Решение № 370 от 5.6.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 412/2022 г.

Производството по делото е образувано по повод депозирА. искова молба от ищеца БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, per. № 542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б.... ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: град С.......представлявА. от Д...... - Заместник управител и пълномощника Н........ - юрисконсулт, срещу Н. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б...... като е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр.основание чл.422 вр. с чл.415 вр. с чл.410 от ГПК. С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по договор CREX- 17236126, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2430/2021 по описа на Районен съд - Б.....а именно: 474.91 лева - главница по договора за кредит, 13.91 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.07.2020 до 16.09.2021, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. С Определение № 441/25.03.2022г. съдът е върнал подадената искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, peг. № 542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Б..... ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: град С....... представлявА. от Д..... - Заместник управител и пълномощника Н...... - юрисконсулт, срещу Н. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б......., в частта относно предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба в тази й част и е прекратил производството по гр. дело № 412 по описа на Районен съд - Б..... за 2022 г. в частта по предявения евентуален осъдителен иск. В исковата молба ищцовото дружество твърди, че вземането му се основава на договор за кредит № CREX-17236126 сключен на 19.08.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и Н. - М. като кредитополучател, като договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 18 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 20.02.2021 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница. Твърди се, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Поддържа се, че извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 18 месечните погасителни вноски всяка в размер на 89.91 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията. Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора ГЛГ1 и ГПР. ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавят всички остА.ли разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. Поддържа се, че на основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка по 89.91 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Твърди се, че ответницата е преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.06.2020 година, към която дата са били заплатени 9 броя погасителни вноски и на основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон Б....... става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.07.2020, от която дата вземането е стА.ло ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от стрА. на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на 07.12.2020. Сочи се, че предвид изложеното кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд — Б... за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № CREX-17236126 както следва: 474.91 лева — главница; 13.91 лева-мораторна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 16.09.2021 г.; законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Със съобщение по ч. гр. д. № 2430/2021 г. по описа на Районен съд - Б......„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон Б.....е уведомена за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 2430/2021 г. заповед вземане, което обуславя правния интерес на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България от предявяване на настоящата искова претенция. С разпореждане № 805/25.03.2022 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.2 от ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на посочения в исковата молба адрес, като е върнато с отбелязване, че по данни на съседи, няма такова лице, което да живее на адреса. Съдът е изпратил съобщение и на постоянния и настоящ адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщението за връчване на исковата молба до постоянния адрес е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е студентско общежитие на ЮЗУ „Н....., като по данни на управителя лицето вече не живее на посочения адрес. Съдът е направил опит за връчване на книжата и по имейл на ответницата, които не са получени. ИзискА. е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, видно от постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор. С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника. На 16.05.2022г. връчителят е залепил на постоянния и настоящия адрес по адресната справка на ответника ф уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано от залепването ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. С оглед на това съдът с Определение № 824 от 13.06.2022г. Районен съд Б......... на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело № 412/2022г. на ответника Н. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б...... като е изискал от АК Б........ определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на последния. С Определение № 1019/26.07.2022г. съдът е назначил адв. С. Н. К., към АК Б...... вписА. под № 6511 в Националния регистър за правна помощ, за особен представител на ответника Н. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр..........по гр.дело № 412/2022г. по описа на PC Б....... до приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Съобщението е връчено на 29.08.2022г., като видно от материалите по делото в указания едномесечен срок от получаване на съобщението на 29.09.2022г. по делото е депозиран писмен отговор по заявената искова молба от назначения особен представител. Със същия се поддържа, че липсва процесуална легитимация на ищеца. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и размер. Сторено е възражение за нищожност на клаузи от договора. Поддържа се, че твърденията в исковата молба не са подкрепени с доказателства. Сочи, че ответницата не е подписала погасителен план. Поддържа се, че е неоснователно изложеното, че на ответника е обявена по надлежния ред, предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор за стоков потребителски кредит. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор-обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, ф Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Твърди се, че ответникът не е получил покА. с дата 07.12.2020 год. ог БНП Париба-клон България, с което да е уведомен, че кредиторът е упражнил правото си и е направил кредита, който е отпуснат на основание сключен на 19.08.2019 г. договор за потребителски кредит, изцяло и предсрочно изискуем. Счита, че в настоящия случай, изявлението в исковата молба не може да замести връчването на уведомление за предсрочна изискуемост на длъжника, тъй като и.м. се връчва на особен представител, който осъществява процесуално представителство само пред съд, на основание чл.47, ал.6 ГПК и не е упълномощен от ответника да получава изявления по договора. Счита и че клаузите от договора за потребителски кредит сключен на 19.08.2019, с която е договорена лихва в размер на 21, 54 % и клаузата, с която е договорен годишен процент на разходите 23, 81 %, са нищожни поради противоречие с добрите нрави. В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител, постъпила е писмена молба, с която се иска уважаване на предявените искове, като се претендират и сторените в заповедното и исковото производство разноски. В съдебно заседание, ответникът, който е редовно призован чрез назначения по делото особен представител не се явява. Назначения особен представител адвокат К. поддържа подадения отговор, оспорва исковете, по същество се иска отхвърляне на същите. ДепозирА. е писмена защита, в която се изразява становище по същество на делото. Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Видно от приложеното ч.гр.д. № 2430/2021г. по описа на Районен съд-Б....... въз основа на заявление, подадено от настоящия ищец е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 640/27.09.2021г., с която е разпоредено длъжникът Н. М., ЕГН ••••••••••, от гр. Благоевград, ул.Славянска № 93В, вх. А, ет. 4, ап. 417 да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А Франция, per. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА", клон България, с ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. С....... представлявано от Димитър Димитров - заместник- управител, чрез юрисконсулт Николета Матева, следните суми: 474, 91 лв. /четиристотин седемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ - представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-17236126 от 19.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението /27.09.2021г./ до окончателното погасяване; 13, 91 лв. /тринадесет лева и деветдесет и една стотинки/ - представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.07.2020г. до 16.09.2021г.; 25 лв. /двадесет и пет лева/ - представляваща разноски за заплатена държавна такса по делото, и 50 лв. /петдесет лева/ - представляваща юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е разпоредено на заявителя да предяви претенциите си чрез подаване на искова молба по реда на чл. 422 ГПК и такава искова молба е предявена в срок. Видно от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит CREX-17236126 на 19.08.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 като Кредитор и Н. М., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит CREX-.....а покупка на стоки и услуги, а именно смартфон марка „H........”, м...одел. на стойност 1 199, 00 лева, като във финансирани стоки и услуги е отбелязано и тип на услугата „Сигурност на плащанията“ на стойност (застрахователна премия) 172, 66 лева (раздел „Финансирани стоки и услуги“ от процесния договор за кредит). Общият размер на кредита е в размер на 1 371, 66 лева (размер на кредита, раздел „Параметри и условия“), формиран от общата стойност на финансираните с предоставения заем стоки и услуги (1 199, 00 лева + 172, 66 лева). Кредитът е сключен за срок от 18 месеца, обхващащ периода от 20.09.2019 г. до 20.02.2021 г., като е договорено същият да бъде изплатен на 18 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 89, 91 лева, при годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 21, 54% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 23, 81%, като не е начислена „Такса ангажимент“ (раздел „Параметри и условия“). В договора е инкорпориран погасителен план, видно от който първата погасителна вноска е с падежна дата 20.09.2019г., а последната 18-та погасителна вноска е с падежна дата 20.02.2021г. В погасителния план е посочен падеж на всяка погасителна вноска, размер на вноската, оставаща главница след всяка вноска. Към договора са представени условия, подписани от стрА. на кредитополучателя. Според Договора, Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора. Плащането ще се извършва по банковата сметка на кредитора, посочена в договора. Според уговореното между страните в чл. 3 от Договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В кредитния договор е посочено, че месечните вноски покриват задълженията на кредитополучателя в последователност: разноски, лихва, главница. Според чл. 7 от Договора, всички изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя, се считат узнати от Кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс или до адрес на електронна поща, или съобщени по телефон, посочени в този документ, в съответните полета, посочени от Кредитополучателя при кандидатстване/усвояване на кредита. Посочено е още, че Кредитополучателят удостоверява чрез подписването на настоящия договор изричното си съгласие за получаване на съобщенията, отправени от Кредитора по начините и чрез средствата, описани в предходното изречение. В чл. 9 е упоменато, че договорът се прекратява с изпълнението му от страните, или при упражняване на правото на отказ от договора. Посочено е, че с полагане на подписа си върху договора кредитополучателят удостоверява, че е получил екземпляр от договора и преддоговорна информация в съответствие със Закона за потребителския кредит. По делото са приети като писмени доказателства и: погасителен план с постъпили плащания, както и съгласие за обработка на лични данни във връзка с искане за отпускане на кредит. По заповедното производство /ч.гр.д № 2430/2021 г. по описа на БлРС/ е представено копие от фактура № •••••••••• от 19.08.2019 година на стойност 1199, 00 лева за закупена стока от Технополис България на Н. М.. В условие на плащане е записано: с кредитна карта и форма на плащане: платежно нареждане. По делото е представено писмо от 07.12.2020 година от БНБ Париба Пърсънъл Файненс адресирано до Н. М. с отразяване /последна покА./, в което е посочено, че във връзка с преустановено плащане на вноски по договора от 20.06.2020 година, БНБ Париба Пърсънъл Файненс е обявило за предсрочно изискуемо вземането, тъй като са просрочени две или повече месечни вноски, като липсват представени доказателства за връчване на това писмо на Н. М.. По делото е изготвено и прието основно и допълнително заключение на съдебно- счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице А. Г.. Видно от заключението на вещото лице сумата по Договор за кредит CREX-17236126 е усвоена от Н. М. в общ размер на 1 371, 66 лева, от които 1199, 00 лева за закупуване на смартфон марка „H.”, м...одел „.... и 172, 66 лева за закупуване на застраховка „Сигурност на плащанията“, като в тази връзка е посочило, че кредиторът е превел сумата в размер на 172, 66 лв. по сметка на застрахователите „К........ Ж.....“ АД клон Б...... и „Кардиф Общо застраховане“ АД, клон Б...... Вещото лице е посочило, че за погасяване на задължението по договор за кредит CREX-17236126 Н. М. е направила 9 плащания в общ размер на 1 209, 19 лева (обобщени в таблица 2 от констативно-съобразителната част), като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (27.09.2021г.) за изпълнение на парично задължение, са налице следните непогасени задължения на Н. М., както следва: 417, 33 лева - главница; 57, 58 лева - застрахователна премия; 13, 45 лева — обезщетение за забава (от 04.06.2021г. до 27.09.2021г.) начислено върху непогасената главница от 417, 33 лева. Посочва се, че това е остатъка след погасената мораторна лихва от 65, 72 лева върху главница от 741, 09 лева начислена за периода на забавата - от 20.07.2020 г. до 03.06.2021 г. (датата, на която е постъпило плащане от Н. М. в размер на 400, 00 лева). Към датата на изготвяне на заключението (29.03.2023 г.) вещото лице е посочило, че задължението на Н. М. по процесния договор за кредит са: 417, 33 лева - главница; 57, 58 лева - застрахователна премия и 78, 43 лева - обезщетение за забава за периода от 04.06.2021г. до 29.03.2023г., начислено върху непогасената главница от 417, 33 лева, което е остатъка след погасената мораторна лихва от 65, 72 лева върху главница от 741, 09 лева начислена за периода на забавата - от 20.07.2020 г. до 03.06.2021 г. (датата, на която е постъпило плащане от Н. М. в размер на 400, 00 лева). В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение, като по отношение на посочения период на обезщетението за забава /04.06.2021г. до 27.09.2021г./ посочва, че е дала този период, тъй като такъв е бил поставен въпроса, но е изчислила и по искова молба мораторната лихва. Сочи, че е изчислила мораторната лихва от 04.06.2021 година, от когато според вещото лице се дължи същата до 16.09.2021 година, която е в размер на 12, 17 лева. Обезщетението е изчислено върху главницата от 417, 33 лв. Съдът кредитира неоспореното от страните заключение на вещото лице като пълно и компетентно изготвено. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за главница, ведно със законната лихва; По чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД - относно вземането за лихва за забава Исковете са допустими, налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 2430/2021г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед № 640 от 27.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК, като съобразно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, предмет на заповедта. Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е стореното от особения представител на ответницата възражение за липса на процесуална легитимация на ищеца респ. заявителя. Процесуалната легитимация, разглеждА. като принадлежността на правото на иск, е процесуална предпоставка обуславяща съществуването на същото и то от категорията на абсолютните такива, за които съдът следи служебно при всяко положение на делото. В случая, съдът намира, че ищцовото дружество е надлежно легитимирано по така предявените искове, поради което и възражението на ответника в изложения контекст се явява неоснователно. Искът е предявен от ищеца посредством клон на дружеството в Република Б....., за което не съществува правен запрет. В този смисъл клонът, регистриран по Търговския закон, (какъвто е настоящия случай), представлява част от търг. предприятие на търговеца, която е пространствено и управленчески обособена и като такава следва съдбата на търговското предприятие. Това е и което обуславя надлежната процесуалноправна легитимация на ищеца по предявения иск. Отделно, същият е надлежно представляван от юркисконсулт, за чието учредяване на представителната власт са представени доказателства. Разгледани по същество, исковете са неоснователни. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК и наличие на изискуемо и ликвидно задължение, като в негова тежест е да докаже изложените в исковата молба твърдения-да установи съществуването на оспореното вземане, наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, изпълнение на своите задължения по него, а именно предоставяне на сумата по договора, според начина уговорен в него, настъпване на предсрочната изискуемост, на вземането по договора, за която ответникът е уведомен преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, размера на претенцията. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД -следва да докаже периода на забавата и размера на претенцията Ответника следва да докаже възраженията си, както и че е платил сумите, в случай, че твърди такова плащане. Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК. В конкретния случай, по делото се установи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник е ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, Франция и Н. М. е сключен Договор за потребителски кредит CREX-17236126 на 19.08.2019г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД представлява финансова институцията по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга стрА., ответника има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. При тези съображения и след извършен А.лиз на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. По делото е представено заверено копие на процесния договор и Условия към договора, подписани от двете страни по него, вкл. подписА. всяка страница от заемателя Н. М.. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, защото когато стрА. се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност /така постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 384 от 02.11.2011г. на ВКС по гр.д. № 1450/2010г., I г.о., ГК и Решение № 23/07.07.2016г., постановено по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, І т.о../. Предвид изложеното, съдът приема, че относно изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит намират приложение разпоредбите на чл. 10 – чл. 11 от ЗПК, които поставят конкретни задължителни изисквания към съдържанието на договора за потребителски заем, а липсата им, съобразно чл. 22 от ЗПК, води до недействителност на договора. При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор, съдът констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е в посочената редакция от ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., т. е. е била действаща с горното съдържание към датата на сключване на процесния договор от 19.06.2017 г. и е приложима към настоящото правоотношение. А.лизирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК. На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В процесния случай има видима разлика между първата страница на контракта и остА.лия текст. Съществените клаузи на договора се съдържат именно там, а съдържанието е трудно за възприемане като вид на шрифта и разстояние между редовете. След визуално сравнение съдът установи, че това е шрифт с размер 10, което е в нарушение на изискването по чл. 10, ал. 1 ЗПК и води до недействителност на договора и на това основание. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не изисква специални знания извън техническите такива, които притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която извършва. Сравняването на различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо посредством визуален А.лиз и за това не са необходими специални знания. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити се съдържа хармонизирани разпоредби от правната уредба на потребителския договор. По силата на съображение 9 от преамбюла й за държавите-членки възниква ограничение да запазят или въвеждат различни от разпоредбата на Директивата национални разпоредби. Изрично е посочено, че това ограничение се прилага само доколкото съществуват хармонизирани с Директивата разпоредби. Такава е разпоредбата на чл. 10 § 1 от Директивата, която изисква договорите за потребителски кредит да се изготвят на хартиен или друг траен носител. Съгласно § 2 на горната разпоредба посоченото изискване не засяга националните правила, отнасящи се до действителността на сключването на договори за кредит, които са в съответствие с правото на Общността. Държавите-членки следователно не са ограничени да поставят допълнителни условия за действителност на договора за кредит, стига последните да не противоречат на общностното право. По конкретния въпрос относно въведеното от българския законодател изискване относно размера на шрифта на текста на договора има и практика на Съда на Европейските общности и то по дело, по което стрА. е било именно дружеството-въззивник по настоящото дело. Съгласно определение на Съда /шести състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/20 /"БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж срещу Т. Г. М. /, образувано по преюдициално запитване, отправено от Окръжен съд-Р....... с акт от 02.10.2020 г., доколкото в Директива 2008/48/ЕО не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които необходимата информация трябва да бъде предоставена на длъжника при сключване на договора за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно формата на представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването й от стрА. на търговците, при условие, че тези правила допринасят за представянето на посочената в чл. 10 § 2 от Директивата информация по ясен и кратък начин. Приемането на изискване за шрифт не по-малък от 12 изглежда в състояние да гарантира, че информацията ще бъде предоставена прозрачно и четливо, както и да възпрепятства използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността информацията при сключване на договора и при изпълнението му да бъде пропусната от потребителя. В заключение е прието, че чл. 10 § 2 и чл. 22 § 1 от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12. От изложеното следва, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е в унисон с правото на ЕС и не му противоречи, т. е. същата следва да се приложи и в настоящата хипотеза. След като процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискването за шрифт, последният е нищожен и по силата на същия не е възникнало задължение на ответника да заплати на дружеството-кредитор процесните вземания на претендираното договорно основание. Тъй като не са спазени горепосочените изисквания, според чл.22 ЗПК договорът е недействителен и заемополучателя дължи чистата стойност, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита /чл.23 ЗПК/. Съдът намира, че процесният договор е недействителен и на друго основание. Видно от съдържанието на същия, като стойности са посочени годишният процент на разходите – 23, 81 % и лихвен процент – 21, 54%, като само от тези данни не може да се установи по какъв начин се формира годишният лихвен процент и какъв е действителният му размер. Съгласно § 1, т. 2 ДРЗПК, общата сума дължима от потребителя /по договор за кредит/ е сбор от общия размер на кредита и общите разходи по кредита. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя стрА. е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК. Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посочването на абсолютната стойност на ГПР не е достатъчно, а е необходимо да се отразят допусканията, използвани при изчислението му по определения начин, в която насока са и изискванията на чл. 19, ал. 1-2 от ЗПК, което в случая не е сторено. Неспазването им препятства проверката дали ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забрА.та по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и дали посочената клауза относно ГПР не е нищожна- чл. 19, ал. 5 от ЗПК, поради което е съществено и води до недействителност на договора- чл. 22 от ЗПК и на основание чл. 23 от ЗПК, ответницата е освободена от задължения за лихва и други разходи по кредита. Задължена е да върне само получената главница. При служебно извършена проверка относно размера на ГПР с електронен калкулатор на страница www. calculator. bg//1/crediten_gpr. html#det съдът установява, че при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ са отчетени единствено разходите за договорна /възнаградителна/ лихва. Застрахователната премия, която макар и заплатена със сума отпусната от кредитора със задължение за връщане и включена във вноските, също е разход по кредита /разноска по кредита с разсрочено плащане, а не кредитна сума/ и следва да бъде взета предвид при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Невключването на застрахователната премия в ГПР води до скрито оскъпяване на кредита и до нарушаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Целта на посочената разпоредба е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителят да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора. Когато ГПР е посочен като %, но същият е по-нисък от действителния се касае за хипотеза на "заблуждаваща търговска практика" / р. от 15.03.2012 г. по дело С- 453/10/. Неточният размер на ГПР води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор за потребителски кредит от 19.08.2019 г. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за приложението им съдът следи служебно. С оглед изложеното по-горе съдът намира, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. За пълнота настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи и че клаузите от договора относно включените в главницата застрахователни премии на вноски са недействителни на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, към който препраща чл.24 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/. Клаузата, която е част от раздел „Параметри и условия“ и касае размера на кредита и общата стойност на дължимите плащания, както и относно общата стойност на дължимите плащания, е недействителна като неравноправна на основание чл.143 ал.2 т.3 и т.10 ЗЗП. В посочената клауза не е ясно как се формира размера на кредита, който по договора е 1371, 66 лв., при реално получени средства за покупка на стоки 1199 лв. Никъде в кредитният договор не е посочено, че разликата е от застрахователна премия по договор за застраховка, която е включена в главниците. Така на потребителя е наложена клауза, поставяща изпълнението на задълженията на кредитодателя в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и с която потребителят не е имал възможност да се запознае предварително. Още повече, че видно в заявлението по чл. 410 от ГПК самия ищец е посочил /и така е издадена заповедта за изпълнение/, че е отпуснало заем в размер на 1371, 66 лв., без да е посочило, че в тази сума е включена застрахователната премия. И в исковата молба липсват твърдения в тази насока. По делото не е представен и застрахователния сертификат. Относно изискуемостта на вземането: Ищецът се позовава на обявяването на кредита за предсрочно изискуем на основание от чл. 3 от Договора, предвиждащ при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора да става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочнатата изискуемост. Клаузата в цитирА.та й част, настоящият съдебен състав намира за неравноправна на основание чл. 143 ЗЗП. Нормата обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя като по арг. от т. 19 на чл. 143 ЗЗП без значение е дали клаузата има за предмет или постига някой от изрично изброените в чл. 143, т. 1-18 конкретни резултати. Както е посочил ВКС в Р. 109/12.08.2019 г. по т.д. № 636/2019 г. /при обсъждане на подобна клауза/ тя не би била неравноправа, ако съдържа достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което договора за кредит ще бъде прекратен респ. кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем от кредитора. Формулировката, според ВКС - не е ясна, тъй като не съдържа указания дали просрочието следва да обхваща цялата дължима месечна вноски или част от нея и какво трябва да е естеството на просроченото задължение – главница и/или акцесорни задължения, уговорени в договора /напр. възнаградителни лихви, такси и др./. Освен това продължава ВКС такава формулировка не държи сметка за продължителността на срока на договора и за размера на кредитния дълг, които несъмнено имат значение за преценката дали неизпълнението е съществено за кредитора, за да има той интерес да се освободи от конкретната договорна обвързаност. Поради неяснотата относно тежестта на неизпълнението, релевантно за настъпване на предсрочната изискуемост, такава клауза поставя длъжника в значително по- неблагоприятно положение спрямо кредитора, който може да се позовава на нея винаги, когато длъжникът забави плащания по кредита, дори забавата да е частична или да касае само акцесорни задължения. Клаузата, сочи ВКС - е в разрез и с принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, от който произтича изискване за кредитора да отправи изявление да длъжника за едностранното превръщането на срочното задължение в безсрочно. Предвиденото обявяване на кредита за предсрочно изискуем нарушава изискването за равновесие в отношението длъжник –кредитор и поставя длъжника в значително по-неблагоприятно положение, като се имат предвид и неблагоприятните последици от предсрочната изикуемост на кредита. Разрешението, дадено от ВКС, макар и да е по клауза предвиждаща предсрочна изискуемост, като последица от прекратяване на договора при неплащане на посочен брой вноски в посочен срок – е приложимо, според настоящия съдия- докладчик и по настоящото дело, в което макар и в процесните условия да не е визирА. за последица при такива условия прекратяване на договора, а само настъпване на предсрочната изискуемост, то предвид мотивите на ВКС относно сочената според него проява на неяснота на визираните предпоставки, при наличието, на които настъпват последиците /прекратяване на договора и предсрочна изикуемост/ са относими и при предвидената от чл. 3 от договора единствена последица на предсрочна изискуемост без прекратяване на договора, какъвто е настоящия случай. Т.е. за правото на кредитора да измени договора от срочен в безсрочен, каквото по същността си представлява правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, означава, че липсва дължимата яснота за предпоставките, които следва да се налице, за да го упражни. Неравноправието й произтича и от липсата на договорени при отчитане на непредвидени от националното ни право подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя да преустанови действието на изискуемостта на кредита. Затова клаузата като неравноправна, във вреда на по-слабата икономическа стрА., е нищожна, поради което за БНП Париба Пърсънъл Файненс не е имало основание за такова изменение на договора - да превърне договора в предсрочно изискуем. В случая предвид неравправността на клаузата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е без значение налице ли е надлежно връчване на изявлението на кредитора за превръщане на кредита в предсрочно изискуем, каквито доказателства по делото и липсват. Тъй като срокът на договора е изтекъл на 20.02.2021 г., на която дата са изискуеми вноските по договора включващи главницата, т. е. преди датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /27.09.2021 г/, ирелевантно е дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем или не. В случая според настоящия съдия докладчик действителния размер на предоставените на ответницата кредитни средства по процесния договор за потребителски креди е определен от цената на стоките, за покупката на които е сключен. В чистата стойност на кредита не следва да бъде включвА. и посочената в договора застрахователна премия в размер на 172, 66 лв. На първо място самия ищец е посочил, че не е отпуснал средства за закупуване на застраховка. Още повече и че съдът констатира, че с договора на ответницата не е предоставен кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията", а е поето задължение за заплащане на застрахователна премия, която според посоченото в договора е разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска. Според съда такава застрахователна премия не се дължи по посочените по-горе съображения за неравноправност на договора в тази му част. Отделно от това съобразно КЗ цялата застрахователна премия или първата вноска при разсрочено плащане се заплаща при сключването на застрахователния договор, застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за действителност на договора, поради което за да се приеме, че е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг писмен акт. В случая към договора за кредит не е приложен застрахователен договор. При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по силата на който ответницата да дължи месечни вноски за застрахователна премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора за потребителски кредит. При това положение не може да се приеме, че е налице и основание за включване на преведената от ищеца сума от 172, 66 лв. в главницата по кредита. При тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че в подлежащата на връщане по силата на чл.23 ЗПК чиста стойност на кредита се включва единствено сумата 1199 лева. Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза ответницата Н. М. е извършвала плащания за погасяване на задължението по договора за кредит, както следва: на 19.09.2019 година – 89, 91 лв; на 22.10.2019 година – 89, 91 лв; на 25.11.2019 година – 89, 91 лв; на 27.12.2019 година – 89, 91 лв; на 29.01.2020 година – 89, 91 лв; на 02.03.2020 година – 89, 91 лв; на 10.04.2020 година – 89, 91 лв; на 04.06.2020 година – 179, 82 лв и на 03.06.2021 година – 400 лв, или общо извършени плащания в размер на 1209, 19 лв. С оглед на гореизложеното, съдът констатира, че чистата стойност на получения кредит в размер на 1199 лева е изцяло върната от ответницата, то искът се явява изцяло неоснователен, съответно следва да се отхвърли изцяло. С оглед констатирА.та нищожност на договора поради противоречие със закона, съгласно чл.23 от ЗПК, съдът намира, че и предявеният иск за мораторна лихва, следва да бъде отхвърлени. По отношение на разноските: Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход от спора ищецът няма право на разноски за заповедното производство и исковото производство, респ. такива не следва да му се присъждат. Право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има ответникът по делото, който обаче не е претендирал такива, а и не е сторил, тъй като е представляван от назначен особен представител, поради което също не следва да му се присъждат. Водим от горното, съдът