Решение № 108 от 19.6.2025 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 179/2025 г.

Производството е по глава XXI от НПК. С присъда №1/13.01.2025г., постановена по НОХД№92/2023г. по описа на Беленски районен съд, подсъдимият О. Г. Г., роден на ••.••.••••г. в гр.Бяла, обл.Русе, български гражданин, с висше образование, женен, осъждан, не работи, ЕГН •••••••••• е признат за виновен в това, че на 9.08.2021г. в гр.Бяла, обл.Русе, в търговски обект, стопанисван от „•• ••••“ ЕООД, ЕИК ••••••••, с управител М.И.Г., в условията на повторност, в съучастие, като извършител, с А. О. Г., държал акцизни стоки без бандерол: 12 броя туби с различна вместимост, съдържащи общо 308.950 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 94.914%vol; 4 броя ПВЦ бутилки от по 2 и 1, 5 литра, съдържащи общо 7 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 38.58%vol; 5 броя ПВЦ бутилки от по 2 литра, съдържащи общо 8.800 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 47.126%vol; 35 броя стъклени бутилки с етилов алкохол, всяка с вместимост по 0.7 литра, различни марки, всички с неистински български акцизен бандерол и 3 броя бутилки, марка „Chivas Regal“ с вместимост по 0.7 литра, без акцизен бандерол, съдържащи общо 26.600 литра етилов алкохол, когато такъв се изисква по закон- чл.2, т.1; чл.9; чл.100, ал.1 и чл.64, ал.4 от Закон за акцизите и данъчните складове, всичко на обща стойност в размер на 4 171.34 лева, от който размера на неплатения акциз е 3 344.88 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.234, ал.3, т.1 вр. с ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.54 и чл.36 от НК го осъдил на наказание четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер 16 685.36 лева, представляваща 4-кратния размер на държаните стоки. Със същата присъда подсъдимият А. О. Г., роден на ••.••.••••г. в гр.Бяла, обл.Русе, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН •••••••••• бил признат за виновен в това, че това, че на 9.08.2021г. в гр.Бяла, обл.Русе, в търговски обект, стопанисван от „•• ••••“ ЕООД, ЕИК ••••••••, с управител М.И.Г., в съучастие, като извършител, с О. Г. Г., държал акцизни стоки без бандерол: 12 броя туби с различна вместимост, съдържащи общо 308.950 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 94.914%vol; 4 броя ПВЦ бутилки от по 2 и 1, 5 литра, съдържащи общо 7 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 38.58%vol; 5 броя ПВЦ бутилки от по 2 литра, съдържащи общо 8.800 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 47.126%vol; 35 броя стъклени бутилки с етилов алкохол, всяка с вместимост по 0.7 литра, различни марки, всички с неистински български акцизен бандерол и 3 броя бутилки, марка „Chivas Regal“ с вместимост по 0.7 литра, без акцизен бандерол, съдържащи общо 26.600 литра етилов алкохол, когато такъв се изисква по закон- чл.2, т.1; чл.9; чл.100, ал.1 и чл.64, ал.4 от Закон за акцизите и данъчните складове, всичко на обща стойност в размер на 4 171.34 лева, от който размера на неплатения акциз е 3 344.88 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл.36 от НК го осъдил на наказание десет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години, и глоба в размер 2 085.67 лева, представляваща една втора от стойността на държаните стоки. С присъдата бил отнет полза на държавата, на основание чл.234, ал.5 от НК, предмета на престъплението, а именно 12 броя туби с различна вместимост, съдържащи общо 308.950 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 94.914%vol; 4 броя ПВЦ бутилки от по 2 и 1, 5 литра, съдържащи общо 7 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 38.58%vol; 5 броя ПВЦ бутилки от по 2 литра, съдържащи общо 8.800 литра етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 47.126%vol; 35 броя стъклени бутилки с етилов алкохол, всяка с вместимост по 0.7 литра, различни марки, всички с неистински български акцизен бандерол и 3 броя бутилки, марка „Chivas Regal“ с вместимост по 0.7 литра, без акцизен бандерол, съдържащи общо 26.600 литра етилов алкохол, намиращи се на съхранение в ТД-Митница-Русе, съгласно Протокол № 1168/09.08.2021г. и № 1168А/11.08.2021г. Подсъдимите били осъдени да заплатят направените по делото разноски. Против първоинстанционната присъда е постъпила жалба от адв.И. от АК- Велико Търново, защитник на подсъдимия О. Г., с искане за нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен. Твърди се, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради неправилна и неточна преценка на събраните доказателства, а оттам и за неправилни изводи относно виновното поведение на подсъдимия, както и доводи за липса на изложени съображения относно фактическия състав на престъплението. Присъдата е обжалвана и от адв.Н. от АК- Велико Търново, защитник на подсъдимия А. Г., който счита, че при постановяване на атакувания съдебен акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразило се в нарушаване на принципите на процеса, залегнали в чл.13 и 14 от НПК, тъй като не е направен пълноценен анализ на всички събрани в процеса доказателства. Не било отговорено с присъдата на доводите на защитата, което отново нарушило правата на подсъдимите. На основание на тези съображения се иска отмяната на присъдата в частта й, с която подс.А. Г. е бил признат за виновен в това, че извършил престъплението, в което е обвинен, в съучастие с другия подсъдим. Срещу присъдата е подаден и протест, с който се иска отмяната й в частта, с която на подс.О. Г. е наложено наказание глоба, тъй като за престъплението, в което този подсъдим е обвинен, законът не предвижда наказание глоба. Във въззивното производство прокурорът поддържа протеста и иска отмяната на присъдата в частта, досежно наложената глоба на подс.О. Г. и потвърждаване на присъдата в останалата й част. В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия О. Г. иска отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане, тъй като веществените доказателства по делото не били предявени на страните, което се явява нарушение по чл.348, ал.3, т.2 вр. чл.335, ал.2 от НПК. Алтернативно иска отмяна на присъдата на осъдителната присъда и оправдаване на подсъдимия по изложените вече в жалбата доводи. Пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия А. Г. излага съображения за допуснати на съдебното производство пред първата инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непредявяване на веществените доказателства на страните. Иска отмяната на присъдата в частта й, с която подс.А. Г. е бил признат за виновен в това, че извършил престъплението, в което е обвинен, в съучастие с другия подсъдим. Подсъдимите се явяват лично и се солидаризират с доводите на защитниците си. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, като съобрази наведените в жалбата доводи и като провери изцяло атакуваната присъда на основание чл.314, ал.1 от НПК, счете за установено следното: Жалбите и протестът са процесуално допустими, подадени от лица, легитимирани за такива процесуални действия. Разгледани по същество жалбите се явяват основателни. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Обжалваната в настоящото производство присъда съдът е постановил, мотивирайки я с доказателства, които не са приети непосредствено от него и не са събрани по предвидения в НПК ред. Видно от протокола от проведеното на 13.01.2025г. открито съдебно заседание по делото, след прочитане на писмените доказателства на основание чл.283 от НПК, съдът е взел становището на страните по отношение необходимостта от извършване на други процесуално-следствени действия, и след изявленията им, че нямат искания в тази връзка, е обявил съдебното следствие за приключено и е пристъпил към изслушване на съдебните прения. В посоченият протокол не е отбелязано съдът да е предявил на страните веществените доказателства, приложени към делото и въз основа на които е постановил присъдата си. С оглед на това, и предвид доказателствената сила на протокола, съгласно разпоредбата на чл.131 от НПК, се налага извода, че съдът не е предявил на страните веществените доказателства. Приетата в мотивите към присъдата фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи относно основателността на обвиненията са основани именно на тези веществени доказателства, които не са предявени и съответно проверени в съдебно заседание по реда на чл. 284 от НПК и приобщени по този ред към доказателствената съвкупност по делото. По този начин първоинстанционният съд е нарушил принципа на непосредственост в наказателния процес, уреден в чл. 18 от НПК, установяващ задължението на съда да основава решенията си върху доказателствени материали, които събира и проверява лично, освен в случаите, изрично предвидени в НПК, какъвто случаят не е. Така е нарушил принципа на разкриване на обективната истина, даден и в разпоредбата на чл. 13, ал.2 от НПК, установяващ, че обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в НПК. Принципът на непосредственост се проявява в най-голяма степен във фазата на съдебното следствие, тъй като по правило в съдебно заседание доказателствата се събират в присъствието на страните, на които е гарантирана възможността да правят бележки, оспорвания и оценки на доказателствата. Нещо повече, видно от справката към обвинителния акт, веществените доказателства по делото се съхраняват в сградата на ТД на Митница- Русе. Няма никакви данни по делото, установяващи, че тези доказателства са били на разположение на Районен съд- Бяла в който и да било момент от съдебното производство по делото. Това означава, че не само формално не е извършено или вписано в протокола предявяването на веществените доказателства, но и че те никога не са били проверени и разгледани от състава на съда, постановил присъдата. По този начин съдът е постановил присъдата си въз основа на доказателства, които не са събрани непосредствено пред съдебния състав и без да положи необходимите усилия за разкриване на обективната истина по реда на чл. 18 НПК. Изложеното опорочава процеса по формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, респ. - ограничава възможността за съдебен контрол върху процеса по формиране на преценката на решавания първоинстанционен съд по съществото на делото. Като не е изпълнил задължението си по чл. 284 от НПК да огласи всички доказателства, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото, и като е лишил страните от възможността да вземат участие при събирането, проверката, обсъждането и оценката на всички доказателства, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, с което е ограничил и нарушил правата на страните по делото, вкл. и правото на защита на подсъдимите, препятстващо проверката на правилността, обосноваността, законосъобразността и справедливостта на постановената присъда от настоящата инстанция. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е довело до опорочаване на съдебният акт, предмет на проверка от настоящата инстанция, като същото не може да бъде отстранено от въззивния съд, но е отстранимо от първоинстанционния съд, чрез законосъобразното повтаряне на процесуалните действия, при които това нарушение е било допуснато. Съгласно чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК допуснатото нарушение на процесуалните правила е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав. Ето защо и във връзка с изложеното по-горе въззивният съд счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на посочените нарушения. Тъй като обжалваният съдебен акт се отменя на процесуално основание, съдът намира, че делото не следва да бъде разгледано по същество и с оглед направените в жалбата оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, който въпрос следва да бъде решен при новото разглеждане на делото от първата инстанция, когато съдът следва да изложи вижданията си по всички главни факти на доказване, да направи задълбочена оценка на доказателствата по делото, досежно всички елементи от състава на конкретните престъпления. Мотивиран така и на основание чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, съдът