Решение № 160 от 1.7.2020 г. на Районен съд - Силистра по дело № 44/2020 г.

Производството е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН. Постъпила е жалба от Б.С., ••••••против Наказателно постановление № 39-0000012, издадено на 10.01.2020 г. от началник на Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр. Силистра, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) глоба в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 7, §1 от Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства, извършващи международни превози ( AETR ) във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗАП и чл. 2, §3 Регламент (ЕС) № 561. Жалбоподателят оспорва посоченото в НП. Навежда доводи за нарушения по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изразява становище, че описаното представлява констатация, но не и описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.Моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и процесуалния му представител. За ОО“АА“ гр.Силистра също не се явява представител. Редовни призовани Районна прокуратура - Силистра не изпращат представител и не заявяват становище. СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за установено следното от фактическа страна: На 10.01.2020 г. свид. П.П., и колегата му Д.Й. и двамата инспектори при ОО “АА” – Силистра, извършвали проверка на преминаващите водачи на МПС в изпълнение на задълженията си. Намирали се по път I-7 (Силистра – Шумен) на км. 10 +793 м – рампа за обслужване на автомобили в посока гр. Силистра. На същото място около 12: 00 ч. те спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал товарен автомобил категория N - „Мерцедес Акрос“ с регистрационен № 31 ADN819, оборудван с аналогов тахограф „ Continental Automotive 1381 “ и прикачено полуремарке с регистрационен № 31 RJ738 с разрешително № 2020238137 и CMR от 08.01.2020 г. Жалбоподателят извършвал международен превоз на товари (зеленчуци) по маршрут Република Турция - Руската федерация. Товарния автомобил и полуремаркето са собственост на CEVRI TRANSPORT. След снемане на дигиталната карта на водача №26546493850711000 и проверката на данните се установили редица нарушения, като за едно от тях свид.П. съставил АУАН на жалбоподателя. Установено било, че на 16.12.2019 г. водачът управлявал без прекъсване 6 часа и 39 минути, тоест над четири часа и половина, като превишаването е със 129 минути. Жалбоподателят се държал арогантно и грубо и отправял обиди към проверяващите. Актосъставителят отразил, че е извършено нарушение по чл. 7, § 1 от AETR във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАП и чл. 2, § 3 от Регламент 561/06 на ЕС. Като доказателства към акта била приложена разпечатка от картата на водача. Актът бил предявен на водача в присъствието на лицензиран преводач. Връчен е екземпляр от акта. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспорваното НП № 39-0000012 от 10.01.2020 г., с което наказващият орган ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя, налагайки му административно наказание на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) глоба в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева за нарушение по чл. 7, §1 от Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства, извършващи международни превози ( AETR ) във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗАП и чл. 2, §3 Регламент (ЕС) № 561. Горната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства и показанията на свид. П.. СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното: По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП: Съдът не установи допускането на съществени нарушения на правилата по ЗАНН по административно наказателното производство. АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени при спазване на процедурата по ЗАНН от компетентни органи (с оглед приложената заповед и пълномощно). Актът е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В акта е посочена датата на извършване на нарушението, данните от самоличонстта на нарушителя, данните за актосъставителя. Няма посочено конкретно място на извършване на деянието, макар да е посочен рег. номер на транспортните средства, липсва информация къде е регистриран товарният автомобил, с който е извършено нарушението. В момента на проверката водачът е пътувал по маршрут от Република Турция до Руската федерация и е спрян за проверка в Република България. Не е спорно, че Република България и Република Турция са договарящи страни по AETR. Очевидно не е отразено място на нарушението, защото не би могло да се приеме, че деянието е извършено при изпълнение на маршрута. Превишаване на управлението от 129 минути е установено за 16.12.2019г., а международната товарителница CMR е задействана на 08.01.2020г.. Дори не е ясно дали това деяние прието за нарушение е извършено на територията на Република България. В този смисъл непочването на място на извършване на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на акта. В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, датата извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните относно актосъставителя. Няма посочено конкретно място на извършване на деянието и необходима е яснота относно факта къде е регистриран на автомобила. Очевидно не е отразено място на нарушението, а освен това не е ясно дали това деяние е извършено на територията на Република България, тъй като наказващият орган е посочил дата на извършване 16.12.2019 г., а CMR е от 08.01.2020г.. В този смисъл непочването на място на извършване на нарушението (в случая включително и държава) представлява съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на процесното НП. В настоящия случай очевидно органите на автомобилната администрация са приели, че превозът, извършен от санкционираното лице е бил регламентиран от АETR- ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR). Именно поради това в наказателното постановление е налице позоваване на чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561 / 06, предвиждащ, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън областите, посочени в параграф 2 (в Общността, между Общността, Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство ), вместо регламента се прилага AETR. В тази връзка следва да се подчертае, че разпоредбите на AETR и на Регламент (ЕО) № 561 / 06 са хармонизирани, т. е. максималният период за управление без почивка и по двата акта е идентично- четири часа и половина. Приложението на AETR обаче не е безусловно. Съгласно чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561 / 06 AETR се прилага за: а) превозни средства, регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR, за цялото пътуване; б) превозни средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща се страна по AETR, само за частта от пътуването на територията на Общността или на страните, които са договарящи се страни по AETR. Следователно, за да бъде санкциониран водача е необходимо да се установи приложимостта на спогодбата посредством посочените предпоставки в цитираната норма, т. е. необходима е яснота относно факта къде е регистриран на автомобила (относно б. "а") или къде е извършено нарушението (б. "б"). В настоящия случай липсва информация къде е регистриран товарният автомобил, с който е извършено нарушението. Тази информация принципно се съдържа в регистрационния талон, копие от който не е направено, а посочването на собственика на автомобила и рег. номер е недостатъчно за изясняване на въпроса. Следователно липсват предпоставки за реализиране на отговорността на дееца съгласно чл. 2, § 3, б. "а" от Регламент (ЕО) № 561 / 06 във вр. с чл. 2 § 1 и чл. 7 §1 от AETR и чл.93б, ал. 4, т. 2 ЗАвП. Не са налице и каквито и да било данни на територията на коя държава е извършено нарушението. Действително, курсът, който е осъществявал касаторът в момента на проверката на 10.01.2020 г. е Република Турция– Руска федерация, като и двете държави са страни по AETR, но липсва информация какъв курс е осъществявал водача на 16.12.2019г., за да се прецени евентуално дали нарушението е извършено на територията на Общността или на страни, които са договарящи по AETR, респ. да се потърси отговорността на дееца по чл. 2, § 3, б. "б" от Регламент (ЕО) № 561 / 06 във вр. с чл. 2 § 1 и чл. 7 §1 от AETR и чл. 93б, ал. 4, т. 3 ЗАвП. По делото не са представени доказателства за разноски по заплатени възнаграждения за процесуално представителство и по тази причина съдът не дължи произнасяне. Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Силистра,