Решение № 1312 от 18.10.2024 г. на Административен съд - Габрово по дело № 319/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от К. Д. К. от [населено място] против Решение № 65 от 02.07.2024 година по АНД № 176/2024 година по описа на Районен съд – Севлиево. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление / НП/ № 07-018 от 22.01.2024 година на Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – [населено място], с което на К. Д. К. за нарушение на чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е наложена глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева на основание чл. 75 от ЗРА. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при игнориране и несъобразяване със събраните по делото доказателства. Развиват се доводи относно неустановеност на извършителя на вмененото на К. административно нарушение, липса на доказателства относно обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 от ЗРА относно оправомощаването на проверяващите служители, неизползване на технически средства или системи за заснемане и записване, липса на служебна униформа и легитимиране със служебни карти от страна на проверяващите, маловажност на случая. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него НП. Касационният жалбоподател К. Д. К. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание; депозирани са писмени бележки чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, в които се заявява, че се поддържа жалбата, както и искането по същество, развиват се доводи по същество и се заявява претенция за присъждане на разноски. Ответната страна Началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – [населено място] се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се касационната жалба, по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, съображения за което са развити в депозирано по делото писмено становище; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението на районния съд. Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство. Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна. От събраните по делото доказателство безпротиворечиво се установява, че на посочената в НП дата 15.09.2023 година, в 12: 55 часа, К. К., при извършване на любителски риболов, е уловил и задържал в живарник 7 броя риба от вида шаран, с размери по-малки от минимално допустимите съгласно Списъка на минимално допустимите размери за улов на риба и други водни организми, представляващ приложение № 2 към чл. 38, ал. 1 от ЗРА, което деяние представлява административно нарушение на чл. 38, ал. 1 от ЗРА. Горната фактическа обстановка е установена не само от показанията на свидетелите – проверяващи служители от ИАРА, но и от показанията на сочената от самия К. свидетелка. Компетентността на проверяващите е установена с представянето на Заповед № РД09-406 от 01.04.2022 година на министъра на земеделието /л. 18 от първоинст. дело/. Доводите от касационната жалба са разгледани от въззивния съд и са приети за неоснователни, каквото е становището и на настоящия съдебен състав, поради което мотивите на въззивния не следва да бъдат преповтаряни или допълвани. Настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд, че не се касае за маловажен случай на административно нарушение. Определеният в НП размер на наказанието е в предвидения от закона минимум за нарушения от този вид и се явява адекватна санкционна мярка, съобразена с обществената опасност на деянието и смекчаващите обстоятелства, изразяващи се в липсата на данни от нарушителя да са извършвани други нарушения от този вид. В случая настоящият съдебен състав също намира, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за типично за вида си нарушение, което не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Намерението за връщане във водата на уловената маломерна риба не би могло да бъде прието за смекчаващо вината обстоятелство, тъй като връщането е дължимо поведение по силата на чл. 38, ал. 2 от ЗРА, като връщането следва да бъде извършено незабавно след улова, което в случая не е сторено. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Севлиево следва да бъде оставено в сила. Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът