Решение № 70 от 4.8.2023 г. на Районен съд - Луковит по дело № 4/2022 г.

Производството е по предявен установителен иск Ищецът К."В.д.-п.к." с ЕИК •••• (наричана по-нататък К.), със седалище и адрес на управление с. Д., обл.Л., ул."Х.Б."№•, представлявана от И. Д. И., действаща чрез адв. Р. М., иска да бъде признато за установено спрямо ответницата И. П. И. с ЕГН •••••••••• от гр. Л., ул."В.К."№••, представлявана от адв. Ж. Ж., че има парично вземане от нея в размер на 19 919, 69 лв., произтичащо от Акт за начет •••••, съставен от финансов ревизор на Централния кооперативен съюз (ЦКС), въз основа на който на основание чл. 417 ГПК в полза на ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№••••1 по описа на Районен съд Луковит. Представя писмени доказателства – заповедта за изпълнение, акта за начет, ревизионен акт, справка за получени и отчетени продажби, трудов договор, обяснения и др. Ответницата И. И. оспорва предявения иск като неоснователен и въвежда следните възражения: 1.) изтекла погасителна давност по чл. 27, ал. 1 ЗДФИ; 2.) оспорва истинността на акта за начет по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ; 3.) прави правоизключващо възражение по чл. 29 ЗДФИ; 4.) възразява за нарушения в процедурата по ревизия и начет. В съдебно заседание К. се представлява от председателя И. И. – лично, както и от процесуалния представител адв. Р. М.. Поддържа исковата молба и счита, че искът е основателен и доказан. Претендира, че е установил, че ответницата е работела по трудов договор от •••• г. в К. и е приела да изпълнява длъжността „магазинер“, запознавайки се с функциите на материалноотговорно лице. ТПО между страните било прекратено на ••••• г. Актът за начет установил липса в претендирания с иска паричен размер, като пълна имуществена отговорност за тази липса носи ответницата, която получила препис от акта за начет на ••••• а в обясненията си от ••••• г. не е направила по същество възражения. Позовава се на счетоводната експертиза, твърдейки, че К. е спазила съществуващите към този момент счетоводни правила и стандарти. Отрича наличието на фири в този период, които да не са били документирани. Възражението за изтекла погасителна давност счита за неоснователно, като се позовава на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), според който давностните срокове спират да текат в периода 13.03. – 13.05.2020 г. Затова моли за уважаване на иска и присъждане на разноски по представен списък. Ответницата И. И. не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адв. Ж. и адв. С., оспорва иска, поддържа възраженията, направени с отговора и пледира за отхвърляне на претенцията. Позовава се на съдебна практика (Определение по гр.д.№992/16 на ВКС, трето г.о. и Решение №267/9.12.••• г по гр.д.№7254/14 на ВКС) в тезата си, че пълна имуществена отговорност може да се търси само за вреди, които са пряк резултат от противоправно виновно поведение, каквото в случая не е доказано. Поддържа изричното си искане за отхвърляне на иска като погасен по давност, защото актът за начет е от •••••, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на същия е подадено в съда на •••••., извън 5-годишния срок. Позовава се на заключението на експертизата, както и на това, че е извършена ревизия за период от 7 години, през който не е правена нито една друга такава, дори и по документи. Ревизията била извършена след освобождаване на ответницата от работа и по този начин не й била дадена възможност да участва в извършването й. Възразява срещу констатациите в ревизионния акт – тяхната непълнота, която не отчита, че и други лица са извършванил отчетническа дейност в магазина, проверяван е период над максимално допустимия от чл. 63, ал. 1 от Закона за кооперациите (ЗК), не били изследвани обстоятелствата, посочени в чл. 29 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ). В подкрепа на тезата си сочи свидетелските показания на М. които установяват, че стоките били заприходявани само по стойност, че председателят И. е оставял оборотни средства срещу подпис, че в другия магазин на К. редовно са извършвани ревизии, при които е бил установявано с два подписа коя стока подлежи на бракуване. Изтъква и установеното обстоятелство, че председателят на К. е имал непрекъснато наблюдение върху дейността на магазина. От показанията на доведената от ищеца св. Н. (бивши счетоводител) приема за установено, че счетоводството на К. е било стойностно, а не аналитично, какот и че магазинът е продавал на „версия“, което не е било отчитано счетоводно, и което било потвърдено от самия председател на К.. Позовава се на счетоводното заключение, което е установило, че не са правени никакви ревизии в магазина. Въз основа на събраните доказателства (писмени доказателства, свидетелски показания, обяснения на законния представител на ищеца, съдебно-икономическа експертиза), като съобрази становищата на страните, съдът прие за установено следното: Ответницата И. П. И. започнала работа в К. на •••• г. по силата на приложения трудов договор (л. 8), заемайки длъжността „магазинер“ в магазин в село Д., ул."Х.Б." •, като трудовото правоотношение било прекратено по заповед управителя на К. И. И. на 0••••• г. с правно основание чл. 327, т. 2 КТ и посочено фактическо такова – лична молба с мотив нередовно изплащане на месечното трудово възнаграждение (л.11). Със Заповед №•• от •••• г. (л. 12) на основание чл. 63, ал. 1 и 2 от Закона за кооперациите председателят на Централния кооперативен съюз наредил на В.В. (финансов ревизор) да извърши тематична проверка на К. за срок от ••••• г. и да „състави акт за начет“. В хода на тематичната проверка финансовият ревизор издал Акт за начет с Вх.№••••• г., в който приел, че установената при инвентаризация на стоковата наличност на ••••• г. липса на стоково-парични ценности в размер на 23 368, 17 лв. следва да ангажира пълната имуществена отговорност на ответницата И. И., в качеството й на МОЛ, която с приходен касов ордер №43 от ••••• г. внесла сумата от 3 448, 48 лв., поради което и на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за кооперациите и чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл. 23 от Закона за държавната финансова инспекция е задължена да внесе в касата на К. 19 919, 69 лв. Актът за начет е връчен на задълженото лице на ••••. (л. 14), с разясняване на правото да представи обяснения в срок до •••• г. Ответницата И. И. депозирала Обяснение до ЦКС на •••• г. (л. 27), в което е посочила, че намира установените при ревизията на •••• липси са абсурдни и няма обяснение за техния произход. Моли да бъде изяснено и иска повторна ревизия, както и да се събере управителният съвет на К.. По повод обяснението финансовият ревизор е дал Заключение (л. 28), че въпреки относително дългия срок между двете инвентаризации, няма съмнения в движението на стоките в обекта, тъй като два пъти месечно МОЛ изготвя стоково-паричен отчет, който своевременно е бил осчетоводяван и проверяван. Няма основания за повторна ревизия. Начетеното лице не е възразило срещу резултатите от инвентаризацията, подписвайки същите като МОЛ без възражения и плащайки погасителна вноска на ••••• г. в размер на 3448, 48 лв. Съдебно-икономическата експертиза по делото, изготвена от вещото лице Н. Р. (л. 51 -55) дава заключение, както следва: 1.) относно редовността на счетоводството на К. посочва, че счетоводна сметка 304 „стоки в търговията“ е водена само стойностна – информацията е въвеждана ръчно, без счетоводна програма, изготвяна е главна книга, което е допустимо съгласно действащите към този период правила на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти; относно инвентаризацията на материалните запаси, които включват и стоките, счетоводството на К. не е водено редовно в нарушение на изискването да се извършва инвентаризация най-малко веднъж в годината, в магазина инвентаризация не е била правена повече от 6 години; 2.) в магазина за заприхождавани (съответно МОЛ се е задължил) хранителни стоки и други подобни за бита въз основа на продажната им цена; 3.) относно движението на стоките вещото лице констатира същите стойности като посочените от финансовия ревизор; 4.)паричните потоци са отчитани чрез изготвяне на стоково-парични отчети на 15 дни; 5.) относно естествените фири по см. на чл. 29 ЗДФИ експертът посочва, че определянето им в процентно съотношение изисква аналитична отчетност за всеки отделен вид стока с данни за количество по видетове стоки и дати на постъпването им в магазина, като начисляването им се прави с установяване на липси за съответния вид стока при инвентаризации. Поради липсата на аналитична отчетност по видове стоки и дати на престояването им в магазина за периода 3.10.2009 – ••••• г. не могат да бъдат установени естествените фири за стоките в обекта. При разпита в съдебно заседание (л. 73) вещото лице Р. пояснява, че при бързо развалящи се стоки, каквито са хранителните, инвентаризацията обичайно се прави на всеки три месеца. Установената липса по стойност 25 751, 88 лв., според експерта, е изключително голяма за малък селски магазин и не може да остане незабелязана, макар и при липсваща инвентаризация. Заключението на експертизата, особено в частта, констатираща и впоследствие устно разясняваща значението на неизвършваните инвентаризации, се потвърждава от Ревизионен доклад с Вх.№•••• г. (л. 22 – 25), съставен в хода на проверката от финансовия ревизор, в който е констатирал, че в К. не са извършвани периодично инвентаризации в нарушение на глава четвърта от Закона за счетоводството (ДВ, бр. 98/2001), поради което и предходната ревизия през 2011 г. не е успяла да направил стоково-парична проверка на хранителния магазин. От показанията на доведената от ищеца св. Н. Н. (л. 108) – счетоводител при ищеца, се установява, че в годините е правило впечатление, че се натрупва голяма сума в стоково-паричния отчет, за което знаели и магазинера, и председателя. Заради това и тя настоявала пред него да се извърши ревизия, на което той отговарял, че „първо трябва да се съберат версиите“. Било известна общата практика в магазина да се продава на версия, а ако тези задължения не били събрани, щели да излязат като дефицит. Тези обстоятелства се потвърждават от законния представител на ищеца И. (л. 109), който доизяснява, че имало случай около две години преди ответницата да напусне, когато го излъгала във връзка с неплатени задължения на стойност 2100 лв., заради което той й подписал документ, а лично се задължил за тази сума. След това вече нямало версии. Свидетелката Н. заявява, че тези версии не били отчитани счетоводно, защото нямало как да се записват продажби с отложено плащане на цената, но все в някакъв момент трябвало да се направи ревизия. От нейните показания се установява също така, че само ответницата е била продавач в обекта в проверявания период. Показанията на свидетелката Н. се подкрепят от приобщените като писмени доказателства (л. 97-99) счетоводни документи за минали периоди 2012 – ••• г., които свидетелстват за начина на отчитане на стоките и приходите, както и наличието на голяма сума като налични стоки още към ••• г. (21 808 лв.). От показанията на св. Й. М. (л. 88), доведена от ответницата, се установява, че в другия магазин в селото, в който е работила тя, ревизии са извършвани на 6 месеца или веднъж годишно от различни лица. Тези обстоятелства не са оспорени от ищеца. Въз основа на горното, съдът до достигна до следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично вземане, за което в полза на К. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК има своето материолно-правно основание в чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗДФИ, вр. чл. 63, ал. 2 ЗКооп. Пълната имуществена отговорност на лицата, заемащи материално отговорни длъжности може да бъде ангажирана след специфично начетно производство, уредено в Закона за държавната финансова инспекция, към което изрично препраща нормата на чл. 63, ал. 2 от Закона за кооперациите. В случая няма спор относно заеманата длъжност от ответницата, която би могла да я легитимира като отговорна за материални липси в К., по- специално поверения й обект – магазин. За да бъде успешно проведено начетното производство, е необходимо да е констатирана противоправно причинена вреди (вкл. липси) в проверявания обект, след обективна финансова ревизия, която, наред с другото, да установи, че тези липси са са пряка и непосредствена последица от винвното поведението на материално-отговорното лице. Имуществената отговорност на конкретно лице се ангажира със специалния правопораждащ задължение акт – Акт за начет. Този акт за начет се изготвя от компетентно лице – финансов ревизор, което формално условие в случая е изпълнено. Актът за начет, съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, се ползва от материална доказателствена сила, която може да бъде оборвана при успешно провеждане на насрещно обратно доказване. Съдът, обсъждайки всички възражения на ответницата, степенувайки тяхната логическа последователност, прие следното. Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно по съображенията, изложени от адв. Р. М., представляващ ищеца, а именно обстоятелството, че за част от периода след възникване на задължението по силата на Акта за начет, преди предяваване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на същия, в определен времеви интервал по силата на специалния Закон погасителната давност е била спряна. Възражението, с което се оспорва истинността на Акта за начет, обаче съдът прие, че е основателно, като крайният извод за това се базира на комплексната оценка на това възражение, заедно с другите възражения за това, че липсата се дължи на фири, както и за нарушения в процедурата. Цялостната преценка на съда на всички изтъкнати от ответницата възражения води до опровергаване на констатациите в акта за начет. Съществените обстоятелства, които не са намери убедителни (дори никакви) отговори в Акта за начет, и които имат съществено значение за решаване на спора, са свързани с грубите нарушения в счетоводното отчитане и дейност на К., неправомерно разходване на кооперативно имущество със знанието и съгласието на председателя, и продължително бездействие на вътрешноведомствените контролни органи, които са намерили единствено оправдание в приписване на цялата отговорност на ответницата. Тези изводи на съда се базират на установеното от съдебно- икономическата експертиза, която посочва, че не са правени никакви инвентаризации повече от 6 години, потвърдени в доклада на финансовия ревизор (посочващ, че не са правени инвентаризации, попречили и на предходна ревизия от 2011 г.), показанията на счетоводителя на К. и обясненията на председателя, от които се установява, че освен липсата на инвентаризации поне в рамките на законово изискуемия интервал, проверяваният обект със знанието и съгласието на председателя е продавал с отложено плащане на цената (на версия), без това да се отчита счетоводно. Задължението за инвентаризация поне веднъж годишно е изискуемо по счетоводните правила и стандарти, а чл. 63, ал. 1 от Закона за кооперациите изисква периодичност и на финансовите инспекции, каквито в случая също не са правени, въпреки множеството основателни притеснения на счетоводителя. Бездействието на ръководните и контролните органи на К. е довело до невъзможност своевременно да се документират и установят причините за липсите, както и да се установи дали напълно или частично не се дължат на естествени фири или на несъбрани вземания от клиенти (версии). Сериозните съмнения в обективността на самото инспекционно производство се базират на възложената от председателя на Централния кооперативен съюз задача към финансовия ревизор – „да състави акт за начет“, при положение, че към момента на възлагане на тази задача още не е имало проверка, съответно не е могло да се знае предварително какви биха били констатациите. Заключението на финансовия ревизор също сочи на неглижиране на същественото оплакване на ответницата, която е поискала свикване на контролния съвет. Юридически неиздържано, но това възражение на фона на горните констатации за тежки организационни и ръководни пропуски, е изисквало от финансовия ревизор да провери тези оплаквания. Като основен принцип, изводим от правилата за извършване на финансова инспекция е обективност на проверката, потвърден в детайлните правила за извършването й, разписани в глава трета на ППЗДФИ. По тези съображения съдът прие, че въпреки формалното наличие на документ – Акт за финансов начет, станал повод за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата, искът за установяване действителността на удостовереното в акта вземане, е неоснователен поради недоказаност след успешно проведено насрещно доказване от ответницата. При тези решаващи изводи съдът прие, че искът следва да бъде отхвърлен, от което следва и разпределение на разноските съобразно изхода на спора, а именно – всички направени и доказани разноски от ответницата следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът