Решение № 2081 от 13.5.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 12451/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Ц. Т. Б., ЕГН ••••••••••, от •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на •••••••••••. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът извършващ дялово разпределение, е разпределил топлинна енергия, за отопление на имота и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение, на обща стойност 256.22 лева, през периода 01.11.2020 г. - 30.04.2021 г. Предвид забава в плащането, се дължала и сумата от 30.05 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 05.01.2021 г. - 10.05.2022 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 6761/2022 г. на ПРС, XXIII гр. състав, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с законна лихва от дата на депозиране на заявлението - 11.05.2022 г. и разноски. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5, поради което ищцовото дружество подало настоящата искова молба. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.05.2022 г., до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. На първо място, изразява становище за недопустимост на исковата молба, респ. на производството, поради твърдени процесуални нарушения, в хода на заповедното производство, свързани с връчването на издадената Заповед № 3527/13.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на длъжника. Евентуално, оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Оспорва, че е собственик/ползвател, съгласно Закона за енергетиката и няма качеството на клиент или потребител на топлинна енергия. Оспорва, че ищецът е доставял до обекта на ответника топлинна енергия, за която да се дължи плащане. Заявява, че реално не е ползвала услугите на ТЕЦ. На следващо място, оспорва, представените с исковата молба доказателства – препис- извлечение от сметка и справка - не ставало ясно от какво е формирано месечното задължение, а и същите представлявали едностранно съставени свидетелстващи документи, които отразявали изгодни за издателя си факти. Излага и, че претендираната сума е недължима и съгласно чл. 13 Директива на ЕС/2006/32/ЕО/ относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискващи сметките да се изготвят при реално енергийно потребление, каквото не било извършено в настоящия случай. С оглед на гореизложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното: Видно от приложеното ч.гр.д. № 6761/2022 г. по описа на ПРС, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.05.2022 г. срещу ответника за следните суми за начислена топлинна енергия: 256.22 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, с ИТН •••••••, за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г., както и сумата от 30.05 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 05.01.2021 г. до 10.05.2022 г., ведно със законна лихва от 11.05.2022 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение. Съдът намира, че направеното от ответника възражение за недопустимост на исковата молба, респ. на производството, поради твърдени процесуални нарушения, в хода на заповедното производство, свързани с връчването на издадената Заповед № 3527/13.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на длъжника, е неоснователно, поради следното: Съдът, от една страна, намира, че не са налице нарушения при връчването на Заповед № 3527/13.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. От друга страна, предвид отговора на исковата молба и направеното от ответника оспорване на процесните вземания и липсата на признанието им, следва да се приеме, че е налице възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, което е в срок, поради което не са налице процесуални пречки за разглеждане на предявените искове. Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания. Относно тяхната основателност, съдът намира следното: Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в •••••••••, публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица“ - Пловдив от 24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда. Първият, основен спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. От приетите по делото писмени доказателства /л.55-57/- Заявление – Декларация за започване на продажба на топлинна енергия с вх. № •••••••••••••••••• г. от Ц. Т. Б. до ЕВН България Топлофикация и Нотариален акт за продажба на недвижим имот №••, том ••, рег. № •••, дело № •• от 09.03.2012 г. на Нотариус при ПРС, вписан под акт № •••, том ••, с вх.рег. № •••••••••••••• г. по описа на СВ – Пловдив, се установява, че ответникът е собственик на имот – апартамент, находящ се в ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, дори не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Нещо повече, в процесния случай, такъв договор е сключен между потребителя и доставчика на услугата, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия. По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и за услуга разпределение. Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, на вещото лице инж. В. Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че през процесния период 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, където се намира процесния апартамент •••••, е работила през целия процесен период, като е подавала топлоенергия само за отопление, а в частта за БГВ през периода е спряна, т.е. сградата – етажна собственост, в която се намира жилището, е била топлоснабдявана. Вещото лице установява, че в имота на ответника, през процесния период, няма отоплителни тела тип радиатор, които да са присъединени към топлопреносната мрежа в ЕС и ТЕ за същите не е начислявана. Установява също, че отопляемия обем на имота е 211 м3. Вещото лице установява още, че през имота на ответника преминават 2 броя щранг-лири, като консумираната топлинна енергия от същите се отчита с ИРУ. Според вещото лице, за имота на ответника не са прилагани изискванията на т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост“ – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Вещото лице установява, че за имота през процесния период, разпределеното количество топлинна енергия е общо 2, 22559 МWh, в това число 1, 52039 МWh за отдадена сградна инсталация, 0, 7052 МWh за отопление и 0, 0 МWh за БГВ. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ. Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено. Действително, макар и от заключението на съдебно – техническата експертиза да се установява, че през процесния период, отоплителните тела в жилището на ответника са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока, както и, че имотът е отсъединен от частта за БГВ, вещото лице установява, че за БГВ не са начислявани суми. Обстоятелството, че абонатната станция, свързваща процесния имот, е работила и подавала топлоенергия, се доказа пълно и главно от техническата експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно изготвена. Според разпоредбата на § 1 т. 3 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, „инсталация в сграда“ или „сградна инсталация“ е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Съгласно чл. 143, ал.1 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата по чл. 125, ал. 3 (Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването). Съобразявайки изискванията на Наредбата и приложената към нея Методика за дялово разпределение на топлинната енергия, вещото лице е заключило, че дружеството за топлинно счетоводство е разпределило правилно съответната на отопляемия обем на жилището на ответника, отнесен пропорционално към обема на сградата, топлинна енергия за т.нар. сградна инсталация. С оглед посочената разпоредба и доколкото се установява, че абонатната станция, обслужваща сградата на ответника през периода е работила, съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е изправна страна по него, която може да претендира насрещно реално изпълнение, респективно, че ответникът дължи определените суми за топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация. Независимо от това, купувачът в сграда – етажна собственост, дори и в случаите на спряно топлоподаване към отоплителните тела в имотите, остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата – чл. 11, ал. 5 от Общите условия. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВКС, ОСГК. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по отправени преюдициални запитване, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Приема се също така, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено и не е оспорено. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия според вещото лице по СТЕ е бил извършван в съответствие с нормативните изисквания. Поради изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че данните за потребеното количество топлинна енергия в представените по делото счетоводни документи не отговорят на реално потребеното количество енергия. Изготвената от вещото лице В. Ш. и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза като обективна, компетентно дадена и неоспорена от страните, дава точен отговор на това как е образувана стойността на начислените количества топлинна енергия и акцесорните вземания, като на база изчисленията на вещото лице размерът на главницата за исковия период възлиза на сумата от 256.22 лева, а обезщетението за забавеното й плащане – на сумата от 30.05 лева, които суми съответстват изцяло на претендираните от ответника вземания. Изложеното дотук налага извод за основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на сумите по издадената в негова полза заповед за изпълнение- главница и лихви в заявените размери. Върху главницата се дължи и законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на заявлението - 11.05.2022 г. до окончателното й заплащане. Ето защо предявените искове следва да се уважат, като основателни и доказани. Относно разноските: Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ, депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер от 400 лева, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното, предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора. За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 575 лева, а за заповедното производство – 75 лева. Мотивиран от горното, съдът