Решение № 1327 от 3.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2084/2022 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от “Д.З.” АД, ЕИК •••••••, против ответника Застрахователна компания “Л.И.“ АД, ЕИК •••••••, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правни основания с чл. 74 ЗЗД във вр. с чл. 479, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 28 740, 15 лева, представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета № 210238240 за вреди на увреденото лице при настъпило пътнотранспортно произшествие на 22.02.2017 г. в гр. Мюнстер, Германия, между товарна композиция, състояща се от влекач “Ивеко” с рег. № ••••••• (със застрахователна полица “Гражданска отговорност”, сключена при ответника-застраховател), с прикачено ремарке “Кьогел” с рег. № •••••••, и лек автомобил “БМВ Купе” с рег. № MS-OM3, и обичайните (ликвидационни) разноски по определянето му, сумата от 8 758 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница от 28 740, 15 лева за периода от 12.07.2019 г. до 12.07.2022 г., и законната лихва за забава върху претендираната главница от 28 740, 15 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (12.07.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението. Ищецът основава иска си с твърденията, че в полица № BG/08/116003193618 от 15.12.2016 г. на “Д.З.” АД е обективиран договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на товарно ремарке “Кьогел” с рег. № •••••••, собственост на “Л.Т.” ЕООД, със срок на действие от 31.12.2016 г. до 30.12.2017 г. Сочи, че на 22.02.2017 г. в гр. Мюнстер, Германия, е реализирано ПТП между товарна композиция, състояща се от влекач “Ивеко” с рег. № ••••••• (с валидна застрахователна полица “Гражданска отговорност”, сключена при ответника-застраховател), с прикачено ремарке “Кьогел” с рег. № •••••••, и лек автомобил “БМВ Купе” с рег. № MS-OM3. Твърди, че събитието е удостоверено с Полицейски доклад за ПТП от 22.02.2017 г., изготвен от Полицейска дирекция Мюнстер, Германия, съгласно който водачът на товарната композиция, при навлизане в кръгово кръстовище, удря спрелия от дясната му страна лек автомобил “БМВ Купе”, като причинява щети на същото. След настъпване на застрахователното събитие увреденото лице Х.А.К. предявява претенция за плащане на обезщетение за причинените му в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на товарната композиция П. И. П. имуществени вреди, за което е образувана при ищцовото дружество преписка по щета № 210238240. Сочи, че по отношение на увреденото лице съобразно законодателството на Федерална Република Германия отговарят солидарно и застрахователя на влекача, и този на ремаркето. Твърди, че по щетата е определено обезщетение в размер на 14 691, 61 евро, с левова равностойност от 28 740, 15 лева, изплатено на 12.07.2017 г. чрез кореспондента на ищцовото дружество в Германия. Твърди, че посочената сума включва обезщетение в полза на увреденото лице от 12 753, 14 евро, от които 10 531, 52 евро – вреди по МПС, 1 238, 43 евро – разноски за вещо лице, 25 евро – общи разходи и 958, 19 евро – адвокатски хонорар, както и обичайните разноски за определяне на обезщетението в размер на 1 914, 47 евро, от които 1 912, 97 евро – посредническа такса на кореспондента на ищцовото дружество и 28, 50 евро – разходи за експерти на кореспондента. Твърди, че с плащането на дължимото застрахователно обезщетение за ищцовото дружество е възникнало право на регресен иск срещу застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на теглещото превозно средство – влекач “Ивеко” с рег. № •••••••, съгласно чл. 479, ал. 1 от КЗ, тъй като вредите са причинени при движение на композицията. Заявява, че след извършена справка в информационния регистър на Гаранционен фонд се установило, че между ответника ЗК “Л.И.“ АД и собственика на влекача, управляван от виновния водач, е сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, с период на действие 31.12.2016 г. – 30.12.2017 г. С писмо с изх. № 310069593/21.08.2017 г. ЗК “Л.И.“ АД е поканено доброволно да възстанови сумата от 28 740, 15 лева, представляваща сбор от изплатеното застрахователно обезщетение и разноските по определянето му, съответно ликвидиране на щетата. Сочи, че са изпращани и напомнителни писма по електронна поща, но отговор или плащане на задължението не са постъпили. Счита, че в случая е изтекъл 30-дневния срок за доброволно плащане по аргумент от чл. 412, ал. 3 от КЗ, както и, че поради това и с оглед изпадането му в забава, ответното дружество дължи и законната лихва в размер на 8 758 лева върху претендираната главница за периода от 12.07.2019 г. до 12.07.2022 Ответникът Застрахователна компания “Л.И.“ АД представи в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира възражение на основание чл. 110 от ЗЗД за погасяване на вземането за главница по давност, тъй като ПТП е настъпило на 22.02.2017 г., а исковата молба е подадена на 15.11.2022 г., т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок. Прави възражение на основание чл. 110 от ЗЗД за погасяване по давност на ищцовата претенция и считано от датата на плащането на 12.07.2017 г. Прави възражение за погасяване по давност на лихвата за забава от 12.07.2019 г., на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и наличието на виновно и противоправно поведение на водача на товарната композиция, състояща се от гореописаните влекач и ремарке, както и, че поради това за ЗК “Л.И.“ АД липсва правно основание за възстановяване на изплатеното от ищцовото дружество обезщетение. Сочи, че е налице изключен риск от застрахователното покритие по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Оспорва ищцовата претенция и по размер, като счита, че платеното обезщетение не съответства на средната пазарна стойност на причинените щети на лек автомобил марка “БМВ Купе” с рег. № MS-OM3. В дадения срок ищецът подава допълнителна искова молба, в която поддържа предявените искове и оспорва направените от ответника възражения. Сочи, че исковата молба е депозирана по пощата на 12.07.2022 г. и е неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането за главница по давност. Сочи, че същото е неоснователно и поради изричната разпоредба на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП, съгласно която давностните срокове не текат в периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. Сочи, че регресните права възникват с плащането на застрахователното обезщетение, което слага началото на давностния срок, поради което възражението е неоснователно. Сочи, че лихвата за забава за процесния период 12.07.2019 г. – 12.07.2022 г. също не е погасена по давност. В предоставения срок ответникът не подаде допълнителен отговор. В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощника му ю-т К., която поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи изцяло и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото. В съдебното заседание ответното дружество се представлява от пълномощника му адв. Тодорова, която оспорва предявените искове, моли съда да ги отхвърли и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото. След като взе предвид изложеното в исковата молба, отговора и допълнителната искова молба, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното: С доклада по делото съдът обяви за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че към датата на твърдяното ПТП за ремарке “Кьогел” с рег. № ••••••• има валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ищеца “Д.З.” АД и съответно за влекача “Ивеко” с рег. № ••••••• има валидна задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника ЗК “Л.И.“ АД; че на 22.02.2017 г. в гр. Мюнстер, Германия, е настъпило ПТП между товарна композиция, състояща се от влекач “Ивеко” с рег. № •••••••, с прикачено ремарке “Кьогел” с рег. № •••••••, управлявана от водача П. И. П., и лек автомобил “БМВ Купе” с рег. № •••••••; че ищцовото дружество е заплатило на 12.07.2017 г. застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за увредения лек автомобил “БМВ Купе” с рег. № MS-OM3 в размер на 14 694, 61 евро, с левова равностойност от 28 740, 15 лева. Горните факти се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, представени от ищеца. Съгласно писмо от ищцовото до ответното дружество от 21.08.2017г. и изпратено по електронна поща писмо от ищеца до ответника от 20.06.2018г., ищецът е предявил регресната си претенция за заплащане на претендираната сума пред ответното дружество. Видно от ликвидационен акт от 04.07.2017г. изплатеното обезщетение включва имуществени вреди в размер на 12 753, 14 евро, 1912, 27 евро посредническа такса и 28, 50 евро-експертни разноски, които представляват ликвидационни разходи. От показанията на свидетеля П. П., който е бил водач на товарната композиция се установи, че през месец февруари на 2017г. е управлявал товарния автомобил, като на кръгово кръстовище в гр.Мюнстер, което било тясно изнесъл управлявания от него автомобил в съседната лента, за да не сгази зелените площи. При завиването, ремаркето останало в мъртва точка на огледалото за обратно виждане и той не можел да го вижда, докато преминава през това кръстовище. Тогава чул сигнали от клаксони на други коли и спрял. Видял, че една лека кола се била „завряла“ и била облегната в палетоносача на ремаркето. Колата била марка и модел „БМВ М3“. Свидетелят сочи, че не е видял как точно е станало произшествието, но управляваното от него ремарке било в лентата, в която не трябвало да бъде, т.е. в съседната лента- в тази в която се е движила леката кола. Леката кола била увредена в областта на предния ляв калник, в лявата част, а по ремаркето на товарната композиция уврежданията били в дясната страна. На място дошли полицаи, свидетелят им представил шофьорска книжка, застраховките на ремаркето и на влекача. Бил съставен протокол за ПТП, като свидетелят признал вината си за настъпване на произшествието. От заключението на вещото лице по приетата съдебна автотехническа и оценителна експертиза и от дадените от него отговори на поставените му въпроси в съдебното заседание се установи, какъв е механизмът на произшествието, а именно, че на 22.02.2017 г. около 20: 55 часа, влекач „Ивеко“, с рег.№ ••••••• с полуремарке „Кьогел свкт 24“, с рег.№ ••••••• се е движил в гр. Мюнстер по ул. „Молткещрасе“ в лява лента за движение и при навлизане в кръгово кръстовище „Лудгерик“, товарната композиция се отклонява в дясно, вследствие на което настъпва съприкосновение между полуремарке „Кьогел свкт 24“, с рег.№ ••••••• и попътно движещия се отдясно, лек автомобил „БМВ М3 Купе“, с рег.№ MS-OM3. Всички увреждания по този лек автомобил, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността необходима за възстановяване на уврежданията на лекия автомобил, изчислена на база пазарни цени във Федерална Република Германия към датата на застрахователното събитие е 12474, 20 € или равностойността на 24397, 41 лв. Причината за произшествието са субективните действия на водача на товарната композиция, която е навлязла частично в съседната пътна лента, при което ударът в лекия автомобил не е бил силен, а приплъзващ. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Според Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С- 359/14 и С-475/14, при пътнотранспортно произшествие, причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 /Регламент "Рим І"/, ако правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/ предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т. е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на вредите на пострадалото лице. В т. 54 от горепосоченото решение е посочено изрично, че задължението на застраховател по застраховка "гражданска отговорност" да обезщети причинена на пострадало лице вреда не произтича от настъпването на самата вреда /чийто фактически състав, но и кръга лица, отговорни за обезщетяване на вредата, действително се определят според приложимото право по чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ"/, а от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице, а в т. 61 и 62 – че на първо място следва да се определи по какъв начин следва да бъде разпределено обезщетението за претърпените вреди в полза на пострадалото лице между водача и собственика на теглещото превозно средство, от една страна, и от друга страна, държателя на ремаркето, в съответствие с правилата на приложимото национално право по силата на Регламент "Рим ІІ", а на второ място следва да се определи, в съответствие с чл. 7 от Регламент "Рим І", кое е приложимото право спрямо договорите за застраховка, сключени между застрахователите – ищци в главните производства, и съответните застраховани от тях лица, за да се прецени дали и в каква степен тези застрахователи могат по пътя на суброгацията да упражнят правата на пострадалото лице спрямо застрахователя на ремаркето. От изложеното следва, че чл. 7 от Регламент "Рим І" се прилага в случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно такъв – приложимото материално право в отношенията между пострадалия и застрахователя е това на Федерална Република Германия, което предвижда разделяне на отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето, поради което и приложимото материално право в отношенията между застрахователите на влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от Регламент "Рим І". Доколкото в частност страните не са избрали приложимо право и няма съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно местопребиваване на територията на Република България, то приложимо се явява българското право, а отделно от това следва да се посочи, че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от Регламент "Рим І", като именно КЗ на Република България регламентира, както задължението за сключване на застраховките /чл. 483 КЗ/, така и обема на застрахователното покритие по тях /в т. ч. покритите рискове при застраховки "гражданска отговорност" от притежаване и използване на ремарке – чл. 479 КЗ/. Съгласно нормата на чл. 479, ал. 1 КЗ /приложимо право съгласно чл. 7 от Регламент "Рим І"/, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство. Следователно отговорността на ответника по процесния договор за застраховка "гражданска отговорност" включва задължение за пълно обезщетяване на вредите, нанесени при движение на ремаркето от теглещото превозно средство, поради което ответното дружество отговаря за заплащането на обезщетението на пострадалия изцяло. На съда е служебно известно, а и от цитираното решение на Съда на ЕС се установява, че към датата на ПТП 22.02.2017 г. според немското законодателство са били приложими § 7, ал. 1 и § 18, ал. 1 от Закона за движение по пътищата; § 115 от Закона за застрахователния договор; § 421 от Гражданския кодекс на ФРГ. Според § 78, ал. 2 от Закона за застрахователните договори застраховката на теглещото и застраховката на тегленото ПС създават една множествена застраховка за композицията от двете ПС. Делът, който всеки от двамата застрахователи следва да понесе във вътрешните отношения между тях след изплащане на обезщетението, се определя от съотношението на обезщетенията, които застрахователите дължат съгласно договора. Обикновено отговорността на двамата застрахователи е наполовина - по равно. Поради това, че и двамата застрахователи на гражданската отговорност на теглещото и тегленото ПС дължат застрахователна защита, то всеки един от тях дължи покриване на цялата щета при поискване. Според § 7 от Закона за движение по пътищата при причинени вреди от МПС или ремарке, предназначено за теглене, "собственикът" е длъжен да обезщети пострадалото лице. Съгл. § 17 от същия закон ако щетите са причинени от няколко МПС "задължението на собствениците на превозни средства да се компенсират взаимно и размерът на компенсацията, която трябва да се плати, зависят от обстоятелствата, по- специално от степента, в която щетите са причинени главно от едната или от другата страна". Следователно в тези разпоредби е уредена една само привидна, неистинска солидарност, като се отчита приносът на всяко едно ПС - влекач или ремарке. Според § 78 от Закона за застрахователните договори обаче "ако даден интерес е застрахован сре щу една и съща опасност при няколко застрахователи и ако застрахователните суми заедно надхвърлят застрахователната стойност или ако по други причини сумата на обезщетенията, които всеки застраховател би платил, ако не съществуваше друга застраховка, надхвърля общата загуба /многократно З./, застрахователите отговарят като солидарни длъжници по такъв начин, че всеки застраховател изплаща дължимата от него сума по договора, но застрахованият не може да претендира общо повече от размера на загубата". Застрахователите отговарят "пропорционално един към друг в съответствие със сумите, които трябва да заплатят" по съответния договор. Разпоредбата на § 421 ГК урежда солидарната отговорност, а съгл. § 426, ал. 1 ГК солидарните длъжници отговарят в равни части един прямо друг, освен ако не е предвидено друго. По този начин към датата на ПТП според немското законодателство спрямо пострадалия е регламентирана със закон солидарна отговорност на застрахователя на теглещото и застрахователя на тегленото МПС. В българския КЗ обаче, съгласно даденото тълкуване в Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 не е предвидена изричната възможност застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на ремаркето да се суброгира в правата на пострадалото лице спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на влекача. Разпоредбите на чл.411 и 412 КЗ касаят различна хипотеза- на встъпване в правата на пострадалото лице на заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка, а не по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Възможността за подобна суброгация на застраховател по застраховка гражданска отговорност на ремаркето в правата на обезщетеното лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на водача на влекача може да се изведе от разпоредбата на чл.74 ЗЗД, съгласно която този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Предвид това се налага извода, че ищцовото дружество в случая, според българското законодателство, което е приложимото съгласно чл. 7 от Регламент "Рим І" разполага с регресен иск като суброгирало се в правата на обезщетения пострадал срещу ответното дружество в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на водача на влекача, като лице изпълнило едно чуждо задължение, но което е имало правен интерес да изпълни това задължение, предвид правилата на германското право за отговорността на застрахователите. В производството по делото се установи, че към датата на произшествието ищцовото дружество е било застраховател на гражданската отговорност свързана с процесното ремарке, а ответното дружество на тази на водача на влекача, че в следствие на него са настъпили имуществени вреди на стойност от 24397, 41 лв. и ликвидационни разходи на стойност от 4342, 74 лв., които са заплатени от ищеца на 12.07.2017 г. в полза на пострадалото лице въз основа на правилата на германския закон, както и че според приложимо българско право в отношенията между застрахователите по повод на регресния иск, отговорността за обезщетяването на тези вреди е била само и единствено на ответното дружество. Предвид това, съдът намира, че предявения главен иск за изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи следва да бъде уважен изцяло, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението. Съгласно чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи лихва за забава от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В производството по делото не се установи кога и дали застрахованият е уведомил застрахователя-ответник за настъпването на събитието, но беше установено, че суброгиралия се в правата на увреденото лице ищец е предявил претенцията си пред ответника най-късно на 20.06.2018г. Предвид това, не е налице пречка за присъждането на мораторна лихва за периода от 12.07.2019г. до 12.07.2022г., както и главницата да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от 12.07.2022г., т.е. така като ищецът претендира. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за погасяване по давност, както на претендираната главница, така и на мораторната лихва, защото давностния срок е започнал да тече от датата на палщането-12.07.2017г., а искът е предявен на 12.07.2022г., т.е. в последния ден преди изтичането на петгодишния давностен срок. Мораторната лихва се претендира само за период от три години назад, считано от предявяването на иска, поради което и това вземане не е погасено по давност. Неоснователни са и останалите възражения на ответника, касаещи механизма на настъпване на ПТП и наличието на виновно и противоправно поведение на водача на товарната композиция и наличието на изключен риск от застрахователното покритие по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Съдът изчисли използвайки електронен калкулатор за законна лихва размерът на мораторната лихва върху главница от 28 740, 15 лева за периода от 12.07.2019 г. до 12.07.2022 г., като така установи, че тя е в размер на 8758 лв. Поради това, акцесорният иск с правно основание чл.86 ЗЗД също следва да бъде уважен. Предвид основателността на исковете в полза на ищцовото дружество на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъдат присъдени разноските по делото за внесена държавна такса, депозит за вещото лице, за призоваване на свидетел и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 200 лв., или общо сумата от 2439, 93 лв. Мотивиран от гореизложеното, съдът