Решение № 20 от 14.4.2023 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 68/2021 г.

Производството е образувано по искова молба на „Б." ЕООД гр. София против "Е.П." ООД с. В., община Габрово. Твърди се, че между "Е.П." ООД и „Б." ЕООД е сключен договор за доставка от 15.04.2016 г.Съгласно договора, "Е.П." ООД, като продавач следвало да прехвърли на „Б." ЕООД собствеността на следните материали, а именно: HDPE тръби и фасонни части за обект Напоителна система в с. Долни Чифлик, общ. Бургас, които са подробно описани в Приложение № 1 към договора. Първата доставка била извършена, за което е издадена и платена фактура № 3543/20.04.2006 г. По посочената фактура „Б." ЕООД извършило плащане в размер на 114 002, 30 лева с вкл. ДДС или 95001, 92 лева без ДДС. Плащането е извършено на 18.04.2016 г. въз основа на издадена проформа фактура № 169/15.04.2016 г. След като получили тръбите, предмет на доставка, било установено, че те не съответстват на поръчаното и нуждите на дружеството и със съгласие на "Е.П." ООД ищецът върнал обратно на "Е.П." ООД предмета на доставката.За върнатите стоки, предмет на договор за доставка от 15.04.2016 г. били съставени 2 бр. приемо-предавателни протоколи от дати 26.07.2018 г. и 30.07.2018 г. Предаването било извършено чрез „БМ Глобал Истейт" ЕООД от името и за сметка на „Б." ЕООД. „БМ Глобал Истейт" ЕООД било дружество превозвач, чийто услуги „Б." ЕООД използвало за извършване на предаването на стоките.Приемо-предавателни протоколи от 26.07.2018 г. и 30.07.2018 г. били оформени и подписани от представител на "Е.П." ООД. Стоките били получени обратно от „Е.П." ООД на посочените дати без възражение, което пораждало за „Е.П." ООД задължение да възстанови по Б.а сметка на „Б." ЕООД получените суми за върнати стоки. В исковата молба се твърди още, че на основание съществуващите между страните договорни отношения, двустранно подписани документи, официална комуникация по повод изпълнение на Договор за доставка от 15.04.2016 г., както и конклудентни действия на „Е.П." ООД, доказващи твърденията, ищецът счита че „Е.П." ООД има задължение към „Б." ЕООД в размер на паричната равностойност на 1209, 00 м. тръби, предадени на „Е.П." ООД на 26.07.2018 г. и 30.07.2018 г. в размер на 96 002, 30 лева с включен ДДС. Сумата била изчислена по цени, определени въз основа на издадени от „Е.П." ООД и платени от „Б." ЕООД фактури за същите стоки. До „Е.П." ООД била изпратена покана за доброволно плащане чрез ЧСИ - З.В., получена лично на 16.02.2021 г. от управителя П. Ш., но плащане от страна на ответното дружество не било извършено. В процесния случай дружеството ответник се обогатило със стойността на получените материали, като не е заплатило дължимата цена на ищеца. Налице били всички елементи на фактически състав на чл.59 ЗЗД, което водело до извода за основателност на предявения иск и предпоставки за уважаването му. Иска се ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сума в общ размер 96 002, 30 лева с включен ДДС, с падеж на 30.07.2018 г., произтичащо от доставени, но неплатени 1209, 00 м. тръби, предадени на „Е.П."ООД на 26.07.2018 г. и 30.07.2018 г., както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху вземането от 96 002, 30 лева, считано от 30.07.2018 г. до момента на предявяване на исковата молба, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Тъй бил съобразен давностния срок по отношения за лихва за забава се претендирала за 36 месеца, считано от настъпване на изискуемостта. Законна лихва върху 96002, 30 лева за период от 31.07.2018 г. до 31.07.2021 г. бил в размер на 29 254, 04 лева, както и разноските по делото. На основание чл. 367 от ГПК в срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който се оспорва основателността на исковата претенция. Твърди се, че „Е.П." ООД доставило на „Б." ЕООД 1551, 40 м. HDPE тръби и фасонни части за обект „Напоителна система" с. Долен Чифлик, общ. Бургас. За доставката били съставени 2 броя приемо-предавателни протокола. По договора била издадена и платена фактура № 3543/20.04.2016 г. за сумата от 114 002, 30 лв. с вкл. ДДС, която сума е получена от „Е.П." ООД.Доставените от „Е.П." ООД тръби съответствали на поръчаното и били приети без възражения от страна на ищеца, но не били вложени в проекта, поради промяна на инвестиционните намерения. Ответното дружество сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 194 от ЗЗД, след като приеме вещта купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за подобни случаи и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята за одобрена. Същите правила важали и за скрити недостатъци на вещта, за които незабавно също следвало да бъде уведомен продавачът. След приемането на вещите от страна на ищеца не били постъпвали каквито и да било уведомления за недостатъци на вещите, поради което подобни претенции били погасени по давност по арг. от чл. 197 от ЗЗД. Тръбите били върнати на дружеството в края на месец юли 2018г., амортизирани и негодни за обичайното им потребление. В тази хипотеза „Е.П." ООД счита, че е получил през юли 2018г. от „БМ Глобал Истейт" ЕООД и „Б." ЕООД вещи без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Това било така, защото договорът за доставка на тръби не бил развален, поради което не било настъпило задължение за връщането на полученото по развален договор. Съобразно чл. 12 т. 1 от договора за доставка, същият се прекратява с изпълнение на предмета на договора. Между страните липсвало съгласие по силата на което ответникът да е поел задължение за връщане на цената по договора, респективно, за изкупуване на процесиите тръби на цена от 96 002, 30 лв. без ДДС. С отговора се твърди още, че към настоящия момент, върнатите вещи не съществуват, като били частично унищожени, поради настъпилата в продължение на повече от две години пълна амортизация и били частично преработени. Унищожаването и частичната преработка на вещите настъпили преди получаването на поканата от страна на „Б." ЕООД, поради което претенцията за паричната равностойност на тръбите в размер на 96 002, 30 лв. без ДДС била неоснователна. Унищожаването и частичната преработка на вещите било осъществена добросъвестно от страна на „Е.П." ООД, тъй като едва 2 години след доставката, ищецът е променил параметрите на своя обект и е заявил за доставка пред „Е.П.' ООД тръби с различни параметри.Ищецът и ответникът постигнали съгласие ответникът да достави на ищеца нови тръби с различно работно налягане. Въпреки това, ищецът закупува нови тръби от друг доставчик и едва с нотариална покана, връчена на 16.02.2021 г. заявил претенциите си за връщане на пълната цена по договора за доставка. Прави се възражение за изтекла погасителна давност, тъй като твърдяното от ищеца вземане за стойността на тръбите, които не съответствали на полученото, било възникнало към момента на доставката и към настоящия момент било погасено по давност.Оспорва се обстоятелството, че всички вещи, които „Е.П." ООД добросъвестно доставило на „Б." ЕООД са върнати от ищеца на ответника, а само част от тях.Неоснователен бил и искът за лихви, тъй като твърдяното от ищеца вземане не било с падеж 30.07.2018 г., а към момента на доставката.Оспорва се идентичността на вещите, посочени в приемо-предавателен протокол № 2 от 26.07.2018 г. и в приемо-предавателен протокол от 30.07.2018 г.Тези два протокола се оспорват и като авторство, и като съдържание. Постъпило е становище относно отговора на исковата молба. С него се твърди неоснователност на твърдението за липса на възражение по чл. 194 от ЗЗД. В процесният случай след получаване и преглед па стоката, същата директно била върната на доставчика, а самото дружество ответник не възразило на връщането на стоките, предмет на договора.След като получили тръбите, предмет на доставка, било установено, че същите не съответстват на поръчаното и нуждите на дружеството и със съгласие на "Е.П." ООД ги изпратили обратно до доставчика.Нерелевантно за спора било твърдението, че тръбите били силно амортизирани или частично преработени, което според ответника водело до неоснователност на иска. Считано от получаването на процесиите тръби на горепосочените дати, за „Е.П." ООД възниквало задължение за заплащане на паричната им равностойност и фактическото състояние на процесната доставка към датата на предявяване на иска, респ. подаване отговора на исковата молба било без юридическо и фактическо значение.Неоснователно било направеното оспорване, че не всички вещи са върнати от „Б." ЕООД на „Е.П." ООД, тъй като видно от представените приемо-предавателни протоколи същите са подписани без възражения от страните и удостоверяват получаването без възражения на стоки в съответните вид и количество. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа страна: На 15.04.2016 г. в гр. Габрово, между „Е.П.“ ООД, като продавач и „Б.“ ЕООД, купувач, е сключен договор за доставка на HDPE тръби и фасонни части за обект „Напоителна система в с. Долен Чифлик, Община Бургас, подробно описани в Приложение №1 към договора, приложени по делото. Общата стойност на материалите е в размер на 237 504.81 лв. без ДДС. В чл.2 ал.2 от договора е уговорен начин на заплащане на цената.Представена е проформа фактира № 169/15.04.2016 г. за авансово плащане по договора на стойност 114 002.30 лв. с ДДС. На 18.04.2016 г.ищцовото дружество заплаща сумата по проформа фактурата чрез платежно нареждане на ответника/л.12/. След извършеното плащане, доставчика „Е.П.“ ЕООД издава фактура № 3543/20.04.2016 г. за осъщественото авансово плащане по договора в размер на 114.002.30 лв. с ДДС. С протоколи от 22.04.2016 г. и 25.04.2016 г., приложени по делото, доставчикът предоставя на получателя част от договорените стоки. Протоколите са придружени със сертификати за качество и декларации за съответствие за произведените тръби. Представени са два приемо предавателни протокола от 26.07.2018 г. и 30.07.2018 г., придружени с товарителници, за приети от ответното дружество съответно на 26.07.2018 г. - 16 тръби тънки и 26 бр. тръби дебели и на 30.07.2016 г. - 16 бр. водопроводни тръби тънкостенни ф 360 и водопроводни тръби дебелостенни 35 бр./ или 85/. Следва да се отбележи, че представените от ищеца копия на товарителница и приемо предавателен протокол от 30.07.2018 г./л.20 и 21/ са изключително нечетливи, като въпреки указанията, дружеството ищец не представи документите в оригинал, без да обоснове причините за това. Двата приемо предавателни протокола са подписани от представител на дружеството ответник. В съдебно заседание, проведено на 7.06.2022 г., управителите на ответното дружество обясняват подробно търговските си отношения с ищеца. Заявяват, че тръбите са доставени през 2016 г., а част от тях, описани в приемо предавателните протоколи, са върнати на ответника през 2018 г. Дружеството приело обратно тръбите с уговорката да доставят на ищеца нови тръби с по-високо работно налягане, тъй като междувременно проекта за изграждане на напоителната система бил променен и доставените тръби не били подходящи. Споразумели се да ползват каквото може от старите тръби. Преговаряли и за доставка на много по- голяма поръчка. При преработката на върнатата стока се установило, че поради излагането им на слънчева светлина, много малко от получения материал можел да се вложи в изработка на нови тръби, практически полученото било брак. Управителите заявяват, че са приели тръбите обратно, поради наличие на уговорка за ползване на материала при изработката на новата поръчка за доставка на подходящи, съобразно проекта, тръби. В противен случай не биха ги приели обратно след две години. Свидетелят Б. твърди, че е бил нает от "Е.П." ООД, което имало предварителна договореност с фирмата на ищеца да достави тръби и да им осигури проектант. В последствие продължил като проектант. В оня момент, когато се запознал с тях, те имали нещо като схемичка, нарисувано нещо примитивно, какви долу-горе тръби и количества ще им трябват, но след като направили проекта се установило, че тръбите няма да са с този диаметър и няма да са за това налягане. Проектът доказал, че тръбите, които следвало да се използват, трябва да не са на шест атмосфери, а да са на десет атмосфери. Договорено било и тръбите били доставени преди да има изготвен проект, без да има хидравлични изчисления, които да докажат защо тези тръби трябва да се поставят. След изготвяне на проекта и при вече доставени тръби, се констатирало, че този тип тръби не могат да се използват, а трябва да се използват тръби с по-висок диапазон.Свидетелят не знае от кого е доставката доставка на тръби, но знае, че се работело с македонски тръби. Посетил площадката заедно с геодезиста и със служител на "Е.П.", където трябвало да се вложат тръбите. Първо посетили базата в Старо Оряхово, най - близкото село до площадката. Там имало стоварен един камион с тръби и разбрали от техния служител М., който казал, че вече имало стоварен един камион на самата площадка на полето. Това било през 2016 година. На полето, когато отишли да работят с геодезиста, нямало нито една тръба. Чули, че били нарязани и откраднати. По-късно направили работния проект, който коренно видоизменил първоначалната идея, която според свидетеля била непрофесионална. Всичко коригирали, проектът бил одобрен, било издадено разрешение за строеж и през 2020 година започнали да го изпълняват. Свидетелят не знае кой започнал да го изпълнява. На терен имало два отделни строежа. На единия строеж възложител бил едноличният търговец, а на другия строеж възложител било ЕООД-то. Нещата били ръководени от служител от една обща кантора. Свидетелят видял втория камион с доставката, разтоварен на площадката в базата им, на открито. Заявява, че такива тръби не може да се разтоварят в предварително липсващо подходящо помещение, което да позволи да влезе вътре камион, защото са от порядъка на 12 - 13 метра, тежки са, една тръба трябва около четири човека, най-малко да я вдигат, или с някаква механизация да се вдига, което предполага, че помещението трябва да позволява или да има товарен кран, или да влиза някакъв мотокар. На тяхната площадка такива помещения нямало. Това било бивша площадка на някакъв плод и зеленчук. Свидетелят ги видял там през 2016 година. На тази база те не са разполагали с помещение, в което могат да разтоварят и да приберат тези тръби. Базата била с една рампа и вътре помещения, които били съвсем ниски, в тях нямало мостови или портални кранове. Вътре се складирала съвсем друга продукция. Занимавали се с чесън в оня момент, вътре било пълно с друга стока. Свидетелят И. твърди, че в "Е.П." ООД работил пет години - от 2015 година до 2021 година или 2016 година до 2021 година като "Ръководител групи". Знае да доставката на тръби от "Е.П." на "Б.". Представителите на "Б." идвали в офиса на предварителни разговори и там се запознали. Искали да им произведедат пластмасови тръби за обект в Старо Оряхово, където произвеждали чесън, царевица, соя и искали да поливат от река Камчия. Стигнало се до доставка през пролетта на 2016 година. Те били наели някакъв техен специалист, който представил една схема с количествени диаметри на тръбите, които искат да използват. Не било проект, а като схемичка на лист А4. Доставили им тръбите - два камиона по 13.5 метра дължина с различен диаметър според тяхната заявка, два тира. Свидетелят през месец септември ходил, заедно с инж. Св.Б. и инж. М. Б., тъй като фирмата искала да направят проект, посетили обекта в Старо Оряхово да направят геодезически измервания, за да започне проектирането. Техният представител, който ги завел на обекта - М., казал, че първият камион са го разтоварили на полето, но след известно време през нощта са нарязани тръбите на две и са откраднати, търсили са ги, но не са открити. Вторият камион, когато е отишъл, тъй като било кално в полето, ги разтоварил в базата на фирмата, където се съхранява чесън, жито, соя. Това било едно хале с рампа, като плодохранилище. Тръбите били разтоварени на открито, в двора на асфалта. От месец април, май до месец септември са стояли там. Там били когато свидетелят посетил обекта. Според изискванията за съхранение на полиетиленови тръби, те трябвало да са на закрито, не могат да стоят на пряка слънчева светлина и на студено. Когато ходили през месец септември, тръбите от единият камион били на открито. Инж. Б., когато завършил проекта, в него били предвидени тръби на 10 атмосфери. Вече доставените тръби не може да каже до кога са стояли там, но разговорите между „Е.П.“ ЕООД "Б." били да се върнат доставените тръби, ответника да ги смели за регранулат, като ищеца ще вземе нови тръби на 10 атмосфери, каквито им трябват, т.е. те да върнат старите, а „Е.П.“ да им даде тези, които са подходящи. Тръбите ги върнали през 2018 година. Свидетелят видял тръбите, когато ги докарали в цеха. Когато ги върнали в "Е.П.", те не ставали за употреба - били ожулени, кални, с пукнатини, за преработка. Видял, че не стават за употреба. Според свидетеля И., ищцовото дружество нямало къде да ги държи освен навън, защото това били тръби по 13.5 метра. Те нямали такова голямо закрито помещение. Тези тръби не можели да влязат в закритите помещения, с които разполага ищеца. По делото бе допусната и приета съдебно техническа експертиза, която съдът приема като обоснована и компетентна. Съгласно заключението, общите количества на доставените през 2016 г. напорни HDPE тръби (PN6) на "БЕКСИМ" ЕООД, от "Е.П." ООД е 1551.4 м. напорни HDPE тръби (PN6).Общите количества на върнати през 2018 г. напорни HDPE тръби (PN6) от "БЕКСИМ" ЕООД, на "Е.П." ООД е 1113 м. напорни HDPE тръби (PN6).Количествата на доставените през 2016 г. напорни HDPE тръби (PN6) не съответстват на върнати през 2018 г. тръби.При направените изчисления за количествено определяне на стойността на остатъчния материал при преработка на върнатите през 2018 г. напорни HDPE тръби (PN6 ), съобразно негодността на същите за обичайната им употреба, експертът е дал следните резултати: По технологични норми, остатъчното количество пластмасов материал във върнатите през 2018 г. тръби е 18 998 кг. полиетилен.Тъй като рециклирането на пластмаси е свързано със технологични загуби на отпадъчен материал, то рандемана на очакваните количества на остатъчния материал при преработка на количествата HDPE тръби (PN6 ), които са върнати през 2018 г., е по малък от 18998 кг.Възможната пазарна стойност на остатъчния материал във върнатите през 2018 г. тръби изчислена по цена на вторична суровина (отпадъчен полиетилен) е 5699 лв. без ДДС.Възможната пазарна цена на разходите за преработката и регранулиране на върнатите през 2018 г. тръби е 17098 лв. без ДДС. В съдебно заседание, експертът обяснява, че ако действително тръбите са съхранявани две години на открито и при слънце и топлина не може да се гарантира, че те могат да отговорят за качествата, за които са произведени. Самите тръби са произведени от първичен материал с гарантирано качество и производителят на суровината е дефинирал, че в рамките на шест месеца суровината или материалите, които могат да се произведат са до шест месеца на външни условия с гарантирано качество. Върнатите тръби видял в биг бег - чували на млянка.Теоретично могат да използват материала за направа на друг вид тръби, които не е необходимо да са толкова издръжливи, разполагат с налични мощности, с които може да бъде произведена някаква друга продукция. Това, което имали в момента е шредериран материал, който след това трябва да бъде отбран, селектиран. След толкова години стоене в чували може да се използват, при съответно измерване може да се прецени какъв е рандеманът от това количество.Сумата от 5699 лв. е остатъчната стойност на материала, преработен като млянка по цени в този период през 2018 г. Имайки предвид установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът е длъжен да се произнесе в рамките на търсената защита. Съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством която се индивидуализира спорното материално право. В този смисъл допустимостта и правната квалификация на предявения иск се определят от съда въз основа на твърденията на ищеца, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба, и заявения в нея петитум. В случая в обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че по силата на договор за доставка от 15.04.2016 г. ответникът доставил, а ищецът заплатил получената стока – тръби и фасонни части. След получаване на тръбите, предмет на доставката, ищецът установил, че те не съответстват на поръчаното и нуждите на дружеството, поради което ги върнал на доставчика, който ги приел без възражения.Поради това ответното дружество имало задължение към ищеца в размер на паричната равностойност на върнатите тръби. С молба се прави уточнение от ищеца, с което се заявява, че договора за доставка от 15.04.2016 г. не е изрично прекратяван с изявление на страна по него. Заявява се, че дружеството ответник се е обогатило със стойността на получените материали, като не е заплатило дължимата им цена. При така очертания предмет на спора съдът намира, че предявения главен иск е с правно основание чл.195 ЗЗД вр. с чл.324 и сл. ТЗ. С доклада по делото е дадена друга квалификация на претенцията, но съдът счита, че не следва да дава на страните допълнителни указания, тъй като такива са дадени относно подлежащите на доказнване факти и необходимостта от събиране на доказателства. Не се налага промяна в установената фактическа обстановка, няма и нарушаване правото на защита на някоя от страните. Между страните не е спорно, а това се установява и от доказателствата по делото, че между тях е сключен договор за доставка на 15.04.2016 г. по силата на който ищецът е извършил авансово плащане в размер на 114 002.30 лв. на 18.04.2016 г.Доставката е извършена и приета с приложените по делото приемо предавателни протоколи и е издадена фактура № 3543/20.04.2006 г. Няма данни и твърдения в исковата молба да са изискани от ищеца последващи доставки. Тъй като в договора не е определен конкретен срок за доставките, на основание чл.319 ТЗ, купувачът е могъл да поиска предаването на стоката в разумен срок. Няма данни и твърдения в исковата молба да са изискани от ищеца последващи доставки. При получаване на тръбите, ищцовото дружество е приело стоката без възражения. Съгласно чл. 324 от ТЗ, след като приеме стоката, купувачът трябва да я прегледа и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. В случая, с исковата молба се твърди, че след получаване на тръбите, ищецът установил, че те не съответстват на поръчаното и нуждите на дружеството, поради което изпратил обратно тръбите на доставчика. Това твърдение е в противоречие с доказателствата по делото. Няма данни по делото към 22.04.2016 г. и 25.04.2016 г., датите на приемо предавателните протоколи, с които ищецът е получил стоката, а и след това, да е констатирано, че полученото не съответства на поръчаното, както и затова да е бил уведомен незабавно доставчика. Няма заявени твърдения за наличие на скрити недостатъци, поради което на основание чл. 324 ТЗ стоката се смята одобрена, като съответстваща на изискванията. Имайки предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество е изправна страна по договора. Доставило е заявената стока, като по-късно е върнал на купувача неусвоената част от заплатения от него аванс. Към момента на доставката купувачът също е бил изправна страна, тъй като е заплатил дължимата сума като аванс, съобразно изискванията на договора. Както вече се посочи, договора за доставка е без уговорен срок за предаване на стоката, но след първата доставка, купувачът повече не е изисквал предаване на останалата договорена част. Поради изложеното, на основание чл.12 т.1 от договора, поради изпълнение предмета на договора, същият е прекратен. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след изготвяне на нов проект за изграждане на напоителна система, приключен през 2018 г., поръчаните и доставени тръби през 2016 г. не са годни да осъществят инвестиционните намерения на ищеца, тъй като проекта предвиждал влагане на тръби с по-голямо работно налягане.Тези доказателства налагат извода, че ищеца не е искал повече изпълнение на договора от 15.04.2016 г., след първата доставка, тъй като вече не е имал интерес от изпълнението. От доказателства - показанията на разпитаните свидетели и ел. кореспонденция между дружествата/л.104/, се установява, че след изработване на новия проект през 2018 г. между страните възникват други отношения, различни от тези по договора от 15.04.2016 г.Между тях започват преговори за преработка на доставените по договора от 15.04.2016 г.тръби, производство и доставка на нови напорни тръби, които да са с други характеристики, отговарящи на новия проект. В резултат на тези преговори, на 26.07.2018 г. и 30.07.2018 г. ищцовото дружество изпраща обратно на ответника част от получените по договора от 15.04.2016 г. тръби.С показанията си св. И. установява, че разговорите между „Е.П.“ и "Б." били да се върнат доставените тръби, ответника да ги смели за регранулат, като ищеца ще закупи нови тръби от 10 атмосфери, каквито са необходими, съобразно изготвения проект т.е.“ те да върнат старите, а „Е.П.“ да им даде тези, които са подходящи“. Изложеното сочи на извод, че между страните са се развили преддоговорни отношения, но няма данни и твърдения, те да са приключили със сключване на договор за доставка на тръби с подходящото работно налягане. В показанията си св. Б. твърди, че през 2020 г., когато е започнала реализацията на проекта, той установил, че се работи с тръби от македонски производител. От установената по делото фактическа обстановка се очертава ниличието на друг правен спор между страните по повод последващи след 2018 г. отношения, свързани с предварителни преговори, които не са довели до сключване на договор.Такъв иск обаче не е предявен, тъй като в исковата молба – обстоятелствена част и петитум, не се съдържат такива твърдения, а се твърди, че отношенията между страните са базирани на сключения между тях договор от 15.04.2016 г. Имайки предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.195 ЗЗД вр. с чл.324 ТЗ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Поради отхвърлянето на глания иск следва да се отхвърли и иска за заплащане на мораторва лихва върху гланицата. Не следва на ищеца да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 ЗА. Тази разпоредба е приложима само в случаите, изблоени в чл.38 ал.1 ЗА, в която не е предвидена възможност за оказване на безплатна адвокатска помощ на юридическо лице. На основание изложеното, съдът