Решение № 13035 от 14.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1461/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по жалба на „Хлебово ПВ“ – ЕООД – [населено място], представлявано от управителя Р. Г. И. чрез адв. И. Л. – АК-Ямбол срещу Решение № Ж-28 от 16.01.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-11ИН-00-337/20.09.2024г., подадена от „Хлебово ПВ“ – ЕООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено при съществено нарушение с процедурата, при липса на мотиви и в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗЕ, ЗЕВИ, Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6). Жалбоподателят излага в тази връзка конкретни аргументи и моли съдът да го отмени изцяло и да върне преписката на КЕВР за ново произнасяне. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. Постъпила е молба от 13.03.2025г. от адв. Лахтев, процесуален представител на жалбоподателя, с която се изразява становище по същество и се претендират разноски по представян списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител юрк. Н., оспорва жалбата, като я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Подробни доводи излага в писмени бележки. Заинтересованата страна - „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е становище от процесуални представител на електроразпределителното дружество на 10.03.2025г., с което се моли съда да потвърди оспореното решение на КЕВР, като се излагат подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред КЕВР е образувано по жалба с вх. № Е-11ИН-00-337/20.09.2024г., подадена от „Хлебово ПВ“ ЕООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с която се възразява относно определенaта цена за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници (ОПЕЕВИ), с мощност 100 kW, предвиден за изграждане в урегулиран поземлен имот (УПИ) XII-4, кв. 1 на [населено място], община Стралджа, област Ямбол. Искането към КЕВР е в цената за присъединяване да не се включват дейности по повишаване преносната способност на електроразпределителната мрежа. Във връзка с подадената жалба е образувана преписка и извършена проверка. На основание чл. 142, ал. 5 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на „Електроразпределение Юг” ЕАД е изпратена жалбата за извършване на проверка по компетентност. С писмо, постъпило в КЕВР на 07.10.2024г., ЕР Юг е предоставило следното становище: Процедурата за присъединяване е започнала с Искане № 4567821/06.4.2023г. за проучване на условията за присъединяване на ОПЕЕВИ. След извършено проучване на конкретните условия за присъединяване, е издадено Становище № 4567821/29.5.2023г. В т.1.1 от Становището е посочено, че мястото на присъединяване на ОПЕЕВИ към електроразпределителната мрежа е ТНН на ТП „1-Поляна“, захранен от КЛ/ВЛ СрН 20 kV „Тенево“ от п/ст „Елхово", а в т.2.1.2, че ЕР Юг се задължава да извърши следните действия, с цел осигуряване на възможност за присъединяване на ОПЕЕВИ: реконструкция на съществуващ електропровод СрН 20 KV „Тенево" от п/ст „Елхово“; реконструкция на ТНН на ТП „1-Поляна“; подмяна на съществуващ трансформатор 250 kVA с нов оразмерен трансформатор. Срокът за извършване на дейностите, описани в т. 2.1.2. от Становището е 24 месеца след сключване на договор за присъединяване. На 16.08.2023г. между страните е сключен Предварителен договор за присъединяване № 4567821. В чл. 3.1.1. от Предварителния договор страните са се съгласили, че с цел осигуряване на възможност за присъединяване на въпросния ОПЕЕВИ ще се проектират и ще бъдат изградени същите електрически съоръжения, посочени в т. 2.1.2 от Становището. В чл. 5.1 от Предварителния договор изрично е записано, че цената за присъединяване включва разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване и за планираното развитие, включително реконструкцията, модернизацията и управлението на електрическите мрежи във връзка с присъединяването на обекта и се определя в договора за присъединяване. На 02.08.2024г., „Хлебово ПВ“ ЕООД е подало искане за сключване на договор за присъединяване, съответно на 14.08.2024г. ЕР Юг е предложило на производителя проект на Договор за присъединяване. В проектодоговора цената за присъединяване, съдържаща първо плащане, в размер на 603 742, 75 лв., и второ плащане – за оставащата част от действителните разходи, е определена при спазване на нормативната уредба, според която цените за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия са индивидуални и включват действителните разходи за изграждане на съоръженията за присъединяване към мрежата (чл. 32, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия). В случая реконструкцията е извън инвестиционната програма и е предвидена да бъде извършена само и единствено, за да се осигури възможност за присъединяването на въпросния ОПЕЕВИ. Изготвен е Доклад от дирекция „Електроенергия и топлоенергетика“ с вх. № Е-Дк-39/09.01.2025г., като е приложен и проект на решение. С оспореното Решение № Ж-28 от 16.01.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-11ИН-00-337/20.09.2024г., подадена от „Хлебово ПВ“ – ЕООД срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД. КЕВР счита, че ЕР Юг е изпълнило задължението си, като е определило условията за присъединяване на ОПЕЕВИ. Според Комисията дейностите по реконструкция на електропровод СрН „Тенево“, реконструкция на ТНН на ТП „1-Поляна“ и подмяна на съществуващ трансформатор 250 kVA са поместени както в становището за присъединяване, така и в предварителния договор. В чл. 8.2 от проектодоговора е описано, че в случай, че платените от производителя суми по предварителния и окончателния договор са по-големи от действителните разходи на ЕР Юг за присъединяване на ОПЕЕВИ, ЕР Юг се задължава да възстанови на производителя разликата в срок от 7 дни, след като стане ясна крайната стойност на разходите. Във връзка с горните изводи КЕВР приема, че формираната цена за присъединяване, която следва да се заплати от производителя, е съобразена с чл. 32, ал. 1 от Наредба № 1/2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия, което налага изводът, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е действало в рамките на законовите си правомощия и правилно е определило индивидуална цена за присъединяване на ФЕЦ. По изложените съображения с оспореното решение КЕВР е прекратила административното производство. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, пред надлежен съд и от надлежна страна, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалване на решението на КЕВР, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 76 от Закона за енергетиката Комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Съгласно ал. 4, т. 2 от посочената разпоредба КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, според която КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, съдът намира, че решението е издадено от компетентен орган. КЕВР е събрала всички относими по случая факти и обстоятелства. Изготвен е доклад до председателя на КЕВР, който е обсъден на закрито заседание на комисията. Решението е взето от Комисията в състав „Енергетика“ с три гласа „за“, от които двама члена на Комисията със стаж в енергетиката. С оглед на това, съдът приема, че решението е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма. Решението е материално незаконосъобразно, по следните съображения: Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалби, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, която е Наредба № 3 за лицензиране дейностите в енергетиката (Наредба № 3). Съгласно чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3, когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката. В конкретния случай КЕВР е прекратила производството по жалбата на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3, във връзка с чл. 22, ал.1 и 7 от Закона за енергетиката, с мотиви за неоснователност на жалбата. Разпоредбата на чл. 23 от Закона за енергията от възобновяеми източници в приложимата му редакция предвижда, че лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5. В, ал. 2 е посочено, че заявления по, ал. 1 се подават след одобряване на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване, до приключване на едногодишния период по чл. 22, ал. 5. Операторът на съответната електрическа мрежа разглежда заявленията по реда на постъпването им и с мотивирано становище се произнася по допустимостта на всяко заявление в срок 14 дни от постъпването му. След изчерпване на одобрените електрически мощности за съответния район операторът на електрическа мрежа връща подадените и неразгледаните заявления, което се смята за мотивиран отказ за присъединяване съгласно чл. 117, ал. 4 от Закона за енергетиката. Подробната регламентация на реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ се съдържа в Глава пета, Раздел I от Наредба № 6 от 24.02.2014г./отм./ за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6, Наредбата), като в нормите е разписан редът за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по чл. 23, чл. 24, т. 2, 3, 4 и чл. 25 от ЗЕВИ, включително срокове за произнасяне и правомощия на мрежовия оператор. Съгласно чл. 80 от Наредбата лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на разпределителната мрежа за съответния район за инсталирана мощност до 5 МW и до оператора на преносната мрежа за инсталирана мощност над 5 МW заявления за присъединяване по образец на оператора в посочен от тях район и ниво на напрежение, одобрени по чл. 22, ал. 5 ЗЕВИ. Съгласно чл. 82, ал. 1 от Наредбата лицето, получило становище за присъединяване, подава до мрежовия оператор искане за изготвяне на предварителен договор за присъединяване на обекта при посочените в становището условия и начин на присъединяване в срока на валидност на издаденото становище. А.. 2 предвижда, че мрежовият оператор изготвя и предлага проект на предварителен договор за присъединяване на обекта в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането за сключване на предварителен договор. Съгласно ал. 6 предварителният договор за присъединяване е със срок не по-дълъг от една година, като преди изтичането на този срок производителят подава писмено искане за сключване на договор за присъединяване. При неподаване на искане в този срок процедурата по присъединяване се прекратява. В случая на 16.08.2023г. е сключен Предварителен договор за присъединяване на процесната централа. На 02.08.2024г., „Хлебово ПВ“ ЕООД е подало искане за сключване на договор за присъединяване, съответно на 14.08.2024г. ЕР Юг е предложило на производителя проект на Договор за присъединяване. В жалба до „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД с вх.№ 76392/08.02.2023г., жалбоподателят прави възражение по отношение на определената в Раздел VIII, т. 8.2 от Договора цена за присъединяване и по специално включването на „цената за изграждане на подстанцията, съобразно заетия от централата капацитет“, като незаконосъобразна и моли същата компонента да отпадне. Съгласно чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗЕ цената за присъединяване се определя съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), на тази материя е отделена само една алинея, която гласи: „Цените за присъединяване на производители са индивидуални и включват действителните разходи за изграждане на съоръженията за присъединяване към мрежата на електропреносното или електроразпределителното предприятие.“ (чл. 32, ал. 1 НРЦЕЕ). Цитираният текст от НРЦЕЕ на пръв поглед подкрепя възприетия в Договор за присъединяване № 4567821 подход, според който в цената за присъединяване се включват всякакви разходи, които могат да възникнат във връзка и по повод присъединяването на даден обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа. В Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), който е и основния нормативен акт, регулиращ обществените отношения във връзка с производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, ясно е казано как се разпределят разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа. Това разпределение е следното: разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя, а разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа (чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ). Следователно, на първо място следва да се отбележи, че реконструкция на електропровод СрН „Тенево“ чрез повишаване на сечението на фазовите проводници, реконструкция на ТНН на ТП „1-Поляна“ и подмяна на съществуващ трансформатор 250 kVA с нов оразмерен трансформатор, попадат в категорията „реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи“, която категория е изрично изключена от компонентите, които могат да се включват в цената за присъединяване в случая (чл. 27, ал. 2 ЗЕВИ). Действително, както е посочено в оспореното решение, дружеството-жалбоподател е подписало предварителен договор с ЕР Юг, но видно от съдържанието на същия, липсва конкретна цена за присъединяване, както и не са описани елементите, които я образуват. Ето защо, поради липсата на конкретизация в подписания от жалбоподателя предварителен договор на съществени условия, неоснователно се явява и твърдението на КЕВР, че с подписването на предварителния договор жалбоподателят безспорно е приел начина, по който е формирана коментираната цена за присъединяване и нейния размер. С оглед цитираните по-горе правни норми, съдът намира за незаконосъобразни изводите на КЕВР, че ЕР Юг е действало в рамките на нормативно определените му правомощия във връзка със сключения предварителен договор за присъединяване. Формално мрежовият оператор е изпълнил задълженията за сключване на окончателен договор за присъединяване, но предвид факта, че е заложил незаконосъобразна клауза, която не е посочена в сключения предварителен договор, то именно след съблюдаването й следва да се приеме, че в цената, посочена в чл. 8.1.1 от Договор № 4567821 неправилно са включени разходите по реконструкция на електропровод СрН „Тенево“ чрез повишаване на сечението на фазовите проводници, реконструкция на ТНН на ТП „1-Поляна“ и подмяна на съществуващ трансформатор 250 kVA с нов оразмерен трансформатор, съобразно заетия от централата капацитет, а КЕВР е сгрешила като е приела този подход за законосъобразен. Отделно от изложеното следва да се посочи, че оспореното Решение страда и от липса на мотиви. Актът е издаден в писмена форма, но съдържа мотиви единствено за основанията за издаването му, свързани с процедурното развитие на административната преписка и представените от страните становища. Извън установената фактология липсват конкретни изводи относно приложимите норми и подведените под тях фактически обстоятелства, съответно липсват правни изводи, аргументирани с ясни и точни фактически установявания. Не са изложени аргументи за начина на определяне на цената за присъединяване в т. 8.1 и т. 8.2 на Раздел VІІІ от Договора за присъединяване и не са обсъдени правните доводи на двете дружества: „Хлебово ПВ“ ЕООД и ЕР Юг, съответно не е даден отговор по техния спор. Описанието на фактите и цитирането единствено на разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 1/2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия не представляват мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на фактически и правни основания или тяхното несъответствие на предмета на акта е самостоятелно основание за отмяна на акта. Не на последно място следва да се отбележи и факта, че КЕВР не се е произнесла по всички предявени възражения и искания в депозираната до Комисията жалба. В този смисъл е и практиката на ВАС: Решение № 538 от 21.01.2025г. по адм. д. № 9162/2024г., III отд. на ВАС. Предвид на горното, основателно е възражението, че актът не е мотивиран от фактическа и правна страна. Липсата на мотиви представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като съдът е лишен от възможност да извърши контрол за законосъобразност на процесуалното действие и правилно да прецени значението му за законосъобразност на процесната процедура. С оглед на изложеното решението на КЕВР следва да бъде отменено и делото върнато на КЕВР като преписка за решаване на спора по същество при спазване на указанията в настоящото решение. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съобразявайки направеното възражение на прекомерност и действителната правна и фактическа сложност на делото съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минималния размер от 1000 лева съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд София -град, ІІІ отделение, 55-ти състав