Решение № 589 от 19.6.2024 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 757/2023 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 ГПК. Ищецът Е. твърди в исковата си молба, че на 15.03.2013 г. сключил с ответния земеделски производител договор за консултантски услуги, по силата на който се задължил, срещу възнаграждение, да му предоставя консултантски услуги, за получаване на компенС.орни плащания по мярка 214 „А.“ от П. --2013 г., по реда на Наредба № 11 от 06.09.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „А.“ от П. за периода - - 2013 г., която била издадена от министъра на земеделието и храните (Наредба №11/2009). Консултантските услуги, които ищецът дължал по договора били свързани с прилагането на агроекологични дейности по опазване на почвите и водите с направление „-“, съгласно чл. 2, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредба №11/2009. Агроекологичните дейности по прилагане на мярка 214 се изразявали във въвеждане на 5-годишно -, за което одобрените кандидати поемали 5- годишен ангажимент спрямо Д.. В случая ответния ЗП поемал ангажимент за въвеждане на - за периода от 2013 г. до 2017 г. Съгласно чл. 1 от консултантския договор, услугите от ищеца включвали: подготовка на заявление за кандидатстване и изготвяне на 5-годишен план за - за опазване на почвите и водите; извършване (вземане) на почвени проби за всички площи на нИ. физически блок, които били включени за компенС.орни плащания по мярка 214 „А.“ от П. на възложителя през първата година (2013 г.); извършване на анализ на почвените проби и подготовка на 5-годишен план за управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене; извършване (вземане) на почвени проби за всички площи на нИ. физически блок, които били включени за компенС.орни плащания по мярка 214 „А.“ от П. на възложителя през четвъртата година (2016 г.); консултации по прилагане на изискванията на Д. по Наредба № 11/2009 по посоченото направление до края на 5-годишния перио-гласно чл. 2 от договора, ответникът се задължил да плати на ищеца възнаграждение в размер на 5 лева на декар без ДДС годишно за включените площи по изплащане на компенС.орните плащания по мярка 214, както следвало: 5000 лева без ДДС - платими авансово при сключване на договора; разликата до договореното възнаграждение без ДДС за първата година, след приспадане на авансовото плащане, платима след получаване на компенС.орното плащане от Д. за първата година; от втората до петата година договорено възнаграждение в размер на 5 (пет) лева на декар без ДДС годишно, за включените площи за изплащане на компенС.орните плащания по мярка 214, направление „-“ се дължало изцяло след получаване на компенС.орното плащане от Д. за конкретната година. При сключване на договора не бил уговорен общият брой декари, които щели бъдат включени в заявлението за подпомагане по мярка 214, защото към този момент не било ясно, каква щяла да бъде общата площ, която била обработвана от кандидата и дали отговаряла на изискванията на Наредба №11/2009. Общият брой декари се определял едва с издаденият от Д. административен акт, с който се одобрявало участието на кандидата за подпомагане по мярка 214. Допълнително, съгласно изискванията на Наредба № 11/2009, общият брой декари, които били включени за финансиране по мярката, подлежали на самостоятелно одобрение за всяка година от 5-годишния ангажимент. През март 2013 г. страните сключили анекс 1 към договора, в който уговорили конкретно начина и сроковете за изпълнение на дейностите по договора от ищеца. Съгласно анекса, през 2013 г. консултантът бил длъжен да изготви заявление за кандидатстване по мярка 214 (съгласно чл. 1, ал. 1 от договора), да вземел почвени проби за анализ от площите, за който възложителят бил кандидатствал за компенС.орни плащания (чл. 1, ал. 2 от договора), както и да предоставел общи консултации във връзка с кандидатстването и прилагането на мярка 214 (чл. 1, ал. 5 от договора). През 2014 г. задълженията на консултанта включвали извършване на анализ на почвените проби, чрез акредитирана лаборатория за изследване на почвени проби, и изготвяне на 5- годишен план за управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене (чл. 1, ал. 3 от договора), както и предоставяне на общи консултации във връзка с прилагането на мярка 214 (чл. 1, ал. 5 от договора). През 2015 г. задълженията на консултанта включвали предоставянето на общи консултации във връзка с кандидатстването и прилагането на мярка 214 (чл. 1, ал. 5 от договора). През 2016 г. задълженията на консултанта включвали извършване (вземане) на почвени проби за анализ от площите, за който възложителят бил кандидатствал за компенС.орни плащания (чл. 1, ал. 4 от договора), да извършел анализ на почвените проби чрез акредитирана лаборатория за изследване на почвени проби, както и да предоставел общи консултации във връзка с кандидатстването и прилагането на мярка 214 (чл. 1, ал. 5 от договора); през 2017 г. задълженията на консултанта включвали предоставяне на общи консултации във връзка с кандидатстването и прилагането на мярка 214. На 10.10.2016 г. страните сключили анекс 2 към договора, с който се споразумели за промяна на чл. 2, ал. 3 от договора, който касаел дължимото от ответния земеделски производител възнаграждение по договора, по следния начин: размерът на възнаграждението на изпълнителя по чл. 2 от договора за четвъртата и петата година от ангажимента (за 2016 г. и 2017 г.) се изменял от 5 лева на 2.50 лева на декар без ДДС годишно, за включените площи по изплащане на компенС.орните плащания по мярка 214, направление „-“. Възнаграждението се дължало изцяло след получаване на компенС.орното плащане за конкретната година. Ищецът изпълнявал изцяло и точно задълженията си в съответствие с договора, като изпълнението било прието без възражения от възложителя, както следвало: с протокол от 20.03.2013 г. било прието изпълнението на дейностите по чл. 1, ал. 1 и чл. 1, ал. 5 от договора (за първата година от агроекологичния ангажимент на възложителя); с протокол от 01.10.2013 г. било прието изпълнението на дейностите по чл. 1, ал. 2 от договора; с протокол от 13.12.2013 г. било прието изпълнението на дейностите по чл. 1, ал. 5 от договора; с протокол от 05.04.2014 г. било прието изпълнението на дейностите по чл. 1, ал. 3 и 5 от договора; с протокол от 14.10.2016 г. било прието изпълнението на дейностите по чл. 1, ал. 4 и изпълнило изцяло и точно задълженията си в съответствие с договора, като през 2016 г. било извършило вземане на почвени проби за всички площи на нИ. физически блок, които били включени за компенС.орни плащания по мярка 214. Консултантът бил извършил и анализ на взетите почвени проби в - „-“, като бил заплатил за своя сметка и възнаграждението на акредитираната лаборатория: 2988 лева въз основа на проформа фактура 02000000202/27.04.2017 г., която била издадена от горепосочената лаборатория, и 1836 лева въз основа на проформа фактура ••••••••••/27.04.2017 г., която била издадена от същата лаборатория. За извършените от ищеца консултантски дейности по договора, били издадени следните фактури: на 18.12.2015 г. фактура № 1000000688 за 27689.40 лева с ДДС, която представлявала възнаграждението на консултанта за третата година от агроекологичния ангажимент (2015 г.), по която било постъпило плащане от възложителя на 28.04.2017 г., в размер на 4614.90 лева, и неиздължени останали 23074.50 лева; на 18.12.2017 г. била издадена фактура № 1000000737 за 14678.10 лева с ДДС за възнаграждението на консултанта за услугите, които били предоставени от него през четвъртата от агроекологичния ангажимент (2016 г.), включително дейностите по извършване на анализ на почвени проби в - „-“, която до настоящия момент не била заплатена от ответника. По същата ищецът претендирал плащане в настоящото производство. Въз основа на предоставените от ищеца консултантски услуги, ответникът подал заявление за подпомагане по мярка 214 и бил одобрен за участие в същата. Въз основа на подадено заявление получава финансова помощ от Д. за 2013-2017 г., като общата одобрена от Д. площ за финансово подпомагане на ответника по мярка 214 била 489.27 хектара (4892.70 декара). Поради това дължимото консултантско възнаграждение за четвъртата година от изпълнение на агроекологичния ангажимент било 12 231.75 лева без ДДС (по 2.50 лева без ДДС на декар за одобрената площ, съгласно анекс № 2/10.10.2016 г. или 14678.10 лева с ДДС). Фактура № 1000000737/18.12.2017 г. била издадена от ищеца след извършване на плащането от Д. към ответния земеделски производител по мярка 214 за конкретната година, в съответствие с уговореното в чл. 2, ал. 3 от консултантския договор. Вземането за възнаграждение на консултанта станало изискуемо от датата на получаване на компенС.орното плащане от Д., като след тази дата длъжникът изпаднал в забава. Фактура № 1000000737/18.12.2017 г. била изпратена за плащане на ответния земеделски производител на 18.12.2017 г., по електронна поща, на електронен адрес --(g)-.-, от служител на ищеца- -. Към датата на подаване на исковата молба, ответникът продължавал да дължи на ищеца сумата от 14 678.10 лева с ДДС по фактура № 1000000737/ 18.12.2017 г., както и лихва за забавено изпълнение върху същата сума. Искането по същество е, - признае за установено по отношения на ответния земеделски производител, че дължи на ищеца сумата от 14 678.10 лева за главница по фактура № 1000000737/18.12.2017 г., с 4 473.10 лева обезщетение за забавено изпълнение от 20.04.2018 г. до 20.04.2021 г. и законна лихва върху главницата от 21.04.2021 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1888 по описа за 2021 г. С. районен съд. Претендира за сторените в заповедното и настоящото дело разноски. Ответният земеделски производител - оспорва предявените искове, които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в подадения в срок отговор и в хода на делото по същество. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното: За процесните вземания ищецът е подал на 23.04.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д № 1888 по описа за 2021 г. на С. районен съд, по което на 28.04.2021 г. е издадена исканата запове-ещу която на 20.12.2022 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение. Поради това на 17.02.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове, които поради това се смятат предявени на 23.04.2021 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК). Страните не спорят, че на 15.03.2013 г., ответникът и Е., преобразувало се след това в ищеца на 18.12.2017 г., чрез промяна на правната форма, е сключен в писмена форма представения по делото договор за консултантски услуги, който по характер е договор за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД и представлява в случая субективно търговска сделка (чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ). Вярно е, че само сключилият го ищец е търговец по правноорганизационната си форма, а ответникът не е регистриран като едноличен търговец (чл. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 56 ТЗ). Но също така е вярно, че ответникът е земеделски производител по смисъла на §1, т. 1 ДР на ЗПЗП, поради което се смята за търговец съгласно чл. 1, ал. 3 ТЗ, защото се занимава с дейност по §1, т. 1 ДР на ЗПЗП, която по предмет и обем изисква неговите дела - водят по търговски начин (чл. 1, ал. 3 ТЗ). Точно в това му качество, на земеделски производител, а следователно и на търговец по чл. 1, ал. 3 ТЗ, ответникът е сключил с праводателя на ищеца и процесния договор, и анекС.е към него. Поради това в отношенията меж-раните се прилагат правилата на търговските сделки и на ТЗ за действия без представителна власт (чл. 287 и чл. 301 ТЗ, в този смисъл и Р 36-2011- IV г.о. и Опр. 13-2015-IV г.о.). С договора ответникът, като възложител, възложил, а ищецът, като изпълнител, приел, срещу възнаграждение, да изпълни на свой риск, следните различни дейности за срока му на действие, а именно: да консултира възложителя за получаване на компенС.орни плащания по мярка 214 „А.“ от П. (П.), за: 1). подготовка на заявление за кандидатстване и 5-годишен план за - "В."; 2). извършване (вземане) на почвени проби за всички площи на нИ. физически блок, включени в компенС.орни плащания по мярка 2014 "А." от П. на възложителя през първата година; 3). извършване анализ на почвените проби и подготовка на 5-годишен план за управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене; 4). извършване (вземане) на почвени проби за всички площи на нИ. физически блок, включени за компенС.орни плащания по мярка 214 "А." от П. на възложителя през четвъртата година; и 5). консултации по прилагане на изискванията по направлението до края на 5-годишния ангажимент на възложителя (л. 10). Възнаграждението на ищеца от втората до петата година на действие на този договор, е уговорено в чл. 2, ал. 3 от него в размер на 5 лева на декар без ДДС годишно, за включените площи по изплащане на компенС.орните плащания по мярка 214, направление "В.", и се дължи изцяло, след получаване на компенС.орното плащане за конкретната година. На 15.03.2013 г. страните по този договор подписали и представения анекс 1 към него (л. 12). Със същият уговорили горепосочените дейности по чл. 1, ал. 1-5 от договора - изпълнят от ищеца, както следва: дейностите по чл. 1, ал. 1, 2 и 5 – през първата година (2013 г.); дейностите по чл. 1, ал. 3 и 5 – през втората година (2014 г.); дейностите по чл. 1, ал. 5 – през третата година (2015 г.); дейностите по чл. 1, ал. 4 и 5 – през четвъртата година (2016 г.); и дейностите по чл. 1, ал. 5 –през петата година (2017 г.) (л. 12). На 10.10.2016 г. страните подписали и представения анекс 2 към договора си за консултантски услуги (л. 18). С него уговорили размерът на възнаграждението на изпълнителя - ищец по договора, за четвъртата и петата година от ангажимента (за 2016 г. и 2017 г.), - измени - от 5 лева на 2.50 лева на декар без ДДС годишно, за включените площи по изплащане на компенС.орните плащания по мярка 2014, направление "В.", както и че възнаграждението се дължи изцяло, след получаване на компенС.орното плащане за съответната година (л. 18). На 14.10.2016 г. страните по договора подписали представения по делото с исковата молба протокол за приемо-предаване на следните извършени от ищеца дейности по същия договор: 1). извършване (вземане) на почвени проби от изпълнителя (ищец - б.р.) за всички площи на нИ. физически блок, включени за компенС.орни плащания по мярка 214 "А." от П. на възложителя (ответник - б.р.) през четвъртата година съгласно чл. 1, т. 4 от договора; и 5). консултации по прилагане на изискванията по направлението до края на 5-годишния ангажимент, поет от възложителя (ответник - б.р.) съгласно чл. 1, т. 5 от договора, като възложителят (ответник - б.р.) е приел изпълнените по-горе дейности от изпълнителя (ищец - б.р.) изцяло, като не предявява възражения и претенции относно срока и качеството им (л. 17). Вярно е, че пълномощникът на ответника оспори с отговора автентичноС.а (уточнена в първото съдебно заседание – л. 243) на подписа на ответника под този протокол, и тъй като пълномощникът на представилият го ищец заяви в първото по делото заседание, че ще се ползва от него, съдът откри и производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на неговата автентичност в тази му част, по отношение на подписа под него на ответника (л. 243). Но също така е вярно, че тежеС.а да докаже по делото пълно и главно, тоест несъмнено, неавтентичноС.а на този си подпис под този представен от ищеца протокол, представляващ частен свидетелстващ документ, се носи от оспорилият го ответник, защото носи неговият подпис (чл. 193, ал. 3 ГПК). А въпреки указанията на съда при откр-е на същото производство, че съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК, тежеС.а за доказване на оспорената автентичност на същия подпис, се носи от оспорилият го ответник по делото, който не сочи доказателства за установяването на твърдяната му неавтентичност, поради което пълномощникът му поиска, а съдът назначи, ответникът не внесе в дадения му от съ-ок определения за изготвянето й депозит. Поради това заключение по същата не бе изготвено от вещото ли по тази изцяло зависеща от ответника причина – л. 244-245 и 264- 266 (чл. 160, ал. 2 и чл. 148, изр. 2 ГПК). Поради това по делото няма несъмнени доказателства в подкрепа на оспорената от ответника автентичност на подписа му под представения от ищеца горепосочен протокол за приемане от ответника без възражения с подписването му на 14.10.2016 г. на извършената от ищеца работа по договора за процесната 2016 г. Вярно е, че за насрещно доказване от ищеца на автентичноС.а на същия подпис на ответника под този протокол, е допуснат и разпитан по делото, по искане на ищеца, свидетелят -, който дава по делото показания, които, макар и съдът да кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не протИ.речат на останалите доказателства по делото, не доказват несъмнено лицето, което е подписало за възложителя този оспорен от ответника протокол от 14.10.2016 г. по делото. Тъкмо напротив. От показанията на този свидетел се установява само, че същият е бил служител на ищеца от 2015 г. до април 2020 г., с прекъсване за няколко месеца от 2018 г. до 2019 г., като заемал при него длъжноС.а „експерт европейско финансиране“. Познавал, както фирмата на ответния -, така и другата му фирма - - -“ -, защото били клиенти на ищеца. Ответникът имал сключен с него договор за консултантски услуги от 2013 г., във връзка с мярка 214 „А.“, като работата на този свидетел била - извършел почвен анализ на почвените проби, които били взети от физическите блокове, по парцели на ответника, и предаването им в акредитирана лаборатория за почвен анализ - -, на която лично този свидетел изпратил за почвен анализ взетите проби, резултатите от които били предоставени по имейл или чрез „-“ на ответника и негов представител на име -, на който свидетелят не знае фамилното име. Последният обаче бил представен от ответника като ръководител и отговорник на земеделската дейност на ответния ЗП и - -“ -. Извършената от ищеца работа по договора се удостоверявала с двустранно подписване на приемо - предавателен протокол, какъвто имало подписан меж-раните. Подписването му се осъществило, по предложение на ответника, на място, което било равноотстоящо меж-- – - -. Там се подписали два протокола – единият за ответника, а другият за - -“ -. Те се били подписали по едно и също време - през есента на 2016 г., октомври или ноември. Това било за четвъртата година от ангажимента по тази мярка 214, което било точка от задълженията на ищеца спрямо клиентите му. За него протоколът бил подписан от едноличният му собственик - -, а за ответникът - протоколът бил подписан пред тях, но свидетелят не си спомнял дали бил подписан от ответника или от горепосоченият -, който бил представен като отговорник и ръководител на земеделската му дейност, и тази на - -“ -. Фирмата на ищеца изготвила този протокол, като бланка, като въз основа на него била издадена, както била обичайната практика, фактура от ищеца, което обикновено ставало в края на всяка година, за извършената от него работа. Счетоводството издавало фактурата, а лично този свидетел изпратил фактурите по електронната поща на - -“ - - за същото дружество и ответника, като фактури били изпращани и по „-“. След това нямало плащане по тази фактура, въпреки, че няколко пъти в началото на 2018 г. същият свидетел провеждал разговори с ответника за плащането на възнагражденията по фактурите, от когото бил уверяван няколко пъти, че това щяло - случи при постъпление на различни компенС.орни плащания от Д., а след това дори след продажба на продукция от новата стопанска година. На този свидетел не било известно да имало възражения на ответника за извършената от ищеца работа по сключения консултантски договор, и доколкото му било известно, ответникът получил изцяло сумата, като компенС.орно плащане, по мярка 214 за съответната година. Ако имало възражения, те веднага били предявявани от клиенти, а в този случай нямало такова. По телефона същият свидетел провеждал разговорите с ответника за времето за плащане, за някакъв срок за плащане, което съвпадало с програмния период на другото му дружество - - -“ -, във връзка с ангажиментите му по мярка 214, което дружество имало задължения към ищеца през същия перио-идетелят не бил участвал във вземането на почвените проби, което извършвал друг служител на ищеца - Д. Георгиев, който обаче починал в началото на 2017 г. Свидетелят не си спомнял кой бил подписал протокола, но бил подписан пред тях, а другият протокол бил за - -“ -, като свидетелят предполагал, че двата протокола били подписани от един и същ човек (св.). Следователно. От показанията на този свидетел се установява само, че оспореният от ответника протокол от 14.06.2016 г. е бил подписан в негово присъствие от него самият или от горепосоченият му представител, а ответникът не се е протИ.поставил на това му подписване веднага след узнаването в момента, в който е бил подписан пред него, нито е възразил в същия момент за неизпълнение или некачествено изпълнение на удостоверената С.ози протокол работа по договора за консултантски услуги, изпълнена от ищеца през 2016 г. (св.). А след като по делото е установено от показанията на свидетеля, че или ответникът, или горепосоченият му представител, е подписал в негово присъствие този протокол от 14.10.2016 г. за изпълнената от ищеца работа по договора за консултантски услуги, дори и той да е бил подписал от горепосоченото друго лице, а то да не е разполагало с представителна власт да го подпише от името на ответния земеделски производител, то подписването му удостоверява, че работите се считат за приети от ответника, което произтича от необорената от същия презумпция на чл. 301 ТЗ. А този подписан в присъствието му протокол, от него самият, или от горепосоченият му представител, налага извода за прието от ответника изпълнение на извършената от ищеца работа за 2016 г. по договора, чието й приемане, без възражения за срока и качеството й, е удостоверено в същия протокол. Следователно, по делото не само няма доказателства, че той да не е бил подписан от ответника, но и от показанията на свидетелят С. се установи, че е бил подписан в негово присъствие и с негово знание, а той не се е протИ.поставил на това при подписването му, а с решение № 118/05.07.2011 г. по т.д. № 491 по описа за 2010 г. на II т.о. на ВКС, постановено по въпроса дали разпоредбата на чл. 301 ТЗ се прилага и относно приемането на извършената работа /СМР/ от страна на възложителя с акт обр. 19, е отговорено утвърдително. Поради това и в случая, поради подписването на този протокол в присъствието на ответника, без негово протИ.поставяне на това, дори и по делото да бе доказано, че същият не е подписан от него, то и тогава следваше - счете, че ответникът е потвърдил съгласно чл. 301 ТЗ подписването му, при което е неоснователно сега оспорването на автентичноС.а на подписа му под него по делото (в този смисъл и Р 154-2013- II т.о.). Доколкото по същото е установено от показанията на свидетеля, че договорената работа по договора за консултантски услуги за 2016 г., е била извършена изцяло от ищеца и е съставен за приемането й този двустранно подписан в присъствието на ответника протокол от 14.10.2016 г., след уведомяването му и при полагане на неговия печат върху същият този протокол, дори и по делото да бе доказано от носещият тежеС.а да докаже това по делото ответник, че този протокол не е бил подписан от него, отново е изпълнен фактическият състав на чл. 301 ТЗ относно обвързаноС.а му в случай, че трето лице е извършило това действие на подписването му от негово име, без наличие на представителна власт -ори това, при положение, че самият ответникът, който е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ, е знаел за същото, нещо повече, присъствал е на подписването му, и не се е протИ.поставил (в този смисъл Р 34-2010-II т.о.). Без правно значение при това положение за изхода на делото е обстоятелството, дали лице без представителна власт е поставило под този протокол своя подпис под своето име или под това на ответника - възложител, след като е ясно, че действа от името на последния и в негово присъствие, при положен върху този протокол и печат на ответния земеделски производител, защото подобни формални изисквания не се съдържат в самата норма на чл. 301 ТЗ. Следователно. Няма основание за това в самия закон (Р 118-2011-II т.о.). В случая обаче по делото няма и несъмнени доказателства в подкрепа на оспорената от ответника автентичност на подписа му под този протокол. А именно ответникът носи тежеС.а да докаже неавтентичноС.а му пълно и главно, тоест несъмнено (чл. 193, ал. 3 ГПК). Следователно. По силата на правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в откритото от съда производство по чл. 193 и сл. ГПК за проверка на оспорената от ответника автентичност на подписа му под този протокол от 14.10.2016 г., съдът приема за установено по делото, че оспорването на автентичноС.а му от ответника, не е доказано от него, и този протокол е автентичен, двустранно подписан от страните документ (чл. 194, ал. 2 и 3 ГПК). А с подписването му те са удостоверили, че ищецът е изпълнил изцяло на датата на подписването му на 14.10.2016 г., поръчаната му от ответника с договора за консултантски услуги и анекС.е към него работа/дейност през четвъртата година от ангажимента (2016 г.), а ответникът е прегледал и приел без всякакви възражения същата работа (л. 17). Този извод не търпи промяна от обстоятелството, че свидетелят С. не може - спомни дали ответникът или посоченият му от свидетеля представител е подписал този протокол, защото свидетелските му показания са ангажирани за същото обстоятелство, за което посочилият го ищец не носи тежеС.а на доказване (по аргумент за противното от чл. 193, ал. 3 ГПК). Поради това същите показания целят само осуетяване на възможноС.а на оспорилият протокола ответник да проведе главно доказване. А ответникът, на когото законът възлага такова, не е ангажирал никакви доказателства, включително не внесе депозит за изготвяне на назначената по искане на пълномощника му съдебно – почеркова експертиза, за установяване на отрицателния факт, предмет на оспорването му. А при липС.а на надлежно ангажирана от ответника, който носи тежеС.а на пълно и главно доказване, в съответните процесуални срокове – съдебно - почеркова експертиза, респективно невнасяне на определения от съда депозит за изготвянето й в същите срокове, без внасянето на който същата не може да бъде изготвена от определеното от съда да я изготви вещото лице съгласно чл. 160, ал. 2 ГПК, въпроС. дали нейното заключение би доказало несъмнено твърдяната от ответника неавтентичност на подписа му под същия протокол, в сравнение със свидетелските показания на свидетелят С., ангажиран от ищеца за насрещно доказване, има чисто хипотетичен характер. Поради това не променя горепосоченият извод на съда за недоказаност на оспорената от ответника автентичност на подписа му под същият протокол от 14.10.2016 г. за приемане на извършената от ищеца по договора процесна работа за 2016 г. (в този смисъл Опр. 641-2024-I т.о.). В случая извършването от ищеца на процесната работа за 2016 г. в чаС.а й, по т. 1 от протокола от 14.10.2016 г. за приемането й, изразяваща се във вземането на почвени проби за всички площи на нИ. физически блок през четвъртата 2016 г., и предаването им след това за анализ в И. „-“ в -, и заплащане от ищеца на разходите за този анализ, се установява и от представените от същия с исковата му молба, и неоспорени от ответника - почвени проби, протокол за вземането им, две проформа фактури и преводно нареждане за плащането им (л. 23-35). За заплащане на тази извършена от ищеца, и приета без възражения от ответника С.ози протокол от 14.10.2016 г. работа по договора за 2016 г., ищецът е издал процесна фактура № 1000000737/18.12.2017 г., която свидетелят С. дава показания, че е изпратил по електронната поща на ответника (л. 19). Изпращането й по последната на 18.12.2017 г., се потвърждава и от представения от ищеца с исковата му молба, и неоспорен от ответника, възпроизведен на хартиен ноС.ел, като препис, заверен от пълномощника му - електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК (л. 22). В същата фактура ищецът е фактурирал на ответника за плащане, съгласно уговореното в анекс 2/10.10.2016 г. към договора им за консултантски услуги - възнаграждение от 12 231.75 лева без ДДС или 14 678.10 лева с ДДС. От заключението на назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липС.а на протИ.речие с останалите доказателства, с изключение на т. 4 от същото (в която вещото лице е изчислило размера на процесното възнаграждение, не по одобрените от Д. площи за подпомагане на ответника по мярка 214 за 2016 г., а съобразно посочените от ищеца площи, което обуславя извод за необоснованост на заключението в тази му част по т. 4 – чл. 202 ГПК), в която единствено съдът не го възприема, се установява още, че тази фактура ищецът е осчетоводил в счетоводството си по партидата на ответника, като вземане от същия за пълният й размер, включил я е след това в дневника си за „продажби“, както и в справката си декларация по ЗДДС за съответния данъчен период, като по същата фактура не са постъпвали плащания от ответника до изготвяне на заключението на вещото лице (л. 166). От възприетата от съда т. 2 на ЗСИЕ се установява още, че ответникът не е представил на вещото лице изисканите му от същото документи, от които да е видно дали е получил и осчетоводил в счетоводството си тази издадена от ищеца процесна фактура № 1000000737/18.12.2017 г., която ответникът не е вписал в дневника си за „покупки“ и декларирал в справката си декларация по ЗДДС пред ТД на НАП, като не е ползвал по същата и данъчен кредит (л. 2 ЗСИЕ, л. 166). Доколкото обаче, с непредставянето на тези изискани му от вещото лице счетоводни документи, ответникът е създал пречки за изготвяне на ЗСИЕ в тази му част - за събиране на това допуснато от съда доказателство за получаване и осчетоводяване редовно от ответника в счетоводството му на тази изпратена му от ищеца на 18.12.2017 г. процесна фактура № 1000000737/18.12.2017 г. за плащане на фактурираното му с нея възнаграждение от 14 678.10 лева с ДДС за приетата без възражения с протокола от 14.10.2016 г. по договора работа, съдът приема, че същата фактура ответникът е получил и осчетоводил редовно в счетоводството си, като задължение към ищеца за пълната й стойност от 14 678.10 лева с ДДС, за приетата от него без възражения работа на ищеца с протокола от 14.10.2016 г. (чл. 161 ГПК). С.. 1 от анекс № 2/10.10.2016 г. към договора страните са уговорили, че размерът на възнаграждението на ищеца за тази процесна четвърта/2016 г. от ангажимента, е 2.50 лева без ДДС на декар годишно, за включените площи по изплащане на компенС.орните плащания по мярка 214, направление „-“. От представено по делото от Д., с писмото му от 22.11.2023 г. по делото (л. 108) - уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено на ответника финансово подпомагане по мярка 214 от П. --2013, с изходящ номер от 06.08.2019 г., за кампания 2016 г., се установява по делото още, че заявената и допустима за подпомагане на ответника площ е била за същата година 488.96 хектара, равни на 4889.6 дка, които са видни от таблицата на страница четвърта от същото писмо (л. 215), а оторизираната и реално изплатена му сума за кампанията е 86 909.27 лева, която е видна от таблицата на страница седма от същото писмо (л. 218). А след като е така, размерът на дължимото се на ищеца възнаграждение за изпълнената по договора работа за 2016 г., приета от ответника без възражения с протокола от 14.10.2016 г., е 12 224 лева без ДДС (4889.6 дка допустима за подпомагане площ по мярка 214 за 2016 г. х 2.50 лева без ДДС - т. 1 от анекс № 2/10.10.2016 г. към договора) или 14 668.80 лева с ДДС (12 224 лева възнаграждение плюс 2444.80 лева ДДС), а не фактурираната му от ищеца за плащане с процесната фактура по-голяма сума от 14 678.10 лева с ДДС за същата работа. С.. 2 от анекс № 2/10.10.2016 г. към договора страните по същия са уговорили още, че дължимото се в случая от ответника на ищеца възнаграждение от 14 668.80 лева с ДДС за четвъртата 2016 г., се дължи изцяло след получаване на компенС.орното плащане за същата година от Д. (л. 18). По делото няма данни на коя точно дата това плащане от Д. е получено от ответника. Има обаче доказателства, че същото е било извършено най-късно на 06.08.2019 г., на която дата е изходящият номер на уведомителното писмо на Д. до ответника за извършването му за 2016 г., която дата е посочена в т. 8 от писмото на Д. по делото (л. 108). Поради това съдът намери, че именно на тази дата 06.08.2019 г. е станало изискуемо съгласно т. 2 от анекс № 2/10.10.2016 г. към договора и дължимото се от ответника на ищеца процесно възнаграждение от 14 668.80 лева с ДДС, за приетата му работа за 2016 г. по процесната фактура по договора (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Други релевантни доказателства, които да навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото. При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, са доказани в своето основание, а възраженията за противното на ответника в отговора му, включително и това по чл. 120 ЗЗД за погасяване на процесните вземания по давност, са неоснователни. Според нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗ-мо за приетата работа поръчващият дължи възнаграждение по договора за изработка. Това означава, че освен фактическо получаване на изработеното, е необходимо и едно негово правно действие по одобряване (изрично или мълчалИ.) на работата. Одобряването й обаче е не само негово право. Но и задължение. Защото е длъжен своевременно да я прегледа, и ако е извършена съгласно договора – да я приеме (чл. 264, ал. 1 и 3 ЗЗД, Р 723-2008-I т.о. и Р 318-1994-5-чл.състав). В случая фактурираната му с процесната фактура от 18.12.2017 г. работа за 2016 г. по договора, е била извършена от ищеца съгласно същия договор и анекс № 2/10.10.2016 г. към него, а ответникът е прегледал и приел без възражения тази работа с подписването на одобряващият я протокол от 14.10.2016 г., и се е възползвал от резултата й, получавайки горепосоченото финансово подпомагане по мярка 214 от П. --2013, с изходящ номер от 06.08.2019 г., за кампания 2016 г., за площ от 488.96 хектара, равни на 4889.6 дка, за които е оторизирана и реално му е изплатена от -ма в размер на 86909.27 лева. Ответникът е получил, съгласно приетото от съда на основание чл. 161 ГПК, с оглед създадените от него горепосочени пречки за изготвяне в тази му част на ЗСИЕ - и тази издадена му фактура за заплащането й по електронната поща, и я е осчетоводил след това редовно в счетоводството си, като задължение за пълната й стойност, а няма данни да е възразил своевременно относно количеството и качеството на същата работа, до подаване в съда на 23.04.2021 г. и на заявлението на ищеца за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК на процесното възнаграждение за същата работа, и предявяване на същата дата на исковете му по делото, според фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК. При това положение ответникът е приел, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, работата по тази процесна фактура, което е породило и паричното му задължение/вземане на ищеца по договора и същата фактура, за заплащане на фактурираното в нея възнаграждение за 2016 г., до дължимият се от ответника размер от 14 668.80 лева с ДДС, за приетата работа за 2016 г. по процесната фактура и договора за същата (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). Същото парично задължение на ответника е станало изискуемо на 06.08.2019 г., съгласно уговореното в т. 2 от анекс № 2/10.10.2016 г. към договора. По делото няма данни ответникът да е платил на ищеца това си изискуемо парично задължение до приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). Поради това съдът намери, че то е възникнало и съществува към същата релевантна дата -мата от 14668.80 лева с ДДС (чл. 422, ал. 1 ГПК). Понеже същото възнаграждение ответникът е следвало да плати на ищеца най-късно на датата 06.08.2019 г., на която е станало изискуемо съгласно уговорката в т. 2 от анекса с № 2/10.10.2016 г. към договора, а по делото няма данни същото да платено до приключване на съдебното дирене, на следващият ден - 07.08.2019 г., ответникът е изпаднал и в забава да го плати (чл. 266, ал. 1 и чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). От този ден на своята забава той дължи на ищеца и мораторна лихва за обезщетяването й, която е в размер на законната лихва до изплащане на вземането (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Понеже вещото лице е изчислявало същата лихва за посоченият му от ищеца исков период от 20.04.2018 г. до 20.04.2021 г. (т. 3 ЗСИЕ, л. 106), а по делото се установи, че ответникът е изпаднал в забава на 07.08.2019 г., съдът сам изчисли тази лихва от този ден на забавата на ответника, в размер на законната лихва, до посочената от ищеца по-ранна дата - 20.04.2021 г., от подаване след това на 23.04.2021 г. на заявлението му в съда за издаване на заповедта за изпълнение, върху неплатената главница от 14 668.80 лева (чл. 162 ГПК). След това изчисление съдът намери, че за забавата си за тази доказана по делото част от исковия период от 07.08.2019 г. до 20.04.2021 г., да му плати главницата от 14 668.80 лева по процесната фактура, ответникът дължи на ищеца 2538.72 лева мораторна лихва, до който размер и за който период и предявеният от ищеца акцесорен иск за съществуването й по чл. 422, ал. 1 ГПК, се явява основателен и следва - уважи. Ето защо съдът намери, че предявените от ищеца искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за съществуване на процесните горепосочени главно и акцесорно вземания, са доказани в своето основание и следва - уважат, като основателни, до горепосочените им размери, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумата от 14 668.80 лева за главница от неплатено възнаграждение по договора им за консултантски услуги, анекС.е към него и процесната фактура, с 2538.72 лева мораторна лихва за забава в плащането й от 07.08.2019 г. до 20.04.2021 г., и законната лихва върху същата главница от подаване на заявлението в съда на 23.04.2021 г., до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена посочената заповед по чл. 410 ГПК в заповедното производство, а в останалата им част, над тези суми и периоди, до претендираните по-големи, същите искове на ищеца следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Неоснователно е възражението на ответника за изтекла в негова полза погаС.елна давност за погасяване на тези вземания (чл. 120 ЗЗД). По въпроса за характера на вземането на изпълнител по многогодишен договор за консултантски услуги, по който е уговорено предоставянето на различни по вид услуги през време на изпълнението му, респективно за характера на задължението на възложителя, е постановено посоченото в писмената защита на пълномощника на ищеца решение № 50172-2023-I т.о. на ВКС, с което е прието, че задължението на възложителя да плаща възнаграждение на изпълнител по многогодишен договор за консултантски услуги, по който е уговорено предоставянето на различен по вид услуги през време на действието му, няма характеристиката на "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗ-ответно вземането на изпълнителя също не е с периодичен характер (Р 50172-2023-I т.о.). С оглед това задължително разрешение на ВКС, следва в случая - приеме, че процесният многогодишен договор за консултантски услуги, въз основа на който се претендира съществуването на процесното главно вземане по чл. 266, ал. 1 ЗЗ-държа уговорки, който възлаган на ищеца, следните горепосочени, различни дейности/задължения: 1). подготовка на заявление за кандидатстване и 5-годишен план за - "В."; 2). извършване (вземане) на почвени проби за всички площи на нИ. физически блок, включени в компенС.орни плащания по мярка 2014 "А." от П. на възложителя през първата година; 3). извършване анализ на почвените проби и подготовка на 5- годишен план за управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене; 4). извършване (вземане) на почвени проби за всички площи на нИ. физически блок, включени за компенС.орни плащания по мярка 214 "А." от П. на възложителя през четвъртата година; и 5). консултации по прилагане на изискванията по направлението до края на 5- годишния ангажимент на възложителя. Дължимото се на изпълнителя възнаграждение по този договор и анекС.е към него, е уговорено за плащане, както следва: 5000 лева без ДДС, платими авансово, след подписване на договора; разликата до договореното възнаграждение без ДДС, след приспадане на авансовото плащане, се дължи след получаване на компенС.орното плащане през първата година; и от втората до петата година - изцяло след получаване на компенС.орно плащане за конкретната година. В случая ищецът не е поел задължения С.райно изпълнение, защото задълженията му по чл. 1, ал. 1 и 3 от договора са с еднократно изпълнение, а тези по чл. 1, ал. 2 и 4 са ограничени от едногодишен период на изпълнение, и само задължението му по чл. 1, ал. 5 е за целия срок на договора. Уговорените в чл. 1, ал. 1-5 от договора задължения освен това, са и с различен предмет и са дължими през различни етапи от действието на договора, за които в чл. 4, ал. 3 от същия е уговорено и съставянето на отчет за извършването им. Ответникът от своя страна е поел задължение да заплати стойноС.а на изработеното, като плати част от възнаграждението през първата година, а във всяка от следващите да заплаща възнаграждение в зависимост от включените по мярка 214 площи. Въпреки това, уговарянето на разсрочено плащане при предварително определени падежи само по себе си не е достатъчно, за - приеме, че договорът е С.райно изпълнение. Ищецът е поел задължение да извършва различни по естеството си дейности през различните етапи на договора, а не задължение за непрекъснато извършване на една и съща дейност за целия срок на договора, или за периодично изпълнение на дейности с еднакъв предмет. Поради това, с оглед дадения от ВКС горепосочен отговор, следва и в случая - приеме, че паричните задължения на възложителя/ответник по процесния договор за консултантски услуги, не могат - определят като такива за периодични платежи. Следователно, за процесното главно вземане от 14 668.80 лева, не се прилага давноС.а по чл. 111, б. "в" ЗЗД, а тази по чл. 110 ЗЗ-итано от изискуемоС.а му, която в случая е настъпила на 06.08.2019 г. (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Поради това, до датата на подаване в съда на 23.04.2021 г. на заявлението на ищеца в заповедното производство и на предявения по делото главен иск, с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, за съществуване на вземането за главница, не е изтекла 5- годишната давност по чл. 110 ЗЗД за погасяването му. В случая не е изтекла и 3-годишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за погасяване на акцесорното вземане за дължимата мораторна лихва от 2538.72 лева за периода от 07.08.2019 г. до датата на подаване в съда на 23.04.2021 г. на заявлението на ищеца в заповедното производство за издаване на процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за същата лихва, и на предявения по делото иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на това акцесорно вземане. Поради това и възражението на ответника по чл. 120 ГПК за погасяването на процесните вземания по давност, е неоснователно, защото с предявяването на исковете по делото по чл. 422, ал. 1 ГПК за тяхното съществуване, на деня на заявлението на 23.04.2021 г., с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК, започналите да текат за погасяването им давностни горепосочени срокове, са прекъснати и не текат докато трае настоящия съдебен процес относно същите вземания (чл. 116, б. „б“ и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД). Поради това не са и изтекли до приключване на съдебното дирене по делото (чл. 235, ал. 3 ГПК). Само ищецът е поскал да му се присъдят сторените по делото разноски в общ размер от 3906.02 лева (от които 383.02 лева внесена за производството държавна такса, 5 лева внесена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 370 лева изплатено възнаграждение на вещото лице, 40 лева изплатено възнаграждение за свидетел, и 3108 лева платено адвокатско възнаграждение), които с оглед този изход на делото, следва - възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от исковете (чл. 78, ал. 1 ГПК). Основателно обаче се явява възражението на пълномощника на ответника в хода на делото по същество, за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от общо 3108 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото, която, с оглед задължителните разяснения в т. 3 от ТР 6/2012 ОС.К на ВКС, е в по-ниска степен с оглед горепосочената задължителна съдебна практика, разрешила спорните по делото въпроси (т. 3 от ТР 6/2012 ОС.К). Поради това платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита му по делото в общ размер от 3108 лева, следва - намали до минималното такова от 2123.61 лева по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 78, ал. 5 ГПК и т. 3 ТР 6/2012 ОС.К). Поради това, при изход на делото, в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от исковете по делото, следва - възложат сторените от ищеца разноски по делото в размер на 2625.11 лева (чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК). Само ищецът е поискал да му се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 1353.56 лева (от които 383.02 лева внесена за същото производство държавна такса и 970.54 лева платено адвокатско възнаграждение), които поради това следва - възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от исковете по делото, или сумата от 1216.19 лева (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОС.К). Ответникът не е искал да му се присъдят сторените по делото и в заповедното производство разноски, поради което такива не му се и присъждат съразмерно с отхвърлената част от исковете по делото, с оглед диспозитивното начало в процеса (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР № 4/2014 г. на ОС.К). Воден от горните мотиви, С. районен съд