Решение № 129 от 10.5.2023 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 180/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 162 и сл. От ДОПК.. Образувано е по жалба на „Никополис ад Иструм 2010“ ЕООД с адрес на управление с.С.против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-041-2600 / 324 / 11.08.2021г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Велико Търново, с което на дружеството е определено подлежащо за възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 506, 20лв. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорвания АУПДВ, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото е дадена възможност на жалбоподателя да направи възражение, но писмото не е връчено по надлежния за това ред. Освен това намира, че е нарушен материалния закон, тъй като при установяване размера на получените европейски средства неправилно са включени тези за 2021г. макар в чл. 8 от Регламент ЕС 1408/2013г. да е посочено, че същият се прилага само до 2020г. Сочи се, че актът е издаден от некомпетентен орган, при неспазване на формата на акта. Моли се за отмяна на оспорения административен акт. Ответникът – Директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ Велико Търново – чрез процесуален представител... Ц.оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и недоказана. Смята, че актът е издаден от компетентен орган, доколкото Директор на ДФ“Земеделие“ надлежно е делегирал правомощията си на Директор ОДЗ, за което е представена надлежна Заповед. Освен това не са допуснати твърдените нарушения на процесуалния и материален закон, поради което жалбата следва да се отхвърли. Претендира разноски, вкл. И юрисконсултско възнаграждение. Предмет на настоящото съдебно производство e Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-041-2600 / 324 / 11.08.2021г., издаден от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.Велико Търново, с който на основание чл. 20а ал. 3 във вр. с чл. 12 ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, т.8 и т. 2.2.2 във вр. с т. 3.4.1 от Указания помощи de minimis, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Регистрирани по Наредба № 2 от 1999 г. земеделски стопани, отглеждащи крави и/или юници, и/или биволи, овце-майки и/или кози майки, утвърдени на 28.01.2021 г., чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 от ЗПЗП спрямо „Никополис АД Иструм 2010“ ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 506, 20 лева, ведно с лихви начиная от датата получаването на недължимо платени средства, а именно 26.02.2021 г.. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.16 8 от А ПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното: ЕООД „Никополис ад Иструм 2010“ е търговско дружество с управител Г.К.Т.и регистриран земеделски производител. Г.К.Т.е регистриран като физическо лице като земеделски производител и същевременно е управител на още 3 земеделски производители - търговските дружества ЕООД „Агро еко 2013“, ЕООД „Зоомилк“ и ЕООД „Агро-Солей“. Всички посочени земеделски производители в периода 2019г. – 2021г. подават заявления за подпомагане за получаване на държавна помощ „де минимис“ и получават тази държавна помощ. В подаваните заявления не декларират наличието на свързаност помежду си. Г..Т.получава държавна помощ „де минимис“ през 2019г. и 2020г. общо в размер на 37 452, 20лв. ЕООД „Агро-солей“ получава държавна помощ „де минимис“ през 2019г. в размер на 1 782лв. ЕООД „Агро Еко 2013“ получава държавна помощ „де минимис“ през 2020г. и 2021г. общо в размер на 9 111, 55лв., от които 7 025лв. през 2021г. ЕООД „Зоомилк“ получава държавна помощ „де минимис“ през 2019г., 2020г. и 2021г. общо в размер на 9 754, 43лв., от които 7 000лв. през 2021г. ЕООД „Никополис ад Иструм 2010“ получава държавна помощ „де минимис“ през 2020г. и 2021г. общо в размер на 3 420лв., от които 1 900лв. през 2021г. Административният орган приема, че посочените земеделски производители са „едно и също предприятие“ по смисъла на чл.2, § 2, б.“а“ от Регламент 1408 / 2013г., поради което и заплатените държавни помощи за период от три данъчни години надвишават законоустановения праг от 25 000 евро / 48 895, 75лв./. Надплатената сума по минималната помощ възлиза на 12 624, 30лв. за групата. За данъчен период 2021г. минимална помощ е изплатена на три предприятия - ЕООД „Никополис ад Иструм 2010“, ЕООД „Зоомилк“ и ЕООД „Агро Еко 2013“ – като за всяко е определен размер на надплатена сума. Тази надлатена сума за жалбоподателя е 1 506, 20лв. и за нея е издаден процесният акт за установяване на държавно вземане. В хода на съдебното производство е прието без възражение заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно дадено. Приета е и цялата административна преписка по обжалвания акт. Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.