Решение № 3268 от 29.10.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 645/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/. Образувано е по жалба на „Луна 2012“ ЕООД със седалище и адрес на управление - [населено място], община Гълъбово, [улица], представлявано от управителя Г. С. Р., против Заповед № РД-03-4/16.07.2024 г. на директора на РЗИ – Стара Загора, с която е постановено спиране експлоатацията на обект - специализирана институция за предоставяне на социална услуга Дом за стари хора „Света Елена“, стопанисван от дружеството, находящ се на адрес [населено място], [улица], считано от 15.07.2024 г. Жалбоподателят по съображения, изложени в жалбата, поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с административнопроизводствените правила и материалноправните норми. Счита, че заповедта е немотивирана. Оспорва да е налице хипотезата на чл. 38, ал. 3 от ЗЗ., т. к. не е налице непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или отравяния. Посочва, че той бил отстранил всички констатирани нередовности. В заключение изтъква, че наложената мярка в значителна степен ограничава правата му, т. к. го възпрепятства да упражнява търговската си дейност. По тези съображения моли съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание не се представлява. Ответникът по жалбата – директорът на Регионална здравна инспекция Стара Загора, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира, че процесната заповед е мотивирана и законосъобразна, издадена от компетентния орган, в кръга на неговите правомощия и в срока за това. Налице са фактически основания за издаването й. По тези съображения издателят на оспорения акт моли съда да остави жалбата без уважение. Оспорването е направено от лице с правен интерес, което е адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка като доставчик на социалната услуга, в законово установения преклузивен срок, т. к. заповедта е връчена на 17.07.2024 г., а жалбата е депозирана на 01.08.2024 г. пред Адм. съд Стара Загора. Насочено е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Осъществено е пред родово и местно компетентния съд. Предвид посоченото оспорването е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения по фактите и правото: От страна на АО по делото е представено заверено копие от пълната административна преписка, от която се установи следната фактическа обстановка. Производството пред административния орган е започнало във връзка с постъпил сигнал от Агенция за качеството на социалните услуги с изх. № 30-00-23/01.07.2024 г., относно занижени хигиенни условия в използваните помещения в „Резидентна грижа“ с целева група „Възрастни хора в надтрудоспособна възраст“ с доставчик „Луна - 2012“ ЕООД, с адрес [улица], [населено място], община Гълъбово. Установено е, че в сградата се наблюдавали влага и мухъл, замърсени настилки и покритие на стени и лошо състояние на санитарното помещение. Със заповед № РД-02-242/08.07.2024 г. директорът на РЗИ- Стара Загора е разпоредил извършване на проверка на място в обекта с предмет извършване на контрол по спазване на здравните изисквания на обектите с обществено предназначение - специализирани институции за деца и възрастни, подлежащи на държавен здравен контрол. Служители на отдел „Държавен здравен контрол, дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ Стара Загора са извършили проверка на дома за стари хора и са съставили надлежни констативни протоколи. От представените и приети по делото доказателства Констативен протокол за извършена проверка от 11.07.2024 г., Протокол от извършена инспекция в ООП социално заведение от 11.07.2024 г., Протокол за извършена проверка относно спазване на държавните изисквания на обектите с обществено предназначение от 11.07.2024 г. е установено неспазване на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, подробно описани в съставените за целта протоколи. Констатирано е, че в обекта се извършва дейност, но не е регистриран в регистъра на обектите с обществено предназначение. Установено е, че представеното помещение за пералня не отговаря на изискванията на Наредба № 12 от 16.11.2018 г. за здравните изисквания към обществените перални и не е вписана в регистъра на обектите с обществено предназначение, контролирани от РЗИ - Стара Загора. Не е представен договор с пералня, не са представени регистрирани лични здравни книжки на персонала. Здравно-хигиенните изисквания по отношение на почистване и дезинфекция на под, повърхности, посуда за хранене, санитарен възел /единствен на етажа с потребители/, кухненско помещение, хладилници, готварска печка са грубо нарушени и създават реална опасност за здравето и живота на потребителите. Със заповед № РД-02-246/12.07 2024 година на директора на РЗИ Стара Загора е извършена повторна проверка на дома за стари хора от служители на РЗИ Стара Загора, за което е съставен Констативен протокол от извършена проверка на 12.07.2024 г., в който е установено отново неспазване на здравните изисквания на обекта с обществено предназначение. Заключението на инспекторите е, че обектът не отговаря на здравните изисквания за дейността на домове за стари хора. Въз основа на констатациите от проверката е издадено Предписание № ЗК- 38/15.07. 2024 г. от д-р В. И. В., главен инспектор в отдел «Държавен здравен контрол», Дирекция «Обществено здраве» при РЗИ - Стара Загора за незабавно спиране експлоатацията на Специализирана институция за предоставяне на социални услуги - Дом за стари хора „Света Елена“, поради наличие на непосредствена опасност за живота и здравето на потребителите, до отстраняване на горепосочените нередности и привеждане на обекта съгласно здравните изисквания. В съответствие със законовите изисквания са дадени предписания и са определени конкретни мерки за отстраняване на нарушения. След издаване на предписанието от ДЗК последният е уведомил директора на Регионална здравна инспекция – Стара Загора. Константната практика на ВАС сочи, че така издаденото предписание не е ИАА. Такъв е принудителната административна мярка /ПАМ/, обективирана в случая в заповед на директора на РЗИ-Стара Загора. Същият в изпълнение на правомощието си по чл. 38, ал. 4 от ЗЗ в срок от 48 часа се е произнесъл и на практика е потвърдил даденото предписание за спиране на експлоатацията на дома за стари хора „Света Елена“. Диспозитивът на оспорената заповед на директора на РЗИ гласи, цитирам: "спиране на експлоатацията на дома за стари хора до отстраняване на констатираните нередовности". Именно тази Заповед за налагане на ПАМ е предмет на настоящото произнасяне на съда. ПАМ се атакува с искане да бъде отменена от съда като немотивирана и се оспорва наличието на непосредствена опасност за здравето на хората. Съдът прецени направените в жалбата оплаквания и доводите на страните. Извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган, в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт. При тази проверка съдът прие следното от правна страна: Оспорената Заповед е издадена от лице, изпълняващо към този момент длъжността "директор" на РЗИ - Стара Загора. Този факт не се оспорва и се потвърждава от данните в преписката. Този административен орган е компетентният по материя и място орган, видно от разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от Закона за здравето. Същият е сезиран от ДЗК по повод издаденото предписание за спиране експлоатацията на дома и в предвидения срок от 48 часа е издал процесната заповед, с която на практика е потвърдено предписанието на ДЗК за спиране експлоатацията на обекта. Съдът счита, че административният орган е действал в рамките на правомощията си, предвидени в посочената правна норма и поради това не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 38, ал. 4 от ЗЗ. Оспорената заповед е мотивирана, като в нея са изложени правни и фактически основания за издаването й. Същата освен правното основание, на което е издадена, съдържа и фактическо такова, а освен това е налице изрична препратка към съставеното при проверката Предписание № ЗК-38/15.07.2024 г., чието съдържание изцяло е възпроизведено в мотивната част на оспорваната заповед. С оглед на това не са налице нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, които да послужат като самостоятелно основание на отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК. Не се установява от настоящата инстанция да са допуснати съществени процесуални нарушения от страна на административния орган при издаване на процесната заповед нито при събиране и обсъждане на доказателствата, нито по отношение правото на защита на дружеството, стопанисващо дома за стари хора. Изводът на състава на съда е, че не се доказва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са сочените от компетентния адм. орган релевантни юридически факти, изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. В тази връзка съдът прецени, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на този вид принудителна административна мярка по чл. 38, ал. 4 от Закона за здравето. Правилно е констатирано, че разпоредбата на чл. 36 от 33др. задължава всеки, който открие обект с обществено предназначение, да уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността. В приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 9 от 21 март 2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, в т. 42 домовете за възрастни хора /специализираните институции за предоставяне на социални услуги/ са посочени като обекти с обществено предназначение. Дом за стари хора „Света Елена“ в [населено място] е обект с обществено предназначение и по смисъла на § 1, т 9, б. «л» от ДР на 33. От представените по делото доказателства безспорно се установи, а и не се спори от жалбоподателя, че същият /към датата на издаване на обжалваната заповед/ е открил обект, представляващ Дом за стари хора „Света Елена“, но не е подал уведомление по образец на основание чл. 36, ал. 1 от 33, във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21 март 2005 г за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции. Факт, който не се отрича от жалбоподателя, а и се признава и в подадената жалба Налично е и второто констатирано нарушение. В Наредба № 15 от 27 юни 2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони, са определени здравните изисквания към лицата, работещи в специализирани институции за възрастни /чл. 1, ал. 1, т. 2 от Наредбата/, като е посочено, че здравните изисквания включват извършване на предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания, които се регистрират в лични здравни книжки на лицата Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от наредбата определя, че личните здравни книжки се съхраняват в обекта, в който лицето работи, и се представят за проверка при поискване от контролните органи Жалбоподателят не е представил здравни книжки при проверката. Същият не ангажира доказателства, нито навежда твърдения, че към датата на проверките лицата, работещи в обект Дом за стари хора „Света Елена“, са имали издадени здравни книжки. От представените и приети по делото заявление вх. № АУ-1 102-2398/31.07.2024г., заявление вх. № АУ-1102-2398/31.07.2024г. и заявление вх. № АУ-1102-2398/31.07.2024г. се установява, че едва на 31.07.2024 г. са предприети действия по заверяване и вписване в регистъра по чл. 11, ал. 1 от посочената Наредба на лични здравни книжки на персонала. Налице е и третото констатирано нарушение – липса на сключен договор с обществена пералня. Нормата на чл.6 от Наредба № 12 от 16.11.2018 г. изисква обектите с обществено предназначение да използват услугите само на обществени перални по чл. 4, ал. I, 2 и 3, които са вписани в регистъра по чл. 36 от 33 и с които имат сключен договори. Такива не са представени към момента на проверката Настоящият състав на съда достигна до извода, че е налице една от предвидените хипотези на правната норма на чл. 38, ал. 3 от ЗЗ. предпоставки. Действително е налице риск за здравето на хората. В тази връзка съдът споделя виждането на ответника за наличие на риск за здравето на хората. Това е необходимо и достатъчно условие за налагане на ПАМ като процесната. По силата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. В случая при доказан здравен риск обосновано и правилно санитарните органи са спрели експлоатацията на обекта. Този подход е съответен на целта на закона за опазване на здравето на гражданите. В изпълнение на процесуалното си задължение да обсъди оплакванията в жалбата съдът намери за неоснователно това, че приложената мярка е прекомерно ограничителна, т. к. възпрепятства търговеца да упражнява дейността си и съответно персоналът на обекта не може да работи. Както вече бе изяснено по-горе, налице е здравен риск, който сочи на необходимост от приложение на процесната мярка. Същата е както необходима, така и съответна на законовата цел. АО не разполага с избор между различни варианти, т. е. действа при обвързана компетентност. В случая целта/превенцията на общественото здраве не може да бъде постигната с други средства. Спирането на експлоатацията на обекта е съответно на естеството на здравния риск. Необходимо и достатъчно за противодействието му. По тези съображения съдът приема, че АО е упражнил правомощията си по разумен начин. Въпросът за икономическата тежест на ПАМ е въпрос за нейната целесъобразност по съдържание, а този въпрос стои извън предмета на съдебната проверка. По изложените съображения съдът прие, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и не противоречи на целта на закона. С оглед на това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева. Воден от посочените мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, настоящият състав на Административен съд Стара Загора