РЕШЕНИЕ

№ 620

гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева Членове: Кирил Г., Димитров Борислава, М. Борисова при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора Д. В. М. като разгледа докладваното от Борислава М. Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605468 по описа за 2024 година Образувано е по постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия Д. Н. – адв. Е. М. – срещу присъда на СРС, НО, 129 състав, постановена на 19.03.2024 г. по НОХД № 4506/2023 г., с която подсъдимият Д. В. Н. е признат за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК, като при условията на чл. 54 от НК е осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок от шест години при първоначален строг режим. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Д. Н. е осъден да заплати част от сторени по делото разноски в размер на 40 лева.

Със същата присъда и подс. Т. В. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр с чл. 194, ал. 1 вр с чл. 26, ал. 1 НК и му е наложено на основание чл. 54 НК наказание три години „Лишаване от свобода“, както и е признат за виновен за извършено престъпление по чл.216, ал. 1 вр с чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 54 му е наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода“.

В хода на първоинстанционното производство подсъдимият Т. А. се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр с ал. 1 вр чл.20, ал. 2 вр ал. 1 НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, за което е сключено споразумение.

От страна на подс. Т. А. не е постъпила въззивна жалба, като настоящото производство е образувано единствено по жалба на подс. Д. Н.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, като защитникът предлага въззивният съд да я отмени и да върне делото за ново разглеждане, алтернативно да намали наложеното на подзащитния наказание. Според защитата липсвала доказателствена обезпеченост на обвинението, като се изразява становище, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин.

В допълнението към жалбата защитникът на подсъдимия развива подробно своите съображения, изложени във въззивната жалба. Твърди се, че по делото не са били събрани достатъчно доказателства относно вината на извършителя, както и че не са представени доказателства относно собствеността на вещите.Относно Д.ието по чл. 131а вр с чл.129, ал. 2 вр с ал. 1 НК твърди, че Д. Н. е отишъл да разтървава двама биещи се, а не да нанася побой. Моли съдът да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или алтернативно да намали размера на постановената присъда.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание на 17.09.2024 г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица.

В хода по същество защитата на подсъдимия Д. Н. – адвокат М. – поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея. Намира, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, като събраните гласни такива се разминават от тези дадени в съдебното следствие и тези на досъдебното такова. Моли за постановяване на нова присъда, с която да бъде определено по- малко наказание или алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане в първоинстанционния съд.

В открито съдебно заседание представителят на СГП намира постановената присъда за обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което моли да бъде потвърдена изцяло.

В правото си на лична защитна подс. Д. Н. поддържа казаното от адвоката си и моли за постановяване на по- лека присъда.

Подсъдимият А. поддържа изложеното от адвоката.

В правото си на последна дума подсъдимият Н. моли за по- лека присъда.

В правото си на последна дума подсъдимият А. моли за по- лека присъда.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними при ново разглеждане на делото.

Първоинстанционният съд, разгледал делото е постановил присъда, с която е осъдил подсъдимия Д. Н. за това, че на 23.08.2022 г., около 16: 30 часа, в гр. София, ул. ••••, при условията на съучастие, като съизвършител с Т. В. А., чрез нанасяне на удари с метална тръба в областта на торса на Б.П.Д., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на седмо, осмо и девето леви ребра по мишнична линия, коeто реализирало медико- биологичния квалифициращ признак "трайно затруднение в движението на снагата" за срок по-голям от 30 дни, като Д.ието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК, след като Н. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, както следва: с протоколно определение от 04.06.2021 г., с което било одобрено споразумение по НОХД № 1907/2021 г. по описа на СГС, НО, влязло в сила на 04.06.2021 г., на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК, му е било наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година, при първоначален "общ" режим на изтърпяване - престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК. Същата, съгласно изискванията на чл. 310 НПК е била обявена в единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ и подписана от членовете на съдебния състав с КЕП, след което незабавно е била обявена на страните публично. След нейното постановяване в ЕИСС върху хартиеният носител, приложен по делото е било направено добавяне чрез ръкописно изписване на думите „и с ръце“. Същата поправка е била подписана от всички членове на съдебния състав. Извършената поправка обаче не е била отразена в ЕИСС, тъй като присъдата е била качена и подписана от членовете на съдебния състав на 19.03.2024 г. в 16: 08 часа- преди нейното публично обявяване в съответствие с изискването на чл. 310 НПК. По този начин съдържанието на електронния документ и това на хартиения такъв приложен по делото се различават. Извършената ръкописна поправка на присъдата по своето същество представлява корекция на същата съответстваща на направеното от представителя на държавното обвинение в съдебно заседание изменение на обвинението.

В тази връзка съдът намира, че доколкото постановеният електронен документ и хартиеният такъв се различават по своето съдържание, то следва да се изясни въпросът на кой от двата документа следва да се даде вяра.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разминаването между съдържанието на двата документа поставя въпроса за валидността на постановения съдебен акт. /В този см. РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 19.02.2024 Г. ПО Н. Д. № 900/2023 Г., Н. К., І Н. О. НА ВКС/ Съгласно чл. 33, ал. 7 от НПК "Съдебните актове се изготвят като електронен документ в единната информационна система (ЕИСС) на съдилищата и се подписват с квалифициран електронен подпис. ". Изричното правило на чл. 310, ал. 1 от НПК предвижда за присъдата да бъде изготвена в ЕИСС и да се обяви от председателя незабавно, след като е подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на състава на съда.

На тази основа следва да се приеме, че единствената правно валидна форма на крайния съдебен акт е неговият електронен оригинал, създаден и съществуващ, след поставяне на електронните подписи на съдебния състав, в електронното дело в ЕИСС. Постановената присъда в нейната електронна форма, която настоящата въззивна инстанция приема за единствената валидна такава, не отговаря на повдигнатото обвинение от представителя на СРП, доколкото същото е било изменено и допуснато от съда в съдебно заседание проведено на 19.03.2024г. Предвид на това съдът намира, че е налице разминаване по отношение на повдигнатото обвинение, за което подсъдимия Д. Н. е привлечен към наказателна отговорност и това по което първоинстанционния съдебен състав се е произнесъл. В принципен план е допустимо да е налице разминаване между обвинението съгласно внесения обвинителен акт и произнасянето на първоинстанционния съд с крайния си съдебен акт, но при всички случай се съдът дължи изрично произнасяне по обвинението така както е повдигнато. Предвид обстоятелството, че в постановената от СРС присъда в нейния електронен вариант липсва произнасяне по измененото обвинение в частта „и с ръце“, настоящата въззивна инстанция намира, че волята на съда остава съвсем неясна. В тази връзка, настоящия въззивен състав намира, че по делото остава неизяснен въпросът кой от двата акта е бил обявен публично на страните- електронният такъв, прикачен в ЕИСС или този на хартиеният носител приложен по делото с направената върху него ръкописна добавка.

Констатираното нарушение не може да се третира като формален пропуск, а е от категорията на особено съществените, защото рефлектира върху редовността на съдебния акт, като го опорочава. Всички отклонения от правилата на чл. 310, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НПК имат еднакви тежки последици - всякога съставляват абсолютен повод за отмяна на съдебния акт. Установеният в НПК задължителен ред за формирането на действителната воля на решаващия орган е гаранция за законността на решенията на съда и за осигуряване разкриването на обективната истина. След като процесуалният закон предвижда специални изисквания при обективирането на окончателното съдийско решение, нарушаването им неизбежно води до незаконност на присъдата, без да е налице необходимост да се изследва до какви конкретни отрицателни последици за страните се е стигнало и дали, в крайна сметка, наказателноправното положение би се подобрило на практика, ако бяха спазени съответните разпоредби на чл. 310 от НПК. /арг. Решение № 431 от 26.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1396/2014 г., II н. о., НК, /.

Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, че не би могъл да отстрани сам допуснатото от първоинстанционния съд нарушение, доколкото същото се отнася до валидно формираната правна воля на съда. Настоящата въззивна инстанция намира, че макар единствената валидна форма на документите (след измененията на закона в сила от 30.06.2021г.) да е тяхната електронна такава, то следва да е налице единство между хартиения носител приложен по делото и електронния такъв, с оглед осигуряване законността на постановените актове и тяхната валидност. Предвид констатираното разминаване между двата документа, съдът намира, че е допуснато съществено и неотстранимо нарушение по смисъла на чл. 348 ал.3, т. 1 НПК, доколкото е ограничило правото на страните да разберат действителната правна воля на съда.

На второ място, настоящият съдебен състав намира, че е налице и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което само по себе си съставлява отделно основание за отмяна на съдебния акт, изразяващо се в нарушение на принципа на равнопоставеност на страните (чл.12, ал. 2 НПК). Видно от приложения по делото протокол от проведено съдебно заседание на 13.02.2024г. съдът е обявил съдебното следствие за приключило и е дал ход на съдебните прения. В изпълнение на задълженията си по чл. 286, ал. 1 НПК преди приключване на съдебното следствие съдът е запитал страните дали имат искания за извършване на нови съдебно следствени действия. В отговор на това е записано изявление на представителя на СРП, в което същият е посочил, че няма други доказателствени искания, а направеното от адв. К. искане за отлагане на делото, за да може същият да се подготви по повдигнатото на неговия подзащитен обвинение, е оставено без уважение.

В стадия на съдебните прения представителят на СРП е направил искане за изменение на обвинението. Първоинстанционният съдебен състав е възобновил съдебното следствие, което свое действие е мотивирал с обстоятелството, че не е предупредил страните, че приключва съдебното следствие. Отменяйки определението си, с което е обявено съдебното следствие за приключило и е възобновено същото, първоинстанционният съдебен състав е дал възможност на представителя на държавното обвинение да осъществи действията по изменение на обвинението, които съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 1 НПК е следвало да бъдат извършени до приключване на съдебното следствие. Настоящата въззивна инстанция намира, че по този начин съдебният състав, разгледал първоинстанциионното дело е допуснал нарушение на принципа на равнопоставеност на страните, регламентиран в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 НПК, доколкото отменяйки определението си за приключване на съдебното следствие е дал възможност на представителя на СРП да поправи свой пропуск. По този начин съдът намира, че първоинстанционният съдебен състав е показал предубеденост по отношение на повдигнатото обвинение, като е толерирал бездействието на прокурора и му е дал възможност да коригира повдигнатото обвинение. Отделно от това, по отношение на мотивите, с който съдът е възобновил съдебното следствие, настоящият съдебен състав намира, че следва да отбележи, че съдът няма законово регламентирано задължение да предупреждава страните, че ще приключи съдебното следствие, а само и единствено да запита същите дали имат искания за извършване на следствени действия, каквото е и сторил. Съдът намира, че следва да отбележи, че изменението на обвинението съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 1 НПК е допустимо изрично и само до приключване на съдебното следствие. Съгласно разпоредбата на чл. 294 НПК възобновяване на съдебното следствие е допустимо единствено и само, когато страните имат искания за извършване на следствени действия, които съдебният състав разглеждащ делото сметне за основателни такива. Съдът намира обаче, че изменението на обвинението като действие на прокурора представлява процесуално действие, а не следствено такова по събиране на доказателства и в този смисъл е недопустимо възобновяване на съдебното следствие единствено и само за да бъде дадена възможност на представителя на държавното обвинение да измени обвинението. Извършвайки това, първоинстанционният съдебен състав е толерирал бездействието на прокурора, продължило през целия стадий на съдебно следствие и му е дал възможност да изменя обвинението във всеки един момент от делото, в нарушение на разпоредбата на чл. 287, ал. 1 НПК. Да се приеме такава възможност, би означавало да се позволи на страна в процеса да определя реда за разглеждане на делото вместо съда, което е недопустимо.

Горният извод на съда за допуснато нарушение на принципа на равнопоставеност се подкрепя и от обстоятелството, че първоинстанционният състав не е дал възможност на адв. К. да се подготви по обвинението, за да се премине към стадия на съдебните прения, но в същото време след направеното изменение на обвинението от представителя на СРП и без да допусне същото, съдебният състав е отложил делото за запознаване с предложението за изменение на обвинението, доколкото съгласно мотивите на постановеното определение предложеното се явява по- тежко такова. Съдът намира, че първоинстанционният съдебен състав е следвало с нарочно определение първо да се произнесе по въпроса допуска ли така направеното изменение на обвинението или не и едва след това да даде възможност на подсъдимия при необходимост да се запознае с новоповдигнатото му обвинение. Първоинстанционният съд е допуснал изменение на обвинението в следващото съдебно заседание, в което не е разяснил правото на страните да поискат отлагане на делото по вече допуснатото изменение.

Извършеното от първоинстанционния съдебен състав възобновяване на съдебното следствие само и единствено, за да бъде удовлетворено направеното от прокурора искане за изменение на обвинението създава условия за процесуална злоупотреба и правна несигурност.

Гореизложените нарушения на процесуалните правила, съдът намира, че са довели до нарушаване на регламентирания в чл. 12, ал.2 НПК принцип на равнопоставеност на страните, съгласно който същите следва да бъдат третирани от съда по един и същи начин, а не да бъде даван превес на едната.

Допуснатите процесуални нарушения на СРС се явяват съществени от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, който е втора съдебна инстанция по проверка на вече постановения съдебен акт по съществото на делото. Това предпоставя делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд на друг състав за отстраняване на коментираните недостатъци, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите. Делото следва да бъде върнато на СРС на стадия "подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание", който в качеството му на втора по ред първа инстанция може да отстрани допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила /т. напр. Решение № 20 от 08.02.2019 г. по к. н. д № 1024/2018 г. на ВКС/.

С оглед гореизложеното постановената първоинстанционна присъда следва да бъде отменена изцяло поради допуснатото процесуално нарушение, като делото следва да върне на друг състав на СРС за ново разглеждане.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2, пр. 1, алт. 1 от НПК, Софийски градски съд