Решение № 1280 от 2.4.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 146/2025 г.

Производството е с правно основание чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от К. Г. М. от [населено място] против т.2 от Заповед №ДС-ЗД-8/22.01.2025 год. на Областния управител на област Стара Загора в частта за определеното обезщетение за отчуждаване на собствения му недвижим [имот номер] в м.”Читашка могила” в землището на [населено място], общ. Раднево, с площ 8.166 дка. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като определеното обезщетение не съответства на пазарните условия, тъй като в момента цената на 1 дка обработваема земя достига 4 000 лв.. В конкретния случай, с посоченото обезщетение, отчуждаването се превръща в конфискация и директно се нарушава Конституцията на Република България. В жалбата е направено искане за допускането и назначаването на експертиза, която да определи размера на паричното обезщетение към настоящия момент. Моли съда да постанови решение, с което да измени оспорената заповед като увеличи размера на определеното обезщетение. Ответникът – Областен управител на област Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. оспорва жалбата. Счита издадената заповед за законосъобразна и моли да бъде потвърдена, като за това излага подробни съображения в съдебно заседание. В представената по делото писмена защита излага доводи защо вещото лице неправилно не е включило в определянето на цената на отчуждената нива посочената от съдията по вписванията сделка за нива шеста категория. Заинтересованото лице „Мини Марица изток” ЕАД [населено място], чрез пълномощника си юрисконсулт Б. също оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени направените разноски. От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка: Със съвместна Заповед №РД-02-14-2973/31.12.2024 год. и №ЗМФ-1838 от 30.12.2024 год. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство и на Министъра на финансите /стр. 40-42 от том първи/ е одобрено отчуждаването на два имота - частна собственост, намиращи се на територията на [населено място], общ. Раднево, обл. Стара Загора, които попадат в Специализирания ПУП за развитие на Рудник „Мини Марица изток“ЕАД, „Обединена северно насипище“ – Рудник „Трояново 1“ и Рудник „Трояново север“, части от землището на [населено място], общ. Раднево, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-14-1358/28.06.2011 год. на Зам. Министъра на регионалното развитие и благоустройството /лист 140-141 от том първи от делото/. Единият от имотите е поземлен имот с идентификатор №73225.20.9 в по КККР на [населено място], общ. Раднево, с площ 8.166 дка. Определено е обезщетение в размер на 15 554.00 лв. за имота, съгласно експертна оценка за определяне на пазарната стойност. С писмо №90-05-1340/07.01.2025 год. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство /лист 37-39 от том първи/ на Областния управител на област Стара Загора е възложено да осъществи процедурата по принудителното отчуждаване на имота по реда на чл.34а, ал.2 във връзка с чл.34в от ЗДС. Към преписката е приложена експертна оценка на отчуждаваните имоти, възложена от „Мини Марица изток”ЕАД [населено място], общ. Раднево с писмо №ОИ-01-178/06.02.2024 год. /лист 61 от том първи/. Изготвена е от „Сървей груп”ЕООД [населено място] - лицензиран оценител на недвижими имоти /лист 50 - 59 от том първи/ въз основа на Удостоверение №60/27.02.2024 год. на Служба по вписвания [населено място] /лист 62 от том първи, лист 84/ и копия от нотариални актове за осъществени сделки по покупко-продажба, вписани в удостоверението. Според тази оценка размерът на пазарната оценка за процесните имоти по реда на глава трета от ЗДС възлиза на 15 554.00 лв. за имота. С оспорената Заповед №ДС-ЗД-8/22.01.2025 год. на Областния управител на Област Стара Загора на основание чл.34а, ал.2 и чл.34в, ал.1 от ЗДС във връзка с чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и чл.63б от Закона за енергетиката и §1, т.24б от ДР на ЗЕ, съвместна Заповед №РД-02-14-2973/31.12.2024 год. и №ЗМФ-1838 от 30.12.2024 год. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство и на Министъра на финансите и писмо с вх.№ДС-11/09.01.2025 год. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство е наредено отчуждаването на [имот номер], представляващ нива с площ 8.1660 дка в м.”Читашка могила”, четвърта категория, на К. Г. М., срещу парично обезщетение в размер на 15 554.00 лв.. По делото по искане на жалбоподателя за изясняване на спорните обстоятелства е назначена съдебно-оценителна експертиза, изпълнена от вещо лице, което отговаря на изискванията на §1а, т.3 от ДР на ЗДС. Въз основа на направените изчисления, вещото лице дава заключение и определят парично обезщетение в размер на 1968.45 лв. на кв.м. или 16 074.00 лв. за имота. В съдебно заседание бе отговорено и на зададените въпроси от страна на страните по делото, като се уточни, че в заключението не е включен [имот номер], тъй като същият е бил шеста категория. Ако същият се включи, то оценката на имота става 15 554.00 лв. или средна цена на декар от 1 650.00 лв.. Оценката е извършена въз основа на сключени сделки за периода 06.02.2023 год. – 06.02.2024 год. и не е актуална към датата на издаване на оспорената заповед. Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, намира следното от правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. Заповедта, предмет на съдебен контрол, е постановена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. По делото не е спорно, че са налице материалноправните предпоставки за издаването й – държавна нужда от изграждане на национален обект /добив на енергийни ресурси по смисъла на §1, т.24б от ДР на Закона за енергетиката/, която не може да бъде задоволена по друг начин и влязъл в сила специализиран подробен устройствен план за развитие на Рудник „Мини Марица изток”ЕАД, рудник „Трояново-1” и Рудник „Трояново север“, части от землищата на [населено място] бряг, [населено място], общ. Раднево и от кв. Гипсово по кадастралната карта на [населено място], съгласно приетата графична и текстова част на документацията. Имотът собственост на жалбоподателят, се засяга непосредствено от предвидените дейности. Не е спорно също така, че на жалбоподателят е изпратено писмо-предложение изх.№ОИ-01-700/30.05.2023 год. /лист 48-49 от том първи/ за закупуване на имота, като му е предложена цена в размер на 16 106.00 лв. и му е даден 30 – дневен срок за приемане на предложението. Писмото е получено от жалбоподателят лично на 08.06.2023 год.. В указаният срок, предложението не е прието. Към жалбата са приложени, писмени доказателства, от които се установява наличието на кореспонденция между жалбоподателят и „Мини Марица изток“ЕАД, относно направеното предложение. Макар и да не са приложени от страна на търговското дружество, съдът намира, че доколкото същите са относими към предмета на делото и не са оспорени от ответника и заинтересованата страна, се установява, наличието на кореспонденция между двете страни, като в крайна сметка не е постигнато съгласие нито относно продажбата на имота, нито относно неговата замяна. Тази кореспонденция удостоверява липсата на постигнато съгласие относно продажбата на имота, като непредставянето на оценителния доклад от страна на дружеството, въз основа на който е отправено предложението за изкупуване, не накърнява правата на жалбоподателят, тъй като се касае за кореспонденция между равнопоставени лица и съдът не проверява съответствието на предложената цена с пазарната такава. Законодателят е изискал единствено и само непостигането на съгласие между страните, като условие за стартиране на процедурата за отчуждаване. Защо и по каква причина не е постигнато такова съгласие е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед. В този смисъл, не е налице законова регламентация относно провеждането на тези отношения между жалбоподателят и „Мини Марица изток“ЕАД и същите не са предмет на проверка от страна на съда. Заповед №ДС-3Д-8 от 22.01.2025 год. на Областния управител на Старозагорска област изхожда от материално и териториално компетентен орган. Според разпоредбата на чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите, а според ал.2 извън случаите по ал.1 отчуждаването се извършва със заповед на областния управител по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В случая се касае за отчуждаване на имот, частна собственост /ПИ с идентификатор №73225.20.9/ с оглед удовлетворяване на държавни нужди от добив на енергийни ресурси, т.е. извън тези по изграждането на национални обекти и по предложение на двамата ресорни министри. С оглед на изложеното и предвид местонахождението на имота - в област Стара Загора, компетентен да постанови заповед за отчуждаването му, съответно на чл.34а, ал.2 от ЗДС, вр.с чл.63б, ал.1 от ЗЕ, е Областният управител на област Стара Загора. Заповедта, предмет на оспорване, е в надлежна писмена форма и е подробно мотивирана. Същата отговаря на изискванията на чл.34в, ал.1 от ЗДС да съдържа посочване на държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението, размерът, цената /размера на обезщетението/, собствениците и търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението, съответно и кога ще започне изплащането му. При издаването на Заповед №ДС-ЗД-8 от 22.01.2025 год. на Областния управител не се установиха нарушения на административнопроизводствените правила с характер на съществени. Производството е било инициирано по мотивирано предложение на заинтересованото ведомство изх.№Е-26-М-220/17.06.2024 год. на Министъра на енергетиката /лист 150-153 от том първи на делото/ до Министъра на финансите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в хипотеза и на основание чл.63б ал.1 и ал.3 от Закона за енергетиката. Искането съдържа информацията по чл.63б ал.2 от ЗЕ, а именно че имотите, в т.ч. и имот с идентификатор №73225.20.9, е включени в границите на концесионната площ на находището на подземни богатства и са необходими за дейностите на енергийното предприятие „Мини Марица изток”ЕАД, съгласно утвърден и влязъл в сила специализиран подробен устройствен план. Изтъкната е и невъзможността, въпреки направените опити за постигане съгласие, за изкупуване на изброените имоти, включително и този на жалбоподателят. Министърът на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството, след като са разгледали и преценили искането за отчуждаване, са го одобрили, като съответно министърът на финансите се е произнесъл положително относно неговата финансова обезпеченост, а министърът на регионалното развитие и благоустройството - относно наличието на основание за отчуждаване. Съответно на чл.34а, ал.2 от ЗДС, към който ред нормата на чл.63б, ал.3 от ЗЕ препраща, изготвена е за отчуждаването съвместна заповед №РД-02-14-2973 от 31.12.2024 год. и Заповед №ЗМФ-1838 от 30.12.2024 год., на двамата министри /на регионалното развитие и благоустройството и на финансите/, с характер на предложение до Областния управител по смисъла на чл.34а, ал.2 от ЗДС. Предложението за отчуждаване е комплектовано с документите, изброени като необходими по ал.4 на чл.34а ЗДС: копие на влезлия в сила ПУП, характеристики, вид, местонахождение на имотите, данни за собствениците и документите им за собственост, оценка на имотите, извършена от оценител и с актуалност към 18.03.2024 год. /налице е и последващото му заверяване за актуалност към 01.08.2024 год. и към 13.12.2024 год. – лист 301 от том първи/, финансова обосновка. Областна администрация Стара Загора, съответно на чл.34а, ал.3 ЗДС е изготвила обявление за отчуждителната процедура, като същото е обнародвано по надлежния ред, предвиден в закона, за което се ангажирани и съответните доказателства от страна на ответника. С оглед на изложеното съдът намира, че при издаването на Заповед №ДС-3Д-8/22.01.2025 год. не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната й на това основание. При извършената преценка за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон съдът съобрази следното: Обективираното в заповедта волеизявление за отчуждаване за държавни нужди засяга поземлен имот-частна собственост. Правото на собственост е конституционно гарантирано /чл.17 ал.3 от Конституцията на Република България/, като в ал.5 е регламентирано и принципното положение, при което е допустимо принудителното отчуждаване на собственост - „Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”. Посочената конституционна регламентация е възпроизведена в чл.32, ал.1 от ЗДС, според която норма имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Според чл.33 ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която да не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. От анализа на горните разпоредби следва, че материалноправните предпоставки, които следва да са налице кумулативно за предприемане на отчуждаване на частни имоти за държавни нужди, са следните: наличие на държавна нужда, невъзможност от удовлетворяването й по друг начин и определяне на равностойно обезщетение. Сочената от органа държавна нужда се свързва със специалната хипотеза на чл.63б, ал.1 от ЗЕ, според която в случаите на добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавна нужда, когато не е постигнато споразумение със собствениците или титулярите на други вещни права върху недвижим имот или част от такъв, енергийното предприятие - концесионер има право да поиска от министъра на енергетиката предприемането на действия по принудително отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост. Доказателство за наличие на такава нужда би съставлявал влязъл в сила подробен устройствен план, предвижданията на който да отреждат имота за добив на енергийни ресурси, наред с което добивът следва да е за държавни нужди по смисъла на §1 т.24б от ДР на ЗЕ. В оспорената заповед е мотивирана необходимостта от отчуждаването на описаните имоти, вкл. процесния, с нуждата от осигуряване дейността на енергийното предприятие по добив на енергийни ресурси за държавни нужди съгласно влезлия в сила ПУП и с невъзможността минно-технологичния процес на откриване и добиване на въглища да заобиколи или прескочи обхванатите от предвижданията на плана парцели. В случая наличие на държавна нужда в смисъла, визиран в чл.33, ал.2 от ЗДС, чл.63б от ЗЕ, във връзка с §1 т.24б от ДР на ЗЕ, се доказа по делото, съответно на материалния закон и изложените към акта мотиви. Съгласно §1, т.24б от ДР на ЗЕ „добив на енергийни ресурси за задоволяване на държавна нужда” е добивът на енергийни ресурси за промишлено производство на електрическа и/или топлинна енергия, осъществяван в рамките на концесионната площ от енергийно предприятие концесионер въз основа на предоставена концесия, когато количеството на добитите от концесионера енергийни ресурси е в обем не по-малък от 50 на сто от добиваните на територията на страната годишни количества от този вид ресурси. „Мини Марица - изток” ЕАД [населено място] е титуляр на концесия за добив на лигнитни въглища от находището на „Източномаришкия въглищен басейн” - Решение №655/13.07.2005 год. на Министерски съвет / лист 108-110 от том първи/. Добивните дейности се извършват и в Р. Т. - 1, част от находището, и чието разширяване е предвидено да обхване и части от землището на [населено място], общ. Раднево със специализирания подробен устройствен план, одобрен със заповед №РД-02-14-1358 от 28.06.2011 год. на Зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството. Доказано е по делото и не е опровергано от жалбоподателят, че планът е влязъл в сила. Предвижданията на плана сочат на необходимост от промяна предназначението на обхванатите от него територии: от територии за земеделски нужди в такива за добив на полезни изкопаеми, като тези предвиждания се отнасят и ПИ с идентификатор № 73225.20.9, включен в плана. Следователно, налице е държавна нужда от добив на енергийни ресурси за държавни нужди по смисъла на §1 т.24б от ДР на ЗЕ и чл.33 ал.2 от ЗДС. Релевантно в хипотезата на чл.63б от ЗЕ е непостигането на съгласие между енергийното предприятие и собствениците и в случая тази предпоставка се доказа по делото, видно от приложените документи от страна на жалбопадателят.. В оспорената Заповед №ДС-ЗД-8 от 22.01.2025 год. е определено парично обезщетение, видът и стойността на което е спорен по делото. Няма спор по делото, че според предназначението си имотът - предмет на отчуждаване, представлява земеделска територия - нива в землището на [населено място], общ. Раднево и като такава е отчужден. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е равностойността на определеното с оспорената заповед парично обезщетение за отчуждаемия имот. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съгласно чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС - в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени поне две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - за земеделски земи. Съгласно §1а, т. 1 от ДР на ЗДС - по смисъла на този закон „равностойно парично обезщетение“ – това е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Съгласно §1а, т.1а от ДР на ЗДС - по смисъла на този закон „равностойно имотно обезщетение“ е това обезщетение, при което на собственика на отчуждавания имот се предоставя в собственост имот частна държавна собственост, представляващ земеделска земя от държавния поземлен фонд или горска територия, в която горите са с еднакъв произход и функции с отчуждаваните, в същото или съседно землище, чиято стойност, определена по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно по реда на наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите, е равна или надвишава с до 20 на сто стойността на отчуждавания имот. Съгласно §1а, т.2 от ДР на ЗДС – „пазарни цени“ са „осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Съгласно §1а, т.2, б.“в“ от ДР на ЗДС – „имоти, намиращи се в близост до отчуждавания“ са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. Съгласно чл. 17, ал. 5 от Конституция - Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно член 1 „Защита на собствеността“ от ДОПЪЛНИТЕЛЕН протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 год. - Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Съгласно чл.5, ал.1 и ал.4 от Конституцията - Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА - Нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Така действащата цялостна нормативна уредба има за цел, в случаите на принудително отчуждаване на собственост, собственикът на отчуждения имот да бъде възмезден, като предварително му се изплати равностойно обезщетение – чл. 5 от Конституцията на РБългария, чл. 32, ал. 1 от ЗДС. Това равностойно обезщетение е пазарната цена за имота, която този собственик би получил при свободното договаряне на пазара на недвижимите имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда и която пазарна цена гарантира и защитава неговите пазарни интереси. Пазарната цена следва да се определи на базата на сключените сделки, а не на базата на направените оферти, доколкото последните представляват единствено и само офертно предложение, което подлежи на договорка между страните. Постигнато съгласие между същите е оформено в сключената сделка – нотариален акт, съставен от нотариус и вписан в съответната служба по вписванията. Вписаната в нотариалния акт цена не подлежи на преценка от трети лица и за тях представлява реалната цена за постигнатото съгласие, удостоверена и от нотариуса. В този смисъл представените от страна на жалбоподателят оферти за имоти в района, не могат да послужат като основа за определянето на пазарната цена на имота. Още повече, че едната нива има лице към АМ Тракия /каквото в случая не се установява по отношение на процесния имот/. Съдът намира за неоснователни исканията на жалбоподателят за определянето на пазарната цена на имота, като се имат в предвид Българските стандарти за оценка, приети от общото събрание на Камарата на независимите оценители. В случая законовата регламентация за отчуждаването е разписана в Закона за държавната собственост и Закона за енергетика и съдът е длъжен да следи, дали разписаната във всеки един от двата закона процедура е спазена. Съгласно чл.34, ал.2, т.3 и чл.34а, ал.4, т.3 от Закона за държавната собственост, към искането и предложението за отчуждаване, се прилага оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване. Отчуждаването е допустимо само когато е налице предварително и равностойно обезщетение, което да се определи по критериите предвидени в закона. За тази цел съдията по вписванията е длъжен да издаде удостоверение и да предостави копие от всички вписани сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, продажба чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавни институции и общини, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец – чл.32, ал.4 от закона, като в случая следва да се имат в предвид законовите определения за това, съгласно §1а, т.1 и т.3 от ДР на същия закон. При наличието на законова процедура и критерии за определянето на равностойно обезщетение, същите следва да се приложат, дори и да противоречат на приложените от страна на жалбоподателят български стандарти за оценяване. Абсурдно би било да се твърди, че законовите разпоредби противоречат на тези стандарти, но дори и това да е така, то същите следва да се приложат като нормативен акт от по висша степен. Законовите разпоредби имат по-голяма юридическа сили от стандартите – става въпрос за приложение на закон пред приетите стандарти за оценка от орган, който е предвиден в Закона за независимите оценители и е компетентен за това. Стандартите са приети от Общото събрание на Камарата на независимите оценители /КНО/, на основание чл.27, ал.1, т.5 от ЗНО, която по своя характер е професионална организация на независимите оценители и е юридическо лице на самостоятелна издръжка със седалище София /чл. 22, ал. 1 от ЗНО/. При тази уредба е видно, че процесните стандарти нямат белезите на подзаконов нормативен акт, защото не съдържат елементите, които го характеризират като такъв, визирани в чл.1а ЗНА, а именно: не съдържа общи правила за поведение, които да се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, няма нееднократно действие и не издаден или приет от компетентен държавен орган, съответно не е издаден по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Същият не е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.7 от ЗНА, съответно нормативен административен акт по смисъла на чл.75 от АПК - подзаконов административен акт, който съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие /в този смисъл е Определение №1187 от 29.01.2019 год., постановено по адм. дело №15402/2018 год. по описа на ВАС на Република България/. Ирелевантно за спора е също така, дали посочената цена за отчуждаване удовлетворява или не собственика на имота. Единствения ред за защита на неговото право на собственост е съдебното оспорване на така определеното обезщетение, което в конкретния случай е надлежно упражнено. Настоящият съдебен състав намира, че за определяне на равностойното парично обезщетение за отчужденият имот на жалбоподателят следва да се има в предвид, определената оценка в назначената съдебно-икономическа експертиза, която е компетентно дадена и определя равностойно обезщетение. В съдебно заседание аргументирано бе отговорено на въпросите на жалбоподателят, като в заключението са включени сделки в предвидения от закон период 06.02.2023 год. - 06.02.2024 год. /12 месеца преди датата на възлагане на оценката/, за имоти, представляващи ниви, при които е посочена самостоятелна продажна цена за конкретния имот. Тези сделки са удостоверени от страна на службата по вписванията, въз основа на издаденото удостоверение, което представлява официален документ, който не е оборен по надлежен ред от страна на жалбоподателят. В случая според настоящия съдебен състав, правилно е била изключена сделката относно нива с [идентификатор] по КККР на [населено място] – същият е шеста категория, за разлика от процесния който е четвърта категория. Да, както правилно е отбелязано в писмената защита на ответника и съгласно посоченото тълкувателно решение на ВАС - №3/23.03.2015 год., постановено по тълкувателно дело №6/2014 год. на ОСС на ВАС, не е необходимо категорията да е идентична, но в случая са приложени доказателства за четири сделки с ниви четвърта категория, каквато е и на жалбоподателят и които са със сходни характеристики. Тези сделки са достатъчни за определянето на равностойното парично обезщетение. Видно, е че различните категории са договорени на различна стойност и с оглед спазването на законовата разпоредба за определянето на равностойно парично обезщетение, определеното такова от вещото лице отговаря в най-голяма степен на законовата дефиниция. Неоснователен е и довода, че паричното обезщетение следва да се определи към датата на издаване на оспорената заповед на Областния управител. Следва да се има в предвид, че процедурата по отчуждаването представлява сложен фактически състав, включващ издаването на множество индивидуални административни актове на различни ведомства, като изрично е разписано, към коя дата следва да бъде определено паричното обезщетение и за какъв период. При така установеното съдът намира, че определеното обезщетение от административния орган с оспорената частично заповед на Областния управител на област Стара Загора в размер на 15 554.00 лв. за поземлен имот с идентификатор №73225.20.9 се явява неравностойно. Предвид изложеното за проявени предпоставките за издаване на оспорената заповед, заключението по експертизата, прието в съдебното производство е основание за изменение на административния акт в частта за приетата в административна фаза оценка. По делото е направено искане за присъждане на разноски от страните по делото, като при този изход на делото е основателно е това на жалбоподателят. Същите са в размер на 620.00 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв. и 610.00 лв. възнаграждение за вещото лице за изготвената експертиза. Водим от тези мотиви и на основание чл.38, ал.8 от ЗДС, съдът