Решение № 2397 от 30.12.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 555/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 38в ал. 4 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Образувано е след изпратена на настоящия състав по компетентност за разглеждане от ВАС на РБългария жалба, подадена от К. Г. Т. от [населено място] срещу Решение № ЛДЖ-24-2/05.08.2024 г. на и. в Инспекторат към Висшия съдебен съвет /ИВСС/ Л. К., с което на основание чл. 38в, ал. 4 от Закона за защита на личните данни е отхвърлена жалбата му с вх. № 443/23.01.2024г. вх.рег.№ЛДЖ-24-2/23.01.2024г. срещу действията на Прокуратура на Република България като администратор на лични данни, срещу действията на РП -Велико Търново с право на достъп до лични данни при администратора на лични данни - Прокуратурата на Република България, извършени по прокурорска преписка № 05287/2023г. и прокурорска преписка №6800/2023г., двете по описа на РП Велико Търново, ТО Елена. В жалбата се твърди, че обжалваният акт е неправилен поради нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел, поради което следва да бъде отменен, а преписката върната на административния орган с указания за точното прилагане на закона. Оспорващият счита, че решението е постановено при липса на мотиви и при несъобразяване с нормата на чл.4 т.8 от Регламент на ЕС-2016/679 Поддържа се, че Прокуратурата на Република България незаконосъобразно е обработила личните данни на жалбоподателя по цитираните прокурорски преписки. В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. Ответникът - и. в Инспектората на ВСС – Л. К. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата, въпреки дадената възможност. Заинтересованата страна - Прокуратурата на Република България не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда я отхвърли. Заинтересованата страна – Районна прокуратурата Велико Търново не изпраща представител и не изразява становище по жалбата, въпреки дадената възможност. Окръжна прокуратура Сливен, представлявана от прокурор Кр. Маринов оспорва жалбата, намира оспореното решение за законосъобразно и предлага на съда да отхвърли подадената срещу него жалба. Административен съд - Сливен, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред ИВСС е започнало на основание препратена по компетентност от Комисията за защита на личните данни, на основание чл.17 ал.1 т.2 от ЗЗЛД, жалба с рег. № ППН – 01-8/04.01.2024г. с вх. № ЛДЖ-24-2/23.01.2024 г. от К. Г. Т. от [населено място], а. от •••, в която били изложени твърдения за извършено от Района прокуратура Велико Търново, в качеството му на администратор на лични данни, нарушение на правилата на защита на личните данни на жалбоподателя при обработването им по прокурорска преписка № 05287/2023г. и прокурорска преписка № 6800/2023г., двете по описа на РП Велико Търново, ТО Елена. Според твърденията в жалбата до ИВСС, нарушенията се изразяват в това, че наблюдаващите прокурори по цитираните преписки са предоставили на трети лица, в нарушение на разпоредбите на Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България (ИДДДПРБ), информация от двете преписки, която е станала достояние на неопределен кръг лица, включително и на такива, имащи интерес от резултатите от извършваните проверки. Според твърденията на Т. оперативно - издирвателните дейности за събиране и проверка на доказателствените източници и тяхната годност за целите на наказателно-процесуалната дейност са станали известни на лица, обект на проверка - а. Н. И. от •••, на когото са предоставени протоколи от снети обяснения на две лица по прокурорска преписка № 6800/2023 г. по описа на РП — Велико Търново, ТО - Елена и на Е. Д. - с. в PC - Елена, на която е предоставена експертна справка № 170 с peг. № 336п-25123 по прокурорска преписка № 6800/2023 г. по описа на РП - Велико Търново, ТО - Елена. С уточняваща молба вх. рег.№ КЛДЖ-24-2/12.02.2024г. по описа на ИВСС оспорващият К. Т. конкретизира твърденията си, като изтъква, че спрямо него е проявено субективно отношение от страна на магистрати от Великотърновски съдебен район, както и от страна на председател на Адвокатска колегия - Велико Търново. Във връзка с подадената жалба инспектор към ИВСС изискал от РП Велико Търново становище по жалбата и дал възможност за представяне на доказателства. От РП Велико Търново било изпратено становище от административния ръководител - районен прокурор на РП - Велико Търново, вх. № 2961/01.04.2024 г., с вх. рег. № КЛДЖ-24-2/01.04.2024 г. по описа на ИВСС с приложени копия на част от прокурорски преписки № 6800/2023 г. и № 05287/2023 г., двете по описа на РП - Велико Търново. Извършена била служебна справка в Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България (УИСПРБ) относно образуването, движението и материалите по преписките с № 6800/2023 г. и № 05287/2023 г., и двете по описа на РП - Велико Търново, като било установено, че в преписките са се съдържали лични данни на а. К. Т. относно физическата му идентичност (три имена, ЕГН, адрес и телефон и електронна поща за връзка), а в изготвената по прокурорска преписка № 6800/2023 г. по описа на РП - Велико Търново, ТО - Елена, съдебно-графическа експертиза (Експертна справка № 170/25.10.2023 г.) не са се съдържали лични данни на жалбоподателя. Въз основа на събраната информация от инспектор в ИВСС било установено, че прокурорска преписка № 05287/2023 г. по описа на РП - Велико Търново, ТО - Елена е образувана по жалба от Е. Д. - с. с. в PC - Елена, срещу а. К. Т., касаеща отправени от него з. при връчване на съдебни книжа; за наблюдаващ прокурор била определена К. Х.; с постановление от 08.08.2023 г., изх. № 05287/2023 г. наблюдаващият прокурор възложил извършването на проверка на основание чл. 145 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) на началника на РУ на МВР - Елена, с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл. 144, ал. 2 от НК; в хода на проверката били снети обяснения от подателя на сигнала и свидетел на инцидента; оспорващият К. Т. отказал да даде обяснения; били представени доказателства от PC - Елена - справка за съдимост на К. Т., информация относно служебното положение на подателя на сигнала Е. Д. - с. с. в съда; с постановление на наблюдаващия прокурор с изх. № 05287/2023 г. от 12.01.2024 г. на основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК било отказано образуването на досъдебно производство, като пр. пр. № 05287/2023 г. по описа на РП - Велико Търново, ТО - Елена била прекратена. На 02.10.2023 г. в РП - Велико Търново е постъпила молба, деловодно заведена с вх. № 05287/23 от 02.10.2023 г., от а. Н. И. - р. ч. на Адвокатска колегия - Велико Търново (ВТАК), в качеството му на докладчик по дисциплинарна преписка № 6/2023 г. по описа на ВТАК, образувана с решение от проведено заседание на Адвокатския съвет на ВТАК от 04.09.2023 г. С молбата си а. И. е поискал от РП - Велико Търново да му бъде предоставен препис от преписка № 05287/2023 г. по описа на прокуратурата, за нуждите на дисциплинарна преписка № 6/2023 г. по описа на ВТАК, образувана по жалба на Е. Д. срещу а. К. Г., касаеща същия случай. С резолюция на наблюдаващия прокурор било разрешено предоставяне на материалите от преписката. Същите били изпратени на 05.10.2023 г. с писмо на наблюдаващия прокурор К. Х., изведено с № 05287/2023 г. от 05.10.2023 г. Инспекторът в ИВСС установил, че прокурорска преписка № 06800/2023 г. по описа на РП - Велико Търново, ТО - Елена е била образувана по сигнал от а. К. Т. за това, че във ВТАК е постъпил сигнал срещу него. А. Т. е оспорвал авторството на сигнала, а именно, че последният не е бил подписан от Е. Д. - с. с. в PC - Елена, а от други съдебни служители в съда; за наблюдаващ прокурор била определена В. Г.. С постановление изх. № 6800/2023 г. от 09.10.2023 г. наблюдаващият прокурор възложил извършването на проверка на основание чл. 145 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) на началника на РУ на МВР - Елена, с оглед наличие на данни за извършено престъпление по Глава Девета от НК; в хода на проверката били снети обяснения от Е. Д., както и от други двама съдебни служители в PC – Елена; извършено било графологично експертно изследване на подписа, положен в сигнала до Висшия адвокатски съвет, с копие до ВТАК и на пощенски пликове с изписани данни на адресат. Резултатът от експертното изследване е установил, че сигналът е бил подписан от Е. Д.. С постановление на наблюдаващия прокурор изх. № 6800/2023 г. от 03.01.2024 г., на основание чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК е отказано образуването на досъдебно производство, като преписката с № 6800/2023 г. по описа на РП - Велико Търново, ТО - Елена била прекратена. На 08.12.2023 г. в РП - Велико Търново е постъпила молба от Е. Д., деловодно заведена с вх. № 6800/23 от 08.12.2023 г., с която е поискала да й бъде предоставен заверен препис от изготвената по преписка № 6800/2023 г. по описа на РП - Велико Търново, ТО - Елена съдебно-графическа експертиза (Експертна справка № 170/25.10.2023 г), като посочила, че същата й е била необходима за представяне като доказателство по дисциплинарно дело № 2/2023 г. на Дисциплинарния съвет на ВТАК. С постановление изх. № 6800/2023/11.12.2023 г. наблюдаващият прокурор е разрешил на Е. Д., в качеството й на страна по преписка № 6800/2023 г. по описа на РП - Велико Търново, да й бъде предоставено заверено копие от съдебно-графическата експертиза. Базирайки се на така установените факти и обстоятелства, с оспореното в настоящото производство Решение № ЛДЖ-24-2/05.08.2024 г., жалбата на К. Т. била отхвърлена като неоснователна от и. в ИВСС Л. К.. Прието било, че Прокуратурата на Република България е "администратор" на лични данни, в качеството си на публичен орган по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламента), който обработва самостоятелно лични данни за целите на правораздавателната дейност, регламентирана в Конституцията на РБ, Закона за съдебната власт, Гражданско-процесуалния кодекс и други нормативни актове. Съответно съгласно чл. 136 от ЗСВ, структурните звена на Прокуратурата, каквото е РП - Велико Търново, съгласно чл. 4, ал. 2 от Правилата са структури с право на достъп до лични данни при администратора – Прокуратурата на Република България. Според мотивите на акта, в рамките на образуваното административно производство на извършеното от РП - Велико Търново като структура на администратора - Прокуратурата на РБългария обработване на лични данни на жалбоподателя Т., не се установявало незаконосъобразно обработване. По прокурорските преписки с № 05287/2023 г. и с № 6800/2023 г. и двете по описа на РП - Велико Търново, ТО - Елена, по които са обработвани лични данни на жалбоподателя, инспекторът от ИВСС не е установил нарушение на ЗЗЛД. Прието е, че извършеното обработване е законосъобразно, извършено е по конкретни преписки, било е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите на чл. 42 ЗЗЛД, в случая достъп до личните данни са имали наблюдавалите производствата прокурори в РП - Велико Търново при изпълнение на законоустановените им задължения - лица, с достъп до данни, действащи под ръководството и под указанията на администратора на лични данни, съгласно чл. 5, ал. 1 от Правила за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в Прокуратурата на Република България. От инспектора в ИВСС било прието, че личните данни на оспорващия Т. са били обработвани в изпълнение на нормативните правомощия на Прокуратурата на РБългария по спазване на законността, установени в Конституцията на Република България, НПК, ЗСВ и други норми на позитивното право. Формиран е краен извод, че обработването на лични данни от РП Велико Търново, ТО Елена е извършено в съответствие с целите на чл. 42 от ЗЗЛД, било е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите на чл. 42 от ЗЗЛД, като администраторът, при обработването на личните данни, е приложил законоустановените в чл. 45 от ЗЗЛД принципи при обработване на личните данни за целите на чл. 42 и в случая е било необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите на предотвратяване, разследване, разкриване, наказателно преследване на престъпления и изпълнение на наказания, и е предвидено в правото на ЕС или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват. Решението на и. към ИВСС Л. К. е връчено на К. Г. Т. на 05.08.2024г. По делото е приобщена пълната административна преписка, съдържаща част от прокурорски преписки № 05287/2023г и № 6800/2023г. двете по описа на РП Велико Търново, ТО Елена. По делото е приобщена справка от КЗЛД с изх. № ППН-01-1220#1/15.11.2024г. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата на К. Г. Т. е депозирана в законоустановения в чл. 38в, ал. 4 от ЗЗЛД 14-дневен срок от надлежна страна, адресат на оспореното решение, при което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна, при следните съображения: Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен административен орган – и. в ИВСС, в съответствие с предоставените му правомощия по чл. 38в, ал. 1 и ал. 4, вр. чл. 38б, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 94и от Правилника за организацията на дейността на ИВСС и за дейността на администрацията и на експертите. Съгласно чл. 38б от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон при обработване на лични данни от Прокуратурата при изпълнение на функциите й на орган на съдебната власт, за каквото се твърди в настоящия случай, субектът на данни има право да подаде жалба до инспектората, която съгласно чл. 38в, ал. 1 от ЗЗЛД се разглежда от и., определен на принципа на случайния подбор от главния инспектор. Поради липсата на изрична разпоредба в ЗЗЛД относно формата и съдържанието на решението, приложение следва да намери чл. 59, ал. 2 от АПК. Противно на твърденията в жалбата, съдът констатира, че актът съдържа задължителните по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни изводи, въз основа на които жалбата на Т. е приета за неоснователна. Съдът констатира, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбата, въз основа на която е образувано производството, е подадена в предвидения в чл. 38б, ал. 1 от ЗЗЛД срок. Спазено е и изискването на чл. 38в, ал. 2 от ЗЗЛД при разглеждането на жалбата да се събират данни, относими към твърдяното нарушение, включително и информация от администратора или обработващия лични данни. При произнасяне по съществото на спора са обсъдени всички приобщени по преписката писмени доказателства, както и изразените становища по отправените в жалбата твърдения. Правото на защита на участниците в производството не е ограничено. Решението е постановено, след като е предоставена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства, съобразно чл. 36 от АПК. Настоящата съдебна инстанция намира, че процесното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като наведените доводи за незаконосъобразност от оспорващия се явяват изцяло неоснователни. За да прецени дали административният орган е приложил правилно материалния закон, вземайки предвид разпоредбата на чл. 49 от ЗЗЛД, която гласи: "Обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за упражняване на правомощия от компетентен орган за целите по чл. 42, ал. 1 и е предвидено в правото на Европейския съюз или в нормативен акт, в който са определени целите на обработването и категориите лични данни, които се обработват. ", съдът трябва да разгледа разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО ( Общ регламент относно защитата на данните ), по чието приложение е приет Закона за защита на личните данни /видно от § 1а от същия. Още в т. 19 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета е казано: "Защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива данни, са предмет на специален правен инструмент на Съюза. Следователно настоящият регламент не следва да се прилага за дейности по обработване на лични данни за такива цели. Обработването на лични данни от страна на публичните органи по силата на настоящия регламент, когато е за тези цели, обаче следва да бъде уредено с по-специфичен правен акт на Съюза, а именно с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета. ". Видно от цитираната разпоредба на Регламент /ЕС/ 2016/679 не се държи сметка дали престъплението е тежко или леко, обобщено е, че след като личните данни се събират за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива данни, следва да бъде уредено с по-специфичен правен акт на Съюза, а именно с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета. В т. 35 от Преамбюла на посочена европейска директива е подчертано: "За да бъде законосъобразно, обработването на лични данни съгласно настоящата директива следва да бъде необходимо за изпълнението на задача в обществен интерес от компетентен орган въз основа на правото на Съюза или на държава членка за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления, или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване. Тези дейности следва да обхващат защитата на жизненоважни интереси на субекта на данните. Изпълнението на задачите по предотвратяване, разследване, разкриване или наказателно преследване на престъпления, институционално възложено със закон на компетентните органи, им позволява да изискват или нареждат на физическите лица да се съобразяват с направените искания. В този случай съгласието на субекта на данните съгласно определението в Регламент (ЕС) 2016/679 не следва да предоставя правно основание за обработването на личните данни от компетентните органи. Когато от субекта на данните се изисква да се съобрази с правно задължение, субектът на данните не разполага с истински и свободен избор, така че реакцията на субекта на данните не би могла да се счита за свободно изразяване на неговите желания. Това не следва да възпрепятства държавите членки да предвидят в националното си право, че субектът на данните може да даде съгласието си за обработване на неговите лични данни за целите на настоящата директива, като например данни от ДНК тестове в рамките на наказателни разследвания или наблюдение на местоположението на субекта на данни посредством електронен уред при изпълнението на наказания. ". В чл. 13, ал. 3 б. "б" от Директива (ЕС) 2016/680 е казано: "Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, които забавят, ограничават или водят до пропускане на предоставянето на информация на субекта на данните съгласно параграф 2, до такава степен и за толкова време, за колкото тази мярка е необходима и пропорционална в едно демократично общество, като надлежно се вземат под внимание основните права и легитимните интереси на засегнатото физическо лице, за да не се допусне неблагоприятно влияние върху предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания.". Нормата на чл. 15, ал. 1, т. "б" от Директива (ЕС) 2016/680, предвижда: "Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, които ограничават изцяло или частично правото на достъп на субекта на данните, до степен и срок, при които такова частично или пълно ограничаване представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, като надлежно се вземат под внимание основните права и легитимните интереси на засегнатото физическо лице, за да не се допусне неблагоприятно влияние върху предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания.". Съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице, а "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В чл. 5, § 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2016/679 е разписан един от принципите, свързани с обработването на личните данни, според който същите следва да се обработват по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки ("цялостност и поверителност"). Според принципите, заложени в чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 личните данни са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните и подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват /"свеждане на данните до минимум"/. Съгласно същата разпоредба обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Спорът между страните е формиран по въпроса дали съответния прокурор е имал право да предостави служебно материалите по прокурорската преписка на ВТАК, в която се съдържат лични данни на оспорващия, съответно дали може да предоставя доказателствено средство, съдържащо лични данни и тези данни да стават извести на другата страна по преписката. В случая настоящият съдебен състав намира, че е налице правно основание за обработването на личните данни на оспорващия, което е приложимо по отношение на събирането и съхраняването на данните. Съгласно разпоредбите на чл. 6, пap. 1, б. "в" и б. "д" от Регламент (ЕС) 2016/679 обработването на лични данни е законосъобразно, когато е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора, както и когато се осъществява при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. В процесния случай съдът намира, че в цитираните по-горе прокурорски преписки прокурорите не са допуснали нарушение при обработването на личните данни на оспорващия. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че нарушение на ЗЗЛД в случая не е налице. Действително преписи от материалите по прокурорска преписка № 05287/2023 г. по описа на РП - Велико Търново, са били предоставени на а. Н. И. - д. по дисциплинарна преписка № 6/2023 г. на ВТАК при спазване на чл. 8, ал. 4, т. 3 и чл. 8, ал. 1 от ИДПРБ, но искането за предоставянето им е било мотивирано, подкрепено с доказателства и е извършено след разрешение на наблюдаващия прокурор. Решаващият момент в случая е, че ВТАК също е администратор на лични данни и разполага с личните данни на оспорващия, поради което предоставените данни от прокуратурата не са различни от предоставените от К. Т. на ВТАК, в качеството му на а., в. в същата А. к. По отношение предоставянето на препис от съдебно-графическата експертиза, изготвена по прокурорска преписка № 6800/2023 г. по описа на РП - Велико Търново, ТО - Елена, по настоящото дело се установи, че доказателственото средство е предоставено на Е. Д. при спазване чл. 198, ал. 1 от НПК и чл. 8, ал. 4 и чл. 9, ал. 1 от ИДПРБ на лице, което е страна по преписката, след разрешение на наблюдаващия прокурор, а и в предоставения препис на заключението не са се съдържали лични данни на а. К. Т.. Предвид така установената хронология на фактите, съдът счита, че административният орган правилно е направил заключението, че в случая не е налице незаконосъобразно разкриване на лични данни на жалбоподателя. От всички събрани по делото доказателства не се установява неправомерно обработване на лични данни на оспорващия по прокурорска преписка с № 05287/2023 г. и по прокурорска преписка с № 6800/2023 г. и двете по описа на РП - Велико Търново. С оглед на горното, съдът намира, че решение № ЛДЖ-24-/05.08.2024 г. на и. в Инспектората към Висшия съдебен съвет е постановено при правилно приложение на материалния закон и жалбата срещу него е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото ответникът има право да му бъдат присъдени разноски, ако такива са били сторени в хода на съдебното производство, но такова искане не е направено. Воден от изложеното и на основание чл. 38в ал. 5 от ЗЗЛД и, на основание чл. 172, ал. 2, Административен съд Сливен