Решение № 7352 от 4.12.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7862/2025 г.

Производството е по чл.258-273 ГПК. Образувано е по въззивни жалби на страните срещу Решение № 4909/20.03.2025 г., поправено с Решение №10751/06.06.2025 г., постановени по гр. д. № 43417/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав. Въззивникът и въззиваема страна Г. С. Т. обжалва Решение № 4909/20.03.2025 г., поправено с Решение №10751/06.06.2025 г., постановени по гр. д. № 43417/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав, в частта, в която е издадена заповед, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу Г. С. Т., като е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Н. Т.; забранено му е да доближава Б. Н. Т., жилището й и местоработата й на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; предупреден е, че при неизпълнение на заповедта, на осн. чл.21, ал.2 от ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата; наложена му е глоба в размер на 400 лева, платима в полза на държавния бюджет; осъден е да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 80, 00 лева, а на Б. Н. Т. да заплати разноски по делото в размер на 1500 лева. Във въззивната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат съображения. Моли се да бъде отменено в посочената част. Претендират се разноски. Въззивниците и въззиваеми страни Б. Н. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Н. Г. Т. и С. Г. Т., са депозирали отговор, с който се оспорва жалбата и се моли да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски за двете инстанции. Въззивниците и въззиваеми страни Б. Н. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Н. Г. Т. и С. Г. Т., обжалват Решение № 4909/20.03.2025 г., поправено с Решение №10751/06.06.2025 г., постановени по гр. д. № 43417/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 86- ти състав, в частта, в която е отхвърлена молбата на Б. Н. Т. за издаване на заповед за защита в полза на същата за извършени актове на домашно насилие на 26.04.2024 г. и на 05.05.2024 г., както и в частта, в която е отхвърлена молбата на Б. Н. Т., в качеството й на майка и законен представител на децата С. и Н. Г.и Т.и, за издаване в полза на децата на заповед за защита срещу техния баща Г. С. Т. за извършени актове на домашно насилие. Моли да се постанови решение, с което да се признаят за доказани физическите актове на насилие, осъществени на 26.04.2024 г. и 05.05.2024 г. от Г. С. Т. по отношение на Б. Н.Т., както и актовете на психическо, икономическо насилие и ограничаване на личните права на пострадалата, като се потвърди решението в частта, в която са наложени мерките по ЗЗДН за защита на Б. Т.. Моли се да се признаят за доказани актовете на насилие, осъществени от Г. С. Т. по отношение на децата С. Т. и Н. Т. и да се наложат на Г. С. Т. съответните мерки по ЗЗДН по отношение на децата С. Т. и Н. Т., а именно да се забрани на Г. С. Т. да приближава децата Н. Г. Т., на по-малко от 100 /сто/ метра, като се постанови режим на лични контакти между бащата и децата до 3 часа през седмица само в контролирана среда, да му се забрани да осъществява контакти с децата Н. и С. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация; да бъде задължен ответникът да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, алкохола, хазарта и сексуалното посегателство, да бъде предупреден, че при неизпълнение на Заповед за незабавна зашита, на основание чл.21, ал.4 от ЗЗДН ще бъде задържан от органите на МВР и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата. Претендират се разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание процесуалният представител на Въззивниците и въззиваеми страни Б. Н. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Н. Г. Т. и С. Г. Т. пледира за издаване съдебна заповед за пълния размер от 18 месеца по отношение на Б. Н. Т., както и за постановяване на съдебна защита за децата. Въззивникът и въззиваема страна Г. С. Т. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски за двете инстанции. Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страните в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Б. Н. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Н. Г. Т. и С. Г. Т. срещу Г. С. Т. – за защита от домашно насилие, извършено на 06.04.2024 г., на 05.05.2024 г. и на 15.06.2024 г., подробно описано в молбата от 23.07.2024 г. и в нейните уточнения. В същата молба са посочени и данни за поведение на ответника за периода от 23.04.2024 до 15.06.2024 г. отнасящо се до посещения от страна на ответника на работното място на молителката Б. Н. Т. и преглеждане на телефона й. Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие. С Решение № 4909/20.03.2025 г., поправено с Решение №10751/06.06.2025 г., постановени по гр. д. № 43417/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав, е издадена заповед, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу Г. С. Т., като е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Н. Т.; забранено му е да доближава Б. Н. Т., жилището й и местоработата й на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; предупреден е, че при неизпълнение на заповедта, на осн. чл.21, ал.2 от ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата; наложена му е глоба в размер на 400 лева, платима в полза на държавния бюджет; осъден е да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 80, 00 лева, а на Б. Н. Т. да заплати разноски по делото в размер на 1500 лева. Със същото решение е отказано да бъде издадена заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу Г. С. Т. по молбата на Б. Н. Т. в частта й досежно останалите посочени от нея дати - 26.04.2024 година и 5.05.2024 година, както и по отношение децата на страните Н. и С. Г.и Т.и. Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното: Въззивната жалба на молителите съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и непълнота на първоинстанционното решение в частта, с която районният съд не е приел за доказани актовете на насилие от 26.04.2024 г. и 05.05.2024 г., както и насилието спрямо децата. Твърди се, че физическите актове на насилие на тези дати логично са извършени в дома на страните и освен децата не е възможно да има други свидетели, поради което декларацията по чл. 9 ЗЗДН, подкрепена от писмените доказателства за икономическо и психическо насилие и ограничаване на личните права на молителката, е достатъчна за извод за системни актове на насилие от страна на ответника. Навеждат се оплаквания и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в отказ на първата инстанция да допусне поисканите от молителката свидетели – както още един свидетел за побоя и хазартната зависимост, така и лекуващия психиатър на ответника д-р П.Т., за която молителката установила, че е разпитвана в наказателното производство и би могла да даде пряка информация за поведението на ответника, проверки на телефон, словесна агресия, хазартни залагания и суицидни мисли при ответника. Поддържа се, че исканията за тези свидетели са своевременно направени, но не са уважени, което е довело до неизясняване на релевантни за спора факти. По отношение на децата жалбоподателите поддържат, че районният съд неправилно е отказал защита по ЗЗДН. Позовават се на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН и подчертават, че и двете деца са присъствали или пряко са възприемали насилието над майката, както и последващото състояние – плач, страх, окървавяване, разкъсани дрехи, отделяне от учебни занимания, телефонен тормоз и натиск от страна на бащата и неговите родители. Твърди се, че децата системно са живели в среда на насилие и са подложени на психическо и икономическо насилие от ответника, което можело да бъде доказано чрез своевременно поисканата, но недопусната в първа инстанция психологическа експертиза за тях. Молителката се позовава и на приетия социален доклад, според който социалните служби препоръчват контакт на децата с бащата в контролирана среда и насочват майката и децата към работа с психолог за преодоляване на травмите от домашно насилие, но съдът не е отчел тези изводи и не е наложил защитни мерки в полза на децата. Жалбата съдържа оплаквания, че първоинстанционният съд не е оценил в съвкупност всички представени писмени доказателства – разпечатки от електронна комуникация, телефонен тормоз, съобщения до детето с обидно и принизяващо съдържание („олигофрен“ и др.), както и доказателства за системен контрол и преследване на по-голямото дете. Твърди се, че е налице типичен случай на системен насилник спрямо цялото семейство, който не се е поправил и не ползва помощ от специалист, поради което съществува реална и трайна опасност за децата. Молителите поддържат, че насилието над майката и децата е безспорно доказано, че за всички молители е налице пряка, непосредствена и последваща опасност за живота и здравето по смисъла на чл. 18 ЗЗДН и настояват въззивният съд да постанови заповед за защита и спрямо двете деца, като наложи мерки с максимална по закон продължителност и задължи ответника да посещава специализирани програми за овладяване на агресията, употребата на алкохол, хазарт и сексуално посегателство. Въззивната жалба на ответника съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение и за съществени процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелката В.И.Ц., доведена от молителката, като се изтъква, че същата не е пряк очевидец на инцидента от 15.06.2024 г., а възпроизвежда единствено разкази на молителката и нейната майка. Посочва се, че свидетелката е признала, че никога не е виждала ответника лично да посяга на молителката и че не е възприемала агресивно поведение от негова страна, поради което нейните показания не могат да служат като основание за извод за извършено домашно насилие. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд е игнорирал показанията на свидетеля, доведен от ответника – негов брат, които според жалбоподателя са последователни, логични и опровергават твърденията за упражнено насилие. Ответникът навежда оплаквания за множество противоречия и нелогичности в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – относно начина на нанасяне на уврежданията, заключването и отключването на вратите, движението на молителката в апартамента, начина на възникване на уврежданията и за наличието или липсата на следи от кръв в жилището. Твърди се, че твърденията в декларацията не съответстват на заключенията в медицинските документи, в които не били отразени описаните от молителката удари в областта на гърба. Оспорва се и достоверността на представения снимков материал, като се поддържа, че снимките не са правени в болнична среда, а в парк, както и че капката кръв, заснета на една от снимките, не може да е останала непроменена няколко дни след инцидента. Според жалбоподателя тези несъответствия показват, че молителката преувеличава и изопачава фактите с цел да постигне финансови облаги и да ограничи контактите му с децата. Ответникът се позовава на чл. 154 ГПК относно доказателствената тежест и поддържа, че молителката не е доказала нито едно от твърденията си за извършено домашно насилие чрез допустими доказателствени средства. Твърди се, че нито свидетелските показания, нито медицинските документи и останалите доказателства по делото установяват осъществяване на твърдените актове на домашно насилие, а изводите на районния съд са направени при игнориране на противоречията и непълнотите в доказателствата. Поддържа се, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е недопустима или в краен случай не следва да бъде кредитирана, тъй като е вътрешно противоречива и неподкрепена от обективни доказателства. Настоящият съд намира, че наведените доводи за неправилност на обжалваното решение във въззивната жалба на възивниците и въззиваеми страни (молители в първоинстанционното производство) Б. Н. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Н. Г. Т. и С. Г. Т. са основателни, съответно неоснователни, във въззивната жалба на въззивника и въззиваема страна (ответник в първоинстанционното производство) Г. С. Т., по следните съображения: Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, като от показанията на свидетелката В.И.Ц. се установява, че тя познава страните като съседи и разполага с непосредствени възприятия относно състоянието на молителката в деня на инцидента. Свидетелката описва как на 15.06. е видяла молителката във видимо тежко физическо състояние – окървавено лице, скъсана рокля, липса на обувки и очила, като молителката е била придържана от майка си и е проявявала видими белези на физически травми. Свидетелката сочи, че след кратък промеждутък от време молителката е излязла отново, вече преоблечена, но все още със следи от охлузвания и синини, като е повърнала до автомобила, след което е напуснала мястото с майка си и брат си. По-късно свидетелката е посетила молителката в болничното заведение, където я е наблюдавала в състояние на силен стрес, разстроена, на системи, със значителни отоци и синини по лицето и около очите. Наблюденията й относно физическото състояние на молителката в този период се основават на преки и непосредствени възприятия. Свидетелката излага и сведения за разговори с майката на молителката, както и по-късно с молителката след изписването, в които са били разказани подробности за поведението на ответника, за употреба на алкохол и за упражнена към молителката агресия. Тези данни са косвени, защото произтичат от изявления на трети лица и не са възприети лично от свидетелката. Свидетелката сочи още, че и преди инцидента е наблюдавала поведение на ответника, което според нея е изразявало контрол или напрежение – преглеждане на телефона на молителката, нейното мълчаливо и подчинено поведение, както и единични случаи на синини по лицето и ръцете й. Тези сведения се основават на лични впечатления, но без свидетелката да е очевидец на конкретно насилствено действие. Свидетелката излага и впечатления относно поведението на децата след инцидента – че по-голямото дете е изразявало страх от баща си и е отказвало да излиза, а по-малкото е пропускало занимания поради организирани срещи между него и ответника. Тези данни също представляват възприятия и разговори, но нямат характер на пряко наблюдение на действия на ответника спрямо молителката. Показанията на свидетелката са последователни по отношение на фактите, които тя лично е възприела – както в деня на инцидента, така и при посещението в болницата. Описанието на физическото състояние на молителката е конкретно и детайлно, създава хронологична връзка между инцидента и последвалото лечение. Част от сведенията се отнасят до разкази на майката на молителката и на самата молителка, което представлява косвена информация. Свидетелката ясно разграничава ситуациите, при които е имала лични наблюдения, от тези, при които възпроизвежда чужди изявления, като в този смисъл в показанията не се откриват съществени вътрешни противоречия. Отделните описания на минали случаи, при които свидетелката е забелязвала синини или напрежение между страните, се вписват логически в общия разказ, макар и формулирани без конкретна дата, но това не води до вътрешна нелогичност. От показанията на свидетеля Т. С. Т., брат на ответника, се установява, че той е присъствал на семейно събиране по повод годишнината на тяхната майка, след което молителката е решила да откара брат му (ответника) до семейното жилище, тъй като на последния му прилошало. Свидетелят няма преки възприятия от случилото се в автомобила или в жилището непосредствено след пристигането им, а научава за инцидента след обаждане до майката на молителката, че „нещо се е случило“. Свидетелят се е придвижил до жилището заедно с майката и братa на молителката, като при пристигането е чул през отворен прозорец гласове на висок тон, които според него звучали като на молителката и ответника, без да може да определи съдържанието и характера на чутото. Свидетелят сочи, че молителката е излязла от жилището и е минала покрай него, без той да обърне внимание на състоянието й. В помещението е заварил ответника седнал на дивана във видимо неадекватно състояние, като описва, че не е могъл да се изправи, залитал е и общото му състояние е създавало впечатление за силно повлияване от алкохол. Свидетелят е провел разговор с него, при който ответникът е отричал да е извършил каквото и да било спрямо молителката. Тези обстоятелства свидетелят описва като свои непосредствени възприятия. Свидетелят сочи, че по-късно е разговарял с майката на молителката, която му е съобщила, че молителката е откарана в болнично заведение, както и че „брат му е посегнал“. Свидетелят излага впечатление, че предвид силно неадекватното състояние на ответника не вярва той да е могъл да прояви агресивно поведение. При посещението си в болницата свидетелят е видял молителката, като описва, че е била леко подпухнала, но без видими кръвонасядания, на които да е обърнал внимание. Голяма част от последващия разказ на свидетеля се състои в сведения, получени от молителката и майка й относно документите, вещите в жилището и настъпили финансови спорове, по отношение на които свидетелят няма лични възприятия, а възпроизвежда чуто. Свидетелят прави и редица изводи и предположения относно мотивите на молителката, основания за финансови претенции, както и относно наличието или липсата на хазартна зависимост при ответника. Тези части от показанията се основават на негови лични убеждения, а не на описани факти, възприети от него пряко. Свидетелят описва още действия, предприети от страните след инцидента – посещение на жилището в следващите дни, вземане на вещи, търсене на документи, включително обстоятелството, че не е забелязал следи от кръв в помещението при посещението си на 17.06. Той уточнява, че през този период никой не е живял в жилището, като сам е настоявал да не се влиза, докато не се изясни ситуацията. Показанията на свидетеля съдържат както непосредствени възприятия от поведението и състоянието на ответника в жилището, така и впечатления от срещата му с молителката в болницата, но в по-голямата си част възпроизвеждат разговори, лични разсъждения и оценки за мотиви и поведение на страните, които по същество представляват косвена информация. Налице са отделни несъответствия или непълноти, свързани със спомена му относно последователността на действията при влизането в жилището и относно физическото състояние на молителката, тъй като от една страна той заявява, че не е обърнал внимание на вида й, а впоследствие описва, че в болницата е била само леко подпухнала, без видими следи от наранявания. Тези обстоятелства не представляват вътрешно противоречие, но отразяват ограниченост на възприятията му в критичния момент и несигурност в спомените за детайли. Пред първата инстанция е представено и съдебномедицинско удостоверение от 18.06.2024 г., епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ относно молителката. Пред въззивната инстанция се прие заключение на вещо лице по допусната съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че и двете деца проявяват симптоматика, свързана с преживяно психологическо въздействие вследствие на това, че са станали свидетели на състоянието на майка си след акта на насилие. Отчетени са повишена тревожност, чувство за несигурност и емоционално напрежение, характерни за деца, изложени на емоционално насилие или на насилие спрямо близък родител. При детето Н. е констатирана хипертимна акцентуация с повишена активност и средна степен на тревожност, а при детето С. -изразена външна агресия, желание за самозащита и липса на чувство за сигурност. По време на изследването не са наблюдавани импулсивни или безповодни избухвания, нетипични за тяхната възраст. Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, ясно и вътрешно непротиворечиво, изготвено от компетентен специалист и основано на използвана утвърдена методика, като същото се намира в съответствие с останалите доказателства по делото. При съобразяване на горните доказателства, въззивният съд приема, че Г. С. Т. е осъществил спрямо молителката Б. Н. Т. акт на домашно насилие на 15 юни 2024 година, когато я обиждал, нарекъл я „свиркаджийка“ и „подлога“, оскубал й цяла шепа коса, нанесъл й побой, разкъсал й дрехите, принудил я да правят орален секс против волята й; приема, че същият е осъществил акт на домашно насилие и на 05.05.2024 година, когато около 21: 30 часа в дома им я стиснал за лявата ръка и я бутнал на земята, вследствие на което молителката имала синини по ръката и си ожулила коляното, като детето на страните С. е възприело поведението на баща си; на 26.04.2024 година около 22 часа й ударил лек шамар, за да я събуди, събудило се и детето С., което се разплакало, ответникът повтарял „Л., велики Л., сега ще се обадя на Л. велики“, молителката и детето С. влезли в стаята на другото дете – Н., който казал на баща си да престане и че ще извика полиция. Съдът приема, също, че на 15 юни 2024 г., децата на страните С. и Н. са станали свидетели на състоянието на майка си. Опора за този извод е представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която в конкретния случай е вътрешно последователна, конкретна и хронологично ясно структурирана, поради което има самостоятелна доказателствена стойност. От декларацията се установява, че молителката е била събудена с удар в лицето, нанесен от ответника, който се е намирал под въздействие на алкохол и е отправял обвинения за невярност. Молителката се е преместила с по-малкото дете в стаята на по-голямото, но ответникът ги е последвал, като поведението му е предизвикало силен страх и тревожност у децата. По-голямото дете е реагирало, като се е намесило вербално и е заявило намерение да повика полиция при продължаване на агресивното поведение. Децата са възприели както физическия удар, така и емоционалното разстройване на майката, което по силата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН представлява психическо насилие и спрямо самите тях. По отношение на инцидента от 05.05.2024 г. съдът приема също чрез декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че ответникът е упражнил физическо въздействие върху молителката, като я е стиснал силно за ръката и я е бутнал на земята в присъствието на по-малкото дете, което е възприело действията. Описаните от молителката травми – синини от пръсти и ожулено коляно – кореспондират с механизма на въздействие и допълват фактическата картина. Като действие, извършено пред детето, това поведение представлява и психическо насилие спрямо него. По отношение на инцидента от 15.06.2024 г. съдът кредитира показанията на свидетелката, доведена от молителката, които са детайлни, логично подредени и основани на непосредствени възприятия. Свидетелката е възприела молителката непосредствено след инцидента във видимо тежко физическо състояние -с окървавено лице, разкъсани дрехи, множество охлузвания и кръвонасядания, боса и силно разстроена, придържана от майка си. Свидетелката е възприела и състоянието на молителката в лечебното заведение - подуване, кръвонасядания, значителен емоционален стрес. Тези данни кореспондират с изложеното от молителката и с характера на видимите наранявания. Показанията на свидетеля, доведен от ответника, не оборват тези факти, тъй като свидетелят не е възприел инцидента и разказът му съдържа предимно лични оценки и предположения, без конкретни наблюдения върху състоянието на молителката в релевантния момент. Заключението на приетата пред настоящата инстанция експертиза подкрепя изводите на съда за характера и интензитета на възприетото от децата психическо въздействие. Експертизата установява, че и двете деца проявяват симптоматика, характерна за преживяно психологическо насилие, вследствие на възприетото от тях състояние на майката след насилието от 15.06.2024 г. У по-голямото дете се установява средна степен на тревожност и тенденции към хипертимна акцентуация, а у по-малкото -висока степен на външна агресия, липса на чувство за сигурност, страх, раздразнителност и поведение на самозащита. Експертизата подчертава, че възприемането от деца на посттравматичното състояние на техния родител представлява силно травмиращо преживяване и по своята същност попада в обхвата на психическото и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН. Съдът приема това заключение като обосновано и непротиворечиво и го цени наред с останалите доказателства. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение, в частта, в която е издадена заповед, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу Г. С. Т., като е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Н. Т.; забранено му е да доближава Б. Н. Т., жилището й и местоработата й на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; предупреден е, че при неизпълнение на заповедта, на осн. чл.21, ал.2 от ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата; наложена му е глоба в размер на 400 лева, платима в полза на държавния бюджет; осъден е да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 80, 00 лева, а на Б. Н. Т. да заплати разноски по делото в размер на 1500 лева, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Решението в частта, в която е отхвърлена молбата на Б. Н. Т., в качеството й на майка и законен представител на децата С. и Н. Г.и Т.и, за издаване в полза на децата на заповед за защита срещу техния баща Г. С. Т. за извършени актове на домашно насилие, като неправилно, следва да се отмени, като се издаде заповед за защита, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу Г. С. Т., и се задължи същият да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. и С. Г.и Т.и. Горните изводи на настоящия съд не могат да бъдат разколебани от представените от процесуалния представител на въззивника и въззаваема страна Г. С. Т. в открито съдебно заседание, проведено на 17.11.2025 г. пред настоящата инстанция документи, представляващи становище и преписи от протоколи от проведени съдебни заседания, свързани с делото за развод между него и Б. Н. Т.. Спрямо ответника, за когото по делото се установи, че е извършил актове на домашно насилие в присъствието на децата, съдът намира за необходимо и достатъчно да наложи мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН - задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие. Тази мярка осигурява адекватна защита на пострадалите лица и същевременно създава превантивна рамка, в която ответникът следва да преосмисли и съобрази бъдещото си поведение с изискванията на закона и интересите на децата. По отношение на останалите искани мерки за защита спрямо децата съдът намира, че липсва достатъчна доказателствена основа за налагане на по- ограничаващи мерки, тъй като насилието не е било пряко насочено към тях, нито е установен непосредствен риск за тяхната физическа или психическа неприкосновеност. Също така, съгласно актуален социален доклад на ДСП Оборище, представен пред въззивната инстанция, отношенията между децата и ответника не са прекъснати. По-малкото дете С. осъществява с готовност и позитивно настроение контакт с баща си и демонстрира емоционална привързаност към него. По-голямото дете Н., макар към момента да проявява резервираност и да отказва преки срещи, поддържа телефонни контакти с баща си и не възпрепятства изрази на близост от негова страна, включително физически жестове като прегръдка. При тези фактически данни съдът приема, че налагането на по-интензивни или рестриктивни мерки би било несъразмерно и би създало риск от допълнително нарушаване на установените, макар и в различна степен, взаимоотношения между децата и техния баща. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от вида и броя на поисканите мерки, а следва да определи тези, които са необходими, подходящи и пропорционални на конкретните обстоятелства по делото. В случая налагането единствено на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН е достатъчно за постигане целите на закона -превенция на нови прояви на насилие и гарантиране спокойствието и сигурността на децата - без да се навлиза неоправдано в техните отношения с родителя при липса на доказана опасност. Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда Г. С. Т. да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 37.50 лева за въззивната жалба, като не го осъжда да заплаща държавна такса за молбата за защита от домашно насилие, доколкото същият е осъден вече да заплати от първоинстанционния съд държавна такса в размер на 80 лв. С оглед изхода на делото, въззивникът и въззиваема страна Г. С. Т. няма право на разноски, нито за първоинстанционното, нито за въззивното производство, но същият се осъжда да заплати на въззивниците и въззиваеми страни Б. Н. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Н. Г. Т. и С. Г. Т. сумата от още 300 лева – разноски за първата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, при съобразяване, че първоинстанционният съд вече е присъдил 1500 лв. в полза на молителите, направеното възражение за прекомерност в открито съдебно заседание, проведено на 12.03.2025 г. пред Софийски районен съд от страна на процесуалния представител на ответника, както и разпоредбата на чл. 22 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Г. С. Т. се осъжда да заплати на въззивниците и въззиваеми страни Б. Н. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Н. Г. Т. и С. Г. Т. и сторените разноски пред въззивната инстанция в общ размер на 1700.00 (хиляда и седемстотин) лева - разноски за въззивното производство, от които 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 700 лв. – възнаграждение за вещо лице по допусната съдебнопсихологична експертиза. Така мотивиран, Софийският градски съд