Решение № 9726 от 30.9.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1372/2024 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал.2 - 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Б. Т. А., против решение № 147/19.06.2024 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки с изход. № [рег. номер]-022-0038246/28.05.2024 г., издадено от старши публичен изпълнител от дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Варна. Изложени са в жалбата доводи, че обжалваното решение е необосновано и немотивирано, тъй като от една страна установяващият задълженията ревизионен акт бил недоказан и постановен в груби нарушения на материалния и процесуалния закон, което решаващият орган пропуснал да констатира, а от друга, че в съдържанието на решението липсвало изложение на обстоятелствата въз основа на които е направен извод, че събирането на публичното вземане ще се затрудни. Иска се от съда постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа, включително с представената от упълномощения адвокат Т. П. писмена защита. Ответникът – директорът на ТД на НАП- Варна, чрез подадените от упълномощения гл. юрисконсулт П. Н. писмени бележки с.д. 12425/10.09.2024 г. изразява становище за неоснователност на жалбата, като в съдебно заседание отправя искане за отхвърлянето й като такава с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. След преценка на изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в 7-дневния срок по чл. 197, ал.2 от ДОПК - решението е съобщено на 20.06.2024 г., като срокът за обжалване изтича на 27.06.2024 г., а жалбата е подадена на 26.06.2024 год. Налице е и правен интерес от съдебно оспорване, поради което съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното по реда на чл. 197, ал.1 от ДОПК пред директора на ТД на НАП-Варна постановление за налагане на ПОМ на ст. публичен изпълнител Т. Т. е наложен на основание чл.200 от ДОПК и чл. 202, ал.1 във вр. с чл. 195, ал.1-3 от ДОПК запор върху сметките на жалбоподателката в Банка ДСК АД, Юробанк България АД и Първа инвестиционна банка АД за сумата от 9 591, 73 лв. Изложени са мотиви според които събирането на установеното и изискуемо публично вземане по ИД № 211088892/2021 г. в размер на 45 002, 81 лв., в това число лихва 17 332, 15 лв. и главница 27 670, 66 лв., ще се затрудни. Постановлението е издадено след като с предходно постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.6 от ДОПК с изход. № [рег. номер]-139-0001711/12.08.2021 г. е бил наложен запор върху сметките в същите банки за събиране на задължение по Ревизионен акт № Р-03000320002901-091-001/19.07.2021 г. в размер /главница+лихви/ на 35 411, 08 лв. Този РА е обжалван от А., за което в АС-Варна е образувано адм. дело № 1412/2022 год., чието разглеждане не е приключило. При така установените факти съдът намира, че постановеното и обжалвано пред АС- Варна решение на директора на ТД на НАП-Варна е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК и представлява валиден адм. акт. Същото е обективирано в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност. Означен е издателят му и са отразени направените от него фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа пред който подлежи на обжалване, поради което съдът намира формата на адм. акт за спазена. Служебно извършената от съда проверка установи, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, като процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК. Повдигнатото от жалбоподателя възражение за необоснованост на решението е неоснователно. В тази връзка, абсолютно неотносими са всички изложени в жалбата доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт, явяващ се в случая изпълнителното основание за събиране на сумата посочена в обжалваното постановление – в изпълнителния процес на контрол съгласно нормата на чл. 197, ал.3 от ДОПК подлежи единствено факта на съществуване на изпълнителното основание, но не и въпросът за законосъобразността на същото. Ревизионният акт цитиран в обжалваното постановление на публичния изпълнител и в отправената до съда жалба, представлява съгласно чл.153, ал.1 от ДОПК годно изпълнително основание, тъй като независимо от съдебното му оспорване, той се ползва с предварително изпълнение. В случая не са налице данни за спиране по реда на чл.153, ал.2 от ДОПК на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на РА, поради което съществуването на редовно и годно изпълнително основание е несъмнено и категорично установено. Всички останали възражения за неспазване на изискванията на чл.121, ал.1, ал.4 и ал.6 от ДОПК не са относими към законосъобразността на обжалваното решение, тъй като явяващото се предмет на това решение ПНОМ от 28.05.2024 г. не е издадено на нито едно от посочените основания – както е посочено по-горе, правните основания са съвсем различни. В тази връзка, доводи като релевираните от жалбоподателката са били възможни за предявяване при обжалване на предходно издадените на посочените от нея основания ПНОМ, но към момента на постановяване на обжалваното решение същите вече са преклудирани, тъй като видно и от признанието на А., издаденото на основание чл.121, ал.6 от ДОПК постановление от 12.08.2021 г. за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки е влязло в законна сила като необжалвано от нея. В този смисъл и по причина на това, че с процесното постановление не са наложени различни в сравнение с предходните по обем и вид обезпечителни мерки, то законовата необходимост от обезпечение не подлежи на нов съдебен контрол – в случая с процесното постановление единствено е наложено обезпечение за по-голям в сравнение с предишния размер на дълга, поради промяна в размера на лихвата към датата на издаването на ПНОМ, т.е. промяната е пряка функция от размера на публичното задължение, като обезпечителните мерки остават същите. Предвид гореизложеното и съобразно нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, единственото оставащо основание за незаконосъобразност на обжалваното решение би било неспазването на изискванията на чл.195, ал.5 от ДОПК, но в случая тази норма не е била прилагана от страна на данъчните органи. По тези съображения, жалбата на А. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. При този изход на спора сторените от жалбоподателката разноски следва да останат за нейна сметка, а на ЮЛ на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъдят в минималния размер от 100 лв. Предвид изложеното, съдът