Решение № 3204 от 30.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4964/2024 г.

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Предмет на разглеждане е жалба Д. К. И. – длъжник по изпълнително производство 20187880400101 срещу отстраняване от недвижим имот. В жалбата се твърди, че на 27.04.2018 г. взискателката П.К.Н. е била въведена в имота. Владението й не било отнето, за да обуслови повторен въвод, а и повече от две години не е искала извършването на изпълнителни действия. Наведен е довод, че при тези обстоятелства изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК по силата на закона, а предприетото изпълнение да се опира на перемирано изпълнително дело, от което смята насрочения нов въвод за недопустим. Твърди и да е уведомен три дни преди насрочения въвод, което смята за нередовно. Сочи и в имота да е установено трето лице без съдебния изпълнител да изследва кой го е допуснал и дали взискателката не е напуснала самоволно имота. Иска се действието по отстраняване от имота да бъде отменено. Постъпила е жалба и от М.И.А., който твърди да е кредитор на длъжника – Д. И., и да е насочил изпълнението върху Апартамент № 15А с идентификатор 68134.1375.2035.4.15 по изпълнително дело № 20228380401170. Имотът бил описан на 02.06.2022 г., но бившата съпруга на длъжника да отказва достъп до описания имот на желащите да го огледат. В деня на смяната – на 25.08.2022 г., било установено, че имотът е напълно празен, в окаяно състояние като по сведение на длъжника Д. И. това било направено от бившата му съпруга П.Н.. М.А. бил назначен за пазач, който получил сменените от ключар ключове за бравата. Разбрал се с длъжника да възстанови имота до края на 2022 г., след което имотът да бъде отдаден под наем, за да се изплати задължението. От длъжника разбрал за извършен на 12.03.2024 г. въвод въпреки, че помощник-частния съдебен изпълнител, извършил въвода бил уведомен за назначения пазач и без изобщо да бъде уведомен. Навежда довод, че извършеният въвод без уведомяване на назначения пазач на имота ще го лиши от възможност да го пази, управлява и стопанисва. Застъпва теза, че при отсъствие на доказателства за отнемане на имота, без уведомяването му като пазач на имота, назначен от орган на власт оспорваното действие е незаконосъобразно. В отговор по жалбата на М.А. взискателката П.К.Н. сочи да е налице неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, осигурило защита на една самотна майка и нейното дете като се прави опит да бъде изгонена на улицата. В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК помощник частен съдебен изпълнител В. сочи на 12.02.2024 г. да е постъпила молба от взискателя за повторен въвод при указание владението да е било отнето по неправомерен начин. На 05.03.2024 г. длъжникът писмено уведомил, че имотът не е в негово владение. На обявената дата за въвод – 06.03.2024 г. в имота била установена жена с две деца, която съобщила, че е наемател на длъжника и с оглед зимния месец и минусови температури, въводът бил отложен за 12.03.2024 г., за когато е прието страните да са уведомени. На 12.03.2024 г. имотът е предаден на взискателката. Застъпва теза, че взискателят има право винаги да поиска защита по издадения титул, а предвид архаичната по съдържание и ненужна никому вече разпоредба на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното производство не се прекратява до настъпване на някое от останалите условия. Съгласно чл. 435 ал. 2 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в отстраняването му от имот, когато не е уведомен надлежно. Макар и жалбата да е депозирана преди осъществения въвод жалбоподателят, явяващ се длъжник в изпълнителното производство, се противопоставя на извършения въвод, позовавайки се на предвидения порок, гарантиращ му възможност за контрол за законосъобразност., което обуславя както срочността на жалбата, така и нейната допустимост. Следващата се държавна такса е внесена и следва да бъде разгледана по същество. Възможността трето на изпълнителното производство лице да повдигне спор за законосъобразност на действията на съдебен изпълнител е ограничена до изрично предписани хипотези. М.А. не твърди да се е намирал в имота преди завеждане на делото, по което е издадено изпълняемото решение (чл. 523 ГПК), нито лично да е задължен да предаде имота, за да бъде сметнат за длъжник по смисъла на чл. 435 ал. 2 т. 4 предл. второ ГПК. Правомощията на назначения пазач са лимитативно очертани и ограничени до обезпечаване надлежното изпълнение върху имота в рамките на конкретното изпълнително производство, а това му качество изключва приложението на която и да било от очертаните хипотези, обуславящи защита на трети лица по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Ето защо тази жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Законът не утвърждава съдържание на понятието „уведомен надлежно за изпълнението“, което налага да бъде изяснено по тълкувателен път. Осъществяваната от съдебен изпълнител принуда намира опора в закона само ако е 1) необходима и 2) предвидима. Макар и подлежащото на изпълнение притезание да е дължимо незабавно, нормата на чл. 428 ал. 1 ГПК обуславя принудата от осигурена от съдебния изпълнител допълнителна възможност за доброволно изпълнение на задължението в нормативно предписан срок. Бездействието на длъжника и в рамките на този срок определя принудата като необходима, а законът овластява съдебния изпълнител да я упражни според предписаните в закона правила. От данните по изпълнителното дело се установява, че на 12.02.2024 г. П.Н., която изпълнителнителният лист овластява да получи фактическата власт върху жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Свобода“, ул. ••••, е поискала да бъде извършен „повторен въвод“. Така заявеното искане, (основано на издаден в нейна полза изпълнителен лист) на общо основание ангажира сезирания с искането съдебен изпълнител да предприеме действия за реализацията му и го овластява за това. Без значение остава как съдебният изпълнител ще администрира искането – ще образува ново изпълнително дело или ще отнесе искането към изпълнителното дело, където се намира оригиналният изпълнителен лист. Легитимността на принудителното изпълнение не произтича от съблюдаване на деловодните правила, а от заявено искане от надлежно легитимирано лице за предприемане на подлежащо на изпълнение действие, което в случая не се оспорва. Изминалият период от време между искането от 12.02.2024 г. и момента на осъществяване на въвода – 12.03.2024 г., не превишава предвидения от чл. 438 ал. 1 т. 8 ГПК срок, за да настъпи перемпцията. С други думи, меродавно за допустимото принудително изпълнение не е моментът на образуване на изпълнителното производство, а този на поискано съдействие за реализация на признато от съд притезание. Без значение остава и причината за повторно поискания въвод – дали й е бил отнет или го е напуснала доброволно. Обстоятелството, че взискателката не се намира в имота я овластява да поиска реализация на признатото й право. Нормата на чл. 522 ГПК предписва правилата, според които съдебният изпълнител следва да осигури изпълнение на притезанието предаване на недвижим имот. Разпоредбата на чл. 522 ал. 1 изр. второ ГПК задължава съдебния изпълнител да определи ден и час, когато планира да пристъпи към изпълнение и да уведоми страните (длъжника и взискателя). За изпълнение на това задължение са приложими общите правила за връчване на съобщения при отчитане на предвидените специални правила за изпълнителния процес. Длъжникът признава, че на 02.03.2024 г. е уведомен за насрочения въвод за 06.03.2024 г., което се установява и от книжата по изпълнителното дело. По изричен текст на закона – чл. 56 ал. 3 изр. второ ГПК, предписания от предходното изречение едноседмичен срок не се прилага в изпълнителния процес, който се развива под ръководството на съдебния изпълнител. Меродавни са единствено предписаните в изпълнителния процес срокове. Въводът не е извършен на съобщената на длъжника дата – 06.03.2024 г., а е отложен с отразена в протокол от тази дата нова дата за осъществяването му – 12.03.2024 г. Съответното приложение на правилото на чл. 56 ал. 2 ГПК налага извод, че при отлагане изпълнението на насроченото и сведено до знанието на длъжника действие съдебният изпълнител не дължи да го уведомява повторно. Аналогично на съдебното производство и нормата на чл. 434 ал. 2 ГПК задължава съдебния изпълнител да документира действията, осъществени в рамките на предприетото изпълнение. Следователно налице са всички предпоставки длъжникът, да разбере за развитието на производството като единствено от него зависи дали и как ще упражни тази осигурена му в случая възможност. Ето защо настоящият състав приема известяването на длъжника за предприетото принудително изпълнение с указание за деня и часа и предвид вписаните в протокола от 06.03.2024 г. нова дата и час за надлежно уведомяване по смисъла на чл. 435 ал. 2 т. 4 предл. второ ГПК. При положение, че нормата на чл. 522 ал. 1 ГПК не предписва нов срок, длъжникът е обвързан да се подчини на предписаната принуда, а легитимния му интерес е ограничен до възможността да разбере кога ще бъде упражнена тя. Понеже въводът задължава длъжника да се подчини, но и да се съобрази с предписаното в изпълнителния лист и утвърдено от съдебния изпълнител фактическо положение, повторно поисканият въвод не налага нова покана за доброволно изпълнение. Това следва от нормата на чл. 525 ал. 1 ГПК, която не държи сметка за момента на осъществяване на повторния въвод, което, също както и в случая, предполага изпълнителното производство вече да е приключено поради предходна реализация на изпълняемото право. След като защита по реда на чл. 435 и сл. ГПК при отстраняване от недвижим имот законът визира единствено ненадлежното уведомяване (чл. 435 ал. 2 т. 3 предл. второ ГПК), неотносимо в настоящия процес остава дали и доколко е налице самоволно отнемане на владението. Евентуална неправилна преценка в тази насока от страна на съдебния изпълнител, довел до утвърждаване фактическата власт на взискателя спрямо трето лице, не засяга зачетен от правния ред интерес на длъжника. С оглед нормата на чл. 26 ал. 2 ГПК длъжникът не е легитимиран да брани чужди права. Ето защо и предвид лимитативно очертаните 1) основания за оспорване законосъобразността на изпълнителните действия и 2) легитимираните за целта лица, без значение в случая остава кой е осъществявал фактическа власт върху имота за сметка на длъжника. Съответно безпредметно остава обсъждането в настоящото производство на въпросите кой и защо е допуснал завареното в имота лице. Мотивиран от изложеното, съдът