИК 115324023 със седалище с.Калояново, представлявано от пълномощника адв.В. И. против решение № 358/ 14.08.25г. постановено по т.д. № 487/25г. по описа на ОС Пловдив, с което се ПОТВЪРЖДАВА отказ №••••••••••••••/31.07.2025 г. на Агенция по вписванията-ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление Г 1 с вх. №•••••••••••••• относно обявяване на покана за свикване ОСС на жалбоподателя. В жалбата по подробни съображения се твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Счита се, че е нарушен материалния закон, като е налице и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се от жалбоподателя, че потвърденият от Окръжен съд – Пловдив отказ на длъжностното лице по регистрацията да обяви по партидата на „СМБЕ-99“ ООД покана за свикване на общо събрание е извършен в резултат на незаконосъобразно произнасяне на длъжностното лице, което не е взело предвид и не е съобразило постановени влезли в сила съдебни решения, които са вписани по партидата на дружеството в Търговския регистър, а именно: Решение № 25 /14.01.2025 г. по търг. дело № 24/2025 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Решение № 33/ 20.01.2025 г. по търг. дело № 27/ 2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив и Решение № 149/ 04.04.2025 г. по търг. дело № 172/ 2025 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, Посочва се, че голям брой от съдружниците в „СМБЕ-99“ ООД са починали и тяхното членство е прекратено с настъпване на смъртта им по право съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ. Следователно, спрямо същите тези починали съдружници, чийто членство е прекратено по право, не може да се поставя изискване да формират единодушие при вземане на решение, както и да получат срещу подпис изпратена до тях покана. В хипотезата на прекратено членствено правоотношение на съдружник на основание чл.125, ал.1 т.1 ТЗ поради неговата смърт дяловете на починалия съдружник следва да бъдат приспаднати при определяне на мнозинството по чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ при вземане на решения от общото събрание на съдружниците, защото при смърт на съдружника същият обективно не може да упражнява правото си на глас в общото събрание, предвид настъпването на края на неговата правосубектност и правоспособност. Смъртта на съдружника в дружество с ограничена отговорност е обективно прекратително основание на членственото му правоотношение. Наследяването на дела на починалия съдружник не е равнозначно на придобиване на членствени права, като в тази ситуация дружеството е изправено пред обективна невъзможност да постигне единодушие при вземане на решение, както и да заличи починалите съдружници, поради непритежаване на изискуемите за целта препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, с каквито дружеството не разполага и не може да се снабди, доколкото няма качеството на наследник. Жалбоподателят посочва, че в приложеното, обявено и вписано по партидата на дружеството в ТР влязло в сила Решение № 149/04.04.2025 г. постановено по търг. дело № 172/2025 г. по описа на Окръжен съд Пловдив изрично е прогласено, че посоченият аргумент за отказа – за незаконосъобразно свикване на общо събрание чрез обявяване на покана в търговския регистър, когато такова изискване няма по закон (арг.чл.5 ЗТРРЮЛНЦ), не може да бъде споделен, като отказът е отменен Предвид горните факти и обстоятелства, с вписване от 04.09.2025 г. - № 20250409150943 в търговския регистър, след постановяване на съдебното решение за отмяна на отказа - Решение № 149/04.04.2025 г. по търг. дело № 172/2025 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, изрично в търговския регистър е обявен измененият дружествен договор, в който е вписано обстоятелството, че свикването на редовно или извънредно общо събрание на съдружниците става чрез обявена в търговския регистър покана най-малко 7 дни преди датата на заседанието – съгласно разпоредбата на чл. 44 от дружествения договор на дружеството. Жалбоподателят счита, че посочените от него решения са актуални по отношение на предмета на настоящото производство и постановен отказ на АВ. Счита се, че след вписването на новия учредителен акт в търговския регистър досежно свикването на общо събрание на съдружниците, чрез обявена в търговския регистър покана, настъпват правните последици и самото действие на вписването – оповестително, доказателствено и конститутивно, както и защитно и правосъздаващо действие с пълни правни последици, които настъпват от момента на вписването в регистъра и продължават до неговото заличаване, което е в противоречие с изложеното от органа като мотив за отказ. НеЖалбоподателят се позовава и на съдържанието на Определение № 570/20.07.2023 г. постановено по ч.т.д. № 1068/2023 г. по описа на ВКС, в което съдът е приел, че конкретните разпоредби от ЗТТРРЮЛНЦ са резултат от несъвършенство на законодателни промени, които не следва да се прилагат буквално, а според законовия разум, в посока, че трябва да се осигури защита и съдействие за удовлетворяване молбата на заявителя за вписване и обявяване на обстоятелства по партидата му в търговския регистър, а не същата да бъде препятствана или оспорвана. В жалбата се сочи също, че Окръжният състав е достигнал до погрешни правни и фактически констатации за предмета на производството и е приложил неправилно материалния закон. Счита се, че свикването на общо събрание, чрез покана, обявена в търговския регистър, не е в нарушение на закона, защото разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ТЗ позволява общото събрание да се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най- малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, което означава, че в дружествения договор може да се предвиди различен начин на свикване, включително с покана, обявена в търговския регистър. Изложеното се подкрепя и от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистърa на юридическите лица с нестопанска цел, която осигурява възможност за обявяване в търговския регистър на множество актове, които са различни, разностранни и не са ограничени по своя вид или наименование. Това е така, защото в чл. 61, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. след примерно посочените 67-шестдесет и седем акта, подлежащи на обявяване, изрично е предвидена възможността за обявяване и на други актове, извън изброените – чл. 61, ал. 2 т. 68. "Друг акт" (посочва се видът на акта, представен за обявяване). В този смисъл е изпълнено изискването на регистъра обявяването на съответния акт да е предвидено в нормативен акт и да отговаря на изискванията на закона. Посочва се от дружеството, че към заявлението са приложени всички необходими документи, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, документ за внесена държавна такса, изрично писмено пълномощно. Въз основа на изложеното жалбоподателят моли да се отмени като неправилно обжалваното решение № 358 / 14.08.025 г. постановено по ТД № 487/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив, като се отмени Отказ №••••••••••••••/31.07.2025г. на Агенция по вписванията. Постъпил е отговор от страна на АВ, в който се посочват мотиви за неоснователност на постъпилата жалба. Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното: Установява се, че пред АВ е постъпило заявление от СМБЕ-99“ ООД, с ЕИК 115324023 със седалище с.Калояново образец Г 1 с вх. №••••••••••••••, с което е поискано обявяването в ТР на покана за свикване на ОС на съдружниците на дружеството-жалбоподател. Отказът на АВ е постановен с основен мотив, че подобен акт не е предвидено в закон да подлежи на обявяване в ТР. В мотивите си првоинстанционният съд е възприел тезата изложена в атакувания отказ, като посочва също, че нормата на чл.5 от ЗТРРЮЛНЦ регламентира обявяване в търговския регистър само на актове, за които това е изрично предвидено със закон. В случая се иска обявяване на покана за свикване на ОС на съдружници в ООД, за която не е предвидено нито в ТЗ, нито в друг закон да подлежи на обявяване в ТР. Действително нормата на чл.139, ал.1 ТЗ, уреждаща начина на свикване на ОС, е диспозитивна и допуска различни начини за свикване на събранието, но тя не е такава по смисъла на чл.5 от ЗТРРЮЛНЦ, която да предвижда публикуване на покана в ТР. Неправилно жалбоподателят се позовава и на чл.61, ал.2, т.68 от Наредба № 1/14.02.2007 г., според която на обявяване подлежат и „други актове“, тъй като тази разпоредба не може да дерогира законовата норма на чл.5 от ЗТРРЮЛНЦ, която изисква обявяването на съответния акт да е предвидено в законов нормативен акт. Предвиждането в дружествения договор, че ОСС се свиква чрез покана, обявена в ТР, също не преодолява изискването обявяването на акта да е предвидено със закон. Настоящата инстанция счита окончателния извод на първоинстанционния съд за правилен и законосъобразен. Не се спори по делото, че е постъпило заявление от СМБЕ-99“ ООД, с ЕИК 115324023 със седалище с.Калояново образец Г 1 с вх. №••••••••••••••, с което е поискано обявяването в ТР на покана за свикване на ОС на съдружниците на дружеството-жалбоподател. Също така се установява, че актуалния дружествен договор на този правен субект третира възможност свикването на ОСС да се осъществява, чрез покана обявена в ТР. Друг способ за оповестяване на свикването не е предвиден по учредителния акт. Принципно чл.139, ал.1 ТЗ, уреждаща начина на свикване на ОС в широк диапазон от способи по усмотрение на правния субект, като нормата е диспозитивна и допуска различни начини за оповестяване на съдружниците. Посочената новела обаче не може да бъде третирана, като възможност за заобикаляне на законоустановеното правило по чл. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Изричното условие поставено от законодателя за отразяване на правно релевантно обстоятелство в ТР е това да е предвидено в закон. В случая ТЗ дава възможност на търговеца да предвиди нещо различно от изрично посоченото в чл.139, ал.1 от ТЗ, но това не дава възможност да се инициира обявяване в ТР въз основа на съдържанието на дружествения договор. Последният не е нормативен акт, а е многостранна правна сделка и въпреки, че свободата на договарянето е възпроизведена в чл.139 от ТЗ този факт не може да се третира, като изрична законова разпоредба постановяваща оповестяване на някакъв факт с правно значение в ТР. Аргумент в тази посока не може да бъде намерен и в чл. 61, ал. 2 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистърa на юридическите лица с нестопанска цел, която осигурява възможност за обявяване в търговския регистър на множество актове. Действително в чл. 61, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. след примерно посочените 67-шестдесет и седем акта, подлежащи на обявяване, изрично е предвидена възможността за обявяване и на други актове, извън изброените – чл. 61, ал. 2 т. 68. "Друг акт". Обстоятелството, че с посочената разпоредба се дава възможност за иницииране на обявяване на акт, който не е от примерно изброените не прави възможен извода, че в случая е изпълнено условието по чл.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Това е така, тъй като дори и да се инициира обявяване на акт извън изрично изброените, то това отново следва да бъде изрично предвидено в конкретен нормативен акт с конкретна разпоредба. В случая в т.68 е предвидена възможност за представяне на акт неупоменат в Наредбата очевидно поради обстоятелството, че изброяването е примерно и не обхваща всички изрично нормативно предвидени за обявяване актове. Настоящият състав на съда не намира, че е налице колизия между посочените две разпоредби на различни нормативни актове. Не на последно място следва да се подчертае, че това законодателно разрешение, а именно посоченото по чл.5 от ЗТРРЮЛНЦ, следва да се третира, като целесъобразно и нормата би следвало да се тълкува стеснително. По този начин АВ би била предпазена от иницииране за отразяване в ТР на множество актове непредвидени в закона от неограничен кръг правни субекти. Допускането на подобно фактическо и прано статукво с основание би могло да бъде приемано, като обстоятелство, което би могло да блокира или най – малкото да затрудни работата на АВ. Именно акуратната работа на АВ е един от гарантите за сигурността в търговския оборот и не случайно законодателят е подходил в чл.5 донякъде рестриктивно. Последното обаче е в духа на ЗТРРЮЛНЦ и правилата за работа на АВ. Поради изложеното съдът намира, че жалбата не е основателна, като очевидно чл.44 от учредителния акт материализира разпоредба, която противоречи на закона и поради нейната нищожност не следва да бъде съблюдавана при свикване на ОСС на жалбоподателя с оглед избягване на бъдещи откази от АВ. Водим от това съдът,