РЕШЕНИЕ

№ 296

гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.ова Членове: Христинка Колева Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100606527 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 02.05.2023г., постановено по НАХД № 14 609/2022г. по описа на СРС, НО, 100- ен състав съдът е признал обвиняемата С. А. А. за виновна в това, че на 11.03.2021г. в гр.София, сградата на отдел „Пътна полиция“- СДВР, находяща се в гр.София, ул.“••••••• пред А..Д.А. системен оператор в отдел „Пътна полиция“- СДВР, потвърдила неистина в писмена декларация- заявление- декларация № УРИ 433200- 27160 от 11.03.2021г., която по силата на чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата („Дубликат на свидетелство за управление или контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва „декларация“) се дава пред орган на власт- отдел „Пътна полиция“- СДВР, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на свидетелство за управление на МПС, като декларирала писмено, че притежаваното от нея свидетелството за управление на МПС № 2801944074, издадено на 22.06.2010г. от МВР- София, с валидност до 22.06.20220г. е откраднато, а същото е било отнето на 20.10.2019г. от компетентните власти на Република Франция за извършено нарушение на френското законодателство за движение по пътищата, а именно- шофиране в нетрезво състояние, поради което и на основание чл.313, ал.1, вр.чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл.78а от НК, я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000, 00 лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил С. А. А. да заплати в полза на държавата и по сметка на МВР направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 167, 61 лева и по сметка на съда сумата от 40, 00 лева разноски в съдебното производство, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК- по 5, 00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Против така постановеното първоинстанционно решение е постъпила жалба и допълнение към нея от подсъдимата С. А. А., чрез адв.Т. М., в която са изложени доводи, че същото е неправилно, несправедливо, незоконосъобразно и постановено в нарушение на производствените правила и материалния закон. Поддържа се, че законът не определял границите и не правел задължителни предписания, нито ограничения по отношение на министъра на вътрешните работи за това, как да определи условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС. Твърди се, че за съставомерността на деянието по чл.313, ал.1 от НК било необходимо декларацията да бъде подадена по силата на закон, указ и постановление на МС, което изброяване било изчерпателно и не могло да се разглежда разширително. Поддържа се, че самото посочване в бланката на декларацията, че за даване на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл.313, ал.1 от НК, било ирелевантен факт. Твърди се, обвиняемата не е имала съзнанието, че нарушава закона, тъй като подала молба за преиздаване на свидетелство за управление на МПС в Република България след изтичане на наказанието, наложено по френското законодателство, поради което в случая липсвал умисъл за извършване на престъпно деяние. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и съдът постанови ново, с което да признае обвиняемата за невиновна по повдигнатото обвинение.

Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбата на обвиняемия.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, постановена въз основа на правилен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Пледира, че категорично било установено, че подсъдимата е декларирала неверни данни пред съответния държавен орган, като е посочила, че документите й са откраднати, макар да е знаела, че има извършено нарушение във Франция, санкционирана е за това и затова не е имала тези документи. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, а жалбата- оставена без уважение.

Защитата на подсъдимата С. А. А., адв.Т. М., моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с която да признае обвиняемата за невиновна по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, намира за установено следното:

От фактическа страна СРС е приел, че подсъдимата притежавала СУМПС № 280194074, издадено на 22.06.2010г. от МВР София и валидно до 22.06.2020г. На 20.10.2019г. СУМПС било отнето от компетентните органи на Република Франция поради извършено от подсъдимата нарушение на френския закон за движение по пътищата, а именно за шофиране след употреба на алкохол.

Първоинстанционният съд е приел, че на 11.03.2021г. подсъдимата С. А. посетила отдел „Пътна полиция“ при СДВР, където на гише № 27 служебните си задължения изпълнявала свидетелката А.А.- системен оператор. Подсъдимата поискала да й бъдат издадени дубликати от СУМПС и контролен талон, като декларирала, че са откраднати и не са отнети от органите на МВР. На гърба на заявлението писмено собственоръчно посочила: “Преди седмица пътувах в метрото и след като пристигнах, установих, че шофьорската ми книжка, заедно с талона са ми откраднати от джоба“. В декларацията фигурирало изрично предупреждение, че за деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност, както и с факта, че притежаваното от нея СУМПС не било откраднато, а е било отнето от френските компетентни органи за извършено от нея нарушение.

Съдът е приел, че въпреки това подсъдимата депозирала заявлението, въз основа на което й било издадено ново СУМПС, връчено й на 18.03.2021г. На 26.04.2021г. в ГДНП било получено писмо от Посолството на Република Франция, с което СУМПС на подсъдимата било върнато на българските власти и в същото било посочено, че е отнето заради шофиране в нетрезво състояние.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелката А.А. /приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, свидетелство за управление на МПС, заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, заявление- декларация, заключение на графическа експертиза, справка за съдимост, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност, с добри характеристични данни.

На базата на възприетите фактически обстоятелства първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че от обективна и субективна страна обвиняемата С. А. е осъществила състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 11.03.2021г. в гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ в сградата на отдел „Пътна полиция“- СДВР е потвърдила неистина в писмена декларация- заявление- декларация № УРИ 433200-27160 от 11.03.2021г. до Началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР- гр.София, а именно, че свидетелството й за управление на МПС и контролен талон са откраднати. Съгласно чл.160 от ЗДвП „Дубликат на свидетелство за управление или контролен талон към него се издават, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва „декларация“, която се подава пред орган на властта- отдел „Пътна полиция“ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. В случая свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролният талон на обвиняемата са били иззети от компетентните френски власти. За да е съставомерно едно деяниепо чл.313, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна освен съставянето на неистински частен документ още и неговата употреба, от дееца, за да докаже, че съществува или не съществува някое право или задължение или някое правно отношение. Деянието е довършено, когато документът е употребен, т.е. когато е осъществена и втората съставка на двуактното престъпление. Употребата е налице с представянето на документа пред съответното длъжностно лице. В декларацията изрично било записано, че на заявителя е известна наказателната отговорност за деклариране на неверни данни по чл.313, ал.1 от НК. В конкретния казус от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че обвиняемата С. А. е потвърдила неистина, че свидетелството й за управление на МПС и контролния талон са откраднати в писмена декларация, а в действителност да отнети от компетентните власти на Република Франция, с което обосновано първоинстанционният съд е приел, че е осъществила състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението на защитата, че Наредба № I-157 от 1 октомври 2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина е издадена от министъра на вътрешните работи, без да е утвърждавана с акт на по- висшестоящ орган. Законодателят в чл.7 от ЗНА изрично е указал, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. По силата на чл.34, т.3 от ЗНА текстът на нормативния акт, както и приемането му по надлежния ред се удостоверяват при другите нормативни актове- от органа, който ги е издал, а когато той е колективен- от неговия председател. В случая, по силата на чл.159, ал.1, т.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи определя условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство и не е необходимо наредбата да бъде утвърждавана с акт на по- висшестоящ орган.

Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението на защитата, че обвиняемата не е имала съзнанието, че нарушава закона, тъй като подала молба за преиздаване на свидетелство за управление на МПС и контролен талон в Република България след изтичане на наказанието, наложено по френското законодателство. От приложеното по делото писмо от посолството на Република Франция се установява, че свидетелството за управление на моторно превозно средство е било отнето на 20.10.2019г., а деянието по настоящото наказателно производсто е осъществено на 21.03.2021г., т.е. към датата на инкринимираното деяние обвиняемата е знаела, че свидетелството й за управление на МПС е било отнето, а не откраднато. Безспорно е установено от приложените писмени доказателства, че обвиняемата е декларирала пред орган на власт, че свидетелството й е откраднато, като е посочила, че й е известна наказателната отговорност, която носи на основание чл.313 от НК. По този начин тя е потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон се дава пред орган на власт за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Видно от приложеното в оригинал „заявление-декларация“, същото е адресирано до отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Въпреки, че фактическото предаване и приемане на декларацията е осъществено пред служител от съответното структурно звено – свидетелката А.А., тя е подадена пред отдел „Пътна полиция“ при СДВР, който е съответния орган на власт, поради което деянието е съставомерно от обективна страна. Декларираните от обвиняемата твърдения са били неверни, тъй като видно от приложените писмени доказателства, свидетелството й за управление на МПС е било отнето от компетентните органи в Република Франция.

Неоснователни са доводите на защитата за изначална обективна несъставомерност на деянието, поради това, че задължението за деклариране на тези обстоятелства не е предвидено в закон, указа или постановление на МС. И по този въпрос практиката на съдилищата, включително и на ВКС е еднопосочна и непротиворечива, като сочи, че конкретният случай попада под обхвата на разпоредбата на чл.313, ал.1 от НК, независимо, че задължението за деклариране на определени обстоятелства е предвидено като такова изрично в Наредба, а не в закон, указ или постановление на МС. И това е така, тъй като въпросната Наредба е издадена по силата на законова делегация на правомощия за уреждане на визираните в нея обществени отношения, изрично указано в чл.159, ал.1, т.1 от ЗДвП. Включването на наредбата в актовете, които изискват декларация (закон, указ и ПМС) не представлява разширително тълкуване на чл.313, ал.1 от НК. Ето защо и в конкретния случай подаването на тази декларация от обвиняемата С. Андреева съобразно с текста на заявление- декларация, включително и в частта за известната наказателна отговорност при деклариране на неверни данни, удостоверявайки неистина в тази декларация, а именно- че шофьорската книжка и талона за управление на МПС са откраднати, изцяло се сусбумира от обективна страна от особената материалноправна разпоредба на чл.313, ал.1 от НК.

Правилно и законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл.78а от НК.

Съдът пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са преценени сравнително младата възраст, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, а като отегчаващи вината обстоятелства- подбудите за извършване на деянието и получаването на ново СУМПС, което подсъдимата е могла да използва и е определил наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на решението въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

Воден от горното, и на основание чл.334, т.3 от НПК Софийски градски съд