Решение № 696 от 23.4.2025 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 144/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК. Делото е образувано по жалба на „Заложна къща Доверие“ ЕООД, ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление гр.Велинград, [улица], съдебен адрес с.Драгиново, общ.Велинград, ул.“Скала“ №3 срещу решение №33/13.02.2025г. на КРС, постановено по АНД №1113/2024г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Не се претендират разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за основателност на касационната жалба и неправилност на въззивното решение. Предмет на касационно оспорване е решение на КРС №33/13.02.2025г., постановено по АНД №1113/2024г., с което е потвърдено НП №005451/04.10.2024г. на председателя на КЗП. „Заложна къща Доверие“ ЕООД гр.Велинград е санкционирано като са му наложени административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на основание чл.36, ал.2 във вр.с чл.11, ал.3 от НДЗК и административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на основание чл.36, ал.2 във вр.с чл.11, ал.2 от НДЗК. Районният съд е формирал правен извод за законосъобразност на НП, като издадено при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и доказаност на нарушенията от обективна страна. Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК. В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. Същото обаче е неправилно по следните съображения: Производството пред въззивната инстанция е започнало по жалба на „Заложна къща Доверие“ ЕООД гр.Велинград срещу НП №005451/04.10.2024г. на председателя на КЗП. От фактическа страна е прието, че при проверка на 29.03.2024 г. в заложната къща в гр.Кюстендил, бул.“Цар Освободител“ № 169, е предоставен регистър на извършените продажби, видно от който по заложен билет №08200011418/28.11.2023г. е извършена продажба на 20.02.2024г. със заложена вещ - мобилен телефон. В нарушение на чл.11, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, заложната къща не по-късно от 24 часа след извършване на продажбата не е уведомила притежателя на заложния билет писмено на хартиен или друг траен носител за извършената продажба. Нарушението е извършено на 22.02.2024г. В нарушение на чл.11, ал.2 от Наредбата след извършената продажба на вещта в регистъра на извършените продажби не е въведена незабавно информацията за ЕГН/ЛНЧ и адресната регистрация на купувача, номера и датата на протокола, когато вещта е продадена по реда на чл.160 от ЗЗД, продажната цена, размера на обезпечението и размера на остатъка от цената след приспадане на обезпеченото задължение. Нарушението е извършено на 20.02.2024 г. Съставен е АУАН №005451/08.04.2024г., върчен на упълномощено лице. Въз основа на констатациите в него е издадено атакуваното НП. Касационната инстанция констатира допуснато нарушение, свързано с процедурата по чл.43 от ЗАНН, а именно относно връчването на акта на нарушителя. Същото представлява самостоятелно основание за отмяната на НП. Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН вменява в задължение на актосъставителя да предяви акта на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Освен личното подписване на акта, законът позволява АУАН да бъде оформен при отказ за подписването му от нарушителя или чрез подпис от пълномощник. В настоящият казус АУАН е съставен и връчен на лицето П. К. – упълномощено лице. Този факт се установява безспорно както от отбелязването в самия акт, така и от пълномощно рег.№3454/26.11.2021г. Пълномощното обективира представителни права пред държавни, административни, съдебни, митнически, данъчни, застрахователни органи и дружества, представителство пред изрично посочени държавни органи, включително с право да подава, получава и подписва от името на дружеството актове, молби, жалби, удостоверения, решения, постановления и всякакви други документи. Според касационната инстанция съдържанието на пълномощното не удостоверява изрични представителни права по отношение на издадени срещу дружеството АУАН от служители на КЗП. В този смисъл КАС счита, че акта не е предявен и връчен на нарушителя съгласно изискванията на закона, т.е. на лице с представителна власт за посочените процесуални действия. Законовите начини за връчване на АУАН са изчерпателно изброени, като водещ е този на личното връчване на нарушителя. Смисълът на личното връчване и подписа на нарушителя е същият да бъде запознат със съдържанието на акта и по този начин да е наясно за какво конкретно административно нарушение ще му се търси административнонаказателна отговорност. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставянето на акта, а съставянето на акта би следвало да приключи с подписването му от привлеченото към отговорност лице. Предявяването и подписването на акта от нарушителя е не само формален, но и съдържателен елемент. Чрез предявяване на акта се реализира неговата обвинителна функция, която е предпоставка за осъществяване на следващата и последна негова функция по сезиране на административнонаказващия орган да се произнесе по него, прекратявайки преписката или издавайки НП. Липсата на предявяване на АУАН, е съществен порок, който води до отмяна на наложените административни наказания. Налице е нарушение на чл.43 от ЗАНН отнесено и към чл.52, ал.2 от ЗАНН, което обуславя незаконосъобразност на развилото се административнонаказателно производство пред АНО, респ. до отмяна на издаденото НП. На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на районния съд ще бъде отменено като неправилно и вместо него на основание чл.222, ал.1 от АПК касационният съд ще постанови ново, с което ще отмени НП като незаконосъобразно. Воден от горното, Административният съд