Решение № 308 от 22.7.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 364/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 4 изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ. Обжалвано е Решение № 38 от 30.04.2024 г., постановено от Хасковския окръжен съд по търг.д. № 12/2024 г., с което е потвърден отказ №••••••••••••••• от 22.01.2024г. на длъжностното лице по регистрацията при А.в. по заявление вх. №••••••••••••••• от 19.01.2024г. за вписване на нови обстоятелства по партидата на залогодателя А.Д.Г. ЕИК/БУЛСТАТ ••••••••••. Жалбоподателят – М. И. В. ЕГН •••••••••• с постоянен адрес гр. Д., обл. Х., ул. Х.Д. №•• настоява обжалваното решение да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно и бъде постановено друго, с което отказа на длъжностното лице по регистрация вх. №••••••••••••••• от 22.01.2024г. бъде отменен и да бъде разпоредено вписване на заявените обстоятелства. Насрещната страна – А.в. ЕИК ••••••••• със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Е.Б. №•• чрез юристконсулт И.И. е депозирала писмен отговор, с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е решението на ПОС да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, след като провери основателността на оплакванията, изложени във въззивната жалба и представените по делото доказателства, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в едноседмичен срок от връчване на решението. С решение № 38 от 30.04.2024г., постановено по т.д. № 12/2024г. по описа на ОС Пазарджик е потвърден отказ №••••••••••••••• от 22.01.2024г. на длъжностното лице по регистрацията към АВ, постановен по заявление вх. №••••••••••••••• от 19.01.2024г. за вписване на нови обстоятелства по партидата на залогодателя А.Д.Г. ЕИК/БУЛСТАТ ••••••••••. Съдът, за да потвърди обжалвания отказ е приел, че от една страна залогодателя не отговаря на условията на чл. 3 от ЗОЗ, тъй като не е търговец, нито лице по чл. 2 от ТЗ, а от друга е отчел, че предмета на договора за лизинг е недвижим имот, който не е включен в изчерпателното изброяване на имуществото, което може да бъде предмет на залог, съгласно чл. 4 ЗОЗ. Затова и като е приел, че изложените от длъжностното лице по регистрация съображения са аналогични на приетото от съда е потвърдил оспорения отказ. Наведеният довод в жалбата е, че постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът не е съобразил, че между страните съществува валидно учредено правоотношение с предмет договор за финансов лизинг на недвижим имот, по силата на което заявителя е предоставил ползването на лизингованата вещ за определен период от време за ползване срещу възнаграждение и с възможност за придобиване на права върху предоставения имот при определени условия. Твърди, че между страните по договора за финансов лизинг възникват няколко правоотношение, едно от които е между лизингодателя и лизингополучателя по договора за лизинг за придобиване на вещ, поради което и предмета на договора за финансов лизинг е допустим за вписване в ЦРОЗ. Въз основа на изложеното настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен. Жалбата е неоснователна. Предмет на искането за вписване в ЦРОЗ са обстоятелства относно договор за лизинг от 18.12.2023г.. Видно от приложения договор за финансов лизинг от 18.12.2023г. М. И. В., в качеството си на лизингодател е предоставила на А.Д.Г. в качеството й на лизингополучател ползването на Апартамент №•, находящ се в гр. Д. за срок от 4 години, като за предоставеното ползване страните са уговорили възнаграждение, дължимо при условията на чл. 7 от договора. В чл. 17 страните са уговорили възможност лизингополучателя да придобие имота при условията на чл. 18 - заплащане на пълната цена за изкупуването му в размер на 58 000 лв.. Страните изрично са предвидили, че уговореното има характер на предварителен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че между страните е сключен договор за финансов лизинг. Съгласно чл. 342, ал.2 ТЗ при договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице – доставчик, при условия определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. По своята същност финансовият лизинг представлява вид финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма, основно задължение, по която сделка за лизингодателя е да осигури и предаде веща като осигури свободното й ползване за уговорения срок. В конкретният случай, сключения на 18.12.2023г. договор не разкрива белезите на финансов лизинг, тъй като лизингодателя е собственик на предоставената вещ и липсва мандатно правоотношение между страните, а по същността си този договор представлява договор за наем, по който наемодателя е обещал да продаде веща на наемателя при условията на чл. 18 от същия или налице е предварителен договор за продажба по смисъла на чл. 19 ЗЗД. Заявител на исканите да бъдат вписани обстоятелства в ЦРОЗ е физическото лице М. И. В., която няма качеството на залогодател по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗОЗ, тъй като нито е търговец, нито лице по чл.2 от ТЗ, нито по отношение на нея може да намери приложение ал.2 и ал.3 на чл. 3 ЗОЗ. Всъщност по отношение на заявителя не може да намери и приложение разпоредбата на чл. 15, ал.2 ЗОЗ, тъй като ЗОЗ, съгласно чл. 1 ЗОЗ урежда залога, без предаване на имущество, а ал.2 на същата разпоредба предвижда за залозите по този закон да се води регистър. Изцяло следва да се съобразят мотивите на решаващия първоинстанционен съд за това, че заложеното имущество е извън, предвиденото в чл. 4 от ЗОЗ. Изводът е, оспореният съдебен акт на решаващия Окръжен съд Х., като съобразен с материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърден. От А.в. е заявено искане за присъждане на разноски, което съдът намери за неоснователно, тъй като регистърното производство е вид охранително производство, в което разноски не се дължат – чл. 541 ГПК, а отговорността за разноски е типична за спорните производства, в който смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 60407 от 10.11.2021г. на ВКС по ч.т.д. № 1739/21г., ІІ т.о.. Мотивиран от изложеното, съдът