РЕШЕНИЕ

№ 7098

гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Ива Ат. И. като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20231100113076 по описа за 2023 година Делото е образувано по искова молба на В. С. Р., с която срещу С. А. М. са предявени обективно съединени искове за заплащане на обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди от неспазване на правилата за безопасно летене с парапланер на 06.09.2019 г. Ищцата твърди, че е правоспособен сертифициран летец – парапланерист. При провеждане на фестивал за въздушни спортове на 06.09.2019 г. в гр. Сопот ответникът С. М. се сближила с парапланера си към този на ищцата и пресякла траекторията й на завой. Последвали повреда на лявата част на крилото (при което то станало неуправляемо), бърза загуба на височина и падане на Р. на земята.

Ищцата получила телесни увреди, наложили продължително лечение. В продължение на осем месеца се придвижвала с две канадки. Лечението продължавало и до момента. Изпитвала болки в лумбалната област. Била неработоспособна, като за период от повече от година изпитвала силни болки в краката и кръста, не можела да спи и непрекъснато посещавала рехабилитации.

След връщане на работа се установило, че седящата работна поза е непосилна за нея заради болките в кръста и от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г. преминала на 6-часов работен ден.

Понастоящем Р. имала неврологични и ортопедични увреждания, накуцвала и стойката й била неправилна. Ежедневно извършвала пасивни упражнения за възстановяване на мускулатурата. С експертно решене на ТЕЛК й определили 30% трайно намалена работоспособност.

По време на лечението се нуждаела от чужда помощ за обслужването си. Променило се ежедневието й и настъпило отчуждение с приятелите й пилоти и спортисти. Накуцващата походка й създавала психични бариери и не си позволявала да облича рокля или официален тоалет. Не можела да лети с парапланер. От активен спортист и пилот се превърнала в болен човек, неспособен да извършва дейности, които й носят позитивни емоции.

Неимуществените вреди оценява на сумата от 180 000 лева и моли ответникът С. М. да бъде осъдена да й заплати обезщетение в този размер, ведно със законната лихва от 06.09.2019 г. до окончателното изплащане.

В. Р. направила и разходи за лечение на обща стойност 22 633.48 лева, съгласно допуснато в открито съдебно заседание на 24.10.2025 г. изменение на иска. Пропуснала да реализира и доход като разлика между получаваното от НОИ обезщетение и дължимото брутно трудово възнаграждение в размер на 27 189.73 лева за периода от 06.09.2019 г. до 25.11.2020 г. и 2 124.64 лева за периода 06.09.2021 г. - 13.10.2021 г. Поради преминаване на 6-часов работен ден за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2022 г. размерът на получаваното трудово възнаграждение бил намален и затова претендира разликата от 18 653.71 лева.

М. допуснала нарушения на правилата за безопасно летене – без причина се насочила към зоната на реене на ищцата, не предпазила парапланериста пред и под нея – В. Р., и не запазила безопасно разС.ие. С това противоправно поведение М. причинила имуществени и неимуществени вреди на Р. и следвало да понесе отговорност за тяхното заплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. М. е подала отговор, в който оспорва твърдението, че е причинила инцидента, нарушавайки правила за летене. Според нея, деянието представлява случайно събитие, което не е могла да предотврати. Относно механизма на произшествието заявява, че не тя, а Р. пресякла траекторията й на движение, движела се хаотично и тя навлязла в зоната на реене на М., като се извисявала. Самата ищца нарушила разпоредби на Наръчник за полети по правилата за визуални полети в обслужваното въздушно пространство на РБ.

Оспорва претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди като завишен. Описаните увреждания по размер и интензитет не се намирали в причинно-следствена връзка с деянието.

Излага съображения за недължимост на обезщетенията за имуществени вреди, а при условията на евентуалност навежда възражение за погасителна давност.

С поведението си Р. допринесла за настъпване на вредоносния резултат поради нарушаване на правила от Наръчника, носене на твърд съд за течности по време на полета и неспазване на лекарските препоръки и предписания за пълно и своевременно възстановяване.

Ищцата страдала и от предходни заболявания, способствали за настъпилите усложнения.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

В случая, за да възникне отговорност за поправяне на вреди от непозволено увреждане, следва да се установят елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - действие или бездействие от ответника, представляващо противоправно поведение, в причинна връзка с което се намират настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане.

Относно реализирано от С. М. противоправно деяние по делото е приобщен видеозапис на инцидента на 06.09.2019 г., послужил за изготвяне на комплексна видео- и авиотехническа експертиза.

Преди да анализират данните от видеозаписа, вещите лица са проверили автентичността му като не са установили той да е обработван или манипулиран, а извършеното редактиране е за подобряване на визуализацията.

В констативната част на експертизата е описана хронологията на инцидента по начина, визуализиран на видеозаписа. На 06.09.2019 г., в близост до гр. Сопот в м. „Манастирска поляна“ се е провел фестивал „Въздухария“. На 41 сек от видеозаписа се вижда полетът на Р.. След 1 мин и 23 сек М. вече е излетяла, а 22 сек по-късно се визуализира разликата във височините на двете парапланеристки. След 2 мин и 17 сек настъпва сблъсъкът между Р. и М., последван от оплитане на М. в крилото на парапланера на Р.. След 7 сек М. се отделя от парапланера на Р., а след още 7 сек парапланерът на Р. се опира в земната повърхност. Възприемайки хоризонта като отправна точка, вещите лица са установили, че парапланерът на М. е по-високо от този на Р.. Допълнителен аргумент в полза на това заключение е, че М. се е оплела в парапланера на Р.. При отговор на въпросите, поставени от страните, вещите са се позовали на относимите в случая Наръчник за полети по Правила за визуални полети (ПВП) в обслужваното въздушно пространство на РБ на ГД ГВА (Наръчника); Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012 на Комисията от 26 септември 2012 година за определяне на общи правила за полетите и разпоредби за експлоатация относно аеронавигационните услуги и процедури, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 и регламенти (ЕО) № 1265/2007, (ЕО) № 1794/2006, (ЕО) № 730/2006, (ЕО) №: 1033/2006 и (ЕС) № 255/2010 (Регламента); Ръководство за подготовка, обучение, проверки на летателната годност, категоризиране и лицензиране на пилоти и инструктори на едноместни и двуместни парапланери без или с двигател в системата на БНАК и на физически и юридически лица, регистрирани по закона за юридическите лица за дейност с нестопанска цел или по търговския закон в РБ - на Комисия на парапланеризъм към БНАК, одобрено от министерство на транспорта (Ръководството); Наредба № Н-1 от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях - издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (обн., ДВ, бр. 7 от 24.01.2014 г.) (Наредбата).

След проверки, анализи, изчисления и при съобразяване показанията на свидетелите Н. М. и Х. Ч., вещите лица са заключили, че между парапланеристите В. Р. и С. М. е настъпил сблъсък. Стартовата зона е била разположена в землището на гр. Сопот, м. „Манастирска поляна“ при междинна станция на лифта. Парапланеристите са се намирали в зоната на източния рид на земния масив. Освен Р. и М., в близост е имало и други парапланеристи - този, който е направил видеозаписа, а вторият е прелетял покрай първия и се е отдалечил в посока гр. Сопот. Третият парапланерист е излетял от склона известно време след М.. С. М. извършвала праволинеен полет с по-висока скорост от тази на Р.. Вещите лица са категорични, че парапланерът на М. се е намирал на по- голяма височина към момента на инцидента спрямо парапланера на Р., а спрямо площадката на излитане – парапланерът на М. е бил отзад, а този на Р. – отпред.

Р. е извършвала скатно реене и започнала да кръжи в термиката, разположена в началото на рида, с последваща маневра на завой за кръжене в термика (вертикални въздушни потоци, използвани от парапланеристите за изкачване на по-голяма височина и по-голяма продължителност на полета). Данни за извършване на 8-образни маневри липсвали. М. е извършвала монотонно праволинейно движение. При това разположение на парапланеристите вещите лица сочат, че се прилага правилото този, който пръв влезе в термиката, да определя посоката на кръжене, а всеки следващ парапланерист трябва да се включи на 180 градуса от първия, като запази посоката на движение. Не е визуализирано Р. да е пресякла територията на М.. Напротив, М. е била зад и над Р., имала е видимост към нея, включително към извършваната от ищцата маневра „завой в термика“. М. е навлязла в зоната на кръжене на Р., вместо да направи завой, за да се отдалечи от нея и да се включи в движението на 180 градуса от нея.

Според Ръководството, за целите на безопасния полет и опазване живота и здравето, всяко лице, осъществяващо парапланеризъм, трябва да притежава необходимата теоретична подготовка, практически умения за придобиване на способност за летене с парапланер, да познава предпоставките и изискванията за правилно и безопасно летене, включително за безопасно разминаване между парапланери. Най-ниският клас - ParaPro 2 - лиценз на ученик-пилот дава право на ученика-пилот да извършва полети само под ръководството и в присъствието на инструктор. Затова вещите лица са заявили, че е недопустимо от гледна точка на безопасност на полетите начинаещи парапланеристи без лиценз да летят по време на въздушен фестивал с масови полети на парапланеристи.

В случая, докато Р. е извършвала маневра „завой за кръжене в термика“ с монотонно праволинейно движение над нея се е приближавала М., при което настъпило недопустимо сближаване между тях. При сблъсъка М. се е оплела в крилото на парапланера на Р., като крилото на парапланера на ответницата се е наклонило напред. Неконтролираната инерция от гмурването довело до влизане на крилото в спирала, поради нарушената аеродинамика както на всяко крило поотделно, така и общо за новосъздадената система от две крила. След отделянето на М. от парапланера на Р., тя продължила своя полет, докато Р. пропаднала почти вертикално, поради нарушената конструкция на парапланера й. Приземяването било тежко и неуправляемо.

Сопотският хълм не е бил среден хълм, а такъв с високо ниво на трудност. Основната зона за кацане - „кацалка“ за парапланеристи в Сопот се е намирала при източния рид, разположена до лифтената станция. Площта й е била относително по-малка и със специфични условия за кацане - правоъгълен заход за кацане, и извън способностите на начинаещ пилот. На 06.09.2019 г. осъществяването на безопасен полет на парапланеристи начинаещи пилоти или без лиценз е било от западния рид, от където се извършват праволинейни полети и зоната за кацане е значително по-голяма. Сблъсъкът между Р. и М. се осъществил над източния рид. При наблюдаване полета на излетелите вече парапланеристи, опитният парапланерист могъл да прецени къде се извършва термично реене.

При безспорно установеният механизъм на настъпване на инцидента, се установява, че вина за него носи С. М.. Изборът на зона на излитане и траекторията й на управление на парапланера показват, че явно не е притежавала нужния опит, за да излети от източния рид, който е бил с по- високо ниво на трудност. Въпреки че е имала видимост към Р., която първа е навлязла в термиката и е определила посоката на кръжене, М. не е изпълнила задължението си за спазване на безопасно отС.ие. След като е взела решение за извърши праволинеен полет, М. е трябвало да заобиколи Р. на достатъчно голямо разС.ие отляво или отдясно, като зачете зоната на реене на прежде излетялата Р.. Това нейно задължение произтича от установеното правило задният парапланерист да пази предния, който е обърнат с гръб към него. Това правило важи с още по-голяма сила в случая, след като М. е и на по-голяма височина, а куполът на парапланера на Р. не й е позволявал да възприеме траекторията на движение на излетелия след нея парапланерист. (т. 3.5.2.1.3.2 от Ръководството). При праволинеен полет, какъвто М. е избрала да извърши, неправомерно е било да пресича термика, след като не е имала намерение да се включи в движението на парапланеристите в тази зона на реене. При наближаване зона на термика пилотът или се включва по установените правила в нея, или заобикаля на безопасно разС.ие парапланеристите, които се намират там. Забранено е и височинно изпреварване или разминаване. Затова най-правилното движение е било заобикаляне отляво или отдясно.

Ответникът С. М. е направила възражение за съпричиняване на инцидента от страна на В. Р.. При поставените от ответника въпроси в тази насока, вещите лица категорично отричат ищцата да има принос за собственото си увреждане, нарушавайки установените правила за полет с парапланер. Това е така, защото Р. не е имала възможност да възприеме посоката на движение на М., а и не е била длъжна да предприеме действия по евакуация. Не е причина за инцидента и маневра за рязко издигане на Р.. Тя не е променила посоката на полета или неговата височина, защото се е въртяла във видим комин.

Р. не е имала възможност и да задейства обезопасителния парашут.

Сблъсъкът се е осъществил с голяма скорост, довел до пропадане и голямо претоварване. Формирало се е специфично движение по спирала – „свредел“, при което е било невъзможно да се отвори запасен парашут и той да сработи нормално. Вървите на парашута биха се усукали около вървите на парапланера. Освен това, за нормалното отваряне на запасен парашут са необходими 15-20 сек, а в случая от сблъсъка във въздуха до падането на повърхността на земята са изминали 7 сек, което е било крайно недостатъчно за сработване на запасния парашут.

Р. не е могла и да възстанови летателната площ на крилото на парапланера си. За да се излезе от „свредел“-а е била необходима по-голяма височина от тази, на която е настъпил сблъсъкът.

Неоснователно е и възражението на ответната страна, че Р. е носила в багажното отделение на екипировката си, в областта на таза, съд с течности, допринесъл за травмите при съприкосновение със земната повърхност. Багажното отделение на всяка сбруя се намирала на гърба и е невъзможно в седалката на парапланера да се постави съд с течности (така отговора на въпрос В25 от комплексната експертиза).

Така даденото от вещите лица заключение съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано. Всеки от отговорите е даден при задълбочен анализ на действащата нормативна уредба и в съответствие с безспорните данни от видеозаписа на инцидента. Те не се опровергават от показанията на свидетеля Ч., които са продукт на субективно възприятие. Дори и да се приеме възражението, че Р. и М. се били на приблизително еднаква височина, правилото е, че посоката на кръжене в термиката се определя от първия излетял, а парапланеристите зад него са длъжни да се съобразят с неговите маневри.

При така събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно доказано противоправното поведение на С. М., която е проявила самонадеяност, бидейки недостатъчно подготвена да излети от източния рид, където особеностите на релефа са го определяли като по-труден и съответно са предполагали по-високо ниво на подготовка на летеца парапланерист. Не се установи М. да е имала лиценз за летене с парапланер след преминато обучение.

За определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост. При преценката следва да се съобразят видът на нараняванията, болките и страданията, които същите са причинили, степента на възстановяване, продължителността на възстановителния период, актуалното здравословно съС.ие на пострадалата и бъдещите перспективи.

За търпените от В. Р. неимуществени вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Р., майка на ищцата, Ж.П., сестра на Р., и заключение на съдебно-медицинска експертиза.

Свидетелят С. Р. разказва, че за инцидента с В. научила същия ден.

Малката й дъщеря й се обадила по телефона и й казала, че В. си е наранила гръбначния стълб и че е във ВМА. Родителите на В. тръгнали от Бургас с колата, но пристигнали след полунощ и не могли да видят дъщеря си. Знаели, че е в реанимация, като малко преди това приключила операцията. На следващия ден свидетелят видяла В. в реанимацията, където лежала с абокати на краката и на ръцете и имала поставен катетър. След като преместили ищцата в самостоятелна стая тя имала нужда от помощ, защото не можела да се обслужва. Ищцата изпитвала големи болки дори и при допир. За провеждане на рехабилитацията Р. трябвало сложи корсаж, за да се избегне усукване на гръбначният стълб. Поставянето на корсажа било болезнено за В.. Тя тъгувала и плачела заради това, което й се е случило. Не можела да си вдигне ръцете и за всяко нещо търсела помощта на майка си, дори за сядане в леглото. Рехабилитацията започнала с изправяне от легнало в седнало положение и придвижване с проходилка, но крайният резултат бил една-две крачки. В. бързо се уморявала и често лежала. Във ВМА престоят продължил около десет дни. Доц. Ш. ги насочил и организирал прехвърлянето на В. в санаториум в Банкя. Дотам се придвижила в легнало положение с линейка. В санаториума й помагали да проходи, защото крачките й били разкривени. Правили гимнастика на краката за раздвижване, но кожата на долните крайници продължавала да я боли. Никой не давал прогноза за възстановяването. Настъпило известно подобрение с прохождането, но пострадалата не можела да прикляква и да сяда. На следващия ден направили изследване за съС.ието на нервите на краката, след което рехабилитацията продължила в НСБФТР в Овча Купел. В началото процедурите се поемали от НЗОК, но за по-добро възстановяване продължили рехабилитацията. Правили електростимулация и раздвижване на краката. В края на месеца сменили проходилката с канадки, но В. все още бързо се уморявала, не можела да седне на стол, нито да ходи спокойно. Хигиената поддържала с мокри кърпи, защото в продължение на месец не трябвало да се къпе заради корсажа. Освен рехабилитациите, правили и гимнастика и раздвижване на краката по предписание на лекарите. Проходилка ползвала около месец, а канадките – около седем-осем месеца.

След инцидента животът на В. се променил и ежедневието й включвало непрекъснати прегледи и рехабилитации. Дълго време ходела при рехабилитатор в „Пирогов“, а след това - в „Здраве за всеки“. Многократно ходила в Павел Баня, защото там рехабилитаторите много й помогнали. Закупила фитнес уреди, за да поддържа съС.ието си. В продължение на година и два месеца била в болнични. Работата й била свързана със седене, а 8-часово седене било непоносимо за нея. Затова в началото започнала на непълно работно време и работила от вкъщи. Стъпвала накриво, не на стъпалото, а на свода и по този начин получавала по-голямо изкривяване. Надявали се втората операция да подобри съС.ието й. Такава направили две години след първата. Скъсили имплантите, защото дължината им създавала на ищцата проблеми при седене на стол и на легло. Въпреки това, промяна в съС.ието на крака не настъпила. Не можела да ходи по заснежени и стръмни повърхности.

Кракът й все още не се бил оправил. Допълнително получила алергия – сърбеж на мястото на имплантите. Притеснявала се да се подложи на следваща операция.

Допреди инцидента В. била дейна, жизнена, мечтаела да лети, тренирала бойни изкуства и имала диплома за треньор по бойни изкуства от НСА. Обичала да пътешества. Вече не можела да върши всичко това. Още в болницата я предупредили, че вече не може да скача, нито да получава сътресения.

В. непрекъснато възпроизвеждала случилото се, тъгувала, плачела и сънят й бил неспокоен. Отказвала на колеги да излиза, както и да говори с майка си по телефона. Изпаднала в депресия и се затворила.

Терапия при психолог не й била предписвана. В момента не използвала помощни средства за придвижване, но ограничавала движенията си.

В същата насока са и показанията на свидетеля Ж.П., сестра на ищцата.

Тя също помагала на В. с раздвижвания, гимнастика и упражнения, както и за ежедневните дейности, свързани с пазаруване, хранене, обличане и поддържане на хигиена. Когато осъзнала какво й се е случило, В. изпаднала в депресия и повтаряла, че няма смисъл да живее. Разстроила се и когато установила, че не може да играе с племенницата си, дъщерята на свидетеля П.. След рехабилитациите започнала да се опитва да ходи до магазина сама, но това й отнемало много време и почивала по пътя. Около година и два-три месеца не била на работа, а когато се върнала, помолила да я оставят на по- кратко работно време, защото при продължително седене изпитвала болки в кръста. Освен с гимнастика, В. продължила да приема и медикаменти. По време на ковид пандемия си купила електростимулатор, за да продължи рехабилитациите в домашни условия. Непрекъснато правела проучвания и консултации. Ходела в различни медицински центрове, консултирала се онлайн със специалисти в чужбина с идеята, че може да получи съвет, който да й помогне да се възстанови по-бързо. Още в началото й казали, че ако засегнатият нерв не проработи в рамките на 2 години, вероятността да се оправи е нищожна.

Все още не можела да си движи глезена и цялото стъпало. Единият й крак бил видимо по-слаб от другия, защото атрофирал.

Надявала се, че като махнат имплантите, нервът ще проработи. Не махнали всички планки, защото някои от тях били нужни да държат стойката й изправена.

След втората операция в Пловдив отново последвал период на възстановяване, но то протичало по-бързо. Отново използвала проходилката.

Преди инцидента В. била много активна. Занимавала се с бойни изкуства, скално катерене, парапланеризъм, безмоторно летене, конна езда и ветроходство. След 06.09.2019 г. ежедневието й било коренно различно. Дори по планини и по стръмни терени не можела да ходи заради глезена. Не помогнали и ортезите и поръчковите стелки.

Все още не се възстановила и психически. След втората операция се оказало, че е развила алергия към металите в планките. Консултирала се за трета операция, но лекарите били на различно мнение относно отстраняване на имплантите. Оставянето им би могло да задълбочи алергията, а премахването – да доведе до изкривяване на стойката. В. не посещавала психолог, но сега била по-добре. Физически се опитвала да се справя сама, но не и да излиза, когато вали или е хлъзгаво. Продължавала да ползва чужда помощ за пазаруване. Вървяла бавно, без помощни средства за придвижване. При по-продължителен престой навън слагала ортеза на крака, за да не я боли глезенът. В. ходела на фитнес, за да заздрави мускулатурата си. Обличала широки анцузи и се срамувала да облече къси панталони или клин, защото разликата в дебелината на краката й била много видима.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, при инцидента на 06.09.2019 г. В. Р. е получила тежка височинна гръбначно- мозъчна травма - полифрагментна фрактура на 12-ти гръден прешлен (Тх 12) със значителна стеноза на гръбначния канал и увреждане на гръбначния мозък и на нервни коренчета, както и контузия на тазовата област с последваща кокцигодиния.

Счупванията в областта на гръбначния стълб са получени при компресионен механизъм. Силата на удара е била насочена по оста на гръбначния стълб, като тази увреда е съответна на падане отвисоко, в резултат на което тялото на увредения прешлен се е смачкало. При този вид травма болките, освен с висок интензитет, са и продължителни. Допълнителните рискове и опасности при този вид травми се изразяват в увреда на гръбначния мозък и нервни коренчета и изкривяване на гръбначния стълб.

При приема във ВМА непосредствено след инцидента е приложено оперативно лечение в спешен порядък във връзка с установения неврологичен дефицит. Извършена е транспедикуларна стабилизация с 8 винта на ниво Тх10, Тх11, Л1 и Л2. Направена е и ламинектомия (изрязване) на дъгата на Тх12, за да се постигне добра декомпресия на дуралния сак. Поставени са напречните пръчки, фиксирани с 8 броя инери.

Следоперативният период е протекъл гладко. На третия ден В. Р. е била вертикализирана. Оплакванията й постепенно отзвучавали. Отчел се и значителен регрес в тежестта на долната вяла парапареза. Изписали я на 17.09.2019 г. с подобрение и насоки за продължаване на рехабилитационното лечение в стационарни условия. Назначена й е била медикаментозна терапия с мовалис, диклофенак дуо, нексиум и милгамма.

След изписването от ВМА лечението продължило в БПЛР – Банкя, където е проведено рехабилитационно подобряване на болковата симптоматика и походката на ищцата е била стабилизирана.

След едноседмичен престой в Банкя е било проведено комплексно рехабилитационно и физиотерапевтично лечение в НСБФТР, в резултат на което е настъпило с подобрение на неврологичния и функционален статус. Изготвен е и план за поведение в последващия възстановителен период.

До края на 2019 г. съС.ието на В. Р. се е характеризирало с оплаквания от болки, скованост и ограничена подвижност в поясния отдел, излъчване на болките към долните крайници с тръпнене и слабост, променена стойка, нестабилна походка, ползване на проходилка, долна вяла парапареза до пълна невъзможност за движение на дясна глезенна става, съхранена сетивност с лека хипестезия за допир и натиск за всички дерматоми на долните крайници.

До постъпване за втора оперативна интервенция през септември 2021 г. в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив общото съС.ие на Р. се е подобрявало. Отпадната неврологична симптоматика е била в обратно развитие, с изключение на пълната перонеална пареза на дясното ходило. Възстановила се и възможността за самообслужване и независимост в битово отношение. Самостоятелната походка е била все още затруднена. За период от около две години са били извършени множество образни и електрофизиологични изследвания. В КТ изследване на торако-лумбален отдел на гръбначния стълб от 24.01.2020 г. е отбелязано, че е изгладена физиологична, поясна лордоза, всички винтове на поставената метална стабилизация Тх10, Тх11, Л1 и Л2 са били оптимално позиционирани, с изключение на десния винт на ниво Л1, който е изпъкнал медиално по посока на гръбначния канал. Тази позиция на винта е наложила повторната оперативна интервенция в УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив през септември 2021 г. Извършена е операция, като винтът на Л1 прешлен вдясно е репозициониран. Извършена е вертебропластика на Тх12 и е постигната много добра аугментация на засегнатия прешлен. Изписана е с подобрение, редукция на тораколумалната област и без динамика в неврологичния статус. Общият, локален и неврологичен статус на Р. е останал без съществена промяна до края на 2021 г. Магнитно-резонансната томография на гръбнака от 13.10.2021 г. е показала съС.ие след раздробена фрактура на тялото на Тх12 и миеломалатично огнище на ниво Тх12, както и дискова херния на ниво Л5 - Сl, несъпътствана от значима дегенеративна болест.

В етапна епикриза от 15.09.2022 г. се съдържали данни за сколиотична деформация на тораколумбален сегмент и намален обем на движение в дясна глезенна става и дясна тазобедрена става.

При извършения на 27.03.2025 г. личен преглед от вещите лица д.р С. и д-р М., при пострадалата са установени:

• гръбначно изкривяване - изпъкнала надясно сколиоза на ниво Тх10- ТХ12; - лека хипотрофия на мускулите на дясно бедро, по-манифестна за дясната подбедрица;

• наличие на двустранна плановалгусна деформация на двете ходила (плоскостъпие и изкривяване на ходилата);

• липса на дорзална флексия (задно сгъване) за дясна глезенна става;

• трудно изнасяне на десния крак настрани;

• ограничен наклон назад в областта на кръста; при наклон напред - 10- 15см разС.ие пръсти-под;

• болки при натиск в областта на кръстната кост;

• затруднена, накуцваща походка - типично вяло-паретична за десен крак;

• нарушена сетивност по горно външната страна на дясно ходило;

• намален мускулен тонус на дясна подбедрица;

• пълна липса на дорзална флексия за дясно ходило;

• невъзможност за движение на дясна пета;

• непоС.ни клонуси на двете ходила (признак на централна спастична парапареза);

• лекостепенна долна латентна парапареза.

Вещите лица не са установили функционален дефицит в обема на движение на тазобедрени, коленни и лява глезенна стави. Коленните и Ахилови рефлекси са двустранно оживени и без патологични рефлекси. Двете подбедрици са с нормална сетивност. Запазена е плантарна флексия (разгъване) за двете ходила и дорзалната флексия за ляво ходило. Не са установени ограничения за изправяне и движение на пръсти за двата крака, но на пети това е възможно само за левия крак.

В съдебното заседание на 11.04.2025 г. вещите лица са пояснили заключението си, като са описали характера на увредите и техния генезис.

Р. не можела да повдигне дясното ходило нагоре и в това се изразявала дорзалната флексия, която била причина и за „вяло паретичната“ походка. Установено е нарушение на двигателната функция на долния десен крайник, който е с намалена мускулна сила, ограничен обем на движенията и намален мускулен тонус. Ограничената дорзална флексия на дясното ходило (паронеална пареза) е причинена от увреждане на нервно коренче на Л5 (пето лумбално коренче), т.е. причината има неврологичен произход.

Миеломалатичното огнище на ниво Тх12 е увреда на гръбначния стълб, причинила гръбначното изкривяване (сколиоза), за което липсват данни да е получено преди инцидента на 06.09.2019 г. Установената изправена лордоза говори за променена статика, като тя е причината за по-бързо развитие на дегенеративни промени.

Без връзка с уврежданията при процесния инцидент е дисковата херния на ниво Л5-С1, която представлява нормално изменение в гръбначния апарат след 30-годишна възраст.

При прегледа 27.03.2025 г. е установен и оперативен белег по хода на гръбначния стълб в гръдно - поясна област с надлъжен вертикален ход и дължина 22 см на нивото на кожата, без патологични промени. Походката на Р. е била затруднена и накуцваща, типично паретична за десния долен крайник.

При отчитане на подробното и обосновано заключение на съдебно- медицинската експертиза, съответни на което са и показанията на свидетелите С. Р. и Ж.П., съдът счита, че искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е доказан до размера на сумата от 90 000 лева. Безспорно качеството на живот на 33-годишната В. Р. е негативно повлияно от тежките физически увреди при инцидента на 06.09.2019 г. Установява се, че Р. е имала издаден спортен лиценз още през 2014 г., като от януари 2019 г. й е признато ниво на подготовка ParaPro3. Животът й е бил изпълнен с поредица от спортни занимания, усвояване на различни физически умения и с участия във фестивали и турнири. Затова и шокът от продължителното обездвижване поради внезапните и тежки травматични увреди я е поставил в съС.ие на психически колапс за дълъг период от време. Не е могла да се обслужва самостоятелно и затова е разчитала на помощта на майка си и сестра си, неизменно съпътствано с чувство на зависимост и непълноценност. В продължение на повече от година е била лишена от възможността да полага труд, а социалният й живот е бил силно ограничен поради принудителното обездвижване. През целия период на възстановяване е търпяла интензивни болки, а намаляването на техния интензитет е заместено от нови неудобства и ограничения в движението след втората оперативна интервенция през септември 2021 г. Отчаянието и безсилието да се справи с депресивното съС.ия са я принудили да потърси психиатрична помощ, за което е посетила ДКЦ „Софиямед“ ЕООД на 29.06.2021 г., където е прегледана от д-р З. З.. Не може да се отрече, че ищцата е мобилизирала своя личностен ресурс, за да възстанови максимално здравословното си съС.ие. Вложила е сили и средства за електростимулация на увредения нерв и за поддържане обема на мускулатурата. Закупила е нужните спортни уреди, редовно е ходила на рехабилитационни процедури и упорито продължава заниманията си с гимнастика, която да запази функционалността на мускулатурата. Въпреки това и с оглед изминалият период от време, остатъчните неврологични увреждания имат траен и необратим характер. (според отговора на въпрос 19 от СМЕ). Занапред Р. е лишена от възможността да практикува спортове, които натоварват гръбнака и долните й крайници - не може да тича, да лети с парапланер, да кара ски, да танцува. За 33-годишната Р. е крайно болезнен всеки социален контакт с хора, които са споделяли нейните спортни преживявания. И до момента ежедневието й е изпълнено с физически упражнения и занимания, които да спомогнат за възстановяването, но перонеалната пареза, затруднената походка и сколитичните изменения на гръбначния стълб са необратими увреди. Те не само създават неудобство, но и влияят негативно на самочувствието на пострадалата. При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява и определената с експертно решение на ТЕЛК от 09.02.2024 г. трайно намалена работоспособност на В. Р. - 40% за срок от три години, по причина счупване на гръбначен прешлен и увреждане на n. fibularis, с което е засегната двигателната и сетивна функция на долната част на десния крак и стъпалото; съС.ие след метална стабилизация и вертебропластика на Тх12; наличие на лек деформитет в гръбно-поясния отдел на гръбначния стълб и лекостепенен функционален дефицит; тежка пареза на десния n. peroneus с вяло-паретична походка; двустранни плоски ходила.

Накрая, досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият съдебен състав не споделя доводите на ищцовата страна, наведени в писмените бележки и придружени от цитираната в нея съдебна практика. Увреденият от ПТП на 12.05.2018 г. 35-годишен мъж е имал застрашаващи живота политравматични увреди, приет е по спешност в увредено шоково съС.ие с намалени жизнени показатели, бил е в кома в продължение на 10 дни, лечението е продължило доста по-дълго от това на Р., като продължавал да е с нарушена сетивност на крайниците и невъзможност за движение на леви крайници, придвижвал се е с патерица, като същевременно са засегнати и горни крайници с невъзможност за захват и за фини движения, нестабилна стойка със залитане, наред с други изменения от компресията на гръбначния мозък – тазово-резервоарни нарушения, водещи до невъзможност за задържане на урина и изпражнения, смущения в потентността, а и регистрирана пароксизмална епилептична активност – епилептични пристъпи. На пострадалия от това ПТП с решение на ТЕЛК е призната 100% загуба на трудоспособност и вероятна нужда от асистент. СъС.ието на Р. далеч не е толкова трагично, колкото това на случая в цитираното от процесуалния представител на ищцата решение по т.д. № 1086/2022 г. по описа на ВКС, II т.о.

Цитирано е и определение № 71/16.02.2018 г. по т.д. № 2498/2017 г. на ВКС, I г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение, с което е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП през 2008 г. в размер на 150 000 лева. Пострадалият не се е възстановил, като страда от: квадрипареза в долни леви крайници, съчетана с периферна нервна увреда за ръката с тежкото засягане на лакътен и срединен нерв; хипотрофия на мускули на леви крайници; пръстите на ръката му са в принудително сгънато положение и е невъзможно волевото им разгъване; видимо накуцваща походка, спастично-паретична за левия крак; с дисковите хернии и протрузии; промени на ниво С6; затрудненията при уринирането и смутената ерекция, без възможност да се възстанови в предишното функционално съС.ие, необратима централна хемипареза; необходимост от ежегодни рехабилитации и физиотерапии; носене на шийна яка. Като резултат и за всичко това на пострадалия е призната пожизнено 95% трайно намалена работоспособност с чужда помощ.

По-тежки са уврежданията и на пострадалата при ПТП през 2020 г. (т.д.

№ 1192/2024 г. на ВКС, II т.о.) Отделно, при всички тези случаи се касае за обезщетение, платимо от застраховател на гражданската отговорност на автомобилист, където от значение са и лимитите на застрахователните суми.

Съдът не намира основание да коригира определения при съвкупна преценка на всички доказателства по делото размер на обезщетението от 90 000 лева, като взе предвид и конкретните икономически условия към релевантния за определяне на обезщетението момент – 06.09.2019 г. С оглед и дата, на която искът е предявен – 20.11.2023 г., предвид претенцията за присъждане на законна лихва, размерът на последната е повече от 2/3 от присъденото обезщетение.

В настоящото производство ищцата претендира и претърпените от нея имуществени вреди под формата на направени разходи за лечение – медицински изделия, лекарствени продукти, прегледи, изследвания и процедури и ремонт на парапланер. Ищцата е изменила размера на тази претенция съобразно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като при посочване на общата стойност на претенцията погрешно е посочила сумата 22 663.48 лева вместо 22 633.48 лева.

Налице са доказателства за заплащане на разходите за медицински изделия във връзка с оперативната интервенция на 07.09.2019 г.; за помощни средства, необходими за мускулна стимулация и комфорт при движение заради придобитото при инцидента плоскостъпие; за прохождане – канадка и проходилка. За всеки разход от посочените в приложение № 2 от заключението на вещото лице Р. Д. е налице платежен документ, като видът на изделията обосновава необходимост за правилното и своевременно лечение.

Неоснователни са възраженията на ответната страна, че лекарствата не са приемани по предписание на лекар. По делото са представени епикризи и множество амбулаторни листове, както и рецепти (л. 294, л. 308-309), съдържащи наименованието на изписаните и съответно закупени от ищцата медикаменти. Съдът съобразява и компетентното и обективно изготвено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като са изключени сумите във фискалните бонове за закупени хранителни продукти, слънцезащитни кремове, торбички и други продукти за бита, без отношение към лечението на процесните увреди.

Що се отнася до разходите за извършени прегледи, ищцата е полагала необходимите усилия, като редовно се е подлагала на прегледи за проследяване темповете на възстановяването си. Това се установява от множеството ЕМГ, МРТ, КТ и рентгени, чиито резултати са приложени по делото и са послужили за отговор на въпросите, поставени на д-р С. и д-р М.. Р. не може да бъде упрекната за извършваните редовни прегледи, които са били нужни за определяне на следващи подходящи терапии. Не следва обаче да се присъждат разходи за ковид-тестове, които не се намират във връзка с нужното лечение. Те са направени през декември 2021 г. и януари 2022 г. и не се доказа да са били необходими за болнично лечение или за нуждите на прегледи или изследвания през този период. Затова от сумата за прегледи – 2 243 лева, следва да се приспаднат 125 лева.

Неоснователни са възраженията на ответната страна, че не се дължат разходи за балнеолечение. След изписване от ВМА В. Р. е била насочена към БПЛР – Банкя за продължаване на лечението, а след това – към НСБФТР. Допълнително лечение е провеждано и в „ПРО“ ЕАД – клон Павел баня. Дължат се разходите за престой, за потребителски такси, консултации, терапии и медицински услуги, като физикалните и рехабилитационни терапии и резултатите от тях са приложени към исковата молба. Основателно е възражението на ответника, че няма данни извършеният разход по фактура от 03.03.2023 г. в размер на 525 лева да е свързан с лечението на Р.. Различен извод съдът не може да направи и поради липса на резултати от проведено лечение или процедури в този период. Необоснован и без връзка с възстановителният процес е разходът в размер на 617 за Melisa, по издадената на 24.07.2023 г. фактура от МЦ „Детокс“ ЕООД. По тези съображения, сумата от 5 355 лева подлежи на корекция със стойността на фактурата от 03.03.2023 г. – 525 лева и със сумата от 617 лева.

Ищцата е извършила и разход за възстановяване на парапланера в съС.ието отпреди катастрофата в размер на 1 357.71 лева.

От общо претендираните от ищцата разходи – 22 633.48 лева, основателни са исковете за имуществени вреди на обща стойност 21 366.48 лева – 7 200 лева за пръчки и винтове, 3 859.75 лева – помощни средства и консумативи, 1 625.94 лева – лекарства, 2 118 лева – изследвания, 992.08 лева – прегледи, 4 213 лева – лечебни процедури и 1 357.71 лева – ремонт на парапланер. За същите са представени съответните разходно-оправдателни документи, като от съдържанието им може да се извлече причинно- следствената връзка с лечението на получените от ищцата вреди.

В. Р. претендира и присъждане на разликата между получаваните от нея обезщетения за трайна неработоспособност и брутното трудово възнаграждение за периода 06.09.2019 г. – 25.11.2020 г. и за периода 06.09.2021 г. – 13.10.2021 г. Вещото лице Р. Д. е дала отговор на задачите така, както са поставени от ищцата. Този осъдителен иск обхваща пропуснатите ползи под формата на разликата между възнаграждението, което Р. би получила, ако е работила, и изплатеното й обезщетение за временна нетрудоспособност за двата искове периода: 06.09.2019 г. – 25.11.2020 г. и 06.09.2021 г. – 13.10.2021 г. Пропуснатата полза представлява бъдещо сигурно увеличаване на имуществото, от което лицето е лишено (в този смисъл ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС). Базата за определяне на разликата между възнаграждението и обезщетението за временна нетрудоспособност е нетното трудово възнаграждение. Това е така, защото на обезщетяване подлежи реално претърпяната вреда, която се изразява в действителното възнаграждение, което пострадалият е следвало да получи, вместо заместващото плащане за временна нетрудоспособност. Възнаграждението е сумата, която Р. реално би получила след приспадане на всички законово предвидени удръжки. Затова и реалната вреда, която подлежи на репариране, е нетната стойност и тя е базата при определяне на разликата между нея и обезщетението за временна нетрудоспособност. (решение № 76/10.07.2012 г. по т.д. № 490/11 г. на I т.о. на ВКС).

Преизчисляване на брутното в нетно трудово възнаграждение обуславя редуциране на сумата от 59 275.27 лева (неправилно сумирана от вещото лице 59 275.29 лева) на 46 269.52 лева. Това е нетното трудово възнаграждение, а разликата възлиза на сумата от 14 183.61 лева. Тук следва да се съобрази своевременно направеното от ответната страна възражение за погасителна давност. Приложима е нормата на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД: вземанията от този вид се погасяват с тригодишна давност. Исковата молба е подадена на 20.11.2023 г. през ССЕВ (по арг. от чл. 11 от ЗЕУ и чл. 360д и сл. от ЗСВ), поради което са погасени по давност обезщетенията за периода 06.09.2019 г. – 19.11.2020 г. Нетното възнаграждение от 2 759.79 лева (3 556.52 лева брутно) за ноември 2020 г., следва да се присъди съразмерно за времето от 20.11.2020 г. (погасителната давност е прекъсната с подаване на исковата молба на 20.11.2023 г.) до 25.11.2020 г. и то възлиза на сумата от 919.93 лева. Не е погасено по давност и обезщетението, съставляващо разлика между нетното трудово възнаграждение и полученото от НОИ обезщетение за периода 06.09.2021 г. 13.10.2021 г. На брутните възнаграждения от 2 862.72 лева и 1 840.32 лева съответстват нетни стойности 2 221.41 лева и 1 428.06 лева, общо 3 649.47 лева, а тяхната разлика с полученото от Р. обезщетение – 2 578.40 лева формира сумата от 1 071.07 лева. Следователно, този иск е основателен за 1 991 лева, а за горницата до 29 314.37 лева съдебно предявената претенция подлежи на отхвърляне.

По последната от имуществените претенции съдът намира следното:

Не се спори и се установява, че с допълнително споразумение от 31.12.2020 г. към трудов договор от 04.11.2008 г., считано от 01.01.2021 г. В. С. Р. е започнала работа на непълно работно време – 6 часа. От показанията на свидетеля Р. се установява, че първоначално ищцата е започнала работа от вкъщи, а П. свидетелства, че сестра й е помолила да намалят работното й време, за да може да ходи на рехабилитация и раздвижвания. В експертно решение № 2823 от 25.11.2020 г., с което на В. С. Р. е определена трайно намалена работоспособност 30% противопоказанията за условията на труд са тежки физически натоварвания. Не са поставени ограничения по отношение на работа по производствена характеристика – инженер по качеството, включително за продължителност на работното време. При тези данни по делото и като констатира, че липсва лекарско предписание, което да налага намалено работно време, съдът намира, че съгласието на работодателя на Р. да ползва трудовата й сила в намален времеви отрязък не следва да се възлага в тежест на С. М.. По тези съображения искът за сумата от 18 653.71 лева подлежи на отхвърляне.

Основателно се явява единствено възражението за погасителна давност на обезщетението за имуществени вреди, съставляващо разлика между обезщетението за нетрудоспособност и нетното трудово възнаграждение за периода 06.09.2019 г. – 19.11.2020 г., съгласно гореизложеното. Останалите вземания за имуществени вреди не са покрити от погасителна давност и се дължат в присъдените с настоящото решение размери.

Обезщетението за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева се дължи със законната лихва от 06.09.2019 г. до окончателното изплащане, а обезщетенията за имуществени вреди – от 20.11.2023 г., до окончателното изплащане.

Всяка от страните е поискала присъждане на разноски. Ответната страна е възразила за прекомерност на адвокатските възнаграждения. За процесуално представителство и защита ищцата е заплатила 9 350 лева, а за изготвяне на молба за обезпечение на бъдещ иск – 2 650 лева. Адвокатският хонорар от 9 350 лева не е прекомерен, а е съответен на фактическата и правна сложност на спора, броя на предявените искове, на проведените съдебни заседания и извършените процесуално-следствени действия. Следва да се отчете, че в приблизително същия, и дори по-висок размер, е заплатеният от С. М. хонорар – 10 611.84 лева. Основателни са обаче възраженията, че адвокатското възнаграждение от 2 650 лева за изготвяне на молба за обезпечение на бъдещ иск и претендираният от адв. В. Т. П. хонорар за безплатна правна помощ по изготвяне на частна жалба срещу отказа на СГС да допусне обезпечение – 5 128 лева, са прекомерни. Първият от тях съдът намира, че следва да бъде намален до размера на сумата от 300 лева, а вторият – на 200 лева.

От направените от В. Р. разноски изцяло следва да се присъди депозитът за видео- и авио-техническата експертиза – 1 740 лева, тъй като тя е допусната за установяване на твърдения от ищцата механизъм, при който е получила уврежданията и с нея тя успя да докаже факта, от който черпи правото си на обезщетения.

Съразмерно на уважената част от исковете й се дължи заплатена държавна такса на обща стойност 4 534.30 лева. Разноските за обезпечение на бъдещия иск за неимуществени вреди се дължат в размер, съответен на уважената в настоящото производство част от иска – 177.50 лева. От останалите разноски – за адвокатски хонорар в исковото производство, такса за съдебно удостоверение, депозити за съдебно-счетоводна и съдебно- медицинска експертиза, общо 11 655 лева, й се следват 5 272.04 лева.

На адв. В. П. се дължи възнаграждение за изготвяне на частна жалба в размер на уважената част от обезпечения иск - 100 лева.

Право на разноски има и ответникът С. М.. Според гореизложеното относно разпределението на отговорността за разноски, депозитът от 900 лева следва да остане в нейна тежест. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, й се дължи сумата от 5 811.66 лева от заплатения за настоящото производство хонорар.

Така мотивиран, съдът