Решение № 957 от 25.4.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 109/2025 г.

Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО). Образувано е по жалба на С. Ю. Б. от [населено място], [община], срещу Решение № 2153-08-20/ 20.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01765432/ 03.12.2024 г. и ЗД № 1-08-01765436/ 03.12.2024 г. на [длъжност] в ТП на НОИ - Кърджали. Със задължителните предписания С. Б. е задължена да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени с декларация обр. № 1, с вид осигурен 13, за периодите от 07.10.2019 г. до 31.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Цитират се разпоредбите на чл. 54к от КСО и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване/НПОПДОО/, като въз основа на тях се изразява становище, че правото за получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност е свързано с наличието на осигуряване за общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта за изплащане на съответното обезщетение, т.е. към момента на възникване на риска лицата да са осигурено по смисъла на чл. 10, ал. 1 във вр. с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Излагат се и съображения, кога едно лице се счита за недобросъвестно. Искането е да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява. Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуалния си представител, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Кърджали. Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт. При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: С оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена жалбата на С. Ю. Б. срещу задължителни предписания № ЗД-1-08-01765432/ 03.12.2024 г. и № ЗД-1-08-01765436/ 03.12.2024 г., издадени от [длъжност] в ТП на НОИ – Кърджали. В Констативен протокол, № КВ-5-08-01765426/ 03.12.2024 г. (цитиран в ЗП), е посочено, че той е съставен на основание чл. 108, ал. 1 от КСО и резолюция от [длъжност] в ТП на НОИ-Кърджали за извършване на проверка в информационната система на НОИ, във връзка с постъпил сигнал, входящ № [номер] от [дата], относно определяне на правото на парични обезщетение на С. Ю. Б.. Съгласно отразеното в КП, С. Ю. Б. е регистрирана, на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), като самоосигуряващо се лице (земеделски стопанин), считано от 20.08.2013 г., като декларирала е прекъсване на дейността, считано от 30.11.2014 г. Възобновила е дейност, считано от 04.11.2016 г. и е прекъснала същата от 31.03.2019 г. Ново възобновяване на дейността е декларирано от 07.10.2019 г. и прекъсване, считано от 30.06.2022 г. На основание чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ е декларирала, че ще се осигурява за фонд „Общо заболяване и майчинство” и за фонд „Пенсии” на ДОО. Посочено е, че за периода от 07.10.2019 г. до 30.06.2022 г. са подадени данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр.№ 1 „Данни за осигуреното лице” за С. Ю. Б. с [ЕГН] с код за вид осигурен „13”. От предоставена справка от Областна дирекция „Земеделие” -Кърджали е установено, че С. Б. е регистрирана като земеделски стопанин на 20.02.2019 г. с 16 бр. птици; при направена пререгистрация на 22.01.2020 г. и на 04.02.2021 г. е декларирано намерение да засее основни култури - други зеленчуци на площ от 0.0479 ха.; при пререгистрация на 16.06.2021 г. - декларира, че е засяла основни култури - други зеленчуци на площ от 0.0479 ха. и с пререгистрация, направена на 14.02.2022 г., декларира намерение да засее основни култури - други зеленчуци и пипер - полски на площ от 0.2100 ха. Въз основа на направения от контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали анализ е прието, че С. Б. не отговаря на изискванията за регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДРКСО, тъй като не е произвеждала продукция, предназначена за продажба. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО – директор на ТП на НОИ – Кърджали. Като правно основание за постановяване на задължителните предписания е посочена нормата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в която е предвидено, че контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор, че издалият задължителните предписания инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали има качеството на контролен орган. Обжалваното решение съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. В жалбата срещу него са наведени бланкетни твърдения за нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, като след проверка не се констатираха допуснати съществени такива. Същият е постановен и в съответствие с приложимите материалноправни норми. По делото няма спор, и е установено с писмени доказателства обстоятелството, че от 20.02.2019 г. жалбоподателката е била регистриранa като земеделски стопанин в Регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП, воден в МЗХГ по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Безспорно е и обстоятелството, че С. Б. е заявила регистрация като самоосигуряващо се лице, с упражняване на дейност като земеделски производител от 07.10.2019 г., със заявен вид осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“, която дейност е била прекъсната, считано от 01.07.2022 г. Подадени са данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за С. Ю. Б., за периода от 07.10.2019 г. до 30.06.2022 г., с код за вид осигурен „13”/за регистриран земеделски производител/, като видно от приложената по делото справка от Регистъра на осигурените лица, за времето от 09.11.2019 г. до 07.04.2022 г. вкл. жалбоподателката е била в непрекъсната временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност, раждане и майчинство. Спорният въпрос, както в административното, така и в съдебното производство, е дали С. Ю. Б. е имала качеството „осигурено лице“ през периода от 07.10.2019 г. до 30.06.2022 г., за който се отнасят задължителните предписания, жалбата, срещу които е отхвърлена с оспореното в настоящото производство решене на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Понятието „осигурено лице“ по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на кодекса, според която такова е „физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5....“. В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и „регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители“. Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието „регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители“ по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на същия кодекс, като „физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред“. В чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал. 2, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Както се посочи по-горе, при регистрацията си като самоосигуряващо се лице на 07.10.2019 г., жалбоподателката е заявила, че ще упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, като видно от приложените справки от ОДЗ – Кърджали, от страна на С. Б. към този момент е било заявено отглеждането на домашни животни – 16 бр. кокошки – носачки (на 22.01.2020 г. е направена пререгистрация свързана с отглеждането на други зеленчуци). Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството (ЗЖ), с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности. В чл. 13, ал. 1 от ЗЖ е предвидено, че производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3 на чл. 13 от ЗЖ, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер. В чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.. Според легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ, „ферма“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а „лично стопанство“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Oтносимата към казуса редакция на чл. 137 от ЗВМД (Изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) e предвиждала, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Задължението за подаване на заявление за регистрация касае тези от собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, чиито стопанства не се дефинират като „лични“. В случая, жалбоподателката нито твърди, нито доказва, че през процесния период като регистриран земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици (в т.ч. кокошки-носачки), е налице регистриран нейн животновъден обект тип ‚ферма“, в който произвежданата животинска продукция ще бъде предназначена за продажба. Следователно, след като липсва такъв животновъден обект, то не може да се приеме за доказано, че е произвеждана животинска продукция предназначена за продажба, т.е. изпълнение на кумулативно изискуемото по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие – лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. В този смисъл следва да се посочи, че наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение по смисъла на КСО, тъй като не е налице идентичност между качеството „регистриран земеделски стопанин" и осигурено лице. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба, и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Така за С. Б. следва да се приеме, че е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД, от което следва извод, че като земеделски стопанин С. Балдждъ не е регистрирана по съответния ред, както и че не е произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба. С оглед гореизложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999 г. земеделски стопанин, който няма регистриран животновъден обект тип „ферма“, тоест не произвежда продукция за пазара, представлява „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Относно пререгистрациите на жалбоподателката като земеделски стопанин от 22.01.2020 г., 04.02.2021 г., 16.06.2021 г. и 14.02.2022 г., при които от нейна страна е декларирано отглеждане на култури – други зеленчуци, както и пипер-полски, следва да се отбележи, че видно от данните по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО, С. Б. е била в непрекъснати и последователни отпуски за временна неработопособност поради общо заболяване, бременност, раждане и майчинство, за периода от 09.11.2019 г. до 07.04.2022 г. вкл. По силата на § 1, ал. 1, т. 3, изр. второ от ДР на КСО, осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5. В случая обаче, доколкото предвид изложените по-горе съображения, че по отношение на жалбоподателката липсва възникнало осигуряване по смисъла на КСО, то не е налице съществен елемент от фикцията, установена с посочената норма, поради което последиците от неосигуряването се пренасят и в цитираните периоди. По делото липсват доказателства, че за времето след 08.04.2022 г. от страна на С. Б. е упражнявана трудова дейност като земеделски стопанин, т.е. да е произвела някаква растителна продукция във връзка със заявената дейност, която продукция или част от нея е била реализирана на пазара. В заключение следва да се приеме, че подадените от С. Б. данни с декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ по чл. 5, ал. 4 от КСО за самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, за периода от 07.10.2019 г. до 30.06.2022 г., са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл е оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърдените с него задължителните предписания. Неотносими към настоящия спор са доводите на оспорващата относно предпоставките за отпускане на парични обезщетения от ДОО, както и недобросъвестността на лицето при тяхното получаване. Преценка за тяхната основателност се дължи в друго административно производство по КСО, което евентуално би могло да се развие след влизане в сила на оспорения в настоящото производство административен акт. При упражнения контрол за законосъобразност върху обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали не се установиха основанията за отмяна или прогласяване на нищожност по чл.146 от АПК. От изложеното следва, че то е законосъобразно, а жалбата, като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на спора в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.4 АПК, чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката следва да заплати в полза на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 5-то АС – Кърджали