Решение № 249 от 7.7.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 701/2022 г.

производство № 256 от 2016 год. по описа на СО - СГП - СЗА. С обвинителен акт, обвиняемият И. Д. бил предаден на съд за продължавано престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК и за престъпление по чл. 289 от НК. Обвинителният акт бил засекретен от прокурора с ниво на класификация за сигурност и гриф "поверително" и внесен в Окръжен съд - С.З. на 22.11.2016 год. По повод внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 574/2016 год. по описа на Окръжен съд - С.З.. На същата дата, след внасяне на обвинителния акт, прокурорът депозирал писмено искане за отстраняване на обвиняемия от длъжност. По повод отвод на съдиите от съда, с Определение по ЧНД № 1258/2016 год. по описа на ВКС, делото било изпратено за разглеждане и решаване от Окръжен съд - С., който на 08.12.2016год., образувал НОХД № 606/2016 год. С Присъда № 5 от 16.01.2018год. И. С. Д. бил признат за виновен за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 289 от НК, като на основание чл. 54 от НК му било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което било отложено за срок от 3 години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. По подаден въззивен протест до Б. апелативен съд, било образувано ВНОХД № 118/2018год. по описа на БАС. С Присъда № 102 от 11.07.2018год., постановена по ВНОХД № 118/2018год. по описа на БОС била отменена Присъдата № 5 от 16.01.2018год. по описа на НОХД № 606/2016год. на ОС - С., а И. С. Д. - оправдан като невиновен за посочените престъпления, за които бил привлечен като обвиняем. С Решение № 229 от 28.01.2020год., постановено по НД № 1007/2018год. по описа на ВКС, ІІІ НО, върховните съдии потвърдили оправдателната Присъда № 102 от 11.07.2018 год., постановена по ВНОХД № 118/2018год. по описа на БАС. Общата продължителност на цялото наказателно производство срещу И. Д. възлизала на 3 години, 6 месеца и 23 дни. Била налице прекомерна продължителност на досъдебната и съдебната фаза на воденото срещу ищеца наказателно производство. Налице били многобройни съществени процесуални нарушения, допуснати от органите на досъдебното производство при извършването на действия по разследването, които били свързани най - вече с драстичното нарушаване на правото на защита на ищеца, като страна в това производство, а именно: първоначалната липсата на свободен достъп до делото и невъзможността ищеца и неговите защитници да се снабдят с преписи от документите по делото. Делото било заведено като секретно производство, съответно невъзможността да разполага дори с обвинителния акт, нито с мотивите на съда във всички инстанции, неяснота на рамките на предмета на доказване по делото, с което да се гарантира в пълен обем възможността да разбере в какво точно е бил обвинен, съответно да организира защитната си позиция, всичко гореизложено сериозно разклатило доверието му в правораздавателната система на Р.Б., което от своя страна го поставило в ситуация, в която се намирал прекалено дълго време в състояние на несигурност по отношение на съдбата си. Като началник на сектор БОП - С.З., ищецът бил наясно какво се случва в управляваната от него служба и нямал съмнения в законосъобразността на действията му, както и тези на подчинените му. Въпреки това обаче бил обвинен в престъпление, за което бил убеден, че не е извършил. Заради незаконното обвинение изведнъж от служител, посветил се на борбата с организираната престъпност Д. се оказал на мястото на обвиняемия. Почувствал се предаден от хората, с които през целия му професионален живот полагали усилия да предотвратяват и разкриват престъпления и да предават виновните извършители на престъпни деяния на съд. Доверието му в прокуратурата, като един от основните стожери на законността в държавата се сринало. Загубил вяра в системата, на която бил посветил целия професионален и личен живот. Още по- обидно и тъжно било, че периодът, които обхващали обвиненията, бил този, в който бил началник на сектор БОП - С.З., бил длъжностно лице от ръководния състав на МВР. По този начин обвиненията поставили под въпрос професионалните качества на ищеца и успешното ръководене на сектора за борба с организираната престъпност въобще. Изпитвал чувство на срам, че бил изпаднал в положение, което го злепоставяло в обществото. Безсилието, че не може да промени нищо, било смазващо. Твърди, че след привличането му като обвиняем, голяма част от приятелите, познатите и колегите му от МВР рязко променили отношението си към него и видимо започнали да избягват взаимни контакти и разговори. Виждал срещу него и усещал в гърба си укорителните им погледи, а имало и такива, които откровено злорадствали. Колеги и познати започнали да говорят, че действително бил извършил престъпленията, в които бил обвинен. Коментирали, че щом бил привлечен като обвиняем, означавало, че е виновен и ще си понесе последствията чрез осъждане. Атмосферата около ищеца се „отровила“ без той да има каквато и да било вина за това, тъй като бил убеден, че не е направил нищо незаконно и не е виновен в извършването на престъпленията, за които бил обвинен. С внасянето на обвинителен акт и призоваването му в съда, като подсъдим само се засилило негативното отношение към него, което проявявали много познати и колеги. Особено унизителен за ищеца бил момента, в който обвинителният акт бил внесен в Окръжен съд - С.З. и по този начин станал достояние на всички съдии. Този факт подкопал достойнството му и компрометирал доверието към него, както като ръководен служител от системата на МВР, така и към самото Министерство, респ. към неговите служители. Веднага след първите действия на разследващите органи спрямо него, ищецът започнал да изпитва страхове за бъдещето си, свързани с възможно осъждане. Всичко това се отразило и на домашната обстановка и когато със съпругата му се прибирали от работа били затворени в себе си, всеки със своите мисли и тегоби. През повечето време бил тъжен и унил и не бил полезен с нищо на семейството и дома му. През всичките тези години ищецът бил подложен на огромен стрес, изразяващ се от една страна в налагане на мерки за процесуална принуда - „Подписка” и „Забрана за напускане на страната“. Бил подложен на емоционално страдание допълнително и от извършения обиск на неговото работно място, претърсване и изземване от личния му кабинет, поставяне на жива охрана пред кабинета и запечатването му с ленти, което било сторено пред очите на неговите подчинени и колеги. По време на воденото срещу него наказателно производство, ищецът изпълнявал длъжността началник на сектор БОП - С.З., ползвал се с голяма репутация и уважение сред своите подчинени, колеги, както и ръководството и служителите на дирекцията, включително и на множество държавни и частни институции. В хода на делото на ищеца били извършени множество разпити и поради незаконното обвинение му се наложило многократно да се явява в съдебни заседания, в които бил принуден да защитава невинността си. Със Заповед № 8121К2058 /06.02.2017год. на МВР срещу И. Д. започнало дисциплинарно производство във връзка с повдигнатите обвинения и той бил временно отстранен от длъжност по същата причина, считано от 10.02.2017год. С Решение, peг. № 1959р - 23622 от 23.11.2016 год. на МВР - I РУ на С.З. било отнето разрешението на И. Д. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси и всички оръжия и ловно оборудване, които били законна негова собственост му били отнети. С този административен акт, той бил лишен от любимото му хоби - лова, както и от срещите му с приятели - ловци. Ловните излети били времето, през което си отпочивал от ежедневието и се зареждал с много положителни емоции. В резултат на незаконно предявеното обвинение за извършено престъпление, И. Д. изпаднал в продължително стресово състояние и душевен дискомфорт, свързани със силно негативни психически преживявания, с трайна продължителност от повече от 3 години на времетраенето на наказателното производство. Ищецът претърпял сериозни и продължителни душевни болки и страдания освен от преживяното, но така също и от създаденото силно негативно отношение сред близките, познатите, колегите му, както и сред цялата общественост. Той бил сериозно дискредитиран и злепоставен пред последните, което повлияло на психическото му равновесие, на самочувствието му в обществото, както и това на семейството му. На 16.01.2018год., в деня на произнасяне на С.ския окръжен съд с присъда, признавайки ищеца за виновен по повдигнатите обвинения, бил стресиран и шокиран от неоснователната присъда и при прочитането й му прилошало, загубил равновесие и паднал назад, като бил прихванат от защитниците си, за да не падне на пода в съдебната зала. По време на наказателното производство И. Д. заболял с главоболие, световъртеж и високо кръвно налягане, а по късно - причерняване и силно замайване, всички водещи до неговата нетрудоспособност. Съгласно приложения болничен лист, диагнозата на И. Д. вече била „Есенциална хипертония хипертонична криза“. След постановената осъдителна присъда от С.ския окръжен съд, ищецът Д. заживял с мисълта, че съдбата му била предопределена и правдата никога нямало да намери своето проявление. Никога не си бил представял, че може да изпадне в подобно положение, цялото му същество отказвало да приеме случващото се. Знаел, че е невинен, но въпреки това бил признат за виновен и осъден по обвиненията, за които бил предаден на съд. Безнадеждността унищожила психическата му стабилност. Вследствие на силния шок и стрес, причинени от това неочаквано за него и незаконно лишаване от основните му права, гарантирани от Конституцията на Р.Б., в това число и свободно придвижване, ищецът изпаднал в тежка реактивна депресия и като цяло психичното му състояние силно се влошило. Непрестанният стрес и депресията неминуемо се отразили и на общото му физическо здравословно състояние, като и към момента И. Д. страдал от хронични заболявания, нарушения на съня, вследствие на огромния стрес и безпокойство, причинени от незаконно повдигнатото и поддържано пред всички съдебни инстанции обвинение. Депресивното му състояние продължило дълги години, като огромен принос за това имали и многобройните публикации и коментарите под публикациите, в най - различни национални печатни и онлайн медии, както и в национален телевизионен ефир, в които журналистите и читателите напълно непрофесионално и неоснователно използвали спрямо него епитети и сравнения като „закрилникът на дилърите“, „искал специално отношение за наркопласьор“, „спецченге с чадър над наркодилър“ и много други. Едно от най - съществените отразявания на обвиненията против ищеца и вероятно най - мащабното, било изказването на Р.А. тогавашен говорител на Главния прокурор на Р.Б. дадено на извънреден брифинг. До ден днешен, макар и вече оправдан, И. Д. продължавал да изпитва крайно неудобство и безпокойство, когато посещавал или се придвижвал на обществени места, дори когато пазарувал в хранителни магазини, тъй като имал усещането, че хората го гледат укорително и го сочат с пръст. Това ужасно чувство едва ли някога щяло да изчезне и психологичната травма, причинена му от незаконното обвинение в извършване на престъпление, щяла да остане до живот. От представените извадки от официалния сайт на ПРБ и от електронните медии, оповестяване на задържането му, на неговата длъжност, имена и снимка, както и на хода на производството било правено именно от ПРБ, както и по повод действията на органи на Прокуратурата. Твърди, че бил един от най - добрите ръководители в структурите на ГДБОП, с безупречна репутация и множество успехи в разкриването и неутрализирането на организираната престъпност в България. Представени били множество публикации на сайта на ГДБОП, от които се установявал огромният брой разрешени случай под ръководството на И. Д., свързани с наркотици, незаконно разпространяване на оръжие, фалшиви банкноти, боеприпаси, имотни измами, пране на пари и други. Ищецът бил юрист по образование, с взет изпит за правоспособност, завършил ЮЗУ „Неофит Рилски“ със специалност „Право“, като завършил първо висше образование в УНСС, със специалност „Икономика на транспорта“. Безупречната му квалификация и умения се допълвали с множеството допълнителни квалификационни курсове и атестации в хода на службата му, похвали и повишения. Незаконните обвинения уронили честа и достойнството му като български офицер от МВР и ръководител на структура от Министерството и рефлектирали негативно не само върху личността му, но оказали пряко, отрицателно влияние върху системата на МВР, върху името и реномето на всички честни и достойни полицаи и служители, призвани да се борят срещу престъпността и да гарантират живота, правата и свободите на българските граждани. В резултат на действията на органите на досъдебното производство и Прокуратурата, в частност С. градска прокуратура като орган, осъществяващ правомощията си по смисъла на чл. 46, aл. 1 и ал. 2 НПК, изразяващи се в незаконното повдигане на обвинение и привличането на ищеца в качеството му на обвиняемо лице по досъдебно производство № 256/2016год. СО - СГП - СЗА, изготвянето на обвинителен акт по това досъдебно производство и внасянето му за разглеждане в съда и поддържането на обвинението в хода на проведените открити заседания, включително пред всички съдебни инстанции, И. Д. претърпял вреди от неимуществен характер. Счита, че в настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и последващо постановяване на оправдателна присъда спрямо него. Ищецът претендира съдът да осъди ответника Прокуратурата на Р.Б., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати обезщетение в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева за претърпените от И. Д. неимуществени вреди, през периода на наказателното преследване - от 05.07.2016г. до 28.01.2020г., изразяващи се в: продължително стресово състояние и психически дискомфорт, свързани със силно негативни психически изживявания, страх, несигурност, срам, депресия, вътрешно напрежение, унижение, сринат професионален авторитет, загуба на доверие в системата, на която е посветил целия си професионален и личен живот, злепоставяне в обществото, загуба на доверие от страна на близки, приятели и колеги, както и демонстративно отбягване на контакти и разговори и злорадстване зад гърба на И. Д.; проблеми в семейството, както и цялостно емоционално страдание и продължителни душевни болки и страдания; поведенчески промени, изразяващи се в загуба на съня, апатия, липса на визия за бъдещето, отчаяние и безсилие пред случващото се, както и влошено здравословно състояние - високо кръвно налягане; световъртеж и силно главоболие, придружени с причерняване и силно замайване, водещи до нетрудоспособност на И. Д., който е диагностициран с „Есенциална хипертония - хипертонична криза“, които са пряка и непосредствена последица от воденото, срещу него, неоснователно и незаконно наказателно производство по - ДП № 256/ 2016г. 3 по описа на Следствен отдел - С. градска прокуратура; НОХД № 606 от 2016г. по описа на Окръжен съд - С.; ВНОХД № 118 от 2018г. по описа на Б. апелативен съд и НОХД № 1007/ 2018г. по описа на ВКС, по което с Решение № 229 от 28.01.2020г., постановено по наказателно дело № 1007/ 2018г. по описа на ВКС е потвърдена оправдателна Присъда № 102 от 11.07.2018г. по ВНОХД № 118 от 2018г. по описа на Б. апелативен съд, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 05.07.2016г. /на която дата е образувано наказателното производство срещу И. Д./ до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените от него разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение. Ответникът Прокуратурата на РБългария, чрез Д.К. – прокурор в С. градска прокуратура оспорва иска по основание и размер, както и претенцията за законна лихва от датата на образуване на наказателното производство. Счита, че при основателност на претенцията по главния иск за неимуществени вреди лихва ще се дължи едва от датата на която, чрез влязла в сила оправдателна присъда е прието, че повдигнатото обвинение е незаконно, но за не повече от 3 години преди датата на подаване на исковата молба - чл.111 б „в“ ЗЗД. С оглед формулираната от ищеца претенция за лихва, считано от 05.07.2016 г. и предвид датата на предявяване исковата молба в СГС - 20.09.2021 г. прави възражение за погасяване по давност правото на иск на ищеца/чл.110 ЗЗД / във връзка с всички негови оплаквания, свързани с актове и действия на органите при ответника - Прокуратура на Р.България, датиращи от преди обвинението на ищеца, т.е от преди 28.10.2016 г. - датата на която е привлечен като обвиняем. Прави възражение за изцяло погасяване по давност акцесорната претенция на ищеца за законна лихва. Алтернативно по отношение претенцията на ищеца за лихва, прави и възражение за частично погасяване с кратка 3 годишна давност / чл.111 б „в“ ЗЗД/, т.е три години преди предявяване на исковата молба / 20.09.2021 г/ или погасена по давност е претенцията за лихви до 20.09.2018 г. Оспорва предявения иск за неимуществени вреди, както по основание, така и по размер, както и като недоказан. Не били представени доказателства с исковата молба, които да установяват действително търпяни вреди, вида и размера им, още по - малко тези претендираните морални вреди да са пряк и непосредствен резултат от обвинението. Освен основателността на претенцията, в тежест на ищеца било да докаже при пълно и главно доказване наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с обвинението, както и техния размер. Оспорва иска като недоказан, тъй като не били представени доказателства за твърдените от ищеца неблагоприятни последици за него, както и, че те били в причинно - следствена връзка с описаните процесуални действия на Прокуратурата. Оспорва продължителността на наказателното производство като прекомерна и че засегнала ищеца в причинно следствена връзка с действия на органите при ответника. Противопоставя се в глобалното обезщетение да бъде включвано и съответно обезщетение от понесени от ищеца неимуществени вреди като резултат от твърдяната прекомерна продължителност на наказателното производство. Следвало да се съобрази, че за да е допустима за разглеждане пред съд подобна претенция, ищецът следвало да представи доказателства за изчерпана административна процедура по Глава III ЗСВ и да не било постигнато споразумение / чл.8, ал.2 ЗОДОВ/. Твърди, че досъдебното производство протекло в изключително кратък период от време / от привличане на ищеца към наказателна отговорност на 28.10.2016 г. до внасяне на ОА в съда на 22.11.2016 г. - 1 месец/, а в съдебната фаза на наказателното производство не органите при ответника били отговорни за насрочване на съдебните заседания и ритмичността на извършваните от съдилищата процесуални действия по движението на делото. Същевременно делото било разгледано на три съдебни инстанции с продължителност от около 3 години, която не сочи на прекомерна продължителност на наказателното производство, с оглед неговата фактическа и правна сложност. Оспорва да било засегнато правото на защита на ищеца в хода на наказателното производство, както и липса на достъп до делото, тъй като същото било с гриф за сигурност. На ищеца и неговите защитници била предоставена възможност да се запознаят с материалите по делото при предявяването му, включително и с тези с гриф за сигурност, поради което неоснователно било твърдението в исковата молба, че било засегнато организирането на защитата му и разколебаване в тази връзка в доверието към правораздавателната система. Оспорва твърденията на ищеца, че бил „изпаднал в шок“ при привличането му към наказателна отговорност. Прокуратура на Р.България не била материално-правно легитимиран ответник във връзка с наведените в ИМ оплаквания на ищеца, свързани с воденото дисциплинарно производство и отстраняването на ищеца от длъжност по реда на ЗМВР. Било образувано дисциплинарно производство на 06.02.2017 г., което било прекратено на 03.05.2017 г. със Заповед на Министъра на вътрешните работи. Ищецът бил отстранен от работа считано от 10.02.2017 г. във връзка с образувано дисциплинарно производство и възстановен на заеманата преди отстраняването му длъжност / Началник ТЗ БОП - С.З./. Във връзка с прекратеното дисциплинарно производство на 03.05.2017 г., на ищеца било изплатено възнаграждение за периода на отстраняване от длъжност, върнати му били служебната карта и оръжието. За понесени от ищеца неимуществени вреди в резултат на воденото дисциплинарно производство, което приключило с прекратяването му не ответника - Прокуратура на Р.България следвало да носи отговорност по чл.2 ЗОДОВ. Неправдоподобни били оплакванията на ищеца, за засегнато добро име и професионалната му репутация на професионалист по причина на обвинението. От представените писмени доказателства било видно, че ищецът, както преди обвинението, така и след него продължил да се ползва с необходимия му висок авторитет сред колегите и неговите началници и съответно продължил да изпълнява длъжността Началник РЗ БОП - С.З.. Твърди, че воденото наказателно производство категорично не било засегнало и не било причинило на ищеца заявените в исковата молба неимуществени вреди/ уронване на доброто му име и професионалните му качества/ Неправдоподобно звучали и оплакванията на ищеца за промяна на отношението към ищеца от страна на приятели, познати и колеги на ищеца от МВР, които рязко променили отношението си. Ответникът - Прокуратура на Р. България не можел да носи отговорност за действия на трети лица, включително и за действия и отношенията на негови колеги, приятели и познати, при положение, че по отношение на ищеца действала презумпцията за невиновност до доказване на противното с влязъл в сила акт /осъдителна присъда/. Ищецът, който имал юридическо образование, бил напълно наясно с презумпцията за невиновност. Неправдоподобно и при вътрешно противоречие в исковата молба се твърдели вреди, каквито очевидно не бил понесъл в изискуемата се с обвинението пряка - причинно следствена връзка. Ищецът се стрЕ. да преекспонира по - висок интензитет на понесени неимуществени вреди. При правилна преценка на обективните факти, включително вида на мярката за неотклонение „ Подписка“ и факта, че ищецът продължил да изпълнява длъжността, която заемал, с изключение на 3 месеца в периода на дисциплинарно производство, за което не ответника бил отговорен, се налагал извода, че ако ищецът успеел да докаже да е понесъл неимуществени вреди в изискуемата се пряка причинно - следствена връзка с обвинението, то те били минимални и абсолютно нетъждествени на претендираното с исковата молба свръхобезщетение. Счита, че не били доказани от ищеца по - големи вреди, тъй като ищецът представил с исковата молба доказателства, които налагали извод, че той се ползвал с доверие в МВР, както преди обвинението, така и в периода на обвинението. Не бил уволняван от длъжността, която заемал, а напротив през периода на обвинение продължил да работи в МВР. Неправдоподобно според ответника звучали и оплакванията за срам и унижение, което търпял, тъй като самият факт на водено дисциплиплинарно производство, приключило с прекратяването му и без наложено наказание на ищеца давал основание да се приеме, че професионалните качества на ищеца и отношението на работодателя и колегите му не били повлияни от обвинението, дори и в началото да било налице известно разколебаване в резултат на обвинението и внесения в съда обвинителен акт. Оспорва твърденията на ищеца за понесени неимуществени вреди „огромен стрес“ от мярката за неотклонение „Подписка“, както и от мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на страната“, тъй като ищецът не твърдял и не представил доказателства да искал от органите на досъдебното производство или съда да напусне пределите на страната и да не му било разрешено от органите при ответника или съда. Следвало да се съобрази, че визираните оплаквания на ищеца, свързани с процесуално следствени действия - обиск и претърсване в кабинета му, поставяне на жива охрана и т.н, предвид добрата репутация на ищеца не били довели до по -големи вреди - засягане на авторитета му и професионалния му имидж. Същевременно визираните ПСД били извършени преди привличането на ищеца към наказателна отговорност и за никой към онзи момент не били ясни бъдещите действия по обвинението на ищеца. Затова оспорва ищецът де е понесъл неимуществени вреди от претърсването в кабинета му и поставената жива охрана. Оспорва ангажиране отговорност на ответника във връзка с отнемане на оръжието му, тъй като счита, че се касае до индивидуален административен акт, който не се твърди от ищеца да бил обжалван пред административен съд по реда на АПК. За действия по реда на ЗМВР на трети лица и визираните косвени вреди, невъзможността ищеца да си упражнява „любимото му хоби - ловът, не ответника - Прокуратура на Р.България бил пасивно материално-правно легитимиран за носи отговорност. Оспорва: че в резултат на обвинението ищецът бил изпаднал в „продължително стресово състояние и душевен дискомфорт, свързани със силно негативни психически преживявания, с трайна продължителност от повече от 3 години“ от времетраенето на наказателното производство“, както и твърдението на ищеца за претърпени „продължителни душевни болки и страдания от заявеното в исковата молба „негативно отношение сред близки, познати, колегите му, както и сред цялата общественост“, както и да бил сериозно дискредитиран и злепоставен, което да повлияло на психическото му равновесие; че обвинението довело до влошаване здравословното и психическо здраве на ищеца. Визираното разстройство на вестибуларния апарат и повишено кръвно налягане не било резултат от неоснователното обвинение. Неоснователно се твърдяло в ИМ, че при произнасяне на присъдата на ищеца на 16.01.2018 г., ищецът бил подхванат да не падне, тъй като видно от амбулаторен лист от предходния ден - 15.01.2018 г. ищецът от преди прочитането на присъдата бил със симптоми свързани с вестибуларния му апарат и високо кръвно налягане, поради което не осъдителната присъда от следващия ден била в причинно - следствена връзка с временното му неразположение; че в периода на обвинението ищецът заболял от главоболие, световъртеж и високо кръвно налягане. Счита, че визираните симптоми касаели наличното при ищеца разстройство на вестибуларния му апарат, което периодично се обостряло по причини, независещи от обвинението и не било доказано ищеца да е заболял в резултат на обвинението. Счита, че не следва да се ангажира отговорност на ответника за настоящото здравословно състояние на ищеца. Подобни симптоми - безсъние ищеца не бил заявил да търпял в периода на обвинението, поради което абсолютно неоснователно се претендирало присъждане на обезщетение за хронични заболявания на ищеца; че дадената от него медицинска диагноза „депресивно състояние“ била налице при ищеца в периода на обвинението; за ангажиране отговорност на ответника по чл.2 ЗОДОВ, във връзка с медийния интерес и медийните публикации приложени към ИМ. Счита, че се касае за действия на трети лица, за които ответникът не следва да носи отговорност по чл.2 ЗОДОВ. Следвало да се съобрази, че самата професия на ищеца - Началник на ТЗ БОП - С.З. винаги била предизвиквала обществен отзвук в обществото, поради което при обществен интерес Прокуратурата дължала да предостави съответна информация на медиите, тъй като обществото имало право да знае и изгради собствена представа за работата на институцията. С оглед на изложеното, оспорва изцяло ангажиране отговорността на ответника - Прокуратура на Р.България за вреди от действия на трети лица, като сочи, че Прокуратурата на Р.България не следва да отговаря за чужди действия - за медийни публикации в печата, още повече, за публикации произтичащи от изявления на адвокати и длъжностни лица при работодателя на ищеца. Оспорва ангажиране отговорност на ответника - Прокуратура на Р.България и във връзка с оплакванията на ищеца за изземване на оръжието му, както и твърденията на ищеца за „сериозно дискредитиране и злепоставяне“. Оспорва, че воденото наказателно производство повлияло на здравословното и психическото здраве на ищеца. Неоснователно се твърдяло, че ищецът понесъл „силен шок и стрес „в резултат на обвинението и от там да изпаднал в „тежка реактивна депресия“, тъй като ищецът представил доказателства за активна дейност на работното му място в периода на обвинението по разкриване на различни престъпление от страна на РЗ БОП -С.З.. Оспорва наличието на здравословни и психически проблеми у ищеца, както и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с обвинението, тъй като през целия период на обвинение, с изключение периода на образуваното дисциплинарно производство за около 3 месеца, ищецът фактически продължил да работи в МВР. Оспорва, че били засегнати, поради обвинението честта и достойнството му. Оспорва, като изключително завишен размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди - 200 000 лева за незаконно обвинение и счита, че предявената претенция за неимуществени вреди е многократно завишена и несъразмерна на вида и размера на твърдените в ИМ вреди, както и на техния интензитет, не съответства на икономическия стандарт в България, в периода за който се твърди да е претърпял вреди от действия на ответника и на принципа на справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика по аналогични случаи / включително и на тази на ЕКПЧ/. Цитира практика на ВКС. Твърди, че в случай, че искът за неимуществени вреди бъде доказан, законна лихва ще се дължи от влизането в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното: Правното основание на иска е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. От представените по делото наказателни дела – Папка 2 е видно, че с Постановление от 14.04.2016г. е възложена на Държавна агенция „Национална сигурност“ да извърши проверка по преписка № 9-76/2016г. по описа на С. градска прокуратура, специализирано звено „Антикорупция“ в срок от 10 дни. С постановление от 16.05.2016г. на СГП СЗ-„Антикорупция“, /Папка № 1/ материалите по преписката са изпратени на РП- С.З. за преценка за образуване на досъдебно произовдство за престъпление по чл. 289 НК. С постановелние за образуване на досъдебно производство по прокурорска преписка № СП - 2789/05.07.2016 год. ГМГ21628481ГВТ на РП - С.З. срещу ищеца е образувано досъдебно производство № 256/2016 год. за това, че през 2016 година в гр. С.З. е склонявал длъжностни лица от прокурорските и съдебни органи в съдебен район С.З. да нарушат свои служебни задължения във връзка с правораздаването - престъпление по чл. 289 от НПК. По предложение на И. П., наблюдаващ прокурор на пр. пр. № 2789/2016 год. РП С.З., с Постановление по прокурорска преписка № 7702/2016 год. от 22.07.2016 год. на С.Ц. - главен прокурор на Р.Б., е разрешено досъдебното производство по прокурорска преписка № 2789/2016 год. РП - С.З. да бъде извършено в района на С. градска прокуратура, Специализирано звено „Антикорупция“. На 04.08.2016г. са извършени процесуално - следствени действия – обиск на лицето И. С. Д. и претърсване и изземване, иззети са вещи, предмети и книжа. /л. 48 и л.51-55 от делото/. Организирана е физическа охрана на помещение и запечатване със стикер на кабинета на ищеца. С констативен протокол от 21.10.2016г. ищецът И. С. Д. е призован за 28.10.2016г. / л. 42, том 10 на досъдебното производство/ за предявяване на постановление за привлечане като обвиняем и провеждане на разпит. Самото постановление за привличане като обвиняем на ищеца от 28.10.2016г. не се съдържа сред материалите по досъдебното производство. В приложените към исковата молба писмени документи е представено в заверено от страната копие на Постановление за привличане на обвиняем от 21.10.2016 год./ л.л. 17, 18 и 19/, с което И. С. Д. е привлечен като обвинаем за престъпление по чл. 282, ал.2 във вр. ал.1 и чл. 26, ал.1 НК и чл. 289 НК и е взета мярка за неотклонение „подписка“, а обвиняемият е поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. В изготвеното мнение за предаване на съд от 08.11.2016г. на СГП, СЗ „Антикорупция“ по ДП 256/2016г. /л.60, том 10 от ДП/, стр. 2, първи абзац, е посочено, че на 28.10.2016г. е предявено обвинение на И. С. Д. за престъпление по чл. 282 НПК и е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 04.11.2016 год. е съставен протокол за предявяване на разследването и материалите от разследването по досъдебно производство № 256/2016 год. по описа на СО - СГП – СЗА са предоставени на обвиняемия и защитниците му за запознаване. С мнение от 08.11.2016г. ДП № 256/2016 е изпратено на СГП –СЗА за предаване на съд. На 22.11.1016г. е изготвен и внесен в ОС – С.З. обвинителен акт срещу И. С. Д.. Образувано е НОХД 574/2016г. Обвиняемият И. Д. е предаден на съд за продължавано престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК и за престъпление по чл. 289 от НК. Поради отводи на всички съдии от ОС – С.З., производството по НОХД № 574/ 2016г. е прекратено и делото изпратено на ВКС за разпореждане разглеждането му от друг равен съд. С Определение № 114/02.12.2016 год. по ЧНД № 1258/2016 год. по описа на ВКС, делото е изпратено за разглеждане и решаване от Окръжен съд – С.. На 08.12.2016год. е образувано НОХД № 606/2016 год. по описа на Окръжен съд – С.. С Присъда № 5 от 16.01.2018год. И. С. Д. е признат за виновен за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 289 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. По останалата част на обвинението, за престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. ал.1 и чл. 26, ал.1 НК е признат за невиновен и оправдан. По жалба до Б. апелативен съд е образувано ВНОХД № 118/2018год. по описа на БАС. С Присъда № 102 от 11.07.2018 год., постановена по делото на БОС е отменена Присъдата № 5 от 16.01.2018год. по описа на НОХД № 606/2016год. на ОС – С. и обвинаемият е признат за невиновен и оправдан за посочените престъпления, за които е привлечен като обвиняем. С Решение № 229 от 28.01.2020год., постановено по НД № 1007/2018год. по описа на ВКС, III НО, е оставена в сила въззивната Присъда № 102 от 11.07.2018год., постановена по ВНОХД № 118/2018год. по описа на БАС. От представената по делото писмени документи от МВР, кадрова справка за старши инспектор Й. С. Д. – началник на група „Миграция“ при ОД на МВР/л.38-л.39/, се установява, че ищецът е назначен за държавен служител на 03.10.2003г. със заповед на Министъра на вътрешните работи на длъжност „разузнавач І степен“. Заемал е различни длъжности в системата на МВР и на 14.05.2015г. е назначен за ВПД началник на сектор „Борба с организираната престъпност“ /БОП/ - С.З. към ГДБОП – МВР, а на 11.07.2016г. е назначен за началник сектор БОП. От 03.04.2020г. е назначен като разузнавач ІV степен, в група „Престъпления против собствеността“, от 30.11.2021г. е ВПД началник на група „Миграция“ при ОД МВР – С.З., а от 16.05.2022г. е началник група „Миграция“. Награждаван е 6 пъти. Водено е дисциплинарно производство от 06.02.2017г., прекратено със Заповед от 03.05.2017г. Не са му налагани дисциплинарни наказания. От справка за въведени болнични листи от 04.1.2023г./л. 40/ се установява, че за периода 01.01.2016г. – 31.12.2020г. Ивайли С. Д. е ползвал болничинти от 20.08.2019г. за 4 дни и от 06.11.2019г. за 8 дни. Не е спорно, че образуваното и водено наказателно производство срещу ищеца, превид заеманата от него длъжност в МВР, е било с висок обществен интерес, поради което е широко отразено в местната и национална преса и ефир. Това се установява от представените по делото статии от различни медии, от показанията на свидетелите и Констативен Протокол от 09.04.2021г. на нотариус Н. К.. За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели. От показанията на свидетеля С. Й. Д. - баща на ищеца И. Д. се установява, че ищецът е трето поколение полицай. С образуването на наказателното производство срещу И. се е променил изцяло живота на сина му. Той е работил с жар и плам, бил е отдаден на работата си. В началото на август 2016г. синът му им е съобщил, че през деня са дошли следователи от С. и са обискирали кабинета му, личен обиск са му направили, иззели са компютри, телефони, визитни картички. Той е бил шокиран, като човек на ръководна длъжност, а съпругата му го е успокоявала. Около 28.10.2016г., И. е бил извикан в С. и тогава са му повдигнали обвинения. Същия ден Р.А. – говорител на Главният прокурор на Р.Б. е дала брифинг по националната телевизия и е изнесла лични данни за сина му, за професията му и е съобщила, че има достатъчно данни за това, че е уговарял прокурор да въздейства върху наркопрестъпник. След като се е срещнал с И., който се върнал късно вечерта, той е бил разтреперан, разтревожен. Децата са се разплакали, понеже по телевизионните канали е вървяла новината, че баща им е обявен за човек, който поддържа престъпността, сложил е чадър над наркотрафикант, наркоразпространител. И. е човек на ръководна длъжност, оглавява сектора на БОП - С.З. и се е ползвал с обществено доверие и дотогава е бил само награждаван, винаги е бил на страната на добрите и е защитавал доброто. Той е публична личност, а в един момент се е оказало, че е престъпник. Името му се е споменавало с респект и уважение сред съгражданите и колегите му в С.З. досега. Това се е променило, след като са отправили обвинения срещу него, хората са го избягвали, приятелите му не са се обаждали. По съвсем друг начин е било отношението към него. По време на воденото наказателно преследване, И. коренно се е променил, затворил се е в себе си, вглъбил се в себе си, не е желаел да се среща с хора, приятелите му са го изоставили, почувствал се е предаден. Синът му, е бил много разстроен и е казал, че не може да проумее защо се случва всичко това. Воденото наказателното производство се е отразило зле на всички, най - вече на него. Той здравословно е бил много добре, много здрав, спортувал е, но след всичко, здравословно и психически е рухнал. Той е имал хоби да ловува, но след като са повдигнали обвинения и са му иззели разрешителните за носене, съхранение и боравене с оръжие, са му иззети личните оръжия и ловните оръжия и в продължение на 4 години, той не е можел да упражнява страстта си - лов, нито да се среща с приятели. На семейството му се е отразило много зле, на децата и съпругата му и на родителите му. Имало е моменти, в които той се е притеснявал, че от Прокуратурата са се опитвали да го отстранят от работа, чрез съда, а накрая по тяхно искане са изпратили данни за дисциплинарно нарушение и за нарушаване на етичен кодекс на МВР. Докато е траело това разследване, той е бил много притеснен, че няма възможност да се грижи за семейството си. Не може да посрещне ежедневните си нужди. Отстранили са го за няколко месеца от работа и тогава се е наложило с майка му, с пенсиите да поддържат семейството. Тежко е приемал, че е обвинен в извършване на престъпление. Затворил се е в себе си, вглъбил се е в себе си, усмивката му е изчезнала от лицето. Преди постоянно се е занимавал с децата, извеждал ги е на разходки, на ски, а след това изведнъж….. Отношенията със съпругата му коренно са се променили, до такава степен, че се е стигнало до развод. Наказателното производство срещу сина му е повлияло върху здравословното, физическо и психическо състояние. Преди делото сина му е бил здрав, решителен, смел човек, а това дело направо го е сринало. Променил се е съвсем, станал е друг човек и се е затвори в себе си, избягвал е близки и познати. Споделял е на свидетеля, че не може да спи вечер и го е страх да не измислят донос срещу него и как ще преживее отново такова нещо. Преди много рядко е ползвал болнични, рядко е ходил при лекари, но след делото, след всички заседания, разпити от съдии и от прокурори, здравословното му състояние се е влошило. Споделял е, че чувства постоянни болки в главата, световъртеж, сърцебиене, не е бил така работоспособен и се е налагало да взима болнични и да стои вкъщи сам, затворен. Чувствал се е предаден. Постоянно се е оплаквал от главоболие, текнала му е кръв от носа от големия стрес и напрежение. Изписали са му лекарства за високо кръвно, за сърцебиене и сега продължава да пие лекарства за високо кръвно. И. сега не е забравил стреса и преживяното през тези години. В продължение на над 4 години е изглеждал на хората престъпник, без да има нещо такова, което е най- голямото унижение и трагедия. Приятелите покрай него са се отдръпнали и към момента. Той продължавал да е затворен в себе си. Когато са му направили в стаята обиск и претърсване са поставили жива охрана пред кабинета му, запечатали са каси с лепенки и всичко е било пред погледа на подчинените му. Служителите са го избягвали от страх да не се случи нещо и с тях, други са го гледали с укор, трети са извръщали очи от него. Създаденият му негативен му образ не се е заличил след като се е прекратило наказателното производство. Отстранен е бил от работа след като е било образувано дисциплинарно производство срещу него и е била правена проверка на неговата работа, затова че нарушава етичният кодекс на МВР. Тогава е той бил началник сектор на БОП - С.З. и са го възстановили на същата длъжност, след като са установили, че няма никакви дисциплинарни нарушения и не е нарушил Етичния кодекс на МВР. От показанията на свидеталя В. Н. Д.- приятел и бивш колега в Областната дирекция на полицията - С.З., към момента адвокат, се установява, че през 2016г., вече напуснал системата на МВР, се е наложило да защитава И. Д., във връзка с една т.нар. реализация на ДАНС и Прокуратурата, която го е дискредитирала тотално. В деня на самата реализация, Областната дирекция е била окупирана и всички са казвали „Арестуваха И. Д. - шефа на БОП-а“. По сайтовете е излязла информация с неговото име, снимки с него, грандиозен арест и т.н. Той е бил смазан и разнебитен, и като личност и като човек. По - смазан не го е виждал никога в живота му и след това са започнали истинските мъки. В началото е бил и шокиран. Всички са били шокирани, а след това, след като са му повдигнали обвиненията за тежки умишлени престъпления, това тотално го е прекършило и свидетелят като негов защитник и приятел не е знаел дали ще издържи до края на процеса. Тотално прекършен човек, увяхнал, сив, се е превърнал, дума не е можел да каже. Ззапочнал е да взима хапчета за кръвно, успокоителни. Брутално е било държанието на това т.нар. Антикорупционно звено, като към престъпник. Когато са отидошли на предявяване на материали пред това звено, са скъсали листите от бележниците на пълномощниците му и са ги нарязали на шредер. Плашили са ги, че ще дойдат агентите. Брутално е било отношението. Наказателният процес, след като е приключило съдебното следствие и са започнали пледоариите, напрежението е било огромно и за тях като защитници, а И. е бил кълбо от нерви. Когато са го признали за виновен, И. е припаднал. Той и колегата Петко Кънев са го вдигнали. Застанал е на банката и втори път е припаднал. Помислили са, че е получил инсулт или инфаркт, извикали са Бърза помощ и с вода са го свестили. След това е бил вече наистина смазан. Започнали са отново публикациите „Шефа на БОП-а осъден“ и тотално клеветене и държание на всички, като към осъден човек. Той самия се е затворил в себе си, защото му е било лепнато клеймото на престъпник. По време на процеса многократно е търсил медицинска помощ. Започнал е да пие хапчета. Кръвното му е било постоянно високо, пулса му е бил висок. Свидетелят го е успокоявал. Ищецът се е зачервявал, защото делото е продължило след това на Апелативен съд, след това на ВКС – извървял е се целия път, години. Отношението на общите им познати, хората, които го знаят и които са били близки, не се е променило, но всички други, дори хората от града са променили отношението и са говорили със злорадство. Имало е силен обществен отзвук, постоянно са излизали публикации в сайтовете „Осъден е шефа на БОП-а“, „Ще лежи в затвора шефа на БОП-а“. Прокуратурата е давала изявления и пресконференция, даже още след самата реализация. След това, във връзка с оправдаването му е имало огромно мълчание. Свидетелят счита, че към настоящия момент, а и никога И. няма да превъзмогне целия този стрес. Той няма как да превъзмогне такова очерняне и не го е превъзмогнал. Свидетелят И. Ж. Т. - бивш колега в Икономическа полиция, след това в БОП- С.З.. Твърди, че лятото на 2016 година, август месец, това което се е случило е било шок, като за ищеца, така и за колегите. Не са предполагали, че може да се случи такова нещо. Около месец преди това са били направили разработка за организирана група и И. Д. съвместно с прокурора от Специализираната прокуратура са дали съвместен брифинг. Месец след това И. е бил в медиите, но от другата страна, обвинен, като престъпник от говорителя на главният прокурор. Като дългогодишни служители, това е било шок за целия сектор и изключително неприятно изживяване. И. не е показвал първоначално, но после видимо не се е чувствал добре. Отношението на колегите, в С.З. Дирекцията, от Районните – Ч., Г., познават се всички колеги от района и той се е ползвал с авторитет. Бил е дългогодишен служител, заемал е ръководни длъжности и през 2015г., когато са отделяли служителите на БОП от ДАНС, тогава И. Д. е заел поста на ръководител в С.З.. Свидетелят е бил в Икономическа полиция и е отишъл в БОП-а заради него. След наказателното производство, процесуално-следствените действия, голяма част от колегите малко или много са се отдръпнали, отношението им се е променило. Много колеги са се обаждали на свидетеля и са питали дали ищецът може да направи това нещо, дали е вярно. Свидителят му е споделял тези неща и видимо И. не ги е приемал много добре. Събирали са се заедно колеги, обсъждали са някакви неща по темата, а Иво като се е появявал, те са млъквали и се е получавало неловка ситуация. Когато са започнали процесуалните действия, седмица или две – директорът на най-високата длъжност в тяхната структура от С. е дошъл в С.З.. Събрал ги е да ги успокои и да засвидетелства подкрепата си на сектора. Техният сектор е бил един от най-добрите сектори в страната. Директорът е застанал пред тях и им е казал да не се притесняват, че нещата ще се оправят и че това вероятно е недоразумение. Искал е да внесе спокойствие, защото 2 месеца колегите нищо не са работили. Спряли са, не са знаели дали нещо няма да се случи с всеки един от тях. Когато са получили призовка за обвиняем, изпаднали отново в шок. И. е пълен работохолик, амбициозен преди. Иво в рамките на месец е влязъл в контакт с ръководството на Специализираната прокуратура, с тяхното ръководство, направили са няколко срещи и той е бил двигателят, който е започнал програмата, по която са работили. Бил е мотора на сектора. Обаче след повдигане на обвинението Иво не е бил същия човек. И. се е затворил, преди той не си е стоял в директорския кабинет, а е бил при тях, събирал ги е, говорил е, докато тогава не е влизал при тях, стоял е в стаята си, отговарял е с една дума. Счупил се е. Иво преди да се случи това, веднъж е вземал болничен и то за да гледа детето си, но след процесуално - [1]следствените действия, повдигане на обвинение, то самото му изражение се е променило, доста по-често е излизал в болнични. Веднъж като са пътували за С. и са повдигнали въпроса, му е потекла кръв и е обяснил, че пак е вдигнал кръвно. Пиел е лекарства за кръвно и за свътовъртеж. Счита, че и сега не е отминало това нещо, защото то няма как да отмине, то остава за цял живот. След събитията, не е със съпругата си, настъпили са големи промени в живота му. Иво като цяло вътрешно си е изживявал нещата и не е товарил никой, нито от състава, нито от семейството. Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, като непротиворечиви по между си, логични и почиващи на непосредствените впечатления на свидетелите за събитията, за които говорят, а и по делото не са налице други доказателства, които да ги опровергават. От заключението по назначената по делото съдебно – психологична експертиза се установяват психологични проблеми като тревожност, нарушен сън, безпокойство, социално отдръпване. Тъй като преди обвинението и воденото против него наказателно производство ищецът е бил деен, активен, справял се е с предизвикателствата на ежедневието и със служебните ангажименти, не е имал оплаквания от психично естество, може да се приеме, че тези психически проблеми са следствие от стреса получен по време на процеса. По време на досъдебното и съдебно производство (около 4 години), И. С. Д. е живял в емоционален стрес. Преживял е процеса като дълбоко стресиращ, като накърняване на достойнството и честта, живял е с мисълта за отнемане на свободата. Чрез методиките на изследване се установява тревожност, все още неспокоен и непълноценен сън, понякога напрежение и безпокойство, породени от повдигнатите обвинения и воденото наказателно производство. Всички гореспоменати симптоми са били силно изразени през цялото време на процеса срещу И. С. Д.. По време на обявяването на осъдителната присъда дори губи съзнание и припада, което може да се интерпретира като свръхнапрежение. След оправдателната присъда обаче, започва плавно възстановяване на психиката му. Според вещото лице, свободата е висша ценност на човека и съвсем нормално е заплахата тя да бъде отнета, при някои хора да предизвика силен психоемоционален стрес. Всяко събитие, което много надвишава потенциала на индивида за справяне и/или когато околната среда не подпомага процеса на справяне, се превръща в психотравма. Психотравмата може да нанесе тежки увреждания на индивида както на физическо, така и на психично ниво. Психотравмата може да блокира или разруши, т.е. по психопатологичен вариант да стопира или затрудни професионалното и социално функциониране на индивида. По време на целият процес често ищецът е бил в обхват на различни безпокойства и страхове, които са засегнали адаптивността му. За този период споделя нарушение на съня, кошмари, бърза уморяемост, напрегнатост и безпокойство, отпадналост без причина, потиснато настроение, понижено самочувствие, често появяващо се чувство на несигурност за бъдещето си, нерешителност. Към момента остават тревожност, неспокоен и непълноценен сън, понякога напрежение и безпокойство. Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване. Високите нива на стрес, могат да имат негативен ефект върху функционирането. В основата на тревожните разстройства стои някакво силно стресиращо преживяване, като катастрофа, заплаха за живот или отнемане на свободата. От проведеното изследване, данните от делото и свидетелските показания, анализът на резултатите според вещото лице дава основание да се приеме, че всички горе упоменати нарушения са в пряка причинно - следствена връзка с воденото срещу осв. И. Д. наказателно производство. От заключението на назначената по делото съдебно – медицинска експертиза се установява, че И. Д. страда от: Есенциална /първична/ хипертония-110 - Чиста хиперхолестеролемия -Е78.0, Тиреотоксикоза, неуточнена -Е05.9, Хиперурикемия без признаци на възпалителен артрит и подагрозни възли Е79.0. Първите данни, регистрирани в медицински документи за хипертония са от средата на 2017 г. Правилното лечение на артериалната хипертония започва с навременното диагностициране и определянето на възможните рискови фактори. Една част от тях могат да бъдат коригирани и съществено да повлияят протичането на заболяването. Най-често срещаните коригируеми фактори са: Наднормено тегло или затлъстяване; Повишен прием на алкохол, особено концентрат; Тютюнопушене; Заседнал начин на живот; Повишен дневен прием на готварска сол; Нездравословно хранене; Нервен стрес и напрежение; Захарен диабет; Повишен холестерол. Съвременното лечение на артериалната хипертония започва винаги с препоръки за контрол и избягване на установените рискови фактори, наричаме този процес „промяна в начина на живот“. Д. е лекуван амбулаторно, не е бил хоспитализиран. В организма на г-н Д. е трайно нарушена регулацията на ренин-ангиотензин- алдостероновата система, която е отговорна за поддържането на нормално кръвно налягане. В резултат на това нарушение е необходимо цял живот да поддържа медикаментозно и немедикаментозно лечение, със системен контрол от специалист- кардиолог. От достъпната документация до момента не е установено таргетно увреждане на сърдечния мускул от артериалната хипертония. Липсват данни за увреждане на очните дъна, които са отражение на мозъчните съдове. Липсват данни за увреждане на бъбреците/ вероятно е при наличната хиперурикемия/. Нормалната електрокардиограма не означава че коронарните съдове не са увредени. Липсват данни за увреждане на червата. Необходими са допълнителни изследвания в тези насоки и консултация със съответните специалисти. Консултацията с ендокринолог би изяснила въпроса има ли функционално увреждане на щитовидната жлеза, което също е болест на стреса. Наказателното производство срещу И. С. Д. е с обща продължителност около 3, 5 години. Достатъчно дългият период на хроничен стрес има очевидна връзка с получените хипертонични кризи по време на наказателното производство, като имаме предвид че артериалната хипертония е болест на стреса. В съдебно заседание вещото лице Г. обясни, че няма увреждане на таргетните органи, т.е. тези които след по - продължителен период са докосват от високото кръвно налягане. Трайно увреждане има на регулацията на ринин ангиотенциновата система, която е отговорна за поддържане на нормалното кръвно налягане. Затова пациентът трябва да взима цял живот лекарства, за да противодейства на това увреждане. При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи: Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Не се спори, че на ищецът е било повдигнато обвинение за две тежки престъпления, за които НК предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години и 6 години. Безспорно е също, че наказателното преследване срещу ищеца е започнало на 05.07.2016г., с образуването му, а на 04.08.2016г. са извършени процесуално – следствени действия по отношение на ищеца, поради което следва да се приеме, че от този момент той е узнал за образуваното срещу него наказателно производство. Наказателното производство против И. С. Д. е приключило на 28.01.2020 г., с влязло в сила решение, постановено по НОХД № 1007/2018г. на ВКС, с което е оставена в сила въззивната оправдателна присъда на Б.я апелативен съд. За периода от 06.02.2017г. до 03.05.2017 г., срещу лицето е водено дисциплинарно производство, а за периода 10.02.2017г. - 03.05.2017г. ищецът е бил отстранен от заеманата длъжност. Не е спорно, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда на Б.я апелативен съд, потвърдена от ВКС, поради което съдът намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 предл.1 от ЗОДОВ - незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В хода на делото се установи от събраните доказателства, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. Установи се, че до момента на образуване на наказателното производство, ищецът е бил уважаван служител в системата на МВР, назначен на отговорната длъжност началник сектор БОП, ползвал се е с добро име в обществото, сред колегите и близките си, уважаван е бил като професионалист и човек. Безспорно се установи, че периода, в който е започнало и приключило наказателното производство, с влязъл в сила акт от 04.08.2016г.– 28.01.2020г. е 3 години и 6 месеца. Безспорно е, че повдигнатото незаконно обвинение и наказателно производство е причинило на ищеца стрес, неудобство, притеснения, негативни преживявания, страх че ще бъде осъден. Отразило се е на психиката му и на здравето му. Нарушено е било доброто му име в обществото като гражданин и професионалист, доверието на колегите, хората извън системата и познатите, в него е било разколебано, предвид отговорната длъжност, който е изпълнявал, към момента на воденото наказателно производство срещу него. Преди весел и общителен човек, ищецът се е затворил в себе си, ограничил е професионалните и личните си контакти. Наказателното производство се е отразило зле на психиката и здравето му. Вдигнал е високо кръвно налягане, започнал е редовен прием на медикаменти. Появили са се други здравословни проблеми, често е да боледувал, имал е проблем със съня. Воденото дисциплинарно производсво и оттстраняването му от длъжност е засилило и задълбочило негативните преживявания: стрес, тревожност, неудобство. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, и техният размер се определя според вида и характера на упражняваната процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предметът на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Безспорно се установи по делото, че Прокуратурата на Р.Б. е извършила противоправно деяние като незаконно е повдигнала и поддържала обвинение срещу И. С. Д. за извършени две тежки престъпления, по чл. 282, ал.2, във вр. ал.1 и чл. 26 НК и по чл. 289 НК. От образуването на наказателнотот производство и първите процесуално- следствени действия с ищеца - 04.08.2016г. до приключването на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт - 28.01.2020г. са изминали 3 години и 6 месеца. Ищецът е обвинен в извършването на две тежки престъпления по смисъла на НК. По отношение на обвиняемия – ищец е наложена мярка за неотклонение „подписка“. За периода от 10.02.2017г. до 03.05.2017г., е бил отстранен от длъжност „началник сектор БОП“. Няма данни ищецът да е бил осъждан преди образуването на наказателното производство. От заключенията на вещите лица, писмените документи и показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по категоричен начин, че повдигнатото обвинение е оказало силно негативно въздействие върху личния, професионалния и социалния живот на ищеца Д.. Повдигнатото обвинение е повлияло върху психическото състояние на ищеца, който е преживял стрес, тревожност и притеснение за бъдещето си. Изпитвал е притеснение и неудобство сред колегите, близките и познатите си от повдигнатото му обвинение. Засегнат е бил личния и професионалния му авторитет, честта, достойнството и доброто му име. В резултат на наказателното преследване, продължило 3 години и 6 месеца, ищецът е преживял силен психо-емоционален стрес и притеснение, живеел е с мисълта за отнемане на свободата. Повишила се е тревожността, нарушил се е съня, настъпило е социално отдръпване. През целия период на досъдебното и съдебно производство, И. Д. е изпитвал усещане за злепоставяне пред обществото, пред колегите, изживял е унижение от обстоятелството, че е уличен в престъпление, което не е извършил, свързано с упражняваната от него професия. Чувствал се е предаден от своите, загубил е доверие в прокуратурата, загубил е вяра в системата. Чувствал се е засрамен, накърнено е доброто му име, злепоставен, безсилен. Загубил е приятели, изпитвал е перманентно чувство за обреченост, силен психоемоционален стрес, безпокойство, тревожност, загуба на самочувствие и притеснение за начина, по който се отразява наказателното производство върху най-близките му хора. Преживял е продължителни негативни преживявания, трудности в адаптацията, несигурност по отношение на съдбата си, безнадеждност, понякога с бурни реакции, нарушения на съня, влошаване на здравословното състояние, социално отдръпване. Продължилото 3 години и 6 месеца наказателно производство и предприетите срещу него процесуално- следствени действия са довели до ограничаване на социалния, професионалния и личния му живот, и на възможността му да изпълнява задълженията си като „началник сектор БОП“ при ОД на МВР – С.З.. Изпитваните чувства на несигурност за бъдещето, страх, че ще бъде осъден, за нещо, което не е извършил, заедно с всички действия на прокуратурата са довели до нарушаване душевното му спокойствие и комфорт за продължителен период от време, включително и след прекратяване на наказателното производство и към момента. Преживеният стрес по време на продължилото наказателно производство е довел до повишаване на кръвното му налягане и до необходимостта от ежедневен прием на медикаменти за овладяването му. Имунната му система е отслабнала, появили са се проблеми със съня. Освен това, така повдигнатото и с години поддържано неосно‐ вателно обвинение за извършени от ищеца две тежки престъпления е станало достояние на широк кръг от лица – неговите колеги, близки, познати и непознати, поради разгласяването му в местни и централни медии и ефир, бил е злепоставен и компрометиран пред обществеността в града, където живее и в цялата страна. Това е довело и до съществено засягане на професионалната му репутация, предвид заеманата длъжност – „началник сектор БОП“ при ОД на МВР – С.З. и характерът на повдигнатите обвинения за престъпления по служба и против правосъдието. Ищецът е ограничил социалните и служебните си контакти, затворил се е в себе си по време на воденото незаконно наказателно производство. Като резултат събитията са довели до разпадане на семейството му. Повдигнатото и поддържано срещу него неправомерно наказателно преследване е повлияло негативно върху живота, личната и професионалната му репутация, честта и достойнство му, съществено е засегнало доброто му име в обществото, като гражданин и професионалист. Засягането на авторитета му, честта и достойнството му, притесненията и преживения срам, тревожност, стрес са били особено силни и интензивни, предвид обвиненията за престъпление по служба и срещу правосъдието, във връзка с дейността му като държавен служител от системата на МВР. Тези негативни преживявания са били ежедневни и са продължили през целия период на воденото незаконно наказателно производство, продължават и към момента. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: Тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко престъпления, както и техния вид. Дали ищецът е оправдан, респ. – дали наказателното производство е прекратено – по всички обвинения срещу него или по част от тях, а по други е осъден. Дали е взета, респ. – вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство. От значение за интензитета на търпените неимуществени вреди е и начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, респ. – с прекратяването на наказателното производство, а именно – дали то е прекратено още в досъдебната фаза или обвинителен акт е бил внесен в съда, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото, а също и дали той е оправдан още на първа инстанция или е била постановявана осъдителна присъда и за какво наказание, която е отменена от горна инстанция. От такова значение е и дали през времетраенето на процесното незаконно наказателно преследване, срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения; ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значения са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат на това, как и по какъв начин процесното незаконно наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус и пр. Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия), следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии – напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионалната реализация. По всеки казус, с оглед обстоятелствата по делото, съдът следва да се преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия (подсъдимия), на неговото лично и професионално достойнство и чест. Макар съдът да е длъжен да вземе предвид всички конкретни, установени по делото, релевантни обстоятелства, обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца, поради което не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях – еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични. Незаконно повдигнатото обвинение безспорно се е отразило негативно върху психиката и здравето на ищеца. Видно от доказателствата по делото, ищецът И. Д. е обвинен в извършването на две тежки престъпления по смисъла на НК, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода до 8 и 6 години. Тези обвинения касаят работата на ищеца като служител в системата на МВР и засягат съществено професионалния му авторитет. Доколкото наказателното обвинение е за две тежки умишлени престъпления в облатта, в която е професионалната реализация на ищеца, предвид длъжността му – „началник сектор БОП“, за която очакванията и изискванията на обществото за почтенност и спазване на законите са изключително завишени, по правило назаконното обвинение има значително по – силно негативно отражение върху неимуществената сфера. Наказателното производство срещу ищеца е продължило 3 години и 6 месеца, като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Във връзка с назателното производство е образувано и дисциплинарно производство, по което ищецът е бил отстранен от длъжност – „началник сектор БОП“, което обстоятелство е засегнало силно негативно честа, достойнството и доброто име на ищеца, повлияло е силно служебния, социалния и личния му живот. От свидетелските показания става ясно, че ищецът е търпял интензивни душевни болки и морални страдания за продължителен период от време. Тези му негативни преживявания са били особено интензивни до приключване на наказателното преследване, но психотравмата от това събитие все още не е преодоляна. Продължава и приема на лекарства за високо кръвно налягане. Следва да се отчете и, че воденото наказателно производство е започнало и приключило в сравнително разумен срок – 3 години и 6 месеца; повдигнато обвинение е за две тежки умишлени престъпления, във връзка с длъжността, която ищецът е заемал, наложената мярка за процесуална принуда „отстраняване от длъжност“ е продължила около 3 месеца, извършваните процесуално - следствени действия с обвиняемия, внасянето на делото в съда и приключването му на последната възможна инстанция – ВКС, високото служебно и обществено положение на ищеца в системата на МВР и в населеното място, където живее и работи, настоящият съдебен състав намира, че следва да се приеме, че доказаните по делото болки и страдания са много над обичайните негативни чувства и изживявания в такива случаи. Следва да се вземе предвид и, че пострадалият е преживял тежко последиците от повдигнатото и подържано обвинение, това се отразило върху здравето и психиката му, професионалното му положение в МВР, авторитета му сред колеги, близки и познати, върху социалния му кръг и контакти и негативните му преживявания и дискомфорт продължават след прекратяване на наказателно производство. Повдигнатото обвинение е получило широк обществен отзвук в медиите, който отзвук макар, че не във всички случаи е предизвикан от преките действия на прокуратурата, е в резултат на действията по повдигане и поддържане на обвинение срещу ищеца, предвид заеманата от него длъжност и високия обществен интерес към наказателното производство срещу него. Това отразяване в местни и централни медии на воденото наказателно производство срещу ищеца допълнително и в значителна степен е засилило негативните преживявания, стрес, срам, тревожност, преживени от него. Ето защо и с оглед предназначението на обезщетението да поправи конкретно установените по делото лични болки и страдания, негативни емоции и преживявания, от незаконното преследване на И. Д., като отчете като обусляващ по – голям размер на същото, тежестта на повдигнатите обвинения и характера им, образувано дисциплинално производство, наложената мярка „отстраняване от длъжност“, времето и продължителността на следствените и съдебни действия с обвиняемия, публичното разгласяване на обвинението, общественото, професионалното и социално положение на пострадалия, съдът намира, че следва да бъде определено справедливо обезщетение в размер на 100 000 лв. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и няма да е пряка проява на справедливост, а ще бъде в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи размера на обезщетението. При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено- икономически условия на живот. В такъв смисъл са решение №123/23.06.2013г. по гр. дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО, Решение № 260008 от 27.01.2021г., постановено по в.гр.д.№ 549/2020г. на ПАС и Определение № 114 от 09.03.2022г., постановено по гр.д.№ 3065/2021г. на ВКС, Четвърто ГО. Ето защо в посочения размер от 100 000 лв., предявения иск е основателен и доказан, а в останалата си част до размера на 200 000 лв., предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обезщетението за обезвреда на причинените неимуществени вреди е дължимо заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението на ВКС, с което се слага край на наказателното производство – 28.01.2020г. По възражението на прокуратурата, направено в отговора на исковата молба за изтекъл 3- годишен давностен срок на законната лихва, съдът намира, че същата се дължи за три години назад от завеждане на исковата молба. В случая обаче исковата молба е предявена на 20.09.2021г., а законната лихва е дължима от 28.01.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, поради което това възражение е неотносимо. По възражението на ответника Прокуратурата на РБ, че не е материално легитимиран ответник във връзка с воденото дисциплинарно производство и отстраняването му от длъжност, съдът намира, че действително ответникът не носи отговорност за образуване на дисциплинарното производство и отстраняването на ищеца от длъжност. Доколкото, обаче самото дисциплинарно производство е образувано по повод на воденото наказателно производство срещу ишеца, между двете е налице причинно – следствена връзка, тъй като дисциплинарното произвдство и отстаняването на ищеца от длъжност са следствие на образуваното и водено срещу него наказателно производство. Ето защо тези две обстоятелства представляват негативни последици от воденото незаконно наказателно производство срещу ищеца, предизвикали са неимуществени вреди – болки и страдания на ищеца и следва да се вземат предвид при определяне на размера на неимуществените вреди. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса изцяло – 10 лв. Ответникът следва да бъде осъден на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ да заплати деловодните разноски за експертизи в размер на 2331.20 лв. в полза на съда, както и разноски на ищеца в размер на 3318 лв. за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска. Водим от горните мотиви, съдът