Решение № 372 от 30.6.2009 г. на Районен съд - Шумен по дело № 702/2007 г.

Предявени са искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Депозирана е искова молба от Агенция “М”, адрес: гр. •••, представлявана от Х К – Директор срещу срещу Н.Х. – гражданин на Б, адрес •••, в която посочва, че в началото на 2006г. ответникът подава до митническите органи в гр.Шумен, митнически манифест №2008/1574/13.04.2006г., за складиране на лек автомобил, марка “ ••• ”, със следните данни: шаси: 1C3EMN6C7TN293061, двигател – не се чете, 1996 куб.см., бензин, първа регистрация – 28.02.1997г., цвят – сив. Съгласно разпоредбите на на чл.116, ал.1, т.2 и ал.4 от ППЗМ, за приетият от ищеца на митнически склад лек автомобил, ответникът дължал такси за заетата площ от 9 кв.м., в размери подробно описани в цитираната разпоредба, като към настоящият момент възлизали общо на 1 782 лева. Лицето не оставило на митническите органи в РБългария адрес за контакти, поради което не били в състояние да го поканят за доброволно уреждане на спора, поради което молят да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 1872 лева, ведно с дължимите лихви за забава и юрисконсултско възнаграждение. В хода на делото ищецът е депозирал молба, с която заявява, че преви увеличение на исковете, като молят същите да се считат предявени за сумата от 6 486 лева, като се уточнява, че това увеличение касае и период различен от посочения в исковата молба, а именно включва се период след датата на завеждането и, до съответното съдебно заседание. Съдът, в открито съдебно заседание, с протоколно определение от 07.04.2009г. е допуснал соченото увеличение на иска. Съдът като съобрази съдържанието на депозираната молба за увеличение на иска, намира, че с нея по същество се предявяват нови искове, включващи претенция за заплащане на суми, след датата на предявяване на иска, което е недопустимо, поради което намира, че производството в тази част следва да бъде прекратено. Ответникът редовно призован, не се явява и не взема становище по исковете. След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: от представените от ищец а митнически манифест №2008/1547/13.04.2006г., Молба вх.№3126/13.04.2006г., , Документи за собственост на автомобил “ Крайслер Стратус ”, шаси: 1C3EMN6C7TN293061, двигател – не се чете, 1996 куб.см., бензин, първа регистрация – 28.02.1997г., цвят – сив се установява, че ответникът е оставил в митнически склад, описаното по-горе МПС, следователно вещта е подставена под режим на митническо складиране. По делото е представена и Докладна записка вх.№4424-86/20.02.2007г., изготвена от Началника на МБ-Шумен, в която е посочено, че поради допуснати слабости при манифестирането е неприложим чл.60 ал.3 от ЗМ, т.е. да се приеме, че вещта е изоставена в полза на държавата. Предвид обстоятелството, че собственикът е чужд гражданин, не е било извършено уведомление и покана за заплащане на задълженията му. Съобразно изложеното съдът намира, че за ответника е възникнало задължение да заплаща такса в размерите по чл.116 ал.1 т.2 и ал.4 от ППЗМ. По искане на ищеца е назначена ССЕ, при чието изготвяне ВЛ е констатирало, че габаритите на складирания лек автомобил са 4, 70 м х 2, 10 м или общо заеманата площ е 10 кв.м., т.е. общата дължима такса от ответника е в размер на 1962 лева, за периода от 13.04.2006г. до датата на подаване на исковата молба. Размерът на лихвата за забава, начислена от първо число на месеца, следващ месеца за който се отнася до датата на завеждане на исковата молба е в размер на 108, 03 лева. Предвид посоченото и като взе предвид, разпределението на доказателствената тежест в процеса, установена от разпоредбата на чл.127 от ГПК ( отм.) и липсата на данни, че ответникът е погасил визираните суми до датата на постановяване на съдебното решение, приема че предявените обективно съединени искове са изцяло основателни и следва да се уважат. На основание чл.64, ал.1 от ГПК ( отм.), ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 324, 20 лева, от които 264, 20 лева – юрисконсулско възнаграждение. На основание чл.63, ал.3, вр. ал.1, б. “ а “ от ГПК ( отм.), ответникът следва да заплати по сметка на Шуменски районен съд сумата от 82, 80 (осемдесет и два лева и осемдесет ст.) лева – държавна такса върху цената на уважените обективно съединени искове. Водим от горното, съдът