Решение № 676 от 11.8.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1786/2023 г.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) с ЕИК 203207999, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър 8230, ул. „Иван Вазов“ № 9, представлявано от синдика Р. Г. М., със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 79, ет.2, ап.4 против „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, чрез пълномощник юрисконсулт Християн Петров Пенев, да бъде осъдена да заплати сумата от 239 780 лв. главница, представляваща неправомерно причинени имуществени вреди от запечатване на търговски обект – апартхотел „••••••“ в КК •••••••, гр. ••••••••, включваща сумата от 70 800 лв. загуба от свободна продажба на хотелски услуги за периода 02.11.2018 – 02.12.2018г., ведно с дължимата законна лихва в размер на 37 050, 88 лв. за периода 06.12.2018 – 25.10.2023г., сумата от 168 980 лв. като стойност на отменени туроператорски резервации за периода 26.10.2018 – 02.12.2018г., ведно с дължимата законна лихва в размер на 88 430, 16 лв. за периода 06.12.2018 – 25.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) е имало сключен договор за наем от 06.01.2016 г. с „А и Л корпорация“ ООД относно недвижими имоти, съставляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ••••••••• по КККР на Самоков, с адрес на сградата: гр.••••••• 2010, КК •••••••, апартхотел „•••••••“, построен в имот с идентификатор •••••• в кв.21 в КК •••••• с площ от 4201 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: за курортен хотел, почивен дом, при граници и съседи на имота по скица: ПИ с идентификатори ••••••••; ••••••••••; ••••••••; включително 16 паркоместа, с обща застроена площ от 1209 кв.м., с 6 етажа и предназначение: апартаментен хотел. Наемодателят „А и Л корпорация“ ООД (н) бил сключил предварителен договор за покупко-продажба на така описаните недвижими имоти с „Ай ел билд“ ООД (с предишно наименование „Мила билд“ ЕООД), поради което на 01.02.2016г. на основание чл.107 от ЗЗД, трите дружества сключили споразумение, по силата на което новирали правата и задълженията по договора за наем, като наемодател станало „Мила билд“ ЕООД и наемател „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н), с непроменени права и задължения. На 25.10.2018г. в хотела пристигнал ЧСИ и въз основа на предоставена от банката обезпечителна заповед, издадена от СГС, за Запечатване от съдебен изпълнител на описаните недвижими имоти. Синдикът възразил, че „Айсберг Боровец“ ООД – по същество длъжник на „ПИБ“ АД, не владее имотите, а същите са във владение на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) по силата на договора за наем. Според твърденията в исковата молба, банката е знаела, че „Айсберг Боровец“ ООД не владее имотите – лично синдикът е съобщил затова. Наложената на основание чл.650 от ТЗ обезпечителна мярка била неподходяща, тъй като в запечатаните помещения се съдържат вещи, които са собственост на трети лица - наематели. Това е било известно, тъй като наемателят „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) е сключил договор за особен залог на търговското си предприятие със свои кредитори, което обстоятелство е било вписано по електронната партида в ТР и в ЦРОЗ. А и според чл.650 ал.2 от ТЗ, не се запечатват обитаеми жилища и помещения, необходими за продължаване на дейността на длъжника или за съхраняване на подлежащи на бързо разваляне вещи. Допуснато било обезпечение на иск, който дори и банката да докаже и дружеството – длъжник „Айсберг Боровец“ ООД да бъде осъдено като страна по лизингов договор да върне лизинговата вещ, не би достигнало до реализиране на титула по изпълнителен лист, тъй като кредиторът би се изправил пред хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение по тълк.д.№ 3/2015г. на ВКС, според която „не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение“. А имено такъв бил настоящият случай, след като „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) владее имотите въз основа на договор за наем с нотариална заверка на подписите от 06.01.2016г. и срок на действие до 01.06.2019г. Обаче постановеното определение за налагане на описаните обезпечителни мерки № 486/ 05.10.2018г. по ч.т.д.№ 200/2018г. по описа на Окръжен съд – София е било отменено с определение № / 03.12.2018г. по ч.гр.д.№ 5756/2018г. по описа на Апелативен съд – София, с подробно изложени мотиви, като е обезсилил издадената обезпечителна заповед. Ищецът е обосновал наличието на правен интерес с висящо или прекратено изпълнително производство, въз основа на което се е стигнало до запечатването на имота, както и с нормата на чл.49 от ЗЗД, която обуславя безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни действия, която има гаранционно-обезпечителен характер. Налице са и предпоставките затова: 1. Правоотношение по възлагане на работа; 2. Осъществен фактически състав на чл.45 от ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнителен на възложената работа с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/ или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина); 3. Вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, съставляващи извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнението на задължения, които произтичат от закона, техническите или други правила или характера на работата или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, като е цит. Постановление на ПВС № 9/1966г. Вследствие на извършените противоправни действия от ответника въз основа на отмененото определение № 486/ 05.10.2018г. на ОС-София, ищцовото дружество желае да му бъдат възстановени причинените имуществени вреди с конкретна парична стойност. Същите произтичат пряко от продажбата на туроператори на ползването на описаните недвижими имоти до края на действието на договора за наем – 01.06.2019г. Изброени са подробно отменените резервации, като получената обща сума обхваща само продажбите на нощувки, без пропуснатите приходи от продажба на ресторантски услуги в хотела. Изложени са подробни мотиви относно ангажиране отговорността на ответната банка като възложител на работата на трети лица, цит. е съдебна практика по приложението на чл.49 от ЗЗД. Банката като юридическо лице отговаря по силата на тази разпоредба за вредите, причинени от нейни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредите. В случая отговорността на „ПИБ“ АД произтича от факта, че като възложител на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД е допуснала нейни служители да подведат СОС при искането за допускане обезпечение на иска, като отлично е знаела за наличието на договорни наемни правоотношения и да станат инициатори на запечатването на търговски обект с причинени значителни имуществени вреди. В предоставения срок, постъпи отговор на исковата молба от „Първа инвестиционна банка” АД, в който е застъпено твърдение, че исковете по същество са неоснователни. Ответната страна твърди, че между банката като лизингодател и „Айсберг Боровец“ ООД с ЕИК 203207967 като лизингополучател е бил сключен договор за финансов лизинг на недвижими имоти № HDOLEAS-001/ 22.02.2016г. с нотариална заверка на подписите, изменен с анекс № 1/ 01.08.2016г., по силата на който на 24.02.2016г. банката е придобила от „А и Л корпорация“ ООД описаните в исковата молба недвижими имоти и е получила владението върху тях от дружеството. „Айсберг Боровец“ ООД се е задължило да заплаща месечни лизингови вноски в уговорен размер, което обаче не е сторило. Банката е връчила покана на лизингополучателя да заплати в 10 (десет) дневен срок на всички дължими вноски по договора, като при неизпълнение договорът за лизинг следва да се счита за прекратен. Последица от развалянето е задължението на дружеството да върне недвижимото имущество на банката в 7-дневен срок. Поради неизпълнение на поставеното условие, банката счита, че договорът за лизинг е бил прекратен считано от 30.04.2018г., съотв. на 08.05.2018г. е следвало да стане предаването на имуществото. Според съставен протокол от тази дата, недвижимото имущество не е било върнато и според чл.345 и чл.347 ал.2 от ТЗ, вр.чл.232 и чл.233 ал.2 от ЗЗД, лизингодателят е завел иск за връщането му. Банката подала на 04.10.2018г. молба за обезпечение на иска пред Окръжен съд – София и след внасяне на определената от съда парична гаранция, на 16.10.2018г. се снабдила с обезпечителна заповед. Въз основа на нея било образувано изпълнително дело № 184/2018г. пред ЧСИ Васил Недялков с № 864 към КЧСИ. По повод исковата молба било образувано т.д.№ 249/2018г. по описа на ОС-София с петитум, опразване на наети помещения с ответници „Айсберг Боровец“ ООД и „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) и приключило с решение № 109/ 31.07.2019г. с уважаване на исковата претенция. Предвид чл.237 ал.2 от ЗЗД, съдът приел, че договор за наем сключен преди прехвърляне на собствеността обвързва новия собственик при достоверна дата, но само за една година или след 24.02.2017г., правата на наемателя са били погасени и са непротивопоставими на банката. Ответникът „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) нямал правото да държи недвижимите имоти и съдът уважил иска по чл.108 от ЗС. Това решение е влязло в сила на 08.11.2019г. като необжалвано, вкл. от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н). Въз основа на издаден изпълнителен лист, на 11.12.2019г. банката е била въведена във владение на имотите по изп.д.№ 1737/2019г. Ищцовото дружество не е имало никакви права върху имотите още към 24.02.2017г. „Първа инвестиционна банка” АД твърди също така, че не са представени договори с контрагенти на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н), от които да се установяват вреди. Самото дружество не е развивало никаква дейност през този период в имотите – такава се е осъществявала от „Йолов карс“ ЕООД с ЕИК 203208081. От приложената кореспонденция с А. К. – управител и на „Айсберг Боровец“ ООД, не става ясно за кой хотел се отнася. Резервациите не са се осъществили не поради действия на банката, а поради нехайство на Кабадийска. По отношение на загуби от свободна продажба на хотелиерски услуги в размер на 70 800 лв., липсват реално доказани загуби. Направено е изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковете за главници и лихви. Също така е направено възражение за прихващане със суми, дължими от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) за ползването на имотите без съгласие на банката за периода от 24.02.2016 до 11. декември 2019г. със сумата от 500 000 лв. Възражение за прихващане е направено и със сумата от 55 160, 32 лв., представляващи разноски по т.д.№ 249/2018г. и за която дружеството е било осъдено да заплати. В съдебно заседание синдикът М. поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. Позовава се на приета съдебно-счетоводна експертиза, както и на свидетелски показания. Своята теза изложи в писмена защита. В съдебно заседание пълномощник на „Първа инвестиционна банка” АД заяви, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Позовава се на свидетелски показания. Защитната си позиция разви в писмени бележки. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното. Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр.чл.45 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Съдът приема, че исковата молба е допустима, като подадена пред надлежния съд според правилата за родова подсъдност предвид чл.649 ал.5 от ТЗ, вр.чл.104 т.7 от ГПК, след като производството по несъстоятелност спрямо „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) е започнало в ОС - Бургас. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск – управителните органи на ищеца са лишени от права, като право да представлява дружеството има единствено назначеният от съда по несъстоятелността синдик Р. М., които обстоятелства са вписани в ТР по партидата на несъстоятелното дружество. Търговско дело по несъстоятелност № 519/2019г. по описа на ОС- Бургас е образувано по молба на кредитор. С решение № 504/ 22.11.2019г. е открито производство по несъстоятелност против „Айсберг Боровец ДМА“ Е О О Д с определена начална дата на неплатежоспособността/ свръхзадължеността 31.12.2016г. Между „Първа инвестиционна банка” АД като лизингодател и „Айсберг Боровец“ ООД с ЕИК 203207967 като лизингополучател е бил сключен договор за финансов лизинг на недвижими имоти № HDOLEAS-001/ 22.02.2016г. с нотариална заверка на подписите, изменен с няколко анекса (л.163-222 по делото), по силата на който с нот.а.№ 81, т.I, рег.№ 722, н.д. 53/2016г. на нотариус с район на действие РС-Самоков, на 24.02.2016г. банката е придобила от „А и Л корпорация“ ООД описаните в исковата молба недвижими имоти и е получила владението върху тях от дружеството (л.223- 245). Според договора, „Айсберг Боровец“ ООД се е задължило да заплаща месечни лизингови вноски в уговорен размер, което не изпълнило и поради това банката връчила покана на лизингополучателя да заплати в 10 дневен срок на всички дължими вноски по договора. Неизпълнението на това условие довело до прекратяване на договора за лизинг считано от 30.04.2018г. Според съставен протокол от 08.05.2018г., недвижимото имущество не е било върнато и „Първа инвестиционна банка” АД като лизингодател завела иск за връщането му на основание чл.345 и чл.347 ал.2 от ТЗ, вр.чл.232 и чл.233 ал.2 от ЗЗД. На 04.10.2018г. банката подала молба за обезпечение на иска пред Окръжен съд – София и след внасяне на определената от съда парична гаранция на 16.10.2018г. се снабдила с обезпечителна заповед. Въз основа на нея било образувано изпълнително дело № 184/2018г. пред ЧСИ Васил Недялков с № 864 към КЧСИ. Обаче с определение № 3831/ 06.12.2018г. по ч.гр.д.№ 5756/2018г. (приложено в цялост), състав на Апелативен съд – София отменил постановеното определение № 486/ 05.10.2018г. по ч.т.д.№ 200/2018г. по описа на ОС-София с подробни мотиви затова, като е приел, че към момента на налагане на обезпечителната мярка – 25.10.2018г., процесните недвижими имоти се държат от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н). САС се е позовал на т.1 от Тълкувателно решение по тълк.д.№ 3/2015г. на ВКС, според която „не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение“, след като и при положително решение, изпълнението не би могло да бъде насочено срещу лице, което не е посочено в изпълнителния лист - „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД. На отделно основание е приел, че наложената обезпечителна мярка е неподходяща, доколкото недопустимо е засегнала правната сфера на трети лица. С влязло в сила решение № 109/ 31.07.2019г. по т.д.№ 249/2018г. по описа на ОС-София (приложено в цялост), съдът постановил и опразване на наети помещения с ответници „Айсберг Боровец“ ООД и „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н), като на основание чл.237 ал.2 от ЗЗД е приел, че договор за наем сключен преди прехвърляне на собствеността обвързва новия собственик при достоверна дата, но само за една година. Също така, ответникът „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) нямал правото да държи недвижимите имоти и съдът уважил иска по чл.108 от ЗС. Това решение е влязло в сила на 08.11.2019г. Въз основа на издаден изпълнителен лист, на 11.12.2019г. банката е била въведена във владение на имотите по изп.д.№ 1737/2019г. (л.404-436). Между „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) и „А и Л корпорация“ ООД е бил сключен договор за наем от 06.01.2016 г. относно недвижими имоти, съставляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор •••••••••• по КККР на Самоков, с адрес на сградата: гр.••••••• 2010, КК ••••••••, апартхотел „••••••••“, построен в имот с идентификатор •••••••• в кв.21 в КК Боровец с площ от 4201 кв.м., включително 16 паркоместа със обща застроена площ от 1209 кв.м., с 6 етажа и предназначение: апартаментен хотел (л.58-65). Наемодателят „А и Л корпорация“ ООД (н) е сключил предварителен договор за покупко-продажба на така описаните недвижими имоти с „Ай ел билд“ ООД (с предишно наименование „Мила билд“ ЕООД), поради което на 01.02.2016г. на основание чл107 от ЗЗД трите дружества сключили споразумение, по силата на което новирали правата и задълженията по договора за наем, като наемодател станало „Мила билд“ ЕООД и наемател „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (л.17-43 по ч.гр.д. № 5756/2018г. по описа на АпС-София). Видно от съставените протоколи, на 25.10.2018г. в хотела пристигнал ЧСИ и въз основа на предоставена от банката обезпечителна заповед, издадена от ОС-София, извършил Запечатване на описаните недвижими имоти. Направените от синдика Р.М. възражения, че „Айсберг Боровец“ ООД – по същество длъжник на „ПИБ“ АД, не владее имотите, а същите са във владение на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) по силата на договора за наем, са отразени в самия протокол. Според договор за търговско представителство от 23.04.2018г. (л.521-525), „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД е възложило на „Йолов карс“ ЕООД с ЕИК 203208081 срещу възнаграждение да сътрудничи при осъществяване на търговската дейност в страната и чужбина. Срокът на действие е една година, явно от подписването. „Йолов карс“ ЕООД е представило по делото извлечение от счетоводните си регистри и извлечения от банковите си сметки за периода м.юни – декември 2019г. (л.535-592). Във връзка с търговските отношения между „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД и „Йолов карс“ ЕООД са приложени 8 бр. фактури за дължими комисионни. От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза (л.476-480) става ясно, че „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) е отчитало приходи от продажби в хотел „Айсберг“ след 01.11.2017г., като до 31.12.2017г. приходите са били 92 289, 67 лв., за периода 01.01.2018 – 31.12.2018г. сумата е 704 464, 51 лв., за периода 01.01.2019 – 11.12.2019г. сумата е 92 788, 25 лв. или общо 889 542, 43 лв. В хотела са били реализирани приходи от свободни продажби от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД в размер на 13 476, 64 лв. за периода 01.11.2017 – 31.12.2017г. и 98 809, 85 лв. за периода 01.01.2018 – 31.12.2018г. Вещото лице не е установило върнати суми на клиенти за отказани резервации. В приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (л.607-6613), вещото лице е установило, че търговската дейност на ищеца е осъществявана чрез „Йолов карс“ ЕООД, като за 2019г. получените суми в британски лири са 38 250 лв., в левове: за 2018г. – 161 000 лв. и за 2019г. – 332 523 лв. За периода 01.11.2017 – 11.12.2019г. постъпленията на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) по банков те са 116 566, 24 лв. за 2017г. и 248 337, 56 лв. за 2018г. (л.610) – тези суми са различни от постъпилите суми по договора с „Йолов карс“ ЕООД. Установени са 4 бр. фактури на клиенти, които след това отменили резервациите си с посочени суми. От показанията на свидетелката Е. Ч. – управител на ресторанта в хотел „Айсберг“ 10 години, вкл. през есента на 2018г. стана ясно, че на 25.10.2018г. пристигнала полиция, запечатали ресторанта, кухнята, цялата хотелска дейност. Към момент част от хотелските стаи били заети, имали резервации за 8 декември за около 240 човека. Имало патрулки, възмутени клиенти и персонал. Загубите били големи, вкл. храна и напитки – всичко отишло в контейнера. През седмицата в комплекса работели с деца, в петък зелени училища. На 12.12. ги отпечатали, но след една година отново преустановили работа. Не можело да се работи, имало денонощна охрана от банката. Хотел „••••••••“ и „•••••••“ са един и същ обект, който през 2018г. бил стопанисван от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н). Всички мероприятия се организират предварително, подробностите се уточняват малко преди датите. Работодател на свидетелката била А. С., с която подписала трудов договор. Според показанията на свидетелката А. С. – управител на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) и на обекта - хотел „••••••“ и „•••••••“ са един и същ обект, през 2018г., на 25.10.2018г. пристигнал ЧСИ и пора от „ПИБ“ АД и полиция и запечатали хотела – СПА центъра, всички стаи, кухнята, ресторанта. За периода след това имало направени вече резервации, тъй като хотелът работел целогодишно. През м. октомври и ноември през седмицата се работело с деца заради зелени училища. В петък и събота имало свободни продажби и резервации – тиймбилдинг, семинари, групови мероприятия и хотелът работел винаги минимум на 90 % заетост. Всички гости са били с изхранване, децата с 4 хранения на ден. За останалите имало по три хранения дневно и кафе-паузи. За извършваните услуги са издавани фактури. Заради запечатването се отменил студентския празник с над 200 гости, както и много фирмени мероприятия. Обаждали се хора, обиждали свидетелката, искали обяснения. Имал проблеми и със собствениците на апартаментите, които искали да ги ползват, но не можели тъй като нямало вода и отопление. Свидетелката имала достъп до служебния имейл на хотела и контактувала с клиенти през него. С оглед изяснените факти по делото, се налагат следните правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и виновно поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението, организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина – действие или бездействие, а заради вината - действието или бездействието, на свои работници или служители или други лица, на които са възложили работа. За възникване на отговорност по чл. 49 ЗЗД е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди причинени на пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, да са причинени от противоправно действие при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и причинителят на вредата да има вина за причиняването. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние (действие или бездействие), вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и виновно, като вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент на непозволеното увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имущество, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като същата не се предполага, а следва да се докаже от увредения. С оглед правилата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи настъпването на посочените факти. „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) е стопанисвало обекта - хотел „•••••••“ / „••••••••“, като няма спор, че става дума за един и същ обект, на основание сключен договор за наем с „А и Л корпорация“ ООД с дата 06.01.2016г., заверен от нотариус с рег.№ 35/ 06.01.2016г. Самите действия на 25.10.2018г. са били извършени от ЧСИ с представители на „ПИБ“ АД и с помощта на полицията, въз основа на молба от банката след обезпечителна заповед, издадена с определение на ОС-София, за наложена обезпечителна мярка по чл.397 ал.1, т.3 от ГПК, вр.чл.650 от ТЗ – запечатване на описани недвижими имоти. В самия съставен протокол от ЧСИ са отразени възраженията на Р.М., че „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) ползва имотите 2 месеца преди сключване на договора за лизинг – 12.04.2016г. По отношение на тези факти съдът счита за приложимо изразеното становище на състав на Апелативен съд – София в определение № / 03.12.2018г. по ч.гр.д.№ 5756/2018г. по описа на съда, като по допуснатото обезпечение на иск, кредиторът е бил пред хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2015г. на ВКС, според която „не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение“. Успешното провеждане на исковете по т.д.№ 249/2018г. по описа на ОС-София с нищо не променя този извод. В самия обект са се съхранявали вещи на трето лице – наемател, което обосновава и извода, че наложената обезпечителна мярка е била неподходяща според чл.650 от ТЗ. Собствеността върху вещите също е била безспорна, доколкото е налице вписан в ЦРОЗ особен залог на търговското предприятие на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н). При това положение съдът приема, че предявените искове са основателни, доколкото ответникът е осъществил състава на чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД. ЧСИ е действал въз основа на обезсилена обезпечителна заповед, по молба на „ПИБ“ АД, въпреки направените основателни възражения на представителя на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н). ОС-София е издал същата без да е разполагал с всички факти, изхождайки от твърденията на банката – молител. „ПИБ АД обаче, е знаела за съществуването на договора за наем от 06.01.2016г. или е научила за съществуването му на 25.10.2018г. и е можела и е била длъжна да нареди на ЧСИ да спре въвода във владение. По отношение размера на вредите. Възражението на ответната страна за настъпила погасителна давност върху вземанията на ищеца е частично основателно. Според чл.110 от ЗЗД, с изтичането на 5 – годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Исковата молба е изпратена в съда на 25.10.2023 г. или за търсените вреди от действия на ответника настъпили на 25.10.2018г., не е изтекла предвидената давност. На основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД обаче, вземанията за лихви върху главниците следва да се считат погасени с изтичане на установената 3 – годишна давност или считано до 25.10.2020 г. Според заключението на вещото лице (л.478), приходите на „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) от търговска дейност в хотел „Айсберг“ за периода 01.11.2017 – 31.12.2017г. са били 92 289, 67 лв., но тези от свободни продажби за същия период са били в размер на 13 476, 64 лв. За цялата 2018г. приходите са били в размер на 704 464, 51 лв. С оглед на приложените доказателства и заключението на вещото лице, съдът приема, че искът за присъждане на обезщетение за нереализирани продажби на хотелски услуги за периода 02.11.2018 – 02.12.2018г. е основателен за сумата от 13 000 лв., като до претендираните 70 800 лв. следва да бъде отхвърлен. Претенцията за обезщетение за отменени резервации от туроператори на стойност 168 980 лв. за периода 26.10.2018 – 02.12.2018г. е основателна в пълния си размер. На л.478 вещото лице е направило извод, че описаните в исковата молба отменени резервации съвпадат с приложените по делото разпечатки от кореспонденция с клиенти. Това заключение следва да бъде подкрепено. Възражението на ответната страна за липса на доказателства, от кого са били направени резервации, че страна е било „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) и че резервациите са били отказани, е неоснователно. Във всеки от приложените имейли е видно, кой е подател, за какъв период, за колко лица и при какви условия са били направени резервациите. Напр. на л.73 става дума за 38 + 4 деца + 3 учители и + 1 шофьор или 42 (4 безплатни места) х 30 лв. = 1260 лв. Офертата е била направена от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) и приета от училище ПМГ „Иван Вазов“ – Димитровград. Св. С. обясни, че „•••••••“ и „•••••••“ са един и същ хотел, а кореспонденцията се е водила от служебен имейл на хотела, който е бил единствен. Изобщо през изследвания период, „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) не се установи да е експлоатирало и друг търговски обект. На л.610 по делото, вещото лице е посочило 4 бр. фактури в полза на лица, които впоследствие са отменили своите резервации, като сумите са 1483, 25 лв.; 1350 лв.; 1377 лв. и 7200 лв., съотв. 1320 лв. Но за уважаването на претенцията не е необходимо, клиентите първо да са превели авансово някаква сума, която след това ищецът да е бил принуден да върне обратно и това да е единственият възможен начин за доказване на вреди. Приложената кореспонденция недвусмислено показва, че резервации са били направени и след това отменени, като надлежно са отразени и сумите по тях. Нереализирането на тези приходи е пряка от действията на банката по запечатване на хотела и ресторанта. С оглед основателността на част от претенциите за присъждане на обезщетения, основателни биха се явили и исковете за присъждане на лихви върху сумите за посочените периоди. Използвайки на основание чл.162 от ГПК, общодостъпна програма за изчисляване на лихви, съдът приема, че дължимата лихва върху сумата от 13 000 лв. за периода 26.10.2020 – 25.10.2023г. е 4182, 40 лв., а върху сумата от 168 980 лв. за същия период дължимата лихва е 54 364, 91 лв., като до претендираните 37 050, 88 лв., съотв. 88 430, 16 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По отношение възражението за прихващане. Според чл. 103 ал. 1 от ЗЗД, прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104 ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, което да достигне до другата страна в правоотношението. Законът не обвързва момента, в който прихващането поражда действие, с момента на извършването на изявлението по чл. 104 ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 104 ал. 2 от ЗЗД прихващането има обратно действие като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Възможно е между страните да съществува спор за едно от двете или и за двете задължения. Ответната страна е направила възражение за прихващане със суми, дължими от „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) за ползването на имотите без съгласие на банката за периода от 24.02.2016 до 11.12.2019г. със сумата от 500 000 лв. Възражение за прихващане е направено и със сумата от 55 160, 32 лв., представляващи разноски по т.д.№ 249/2018г. и за която дружеството е било осъдено да заплати. Както става ясно от мотивите на съдилищата по спора за собственост, ищцовото дружество като наемател на имотите е било с действителни права до 24.02.2017г., при изпълнение условията на чл.237 ал.2 от ЗЗД. Според заключението на вещото лице (л.611), отчетените приходи на ищеца от дневниците за продажби за експлоатацията на хотела за 2017г. са 153 212, 58 лв.; за 2018г. - 698 428, 33 лв. и за 2019г. - 50 111, 24 лв. Или общата сума дори и само за периода 24.02.2017 – 11.12.2019г. надхвърля 900 000 лв., към които следва да бъдат прибавени като безспорни между страните и дължимите разноски в размер на 55 160, 32 лв. Общата сума значително надвишава приетите за дължими суми от ответника, с което съдът приема, че исковете следва да бъдат отхвърлени поради направено валидно възражение за прихващане с вземания на банката, които надвишават по размер приетото за дължимо в полза на ищеца обезщетение. Изводът е, че исковата молба като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, на ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати следващата се държавна такса в полза на държавата по сметка на Окръжен съд - Бургас в размер на 14 610, 44 л.. На основание чл.78 ал.3 и чл.8 от ГПК, „Айсберг Боровец ДМА“ ЕООД (н) следва да заплати в полза на „ПИБ“ АД направените по делото разноски в размер на 2499, 50 лв., от които 450 лв. дължимо на основание чл.25 ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение и 2049, 50 лв. възнаграждение за вещо лице съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК, като е добавена сумата от 800 лв. присъдено окончателно възнаграждение по приетата допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд