Решение № 3466 от 9.7.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 20490/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, т. 19 ЗЗП по отношение на договора за кредит, и чл. 138, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.143 и чл. 146 ЗЗП по договора за предоставяне на поръчителство, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. За основателността на исковете следва да се установи сключването на договорите, основания за тяхната нищожност и плащане на съответните суми от ищеца на ответника „Кредисимо“ ЕООД в изпълнение на нищожните договори. Безспорно е между страните, че са сключени сочените в исковата молба договори за кредит и за предоставяне на поръчителство, както и плащането от ищеца на ответника „Кредисимо“ ЕАД на сума от 20 лв. за задължения над главницата и 20 лв. за погасяване задължението за възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. Безспорно е още, че в ГПР не е включено това възнаграждение. Въз основа на тези факти, може да се направи извода, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР не е правилно посочен. В него не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което според съда също съставлява разход по кредита. Това извод следва от факта, че в договора за кредит се предвижда като вариант на обезпечение – сключването на договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и одобрено от кредитора юридическо лице (пар. 17 от ОУ към договора). В последния случай договорът с това юридическо лице следва да се сключи до 48 часа от подаване заявлението за кредит, а срокът за одобрение в този случай е до 24 часа от предоставяне обезпечението. Изложеното води до извод, че изборът на обезпечение чрез одобрено от кредитора лице дава възможност за по-бързо отпускане на кредита. В случая това лице е свързано с кредитора, доколкото съгласно обявената в Търговския регистър информация кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. От една страна, кредиторът е одобрил като обезпечение именно свързаното с него лице, на което е едноличен собственик, от друга страна, това обезпечение създава приоритет за потребителя за по-бързо разглеждане искането му за кредит. В същото време, възнаграждението за поръчителя е допълнителна печалба за самия кредитор, който икономически поръчителства сам на себе си. Всичко изложено определя обезпечението като разход по кредита, чието невключване в ГПР води до недействителност на договора за кредит. Искът е основателен. Договорът за предоставяне на поръчителство също е недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с нормата на чл.138, ал.2 ЗЗД, тъй като обезпечава нищожен дълг. Този иск също е основателен. По отношение на осъдителния иск, плащането на сумите е безспорно между страните. Установява се от договора за кредит, че по него няма други задължения освен за главница и лихва, поради което признанието на ответника, че сумата от 20 лв. е платена за задължения над главницата, означава, че плащането е именно за възнаградителна лихва. Останалите 20 лв. също са платени по сметка на кредитора „Кредисимо“ ЕАД в изпълнение задължението по договора за предоставяне на поръчителство. С оглед извода за недействителност на двата договора сумите се явяват платени без валидно правно основание. Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, след като е получил плащане на възнаграждението за поръчителя, е нямал други права, освен да върне тази сума на потребителя. Поради което е без значение дали сумата е останала в него или е предадена на поръчителя. Такова плащане кредиторът би извършил на свой риск. Ето защо следва да бъде осъден да плати на ищеца получените без основание суми от по 20 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.11.2024г., до окончателното плащане. При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е сторила такива за държавна такса от 150 лв. (100 лв. за исковете за недействителност на договора за кредит и по чл.55 ЗЗД и 50 лв. по иска срещу „Ай Тръст“ ЕООД) и адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА. С оглед възраженията на ответниците, ниската сложност на делото и цената на предявените искове, той следва да се определи в общ размер на 480 лв. – 300 лв. с ДДС от ответника „Кредисимо“ ЕАД и 180 лв. с ДДС от ответника „Ай Тръст“ ЕООД. Така мотивиран, съдът: