Решение № 197 от 10.10.2024 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 195/2024 г.

Производството е по чл.258-чл273 ГПК. С обжалваното решение №17/24.01.2024г по гр.д. №502/2021г Смолянският районен съд е осъдил ЧСИ Т. С. В. с рег. № 918 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Смолян, с адрес гр. Смолян, ул. „Дичо Петров“ № 38, ет. 1, офис № 2 на основание чл. 441, ал. 1, изр.първо, вр. ал. 2 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД да заплати на „Дюлгер“ ООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. „България“ № 58, ет. 3, представлявано от С.С.Ч. причинени имуществени вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия по налагане на обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнително дело № 289/2020 г. по описа на ЧСИ В., както следва: -677, 45 лв., представляващи обезщетение за причинени вреди от налагане на запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от Министерството на образованието и науката по Данъчна фактура № 2000000402 от 10.11.2020 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 14 750, 86 лв. за периода от 10.12.2020 г. - датата на изискуемостта на вземането до 16.05.2021 г., като е отхвърлил искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; -3 604, 65 лв., представляващи обезщетение за причинени вреди от налагане на запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от Министерството на образованието и науката по Данъчна фактура № 2000000406 от 25.11.2020 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 193 666, 97 лв. за периода от 25.12.2020 г. - датата на изискуемостта на вземането до 01.03.2021 г., като е отхвърлил искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; -586, 78 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от налагане на запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от Министерството на образованието и науката по Данъчна фактура № 2000000407 от 25.11.2020 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 31 526, 08 лв. за периода от 25.12.2020 г. - датата на изискуемостта на вземането до 01.03.2021 г., като е отхвърлил искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.; -1 742, 41 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от запор на банковата сметка на „Дюлгер“ ООД в „УниКредит Булбанк“ АД, съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 40 179, 49 лв. за периода от 11.12.2020 г. - датата на превода на сумата към ЧСИ до 16.05.2021 г., като е отхвърлил искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, -632, 33 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по Данъчна фактура № 000000423 от 31.01.2021 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 21 473, 54 лв. за периода от 31.01.2021 г. - датата на изискуемостта на вземането до 16.05.2021 г., като е отхвърлил искането за присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Със същото решение е осъдил ЧСИ Т. С. В. с рег. № 918 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Смолян, с адрес гр. Смолян, ул. „Дичо Петров“ № 38, ет. 1, офис № 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Дюлгер“ ООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. „България“ № 58, ет. 3, представлявано от С.С.Ч., направените деловодни разноски в общ размер 4 425, 39 лв., от които 363, 89 лв. държавна такса, 1200 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, 1852 лв. за СОЕ и 1009, 50 лв. за СИЕ.Това решение е постановено при участието на третото лице - помагач на ответника -Застрахователно дружество „Лев инс“ АД Постъпила е въззивна жалба с вх.01097/14.02.2024г от Т. С. В., в качеството на ЧСИ № 918, с район на действие Окръжен съд гр. Смолян е адрес гр. Смолян, ул. ”Дичо Петров”№38, ет. 1, офис № 2, чрез адв. В.Р. против решение № 17/24.01.20г по гр. д. № 502/2021 г. по описа на районен съд –Смолян, с което съдът осъди ЧСИ Т. С. В. с per. № 918 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Смолян, във всички осъдителните части, като със същото решение е осъден ЧСИ Т. С. В. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Дюлгер“ ООД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление -гр. Смолян, бул. “България“ № 58, ет. 3, представлявано от С.С.Ч., направените деловодни разноски в общ размер 4 425, 39 лв., от които 363, 89 лв. държавна такса, 1 200 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, 1 852 лв. за СОЕ и 1 009, 50 лв. за СИЕ. Намира, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалният и процесуален закон и счита, че е необосновано. Намира че районния съд се е произнесъл при допуснати съществени процесуални нарушения, при неправилен анализ на събраните по делото доказателства и пълно игнориране на установени несъмнено факти, в т.ч. с писмени доказателства и констатациите на СИЕ на в.л. Х..Моли въззивният съд да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното решение № 17/24.01.2024г. по настоящото дело, като с ново решение по съществото на спора да отхвърлите предявените искове.Твърди, че от ищеца са предявени 5 субективно и обективно съединени иска за вреди под формата на законни лихви, като твърди, че вредата произтичала от задържането на сумите и невъзможността ищецът да ползва същите, съответно да реализира от тях полза, което представлявало имуществена вреда.Съгласно чл.45 ЗЗД счита, че следва да са налице кумулативно материалноправните предпоставки- да е извършено конкретно вредоносно деяние, в резултат именно на което деяние да са причинени вреди, вредоносното деяние да е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове правила за поведение, да е причинена имуществена вреда, която е реално настъпила в претендирания размер, да е налице причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител.Счита, че не е установена никоя от сочените предпоставки за пораждане на отговорността на ЧСИ Т. В., спрямо която и да е от конкретните претендирани вреди, но въпреки това съдът е уважил исковете. Твърди, че районния съд е възприел като вредоносно поведението на ЧСИ от едни действия, но го е осъдил да заплати вреди от съвсем различни от обсъжданите като вредоносни Счита, че в по-голямата си част мотивите на съда са неверни фактически установявания.които не кореспондират на събраните по делото доказателства.Счита, че решението на районен съд -Смолян съдържа мотиви, които биха били относими в производство за контрол на действия на съдебен изпълнител, но не и в производство като настоящото. Намира, че установяването на несъразмерно осъществяване на действия, не означава автоматично, че са причинени търсените вреди, без да са установени всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД.Счита, че районния съд невярно е приел, че в срока за доброволно изпълнение длъжника е платил по сметка на ЧСИ сумата от 119 693, 27 лв. Твърди, че тази сума не е внесена доброволно от длъжника, а напротив събрана е в хода на проведеното принудително изпълнение на 29.09.2020 г. реализиран запор от ТЗЛ „Райфайзенбанк“ ЕАД.Моли въззивният съд да обърне внимание, че в този смисъл е заключението на вещото лице Х.. В мотивите на обжалваното решение районен съд-Смолян сочи че длъжника „Дюлгер“ООД е внесъл гаранция в размер на 388 508, 72 лв. пред ВКС за спиране на изпълнението, което спиране е дало основание на „Дюлгер“ООД на 09.10.2020 г. да депозира молба, с която да поиска отмяна на наложените запори на банкови сметки и на вземания по търговски и облигационни договори и на материални активи на дружеството, като е изразил пълна готовност за съдействие.Счита, че районният съд въобще не е обсъждал, че с разпореждане на ЧСИ от 07.10.2020 г., изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 4ГПКвъв вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК по молба с вх, № 4171/07.10.2020 г. от длъжника "ДЮЛГЕР" ООД, към която е приложено Определение № 372 от 01.10.2020 г. на Върховен касационен съд, съгласно което е внесена гаранция в размер на 388, 508.72 лв. по сметка на ВКС, равняваща се на присъдената главница, без лихви и разноски, т.е. преди депозиране на искането за отмяна на обезпечителни мерки. Твърди, че принудително събрана към този момент от запор сума е в размер на 119, 844.15 лв. Счита, че това, което съдът не отчита е че спирането на изпълнителното производство представлява временна забрана да се „упражняват процесуални права“, като в хода на спирането ЧСИ не е оправомощен да извършва нови действия, така и не би могъл да извършва каквито и да било процесуални действия за отмяна на вече наложените обезпечителни мерки. Счита, че районния съд е приел, напълно невярно, че ЧСИ не е изпълнил определението на ВКС за спиране на изпълнението на решението на ПАС, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, което било станало причина длъжникът да продължи да защитава правата си, като обжалва разпореждането за отказ пред окръжен съд –Смолян. Счита, че „спиране на изпълнението, , не е еднозначно с вдигане на вече наложени обезпечителни мерки, което би могло да е последица единствено и само от прекратяване на изпълнението. Намира, че това което районния съд не е съобразил е, че спирането настъпва към момента на постановяването му и няма обратно действие, нито има за последица отмяна на вече приложени принудителни мерки. Счита, че ЧСИ Т. В. е изпълнил задължението си да преустанови провеждането на принудителното изпълнение изцяло - никакви нови действия не са предприети, не би и могло, но не би могло и да се отменят вече наложените обезпечителни мерки преди спирането. Твърди, че постъпилите суми са въз основа на запори, наложени и реализирани преди спирането Следващият аргумент на съда, за да приеме незаконосъобразно процедиране на ЧСИ В., от което били произтекли вреди /при недоказана причинно следствена връзка/ е извода, че „от събраните по делото доказателства и изслушаните по делото експертизи се било установило, че към момента на налагане на запорите и осъществяване на съдебна защита, длъжникът бил финансово стабилен.Счита, че този извод на съда, не държи сметка за две обстоятелства- първо, че към момента на налагане на обезпечителните мерки, нито и при искането за отмяната им ЧСИ е разполагал с правна възможност да назначава и изследва стойност на активи чрез експертизи, нито и да назначава или изследва коефициент на задлъжнялост и/или други обстоятелства касаещи длъжника; на второ място предприемайки действията по всяко изпълнително дело ЧСИ разполага само с правомощието да изисква и получавам справки за задължения, за права, за имуществени отношения.Твърди, че в конкретният случай, при започването на изпълнителното производство Т. В. е установил следните тежести за длъжника, които съдът не е обсъждал в комплекса от предпоставки за извода налице ли е „финасово стабилно състояние на длъжника“: С писмо вх. №3997/29.09.2020г. /л. 127 от изп.дело/ е приложено удостоверение за наличие на задължения, видно от което длъжникът има непогасени публични задължения към НАП в размер на 18 916, 17 лв., като държавата е приета за присъединен по право взискател, такъв е и заложният кредитор в чиято полза е учреден особен залог, какъвто в конкретния случай видно от документите по делото е бил учреден върху цялото търговско предприятие като съвкупност за сумата от 2 200 000, 00 лв. В резултат на предприетото проучване на имущественото състояние на длъжника, чийто дълг по изпълнително дело значително надхвърля сумата от 500 000 лв.твърди, че е получена и справка за вписвания по партида в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/. Справката е с вх. №3915/24.09.2020 г. и съдържа както действащите към момента, така и архивирани вписвания. Твърди, че са налице множество вписвания, по предоставени залози - справка на лист 64 до 94 от делото. Твърди, че от представената справка от ЦРОЗ на БНБ са установени договори с финансови институции към момента на налагане на запорите, респ. и към датата на която е поискана отмяна на същите, в качеството им на обезпечителни мерки: по договор за кредитна линия/кредит за оборотни средства от 18.02.2019 г. с „Райфайзен банк“ ЕАД в размер на 900 000 лв.; по договор кредитна линия/кредит за оборотни средства от 21.12.2007 г. с „Райфайзен банк“ ЕАД в размер на 700 000 лева, Договор за финансов лизинг от 31.12.2018г. с „ОТП Лизинг“ ЕООД за сумата от 30 396 лв. с остатък по балансова експозиция в размер на 17 605 лв. със срок на погасяване до 31.12.2022 г. и договор за финансов лизинг от 31.12.2018г. с „ОТП Лизинг“ ЕООД за сумата от 32 000 лв. с остатък по балансова експозиция в размер на 18 486 лева със срок на погасяване до 31.12.2022г. Счита, че районния съд необосновано приема, че били налице и останалите елементи от фактическия състав на специалната деликтна отговорност на ЧСИ, тъй като от тези действия са настъпили вреди за длъжника. Налагането на запорите, според съда било в пряка причинна връзка между противоправното принудително изпълнение на ЧСИ В. и причинените на длъжника по изпълнителното дело вреди, тъй като, ако не бяха предприети обезпечителните мерки от страна на ответника, то ищецът не би претърпял вреди. Този извод на районния съд намира, че е напълно погрешен, в разрез и със събраните доказателства по делото. Намира, че е факт, че част от тези суми са събраните принудително 119 693, 27 лв. в срока за доброволно изпълнение, а остатъка до 19 6497, 44 лв. са постъпили суми по наложени мерки преди спирането, а не след него. Според районният съд по делото нито се твърди, нито се представят доказателства, че именно с тези суми е извършено погасяване на вземането на взискателя, респ. на разноските по изпълнителното дело. Счита, че, точно обратното сочи вещото лице Х. в т. 2 от основното си заключение, а именно че на 08.12.2020 г. е постъпила сумата от 14 750, 86 лв. по изпълнен запор от МОН, на 11.12.2020 г. е постъпила сумата от 40 179, 49 лв. по изпълнен запор от „УниКредит Булбанк ЕАД“, и на 19.02.2021 г. е постъпила сумата от 21 473, 54 лв. по изпълнен запор от „ЕВН Електроснабдяване ЕАД“; Запорите са наложени преди спиране на изпълнението с Определението на ВКС. Твърди, че с тези суми, заедно и с другите принудително събрани суми описани в т. 2 на заключението задържани поради спирането в сметката на ЧСИ е извършено плащане на дълга. Нито тези събрани суми, нито и внесените като парична гаранция са били достатъчни за пълното погасяване на задължението по изпълнителното дело, ведно с лихви и разноски. Счита, че по делото нито се твърди, нито и се доказва от ищеца по делото, че е върната сума от 18 210 лв. именно част или цялата сума, която е събрана от запорите, защото отново според заключението на вещото лице са събрани от запори и други суми, които съдът въобще не е обсъдил в обжалваното решение. Счита, че видно от събраните писмени доказателства - изпълнителното дело в цялост, както и заключение на вещо лице Х., че със сумите по предходният пункт, заедно и с внесената парична гаранция е погасено задължението по изпълнителното дело. Счита, че в решението районният съд-Смолян неправилно сочи, че за периода на задържане на сумата, резултат от незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител, ищецът търпи вреди поради лишаване от ползването и, чийто минимален размер е съизмерим със законната лихва за периода на задържане на сумата.Счита, че този извод би бил верен ако запорите са наложени след спиране на изпълнението, както и ако чрез събраните от запорите суми, не е погасен дълга по делото, а в случая счита, че това не е така. Твърди, че събраните от процесните запори суми са послужили за погасяване на дълга. Събраните от запорите суми по запор от ЕВН, Уни Кредит Булбанк и МОН твърди, че са част от сумата, чрез която дългът е погасен при приключване на изпълнителното дело. Твърди, че по делото е назначена Съдебно- икономическа експертиза, по т. 2, на която е възложена задача да се установи какви суми са преведени по сметките на ЧСИ Т. В. въз основа на запори на вземания на Дюлгер ООД от трети задължени лица като в отговор на този въпрос, вещото лице представя заключение, съгласно което общо преведените суми възлизат н а 196 497.44лв., като всички те са в резултат на наложени запори преди спирането, макар сумите по част от тях да са постъпили след това Следователно счита, че от търсените като задържани суми, по наложените преди спирането запори са реализирани, съответно преведени са суми вследствие наложените обезпечителни мерки само спрямо сумите 14 750, 86 лв. по Данъчна фактура № 2000000402 от 10.11.2020 г. от Министерство на образованието и науката, сумата от 40 179, 49 лв. по изпълнен запор от Уни Кредит Булбанк ЕАД и 21 473, 54 лв. по изпълнен запор от ЕВН Електроснабдяване. Във връзка с наложеният преди спирането от ВКС запор на вземания по Данъчна фактура № 2000000402 от 10.11.2020 със съконтрагент Министерство на образованието и науката счита, че районния съд не е съобразил, че с преведената по сметката на ЧСИ сума от 14 750, 86 лв., е погасена част от дълга по предявеният изпълнителен лист.Във връзка с данъчни фактури № 2000000406 от 25.11.2020 г, Данъчна фактура№ 2000000407 от 25.11.2020 г. издадени от Министерството на образованието и науката, и сумите 193 666.97 лв., съответно 31 526.08 лв. счита, че районния съд не е съобразил, че запор по вземанията по тези фактури не е реализиран, респ. не е причинена вреда поради невъзможността фактурираните суми да бъдат ползвани, предвид следните необсъдени от съда писмени доказателства-С писмо вх. № 4185/2020г. на Министъра на образованието и науката ЧСИ е уведомен, че към датата на получаване на запорното съобщение няма издадени фактури от „Дюлгер“ ООД, по които изпълнителят да очаква плащане. Към момента на изпращане на запорното съобщение счита, че липсва ликвидно, изискуемо и подлежащо на плащане задължение от МОН като трето задължено лице. Твърди, че фактурите и вземанията по тях не са съобщени от третото лице. По делото са представени писмени доказателства, видно от които спрямо вземанията на „Дюлгер“ ООД от МОН са наложени запори от ТД Пловдив, като с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С200021- 022-0063464/18.09.2020г. на главен публичен изпълнител - л.255 от делото е наложен запор върху вземане от третото задължено лице МОН за сумата от 59 877, 57лв.Видно от Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки на главен публичен изпълнител, едва на 12.01.2021 г. са отменени наложените по-рано запори на вземанията от третото задължено лице МОН. Съгласно основното заключение на в.л. К. Х.- във връзка с образуваните изпълнителни производства пред публичен изпълнител по изпълнително дело № 200925433/18.09.2009 г. на НАП Смолян от страна на МОН са погасени публични задължения в размер на 59 877.57лв., описани по основание и размер в приложението. Във връзка с вземането на „Дюлгер“ ООД от Министерство на образованието и науката моли въззивния съд да съобрази също, че запора спрямо тези вземания, доколкото се счита реализиран с получаване на запорното съобщение е осъществен на 28.09.2020 г. /л.95 и 96 от изп. дело/. В отговор с писмо изх. №0104-205/02.10.2020 г., третото задължено лице /л.192 от изп.дело / уведомява ЧСИ, че към този момент няма изискуеми и ликвидни вземания/ респ. задължения към посоченото лице, произтичащи от Договор № BG16RFOP001-3-002-0005-C02-S1/11.12.2019г., няма издадени фактури от „Дюлгер“ ООД, по които изпълнителят да очаква плащане. С исковата молба свързано с това трето лице се претендират лихви по вземания възникнали и станали изискуеми значително по-късно, в т.ч. след отказа на ЧСИ от 29.10.2020 г. да отмени обезпечителните мерки. Твърди, че фактурите, вземането по които ищецът твърди да е забавено заради обезпечителните мерки са от 10.11.2020 г, 25.11.2020 г.На л. 374 от делото е приобщено писмо на Министъра на МОН, изх.№ 030621/24.11.2020г., с което ЧСИ е информиран, че предстои плащане по Договор № BG16RFOP001-3-002-0005- C02-S-1/11.12.2019г„ но в министерството е получено от НАП запорно съобщение изх. № С2000021-119-0014581/20.11.2020 г. и уведомление от Главен публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Смолян, като подлежащата на плащане към този момент сума е също запорирана от НАП.Видно от разменената кореспонденция между НАП, МОН и ЧСИ Т. В. е, че наложените запори на вземания от МОН не са произвели действие, сумите по данъчните фактури описани в исковете по т. 2 и 3 не са превеждани по сметката на ЧСИ В. по изп.д. 289/2020.Счита, че освен че се доказва по делото, че МОН уведомява ЧСИ, че няма изискуеми задължения към ищеца, още и превежда своя дълг към „Дюлгер“ ООД директно на НАП за погасяване на подлежащите на изпълнение публични задължения.Поради това намира, че липсва вреда, съизмерима със законна лихва. Счита, че липсата на вреда и причинна връзка не изключват възраженията им за липса на противоправно поведение на доверителят и, които счита, че не са обсъдени от районен съд- Смолян. Намира, че изводите на районен съд -Смолян са несъответни на указанията в практиката на Върховния касационен съд в решения постановени по реда на чл.229 от ГПК например Решение № 14/15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3343/2020 г., III г. о., Решение № 56/05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 380/2021 г., III г. о Относно движимите вещи - МПС и други, за които е била допусната и приета съдебно -оценъчна експертиза счита, че съпоставителната операция между паричната равностойност на вземането, предмет на делото, и стойността на вещите, срещу които е насочено принудителното изпълнение, изисква първо съдебният изпълнител да извърши опис - чл. 467, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 468, ал. 2 ГПК, чл. 484, ал. 1, т. 3 и 4 във вр. чл. 485, ал. 1 ГПК. Счита, че възприемането на друг тълкувателен извод би означавало, че изпълнителният орган ще определя стойността на вещта, без да оцени нейното фактическо състояние, т.е. ще постановява акт без да е събрал абсолютно необходимите доказателствени средства в тази насока. Представянето на счетоводен баланс за стойността на вещите счита, че е недостатъчно за доказване на несъразмерността. Счита, че балансовата стойност е преносна стойност, тя съставлява разликата между отчетната стойност на амортизируем дълготраен материален актив и начислената до момента амортизация, а не реална пазарна стойност на веща и в конкретния случай счита, че се явява ирелевантна за целите на изпълнителното производство.Сочи съдебна практика. Относно вината на доверителят и - ЧСИ Т. В., като елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД, счита че вина липсва, доколкото с оглед възникналия между взискателя и длъжника процесуалноправен спор и въпреки противоречивата съдебна практика (в т.ч. и на Окръжен съд Смолян и Апелативен съд Пловдив) по въпроса подлежи ли на съдебен контрол отказът на съдебния изпълнител по възражение по чл. 442а, ал. 2 от ГПК на 29.10.2020 г. е изготвено мотивирано разпореждане за отказ да бъдат вдигнати обезпечителните мерки, в което изрично е указана правната възможност за обжалване пред окръжния съд по местоизпълнението чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.В изпълнение на дадените от Окръжния съд изрични указания „незабавно да бъдат вдигнати наложените запори върху банкови сметки и върху вземания от трети задължени лица, но едва след като бъде установено, че определението на ВКС по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК е запазило правните си последици към момента на произнасянето.Счита, че районния съд не е установил кой е осъщественият от ЧСИ Т. В. деликт-предприемането на действията или отказа му да отмени същите, въпреки наличието на спиране в хода на изпълнителното производство.Моли в този смисъл въззивният съд да се произнесе с решение като отмени решението на районен съд –Смолян в осъдителните му части и отхвърли предявените искове.Претендира разноски и за двете съдебни инстанции. В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№218805.04.2024г от Дюлгер “ ООД чрез адв. Т., който намира, че решението на районен съд – Смолян в обжалваните части е законосъобразно и обосновано постановено и следва да бъде потвърдено Счита, че е предявен деликтен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК вр. чл. 74. ал. 1 от ЗЧ С И и чл. 45 ЗЗД.Съгласно чл. 441, ал. 1, пр. I от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.Счита, че в случая, в хода на производството пред първата инстанция от фактическа страна по безспорен и непротиворечив начин са били установени следните обстоятелства: „Дюлгер “ ООД е било длъжник в производството по изпълнително дело № 289/20г по описа на ЧСИ Т. В., per. № 918 на К ЧСИ, с район на действие ОС - гр. Смолян, образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2020 г„ издаден в полза на взискателя „ХЕФЕСТ" ООД, ЕИК: ••• въз основа на невлязло в сила /към онзи момент/ въззивно осъдително решение № 260003 от 02.09.2020 г., постановено по възз. търг. дело № 237 по описа за 2020 г. на Апелативен съд - гр. Пловдив.Счита, че безспорно се установява, а и се признава от ответника след проучване на имущественото състояние на длъжника, че ЧСИ е наложил запори на вземанията му от „Банка Д С К “ АД, „Уни Кредит Булбан к“ АД „Райфайзен Б а н к “ ЕАД, Община Смолян, МОН, Община Златоград, Община Неделино, Ч С И Петко Мачкърски, „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, както и запори на ППС, машини и съоръжения. В срока за доброволно изпълнение, с молба вх. № 4171 / 07.10.2020 г. по описа на ЧСИ В., от страна на „ДЮЛГЕР“ ООД по делото е представено определение № 372 / 01.10.2020 г., постановено по ч. т. д. № 1759 / 2020 г. по описа н а ВКС, II т.о., с което на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК е спряно изпълнението на цитираното по-горе въззивно Решение № 260003 от 02.09.2020 г., постановено по въззивно търг. дело № 237 по описа за 2020 г. на Апелативен съд - гр. Пловдив. Твърди, че с молбата е отправено искане за спиране на изпълнението на основание чл. 432, ал.1, т. 4 от ГПК. С разпореждане от същата дата изпълнителното производство е било спряно.Твърди, че с молба с вх. № 4218 от 09.10.2020 г. по описа на Ч С И, по реда на чл. 442а, ал. 1 и 2 от ГПК представлявано от него дружество е релевирало възражение за свръхобезпеченост на вземането, с което е поискано да бъдат вдигнати наложените запори на вземания по банкови сметки и по търговски и облигационни договори. Твърди, че на 29.09.2020 г. по сметка на ЧСИ от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по наложения запор е преведена сумата от 119 693, 27 лева, а с внесената сума по обезпеченото искане за спиране по чл. 282, ал.2 от ГПК в размер на 388 508, 72 лева, общата сума за удовлетворяване на вземанията по изпълнителното дело възлиза на 508 201, 99 лева, която надхвърля сумата по изпълнителния лист. Към възражението с правно основание чл. 442а от ГПК твърди, че е била приложена и справка за стойността на запориранпте материални активи на дружеството, от която е видно, че тяхната балансова стойност е 5 681 342, 63 лева. Твърди, че запорираните вземания на дружеството, от възлизат на 2 о46 059, 92 лева или общата стойност на запорираните активи на дружеството възлиза на 8 615 911.34 лева. Твърди, че с разпореждане от 29.10.2020 г. ответникът е отказал да вдигне наложените обезпечителни мерки/запори / и да прекрати конкретно предприетите способи, които счита, че се явяват несъразмерни с размера на задълженията му към взискателя. В мотивите на разпореждането си същият е приел, че по сметката на ЧСИ е постъпила само сумата от 119 844, 15 лева по наложения запор на сметките на длъжника в „Райфайзенбанк България/“ ЕАД и събирането на останалата част от вземането до общо дължимото по изпълнителното дело е бъдещо несигурно събитие, което не може да не бъде взето под внимание към онзи момент. Приел е че длъжника не посочва данни за размера на задълженията си и привилегиите на кредиторите си. Посочил е, че изпълнителното производство е спряно с разпореждане от 07.10.2020 г. по молба на длъжника и на основание определение № 372 / 01.10.2020 г. по ч.т.д. № 1759 / 2020 г. по описа на ВКС, II т.о., с което на основание чл.282, ал.2 от ГПК е спряно изпълнението на въззивно Решение № 260003 от 02.09.2020 г., постановено по в. т. д. № 237по описа за 2020 г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив и е внесена гаранция в размер на 388 508, 72 лева, Счита, че ЧСИ се е съобразил само отчасти и е отказал да вдигне наложените запори.Поради това намира, че правилно районният съд е приел, че в хода на производството пред първата инстанция е установено наличието на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 441 ГПК във връзка с чл. 74 от ЗЧСИ.Счита, че в случая, противоправността на действията на Ч И Т. В. се състои в допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК. Твърди, че на 07.10.2020 г., в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е депозирал молба, от която е видно, че е внесена гаранция по сметка на ВКС в размер на 388 508, 72 лв., като видно от приложеното към нея определение № 372/01.10.2020 г. постановено по ч.т.д. № 1759/2020г. на ВКС, ТК, II т.о., на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГП К е било спряно изпълнението на въззивното решение, въз основа, на което е издаден изпълнителният лист и образувано изпълнителното дело.На 09.10.2020 г., длъжникът е подал и възражение по чл. 442а, ал. 2 ГПК, с искане да бъдат вдигнати наложените запори, с аргумент, че са несъразмерни с размера н а задължението, като ЧСИ е оставил без уважение възражението по чл. 442а, ал. 2 ГПК като е приел, че последния не посочва данни за размера на задълженията си и привилегиите на кредиторите си, установени от справките в Ц Р О З и Агенция по вписванията.Счита, че за длъжника не съществува такова задължение, като по делото не се установява и такава информация да е била искана от него от ЧСИ, и предоставянето е да е било отказано. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 431, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на Централния регистър за ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Счита, че ЧСИ В., е следвало изиска информация за размера на задълженията му и за привилегиите на неговите кредитори, преди да се произнесе по възражението по чл.442а, ал.2 от ГПК.Счита че бездействието на ЧСИ е довело до неправилна преценка на релевантните за делото факти и обстоятелства, и до необоснован и незаконосъобразен извод за липса на несъразмерност.Видно от заключението по допуснатата съдебно-оценъчна експертиза, на в.л. Д.К., пазарната стойност на запорираните материални активи на „ДЮЛГЕР“ ООД /ППС и машини/възлиза в размер на сумата от 4 818 45лева.Твърди, че длъжника е нямал други висящи изпълнителни дела освен цитираното по-горе, както и изпълнително дело № 196/2019 г. по описа на ЧСИ Т. В., образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена в исковото производство по т.д. № 16/2019 г. по описа на ОС — гр. Смолян относно същото вземане на взискателя. Твърди, че е установено, че вписания особен залог на търговското предприятие на длъжника в полза на заложния кредитор „ЧОЧОСАН“ ЕООД е заличен на 13.11.2020 г. със съгласието на заложния кредитор Счита, че е видно от справка от Централния кредитен регистър, издадена от Б Н Б, че единственото задължение на Дюлгер ООД към кредитна институция е в размер на 26 230, 52 лв. като същото представлява предоставена банкова гаранция.Счита, че видно от изп. дело не е налице каквато и да била конкуренция между кредитори на представляваното от него дружество – длъжник или пък образувани други изпълнителни дела срещу „Дюлгер “ ООД.Видно от депозираната въззивна жалба, основните доводи на жалбоподателя, с които се домогва да обоснове правомерността на наложените от него обезпечителни мерки, се коренят в твърдението му, че постановеното по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК спиране на въззивното осъдително решение, не води до автоматична своя законова последица вдигане н а наложените обезпечителни мерки.Моли въззивния съд да обърне внимание, че незаконосъобразността на действията на ЧС И Т. В. не се изразява само и единствено в самото налагане на процесиите обезпечителни мерки, а и в отказа тяхното последващо вдигане след нарочно депозираното от „ДЮЛГЕР“ ООД възражение по чл. 442а ГПК, като внесената от дружеството парична гаранция и постановеното в следствие на нея спиране на изпълнението е следвало да се прецени в съвкупност с всички останали данни по изпълнителното дело, в това число и с доброто имуществено състояние на дружеството, видно от справката за балансова стойност на активите.Счита, че абсолютно ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че процесните запори са били наложени преди датата на спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК, тъй като в случая се претендира обезщетение за вреди, настъпили едва след постановения изричен отказ да бъдат вдигнати тези наложени обезпечения, към който момент, производството по изпълнителното дело е било спряно след внесената от „ДЮЛГЕР" ООД парична гаранция.Що се отнася до останалите елементи от фактическия състав на отговорността на ответника ЧСИ Т. В. по реда на чл. 441 от ГПК, а именно: наличие на вреда и причинно-следствена връзка между поведението му и настъпването на тази вреда, то наличието на същите, както намира, че правилно е приел и районен съд — гр. Смолян, категорично се установяват от материалите по делото. В хода на първоинстанционното производство е установено, че ЧСИ Т. В. е изпратил до Министерството на образованието и науката запорно съобщение, което е получено с вх. per. № 0104-205/28.09.2020 г.Видно от представения като доказателство Договор № BG 16RFO P001-3.002-0005- C02-S-1 от 11.12.2019 г. е, че между представляваното от него дружество и Министерството на образованието и науката е сключен договор с предмет: „Инженеринг-проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР за модернизация на образователната инфраструктура на 101 професионални гимназии в системата на МОН, одобрен за финансиране по оперативна програма „Региони в растеж “ 2014 - 2020 г., процедура BG16RFOP001-3.002 „Подкрепа за професионалните училища в Република Б ългария “Представляваното от него дружество е издало Д ан ъ ч н а ф актура № 2000000402 от 10.11.2020 г. на стойност 14 750, 86 лв., с начислен ДДС; Сумата по тази фактура въз основа на наложения запор е изцяло преведена от третото задължено лице по сметка на ЧСИ, като горното счита, че се потвърждава и от изслушаното и прието заключение по допуснатата първоначална съдебно-счетоводна експертиза, а и не се оспорва от ответника. Видно от материалите по изпълнителното дело ответникът е наложил запор на вземанията на представляваното от него дружество от „ЕВН България Електроснабдяване “ ЕАД като представляваното от него дружество е издало данъчна фактура № 000000423 от31.01.2021 г. на стойност 21 473, 54 лв., с начислен ДДС.Въз основа на така наложения запор „ЕВН България Електроснабдяване “ ЕАД е превело по сметка на ЧСИ сумата от 21 473, 54 лв.За да се домогне да установи твърдяната липса на настъпили в патримониума на „ДЮЛГЕР" ООД имуществени вреди, както и респ. причинно- следствена връзка между неговото поведение и настъпилите вреди, ЧСИ Т. В. твърди обстоятелството, че със Запорно съобщение № С 2000021- 119-0014581/20.11.2020 г., на Публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. П ловдив, офис Смолян, е бил наложен запор върху вземанията на „Д Ю Л ГЕР“ ООД от Министерството на образованието на науката, произтичащ и от цитирания по-горе договор от 11.12.2019 г., поради наличие на публични задължения на представляваното от него дружество.Твърди, че именно наложения от Ч С И Т. В. запор на вземанията на „ДЮЛГЕР" ООД от Министерството на образованието и науката е причина за необслужване на публичните задължения на дружеството, тъй като в случай, че този запор не бе наложен и съответно не бе извършено плащане от страна на МОН по сметка на ЧСИ в размер на сумата от 14 150, 86 лв., то същата би била преведена от първостепенния разпоредител с бюджетни средства именно за погасяване на публичните задължения на дружеството.В този смисъл счита, че е заключението на в.л.Х. по допълнителната ССЕ.Поради това моли въззивния съд да потвърди решението на районен съд Смолян в обжалваните части с които са уважен предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 441 ГПК.Претендира разноски за въззивната инстанция. Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 1506/06.03.2024г от „Дюлгер“ООД гр.Смолян чрез адв.Н. Т. против решение№ 17 от 24.01.2024 г., постановено по гражданско дело № 502 по описа за 2021 г. на районен съд - гр. Смолян в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху претендираните обезщетения по чл. 441, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 74 ЗЧСИ във връзка с чл. 45 ЗЗД.Счита, че в тази част обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. погрешно е приел за неоснователно искането на ищеца да му бъде присъдена и законна лихва върху присъдените с решението суми.Намира, че районният съд погрешно е приел, че е „недопустимо да бъдат присъждани лихви върху лихви, в случай, че бъде прието, че претендираните лихви са върху законната лихва - предмет на всеки отделен иск“.Счита, че присъждането на обезщетение за забава в размер на законната лихва представлява законна последица от уважаване на предявения иск за присъждане на съответно парично притезание, като в случая не е налице анатоцизъм или присъждане на лихва върху лихва. В случая присъдените главници представляват обезщетение за претърпени вреди от страна на ищеца, чийто размер е съизмерим с обезщетението за забава в размер на законната лихва, т.е. присъдените вземания по своята правна природа не представлява обезщетение за забава.В този смисъл сочи трайно установената съдебна практика.Поради това счита, че извода на районен съд –Смолян за недопустимост на начисляване на лихва върху лихва намира за абослютно неоснователни.Поради това моли въззивния съд в тази част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от „ДЮЛГЕР“ ООД искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, да бъде отменено и постановено друго, с което да осъди ЧСИ Т. В. да заплати на, ДЮЛГЕР“ ООД, законната лихва върху всяко едно от присъдените с решението обезщетения по чл. 441, ал. 1ГПК във връзка с чл. 74 ЗЧСИ, считано от датата на депозирана на исковата молба в съда, до окончателното и изплащане.Претендира разноски за въззивното производство В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.№2761/30.04.2024г от Т. С. В., в качеството на ЧСИ №918, с район на действие Окръжен съд Смолян, чрез адв. В.И.Р., която намира въззивната жалба на Дюлгер ООД, за неоснователна, като оспорва жалбата.Моли в тези части да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано постановеното решение Въззивната жалба срещу отхвърлянето на акцесорните искове за присъждане на законна лихва счита, че е неоснователна, тъй като са неоснователни исковете за присъждане на обезщетение под формата на законни лихви. Счита, че неоснователността на главните искове, води до неоснователност и на акцесорните искове само по себе си.Искането за присъждане на законна лихва „върху претендираното обезщетение счита, че правилно е преценено от районният съд за неоснователно и на самостоятелно основание. Счита, че още с исковата молба ищецът не обосновава искането за присъждане на законна лихва от задържането на суми вследствие конкретно осъществени обезпечителни способи - запори на вземания от трети лица. Заедно с това моли въззивния съд да съобрази, че както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в изведения петитум се формулира искане за присъждане на законна лихва, начислена върху задържаните при обезпечителните мерки суми, но се иска и присъждане на законни лихви върху същите тези законни лихви. В изложения контекст, счита, че районния съд правилно е отхвърлил претенцията за присъждане на законна лихва върху законната лихва.В хипотезата на претендирана вреда от неправомерно задържана парична сума, размерът на вредата се заключава в заплащане на законната лихва по правилото на чл.86, ал. 1 ЗЗД и именно за това счита, че е недопустимо и необосновано претендирането на закона лихва върху законната лихва.Счита, че правилно районният съд е обосновал изводите си за неоснователност на тази претенция, поради недопустимостта да се присъждат лихви върху лихви.Във въззивната жалба, сочи, че жалбоподателя се позовава на съдебна практика, която няма задължителен характер, защото не е разяснителна такава, съответно не съставлява практика по влезли в законна сила решения.Моли в този смисъл въззивният съд да се произнесе като потвърди решението на районен съд Смолян в обжалваните отхвърлителни части.Претендира разноски. В съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят Т. С. В. се явява лично и с пълномощника си адв.В.Р. поддържа депозираната от доверителя и въззивна жалба.Моли въззивната жалба на насрещната страна –Дюлгер ООД да бъде оставена без уважение като неоснователна и потвърдено в отхвърлителните части решението на районен съд Смолян относно исковете за присъждане на законна лихва. Основното, което счита, че е неясно от мотивите на районен съд –Смолян е с кое точно действие или бездействие са били причинени вреди от незаконосъобразни действия на доверителя ЧСИ Т. В..Твърди, че доверителя и е наложил по изпълнителното дело само обезпечителни мерки като намира, че следва да се прави разлика между обезпечителни мерки и такива, които са насочени към реализиране на изпълнението Сумите, които е събрал посредством запор по банкови сметки твърди, че са постъпили преди спирането, но не са изплатени в полза на взискателя, а доверителя и в качеството на ЧСИ има задължение да брани интересите на взискателя, а не на длъжника. Освен това постановеното решение по в.гр.д. №539/2020г по описа на окръжен съд –Смолян счита, че не е задължително за прилагане в настоящото производство, тъй като то не се ползва със сила на пресъдено нещо. Жалбоподателят Т. В. в съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян поддържа изцяло своята въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на насрещната страна. Моли въззивния съд да има предвид, че когато сумите стоят по сметката на ЧСИ, те все още са изцяло собственост на длъжника, като просто са принудително задържани Счита, че в конкретния случай длъжникът Дюлгер ООД просто е понесъл тежестта на наложените обезпечителни мерки. Жалбоподателят Дюлгер ООД се представлява от адв.М. - преупълномощен от адв.Т., който намира, че въззивната жалба на ЧСИ Т. В. е неоснователна и в осъдителните части решението на районен съд –Смолян следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.Предвид уважаване на главния иск, счита, че районен съд- Смолян е следвало да уважи и иска за законна лихва с правно основание чл.86 ЗЗД, като в този смисъл изцяло поддържа своята въззивна жалба.. Третото лице –помагач Застрахователна компания „Лев Инс АД - редовно призован, не изпраща представител. Смолянският окръжен съд намира, че въззивните жалби са процесуално допустими Депозирани са от надлежно упълномощени процесуални представители, в законният срок, с внесени държавни такси срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество въззивна жалба с вх.№1097/14.02.2024г от Т. С. В., в качеството на ЧСИ № 918, с район на действие Окръжен съд гр. Смолян, чрез адв. В.Р. против решение № 17/24.01.20г по гр. д. № 502/2021 г. по описа на районен съд –Смолян в осъдителните му части и в частта, с която е осъден ЧСИ Т. С. В. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Дюлгер“ ООД с ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление -гр. Смолян, бул. “България“ № 58, ет. 3, представлявано от С.С.Ч., направените деловодни разноски в общ размер 4 425, 39 лв., от които 363, 89 лв. държавна такса, 1 200 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, 1 852 лв. за СОЕ и 1 009, 50 лв. за СИЕ, е неоснователна и следва да бъде потвърдено в тези части решението на районен съд –Смолян като законосъобразно и обосновано постановено, по следните съображения: Предмет на разглеждане в настоящото производство е специфичен деликтен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 74. ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД, предявен от Дюлгер ООД против ЧСИ Т. В. с рег.№918, с район на действие окръжен съд –Смолян Не се спори от страните по делото, че е било образувано изп.д. № 289/2020г. по описа на ЧСИ Т. В., по молба на взискателя „Хефест“ ООД с вх. № 3776/16.09.2020г. въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2020г., издаден по въззивно осъдително решение № 260003/02.09.2020г. по в.т.д.№ 237/2020г. по описа на апелативен съд гр.Пловдив срещу „Дюлгер“ ООД за сумите: 18 614, 73 лева, представляваща остатък по фактура № № 0000000155/29.05.09г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 5 543, 78лв. за периода 15.04.14г. до 19.03.17г., както и законната лихва върху сумата от 18 614, 73лв., считано от 19.03.17г. до окончателното им плащане, както и сумата от 279 219, 81 лв., представляваща стойността на допълнителни СМР по договора, ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 85 130, 40лв. за периода от 20.03.14г. до 29.03.17г., както и законната лихва върху 279 219, 81лв. от 19.03.17г. до окончателното им плащане. ЧСИ Т. В. след като е проучил имущественото състояние на длъжника Дюлгер ООД, е наложил запори на вземанията на длъжника в „Банка ДСК“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, вземанията от Община Смолян, МОН, Община Златоград, Община Неделино, ЧСИ Петко Мачкърскии ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД както и запор на ППС, машини и съоръжения, подробно описани. На длъжника Дюлгер ООД е връчена покана за доброволно изпълнение на 30.09.2020г.Със съобщение изх.№ 03462/ 06.10.2020г. ЧСИ е уведомил ЦРОЗ, че е наложен запор на вземанията на длъжника „Дюлгер“ ООД от трети лица, както следва: „Камакс“ ООД, „РР Лозини“ ООД, „Новарто Инвест“ ООД, „Диспиан строй“ ООД и „ТМСИ“ ООД. С молба вх.№ 4171/07.10.2020г. длъжникът Дюлгер ООД е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл.432, ал.1, т.4 от ГПК, като е представил Определение № 372/01.10.2020г. по ч.т.д.№ 1759/2020г. по описа на ВКС, ІІ т.о., с което на основание чл.282, ал.2 от ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение № 260003/02.09.2020г. по в.т.д.№ 237/2020г. по описа на апелативен съд –Пловдив С Разпореждане от 07.10.2020г. ЧСИ Т. В. е спрял изпълнителното производство по изп.д.№ 289/2020г. на основание чл.432, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл.282, ал.2 от ГПК, което е съобщено на страните С молба с вх.№ 4218/09.10.2020г. по реда на чл.442а, ал.1 и 2 ГПК длъжникът Дюлгер ООД е направил възражение за свръхобезпеченост на вземането с молба да бъдат отменени наложените запори на вземания по банкови сметки и по търговски и облигационни договори.Твърди, че на 29.09.2020г. по сметка на ЧСИ от „Райфайзенбанк България“ ЕАД по наложения запор е преведена сумата от 119 693, 27 лева, а с внесената сума по обезпеченото искане за спиране по чл.282, ал.2 от ГПК в размер на 388 508, 72 лева сумата възлиза на 508 201, 99 лева, която надхвърля сумата по издадения изпълнителния лист./приложен на лист 24 от изп. дело/ В приложената справка за стойността на запорираните материални активи на дружеството е видно, че тяхната балансова стойност е 5 681 342, 63 лева. Запорираните вземания на дружеството от приложената справка е видно, че възлиза на 2 546 059, 92 лева или общата стойност на запорираните активи на дружеството възлиза на 8 615 911, 34 лева, поради което е налице свръхобезпеченост. Запорираните вземания от Община Смолян и МОН по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020г.“имат качеството на публични финанси и като такива не подлежат на принудително изпълнение. Със ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./ е нормативно въведено с новата разпоредба на чл. 442а, ал.1 ГПК изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал.2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. Длъжникът Дюлгер ООД е подал възражение по реда на чл.442а, ал.2 от ГПК с вх.№ 4218/09.10.2020г. по което ЧСИ се е произнесъл с разпореждане от 29.10.2020г. като е приел, че към настоящият момент по сметката на ЧСИ е постъпила само сумата от 119 844, 15лева по наложения запор на сметките на длъжника в „Райфайзенбанк“ АД и събирането на останалата част от вземането до общо дължимото по изпълнителното дело е бъдещо несигурно събитие, което не може да не бъде взето под внимание към настоящия момент. Приел е още, че длъжникът не посочва данни за размера на задълженията си и привилегиите на кредиторите си.Въпреки, че е посочил, че изпълнителното производство е спряно с разпореждане от 07.10.2020г. по молба на длъжника и на основание Определение № 372/01.10.2020г. по ч.т.д.№ 1759/2020г. по описа на ВКС, ІІ т.о., с което на основание чл.282, ал.2 от ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение № 260003/02.09.2020г. по в.т.д.№ 237/2020г. по описа на ПАС и е внесена гаранция в размер на 388 508, 72 лева, ЧСИ се е съобразил, но само отчасти с неговите правни последици при постановяване на отказа си да вдигне наложените запори. ЧСИ не е взел предвид, че посочената гаранция при евентуално отхвърляне на касационната жалба може да се ползва за удовлетворяване на взискателя, поради което към момента на отказа му за взискателя е гарантирана сума от общо 508 201, 99 лева, която фактически надхвърля сумата по връчената на длъжника покана за доброволно изпълнение. Освен посочената сума е наложен запор и на сума от 39 988, 65 лева по сметка на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД или общата гарантирана сума, с която би могъл да се удовлетвори взискателя е в размер на 548 190, 64 лева при посочена като дължима сума в поканата за доброволно изпълнение 494 947, 55 лева, като следва да се вземат предвид и изтекли след поканата за доброволно изпълнение законни лихви и разноски. Съдът намира, че при проучване на имущественото състояние на длъжника са събрани достатъчно доказателства, от които се установява какви задължения има длъжникът Дюлгер ООД В този смисъл са приетата оценъчна експертиза на в.л. К. и основна и допълнителна ССЕ на в.л.Х. От писмо вх.№ 3928/25.09.2020г., изпратено от НАП до ЧСИ се установява, че по подадена декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019г. длъжникът „Дюлгер“ ООД е декларирал приходи в размер на 4 962 645, 42 лева. От направената справка в Търговския регистър се установява, че вписаният особен залог на търговското предприятие на длъжника в полза на заложния кредитор „Чечосан“ ЕООД е заличен на 13.11.2020г. със съгласието на заложния кредитор. От представената справка от Камарата на частните съдебни изпълнители с изх.№ 11494/13.11.2020г. се установява, че длъжникът Дюлгер ООД няма други висящи изпълнителни дела освен изп.д.№ 289/2020г.и изп.д.№ 196/2019г., образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена в исковото производство по т.д.№ 16/2019г. по описа на окръжен съд –Смолян относно същото вземане на взискателя „Хефест“ ООД. От представената справка от Агенцията по вписвания за „Дюлгер“ ООД е видно, че дружеството притежава множество недвижими имоти, които могат да послужат за удовлетвояване на взискателя, но ЧСИ не е поискал вписване на възбрана. При така установената фактическа обстановка от данните по делото и от процесуалното поведение на длъжника Дюлгер ООД правилно районен съд –Смолян е приел в мотивите на обжалваното решение, че наложените от ЧСИ запори са несъразмерни със задължението на длъжника като многократно и в пъти надхвърля размера на вземането на кредитора По този начин е причинил необосновано вреди на длъжника, поради което е налице незаконосъобразно принудително изпълнение по смисъла на чл.441, ал.2 от ГПК и като е отказал да вдигне наложените запори върху вземанията на длъжника от банки и трети задължени лица ЧСИ е постановил незаконосъобразно разпореждане от 29.10.2020г., което е отменено по реда на обжалване на действията на частен съдебен изпълнител с решение №12/27.01.2021г по в.гр.д. №539/2020г. по описа на окръжен съд –Смолян като съдът е указал на ЧСИ Т. В. да приложи незабавно правните последици на представеното пред него и постановено по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК Определение № 372/01.10.2020г. по ч.т.д.№ 1759/2020г. по описа на ВКС, ІІ т.о. за спиране изпълнението на въззивно решение № 260003/02.09.2020г. по в.т.д.№ 237/2020г. по описа на апелативен съд – Пловдив. Неоснователни са възраженията на пълномощника на жалбоподателя Т. В., че процесните запори са били наложени преди датата на спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК, тъй като в случая се претендира обезщетение за вреди, настъпили едва след постановения изричен отказ да бъдат вдигнати тези наложени обезпечения, към който момент, производството по изпълнителното дело е било спряно след внесената от „ДЮЛГЕР" ООД -парична гаранция. Фактически Дюлгер ООД е бил в невъзможност да ползва паричната сума в рамките на изпълнителното производство по изп.д. №289/2020г по описа на ЧСИ В. и да реализира от нея доход поради което е пропуснал да реализира и полза, което представлява имуществена вреда -подлежаща на обезщетяване.При преценката си за съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител трябва да има предвид не само стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество (известна несъразмерност е допустима), но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е посочил в чл. 442а ГПК./В този смисъл е решение №.14 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3343/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева/ Съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на присъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес. В този смисъл е решение № 184 от 21.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Следователно наложените от ЧСИ Т. В. запори са несъразмерни със задължението на длъжника като многократно го надвишават, причинявайки необосновано вреди на длъжника, поради което е налице незаконосъобразно принудително изпълнение по смисъла на чл.441, ал.2 от ГПК и като е отказал да вдигне наложените запори върху вземанията на длъжника от банки и трети задължени лица, ЧСИ е постановил незаконосъобразно действие.Бездействието на ЧСИ е довело до неправилна преценка на релевантните за делото факти и обстоятелства, и до необоснован и незаконосъобразен извод за липса на несъразмерност.Видно от заключението по допуснатата съдебно- оценъчна експертиза, на в.л. Д.К., пазарната стойност на запорираните материални активи на Дюлгер“ ООД /ППС и машини/възлиза в размер на сумата от 4 818 45лева.Освен това се установява, че длъжника не е имал други висящи изпълнителни дела освен цитираното по-горе, както и изпълнително дело № 196/2019 г. по описа на ЧСИ Т. В., образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена в исковото производство по т.д. № 16/2019 г. по описа на ОС — гр. Смолян относно същото вземане на взискателя. Вписаният особен залог на търговското предприятие на длъжника в полза на заложния кредитор „ЧОЧОСАН“ ЕООД е заличен на 13.11.2020 г. със съгласието на заложния кредитор. От справка от Централния кредитен регистър, издадена от Б Н Б, е, че единственото задължение на Дюлгер ООД към кредитна институция е в размер на 26 230, 52 лв. като същото представлява предоставена банкова гаранция.Освен това съдът след като се запозна с приложеното изп. дело установи, че не е налице конкуренция между кредитори на дружеството длъжник.Съдът намира, че незаконосъобразността на действията на ЧСИ Т. В. не се изразява само в самото налагане на обезпечителните мерки, а и в отказа на ЧСИ да вдигане след постъпило по изп.д.№289/2020г възражение по чл. 442а ГПК от Дюлгер ООД, като внесената от дружеството парична гаранция и постановеното в следствие на нея спиране на изпълнението е следвало да се прецени в съвкупност с всички останали данни по изпълнителното дело, както и с доброто имуществено състояние на дружеството- приложена справка за балансова стойност на активите Поради това законосъобразно и обосновано районен съд Смолян е осъдил ЧСИ Т. С. В. с рег. № 918 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Смолян, на основание чл. 441, ал. 1, изр.първо, вр. ал. 2 ГПК, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД, да заплати на „Дюлгер“ ООД, ЕИК ••••, представлявано от С.С.Ч., причинени имуществени вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия по налагане на обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнително дело № 289/2020 г. по описа на ЧСИ В., както следва: -677, 45 лв., представляващи обезщетение за причинени вреди от налагане на запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от Министерството на образованието и науката по Данъчна фактура № 2000000402 от 10.11.2020 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 14 750, 86 лв. за периода от 10.12.2020 г. - датата на изискуемостта на вземането до 16.05.2021 –г. -3 604, 65 лв., представляващи обезщетение за причинени вреди от налагане на запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от Министерството на образованието и науката по Данъчна фактура № 2000000406 от 25.11.2020 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 193 666, 97 лв. за периода от 25.12.2020 г. - датата на изискуемостта на вземането до 01.03.2021 г -586, 78 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от налагане на запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от Министерството на образованието и науката по Данъчна фактура № 2000000407 от 25.11.2020 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 31 526, 08 лв. за периода от 25.12.2020 г. - датата на изискуемостта на вземането до 01.03.2021 г. -1 742, 41 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от запор на банковата сметка на „Дюлгер“ ООД в „УниКредит Булбанк“ АД, съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 40 179, 49 лв. за периода от 11.12.2020 г. - датата на превода на сумата към ЧСИ до 16.05.2021 г., -632, 33 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от запор на вземане на „Дюлгер“ ООД от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по Данъчна фактура № 000000423 от 31.01.2021 г., съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 21 473, 54 лв. за периода от 31.01.2021 г. - датата на изискуемостта на вземането до 16.05.2021 г., като правилно с оглед изхода на делото е осъден ЧСИ Т. С. В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на„Дюлгер“ ООД, ЕИК ••••, представлявано от С.С.Ч., направените деловодни разноски в общ размер 4 425, 39 лева В тези части ще следва да бъде потвърдено обжалваното решение на районен съд –Смолян, като законосъобразно и обосновано постановено. Относно депозираната въззивна жалба с вх.№ 1506/06.03.2024г от „Дюлгер ООД гр.Смолян чрез адв.Т. в частта, с която са отхвърлени предявените акцесорни искове за законна лихва с правно основание чл.86 ЗЗД, Смолянският окръжен съд намира, че същата е основателна и следва да бъде уважена по следните съображения: С обжалваното решение Смолянският районен съд е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва върху всяка една от запорираните главници, които е осъден ЧСИ Т. В. да заплати в полза на Дюлгер ООД.Мотива на съда е, че в случая ставало въпрос за присъждане на лихва върху лихва /анатоцизъм/, което законът не допуска Тези мотиви на съда са незаконосъобразни и необосновани. За да се претендират вреди от неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, трябва да е налице забава на изпълнението, която от своя страна е предпоставена от настъпване на изискуемостта на вземането. Следователно, когато обезпечителната мярка е запор върху вземане към трето лице, а претендираната вреда - законна лихва върху запорираното вземане, е необходимо запорираното вземане да съществува и да е изискуемо, като на основание чл.154 ГПК, в тежест на ищеца по иска по чл.403, ал.1 ГПК е да докаже тези обстоятелства, като ползващи го. Присъждането на обезщетение за забава в размер на законната лихва съдът намира, че представлява законна последица от уважаване на предявения главен иск за присъждане на съответното парично притезание.Нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД е приложима в хипотезата на неправомерно задържана парична сума, а вредата е в размер на законна лихва. Присъдените вземания по своята правна същност не представляват обезщетение за забава и поради това не можем да говорим за присъждане на лихва върху лихва.В този смисъл е решение №101/05.08.2013г. по т.д. №1029/2012г на Іт.о. на ВКС.Поради това в отхвърлените части, касаещи искане за присъждане на законна лихва върху запорираните суми, решението на районен съд -Смолян е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено като бъде постановено решение, с което се уважи искането за присъждане на законна лихва за всяка една от запорираните суми по делото, които са изискуеми. С оглед изхода на делото ще следва да бъде осъден Т. С. В. да заплати в полза на „Дюлгер ООД разноски в размер на 25 лева държавна такса за въззивната жалба и 1000 лева адв. възнаграждение за адв.Т.. Последният е представил списък на разноските за настоящата инстанция в размер 3 229 лева. Съдът намира, че въпреки фактическата и правна сложност на делото, тези разноски са прекалено завишени, като е основателно възражението за прекомерност на разноските, направено от адв.Русева Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд