Решение № 3118 от 31.10.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 710/2024 г.

Производството е по реда на чл. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта (ППЗНЗ). Образувано е по жалба на Еднолично адвокатско дружество „Владислав Велев“, гр. Русе, против Решение без номер от 29.07.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Русе към Агенция по заетостта, с което на основание чл. 91, ал. 1 от АПК е изменено Решение без номер от 04.07.2024 г. на Директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Русе към Агенция по заетостта, като на жалбоподателят е отказана услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). В жалбата се навеждат доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неспазване на установената форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Излагат се доводи, че административният орган е следвало да изпрати жалбата срещу Решение от 04.07.2024 г. до горестоящия орган, а не сам да да постановява ново в нарушение на административнопроизводствените правила, както е постановено обжалваното в настоящото производство решение от 29.07.2024 г. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, като развива съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилно използване на възможността, дадена с разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от АПК. Иска от съда да отмени оспореното решение. Претендират се разноски по представен списък. Ответната страна – директор на Дирекция „Бюро по труда“ - Русе, чрез процесуален представител, в представено по делото писмено становище, както и в съдебно заседание, счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Русе, след като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното: По фактите: Във връзка с направено от Дирекция „Бюро по труда“ – Русе обявление, че разполага с финансови средства за сключване на договори за ползване на Програми и насърчителни мерки (за заетост или обучение и заетост) по ЗНЗ през м. юни 2024 г., ЕАД „Владислав Велев“ подало Заявка-спецификация за свободни работни места рег. № 51511-07-13-133 от 25.06.2024 г., ведно с необходимите документи (от л. 10 до л. 15 от преписката). Съветът за сътрудничество към Дирекция „Бюро по труда“ – Русе на свое заседание, проведено на 27.06.2024 г., разглежда и класира всички подадени заявки от работодатели по съответните компоненти, което е обективирано в Протокол № 2 от 27.06.2024 г. ( от л.17 до л. 20 от преписката). Съгласно този протокол, в графата „Работодатели подали искане за ползване на преференция по чл. 51, ал.1 от ЗНЗ (наемане на безработни лица с непрекъснато поддържана регистрация не по-малко от 6 месеца или до 24-годишна възраст или с основно и по-ниско образование или на възраст над 50 години) са отразени като заявени 8 работни места, едно от които е поискано от жалбоподателя. Отбелязано е също, че средствата са достатъчни за удовлетворяване на заявки за 2 работни места. По-нататък в протокола са обявени одобрените работодатели, като по отношение на поисканата от жалбоподателя услуга за избрани са посочени: 1. Европарк рециклинг ООД, класиран с оценка от 50 точки и 2. ЕС Русе ЕООД, класиран с оценка от 40 точки. Въз основа на проведеното класиране компетентният орган издал решение от 04.07.2024 г., с което отказал услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ, а именно „Включване в програми и мерки за заетост и обучение“ на ЕАД „Владислав Велев“, като в него е указано, че същото подлежи на обжалване по реда на АПК пред Директора на Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – Русе (л. 8 от преписката). В цитираното решение за мотиви е посочено: „Недостатъчен финансов ресурс по чл. 51, ал. 1 от ЗНЗ на ДБТ – гр. Русе“. На 22.07.2024 г. адвокатското дружество подало жалба срещу това решение, чрез ДБТ – Русе, до горестоящия административен орган (л. 5 от преписката). На 29.07.2024 г., на основание чл.91, ал. 1 от АПК, Директор на Д „БТ“ – Русе издал оспорваното решение (л. 2 и л. 3 от преписката), с което изменил Решение от 04.07.2024 г. като представил мотиви към него и отново отказал услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ, без да изпрати подадената жалба и административната преписка до компетентния да разгледа жалбата орган. Към административната преписка са приложени Заповед № РД-01-98/18.04.2024 г. на министъра на МТСП за утвърждаване на Методика за подбор и оценка на работодатели, подали заявки за ползване на насърчителни мерки за заетост и обучение по ЗНЗ, както и самата Методика, одобрена с посочената заповед. В нея са посочени начинът и редът за допускане до подбор и оценка за ползване на насърчителните мерки, както и критериите по които се извършва оценката. На л. 16 от преписката е приложен и формуляр за критериите за оценка на заявката подадена от жалбоподателя, подписан от членовете на Съвета за сътрудничество, от която е видно, че за адвокатското дружество оценката е 40 точки. Жалбата до Административен съд – Русе срещу решението е подадена чрез ДБТ – Русе на 23.08.2024 г. (л. 3 от делото). Правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, както и срещу акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Оспорваното решение е получено от адресата на 14.08.2024 г. (л. 4 от преписката), а жалбата е депозирана чрез Директор на Дирекция „Бюро по труда“ - Русе до Административен съд - Русе на 23.08.2024 г., т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК (л. 3 от делото). Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване в настоящото производство е решение без номер от 29.07.2024 г. на Директор на Дирекция „Бюро по труда“ - Русе, постановено по жалба на Еднолично адвокатско дружество „Владислав Велев“ срещу решение без номер от 04.07.2024 г. на директор на Дирекция „Бюро по труда“ - Русе. Съгласно нормата на чл. 13, ал. 6 от ППЗНЗ, решенията за отказ да се предостави услуга по чл. 17, ал. 1, т. 6, 7 и 8 и ал. 2, т. 4 - 7 ЗНЗ, се издават, обжалват и изпълняват по реда на АПК. „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев" е подало в Дирекция "Бюро по труда" гр.Русе към Агенция по заетостта заявление с вх.№ 51501-07-13- 133/25.06.2024г. за участие в процедура за ползване на насърчителни мерки по ЗНЗ. Директорът на Дирекция "Бюро по труда" гр.Русе към Агенция по заетостта е постановил Решение без номер от 04.07.2024г., с което е отказал услугата по чл.17, ал.2, т.4 от ЗНЗ, а именно "Включване в програми и мерки за заетост и обучение" със следните мотиви: „... МОТИВИ: Недостатъчен финансов ресурс по чл. 50 от ЗНЗ на ДБТ- гр.Русе....". В законоустановения срок „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев" подало чрез Директор на Дирекция "Бюро по труда" гр.Русе към Агенция по заетостта до Директор на Дирекция "Регионална служба по заетостта" гр.Русе към Агенция по заетостта жалба против Решение без номер от 04.07.2024г. на Директор на Дирекция "Бюро по труда" гр.Русе, в която заявило, че оспореното решение, представлява индивидуален административен акт, който страда от съществен порок на съдържанието, а именно липса на мотиви. В жалбата е посочено, че въпреки наличието на изричен абзац "МОТИВИ", нито неговото съдържание, нито съдържанието на останалата част на акта изпълняват изискванията на закона за мотивираност на административния акт. Изложените в акта мотиви съставлявали фактически едно единствено изречение: "Недостатъчен финансов ресурс по чл.51, ал.1 от ЗНЗ на ДБТ - гр.Русе". Така обжалваното решение съдържало единствено правен извод за недостатъчен финансов ресурс, но без да са били посочени конкретните факти, въз основа на които е било достигнато до него. Липсата на установени и посочени от административния орган факти, въз основа на които е издаден оспорвания индивидуален административен акт, представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо неговата отмяна. „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев" заявило в жалбата си, че счита обжалваното Решение без номер от 04.07.2024г. на Директор на Дирекция "Бюро по труда" - гр.Русе към Агенция по заетостта за издадено в нарушение на процесуалния закон, което налагало неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото на 25.06.2024г. заявление. Вместо да изпрати жалбата на „ЕАД Владислав Велев" до нейния адресат - Директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта" гр.Русе към Агенция по заетостта, Директорът на Дирекция "Бюро по труда" гр.Русе към Агенция по заетостта постановил решение без номер от 29.07.2024г., в което посочил, че на основание чл.91, ал. 1 от АПК изменя Решение без номер от 04.07.2024г. на Директор на Дирекция "Бюро по труда" гр.Русе, като отказва услугата по чл.17, ал.2, т.4 от ЗНЗ, а именно "Включване в програми и мерки за заетост и обучение" на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев", излагайки следните мотиви: „... Ежегодно с Националния план за действие по заетостта се определят размерът на средствата и видовете плащания за програмите и мерките за заетост и обучение на възрастни, които да се реализират през плановата година. Критериите, условията и редът за финансиране се определят с правилника за прилагане на закона. По насърчителните мерки по Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) за работодатели този процес се изпълнява по реда на чл. 50 ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗНЗ. Постъпилите заявления за ползване на преференция по чл.51 ал.1 от ЗНЗ са от 6 работодатели за общо 8 работни места. Съвета за сътрудничество към „Дирекция „Бюро по труда" - Русе оцени всички кандидатури на свое заседание от дата 27.06.2024г. Заявленията са класирани съгласно утвърдена със Заповед № РД01-98 от 18.04.2024 г на Министъра на труда и социалната политика Методика за подбор и оценка на работодатели, подали заявки за ползване на насърчителни мерки за заетост и обучение. Заявката на работодател „ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО ВЛАДИСЛАВ ВЕЛЕВ" е класирана на 6-то място, с поставена оценка - 40 точки. Съгласно утвърдено Разпределение на натури и средства за реализация на програми и мерки за заетост и обучение през 2024 г., обявени на сайта на Агенция по заетостта и информационно табло на дирекция „Бюро по труда"- Русе, ДБТ- Русе разполага с финансови средства за сключване на договори по чл.51 ал.1 от ЗНЗ в размер на 4188лв. (достатъчни за удовлетворяване на заявки за 2 работни места). Първият класиран работодател е оценен с 50 точки и е заявил 1 работно място. Всички останали работодатели са оценени с 40 точки и според Методиката, при равни други показатели, се класират по реда на подаване на заявката. Първата заявка е подадена на 17.06.2024 г. и е за 3 работни места. Договор с работодателят ще се сключи за останалото 1 свободно място, с което се изчерпва и свободният финансов ресурс по чл.51, ал.1 от ЗНЗ....". Обжалваното решение без номер от 29.07.2024г. представлява индивидуален административен акт, който е постановен при съществено нарушение на административно- производствените правила. Съгласно чл.91, ал.1 от АПК т.нар. право на отзив се състои във възможността на административния орган, издал акта, срещу който е подадена жалба до по-горестоящия административен орган, да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му. Разпоредбата на чл.91, ал.1 от АПК не предвижда възможност за допълване на издадения акт, а дава възможност на органа, постановил оспорен по административен ред акт, сам да оттегли оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде акт, ако е отказал издаването му. Възможност за допълване, с посочване на мотиви, имащи същото разпоредително действие не е предвидена. С обжалваното решение, фактически, не е осъществена хипотеза за изменение по чл.91, ал. 1 от АПК на предходното Решение без номер от 04.07.2024г. на Директор на Дирекция "Бюро по труда" гр.Русе към Агенция по заетостта, което към момента на постановяване на Решение без номер от 29.07.2024г. на Директор на Дирекция "Бюро по труда" гр.Русе към Агенция по заетостта е било обжалвано пред Директор на Дирекция "Регионална служба по заетостта" гр.Русе към Агенция по заетостта, тъй като с последното се потвърждава отказ на услугата по чл. 17, ал.2, т.4 от ЗНЗ, а именно "Включване в програми и мерки за заетост и обучение" на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев". Разпоредителната част на оспорения акт е идентична с разпоредителната част на предходния акт. Допълването на издадения индивидуален административен акт (Решение без номер от 04.07.2024г.) е можело да бъде извършено от административния орган по реда на чл.62, ал.1 от АПК. В случая обаче, административният орган не е издал акт за допълване на Решение без номер от 04.07.2024г. при спазване на изискванията на чл.62, ал.1 от АПК независимо, че се касае единствено за допълване на мотивите на същото решение. С постановяване на обжалваното решение, административният орган не е изменил предходния си индивидуален административен акт, а е допълнил мотивите си в Решение без номер от 04.07.2024г., което се явява недопустимо на основание чл.91, ал.1 от АПК. Съгласно чл.62, ал. 1 от АПК преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред. Това производство има за цел да предостави на административния орган процесуален способ да се произнесе по целия предмет на производството, в случай че е пропуснал да изрази волята си в пълнота. Реализира се чрез издаване на нов индивидуален административен акт с акцесорно значение, респективно вторият акт няма самостоятелно съществуване и значение, а се инкорпорира в основният първи акт. Акцесорният административен акт има по дефиниция ограничено съдържание и с него не може да се отстраняват дефекти различни от допълване на първоначалния акт с цел постигане пълнота на предмета. Макар и в Решение без номер от 29.07.2024г. да не е изрично посочена разпоредбата, в която е допустимо административният орган да допълни своя акт - чл.62, ал.1 от АПК, то и в процесния случай тази норма е била неприложима, след като Решение без номер от 29.07.2024г. е било постановено след подаването на жалбата срещу Решение без номер от 04.07.2024г., респективно след изтичане на срока за обжалването му, извън срока по чл.62, ал.1 АПК. В конкретния случай не се касае и за отстраняване на допуснати непълноти в акта, нито за отстраняване на фактическа грешка, а до допълване на мотивите на акта. На следващо място, както вече по-горе беше посочено, оспореното решение е постановено на основание чл.91, ал.1 от АПК. Предвиденият в разпоредбата на чл.91, ал.1 от АПК отказ е изричен отказ за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 от АПК. В конкретния случай обаче хипотезата не е такава, защото административният орган вече е бил постановил Решение без номер от 04.07.2024г., с което е отговорил по същество на отправеното до него заявление bx.N 51511-07-13-133/25.06.2024г. за участие в процедура за ползване на насърчителни мерки по ЗНЗ, като е отказал услугата по чл.17, ал.2, т.4 от ЗНЗ, а именно "Включване в програми и мерки за заетост и обучение" на „ЕАД Владислав Велев". Издаденият повторен отказ за услугата по чл.17, ал.2, т.4 от ЗНЗ, а именно "Включване в програми и мерки за заетост и обучение" на „ЕАД Владислав Велев" по заявление вх.№ 51511-07-13-133/25.06.2024г. е недопустим, поради наличие на произнасяне на органа с предходен негов акт по същото заявление. В конкретната хипотеза директорът на дирекция „Бюро по труда“ Русе е следвало, с оглед изложените фактически обстоятелства и формулиран петитум в нея, да изпрати жалбата на „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев" до Директор на Дирекция "Регионална служба по заетостта" гр.Русе към Агенция по заетостта, по реда на чл.92, ал.1 от АПК. По изложените съображения, настоящият състав на Административен съд - Русе намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното решение, като издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. На осн.чл.130, ал.4 АПК жалбата на оспорващия от 22.07.2024г. следва да се изпрати по подведомственост на Директор на Дирекция "Регионална служба по заетостта" гр.Русе към Агенция по заетостта. Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените и доказани в съдебното производство разноски, които съгласно представен списък са за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и 50 лева държавна такса за завеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл.130, ал.4 от АПК, съдът